26.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 126/11

1.

подчертава основното значение и ролята на местното и регионалното равнище при разработването на подходи към изменението на климата и на бъдещите общности; поради това изразява дълбоко съжаление, че в зелената книга никъде не се споменават местните и регионалните власти и предприетите от тях мерки, свързани с опазването на климата и икономиите на енергия;

2.

призовава Комисията да използва програмите за развитие, финансиране и мониторинг, насочени към решаване на свързаните с климата и енергетиката проблеми, с оглед на предоставяне на подкрепа и насърчаване на местните и регионалните власти и държавите членки;

3.

смята, че е от решаващо значение изменението на климата да бъде ограничено до затопляне с по-малко от два градуса в сравнение с нивата, предшестващи началото на индустриализацията;

4.

счита, че е от основно значение да се постигне международен консенсус по отношение на обвързващо споразумение в областта на климата на 21-ата конференция на ООН на страните по РКООНИК през 2015 г., в съответствие с решението, взето на 17-ата конференция на страните по РКООНИК в Дърбан през 2011 г.;

5.

препоръчва правно обвързващата цел за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) за целия ЕС до 2030 г. да бъде определена на 50% от нивото от 1990 г. и настоява държавите членки да се договорят отделно помежду си за това как да споделят тежестта от намаляването на емисиите;

6.

посочва, че единната система за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) по отношение на производството на енергия от изкопаеми източници обхваща над 40% от емисиите на държавите членки (с изключение на търговията с емисии от авиацията). Делът на емисиите, включени в търговията с емисии, и включването на потенциални нови сектори (напр. сухопътния и морския транспорт) в търговията с емисии следва да се договори във връзка с целта за намаляване на емисиите. В настоящата си форма СТЕ не дава очакваните резултати поради редица системни проблеми, които водят до недостатъчна цена на въглерода;

7.

изразява дълбоко съжаление във връзка с изключително ниското равнище на амбиция в съобщението на Комисията относно „Рамка за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“ (1) и счита, че е от основно значение в допълнение към общата цел за намаляване на емисиите да бъдат определени обвързващи цели съответно по отношение на енергията от възобновяеми източници (не само цел за целия ЕС в размер на 27% и доброволна цел за държавите членки) и на енергийната ефективност; подчертава, че постигането на целта до 2050 г. 100% от енергията в ЕС да бъде от възобновяеми източници изисква да се определят реалистични междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може тази амбиция да се осъществи;

8.

смята, че е от основно значение националните цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и за намаляване на потреблението на енергия да бъдат обявени за обвързващи от всяка държава членка, като държавите изготвят регионални стратегии за тази цел, тъй като това ще бъде по-ефективно от гледна точка на разходите и ще съответства на принципа на субсидиарност както на национално, така и на местно равнище;

9.

изразява дълбока загриженост във връзка с липсата на възможности за финансиране на местно и регионално равнище и продължаващата икономическа криза, които затрудняват местните и регионалните власти при изпълнението на основната им задача за смекчаването на изменението на климата и създаването на възможности за приспособяване към него;

10.

в контекста на темата за конкурентоспособността, приветства предложението на Комисията да подложи на обсъждане полезността на цел за икономия на промишлена енергия, която да се основава върху енергоемкостта, съотнесена към БВП или към брутната добавена стойност.

11.

отбелязва, че за да стане действително конкурентоспособен, ЕС трябва да се възползва в пълна степен от възможностите в икономическата и социалната област, както и в областта на заетостта и околната среда, които предлага преходът към нисковъглеродна икономика. Затова смята, че е от основно значение субсидиите за енергия от невъзобновяеми източници да могат постепенно да се премахват и да бъдат пренасочвани към енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Всякакви приходи от търговете по продължаващата търговия с емисии или данъчни приходи — в случай, че се премине към данък върху въглеродните емисии, трябва да бъдат насочени към ефективни мерки от страна на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него;

12.

