5.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 356/30

—

призовава Европейската комисия да приеме забрана на депонирането на пластмасови и силно горими отпадъци до 2020 г. и да въведе конкретни и амбициозни цели във връзка с превенцията, подготовката за повторна употреба и рециклирането на пластмасовите отпадъци, които да бъдат хармонизирани във всички директиви по този въпрос и в които да бъдат отразени екологичните коефициенти на материалите; с държавите членки могат да бъдат предвидени и договорени междинни цели и преходни периоди;

—

отправя искане към Европейската комисия да обмисли финансирането на бъдеща инфраструктура за ефективно рециклиране на пластмаса и да спре да финансира депонирането и изгарянето на отпадъци; финансиране от ЕС би трябвало да се отпуска единствено за съоръжения за оползотворяване на енергията като част от съгласувана стратегия за управление на отпадъците, като това включва достатъчно съоръжения за по-ранните етапи на йерархията на отпадъците;

—

призовава за пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и отправя искане към Европейската комисия да проучи как най-добре да се прилага принципът на разширената отговорност на производителя в ЕС; Плащането на депозит и схемите за обратно приемане са идеи, които трябва да се осъществят на равнище ЕС за някои пластмасови изделия и продукти, в които са вложени пластмасови материали. Принципът „плащаш повече, ако изхвърляш повече“ би трябвало да се насърчава за обемните предмети, като методите за събиране се определят от МРВ. Освен предоставянето на стимули за повторна употреба, трябва да се обмисли налагането на забрана върху безплатното предоставяне на найлонови торбички;

—

счита, че по отношение на дизайна използването на ограничен брой прости пластмаси, които не са в съединение с други материали, и ясното деклариране на видовете полимери върху опаковките и продуктите са от важно значение за улесняване на повторната употреба и рециклирането; подкрепя идеята в бъдеще в дизайна да се предвиди задължителен минимум подлежащо на рециклиране съдържание;

—

призовава за международно споразумение за забрана на използването на разградими микропластмаси за козметична употреба и в други продукти за лична хигиена, за да не се допусне този относително нов източник на замърсяване да навлезе в хранителната верига; счита, че съществува значителен доказателствен материал, за да се отправи призив за забрана на разградимата при окисляване пластмаса, докато в резултат на по-нататъшни изследвания не се установи, че тя има добавена стойност.

Докладчик

г-жа Linda GILLHAM, член на общинския съвет на Runnymede (UK/EA)

Отправен документ

Зелена книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда

COM(2013) 123 final

1.

приветства Зелената книга относно пластмасовите отпадъци в околната среда. Оптималното управление на отпадъците е едно от най-значителните предизвикателства, пред които са изправени днес местните и регионалните власти (МРВ), както във връзка с намаляването на въздействието на нарастващото генериране на отпадъци върху околната среда чрез изграждане и финансиране на съоръжения за преработка и депониране на отпадъци, така и във връзка с опазването на природните ресурси;

2.

отбелязва, че въпреки това предотвратяването на генерирането на отпадъци трябва да има най-голям приоритет. Освен оптимизирането на управлението на отпадъците, всеобхватното и амбициозно предотвратяване на генерирането на отпадъци е най-голямото предизвикателство;

3.

в този контекст призовава за пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“, тъй като той е един от най-ефективните методи за предотвратяване на генерирането на отпадъци, който може да помогне на МРВ да постигнат целите си по отношение на отпадъците и да ограничи финансовата и организационна тежест, която те понасят;

4.

признава, че участието на домакинствата е от ключово значение за повишаване на степента на превенцията, събирането и рециклирането; МРВ са в състояние да предоставят на гражданите информация и съоръжения, с които те да адаптират своите потребителски навици, да разширят спектъра и да повишат качеството на събираните материали. Това зависи от ангажираността да се възприеме представата за пластмасовите отпадъци като за потенциално ценен ресурс;

5.

