15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/27

1.

обръща внимание на факта, че в ЕС броят на хората с увреждания се оценява на приблизително 80 млн. човека, т.е. около 15 % от населението. Според оценките хората с намалена подвижност са над 40 % от общия брой на населението;

2.

подчертава, че предвид увеличения риск от увреждания при възрастните хора и общото нарастване на хроничните заболявания, броят на хората с увреждания би могъл да се увеличи. В резултат на това европейските региони ще бъдат изправени пред нови предизвикателства в бъдеще;

3.

отбелязва, че не съществува общо за ЕС определение на понятието „увреждане“, както и че законовите определения на това понятие са предмет на редица дебати и се тълкуват по множество различни начини. Увреждането е сложно явление и преживяване с много аспекти, отразяващо взаимодействието между физическите и интелектуалните характеристики на дадения човек и състоянието на обществото, в което той живее. Поради това е необходимо да се въведе понятието „хора с увреждания“;

4.

отбелязва оскъдните познания и погрешните представи за реалните последици от уврежданията и посочва необходимостта да се акцентира върху способностите на хората с увреждания, които проличават особено ярко в контекста на спортните постижения;

5.

посочва стойността и значението на физическата дейност и спорта за хората с увреждания, както и способността им да оказват ефективен принос за постигането на стратегическите цели на ЕС, включително целите на стратегията „Европа 2020“. Забелязва се, че в последните години адаптираният спорт и спортове, предназначени специално за хората с увреждания, бележат сериозен напредък. Последният пример за това са параолимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато медиите положиха много усилия за отразяване и популяризиране на параолимпийското движение;

6.

привлича вниманието върху факта, че спортът безспорно допринася за общото благосъстояние на личността и въздейства положително върху възможностите за рехабилитация и приобщаване на хората с увреждания, както и че за тях възможността за практикуване на спортна дейност е преди всичко основно човешко право;

7.

подчертава факта, че терминът „спорт за хората с увреждания“ обхваща широка гама от дейности, вариращи от високото спортно майсторство до спорта за удоволствие и от адаптираното физическо възпитание до рехабилитационните спортни подходи — гама, чието разнообразие е сравнимо със сложната задача да се дефинира понятието „спорт“, и дори я надхвърля. Това е и една от причините да съществуват различни определения в различните региони на Европа. По отношение на физкултурната дейност и спорта са налице редица нюанси, които обикновено определят дали дадената дейност се упражнява със спортна, развлекателна, здравословна или друга цел. Тази цел във всички случаи определя мотивите за практикуване на спорта, макар че по правило при упражняването на спортни дейности се наблюдава подобряване на здравословното състояние — физическо или психическо — при всички хора;

8.

обръща внимание върху факта, че различните термини и концепции, свързани с този сектор или използвани от участниците в него, пораждат значителни дебати. В настоящия контекст използваният термин е този за „спорт(ове) за хора с увреждания“, като целта е подходът да бъде ориентиран към човека, но същевременно да има и общ обхват;

9.

припомня необходимостта от пълно зачитане на принципа на субсидиарност и автономност на ръководните инстанции в областта на спорта, включително на независимите спортни организации. Целта на препоръките, отправени в настоящото становище, е да играят роля на катализатор за увеличаване на въздействието на действията, предприети от държавите членки и местните и регионалните власти, и за предизвикване на промяна в мисловните нагласи на хората с увреждания по отношение на техните способности в общността като цяло;

10.

изразява задоволство и подкрепа за признанието, засвидетелствано спрямо спорта за хора с увреждания в политиките на ЕС, по-конкретно в европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (1), в съобщението на Комисията, озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (2) и в Бялата книга на Европейската комисия за спорта (3);

11.

въпреки това изразява съжаление, че в първоначалното предложение на Европейската комисия за „Еразъм+“ — новата програма на Съюза за образование, обучение, младеж и спорт за периода 2014 — 2020 г., липсва каквато и да е препратка към хората с увреждания; във връзка с това настоятелно призовава за включване в новата програма, по която в момента все още се водят преговори, на ясно позоваване на необходимостта от насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж чрез улесняване на достъпа на хората с увреждания до спортни дейности;

12.