счита, че енергийната независимост и сигурността на доставките биха могли да бъдат укрепени чрез по-нататъшно развитие на единния енергиен пазар с помощта, например, на нови интерконектори, дребномащабно производство на енергия от самите потребители, съхраняване на енергия и интелигентни мрежи и че разнообразието на устойчиви енергийни източници представлява буфер срещу колебанията на цените, намалява уязвимостта на енергийната система и може да намали прекъсването на доставките; при осъществяването на единния енергиен пазар трябва да се следи то да не води до ограничаване на възможностите за разширяване на децентрализираните регионални и местни енергийни доставки;

13.

е убеден, че при по-нататъшното разширяване на единния енергиен пазар под формата на нови интерконектори трябва да се постигне справедливо разпределение на тежестите между регионите и да се имат предвид изискванията на териториалното устройство. Необходимо е да се избягва непропорционално голямото натоварване на отделни региони и части от ландшафта;

14.

подчертава, че поддържането на разумни цени и управлението на данъчното бреме върху обществеността следва да се има предвид при определянето на политиките на равнище ЕС и на равнището на държавите членки. Счита също така, че държавите членки следва да бъдат призовани да приемат конкретни мерки за домакинствата и потребителите, уязвими от гледна точка на цената на енергията;

15.

счита, че следва да е възможно да се направи по-добра оценка на дългосрочните външни ползи от постепенното изоставяне на енергията от невъзобновяеми източници — например в областта на публичното здравеопазване и създаването на нови работни места — и те да бъдат мобилизирани в подкрепа на изготвянето на политики;

16.

подчертава, че дискусиите относно цялостната рамка за политиките в областта на климата и енергетиката следва да включват използването на устойчиво съхраняван въглерод (включително строителство с дървени материали и продукти от дървесина или корк) като заместител на продукти, генериращи емисии. Освен това е необходимо да се включат всички естествени поглътители на въглерод, като се засилят горските ресурси, селскостопанските и горските пасищни системи, и екологичното селско стопанство, опазващо околната среда;

17.

счита, че е от решаващо значение да се подобрят съветите, насочени към различните групи потребители и демографски групи (в зависимост от възрастта, пола, културната принадлежност, социално-икономическото положение и др.) и да се засили професионалният опит на тези, които носят отговорност за използването на енергията;

18.

посочва, че местните и регионалните власти отговарят предимно за териториалното устройство в дългосрочен план и, наред с това, за бъдещата структура на общностите, включително за услугите, които ще бъдат използвани от местните жители и предприятията — чиста вода, канализация и обработката на отпадъците, производство и разпределение на енергията, ИКТ мрежи, пътища, обществен транспорт и възможности за използване на по-екологосъобразен транспорт. Тази основна инфраструктура ще създаде условия местните жители и предприятията да възприемат поведение, благоприятстващо намаляването на емисиите;

19.

подчертава, че местните и регионалните власти имат важно значение и роля в подготовката за изменението на климата, неговото смекчаване и приспособяването към промените, както и при намирането на решение на проблеми в областта на енергетиката. Чрез предоставянето на услуги за местните жители, самите местни и регионални власти се превръщат в потребители на енергия и големи възложители на обществени поръчки. Производството на енергия и инвестициите на местно равнище подкрепят регионалната икономика и заетостта;

20.

регионалните пазари имат ключова роля на енергийния пазар на ЕС по-специално поради приноса им за окончателното завършване на вътрешния енергиен пазар;

21.

отбелязва, че важната функция на местните и регионалните власти във връзка с практическото приспособяване към изменението на климата и подготовката за него вече се отчита от различни действащи лица (обществеността, държавите членки, ЕС, международните институции и организации). Екстремни метеорологични явления като наводнения и бури, наред с прекъсването на електрозахранването, което могат да причинят, са инциденти на местно равнище, които причиняват страдания на хората, което изтъква значението на противопожарните и спасителни служби и управлението в областта на енергетиката. Смекчаването на изменението на климата и укрепването на устойчивостта на общностите не са взаимоизключващи се алтернативи, а взаимно допълващи се дейности;

22.