отбелязва, че пластмасови отпадъци има не само в домакинствата: трябва да се обърне много повече внимание също и най-вече на индустрията (напр. автомобилостроенето), строителството и други търговски сектори, тъй като потреблението на пластмаси в тези сектори е изключително голямо;

6.

признава, че между държавите членки има различия в управлението на отпадъците. Поради многобройни причини, включително противопоставяне от страна на обществеността, в много държави членки инвестициите в съоръженията за управление на отпадъци се осъществяват бавно и внедряването на инфраструктурата е свързано с дълги срокове;

7.

изразява съжаление във връзка с липсата или забавянето на стратегическото планиране по веригата за управление на отпадъци: превантивни действия и подготовка за повторна употреба и рециклиране, системи за събиране, пречиствателни станции, инициативи за развитие на пазарите. Сигурни пазари ще се развият само ако има достатъчни количества рециклирана пластмаса;

8.

призовава Европейската комисия да гарантира, че съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда е въведено напълно и се прилага във всички 28 държави членки. Счита, че в момента липсват ресурси за прилагане и контрол;

9.

приветства намерението за преразглеждане през 2014 г. на Директивата относно депонирането на отпадъци. Счита, че в резултат на това до 2020 г. би следвало да бъде въведена забрана върху депонирането на пластмасови и силно горими отпадъци. КР признава, че секторът за управление на отпадъците и МРВ се нуждаят от време, инвестиции и сигурност, за да вложат ресурси в подходяща инфраструктура за събиране, сортиране, рециклиране и ефективна окончателна обработка. И въпреки че изоставащите държави членки може да се нуждаят от преходен период преди въвеждането на забраната, всички пластмасови отпадъци трябва да се управляват като ресурс, както е предвидено в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, за да се постигнат целите за периода до 2020 г.;

10.

признава, че докато седем държави членки вече депонират по-малко от 10 % от отпадъците, единадесет държави членки все още депонират над 60 %. При управлението на отпадъците трябва да се признава специфичната стойност на пластмасата, като се използват по-добри и по-ефективни системи за събиране с цел да се намали до минимум замърсяването;

11.

призовава Европейската комисия при бъдещите преразглеждания да възприеме интегриран подход към всички пластмасови материали, включително отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), излезли от употреба превозни средства и опаковки. Целите, поставени в Рамковата директива за отпадъците (РДО), са твърде скромни и не са насочени специално към пластмасовите отпадъци;

12.

настоятелно твърди, че при определянето на новите цели по отношение на пластмасата следва да се обърне внимание на въпроса за теглото, което не е подходяща мярка, особено когато става въпрос за много леко пластмасово фолио. В целите следва да бъдат отразени екологичните коефициенти на материалите, така че да се повиши стойността на пластмасата, която често се пренебрегва заради по-тежките материали, подлежащи на рециклиране;

13.

отбелязва, че всички държави членки са възприели „енергията от отпадъци“ като законна алтернатива на депонирането на остатъчните отпадъци, които остават след повторното използване и рециклиране; във връзка с това посочва отново, че финансиране от ЕС би трябвало да се отпуска единствено за съоръжения за оползотворяване на енергията като част от съгласувана стратегия за управление на отпадъците, като това включва достатъчно съоръжения за по-ранните етапи на разделно събиране, почистване и рециклиране на събраните отпадъци. В допълнение счита, че тъй като пластмасите осигуряват гориво с висока енергийна стойност, е важно да бъдат поставени цели за рециклиране в зависимост от конкретните съставки на пластмасата въз основа на капацитета за преработка, за да се избегне възможността търсенето на гориво да доведе до изгаряне на ценни ресурси;

14.

смята, че съществуващите цели следва да се изпълняват по-добре. Освен това подкрепя въвеждането на обвързващи конкретни, амбициозни и в същото време постижими цели по отношение на превенцията, подготовката за повторна употреба и рециклирането на пластмасовите отпадъци в допълнение към целите за отклоняване от сметищата, тъй като първите се измерват много по-точно. Тези цели трябва да бъдат хармонизирани във всички съответни директиви. Могат да бъдат предвидени и договорени междинни цели и преходни периоди с държавите членки и МРВ, които не са постигнали задоволителен напредък по отношение на целите, свързани с отпадъците;

15.