смята, че националните, регионалните и местните власти могат, всяка в рамките на правомощията и финансовите възможности, с които разполага, да играят важна роля за развитието на спорта за хората с увреждания, по-конкретно що се отнася до популяризирането и инвестициите в спортна инфраструктура и устойчиви спортни дейности, и подчертава необходимостта от осигуряване на средства по проекти за онези региони, в които инфраструктурата на училищата и други образователни институции не е развита в достатъчна степен и децата с увреждания нямат изобщо или имат само ограничени възможности да практикуват спорт;

13.

при използването на публични съоръжения публичните институции трябва да отчитат съответно потребностите на хората с увреждания във връзка със спорта, така че да се отговори на изискването за създаване на равностойни условия на живот за хората с увреждания. В това отношение въпросът за достъпността има съществено значение;

14.

подчертава специалната роля, която имат лицата, активно ангажирани в областта на спорта за хора с увреждания, по отношение на това, да се използва потенциалът на спорта за насърчаване на социалното приобщаване, интеграцията и равните възможности;

15.

отбелязва, че в редица случаи спортът за хора с увреждания се споменава конкретно само в контекста на социалното приобщаване. Призовава да се разграничават в по-голяма степен различните аспекти на спорта за хора с увреждания, като може да става въпрос за високо спортно майсторство, спорт за удоволствие, физическо възпитание, възможности за образование и обучение чрез спорт, адаптирана физическа дейност, рехабилитационен спорт или спортни дейности със специфична терапевтична цел;

16.

настоява за по-голямо признание на дейността на квалифицираните представители на сектора във всички дейности за развитие и оценка на масовия спорт, подкрепяни от европейските институции. Би трябвало да се обмисли въпросът за предоставяне на специфични ресурси, които да направят възможно това участие, както и за специализирано обучение на техническите кадри от областта на спорта;

17.

призовава за изготвянето на подробен стратегически документ, който да се основава на съществуващите политики, но да бъде специално посветен на спорта за хората с увреждания, за да може подходът да бъде приоритетно насочен към главните въпроси, характерни за този сектор;

18.

посочва, че въпреки нарастващия политически интерес в подкрепа на участието на хора с увреждания в спортни дейности, процентът на спортуващите продължава да бъде твърде нисък. Наред с другото, това се дължи на ограничения достъп до спортна инфраструктура, приспособена към нуждите на хората с увреждания;

19.

отбелязва, че освен от физически, социално-икономически и комуникационни бариери, участието в спортни дейности се затруднява и от културни пречки и психологически фактори, включително отношението на организаторите и участниците в масови спортни прояви към уврежданията. Това отношение е резултат от неосведомеността и липсата на ресурси за справяне с една различна ситуация; би следвало да се организират информационни и образователни кампании, които да улеснят приемането на хората с увреждания в спортните прояви. Препоръчва се мерките, целящи подобряването на достъпа до спортни дейности, да се изготвят след провеждане на надлежни консултации с представителите на този сектор, тъй като различните групи могат да се нуждаят от различен вид подкрепа;

20.

подобряването на достъпността чрез осигуряване на подходящ физически достъп до спортните съоръжения и по-добра комуникация, е от съществено значение за повишаване на процента на спортуващите;

21.

призовава за организирането на съгласувани кампании за популяризиране на съществуващите възможности за практикуване на спорт. Подобни кампании биха могли да бъдат организирани на европейско равнище, но трябва да бъдат адресирани към регионалното и местното равнище, където се откриват специфични възможности. Важно е те да имат насоченост и към хората с увреждания и да им предоставят информация. Най-добре би било тези кампании да се организират с подкрепата на ръководните органи в областта на масовия спорт, националния спорт и спорта за хора с увреждания, както и на организациите (в частност сдруженията) на хората с увреждания; освен това е важно да се организират информационни кампании, насочени не само към хората с увреждания, но и към всички останали, за да им помогнат да разбират, приемат и интегрират съгражданите си с увреждания и да се научат как да им помагат. Необходимо е да се създават максимално благоприятни условия за самостоятелност на хората с увреждания, както и да им се предоставят улеснения и подкрепа, за да могат те да предлагат, насърчават и организират провеждането на такива прояви;

22.

посочва, че може да се наложи да се потърси индивидуален подход към различните целеви групи, като се имат предвид възможностите им, съответните възрастови категории и социалното им положение; особено важно е да се стигне до младите хора и да им бъде оказвана подкрепа. Освен това е важно да се зачита структурата на спортните дейности във всички държави членки, както и местните и регионалните особености. Би трябвало да се подкрепя предоставянето на качествена, достъпна и редовно актуализирана информация, за да може различните целеви групи да бъдат постоянно информирани за предлагането на спортни занимания, достъпни за тях. В това отношение, като се насърчава и подпомага създаването на организирани движения по места, може да се улесни както разпространението на информация за спортните дейности, така и достъпът до тях;

23.

