15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/37

1.

приветства съобщението на Европейската комисия „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“, като същевременно подчертава, че производството на аквакултури следва да се смята за стратегическо (подобно на други производства от първичния сектор), за да се отговори на бъдещите предизвикателства в областта на изхранването, природните ресурси и териториите;

2.

подчертава важността на синия растеж и абсолютната необходимост от европейска стратегия за устойчиво развитие на аквакултурите с оглед постигане на целите по отношение на заетостта и увеличаване на производителността в този сектор, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за възстановяване на икономиката в ЕС;

3.

призовава намаляването на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов посредством подход на многостепенно управление да бъде основна цел на насоките;

4.

припомня, че е подкрепял аквакултурите в редица вече приети становища, като отправя искане тази политика да бъде призната като такава и да бъде финансирана и насърчавана по подходящ начин, за да се превърне в алтернатива на традиционните риболовни дейности. По тази причина Комитетът следва да бъдат признат като ключов партньор за насърчаване на тази политика;

5.

насочва вниманието към оценките на ФАО, съгласно които понастоящем 47% от всички риби, предназначени за консумация от човека, произлизат от аквакултури и изразява съжаление, че производството на аквакултури в ЕС представлява само 2,3% от обема и 4% от стойността на производството в световен мащаб (1);

6.

изразява дълбоката си загриженост от факта, че Европа, която беше лидер в производството на риба, отгледана в рибни стопанства, сега трябва да внася повече от 60% от продуктите на аквакултурите, макар и да е напълно способна да произвежда тези храни на територията на Съюза, като осигурява работни места на своите граждани и спазва по-високи стандарти;

7.

признава необходимостта от разгръщане на потенциала на сектора на аквакултурите, за да се превърне този намиращ се в стагнация сектор в процъфтяващ икономически отрасъл;

8.

приветства признаването на необходимостта от намаляване на разликата между обема на рибни продукти, потребявани на пазара на ЕС, и обема на улова от риболовните дейности в ЕС и признаването на ролята, която секторът на аквакултурата трябва да играе в постигането на тази цел;

9.

подчертава, че на европейско равнище устойчивостта на развитието се е превърнала в неотменен елемент на всеки социално-икономически процес на растеж, към който да бъдат ориентирани, сектор по сектор, политическите ангажименти и ресурси;

10.

смята, че устойчивостта на развитието на аквакултурите придобива стратегически смисъл, предвид прекия интерес на всички региони и местни общности (включително тези, които не са морски) и взаимозависимостта между политиките в областта на околната среда, качеството на водите (морски и вътрешни) и икономическата ефективност на отрасъла;

11.

припомня, че европейският сектор на аквакултурите не е хармонизиран, а се характеризира с редица разнородни развъдни техники, сред които системи със затворен и отворен цикъл, екстензивни или интензивни; припомня, че аквакултури се отглеждат на сушата, в езера, блата, долини или водохранилища, по крайбрежието или в открито море, и че секторът включва развъждане на сладководни и соленоводни риби и ракообразни, като се разпростира от студените води на Скандинавия до умерено топлите на южноевропейските морета. Независимо от тези различия обаче, европейските аквакултури трябва да бъдат подпомагани, за да се превърнат в конкурентоспособен и стойностен икономически сектор, както и в източник на заетост, ноу-хау и гордост на местно равнище;

12.

признава необходимостта от комуникационна кампания, която да изтъква богатството и разнообразието и да предлага по-голяма прозрачност при етикетирането на продуктите на аквакултурите, позволяващо да се прави разграничение между продуктите на интензивното рибовъдство и тези от развъдници с условия, по-близки до естествените (например резервоари в морето и др.);

13.

изразява идеята, че ЕС трябва да поеме водеща роля в развитието на екологично и устойчиво рибовъдство, проправяйки пътя към „синята революция“ благодарение на използването на разработени в рамките на Съюза новаторски системи и технологии за производство, хранене, излюпване и събиране на рибата;

14.

споделя загрижеността относно застоя на производството на аквакултури в ЕС, което продължава да не се възползва в достатъчна степен от конкурентното предимство, изразяващо се във високото качество и стандарти за хигиенна безопасност на европейските хранителни рибни продукти;

15.

