10.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 208/137

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2012 г. (1),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14—15 март 2013 г.,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 2 от него,

—

като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (2),

—

като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г. относно Годишния обзор на растежа за 2013 г. (COM(2012)0750),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: принос към годишния обзор на растежа за 2013 година (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието — Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“ (COM(2013)0160),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2013 г., придружаващо проекта на специфични за всяка държава препоръки за 2013 г. и озаглавено „Европейски семестър 2013 г.: Специфични за всяка държава препоръки — Да изведем Европа от кризата“ (COM(2013)0350),

—

като взе предвид препоръката на Комисията за препоръка на Съвета от 29 май 2013 г. относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото (COM(2013)0379), както и предложенията на Комисията от 29 май 2013 г. за препоръки на Съвета за отделни държави членки на Европейския съюз,

—

като взе предвид проучването от 2012 г., озаглавено „Данни за оценка на процеса на европейския семестър от гледна точка на равенството между половете“ (11),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0322/2013),

А.

като има предвид, че икономическата, социалната, финансовата криза и кризата на държавните дългове все още не са затихнали и като има предвид, че по-балансираният, здрав, стабилен и интегриран Икономически и паричен съюз (ИПС) е цел, която все още в процес на реализация;

Б.

като има предвид, че кризата на държавните дългове в еврозоната оказва значително въздействие върху паричния пазар на еврото, както и извънредните мерки на политиката на Евросистемата;

В.

като има предвид, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията (СДП) съдържат полезни и детайлно описани идеи, но като цяло трябва да бъдат по-конкретно определени и подобрени за определени държави членки, в частност по отношение на баланса на предписанията за политиките в различните области на политики; като има предвид също така, че има място за подобрение по отношение на методиката за оценка на националните програми за реформа и последващите действия във връзка със специфичните за всяка държава препоръки;

Г.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) продължават да бъдат гръбнакът на икономиката на еврозоната, като съставляват около 98 % от всички дружества в нея, осигуряват работа на около три четвърти от работещите в еврозоната и генерират около 60 % от добавената стойност;

Д.

като има предвид, че при изпълнението на европейския семестър е важно да се защити ролята на социалните партньори и да се зачитат различните национални практики и институции във връзка с формирането на възнагражденията;

Е.

като има предвид, че се изисква неотложно действие в много области, наред с другото за възстановяване на кредитирането на реалната икономика и МСП, което включва развитие на алтернативни източници на финансиране за увеличаване на конкурентоспособността на бизнес средата, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, за възстановяване на устойчивостта на публичните финанси и за търсене на ефективни европейски решения на безработицата, като по този начин се създаде напълно интегриран пазар на труда и значително се повиши социалното измерение на ИПС;

Ж.

като има предвид, че демократичната легитимност на икономическото управление в европейския семестър изисква реално и съвестно зачитане на парламентарните прерогативи на европейско и национално равнище, както и на прерогативите на Европейската комисия, определени в Договорите и правото на ЕС, на фона на тенденция към все по-малко парламентарна и по-междуправителствена култура на определяне на икономическата политика на равнище ЕС и еврозона;

З.

като има предвид, че участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество е жизненоважно за извършване на социална оценка на въздействието на кризата на място и вземането по този начин на адекватни мерки;

И.

като има предвид, че при положение че новите разпоредби, въведени от така наречения „пакет от два документа“, вече са влезли в сила, СДП сега са с повишено значение, тъй като националните програми за реформа и за стабилност трябва да са съгласувани с тях;

Й.

като има предвид, че макар по отношение на държавите членки, които са обект на програма за финансово подпомагане, препоръките бяха строго прилагани, равнището на спазване на предишни СДП от останалите държави членки е ниско;

К.

като има предвид, че пакетът от два документа определя правила в рамките на общностния метод по отношение на държавите членки в еврозоната, изпитващи сериозни затруднения или застрашени от такива по отношение на финансовата си стабилност;

Л.

като има предвид, че трябва да бъдат гарантирани единният пазар и сближаването на ЕС;

М.

като има предвид, че новите технологии предоставят на работодателите и работещите нови възможности за организиране на работата по такъв начин, че да се постигне по-голямо равновесие между професионалния и личния живот, така че пазарът на труда да стане по-приобщаващ за жените;

Н.

като има предвид, че на 17 септември 2013 г. парламентарната комисия по икономически и парични въпроси имаше заседание с национални парламентаристи, за да се обсъди изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, приети от Съвета с оглед на вземането в по-голяма степен предвид тяхната ефективност и възможните странични ефекти в ЕС,

1.

Приветства специфичните за всяка държава препоръки на Комисията, приети от Съвета; посочва, че има още какво да се подобри; приветства факта, че тези препоръки са по-подробни в сравнение с предходните и дават по-добра представа относно постоянството на държавите членки в изпълнението на вече поетите от тях в миналото задължения; приветства заявлението на Комисията, че за да имат успех, политиките трябва не само да са добре замислени, но и да се ползват от политическа и социална подкрепа, и че Европа и държавите членки се нуждаят освен от фискална консолидация и от структурни реформи, водещи до реален, устойчив и социално балансиран растеж, устойчива трудова заетост и засилена конкурентоспособност, като същевременно следва да бъдат взети по конкретни и неотложни мерки за справяне с неприемливо високите равнища на безработица, и по-специално на младежка безработица; с оглед на това призовава Комисията да наблюдава съответствието на всички доклади на държавите членки с целите на „Европа 2020“, по-специално по отношение на заетостта и намаляването на бедността, и внимателно да разгледа взаимовръзките между политиките и тяхната взаимозависимост;

2.