необходимо е на местно и регионално равнище да се изгради адаптирана транспортна мрежа, която да позволява на хората с увреждания да се придвижват до спортните съоръжения за практикуване на спортни дейности — както любителски, така и състезателни;

24.

подчертава, че родителите имат основна роля в насърчаването на подрастващите да участват в спортни дейности, а доброволците са гръбнакът на този сектор. Ето защо е необходимо да се повиши осведомеността относно значението на доброволческия труд, а освен това трябва да се предвиди създаването на платформи за набиране и обучение на доброволци, както и мерки за признаване и възнаграждаване на техния принос;

25.

препоръчва да се създаде информационна платформа за спортните съоръжения в ЕС, а също и напълно достъпна страница в интернет, с цел хората с увреждания да се информират за спортната инфраструктура, техническите възможности и др. в местата, където живеят;

26.

обръща внимание на факта, че някои групи от населението са изправени пред двойна или тройна дискриминация, в случаите когато страдат не само от едно, а от множество увреждания, когато са от имигрантски или малцинствен произход или са жертви на социално изключване поради хомофобски прояви или по полов признак. Важно е на всички да се осигурят специфична подкрепа и равни възможности за достъп до спортни дейности;

27.

посочва, че спортът за хората с увреждания не трябва да бъде разглеждан извън системата на масовия спорт и че поставянето му в неговите рамки, с други думи поделянето на отговорността за неговото организиране с масовите спортни организации, изглежда вече стои като първостепенна политическа цел. В този смисъл трябва да се следи за това да продължава включването на спорта за хората с увреждания в рамките на масовия спорт, както и да могат да се прилагат успоредно различни организационни модели, формули и структури, в зависимост от истинските възможности на хората с увреждания и от целта за интегриране;

28.

за улесняване на участието в спортни дейности на хората с увреждания трябва да носят отговорност отделните федерации, към които принадлежи съответният вид спорт или спортна дисциплина, в сътрудничество със и при зачитане на ролята на спортните федерации, чиято основна дейност и същинско предназначение е да служат на хората с увреждания и чиято първостепенна роля в тази област трябва да бъде консолидирана;

29.

спортните федерации би следвало да насърчават участието в тяхната работа със съвещателен глас на спортни организации, които без да са част от тях, имат за цел да дадат възможност на хората с увреждания да практикуват съответния вид спорт;

30.

констатира на базата на съществуващи примери, че подходът, целящ съчетаване на туризма с приобщаващи развлекателени спортни дейности, представлява добър инструмент за установяване на първи контакт със спорта на всички хора с увреждания с цел увеличаване на процента спортуващи и запознаване на широката публика с техните възможности;

31.

необходимо е да се предоставя качествена и актуална информация за наличието на спортни дейности, адаптирани за хора с увреждания, както и информация за транспорта и специалния достъп до спортните съоръжения с цел да се насърчава спортният туризъм;

32.

отбелязва, че за подходящото развитие на спорта за хората с увреждания са необходими специалисти с добро ниво на образование и професионална подготовка;

33.

счита, че дори и да не са обект на стигматизиране, хората с увреждания са изправени пред риска от социално изключване, защото мнозина не знаят как да ги приемат и включват в спортните дейности и структури. Настоява за съгласувана информация посредством инициативи в областта на образованието и обучението, насочена не само към хората, които участват пряко в организирането на спортни дейности, но също и в по-голям мащаб, за широката общественост, например чрез използване на лесно достъпни онлайн инструменти за обучение. Успоредно с това трябва да се повиши осведомеността за правата, потребностите и уменията на хората с увреждания;

34.

подчертава, че всички ученици би трябвало да имат достъп до физическо възпитание и спорт и че уврежданията не следва да са пречка пред участието в училищните спортни програми. Често именно по време на часовете по физическо възпитание в училище младежите започват да харесват спортните дейности и се запалват по спорта, като същото се отнася и за младите хора с увреждания. Освен това спортната среда в училище предоставя възможност за възпитаване на учениците без увреждания и за запознаването им с възможностите на техните съученици. В този контекст трябва да се насърчава по-специално въвеждането на „спортни програми, достъпни за всички“. Идеята за интеграция с обратен знак, тоест включването на млади спортисти без увреждания в спорта за хора с увреждания, е добър пример, който дава възможност за промяна на отношението към способностите на другите участници. Също така следва да се подкрепят и развиват инициативи със съвместното участие на хора без увреждания и на хора с увреждания. За да се постигне тази цел е много важно да се осигури специално образование и обучение на преподавателите в образователните институции, по-специално на учителите по физическо възпитание, а на родителите на деца с увреждания да се предоставя достъп до информация относно различните налични спортни дейности;

35.