препоръчва ЕС да запази най-високо равнище на контрол спрямо вносните продукти от аквакултури, които често са суровини за по-нататъшна преработка от европейските предприятия, и да гарантира стандартизирана рамка от здравни, санитарни, трудови и екологични условия както за вносните продукти, така и за продуктите, „произведени в ЕС“;

16.

обръща внимание на положителните последици в икономически и социален план, които може да възникнат вследствие на продължителен растеж на отрасъла на аквакултурите (и на производствените вериги, свързани с него), предвид възможността да се отговори на нарастващото вътрешно търсене, което днес се задоволява чрез внос, и да се предизвикат процеси на растеж на заетостта в Европейския съюз;

17.

приветства ангажимента, поет от Комисията, за задействане на процес на доброволно сътрудничество, при което държавите членки участват в изготвянето на многогодишните национални стратегически планове; въпреки това препоръчва създаването на показатели за измерване на напредъка да не води до прекомерно увеличаване на бюрократичните тежести за предприятията и местните администрации;

18.

изразява съжаление, че не се споменава ролята, която местните и регионалните власти могат да играят за устойчивото развитие на аквакултурите, например чрез насърчаване на информираността за продуктите от аквакултури посредством информационни програми в училищата и за поощряване на потреблението на местни и сезонни продукти (къса верига на доставки);

19.

препоръчва се приносът на регионите, които в някои държави членки разполагат с правомощия в областта на икономическото развитие, да може да бъде засилен в рамките на Консултативния съвет по аквакултури, който се предлага да бъде създаден;

20.

оценява се значението, което спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда, общественото здраве, защитата на потребителите и устойчивостта на околната среда може да има за устойчивото развитие на аквакултурата; въз основа на това законодателство трябва да бъдат последователно набелязани общите цели на многогодишните национални стратегически планове;

21.

подкрепя също така необходимостта от масово насърчаване на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда, без налагане на излишни тежести за операторите от сектора; от решаващо значение в това отношение може да се окаже ноу-хауто на самите производители и на местните и регионалните власти в рамките на Консултативния съвет по аквакултури;

22.

подчертава важността на проведените консултации със заинтересованите страни и изразява желание да се направят повторни консултации до края на 2017 г. по повод предстоящата междинна оценка на националните планове;

23.

подкрепя основните предизвикателства, набелязани от Комисията и съответстващите им насоки, фокусирани върху необходимостта от: а) намаляване на административната тежест; б) улесняване на достъпа до пространството и водата; в) увеличаване на конкурентоспособността на сектора и г) допринасяне за осигуряването на равнопоставеност чрез възползване от конкурентните предимства, предлагани от аквакултурите на ЕС;

24.

посочва, че повече от 90% от дейностите във връзка с аквакултурите се извършват от малки и средни предприятия, чиято обща рентабилност и устойчиво развитие зависят от прозрачността, ефикасните административни процедури и предсказуемостта. Без ясна рамка икономическите оператори не са в състояние да направят информиран избор, за да инвестират и да разширяват дейностите си, създавайки работни места и насърчавайки производството;

25.

изразява съжаление, че пречките пред създаването на нови аквакултурни стопанства, вече посочени в съобщението от 2002 г. и съответното становище на КР, не само продължават да съществуват, но дори още по-силно възпрепятстват достъпа до тази търговска дейност. Прекомерната средна продължителност от 2-3 години на нужната процедура за създаване на ново рибовъдно стопанство (в сравнение с едва 6 месеца в Норвегия, производител — европейски лидер в този отрасъл) обезсърчава много потенциални предприемачи и поставя целия ЕС в неизгодно положение спрямо конкурентите му в света. Законодателство, което да може да намали средната продължителност и различията между държавите членки изглежда все по-необходимо;

26.

призовава Комисията да вземе под внимание максималния устойчив улов в стратегическите си насоки;

27.

изразява съгласие с възможността Комисията, въз основа на данните, събрани от държавите членки, да работи с компетентните органи, за да идентифицира добрите практики и да бъдат постигнати възможни подобрения по отношение на административната ефективност; освен това този анализ би трябвало да се прилага и по отношение на процедурите, свързани с отпускане на помощите от Общността за предприятията за аквакултури;

28.