Приветства постиженията на няколко държави членки, които дадоха възможност за приключване на предприетите спрямо тях процедури във връзка с бюджетния им дефицит;

3.

Приветства заявлението на Комисията, че държавите „с дефицит“ трябва да увеличат конкурентоспособността си и че страните „с излишък“ трябва да увеличат, когато това е възможно, търсенето си по пропорционален и устойчив начин, с цел да се допринесе за стабилността и растежа на еврозоната;

4.

Счита, че икономиката на ЕС като цяло трябва да повиши конкурентоспособността си в световната икономика, по-специално чрез увеличаване на конкуренцията на пазарите на стоки и услуги с цел нарастване на производителността и намаляване на цените, както и чрез поддържане на разходите за труд в съответствие с производителността; подчертава, че ЕС не може да се конкурира само по отношение на разходите, но трябва също така да инвестира повече в научните изследвания и развитието, образованието и уменията, както и в ефективното използване на ресурсите;

5.

Приветства факта, че Комисията и Съвета се стремят да избягват прилагането на еднотипен подход към СДП и да гарантират по този начин, че препоръките се адаптират прецизно към националните специфики и потребности на съответните държави членки, като същевременно остават съсредоточени върху политиките за засилване на растежа и фискалната стабилност; призовава държавите членки да извършат оценка на социалното въздействие на плановете за икономически и структурни реформи, както и да гарантират прилагането на реална оценка на изпълнението им с оглед на по-ефективната координация между политиките и прецизната им адаптация;

6.

Отбелязва, че държавите и финансовите институции са трайно уязвими в условия на нисък растеж;

7.

Подчертава, че Комисията е установила значителна степен на напредък в сравнение с предходните години едва за 15 % от около 400-те специфични за всяка държава препоръки;

8.

Приветства факта, че препоръките на Комисията не са насочени само към държавите членки, а и към еврозоната като цяло; счита, че препоръките към държавите членки трябва все повече да отчитат силната взаимозависимост между икономиките в ЕС, особено в рамките на еврозоната, и цялата релевантна информация, съдържаща се в доклада за механизма за предупреждение;

9.

Подчертава значението на мониторинга и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, многостранния надзор, обмена на опит и най-добри практики, както и партньорските проверки;

10.

Призовава за по-задълбочено проучване на причините за огромното и видимо увеличение на вътрешните различия в конкурентоспособността, данъчната консолидация и икономическите резултати на държавите членки, които са възникнали в резултат от функционирането на единната валута, и по-специално на асиметричното въздействие на общите политики;

11.

Призовава за предпазливо тълкуване на показателите за растеж с „бавно възстановяване“ и препоръчва да се разгледа по-внимателно устойчивостта на установените подобрения, по-специално в търговския баланс, баланса по текущата сметка и публичните дефицити, както и напредъкът по отношение на структурните реформи; призовава за по-внимателно разглеждане на качеството на икономическите прогнози, тъй като предишните прогнози на Комисията сравнително често бяха преразглеждани в низходяща посока; подчертава необходимостта да се разработят програми за подпомагане при консервативни, а не при оптимистични предположения и сценарии, за да се избегне вътрешният им провал и процикличните въздействия;

12.

Настоятелно призовава Комисията да включи националните цели по стратегията „Европа 2020“ в препоръките към държавите членки в рамките на програмите за икономическо приспособяване и да вземе под внимание по съответен начин ограниченията, създадени от плановете за макроикономически мерки, при осъществяването на тези цели; призовава също така демократичната легитимност на такива програми да бъде насърчавана и укрепвана.

13.

Приветства факта, че няколко държави членки са представили доклади относно напредъка по стратегията „Европа 2020“, в които в някои случаи се посочват конкретни проекти за постигане на тези цели; призовава всички държави членки да добавят такива доклади в своя принос към европейския семестър за 2014 г.; изразява съжаление, че Комисията не е представила доклад за напредъка по стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да представя такъв доклад всяка година;

14.

Изразява съжаление, че нито една от специфичните за всяка държава препоръки не разглежда предизвикателството, създадено от въздействието на режима на данъчно облагане на труда върху дългосрочните инвестиции и последиците от гледна точка на създаването на работни места;

15.

Приветства изявлението на Комисията, че европейската конкурентоспособност „не може и няма да се основава единствено на разходите“; посочва в допълнение, че е от съществено значение да се засилят производителността, включително тази на капитала, на ресурсите и на енергетиката, социалното приобщаване, инвестициите в образование и ученето през целия живот, научните изследвания и иновациите, както и ефективността на ресурсите в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; насърчава постигането на допълнителен напредък по целите на стратегията „Европа 2020“, особено в сферата на заетостта; призовава посоченото по-горе да бъде отразено по подходящ начин в СДП за държавите „с дефицит“, тъй като това са държавите членки с критична нужда от повишаване на своята конкурентоспособност;

16.

Приветства специфичните за всяка държава препоръки на Комисията в областта на данъчното облагане в областта на околната среда и потенциала му за създаване на работни места и призовава Комисията да го вземе предвид в предстоящия годишен обзор на растежа; подчертава положителното бюджетно, трудово, социално и екологично въздействие в резултат на преминаването от данъчно облагане на труда към данъчно облагане в областта на околната среда;

17.

Съжалява за забавянето при прилагането на „Пакта за растеж и работни места“ на стойност 120 милиарда евро, приет през м. юни 2012 г., на инициативата за облигации за проекти, започнала през м. ноември 2012 г., и на допълнителните инвестиции на стойност 180 милиарда евро от страна на ЕИБ; призовава Съвета и Комисията да проучат и премахнат бързо препятствията пред пълното реализиране на тези инициативи;

18.

Призовава Комисията да представи по спешност законодателни предложения с цел създаване на действителен процес на конвергенция в рамките на европейския семестър, въз основа на целите на стратегията „Европа 2020“ и като се включват стимули за подкрепа на държавите членки в извършването на структурни реформи, като инструмент за конкурентоспособност и конвергенция (ИКК), както и разпоредби относно предварителната координация на икономическите политики въз основа общностния метод;

19.

Призовава Комисията да включи в обхвата на ИКК финансова подкрепа за структурните реформи в области, които блокират икономическата динамика и ефективност;

20.

Приветства използването от Комисията на гъвкавостта, предлагана от преразгледания ПСР, за да удължи сроковете за коригиране на прекомерния дефицит по седем процедури; разбира, че това удължаване ще направи по-лесно за тези страни прилагането на структурните реформи, от които се нуждаят; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че съдържанието и графикът на плана за фискална корекция се адаптират към спецификите на всяка държава и особено към тези на държавите „с дефицит“, включват гореспоменатата гъвкавост и пълно използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, стабилни и устойчиви структурни реформи и посочване на инвестициите (по-конкретно в СДП), които са съществени за стимулиране на конкурентоспособността; приветства изявлението на Комисията, че още в рамките на тазгодишната оценка на изпълнението на бюджета, както и при анализа на националните бюджети за 2014 г., ще се опита да включи, в частност в рамките на превантивните мерки на ПСР и при някои условия, еднократни програми за публични инвестиции с доказано въздействие върху устойчивостта на публичните финанси, при пълно спазване на рамката на ЕС за фискалния надзор; очаква скоро съобщението на Комисията относно конкретната оперативна рамка да бъде представено на Парламента в съответствие с декларацията, приложена към пакета от два документа;

21.

Отбелязва съобщението относно хармонизираната рамка за проектите за бюджетни планове и докладите относно емитирането на дългови инструменти в рамките на еврозоната, прието от Комисията като насоки в рамките на Регламент (ЕС) № 473/2013; очаква икономическият диалог, който трябва да се състои с Комисията относно съдържанието на тези насоки;

22.

Приветства включването на насоки за докладване, посочващи начина, по който мерките в проектите за бюджетни планове ще решават въпроса със СДП, целите, определени от стратегията „Европа 2020“, насоките за докладване относно очакваното разпределение на въздействието на основните мерки по отношение на разходите и приходите, както и детайли, разбити по функции, относно разходите на сектор „Държавно управление“; посочва, че тези насоки ще улеснят мониторинга на бюджетните мерки, приети с оглед постигането на националните цели в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

23.

Очаква предстоящото оповестяване, договорено във връзка с резултатите относно пакета от два документа, на параметрите и методологическите критерии на Комисията и държавите членки, включително прогнозните фискални мултипликатори, на които се основават макроикономическите им прогнози;

24.

Отбелязва, че неотдавнашното увеличаване на възнагражденията в държавите „с излишък“ допринася за запазване на търсенето и оказва положителни странични въздействия на други места в ЕС; приветства изявлението на Комисията, че държавите „с излишък“ с достатъчен фискален резерв трябва да изпълнят своята роля в преодоляването на настоящата криза, включително като намалят данъците и социалноосигурителните вноски, но и като увеличат възнагражденията, за да стимулират устойчивото вътрешно търсене, вземайки предвид международната конкурентоспособност; държавите с излишък биха могли също да насърчат подпомагащите растежа инвестиционни възможности чрез своята покупателна способност, особено чрез инвестиции в образование, научноизследователска и развойна дейност, енергетика и инфраструктура, като модернизират своите здравни и пенсионни системи и отворят своя сектор на услуги; подчертава значението на положителните странични въздействия, които такива действия ще имат в целия ЕС, по-специално, когато се прилагат от най-големите икономики в рамките на Съюза;

25.

Настоятелно призовава Комисията да разработи истинска европейска индустриална политика, основаваща се на засилена конкурентоспособност и иновации, съсредоточена върху възстановяване на европейската индустриална конкурентоспособност и ограничаване на политиките, които са причина за преместване на предприятията извън ЕС; настоятелно призовава Комисията освен това да разработи последователна европейска външнотърговска политика, основаваща се на споделени минимални стандарти, по-конкретно по социални и екологични въпроси; счита, че единствено чрез интелигентно управление на взаимодействието си с „глобализацията“ Европа може да гарантира растеж, работни места, защита на потребителите, спазване на международните и европейските правни норми и нормите относно правата на човека и в случая на няколко държави членки, препоръчаното постепенно прехвърляне на ресурси от нетъргуеми сектори към търгуеми сектори;

26.

Поздравява Комисията за нейното изявление, че мерките за финансово подпомагане, предприети от държавите членки и ЕС, трябва да обръщат повече внимание на разпределящото въздействие на реформите и призовава Комисията да извърши подробна предварителна оценка както на краткосрочното, така и на дългосрочното въздействие на всички нови препоръчвани реформи и да извлече всички необходими заключения от предишните препоръки, включително тези, отправени към държави членки в рамките на програмите за финансова помощ;

27.

Призовава Комисията да представи законодателни предложения за завършване на изграждането на ИПС, както беше препоръчано от Парламента в резолюцията му от 20 ноември 2012 г., озаглавена „Към един истински икономически и паричен съюз“; настоятелно призовава във връзка с това Комисията да създаде отделна таблица с показатели за социалното измерение на ИПС; предлага в задълбочените прегледи, предвидени в рамките на процедурата във връзка с макроикономическите дисбаланси, редовно да се прави преглед на политиките за заетост и социалните политики, за да се определят политиките, които смекчават социалните проблеми и повишават заетостта; счита, че тази подобрена система за мониторинг би спомогнала за по-ефективната координация на политиките с цел своевременно идентифициране и справяне с основните предизвикателства и по-ефективна интеграция на съображенията във връзка със заетостта и социалните въпроси в общия контекст на политиките;

28.

Съгласява се, че действието на ЕЦБ, което допълни структурните реформи и консолидирането на публичните финанси, „решително допринесе за стабилността на еврозоната“, признава, че това действие имаше като ефект намаляването на неустойчиво високите разходи за финансиране за някои държави членки посредством Програмата за пазарите на ценни книжа (ППЦК) и осигуряването на подпомагане на ликвидността на пазарите на държавен дълг чрез ОПТ, като така беше предотвратен срив на банковия сектор и се спомогна за прекъсване на връзката между банките и държавата, ограничавайки спекулациите с държавния дълг и временно намалявайки спредовете; счита обаче, че липсата на устойчив растеж и високите (и все още нарастващи) равнища на частна и публична задлъжнялост в много държави членки означават, че се изисква „внимателно управляван процес на намаляване на ливъриджа“; съгласява се с Комисията, че преструктурирането на банковия сектор трябва да продължава да е приоритет; приветства създаването от Комисията, в съответствие с поетия пред Парламента с декларацията, приложена към пакета от два документа, ангажимент, на група на високо равнище под председателството на Гертруде Тумпел-Гугерел за задълбочаване на анализа и цялостна оценка на частичното заместване на емитирането на държавен дълг чрез съвместно емитиране под формата на фонд за обратно изкупуване и европейски дългови ценни книжа, като се обсъдят положителните и отрицателните страни на различните възможности; очаква доклада на групата на високо равнище;

29.

Подчертава, че финансирането на реалната икономика, и по-специално на МСП, не е възстановено в периферията на ЕС; посочва, че сериозните различия в достъпа до финансиране водят до тенденции към засилване на вътрешното разграничаване в ЕС и конкретно в еврозоната и нарушават вътрешния пазар чрез неравностойни условия на конкуренция; потвърждава, че консолидацията на портфейлите на банките е предварително условие, като подчертава, че отрицателните икономически перспективи оправдават само отчасти толкова строги ограничения на кредитирането; призовава за по-внимателно наблюдение на прилагането на новите пруденциални правила и на практиките в банковия сектор за финансиране на реалната икономика, по-специално на икономически жизнеспособните МСП; с оглед на това признава важната роля, която новите иновативни финансови инструменти могат да играят в различни европейски програми и в политиката на сближаване с оглед на насърчаването на публичните и частните инвестиции, и настоятелно призовава Комисията да гарантира правната яснота и прозрачността при прилагането на новите финансови инструменти своевременно и преди началото на програмния период 2014 — 2020 г.; призовава за по-сериозен анализ и контрол на сивия банков сектор и неговите въздействия върху реалната икономика; призовава Комисията да даде приоритет на работата по алтернативни и диверсифицирани източници на финансиране за МСП, по-конкретно чрез финансовите пазари, европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и обществените банки за развитие;

30.

Подчертава, че оттеглянето на различни финансови участници на националните пазари предполага фрагментиране на вътрешния пазар, което намалява тяхната устойчивост чрез прекомерна концентрация, блокира междубанковия пазар и отрича предимствата на вътрешния пазар, а именно диверсификацията на рисковете и увеличаването на възможностите;

31.

Подчертава необходимостта от продължаване на програмите, насочени към насърчаване на предприемачеството сред младите хора чрез създаване на специални възможности за започване на стопанска дейност за тях, придружени от улесняване на достъпа до европейско финансиране и бизнес консултации;

32.

Приветства законодателното предложение на Комисията за създаване на Единeн механизъм за преобразуване (включително Единен европейски орган и финансиран от съответния икономически сектор Единен европейски фонд), което е от същностно значение за завършването на Банковия съюз; призовава държавите членки, Комисията и Европейския парламент бързо да постигнат съгласие относно създаването на Единния механизъм за преобразуване; настоятелно призовава Съвета бързо да приключи преговорите с Парламента относно Директивата за схеми за гарантиране на депозитите и за Директива за възстановяване и преобразуване на банките (които да бъдат договорени паралелно);

33.

Призовава да се предостави възможност за пряка банкова рекапитализация от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) веднага след въвеждането на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), както бе обявено в декларацията на държавните и правителствените ръководители на еврозоната от юни 2012 г.; като се има предвид спешната необходимост от Единен фонд за преобразуване, който да придружава ЕНМ, подкрепя незабавното създаване на ограничителен механизъм с определен период за възстановяване на средствата от страна на сектора; отправя искане до Комисията да представи предложение за включване на ЕМС в рамките на достиженията на правото на Общността, като същевременно се предвиди цялостна демократична отчетност пред Европейския парламент;

34.

Приветства плана за действие на Комисията за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци и препоръките ѝ относно мерките за насърчаване на всички държави — членки на ЕС, и трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, както и относно агресивното данъчно планиране, приети на 6 декември 2012 г.; припомня резолюцията на Парламента от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища, в която се определят по-нататъшни мерки, които е необходимо да бъдат взети в областта на данъчните измами, укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища; подчертава, че честността и справедливостта при споделянето на товара изискват засилен подход към данъчните измами и укриването на данъци; призовава за спешни действия и цялостна стратегия на Комисията въз основа на конкретни законодателни мерки за борба с данъчните измами и укриването на данъци и за ясна подкрепа от Съвета по всички спрени или висящи досиета, свързани с данъчното облагане;

35.

Призовава Съвета да приключи преговорите за данък върху финансовите трансакции, да призове настоятелно за въвеждане на този данък в цяла Европа и да включи по спешност в дневния си ред мерки за преодоляване на данъчната разлика, справяне с данъчните убежища и работа по конвергенцията на данъчните системи в ЕС;

36.

Счита, че въвеждането на данъка върху финансовите трансакции следва да се осъществява чрез засилено сътрудничество и да се разглежда като първа стъпка към въвеждането му на световно равнище;

37.

Призовава за цялостно и спешно прилагане на пакета от шест документа и на пакета от два документа с цел превръщането на ad hoc системата от „Тройки“ в правно обоснована структура съгласно общностното право, с което да се гарантира демократична отчетност; настоятелно призовава „Тройката“ да преразгледа комуникационната си стратегия, която няколкократно се проваля; подчертава, че в средносрочен план една чисто европейска система би била за предпочитане и че Комисията следва да изготви по съответен начин предложения за промяна на модела на „Тройки“;

38.

Припомня, че председателят на Европейския съвет, Херман Ван Ромпьой, потвърди в коментарите си към Парламента на 1 февруари 2012 г., че дейността на ЕМС ще подлежи на надзор от страна на Европейския парламент; за тази цел очаква договарянето на споразумение с Еврогрупата, което да урежда, наред с другото, възможността да се организират изслушвания и да се отправят писмени запитвания към управляващия директор и съвета на управителите на ЕМС;

39.

Подчертава, че европейският семестър по никакъв начин не трябва да застрашава прерогативите на Европейския парламент и националните парламенти; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълноценното официално включване на Европейския парламент във всички стъпки от процеса на европейския семестър, за да повиши легитимността на решенията, засягащи всички граждани; призовава Комисията да намери начини за увеличаване на видимостта на процеса;

40.

Подчертава необходимостта от укрепване на демократичната отчетност пред Европейския парламент и националните парламенти на съществени елементи от функционирането на еврозоната, като ЕМС, решенията на Еврогрупата и наблюдението и оценяването на програмите за финансово подпомагане; във връзка с това отправя искане до Европейската комисия да извърши и публикува последващи вътрешни оценки на препоръките си и участието си в Тройката;

41.

Настоятелно призовава държавите членки активно да включват националните си парламенти, социалните партньори и гражданското общество в процеса на европейския семестър като цяло, и по-конкретно в разработването, обсъждането, наблюдението и оценяването на националните си програми за реформи; настоятелно призовава Комисията да осигури това включване; подчертава, че участието на всички заинтересовани страни в разработването на необходимите реформи е от решаващо значение за тяхното изпълнение и успех;

42.

Подчертава значението на диалога между Европейския парламент и националните парламенти с оглед на постигането на изцяло функциониращ процес на европейски семестър и постигане на необходимото равнище на демократична отчетност по отношение на всички участници; подчертава ползата от Европейската парламентарна седмица за европейския семестър за координация на икономическите политики (ЕПС 2013 г.);

43.

Изразява съжаление, че позицията на Съвета относно специфичните за всяка държава препоръки, предложени от Комисията, не е публично оповестена в реално време; изразява съжаление, че решението на Европейския съвет относно позицията на Съвета по отношение на специфичните за всяка държава препоръки не е публично оповестено в реално време;

44.

Подчертава, че следва да съществува ясно разграничение между компетентността на ЕС и националната компетентност и че Европейският парламент е центърът, в който се осъществява отчетността на равнището на Съюза; настоява, когато се прехвърлят или създават нови компетентности на равнището на Съюза или когато се учредяват нови институции на Съюза да се осигурява съответен демократичен контрол на Европейския парламент и отчетност пред него;

45.

Счита факта, че Комисията отчита необходимостта от намаляване на данъците върху заетостта за сметка на други източници на доходи, за положителна промяна, която ще ускори процеса на фискална консолидация на по-справедлива основа;

46.

Признава, че тазгодишните специфични за всяка държава препоръки (СДП) са особено важни, тъй като държавите членки определят своите инвестиционни приоритети за политиката на сближаване в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР); в тази връзка призовава за повече съсредоточаване на финансирането от ЕС върху всички приоритети на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно чрез политики за растеж и заетост, включително борба срещу безработицата сред младите хора и дълготрайната безработица и създаване на трайни работни места, които не са несигурни и включват задължително плащане на вноски за социално осигуряване и адекватно възнаграждение; изразява своята загриженост във връзка с нарастващите социални и икономически различия между държавите членки;

47.

Отбелязва, че няколко държави членки са приели мащабни реформи на пазара на труда, целящи подобряване на устойчивостта на този пазар, въвеждане на по-голяма вътрешна и външна гъвкавост, намаляване на разпокъсаността и улесняване на прехода между работни места; подчертава, че трудовите реформи следва да се осъществяват с адекватен консенсус между социалните партньори;

48.

Изисква от държавите членки и Комисията в нейните насоки за политиките и в специфичните за всяка държава препоръки да гарантират, че нужната гъвкавост необходима на пазара на труда не, е уравновесявана от подходящи равнища на социална закрила, които са са характерни за нашата социална пазарна икономика, и че реформите на пазара на труда целят насърчаване на високи равнища на заетост, качество на работното място, по-добро управление на социалния риск, постигане на напредък при приобщаването на уязвимите групи на пазара на труда, намаляване на бедността при работещите, съвместяване на професионалния и семейния живот, насърчаване на равенството между половете, насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд, укрепване на правата на работниците с нетипични договори и подобряване на социалната защита за самостоятелно заетите работници;

49.

Отбелязва, че всички държави членки са получили препоръки по отношение на равнищата на участие на пазара на труда; призовава държавите членки с ниски равнища на участие на пазара на труда, като се допитват до социалните партньори, да засилят активните, всеобхватни и приобщаващи мерки в областта на пазара на труда, като например обучение и услуги по заетостта, и да въведат допълнителни реформи за улесняване на достъпа до качествена заетост, за улесняване на съвместяването на професионалния с личния живот, за предотвратяване на ранното оттегляне от пазара на труда, подобряване на конкурентоспособността и борба срещу разпокъсаността на пазара на труда, както и за постигане на съответствие между уменията на работниците и изискванията на пазара на труда;

50.

Посочва, че положението на безработните млади хора е особено тревожно и че са необходими спешни действия; призовава за европейски пакт за младежка заетост, който да приведе в действие отдавна съгласуваните мерки, и за поемане на ангажимент за нови ресурси и мерки срещу безработицата сред младите хора и за намаляване на броя на младите хора, които са неработещи, неучещи или необучаващи се, и на бедността сред младежите, като се вземе предвид качественият аспект на достойната работа при пълно зачитане на основните трудови стандарти;

51.

Очаква да се изтегли на по-ранен етап реализацията на средствата по инициативата за младежка заетост в съответствие с призива на комисията по заетост и социални въпроси чрез предложените от нея изменения към Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР);

52.

Приветства приемането от Съвета на гаранцията за младежта и отделянето на шест милиарда евро за инициативата за младежка заетост в рамките на следващата МФР; призовава държавите членки спешно да въведат схеми за гаранции за младежта и да използват ефективно наличните ресурси, като съсредоточават дейностите, насочвайки ги към хората в най-затруднено положение;

53.

Отбелязва със задоволство, че тези средства могат да се използват през първите две години от следващата МФР; подчертава обаче, че тази сума е недостатъчна за трайна борба срещу младежката безработица и че тя следва да бъде само първоначален транш, с който да се води борба срещу младежката безработица;

54.

Насърчава Комисията да продължи работата на екипите за действие за младежка заетост, за да помогне на държавите членки с най-високи равнища на младежка безработица да препрограмират финансирането от структурните фондове на ЕС по многогодишната финансова рамка за периода 2007 — 2013 г. с цел насочването му към младите хора; приветства намерението на Комисията за надграждане на Европейския портал за професионална мобилност (EURES) чрез засилване и разширяване на неговите дейности, и по-специално чрез насърчаване на мобилността на младите хора; отбелязва обаче, че мобилността трябва да остане доброволна и че усилията за създаване на работни места и места за обучение на даденото място не трябва да бъдат ограничавани от това;

55.

Призовава Комисията да предложи рамка за качество на стажовете, която обхваща, наред с другото, критерии за подходящо възнаграждение, учебни резултати, условия на работа и стандарти за безопасни и здравословни условия на труд; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори в ЕС да прилагат амбициозно алианса за професионална подготовка;

56.

Счита, че предвид броя на работниците, особено млади хора, които заминават от своите държави по произход за други държави в рамките на ЕС в търсене на възможности за заетост, съществува неотложна необходимост да бъдат разработени подходящи мерки за преразглеждане на европейското право, за да се гарантира преносимостта на пенсионните права и за период от поне три месеца да се гарантира запазването на обезщетенията за безработица при търсене на работа в друга държава членка; приветства подобренията на Европейския портал за мобилност и призовава заедно с държавите членки да бъде разработена специална стратегия за него;

57.

Приветства факта, че за пръв път в някои СДП се разглежда конкретното положение в държавите членки по отношение на бедността; решително осъжда факта, че в нито една от СДП не се разглежда конкретно случаят на пазари на труда, от които жените са изключени и за които не са предвидени мерки за приобщаването им;

58.

Подчертава, че са нужни специални действия за повишаване на участието на пазара на труда на жените, на по-възрастните работници и на работниците с увреждания, като се осигурят ефективни стимули за връщане и оставане на работа; припомня, че качеството, приемливата цена и достъпът до услуги, свързани с образованието в ранна детска възраст, грижите за деца и грижите за хора в напреднала възраст, играят решаваща роля;

59.

Подчертава, че трайно безработните следва да бъдат подкрепяни чрез създаване на работни места и интегрирани подходи за активно приобщаване, включващи положителни стимули за активизиране, като например персонализирани напътствия и програми за преминаване от социални помощи към заетост, както и подходящи системи за обезщетения и достъп до качествени услуги, за подкрепа при възстановяването на връзката им с пазара на труда и достъпа им до качествени работни места;

60.

Припомня разминаването между търсените и предлаганите умения и недостига на умения в много региони и сектори, както и невъзможността на някои системи за образование и обучение да се справят с изискванията на пазара и нуждите на работниците в този контекст; приветства реформите в системите за професионално образование и обучение, предприети от няколко държави членки с цел приспособяване на уменията и компетентността, особено тези на младите хора, към нуждите на пазара на труда и на бъдещите работници; в този контекст подчертава предимствата на системите за двойно обучение; припомня, че почти всички държави членки трябва да предприемат допълнителни действия и да направят повече инвестиции в образованието, обучението, научните изследвания, иновациите и развитието;

61.

Отбелязва, че наред с реформата в сектора на образованието и обучението е необходима дългосрочна, устойчива, основана на критерии стратегия за имиграция като отговор на недостига на квалифицирана работна ръка и демографските промени;

62.

Отбелязва, че кризата има силно и трайно въздействие върху равнищата на безработица и социалната обстановка в държавите членки, което доведе до неустойчиво повишаване на бедността и социалното изключване, включително детска бедност, бездомничество, социално неравенство, бедност при работещите и свръхзадлъжнялост на домакинствата; в този контекст призовава държавите членки да подсилят мрежите за безопасност и да осигурят ефективността на системите за социална сигурност, предназначени за потърпевшите, както и да инвестират в превантивни мерки;

63.

Припомня факта, че въпреки твърде малкия си обем в абсолютно и относително изражение спрямо икономическото благосъстояние на Съюза, бюджетът на ЕС има важна добавена стойност като инструмент за насърчаване на целите на стратегията „Европа 2020“, предвид неговата роля на катализатор за инвестиции;

64.

Изразява съжаление във връзка с факта, че държавите членки продължават да подценяват ролята и приноса на бюджета на ЕС за укрепване на икономическото управление и бюджетната координация в Съюза като цяло; настоятелно призовава Съвета в тази връзка и при надлежно вземане предвид на съвместната декларация, подписана от Парламента, Съвета и Комисията през декември 2012 г., както и на резолюцията на Парламента от 3 юли 2013 г. относно политическото споразумение за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г., да одобри изцяло всички представени от Комисията коригиращи бюджети за 2013 г., които все още могат да се окажат необходими в хода на годината, с цел приключване на периода на текущата многогодишна финансова рамка с чист баланс;

65.

Отново посочва, че постигнатият на заседанието на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. компромис относно МФР за периода 2014 — 2020 г. не отговаря на очакванията на Парламента; настоява, че всяко споразумение, постигнато на толкова ниско равнище, може да бъде приемливо единствено при условията, посочени в резолюцията на ЕП от 3 юли 2013 г.;

66.

Изразява своето убеждение, че един убедителен принос на ЕС за приключване на настоящата криза трябва да се основава на фундаментална промяна в начина на финансиране на бюджета на ЕС, т.е. промяна в посока към осигуряване на истински собствени ресурси;

67.

Настоятелно призовава държавите членки да направят всичко възможно, за да вземат своевременно решение за своето национално програмиране във връзка със структурните фондове и Кохезионния фонд, с цел да се избягнат забавяния при използването на тези средства, които са предназначени за подкрепа на растежа и създаването на работни места;

68.

Подчертава значението на науката и иновациите за стратегическото развитие на конкурентоспособността, и следователно — създаването на работни места на европейско равнище с цел преодоляване на икономическата и финансова криза;

69.

Припомня, че единният пазар е основен двигател на растежа и на създаването на работни места и играе неотменна роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва обаче, че въпреки това този потенциал остава неизползван в много отношения;

70.

Припомня, че пълният икономически потенциал и потенциал за разкриване на работни места в сферата на услугите остава неоползотворен; призовава за пълното и целесъобразно прилагане на Директивата на ЕС за услугите, като същевременно се запазват задълженията на публичните служби, които могат да осигурят всеобщ достъп за всички до качествени услуги на приемлива цена; призовава държавите членки да инвестират по-специално в качествени социални услуги; същевременно отбелязва, че стандартите относно заплатите и социалните придобивки трябва да бъдат спазвани; призовава държавите членки да премахнат пречките в сектора на търговията на дребно, както и прекомерните ограничения при професионалните услуги и регулираните професии; същевременно призовава за премахване на пречките пред свободното движение на работниците, за да се подобри мобилността и да се оптимизира използването на човешкия капитал на ЕС;

71.

Приветства факта, че в Европейския семестър за 2013 г. за пръв път Годишният обзор на растежа беше подкрепен с доклад относно степента на интеграция на единния пазар;

72.

Изразява съжаление обаче, че въпреки сериозните доказателства за значимостта на единния пазар в преодоляването на кризата, специфичните за всяка държава препоръки за 2013 г. не отделят достатъчно внимание на потенциала за растеж, за създаване на доверие у потребителите и за създаване на работни места, до който правилното прилагане и изпълнение на правилата на единния пазар биха довели;

73.

Подкрепя акцента, поставен в тазгодишните специфични за всяка държава препоръки, върху значението на премахването на необоснованите ограничения и бариери пред навлизането в секторите на услугите; призовава настоятелно съответните държави членки да разгледат тези препоръки с изключително внимание и като спешен приоритет да премахнат тези пречки пред растежа на единния пазар;

74.

Призовава Комисията да отреди приоритетно място на управлението на единния пазар в своя следващ Годишен обзор на растежа и в Европейския семестър за 2014 г. и в следващите специфични за всяка страна препоръки да се съобрази изцяло с ключовите за растежа области, определени като сектора на услугите, енергийния сектор, транспортния сектор и цифровия единен пазар, както и с мерките, включени в Актовете за единния пазар I и II;

75.

Изразява съжаление, че липсата на национални и европейски инвестиции пречи на постигането на приоритетните цели в ключови области като енергетика, транспорт и цифров пазар, посочени в доклада относно „Степен на интеграция на единния пазар 2013 г. — Принос към Годишния обзор на растежа 2013 г.“;

76.

Междувременно настоятелно призовава държавите членки и Комисията да полагат повече усилия за прилагане на законодателството в областта на единния пазар и за мониторинг на това прилагане, наред с другото и посредством редовни систематични проверки „Sweep“;

77.

Отново призовава Комисията да укрепи управлението на единния пазар посредством установяването на годишен цикъл на управление на единния пазар като конкретен стълб от Европейския семестър, включващ информационно табло за вътрешния пазар, годишен доклад относно интегрирането на единния пазар като част от Годишния обзор на растежа, насоки от Европейския съвет за държавите членки, национални планове за действие, целящи изпълнението на насоките за единния пазар и отделни специфични за всяка страна препоръки;

78.

Изразява дълбока загриженост относно продължаващата несигурност на частните инвеститори, липсата на доверие у тях и нежеланието им да инвестират, по-специално поради стандартите за производителността в условията на разпокъсаност на единния пазар и промени в промишлената политика; изразява съжаление, че вследствие на кризата недостигът на доверие прави както частните инвеститори, така и институциите от финансовия сектор изключително предпазливи по отношение на риска, и отново изтъква, че усилията за укрепване на банковия сектор следва да продължат;

79.

Изразява дълбока загриженост от резкия спад на публичните и частните инвестиции в икономиката на производството и особено на местно и регионално равнище; счита, че са необходими решителни мерки за реформиране на стоковите и трудовите пазари, за провеждане на предпазливи политики в областта на трудовите възнаграждения, за основаване на бъдещия модел за растеж върху иновациите и за преориентиране на производството към дейности с висока добавена стойност; счита, че провеждането на устойчива икономическа политика предполага наличието на много добри условия за създаване на нови предприятия; изразява твърдото си убеждение, че структурните и инвестиционните фондове са от съществено значение, за да се предотврати и смекчи всеки недостатък в гореспоменатите аспекти и да се стимулират публичните инвестиции; посочва възможностите, които биха могли да се използват в държавите членки за подпомагане на публичните инвестиции от структурните фондове чрез осигуряване на определена степен на гъвкавост на финансовите процедури за тези фондове, например чрез повишаване на процента на съфинансиране за държави, които се включват в изпълнението на програма за корекции и получават финансова помощ от ЕС, или чрез удължаване с една година на правилото за отменяне на бюджетни кредити за всички държави членки през програмния период 2007 — 2013 г. (какъвто ще бъде случаят през програмния период 2014 — 2020 г.);

80.

Припомня своята позиция относно обвързаността с макроикономически условия, предложена в рамките на преговорите за МФР по структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз, тъй като — без да има връзка между резултатите от политиката на регионално равнище и на равнището на държавите членки — това би наказало регионите за евентуално неспазване на процедурите за икономическо управление на национално равнище;

81.

Посреща със задоволство специфичните за всяка държава препоръки относно мерки за подобряване на детските заведения, премахване на отрицателните стимули за втория член на семейството да работи, хармонизиране на установената от закона пенсионна възраст за мъжете и жените, откликване на необходимостта от съвместяване на професионалния и личния живот, особено като се подобрява достъпът до нови технологии и до обучение за тяхното използване, както и премахване на неравнопоставеността на половете, включително по отношение на пенсиите; изразява загриженост от факта, че много от тези препоръки вече са били отправени през 2012 г., което показва липса на прилагане в държавите членки;

82.

Подчертава, че държавите членки следва да увеличат процента на участие на деца и млади хора в образователните системи и следва да се съсредоточат повече върху проблема за преждевременното напускане на училище, най-вече като събират информация за основните причини за това явление, за да приемат и приложат политики за неговото предотвратяване;

83.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат надлежно предвид свързаните с въпросите на пола цели в националните програми за заетост, като обръщат специално внимание на жените, грижещи се за възрастни несамостоятелни лица, самотните майки и жените с деца с увреждания; призовава освен това да се отдаде дължимото внимание на въпроса за преждевременното напускане на училище, като се има предвид рязкото покачване на броя на децата между 10 и 16 години, които отпадат от системата на образованието, и очевидната загуба на ресурси за ЕС като цяло в резултат на това;

84.

Призовава Комисията да повдигне в своя предстоящ годишен обзор на растежа въпроса за формулиране на специфични политически насоки относно намаляването на неравенството между половете, включително по-конкретно насоки за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете, която често води до това, жените да се окажат под прага на бедността на един по-късен етап от своя живот, както и на разликата между половете по отношение на пенсиите, а също и насоки относно увеличаване участието на жените на пазара на труда и борба срещу половата сегрегация в рамките на пазара на труда, тъй като за бъдещия икономически просперитет на ЕС е от решаващо значение той да може да оползотвори напълно своите трудови ресурси;

85.

Отбелязва колко е важно да се въведе бюджетно планиране, съобразено с пола, с цел да се анализират всички правителствени програми и политики, въздействието им върху разпределението на ресурсите и приноса им за равенството между жените и мъжете;

86.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на правителствата на държавите членки, на Комисията, на националните парламенти и на Европейската централна банка.