отправя призив тези цели да бъдат определени в съответствие с принципите на пропорционалност, близост и предпазливост;

16.

смята, че благодарение на тези мерки пластмасовите отпадъци ще заемат по-високо място в йерархията на отпадъците, и подкрепя отправеното от Европейския парламент искане до 2020 г. да се въведе забрана върху депонирането на всички отпадъци, подлежащи на рециклиране, и всички органични отпадъци; предупреждава обаче, че ако рециклирането на пластмаса в ЕС не продължи да се развива, съществува риск от увеличаване на износа на пластмасови отпадъци от Европа;

17.

призовава за по-голямо поощряване на рециклирането на пластмаса на всички етапи с цел насърчаване на кръгова икономика. При първоначалното проектиране би трябвало да се отчита не само рециклирането в края на жизнения цикъл, но и рационализацията на използваните в производството полимери, както и използването на ограничен брой прости пластмаси, които не са в съединение с други материали, за да се облекчи сортирането с оглед на рециклирането;

18.

насърчава Европейската комисия да поощрява зелените обществени поръчки с по-големи стимули за превенция, подготовка за повторна употреба, рециклиране и увеличаване на съдържанието на рециклирана пластмаса в новите стоки;

19.

отправя искане към Европейската комисия да обмисли финансирането на бъдеща инфраструктура за ефективно рециклиране на пластмаса и да спре да финансира депонирането и изгарянето на отпадъци, като същевременно подкрепя пазара за рециклирана пластмаса и с това създава заетост;

20.

признава, че рециклирането на материала дава възможност на ЕС да задоволява по-добре нуждите си от суровини и че оползотворяването на енергията следва да остане спомагателна възможност в съответствие с йерархията на отпадъците, за да се реализира пълният потенциал на недепонираните отпадъци и да не се създаде ненужен призив за енергийно оползотворяване, както впрочем препоръчва зелената книга;

21.

е твърдо убеден, че системите за събиране на отпадъци от домовете трябва да бъдат задължителни, но те следва да бъдат замислени по такъв начин, че да насърчават разделянето и максималното възстановяване на висококачествените материали, подлежащи на рециклиране. Това е въпрос на субсидиарност и докато смесеното сухо рециклиране е доказало своята изключителна ефективност в някои държави членки, трябва да се признае, че методите на събиране са различни в селските и градските райони, а също и в различните страни. Прилагането на еднотипна универсална политика е непрактично, но има възможности за доброволна рационализация и стандартизация на методите на събиране;

22.

заявява отново, че може да има възможности регионалните власти да работят съвместно по трансграничното управление на отпадъците и центровете за преработка на отпадъци за имоти със сходни характеристики — например многоетажни жилищни блокове — за да се гарантира ефективно управление на потоците от отпадъци и оптимално използване на наличните в сектора инфраструктура и ресурси;

23.

счита, че следва да се насърчава висококачественото рециклиране чрез активна подкрепа за пазара за рециклирана пластмаса и следва да се насърчават материали, щадящи околната среда, за да се намали количеството пластмасови отпадъци в нея;

24.

изразява съжаление, че понастоящем докладването по целите в областта на оползотворяването съгласно Рамковата директива за отпадъците се основава на събирането, а не на действителното рециклиране или оползотворяване на енергията. Съществува спешна необходимост от изясняване на определенията и намирането на единна методология за изчисляване на резултатите от рециклирането;

25.

признава, че Европейската комисия вече въведе програма за подкрепа за десетте държави членки с най-ниски резултати при политиките в областта на отпадъците. изразява съжаление, че 18 държави членки са все още далеч от спазване на Рамковата директива за отпадъците;

26.

изразява мнение, че е необходима цяла гама от мерки, тъй като нито един политически инструмент няма да пренасочи отпадъците от сметищата към рециклирането. Въпреки това рециклирането невинаги е целесъобразна стратегия, тъй като рециклирането на пластмаса е трудно технически и невинаги е оправдано икономически, дори и да е продиктувано от основателни екологични причини;

27.

смята, че ЕС е в добра позиция да стане световен лидер в елиминирането на пластмасата от сметищата и трябва да споделя най-добрите практики в управлението на отпадъците на местно, регионално, национално и международно равнище. ЕС следва да насърчава устойчиви инициативи и да гарантира, че подлежащите на рециклиране материали се изпращат в рециклиращи предприятия, които имат същите задължения по отношение на управлението като предприятията в ЕС. Посредниците не се занимават с рециклиране и КР призовава за по-строг мониторинг на спазването на регламентите за превозите в европейските пристанища;

28.

В този контекст изразява отново подкрепата си за създаването на европейска информационна платформа, която би позволила на МРВ да обменят информация за предотвратяване на генерирането на отпадъци и тяхното управление в границите на ЕС и извън тях;

29.

признава, че пластмасовите изделия се използват по цял свят и поради това добрите практики при проектирането, свързани с повторната употреба, поправките и съобразения с рециклирането дизайн, ще бъдат ефективни извън границите на ЕС и ще помогнат да се предотврати превръщането на пластмасовите изделия в изхвърлени в морето отпадъци;

30.

отбелязва, че много потребителски стоки, по-специално електрическите и електронните изделия се произвеждат извън ЕС и поради високите разходи за труд в ЕС впоследствие се реекспортират за разглобяване, рециклиране или депониране. В съответствие с принципа за близост КР препоръчва в рамките на ЕС да се развие инфраструктура за рециклиране и повторна употреба, за да могат държавите членки да използват ефективно наличната в ЕС инфраструктура за управление на отпадъците и да избягват дублиране на инвестициите. По този начин пластмасовите отпадъци биха могли да се преработват в съседните страни, без да е необходимо във всяка държава членка да се изграждат много типове предприятия за рециклиране на отпадъци, при положение че в ЕС може да се планира специална инфраструктура за специализирана преработка на определени типове отпадъци, за да се избегне дублирането. КР признава, че следва да се въведат и осъществяват подходящи трансгранични проверки на движението на отпадъците;

31.

смята, че макар и доброволните действия да могат да допълват законодателството, ще бъде необходимо определено регламентиране, за да се гарантира ефикасна, ефективна, безопасна и устойчива рамка за отпадъците. Въпреки това КР счита, че преди да използва данъци и забрани, Европейската комисия следва да обмисли мерки за информиране, които да повлияят на промяната в поведението на потребителите и домакинствата;

32.

отправя искане към Европейската комисия да проучи как най-добре да се прилага принципът на разширената отговорност на производителя и вносителя в ЕС, по-конкретно спрямо пластмасовите отпадъци, за чието управление често са отговорни местните и регионалните власти. По-доброто прилагане на тази отговорност би трябвало да позволи пускането на пазара на изделия, генериращи по-малко пластмасови отпадъци и по-лесни за рециклиране пластмасови отпадъци. Плащането на депозит и задължението за обратно приемане на изделието в края на жизнения му цикъл са идеи, които трябва да се осъществят на равнище ЕС за някои пластмасови изделия и изделия, съдържащи пластмаса, с цел да се разтоварят местните и регионалните власти от тази тежка задача; смята, че е подходящо също да се насърчават системи за обратно приемане в обектите за търговия на дребно, училищата и на работните места, където могат да се натрупват значителни количества ценни ресурси, за да бъде рециклирането по-целесъобразно. Понастоящем така се събират например мобилни телефони и тонери за принтери;

33.

смята, че принципът „плащаш повече, ако изхвърляш повече“ би трябвало да се насърчава за обемните предмети, като методите за събиране се определят от МРВ, в съчетание с усилия да се повиши осведомеността и да се следят по-внимателно пътищата на отпадъците, за да се предотврати възможността (пластмасови) отпадъци да бъдат изгаряни или изхвърляни все по-често на места, където няма съоръжения с подходящо техническо оборудване;

34.

признава, че има възможности за разработване на системи за депозити и връщане за всеки конкретен случай. Оползотворяването на бутилки и метални кутии от напитки се прилага успешно в някои държави членки и предлага качествен материал за рециклиране. То може да бъде ценна алтернатива за селските райони, където разделното събиране не е целесъобразно. МРВ могат също да продължат да насърчават събирането на пластмаси като полиетилен терефталат (PET) посредством планове за екологична устойчивост за големите обществени прояви, освен ако няма щадящи околната среда алтернативи на бутилките от PET;

35.

счита, че дизайнът на продуктите е от ключово значение за генерирането на минимално количество отпадъци. Счита, че докато настоящата директива за екодизайна е насочена към потреблението на вода и енергия, при преразглеждането нейният обхват би могъл да се разшири, за да се прилага и спрямо други пластмасови продукти и така че да се включат изисквания за подготовка за повторна употреба, борба с остаряването, възможности за ремонтиране и рециклиране, като на потребителя се дават съвети относно трайността на продукта (например под формата на „паспорт на продукта“, който да придружава продукта). Дизайнът е важен за потребителите, но също и за органите, които се занимават с отпадъците и отговарят за управлението на продуктите в края на жизнения им цикъл. Добрият дизайн на изделията и свързаното с него опаковане и разглобяване ще се проектират с отчитане на рециклирането и ще го подобрят;

36.

обръща внимание на тенденцията в дизайна на потребителски опаковки към „олекотяване“ и въвеждане на опаковъчни торбички (преминаване от стъкло и метал към пластмаса), което намалява транспортните разходи, а оттам и въглеродните емисии; но признава, че докато тези резултати са полезни за всички, подобна тенденция може да се окаже много печеливша за производителите за сметка на повишени разходи за събиране и преработка на отпадъците за местните и регионалните власти;

37.

във връзка с това смята, че е необходимо намаляване на видовете пластмаса (пластмасови съединения), така че да е възможно стопяването на сортирани съвместими пластмаси. За тази цел е необходимо и ясно деклариране на видовете полимери върху опаковките и продуктите, така че да се улесни сортирането; освен това пластмасите не трябва да съдържат устойчиви органични замърсители (УОЗ) или химически вещества, забранени от регламента REACH;

38.

смята, че насоките за устойчивия дизайн на продуктите през целия им жизнен цикъл, включително преработката в края на жизнения цикъл, ще помогнат на ползвателите да разберат истинската ценност на даден предмет и ще предотвратят ненужното пилеене на някои ценни ресурси;

39.

подкрепя идеята при бъдещото преразглеждане на дизайна на продуктите да се предвиди задължителен минимум подлежащо на рециклиране съдържание, като същевременно разбира, че някои храни и продукти за личното здраве изискват материала да отговаря на специални стандарти;

40.

отправя искане за постепенно премахване на използването на опасни вещества в пластмасите, едновременно в новите и в рециклираните продукти, за да се намали рискът, свързан с тяхната употреба и да се увеличат възможностите за рециклирането им. Комитетът подкрепя предложението, съдържащо се в Пътната карта за Европа за ефективно използване на ресурсите до 2020 г., според което всички вещества, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат включени в списъка REACH на веществата кандидати, което ще даде възможност вниманието да се насочи към въпросните пластмасови добавки. Отправя искане в тази връзка да се обърне особено внимание на микропластмасите и наночастиците, които създават нови проблеми, които не са посочени изрично в регламента REACH;

41.

отправя искане в контекста на екодизайна да се обърне специално внимание на принтерите 3D, тъй като тяхното развитие може да има сериозно въздействие върху количественото и качественото производство на пластмасови отпадъци;

42.

смята, че е необходимо съчетаване на мерки по отношение на краткотрайните пластмасови изделия за еднократна употреба, включително разпоредби за намаляване на употребата им и насърчаване на изделия за многократна употреба. Безотговорно-изхвърляните празни найлонови торбички и бутилки са символ на нашето произвеждащо отпадъци общество и увреждат околната среда; освен че дава стимули за повторна употреба, забраната за безплатно предоставяне на найлонови торбички показва положителни резултати в редица региони и следователно трябва да се обмисли нейното въвеждане;

43.

смята, че доброволните инициативи на национално равнище, включително отговорността на търговците на дребно за обратното приемане, биха могли да допринесат за прехвърлянето на разходите за някои пластмасови отпадъци от органите, занимаващи се с отпадъците и околната среда, към цялата верига за производство на стойност. Подобни мерки трябва да включват и програма за образоване на потребителите;

44.

счита, че обратното приемане би могло да се насърчи и разшири, така че да обхване други често посещавани места (работните места и училищата често използват малки равностойни системи, които им помагат да събират значителни количества за рециклиране);

45.

изразява своята загриженост от факта, че терминът „биоразградими“ може да заблуди потребителите, при положение че тези пластмаси често пъти се разграждат биологично само в индустриални съоръжения за компостиране при високи температури;

46.

подчертава, че е важно да се прави разграничение между разградими, биоразградими и подлежащи на компостиране материали. Тези термини често се използват неправилно като взаимозаменяеми. Дадена пластмаса може да бъде разградима, без да е биоразградима, а може само да подлежи на компостиране;

47.

смята, че хармонизирането и опростяването са от основно значение при всяко етикетиране, предназначено за потребителите. Въпреки това е обезпокоен от това, че някои информации са объркващи и подвеждащи и трябва да бъдат отстранени. Информацията за подходящите процедури за рециклиране и подлежащото на рециклиране съдържание трябва да бъде лесноразбираема;

48.

изразява загриженост и във връзка с това, че терминът „биопластмаси“ може да навежда на мисълта за екологичност, при положение че използваната в производството биомаса може да не бъде устойчива или за нея да се използват терени, които биха могли да служат за производство на храни; призовава за насърчаване и подкрепа за научноизследователска и развойна дейност в областта на биопластмасите. В този контекст следва да се обръща голямо внимание на екологосъобразния дизайнв частност във връзка със суровините (получени в максимална степен от отпадъци), добавките (щадящи околната среда и безопасни за употреба), възможността за поправка (лесни за поправяне), рециклируемостта и разградимостта.

49.

поради това призовава съществуващите Европейски стандарти за компостиране (както в индустриални, така и в домашни условия), биоразградимост и разградимост като EN 13432, EN 14995 да се прилагат изцяло, но и да се направи проверка доколко са валидни за подходящи среди, включително почви, морска и сладководна среда, пречиствателни станции за отпадни води и анаеробно разлагане, за да се постигне общоевропейска система за етикетиране, която ще даде възможност за много ясно разграничаване на тези твърдения;

50.

призовава за международно споразумение за забрана на използването на разградими микропластмаси за козметична употреба в ексфолиантите за лице, пастите за зъби и други продукти за лична хигиена, за да не се допусне този относително нов източник на замърсяване да навлезе в хранителната верига;

51.

изразява загриженост във връзка с това, че пластмасите, които се етикетират като „разградими при окисляване“, при окисляване само се фрагментират, без да се разграждат биологически, а в процеса на фрагментиране съществува възможност за отделяне на пластмасови микрочастици в околната среда. След включването на разградимата при окисляване пластмаса в процеса на рециклиране беше установено, че тя заразява и влошава качеството на рециклирания материал. И в тази област съществува значителен доказателствен материал, за да се отправи призив за забрана на разградимата при окисляване пластмаса, докато в резултат на по-нататъшни изследвания не се установи, че тези продукти имат добавена стойност;

52.

изразява съгласие със Зелената книга, че „по-голямата част от отпадъците в нашите морета и океани са с пластмасов произход“ и това представлява сериозен световен проблем. счита, че намаляването на количеството пластмаса, която попада в морската среда, трябва да бъде приоритет за всички заинтересовани страни през целия жизнен цикъл на пластмасите;

53.