припомня, че в Европа често местните и регионалните власти имат правомощия за издаването на лицензите за рибовъдните стопанства и подкрепата за малките и средните предприятия за аквакултури, работещи на тяхна територия. Изправени пред строги стандарти за опазване на околната среда, пред натиска на НПО в областта на околната среда и на сектора на туризма, от една страна, и икономическия упадък в традиционния риболов и нарастващата безработица, от друга, местните и регионалните власти биха могли да извлекат полза от ясни насоки за устойчивото развитие на европейските аквакултури;

29.

изтъква, че и по отношение на насърчаването на добрите административни практики, местните и регионалните власти могат да дадат значителен принос, като се започне от задължението да предоставят информацията, която държавите членки са приканени да събират до края на 2013 г.;

30.

изтъква, че тенденцията е аквакултурите да са по-уязвими по отношение на замърсяването на околната среда в сравнение с риболова и че е важно да се насърчават държавите членки да изготвят „карти на риска“ и „карти на въздействието“ за вътрешните зони, териториалните води и крайбрежната ивица; тези карти биха могли да бъдат предадени на Европейската агенция за морска безопасност и би трябвало да включват информация за инфраструктурите и начините на използване с потенциално отражение върху качеството на водата, прилагани смекчаващи мерки, кампании за наблюдение, нови големи проекти и др.;

31.

признава, че секторът на аквакултурите би извлякъл полза от координираното планиране на пространството, което е от основно значение и в областта на морското дело за намаляване на конфликтите между припокриващите се начини на използване, за увеличаване на устойчивостта им, намаляване на несигурността, улесняване на инвестициите и ускоряване на развитието на предприятията за аквакултури;

32.

препоръчва да се използва максимално възможността групи за действие в крайбрежните райони (GAC) да се привлекат за участие в териториалното планиране. Тези групи могат да позволят включването на териториалните власти в планирането и управлението на ресурсите, като изпълняват ролята на говорители на голям брой заинтересовани страни;

33.

подчертава важното значение на сътрудничеството между аквакултурите и рибарството, чието синергично развитие се отразява благоприятно на предприятията, на крайбрежните и островните общности, предвид това, че работните звена, напускащи рибарството, могат да бъдат усвоени от нарастващ сектор на аквакултурите; освен това, ако се развива в синергия, сътрудничеството между сектора на аквакултурите, от една страна, и преработващата промишленост и търговската дейност, от друга, може да създаде добавена стойност за продуктите от аквакултури;

34.

призовава Комисията да изиска от държавите членки при изготвянето на многогодишните национални стратегически планове да обърнат повишено внимание на въздействията върху работещите в крайбрежната ивица предприятия в сферата на аквакултурите, на мерките за смекчаване на въздействието и на компенсационните мерки, които могат да бъдат от полза на самите дружества;

35.

изразява съгласие със значението, което може да има определянето на зоните, по-подходящи за сладководни аквакултури, като се надява измежду добрите национални практики, които държавите членки следва да набележат, да има поне няколко, които да засягат сладководните аквакултури;

36.

изразява съгласие относно възможността за намаляване на административната тежест за предприемачите, подчертавайки като част от процеса на пространственото планиране темата за екологичното въздействие на предприятията за аквакултури;

37.

би искал в стратегическите насоки да може да се включи напомняне за значимостта, която в рамките на съгласуваното планиране на крайбрежната ивица може да придобие разработването на басейни с бракична вода (блата и лагуни), които могат значително да допринесат за социално-икономическата устойчивост в период на криза, както и за повишаване на производството на аквакултури в ЕС;

38.

споделя оценката на положителните последици по отношение на предприятията за аквакултури от една по-ефективна организация на пазара и от по-добре структурирани организации на производителите;

39.

призовава Комисията да продължи преките консултации с организациите на производители, работещи в сектора на аквакултурата, насочени към изтъкване на главните пречки пред развитието, с които се сблъскват самите организации и механизмите, чрез които те евентуално са били премахнати;

40.

признава, че производствените и търговски планове, изготвени от организациите на производителите, са основни инструменти за подобряване на конкурентоспособността на предприятията за аквакултури (заедно със споразуменията на производствената верига в сектора, междубраншовите споразумения и марковите политики), както и за предоставяне на ефикасен отговор на нарастващите очаквания на потребителите по отношение на качеството и разнообразието на хранителните продукти;

41.