посочва последните тревожни данни, публикувани през 2013 г. от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК), според които причиненото от човешката дейност затопляне ще съответства на около 5 oC до 2100 г. Затоплянето в северното полукълбо може да се окаже по-значително от средното, а размразяването на дълбоко замръзналата земя в тундрата би могло да ускори допълнително глобалното затопляне. Все по-честите суши и по-значителните валежи на други места ще застрашат производството на храни и ще ускорят миграционните потоци. Екстремните метеорологични явления причиняват страдания на хората и значителни щети;

23.

счита, че 21-ата конференция на страните по РКООНИК през 2015 г. следва да постигне консенсус по разширяването на обхвата на Протокола от Киото. Държавите, подписали Протокола от Киото за втория период на задължения (2013-2020 г.), генерират 15% от световните емисии на ПГ. От решаващо значение е обхватът на протокола да бъде значително разширен, за да бъдат включени други важни индустриализирани и бързо развиващи се икономики, с оглед на това да се гарантира, че продължаването на действието на протокола ще бъде убедително;

24.

трябва да се положат решителни усилия за борба с „изместването“ на въглеродни емисии, като трябва да се отчитат и глобалните последици от неустойчивите форми на потребление;

25.

отбелязва, че ЕС е една от основните страни по всички споразумения по климата, и отговаря за 10-11% от общите световни емисии на парникови газове. ЕС се стреми да постигне екологичен и устойчив икономически растеж и се нуждае от структурни промени с ясен набор от цели за намаляване на емисиите до 2030 г. ЕС трябва да е готов със своите цели, за да проведе преговори за разширяване на обхвата на протокола;

26.

посочва, че за да постигне целта си за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., ЕС използва общи обвързващи цели по СТЕ, обвързващи национални цели за потребление на енергия от възобновяеми източници, цел за енергийна ефективност и увеличаване на дела на биогоривата в съвкупността на всички транспортни горива на 10%. Освен това в енергийната пътна карта за периода до 2050 г. съществува консенсус относно намаляването на емисиите с 80-95%. „Зелената“ икономика с ниски въглеродни емисии е поставена в центъра на вниманието на стратегията „Европа 2020“;

27.

посочва, че Директивата за енергийната ефективност би трябвало вече да се привежда в изпълнение и че беше приета Директивата за енергийните характеристики на сградите по отношение на нови и съществуващи сгради. Енергетиката и изменението на климата са изведени на преден план в програмите за научни изследвания и за финансиране като „Интелигентна енергия — Европа“. Регионалното развитие, свързано с ниски въглеродни емисии, ще бъде приоритет през следващия програмен период на структурните фондове. Полагат се и усилия за привличане на инвестиции от програмата „ELENA“ на Европейската инвестиционна банка. Директивите за екопроектирането и за енергийното етикетиране на продукти, насочени към битовите електроуреди, постигнаха окуражителни резултати;

28.

посочва, че СТЕ на ЕС обхваща индустриални и енергодобивни съоръжения, генериращи големи количества емисии на парникови газове. Част от квотите за емисии се разпределят безплатно по система от референтни стойности. При това се дава предимство на сектори, засегнати от изместване на въглеродни емисии (изложени на риск от изнасяне на производството в трети страни) и на производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане в когенерационни съоръжения. Таванът за емисиите се снижава линеарно с 1,74 % годишно. Средствата, получени от търговете, се предоставят на държавите членки. Тъй като понастоящем цената е по-малко от 5 евро за тон емисии на парникови газове (ПГ), търговията с емисии не може да разгърне очакваното направляващо въздействие във връзка с целите на политиката по отношение на климата.

29.

отбелязва, че търговията с емисии, която ще продължи до 2020 г., през изминалите месеци е довела до цени на квотите за емисии, които предлагат твърде слаби стимули за инвестиции в технологии с ниско ниво на емисии и затова вижда в политическия консенсус относно т.нар. беклоудинг, който предвижда ограничено във времето отлагане на търгуването на излишни сертификати за емисии на CO2, възможност да се противодейства на този процес. По този начин може в краткосрочен план да се постигне временно стабилизиране на СТЕ;

30.

все пак е на мнение, че въпреки консенсуса относно беклоудинга е необходима структурна реформа на СТЕ. Посредством амбициозни цели на ЕС в политиката по отношение на климата и чрез същевременно намаляване на броя на сертификатите за емисии СТЕ може да бъде стабилизирана в дългосрочен план. Освен това е необходимо да се намери решение за трайното изтегляне на излишните сертификати от пазара;

31.

отбелязва, че целите за намаляване на емисиите на равнището на ЕС до 2020 г. се изпълняват. Потреблението на енергия в държавите членки спада и се наблюдава преход към енергия от възобновяеми източници. Политическите инструменти включват национално данъчно облагане, субсидии за насърчаване на инвестициите и преференциални тарифи. За съжаление данъчното облагане се използва по-специално за коригиране на държавните счетоводни баланси и едва вторично за насочване на използването на енергията. Рецесията и структурните промени в индустрията доведоха до намаляване на потреблението и на емисиите за сметка на заетостта;

32.

отбелязва, че обвързващите окончателни цели за намаляване на емисиите във връзка с енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност би трябвало да се подкрепят взаимно. Тъй като общата цел е намаляване на емисиите на парникови газове, икономиите на енергия следва да идват най-вече от потреблението на енергия от изкопаеми източници, но е ясно, че дори и енергията от възобновяеми източници не следва да се разхищава и че най-евтината енергия е неизползваната енергия;

33.

изразява загриженост относно възможните последствия от правилата за държавните помощи, свързани със СТЕ, които позволяват на държавите членки от 2013 г. да предоставят компенсация за част от непреките разходи по СТЕ на секторите с най-голямо потребление на електроенергия. Изразява съгласие с Европейската комисия, че този въпрос трябва да намери място в рамката от 2013 г. на правилата за държавните помощи по отношение на енергетиката и околната среда;

34.

подчертава, че целта производството на енергия в рамките на СТЕ на ЕС да се основава във все по-голяма степен на възобновяеми източници, трябва да се координира с други усилия, насочени към насърчаване на потребителите на енергия да инвестират в собствено производство на енергия от възобновяеми източници или да намалят своето потребление. Цените на квотите за емисии трябва да бъдат достатъчно високи, за да насърчат прехода към производство на енергия от възобновяеми източници.

35.

счита, че целта за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2030 г. следва да се установи на 50% от нивото от 1990 г. и да стане обвързваща. Една обвързваща цел за общите емисии, както и цели за енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, биха уверили обществеността, предприятията и отговорните за изготвянето на политиката, че емисиите на парникови газове ще намаляват постоянно;

36.

настоява държавите членки да постигнат консенсус за това как да се сподели тежестта на постигането на целта за намаляване на емисиите до 2030 г. Тази тежест следва да се сподели по справедлив начин, като се вземе предвид икономиката на всяка държава членка, преобладаващата структура на емисиите, вече предприетите мерки и условията на околната среда. Част от целта може да бъде постигната, като се използват механизмите в рамките на споразумението на ООН в областта на климата;

37.

смята, че следва да се вземе решение и за разширяване на обхвата на общите, обвързващи цели във връзка със СТЕ на ЕС след 2020 г., по-специално във връзка с това как да се разпредели намаляването на емисиите между сектора на търговия с емисии и останалите области на дейност. Търговията с емисии се отразява на производството на енергия. Приходите от търговете на квоти за емисии следва да се предоставят за мерки за по-ефективно смекчаване на изменението на климата и приспособяването към него;

38.