констатира, че познанията и уменията на треньорите често не се използват поради липсата на обмен и координация между организациите, работещи в сферата на спорта за хората с увреждания и тези, работещи в сферата на масовия спорт. Предлага се да се създадат съвместни обучителни инициативи между тези организации с подкрепата на специализирани преподаватели и публичните власти;

36.

препоръчва по-активно участие на представители на висшите учебни заведения в процеси за осъществяването на коригиращи мерки, благодарение на които да бъде предотвратено изключването на хората с увреждания. Целта на подобно участие би била да се внесат промени в обучението на бъдещите учители по физическо възпитание, като им се даде възможност да разберат по-добре различните здравни проблеми на техните ученици;

37.

счита, че в много случаи е необходимо да се подобри имиджът на спорта за хората с увреждания, като се насърчава практикуването на елитен спорт от най-добрите спортисти с увреждания и се полагат усилия за изравняване на статуса им по отношение на елитните спортисти без увреждания. Широко застъпено е убеждението, че привличането на общественото мнение към елитните спортни постижения на спортисти с увреждания води до промяна на тези нагласи. В този контекст има особено значение комуникационната стратегия относно параолимпийските игри и спортните прояви на високо равнище за хора с увреждания;

38.

отчита, че спортът за хората с увреждания зависи в много голяма степен от дейности, извършвани по доброволческа линия. Отбелязва, че трябва да продължи насърчаването на качествено обучение за доброволците. В някои отношения това обучение трябва да бъде пригодено към нуждите на заинтересованите страни. Освен това все по-голяма важност добива въпросът за управлението на дейността на доброволците. Организациите, занимаващи се със спорт за хора с увреждания, трябва да подобрят работата си чрез прилагане на инструменти за управление на човешките ресурси и за развитие на качеството. За подобряване на качеството е необходимо да бъдат обучени специалисти. Те са още по-необходими поради това, че става дума за целева група със специални нужди. Основната цел трябва да бъде извършването на истинска професионална работа;

39.

изразява съжаление, че често се подценява потенциалът на хората с увреждания. Подчертава, че спортът може да укрепи личностното развитие у хората с увреждания и по този начин може да допринесе съществено за успешната им професионална интеграция;

40.

одобрява насоките на ЕС относно двойната кариера на спортистите (4), в които се подчертава, че „справедливото прилагане на мерки в подкрепа на двойната кариера за всички спортисти би било значителен напредък за спорта като цяло и в частност за този, практикуван от хората с увреждания“. КР също така напълно споделя изразеното в насоките виждане, че „тъй като много спортни дисциплини за хора с увреждания са интегрирани в големите спортни организации, трябва да се отдели специално внимание на тази група, така че да се гарантира справедливо отношение и да могат да се развиват специални структури, когато е невъзможно да се използват структурите за спортистите без увреждания“;

41.

подчертава, че секторът би трябвало още отсега да се старае да възпитава в самостоятелност най-младите си спортисти и да ги подпомага в професионалното им развитие. В тази връзка следва да се подкрепят специфичните образователни дейности, предлагани на младите спортисти по време на спортни прояви;

42.

отбелязва значението на спорта за насърчаването на образованието в областта на здравето и подчертава специфичната връзка между адаптираната физическа дейност и рехабилитацията на хората с увреждания от гледна точка на тяхното физическо и психическо здраве;

43.

подкрепя работата на експертната група на ЕС по спорт, здраве и участие, на която Съветът възложи мандат да предложи мерки за насърчаване на укрепващата здравето физическа дейност и участието в масовия спорт, както и да определи съответните мерки до средата на 2013 г.; КР настоява адаптираната физическа дейност и спортът да бъдат изрично признати и подкрепени като терапевтични средства за хората с увреждания;

44.

отбелязва резултатите от работата на експертната група на ЕС по антидопинг, на която Съветът възложи мандат да изготви проекта на бележки на ЕС по преразглеждането на Световния кодекс за борба с допинга, изготвен от Световната антидопингова агенция (WADA), и значението на „Доброто управление“ в спорта. КР препоръчва заинтересованите страни от параолимпийското движение да участват по-активно в нейната работа;

45.