подчертава ролята, която местните и регионалните власти и техните агенции (работещи в областта на научните изследвания и изпитвания) могат да играят както за подпомагане на пазарноориентирана научноизследователска дейност, иновации и трансфер на знания, така и в подкрепа на държавите членки при насърчаването и осъществяването на синергии между различните национални научноизследователски програми;

42.

насърчава Комисията и занапред да обръща повишено внимание на сериозния проблем за екстензивните аквакултури и биологичното разнообразие, който се изразява във въздействието на птиците, които се хранят с риба, и други животински видове, които се хранят с риба (например европейската видра), и да извърши оценка на ефективността на дерогациите, евентуално възприети от държавите членки при прилагането на Директивата относно опазването на дивите птици и Директивата за опазване на естествените местообитания; в допълнение следва също да се разгледа незабавно и въпросът за това дали строгото опазване на хранещите се с риба „проблематични животински видове“ в някои конкретни региони все още изглежда съобразено със законодателството на ЕС, за да може необходимите изключения в държавите членки да бъдат лесно обосновавани въз основа на изменените класификации;

43.

оценява като много подходяща подкрепата и разработването на съобразени с нуждите на пазара на аквакултури програми за професионално образование и обучение, оказвана от държавите членки и местните и регионалните власти, от които трябва да се изисква да предоставят информация за текущото предлагане и следваните насоки за развитие;

44.

по отношение на трансфера на знания, добри практики и иновации смята, че Комисията може да действа както чрез изграждане на предвидената Европейска обсерватория на пазарите, така и чрез насърчаване на държавите членки да насочват бъдещите оперативни програми към по-всеобхватна подкрепа на предприятията за аквакултури (особено колективните), които изпълняват проекти за трансфер на знания и иновации;

45.

признава необходимостта потребителите да бъдат надлежно информирани за качеството на всички продукти от аквакултури, европейски или не; точната информация само ще укрепи конкурентоспособността на сектора;

46.

смята за уместно, в областта на етикетирането и схемите за доброволно сертифициране, многогодишните национални стратегически планове да съдържат актуализирана рамка и цялостна оценка за моментното състояние, а също така да насърчават хармонизирането на равнище ЕС;

47.

изразява желание в рамките на стратегическите насоки за устойчивото развитие на аквакултурите в ЕС да се подчертае ролята, която организациите на производителите и групите за действие в крайбрежните райони (GAC) могат да играят за интегрираното насърчаване на производството на аквакултури и на териториите, където това производство се извършва — цели, за които регионите могат да дадат конкретен принос;

48.

що се отнася до възможностите за проследяване на продуктите и късите вериги на предлагане на храни, смята, че държавите членки и регионите трябва да се възползват от положителния опит, натрупан от сектора на селското стопанство, и да улеснят неговото прилагане от предприятията за аквакултури с цел подобряване на тяхната конкурентоспособност;

49.

смята, че местните планове за управление на рибарството трябва да бъдат разглеждани и с оглед на синергиите със сектора на аквакултурите, предвид това, че засягат въпроси като зоните за възпроизводство, сезонността на производството, зареждането на пазарите, работните единици, излизащи от риболовния сектор и др.;

50.

подчертава, че е важно да се обръща максимално внимание на приноса, който растящото търсене на продукти на биологичното производство може да даде по отношение на растежа на сектора;

51.

изразява съгласие с разпределението на целите (за държавите членки; Комисията и Консултативния съвет по аквакултури); смята, че сред целите за държавите членки може да се включи и насърчаването на местни публично-частни партньорства, от които се зараждат GAC (групи за действие в крайбрежните райони), които могат да допринесат за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите;

52.

изразява задоволство от факта, че Комисията е взела предвид препоръката на КР (отправена в становище CdR20/2003) за създаване на отделен консултативен комитет за аквакултурите, имащ за задача да предоставя обективна информация на вземащите решения. Освен това припомня, че Комитетът „изразява готовност да стане форум за разпространение и гарант за участието и осведомяването на обществеността относно свързаните с аквакултурата аспекти, за да допринесе [...] за подобряването на управлението на сектора аквакултура“ (2).