признава необходимостта от по-нататъшни изследвания с цел проучване на източниците, преноса и присъствието на макро и микропластмасови отпадъци в тази среда. Необходимо е също да се разбере въздействието на тези микроскопични частици върху морските видове.

54.

призовава за по-голям мониторниг и събиране на повече данни, за да се оцени успехът или неуспехът на конкретните мерки и да се допринесе за разработването на възможни решения. счита, че конкретни цели за намаляването на отпадъците в морските води могат да се формулират само ако има точни данни за настоящите количества на тези отпадъци;

55.

защитава идеята за стратегия с два аспекта:

Стратегията за сушата се основава на горепосочените мерки, докато морската стратегия се основава на по-доброто прилагане на MARPOL (Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби) и другите конвенции;

56.

препоръчва по-добро координиране на политиките и засилен контрол върху прилагането от страна на ЕС и Международната морска организация (агенцията на ООН, отговаряща за безопасността и сигурността на корабоплаването и предотвратяването на замърсяването на морските води от корабите);

57.

признава, че в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС са определени цели по отношение на отпадъците в морските води и всички нови цели трябва да бъдат съобразени със съществуващите цели в областта на отпадъците. Може да се помисли за конкретни цели по отношение на пластмасите, но всички цели следва да бъдат ИНЕЛИГЕНТНИ, а не само да призовават за намаляване на отпадъците. Съществуващото понастоящем законодателство по отношение на отпадъците и ресурсите в рамките на MARPOL трябва да се прилага по-добре;

58.

признава ролята на МРВ и техните партньори за повишаването на информираността. Знанията за разпространението на пластмасовите отпадъци в реките и моретата са предпоставка за коригиране на проблема и намаляване на неговите мащаби. Това може да включва поощряване на образователни програми в училищата, насърчаване на отговорно поведение в туризма и инициативи от страна на производителите на пластмаса. Въвеждането на Европейски седмици на почистването или сходни инициативи, които да се рекламират по подходящ начин, ще направи проблема по-видим;

59.

насърчава сътрудничеството между МРВ, заедно с техните партньори, и доброволческите организации с цел по-добро определяне на ценните инициативи за почистване. В резултат на организираните по крайбрежията дни на почистване и събирането на отпадъци по плажовете се събира само малък процент от отпадъците, но това също допринася за повишаването на информираността сред местните общности. Биха могли да се насърчават кампаниите, организирани от рибарския сектор за улов на отпадъци в дните, в които не се лови риба, или за възможността отпадъците да се депонират в най-близкото пристанище, а не в пристанището на домуване; в този контекст КР подкрепя плановете на Европейската комисия през 2014 г. да даде старт на общоевропейски „Ден за почистване“ и предлага да се помисли за сътрудничество по тази инициатива;

60.

смята, че МРВ не могат сами да поемат разходите за отпадъците в морските води, и призовава за по-голямо сътрудничество между всички управленски равнища, отговорни институции, органи, отговарящи за водите, органи, отговарящи за пристанищата, и индустрията за управление на отпадъци в държавите членки, за да се намерят разходоефективни начини за недопускане на навлизането на пластмасови отпадъци в морската среда;

61.

призовава за усъвършенстване на базата знания посредством подкрепяни от ЕС програми като LIFE+ и фондовете на ЕФРР, за да се проучи въздействието на пластмасовите отпадъци върху почвата и морската среда;

62.

призовава всички участници в индустрията за управление на отпадъци да работят съвместно, за да намалят разпространението и въздействието на пластмасите в околната среда, както и използването на суровини, и да признаят, че пластмасите имат потенциала на ценен ресурс. Това е предизвикателство, тъй като пластмасата е евтина, универсална и има все повече приложения, но нейната трайност създава дългосрочен проблем. И ако все по-голямото натрупване на пластмасови отпадъци в световния океан е предупредителен сигнал, общопризнат факт е, че по-голямата част от неконтролираното депониране се извършва на сушата. Пластмасовите отпадъци не са допустими в нито една среда!