счита, че въпросът за достъпността на средата за хора с увреждания следва да бъде включен във всички финансови инструменти на новата многогодишна финансова рамка;

46.

отбелязва бюджетната линия за спорта, предложена по програма „Еразъм+“, по която все още се водят преговори. При все това настоятелно призовава Европейската комисия да включи в насоките за бенефициерите на програма „Еразъм+“ изрично позоваване на спорта за хората с увреждания, както и да утвърди спорта за тази група като приоритет в рамките на действията в областта на спорта, заложени в програмата;

47.

препоръчва Комисията да насърчава специфични действия в подкрепа на проекти за популяризиране на спорта сред хората с увреждания на местно и регионално равнище;

48.

счита, че в сектора се наблюдава известна разпокъсаност между различните инструменти на ЕС, макар и те да имат сходни цели. Една по-добра хармонизация, съчетана с ангажименти за дългосрочно финансиране, поне за основните представители от сектора на европейско равнище, би била много полезна;

49.

насърчава използването на структурните фондове за развитието на спортни инфраструктури, достъпни и открити за всички на местно и регионално равнище. Финансирането на научни изследвания в областта на технологиите, свързани със спорта за хора с увреждания, чрез програма „Хоризонт 2020“, също е от основно значение. Важни са и инвестициите в научни изследвания и иновации, най-вече посредством университетите и предприятията от сектора. Всъщност понастоящем много специалисти насочват докторските си дисертации към тази област. Особено внимание трябва да се обърне на спорта като терапевтично средство, например лечебната езда;

50.

приканва институциите на ЕС да продължат да оказват дългосрочна подкрепа за спортните прояви, отворени за всички, в частност — за младите хора с увреждания;

51.

счита, че местните и регионалните власти имат съществена роля в развитието на европейското измерение на спорта за хората с увреждания в границите на своите институционални правомощия;

52.

подчертава необходимостта от активизиране на участието на местните и регионалните власти въз основа на програма, изготвена съвместно с Европейската комисия, Съвета и националните власти, отговарящи за спорта, за хората с увреждания и за спортните дейности, организирани за тях и насочени към тяхното интегриране в рамките на масовия спорт. Местните и регионалните власти имат потенциала да доближат ЕС до местното равнище, така че да се установи връзка с клубовете, училищата или родителските инициативи;

53.

отбелязва, че на местно и по-специално на регионално равнище съществуват опит и структурирани партньорства за насърчаване на развитието на спорта и на спортуването за хора с увреждания. Настоява за обмен на тези добри практики и отбелязва, че самият той има възможност да ги разпространява със съответната подкрепа на европейските институции и на заинтересованите страни. Преводът на съществуващите материали на тази тема представлява значително предизвикателство и за преодоляването му би трябвало да бъде оказана подкрепа. Би следвало да се предвиди система за награждаване на „забележителните практики“;

54.

подкрепя системата на регионалните отговорници за развитието на спорта за хора с увреждания. Те биха могли да бъдат в основата на обмена и прилагането на добри практики, например с помощта на ИТ инструменти, и да осъществяват връзката между европейските политики и регионалните реалности. Насърчаването и разработването на европейски проекти за обмен на добри практики ще позволи да се приложат успешни решения за общите проблеми, както и да се опознаят потребностите на други региони и държави;

55.

отбелязва първите инициативи за насърчаване на „Европейска седмица на спорта“ и изтъква необходимостта в тази рамка да бъдат предвидени спортове, предназначени специално за хората с увреждания и включването им в масовите спортни дейности. Настоява освен това да бъде предвидено ежегодното провеждане на „Европейски ден на спорта за хората с увреждания“;

56.

констатира липсата на сравнима информация на регионално равнище в този сектор и настоява за въвеждането на процедура за събиране на надеждни данни. За тази цел би могло например да се поръча проучване на Евробарометър за спорта за хората с увреждания или поне в бъдещите анкети на Евробарометър да се включат по-конкретни въпроси по темата за спорта и/или уврежданията;

57.

силно насърчава създаването на европейска експертна група относно спорта за хората с увреждания, която да признава различната мисия на сектора и да дава възможност за получаване и разглеждане на информация, предоставяна от широк спектър участници от сектора. Тази европейска експертна група би могла да се заеме със следните полезни дейности: