15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/19

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529) и придружаващия го работен документ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu (1),

—

като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 25 януари 2012oг. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—

като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие,

—

като взе предвид дейността на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) в областта на стандартите за картографиране в облак,

—

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

—

като взе предвид Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г.относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (2),

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3),

—

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000oг. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (4),

—

като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество (5),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0353/2013),

A.

като има предвид, че отдалечените изчислителни системи в различните им форми, понастоящем познати под названието изчисления „в облак“, не са нови, но в същото време техният мащаб, работа и съдържание представляват съществен напредък в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Б.

като има предвид, че изчисленията в облак привлякоха вниманието през последните години поради развитието на нови и иновативни широкомащабни бизнес модели, силен тласък от страна на продавачите на подобни технологии, технологичните иновации и по-големите възможности на изчислителната техника, по-ниските цени и високоскоростните комуникации, както и потенциала на икономическите ползи и ефективността, включително консумацията на енергия, които изчисленията „в облак“ предлагат на всички видове потребители;

В.

като има предвид, че разгръщането и развитието на услугите „в облак“в рядко населените и отдалечените райони може да допринесе за намаляване на тяхната изолация, като същевременно поставя особено сериозни предизвикателства, предвид недостатъчната наличност на необходимата инфраструктура;

Г.

като има предвид, че ползите за продавачите на услуги „в облак“ се състоят например от такси за обслужване, парично изражение на неизползваната част и на излишъка от изчислителни ресурси, икономии от мащаба, възможността за база от потребители (т.нар. „ефект на заключването“) и вторични употреби на потребителска информация като при рекламата, при надлежно зачитане на изискванията в областта на неприкосновеността и защитата на личните данни; като има предвид, че „ефектът на заключването“ може да има неблагоприятни последици върху конкуренцията, които обаче могат да бъдат преодолявани чрез разумни мерки за стандартизация и по-голяма прозрачност върху лицензионните споразумения в областта на интелектуалната собственост;

Д.

като има предвид, че ползите от услугите „в облак“ за потребителите се състоят от потенциално по-ниски разходи, повсеместен достъп, удобство, надеждност, степенуване и сигурност;

Е.

като има предвид, че „изчисленията в облак“също водят до рискове за потребителите, по-специално по отношение на чувствителните данни, и че потребителите трябва да бъдат наясно с тези рискове; като има предвид, че ако обработването „в облак“ се извършва в определена държава, органите на тази държава, могат да имат достъп до данните; като има предвид, че това следва да бъде взето под внимание от Комисията, когато тя отправя предложения и препоръки относно изчисленията „в облак“;

Ж.

като има предвид, че услугите „в облак“ карат потребителите да предоставят информация на доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“, които се явяват трети страни, като по този начин повдигат въпроси, свързани с непрекъснатия контрол и достъпа до информация за отделните потребители, както и тяхната защита срещу самия доставчик, останалите потребители на същата услуга и други страни; като има предвид, че насърчаването на услуги, които позволяват само и единствено потребителят да държи ключовете за съхраняваната информация, докато самите доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“ нямат достъп до тази информация, би могло да реши някои от аспектите, свързани с този проблем;

З.

като има предвид, че нарасналата употреба на услуги „в облак“, предоставяни от ограничен брой големи доставчици, означава, че все по-голям обем от информация се натрупва в ръцете на тези доставчици, като по този начин увеличава тяхната ефективност, но също така увеличава риска от катастрофални загуби на информация, централизиране на слабите звена, които биха могли да застрашат стабилността на интернет и достъп на трети страни до информацията;

И.

като има предвид, че отговорностите и ангажиментите на всички заинтересовани страни, въвлечени в услугите за изчисления „в облак“, следва да бъдат изяснени, по-специално по отношение на безопасността и спазването на изискванията за защита на личните данни;

Й.

като има предвид, че пазарът за услуги „в облак“ изглежда раздвоен между потребителските и бизнес редовете;

К.

като има предвид, че за бизнес потребителите стандартизираните услуги „в облак“ могат при отговаряне на определени нужди на потребителя да представляват привлекателно средство за преобразуване на капиталови разходи в оперативни разходи и да позволят бързо осигуряване и скалиране на допълнително пространство за съхранение и капацитет за обработка;

Л.

като има предвид, че за потребителите фактът, че доставчиците на операционни системи за различните видове устройства на потребителите по-специално, все повече насочват потребителите, чрез използването на настройки по подразбиране и т.н., в посока на използването на ексклузивни услуги „в облак“, което значи, че тези доставчици създават обвързана потребителска база и събират информацията на своите потребители;

М.

като има предвид, че използването на външни услуги „в облак“ в публичния сектор трябва да бъде внимателно преценено по отношение на нарасналите рискове, свързани с информацията относно гражданите и по отношение на функционирането на социалните услуги;

Н.

като има предвид, че от гледна точка на сигурността въвеждането на услуги „в облак“ означава, че отговорността за поддържането на сигурността на информацията, падаща върху отделните потребители, се пренася от потребителя на услугата към доставчика на услугата, като по този начин се поражда необходимост да се гарантира, че тези доставчици имат правоспособността да осигурят надеждни и стабилни решения за комуникация;

О.

като има предвид, че развитието на услугите в облак ще увеличи обема на предаваните данни, търсенето на широколентови приложения, както и необходимостта от по-високи скорости на качване на данни и по-голямо предлагане на високоскоростен широколентов интернет;

П.

като има предвид, че постигането на целите на европейската Програма в областта на цифровите технологии, по-специално широколентовият обхват и всеобщият достъп, трансграничните обществени услуги и целите на изследванията и иновациите, е необходима стъпка ако ЕС трябва да се възползва пълноценно от това, което изчисленията „в облак“ предлагат;

Р.

като има предвид някои неотдавнашни събития, свързани с нарушения на сигурността, и по-специално шпионския скандал PRISM;

С.

като има предвид липсата на сървърни ферми на територията на Европа;

Т.

като има предвид, че цифровият единен пазар представлява ключов фактор за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като ще даде значителен тласък на усилията за постигане на целите на Акта за единния пазар и за ответни мерки срещу икономическата и финансова криза, засягаща ЕС;

У.

като има предвид, че снабдяването на целия ЕС с широколентови мрежи, всеобщият и равен достъп на всички граждани до услуги в интернет и гарантирането на мрежовата неутралност са основни предпоставки за развитието на европейска система „в облак“;

Ф.

като има предвид, че наред с другото с Механизма за свързване на Европа се цели увеличаване на широколентовия обхват в Европа;

Х.

като има предвид, че изчисленията в облак следва да стимулират приобщаването на МСП чрез намаляване на бариерите пред достъпа до пазара (напр. чрез понижаване на разходите за информационно-технологична инфраструктура);

Ц.

като има предвид, че за европейската система за изчисления „в облак“ от изключително значение е гарантирането на правни стандарти на равнище ЕС относно защитата на данните;

Ч.

като има предвид, че развитието на изчисленията „в облак“ следва да спомогне за насърчаването на творчеството в полза както на носителите на правата, така и на потребителите; като има предвид освен това, че в рамките на процеса следва да се избягва нарушаване на единния пазар, а доверието на потребителите и предприятията в изчисленията в облак следва да се повишава;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно оползотворяването на потенциала на изчисленията в облак в Европа и одобрява амбицията на Комисията за разработване на последователен подход по отношение на услугите „в облак“, но счита, че за постигането на амбициозните цели, определени от стратегията, наличието на законодателен инструмент би бил по-подходящо за някои от аспектите;

2.

Подчертава, че политиките, позволяващи инфраструктура с висок капацитет и сигурни комуникации, са ключов елемент за всички услуги, разчитащи на комуникациите, в това число услугите „в облак“, и изтъква, че заради ограничения бюджет на Механизма за свързване на Европа подкрепата за разгръщането на широколентовите мрежи трябва да бъде допълнена с подпомагане по линия на други програми и инициативи на Съюза, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

3.

Подчертава, че услугите „в облак“ трябва да предложат сигурност и надеждност, които да са съизмерими с увеличаването на рисковете, произтичащи от концентрацията на данни и информация в ръцете на ограничен брой доставчици;

4.

Подчертава, че законодателството на Съюза следва да бъде неутрално и при отсъствие на императивни съображения от обществен интерес, да не бъде адаптирано, така че да улеснява или да възпрепятства каквито и да е законни бизнес модели или услуги;

5.

Подчертава, че стратегията относно изчисленията „в облак“ следва да включва странични аспекти, като консумацията на енергия от центровете за данни и свързаните с това екологични въпроси;

6.

Подчертава огромните възможности, които се предлагат от наличието на достъп до данни от всяко свързано с интернет устройство;

7.

Подчертава очевидния интерес на ЕС да разполага с повече сървърни ферми на своята територия по две причини: по отношение на промишлената политика, това би позволило наличието на засилено взаимодействие за постигане на целите за достъп от ново поколение, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, а по отношение на режима на Съюза за защита на данните, би стимулирало доверието чрез осигуряване на суверенитет на ЕС спрямо сърверите.

8.

подчертава значението на цифровата грамотност сред всички граждани и настоятелно призовава държавите членки да разработят концепции за начините за насърчаване на безопасното използване на интернет услуги, включително изчисленията „в облак“;

9.

Подчертава, че предвид икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за увеличаването на глобалната конкурентоспособност на Европа, той може да се превърне в мощен инструмент за растеж и заетост;

10.

Следователно подчертава, че развитието на услугите „в облак“ в отсъствието или при недостатъчна наличност на широколентова инфраструктура рискува да увеличи цифровото разделение между градските и селските райони, което ще направи териториалното сближаване и регионалния икономически растеж още по-трудни за постигане;

11.

Изтъква, че Съюзът е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава европейските институции и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че изчисленията „в облак“ могат да се превърнат във вектор на преобразуването във всички сектори на икономиката, като по-специално се окажат приложими в области като здравеопазването, енергетиката, обществените услуги и образованието;

12.

Подчертава, че безработицата, в това число безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в Европа и че е вероятно да се задържи на тези високи равнища в близкото бъдеще, както и че са необходими решителни е неотложни действия на всички политически равнища; отбелязва, че електронните умения и цифровото обучение във връзка с развитието на изчисленията „в облак“ могат впоследствие да бъдат от изключително значение за справяне с проблема с нарастващата безработица, по-специално сред младите хора;

13.

Подчертава потребността от по-добри електронни умения сред потребителите и от обучение, за да се демонстрират ползите, предлагани от изчисленията „в облак“; припомня необходимостта от създаване на повече квалификационни схеми за специалистите, ръководещи услугите за изчисления „в облак“;

14.

Изтъква, че МСП са в ядрото на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП в ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения като изчисленията „в облак“, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

15.

Подчертава положителното значение на изчисленията „в облак“за МСП, по-специално за тези от тях, установени в отдалечени или най-отдалечени райони изправени пред икономически затруднения, тъй като подобни услуги допринасят за намаляване на постоянните разходи на МСП, като позволяват наемането на изчислителна мощност и пространство за съхранение, и призовава Комисията да обмисли подходяща рамка, която да позволи на МСП да повишат растежа и производителността си, тъй като МСП могат да се възползват от намалени първоначални разходи и по-добър достъп до инструменти за анализ;

16.

Приканва Комисията и държавите членки да осведомяват по-специално малките и средните предприятия за икономическия потенциал на изчисленията „в облак“;

17.

Подчертава, че ЕС трябва да се възползва от обстоятелството, че тази технология е сравнително нова, и да работи за нейното развитие, за да извлече полза от икономиите от мащаба, които се очаква тя да предложи, като по този начин съживи икономиката си, особено в сектора на ИКТ;

18.

Подчертава, че вътрешният пазар следва да продължи да бъде отворен за всички доставчици, които спазват законодателството на Съюза, тъй като глобалният свободен поток на услуги и информация увеличава конкурентоспособността на Съюза и възможностите пред предприятията на Съюза, както и ползите за гражданите на Съюза;

19.

Изразява съжаление във връзка с масирания, повсеместен и безразборен правителствен достъп до информацията, свързана с потребителите от Съюза, която се съхранява в облаци от трети държави и призовава доставчиците на услуги „в облак“ към прозрачност относно начина, по който управляват информацията, предоставена им от потребителите при използването на услуги „в облак“;

20.

Настоява, че за да се противодейства на опасността до тази информация да има пряк или косвен достъп от страна на чужди правителства, когато такъв достъп не е разрешен съгласно законодателството на Съюза, Комисията следва:

21.

Приветства намерението на Комисията за установяване на система за сертифициране, валидна в целия ЕС, която ще осигури стимул за разработващите услуги „в облак“ и за доставчиците на тези услуги да инвестират в по-добра защита на неприкосновеността на личния живот;

22.

Призовава Комисията, в сътрудничество с предприятията от Съюза и другите заинтересовани страни, да определи кои са областите, в които конкретен подход от страна на Съюза може да се окаже особено привлекателен погледнато глобално;

23.

Подчертава колко е важно да се гарантира наличието на конкурентоспособен и прозрачен пазар на Съюза, за да се предоставят на потребителите в Съюза устойчиви, достъпни и надеждни услуги; призовава за прост, прозрачен метод за идентифициране на пропуските в сигурността по начин, който гарантира, че доставчиците на услуги на европейския пазар имат достатъчен и подходящ стимул да отстраняват тези пропуски;

24.

Подчертава, че доставчиците на услуги „в облак“, действащи в рамките на Съюза трябва да се съревновават при равни условия, при еднакви правила, приложими за всички;

25.

Подчертава, че възприемането на услугите „в облак“ от страна на обществения сектор разполага с потенциала да намали разходите за публичните администрации и да предостави по-ефективни услуги на гражданите, при изключителни ползи за всички страни на икономиката, дължащи се на ефекта на цифровия лост; посочва, че частният сектор също може да се възползва от услугите „в облак“ при поръчките на иновативни решения;

26.

Насърчава публичните администрации да обмислят възможността за безопасни, надеждни и сигурни услуги „в облак“ при обществените поръчки, свързани с информационните технологии, като същевременно изтъкнат особените им отговорности по отношение на защитата на информацията, свързана с гражданите, достъпността и непрекъснатостта на обслужването;

27.

Призовава, по-специално, Комисията да обмисли използването на услугите „в облак“ по целесъобразност, с цел да даде пример на другите;

28.

Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да превърнат изчисленията „в облак“ в приоритет на програмите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават използването им в сектора на публичната администрация като иновативно решение за електронно правителство в интерес на гражданите, както и в частния сектор като иновативен инструмент за развитие на бизнеса;

30.

Подчертава, че използването на услуги за изчисления „в облак“ от държавни органи, включително правоприлагащи органи и институции на ЕС, изисква специално внимание и координация между държавите членки; припомня, че неприкосновеността и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани, а нерегламентираният достъп, включително от чужди правителства и разузнавателните им служби, без правно основание съгласно правото на Съюза или на държавите членки — предотвратен; подчертава, че това се отнася и за специфичните дейности по обработка, по-специално обработването на специфични категории лични данни, от страна на определени значими неправителствени служби, като например банки, застрахователни дружества, училища и болници; освен това подчертава, че всичко гореспоменато е от особено значение, ако данните се прехвърлят (извън Европейския съюз между различни юрисдикции); поради това счита, че държавните органи, както и неправителствените служби и частният сектор, следва, доколкото е възможно, да разчитат на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ от ЕС при обработването на чувствителни данни и информация, докато бъдат въведени удовлетворителни глобални правила за защита на личните данни, които гарантират сигурността на чувствителните данни и на базите данни, поддържани от публични субекти;

31.

Призовава Комисията да поеме водещата функция при популяризирането на стандартите и спецификациите в подкрепа на зачитащи неприкосновеността на личния живот, надеждни, силна оперативна съвместимост, сигурни и енергийно-ефективни услуги в „облак“ като неделима част от бъдеща промишлена политика на Съюза; подчертава, че надеждността, безопасността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и конкурентоспособността;

32.

Подчертава, че стандартите се основават на примери за най-добри практики;

33.

Настоява, че стандартите следва да позволят лесна и пълна преносимостна данните и услугите и висока степен на оперативна съвместимост между услугите „в облак“, така че конкурентоспособността да се повишава, вместо да бъде ограничавана;

34.

Приветства работата по организирането на стандарти, поверена на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и подчертава колко е важно да продължи да се следва отворен и прозрачен процес;

35.

Призовава Комисията да гарантира, че потребителските устройства не използват по подразбиране услуги „в облак“ и че не ограничавани до конкретен доставчик на услуги „в облак“;

36.

Призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между операторите на далекосъобщителни системи и доставчиците на изчисления „в облак“ са в пълно съответствие със законодателството на ЕС относно конкуренцията и предоставят на потребителите пълен достъп до всички услуги в облак чрез връзка с интернет, предлагана от който и да било оператор на далекосъобщителни системи;

37.

Припомня на Комисията за неизползваната все още възможност съгласно Директива № 1999/5/ЕО (Директива относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие) да се изисква оборудването да съдържа предпазни мерки за защита на потребителска информация;

38.

Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на потребителите относно всички рискове, свързани с използването на услуги „в облак“;

39.

Призовава Комисията да гарантира, че когато потребителите са подтикнати да приемат или по друг начин му им е предложена услуга „в облак“, те първо ще получат необходимата информация за вземането на информирано решение, особено когато става дума за юрисдикцията, в чийто обхват попадат съхраняваните при ползването на услуги „в облак“ данни;

40.

Подчертава, че така предоставената информация следва да установява, наред с другото, кой е крайният доставчик на услугата и как се финансира услугата; подчертава освен това, че ако услугата се финансира чрез използването на потребителска информация за насочване на рекламни съобщения или за да се даде възможност на други да насочват рекламни съобщения, потребителят следва да бъде уведомен за това;

41.

Подчертава, че информацията следва да бъде в стандартизиран, преносим, лесноразбираем и сравним формат;

42.

Призовава Комисията да проучи подходящите мерки за разработване на минимално приемливо равнище относно правата на потребителите във връзка с услугите „в облак“, което да обхваща проблеми, като неприкосновеността на личния живот, съхранението на данни в трети държави, отговорността по отношение на загубата на данни и други въпроси от съществен интерес за потребителите;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки относно използването и насърчаването на изчисленията „в облак“ във връзка с открития достъп и отворените образователни ресурси;

44.

Настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за допълнително хармонизиране на законите в държавите членки с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;

45.

Призовава Комисията да направи преглед на други законодателни актове на ЕС, за да се разреши въпросът с пропуските, свързани с изчисленията „в облак“; призовава по-специално за изясняване на режима за правото върху интелектуалната собственост и за преглед на Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за неравноправните договорни клаузи и Директивата за електронната търговия, които са най-значимите законодателни актове на ЕС, приложими към изчисленията „в облак“;

46.

Призовава Комисията да създаде ясна правна рамка в областта на съдържанието, защитено с авторско право „в облака“, особено по отношение на правната уредба, свързана с лицензирането;

47.

Признава, че появяването на съхраняване на произведения, защитени от авторски права, чрез услуги за изчисления в облак следва да не застрашава правото на европейските носители на права да получават справедливо заплащане за използването на техните произведения, но поставя под въпрос дали тези услуги могат да бъдат разглеждани по същия начин като традиционните и цифровите средства и оборудване за записване;

48.

Призовава Комисията да проучи различните видове услуги за изчисления „в облак“, по какъв начин съхраняването в облак на произведения, защитени от авторски права, засяга системите за получаване на авторски възнаграждения и по-специално начините, по които се налагат такси за копиране за лично ползване, приложими за някои видове услуги за изчисления „в облак“;

49.

Призовава Комисията да насърчава разработването, съвместно със заинтересованите страни, на децентрализирани услуги, основани на безплатен софтуер с отворен код, които биха помогнали за хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха дали възможност на европейските граждани да възвърнат контрола си върху своите лични данни и комуникации, например чрез шифроване от точка до точка;

50.

Подчертава, че вследствие на несигурността по отношение на приложимото право и компетентността, договорите са основните инструменти за установяване на отношения между доставчиците на услуги за изчисления в облак и техните клиенти и следователно съществува силна необходимост от насоки на ЕС в тази област;

51.

Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за разработване на модели на договори в съответствие с най-добрите практики на ЕС, т.нар. „примерни договори“, които да осигурят пълна прозрачност посредством предоставяне на всички условия в напълно ясна форма;

52.

Призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни доброволни схеми на сертифициране на системите за сигурност на доставчиците, които биха помогнали в хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха повишили осведомеността на клиентите относно това какво следва да очакват от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“;

53.

Подчертава, че поради проблемите, свързани с компетентността на съдилищата, на практика е малка вероятността потребителите от ЕС да могат да търсят в други юрисдикции правна защита по отношение на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“; ето защо призовава Комисията да предвиди адекватни мерки за правна защита в областта на обслужването на клиенти, тъй като разпределението на силите между потребителите и доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ е много неравномерно;

54.

Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на алтернативното и онлайн решаване на потребителски спорове и да гарантира, че потребителите разполагат с адекватни средства за колективна защита срещу нарушения на сигурността и неприкосновеността на личния живот, както и срещу нелегални договорни разпоредби за услугите за изчисления „в облак“;

55.

Изразява съжаление по повод на липсата на ефективни средства за правна защита на потребителите в случай на нарушение на договор;

56.

призовава за системно информиране на потребителите относно дейностите, свързани с обработката на лични данни в проектите за договори, както и за това, преди извършването на промяна в условията на договора задължително да е налице съгласието на потребителите;

57.

призовава Комисията, в рамките на обсъжданията в експертната й група да изисква от доставчиците на изчисления „в облак“ да включват в договорите си определени ключови разпоредби, които да гарантират качеството на услугата, като например задължения да актуализират софтуера и хардуера, когато е необходимо, да определят какви ще са последствията при загуба на данни и да определят колко време ще отнеме разрешаването на даден проблем или в какъв срок ще бъдат отстранени от облака накърняващи достойнството материали, в случай че потребителят на услуги „в облак“ отправи съответно искане;

58.

припомня, че когато доставчик на услуги за изчисления „в облак“ използва данните за цел, различна от договорената в споразумението за услуги, или съобщи данни или ги използва по начин, който противоречи на условията на договора, той следва да се счита за администратор на данни и от него следва да се търси отговорност за извършените нарушения;

59.

Подчертава, че споразуменията за услуги за изчисления „в облак“ трябва да посочват по ясен и прозрачен начин задълженията и правата на страните по отношение на дейностите по обработка на данни от доставчици на услуги за изчисления „в облак“; изтъква, че договорните споразумения не предвиждат освобождаване от гаранциите, правата и средствата за защита, предоставени от законодателството на Съюза за защита на личните данни; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за възстановяване на равновесието между доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и техните клиенти по отношение на реда и условията, използвани от услугите за изчисления „в облак“, включително разпоредби за:

60.

Подчертава, че съгласно действащото законодателство на Съюза ролята на доставчика на услуги за изчисления „в облак“ трябва да бъде определена за всеки конкретен случай поотделно, тъй като доставчиците могат да бъдат както обработващи данни, така и администратори на лични данни; призовава за подобряване на условията и реда за всички потребители чрез разработване на международни модели за договори в съответствие с най-добрите практики и чрез изясняване на въпросите къде и по силата на кои разпоредби от правото на ЕС доставчикът на услуги съхранява данните;

61.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на ситуациите, при които неравновесието между клиента и доставчика на услуги за изчисления „в облак“ като страни по договора заставя клиента да встъпи в договорни отношения, налагащи стандартни услуги, и да подпише договор, в който доставчикът определя целите, условията и начините на обработване (6); подчертава, че при такива обстоятелства доставчикът на услуги за изчисления „в облак“ следва да се счита за „администратор на лични данни“ и да бъде солидарно отговорен с клиента;

62.

Счита, че достъпът до сигурен интернет е основно право на всеки гражданин и че изчисленията „в облак“ ще продължат да играят важна роля в това отношение; поради това отново призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи за основни права и за необходима предпоставка, за да могат гражданите да се ползват от универсалните права на човека;

63.

Отново заявява, че като общо правило равнището на защита на личните данни в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни;

64.

Подчертава, че законодателството на Съюза за защита на личните данни — тъй като е технологично неутрално — вече е напълно приложимо за услугите за изчисления „в облак“, осъществявани в ЕС, и поради това трябва напълно да се спазва; подчертава, че становището на работната група по член 29 (WP29) относно изчисленията „в облак“ (7) следва да се вземе предвид, тъй като то предоставя ясни насоки за прилагането на принципите на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни и правилата за услугите за изчисления „в облак“, например понятията за администратор/обработващ данни, ограничаване в рамките на целта и пропорционалност, неприкосновеност и сигурност на данните, използване на подизпълнители, разпределяне на отговорностите, нарушения на сигурността на данните и международно прехвърляне; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските във връзка със защитата по отношение на изчисленията „в облак“ в текущия преглед на правната рамка на Съюза за защита на личните данни въз основа на допълнителните насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните и работната група по член 29;

65.

Припомня своята сериозна загриженост относно неотдавнашното разкриване на програми за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и на подобни програми, изпълнявани от агенции за разузнаване в различни държави членки, като се признава, че ако бъде потвърдена наличната към настоящия момент информация, то тези програми представляват тежко нарушение на основното право на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и на правото на личен и семеен живот, поверителността на съобщенията, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване и мнение, свободата на информация и свободата за извършване на стопанска дейност;

66.

Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване в ЕС на лични данни и информация, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления „в облак“, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления „в облак“, за които се прилагат законите на трети държави, или чрез използване на сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработени от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

67.

Изразява съжаление, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане на правна уредба от органи на трети държави, без да се прибягва до установените за правно сътрудничество международни инструменти, като споразуменията за правна взаимопомощ или съдебното сътрудничество;

68.

Подчертава, че такива практики пораждат въпроси относно доверието по отношение на доставчиците извън ЕС на услуги за изчисления „в облак“ и на онлайн услуги, както и по отношение на трети държави, които не разчитат на международни инструменти за правно и съдебно сътрудничество;

69.

Очаква Комисията и Съветът да предприемат необходимите мерки за разрешаване на тази ситуация и за гарантиране на зачитането на основните права на гражданите на ЕС;

70.

Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и да носят отговорност за всички нарушения;

71.

Подчертава, че услугите за изчисления „в облак“, които попадат под юрисдикцията на трета държава, следва да съдържат ясно и различимо предупреждение за ползвателите, намиращи се в ЕС, за възможността личните им данни да бъдат обект на наблюдение, свързано с разузнаване или правоприлагане, от страна на органите на трети държави вследствие на поверителни заповеди или разпореждания, което предупреждение да бъде последвано, където е приложимо, от искане за изрично съгласие от страна на субекта на данните за обработката на лични данни;

72.