отбелязва, че наред с търговията с емисии могат да се използват специфични подцели за отделните държави в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, за да се постигне обвързваща обща цел за намаляване на емисиите. Тези цели трябва да бъдат формулирани по такъв начин, че да предоставят примерен набор от инструменти, като се вземат предвид различията между държавите. Това е най-добрият начин да се гарантират ефективността на разходите, изборът на най-подходящите мерки и редът на прилагането им и да се избегнат потенциално припокриване и сблъсък между различни водещи мерки и политики като търговията с емисии;

39.

посочва, че условията за използване на възобновяеми енергийни източници в отделните държави членки се различават, в зависимост от фактори като суровини, природна среда и техните системи за производство и пренос на енергия. Съществуват също и значителни различия по отношение на енергийната ефективност на сградите;

40.

счита, че определянето на специфични подцели за отделните държави ще позволи на икономиките и предприятия на държавите членки да разработят най-целесъобразните за тях умения, технологии и иновации, както и да разработят правила за включването в мрежите на производителите на енергия в малък мащаб или за собствени цели и да използват местните природни ресурси, които са най-подходящи за тях. Резултатите ще бъдат приложени в другите държави членки посредством вътрешния пазар. По този начин се гарантира и спазването на принципа на субсидиарността.

41.

счита, че основните цели на ЕС в областта на политиките в областта на климата и енергетиката следва да бъдат гарантирането на екологични, социално и икономически устойчиви, но също сигурни и безопасни енергийни доставки. За това са необходими подобрена енергийна ефективност, използване на местни възобновяеми енергийни източници, както и разработване и въвеждане на новаторски енергийни технологии. Това ще спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове и за подобряване на общественото здраве и състоянието на околната среда, като едновременно с това ще се създават и работни места;

42.

посочва, че цените на енергията на световния пазар, търговията с емисии, но също и настоящата система за финансиране на повишаването на енергийната ефективност и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници, новите технологии и данъчното облагане или различни комбинации от тези фактори доведоха до оскъпяване на енергията. Тези по-високи цени на енергията несъмнено са положителни като стимул за намаляване на емисиите и за разработване на алтернативни възобновяеми източници на енергия и за икономии на енергия, но същевременно трябва да се предприемат мерки да се гарантира, че разходите няма да засегнат в неразумна степен по-уязвимите групи от населението или предприятията. Рационалното използване на ефикасни, основаващи се на конкуренцията пазарни механизми за енергетиката може да задържи по-нататъшното покачване на цените до неизбежен минимум;

43.

отправя искане към Европейската комисия да насърчава мерки за улесняване на разпространението на микропроизводството на енергия и неговото включване в електроразпределителните мрежи, и да гарантира, че в този процес потребителите ще могат пълноценно да се възползват от достъпната електроенергия.

44.

отбелязва, че потребителите на енергия могат да въздействат върху собственото си потребление и изборът, който правят. Поради това е особено важно да се предоставят безпристрастни съвети на гражданите или да се мобилизират различни групи потребители. Енергийният одит показва потенциалните икономии на енергия, които могат да бъдат постигнати чрез подобряване на системите за поддръжка и информационните системи. Освен това тези системи могат да предоставят информация за постигнатите икономии на енергия;

45.

счита, че енергийната независимост и разнообразието на енергийни източници представлява буфер срещу колебанията на цените, води до икономическа и политическа самостоятелност и поддържа икономическата дейност. Иновациите в областта на енергията от възобновяеми източници и на икономиите на енергия създават жизненост на местно равнище и обновление на стопанските дейности;

46.

призовава предложените от Европейската комисия мерки да бъдат достатъчни, за да дадат възможност на потребителите да упражняват правата си и за борба с енергийната бедност и настоява да бъде отделено специално внимание на защитата на уязвимите потребители;

47.

посочва, че енергийните източници са различни за всяка държава членка. Енергийната независимост може да бъде подобрена чрез разработването на политика за вътрешния енергиен пазар. Сигурността на доставките на електроенергия може да се подобри и пиковете на потреблението да бъдат изравнени чрез свързване на преносните мрежи на различните държави. Що се отнася до вятърната и слънчева електроенергия, свързването на интелигентни мрежи или съхраняването на енергията спомагат за изравняване на пиковете на производство на енергия;

48.

счита, че за да се постигне целта за намаляване на емисиите до 2030 г., тя трябва да бъде съгласувана с останалите политики на Съюза, както и да бъде интегрирана и включена във всички тях. Обещаващ пример за това е акцентът, поставен върху програмния период на ЕФРР за периода 2014-2020 г., като част от усилията, полагани с цел преход към общество с ниски въглеродни емисии;

49.

отбелязва, че много от градовете в Европа започнаха по собствена инициатива амбициозни програми и практически проекти за забавяне на изменението на климата. Международните примери за проекти на местно равнище включват „Дневен ред 21“, лансиран през 1992 г. на Срещата на върха за Земята, който даде възможност през последните двадесет години близо десет хиляди местни органи на местно самоуправление да разработват политики и инициативи в областта на устойчивото развитие, и по-конкретно да допринасят за подобряване на околната среда, намаляването на емисиите от парникови газове и приспособяването към измененията на климата, „Алианс за климата“ (Climate Alliance) и инициативата „Градове за опазване на климата“ (Cities for Climate Protection) на Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI). Групата „Energy Cities“ работи успешно в областта на енергетиката. Програмата „Европейска енергийна награда“ (European Energy Award) за енергийно ефективни общини посредством всеобхватен подход помага на общините за постигане на по-висока енергийна ефективност, опазване на климата и използване на възобновяеми енергийни източници. В нея вече участват повече от 1 000 общини. Съветът на европейските общини и региони (CEMR) издаде публикация, озаглавена „Save energy, save the climate, save money“ („Спестявайте енегрия, спасете климата, спестете финансови средства“), предназначена за вземащите решения на местно равнище. Като пример за една от многото местни инициативи за постигане на неутралност по отношение на въглерода до 2030 г. би могъл да се посочи планът на община Växjö в Швеция, която си е поставила за цел до 2030 г. да постигне 100-процентно намаление на своите въглеродни емисии. Във Финландия 14 неутрални по отношение на въглерода общини („HINKU“) си сътрудничат с местните предприятия, политици и местните жители, с цел постигане на 80% намаление на емисиите, като едновременно с това се насърчава „зелената“ икономика. Кампанията на общините за опазване на климата (CCP Finland) включва 53 органа на местното самоуправление, а 115 органа на местната власт разполагат със стратегия в областта на климата. Инициативата „Конвент на кметовете“ обхваща хиляди градове, които са изготвили планове за действие в областта на устойчивата енергия и програми за намаляване на емисиите. Много от местните и регионалните енергийни агенции, създадени с помощта на финансиране от ЕС, понастоящем помагат чрез предоставянето на съвети в областта на енергетиката;

50.

посочва като примери за нови подходи, насочвани от потребителите, кооперативите за производство на енергия като този в Beckerich в Люксембург и микро-производството от домакинствата или предприятията с цел доставяне на собствена енергия. Те оказват натиск за промяна за традиционните участници на пазара на производство на енергия както по отношение на нормативната уредба, уреждаща достъпа до мрежите, така и на разходите за производство на енергия, свързани с тези нови подходи, а потребителите на енергия се превръщат и в производители. Например съществува евентуална възможност за двупосочен пренос на електроенергия чрез съществуващите енергийни мрежи.

51.

подчертава необходимостта от засилване на въздействието на инициативите на ЕС за постигането на местна устойчивост, като Конвента на кметовете от ЕС, инициативата „Интелигентни градове и общности“ и други финансирани от ЕС проекти, „Местен дневен ред 21“, както и адаптационната мрежа за местните и регионалните власти, която беше предложена в рамките на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата. Във връзка с това следва да се активизира работата за установяване на единна методологична система за осъществяване на планове за приспособяване и за насърчаване на обмена на опит между местните и регионалните власти;

52.

отбелязва, че 40% от потреблението на енергия и над една трета от въглеродните емисии на държавите от ЕС се падат на сградите. По финансови причини и за да се намали до минимум продължителността на периодите, през които сградите са негодни за обитаване, ремонтите се извършват целенасочено стъпка по стъпка и сграда по сграда. Потреблението на енергия на новите сгради следва да бъде близко до нула.

53.

посочва, че проектирането, изграждането и наблюдението на нови сгради и сгради, които подлежат на ремонт, изисква особено внимание, тъй като е възможно енергията да бъде разхищавана поради неправилно използване и лоши навици. Важно е да се използват добри практики за икономии на енергия, като периодична поддръжка, обновяване и контрол на инсталациите за производство и потребление на енергия, и е от решаващо значение да се предоставят съвети на ползващите сградите или техните обитатели. Трябва да се подчертае колко е важно държавите от ЕС да обменят примери за най-добри практики;

54.

препоръчва на държавите членки и по-специално на местните и регионалните власти да приемат програми, насочени към намаляване на енергийното потребление в обществените сгради. Тези програми трябва да се отнасят не само за енергийните инсталации, а и за въвеждането на методологии, които включват участието на ползвателите на сградата в мерките за пестене на енергия и за енергийна ефективност;

55.

счита, че методите на централно топлоснабдяване в застроените райони като топлофикационните мрежи и когенерацията са енергийно ефективни и препоръчителни по отношение на качеството на въздуха. Централното охлаждане е най енергийно ефективният метод за охлаждане, който например използва по-ниските температури на водните пътища. Централното охлаждане дават възможност за значителни икономии на електроенергия в сравнение с отделните охладителни системи за сгради и помещения. Важно е изискванията за сградите с почти нулево потребление на енергия да бъдат формулирани по такъв начин, че да не бъдат дискриминирани т.нар. общи системи за енергоснабдяване;

56.

отбелязва, че възобновяемата дървесина и обработените продукти от дървесина могат да заменят бетона и стоманата, чието производство изисква значителна енергия, както и невъзобновяемите природни ресурси като чакъл и въглища. Използването на дървен материал в строителство осигурява дългосрочен поглътител на въглерод и е свързано с ниски емисии по време на жизнения цикъл на сградите;

57.

посочва, че почти 20% от емисиите на парникови газове в държавите членки се падат на транспорта, като 60% от тях идват от частни автомобили. Чрез предложението на Комисията за директива относно системи за алтернативно задвижване на превозните средства, автомобилният транспорт ще разполага с широк избор на горива. Все още не е сигурно коя потенциална технология или технологии ще се окажат ефективни и годни за пускане на пазара в различните държави членки. Местните и регионалните власти могат да изискват използване на горива с ниски емисии в обществения транспорт;

58.

припомня все по-голямото значение, което се придава на планирането на устойчиво земеползване, при което, предвид изменението на климата, се отчитат биоклиматичните фактори, засягащи потреблението на енергия в градските зони и движението по пътищата, но също и качеството на живот на гражданите;

59.

изтъква, че освен на разработването на горива с ниски емисии, алтернативните задвижващи системи и преоценката на използването на обществения транспорт, е необходимо да се обърне по-голямо внимание на градоустройствени, икономически и социални мерки, в състояние да доведат до намаляване на движението по пътищата (електронно правителство, работа от разстояние) и на промяната в поведението на гражданите (съвместно използване на автомобили, доброволно ограничение);

60.

припомня, че в рамките на производството и разпределението на енергията, но също и по отношение на обществения транспорт, ще е необходимо да се наблегне по-силно на модели, основаващи се на широко участие с цел постигане на по-широк консенсус сред населението и ускоряване на промяната в моделите на потребление;

61.

подчертава значимостта на непрекъснатото развитие на интелигентни мрежи и задълбочаването на концепциите за дистанционно снабдяване с енергия за гарантиране на контролирано и ефикасно предоставяне на електроенергия, топлина и охлаждане.