Настоятелно призовава Комисията, при договарянето на международни споразумения, които включват обработването на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията „в облак“ поставят пред основните права, по-специално — но не изключително — за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава освен това Комисията да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления „в облак“, по-специално като изискват такъв достъп за правоприлагащите и разузнавателните органи да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта за получаване на такъв достъп, мерките за сигурност, въведени при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

73.

Подчертава сериозната си загриженост относно извършената от Комитета за Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство работа в рамките на Съвета на Европа с оглед на разработването на допълнителен протокол относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. относно „трансграничен достъп до съхраняваните данни с даване на съгласие или когато те са общодостъпни“ (8) с цел да „улесни ефективното му използване и прилагане с оглед на правните, политическите и технологичните промени“; призовава Комисията и държавите членки, с оглед на предстоящото разглеждане от Комитета на министрите на Съвета на Европа, да гарантират съвместимостта на разпоредбата на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и нейното тълкуване в държавите членки с основните права, включително защитата на личните данните, и по-специално разпоредбите относно трансграничните потоци от лични данни, както е заложено в Хартата на основните права на ЕС, достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица при автоматизирана обработка („Конвенция 108“), които са правно обвързващи за държавите членки; призовава Комисията и държавите членки категорично да отхвърлят всяка мярка, която би изложила на риск прилагането на тези права; изразява безпокойството си от факта, че в случай на одобряване на такъв допълнителен протокол неговото прилагане би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютърни системи, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и на справедлив съдебен процес;

74.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на МСП, които все по-често разчитат на технология за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни, и които може невинаги да разполагат с ресурсите или експертния опит, за да отговорят адекватно на предизвикателствата, свързани със сигурността;

75.

Подчертава, че квалификацията на администратора на лични данни или на обработващия данните трябва да бъде отразена по подходящ начин от действителното притежавано равнище на контрол върху средствата за обработване, за да се разпредели ясно отговорността за защитата на личните данни при използването на изчисления „в облак“;

76.

Подчертава, че всички принципи, установени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат изцяло взети предвид от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни;

77.

Подчертава значението на наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да бъдат наложени спрямо услугите за изчисления „в облак“, които не отговарят на стандартите на ЕС за защита на личните данни;

78.

Подчертава, че с оглед определянето на най-подходящите гаранции, които да се приложат, трябва за всеки конкретен случай да се оценява въздействието на всяка услуга за изчисления „в облак“ върху защитата на данните;

79.

Подчертава, че европейските доставчици на услуги за изчисления „в облак“ винаги следва да действат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни, дори и ако това противоречи на инструкции от клиент или администратор, установен в трета държава, или когато съответните субекти на данни са (единствено) постоянно пребиваващи в трети държави;

80.

Подчертава необходимостта да се отговори на предизвикателствата, поставени от изчисленията „в облак“, на международно равнище, по-специално по отношение на разузнавателното наблюдение от страна на правителствата и необходимите гаранции;

81.

Подчертава, че гражданите на ЕС, които подлежат на разузнавателно наблюдение от органи на трети държави, следва да се ползват най-малкото от същите гаранции и средства за защита, които са на разположение на гражданите на съответната трета държава;

82.

Изразява съжаление относно подхода в съобщението на Комисията, в което не се посочва нищо за рисковете и предизвикателствата, свързани с изчисленията „в облак“, и настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа по изчисленията „в облак“, като разработи по-цялостно съобщение относно изчисленията „в облак“, което да отчита интересите на всички заинтересовани страни и да съдържа, наред със стандартното позоваване на защитата на основните права и спазването на изискванията за защита на личните данни, най-малко следното:

83.

Призовава Комисията да проучи целесъобразността на прегледа на споразумението между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност, за да го съобрази с развитието на технологиите, особено в аспектите, свързани с изчисленията „в облак“;

84.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.