|
26.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 75/2 |
P7_TA(2013)0290
Външната политика в областта на въздухоплаването
Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства (2012/2299(INI))
(2016/C 075/01)
Европейският парламент,
|
— |
като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства“ (COM(2012)0556), |
|
— |
като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (1), |
|
— |
като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия („Рамковото споразумение“) (2), |
|
— |
като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати (3), |
|
— |
като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общо европейско авиационно пространство (4), |
|
— |
като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно разработване на програмата за външната политика на Общността в областта на авиацията (5), |
|
— |
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 90, 100, параграф 2 и 218 от него, |
|
— |
като взе предвид член 48 от своя правилник, |
|
— |
като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0172/2013), |
|
А. |
като има предвид, че въздухоплаването е икономическа област, отбелязваща бърз растеж както в Съюза, така и извън него, и по-специално в Азия и Близкия Изток, |
|
Б. |
като има предвид, че въздухоплаването има да изиграе важна роля за свързване на хората и предприятията както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, и по-специално с развиващите се пазари, |
|
В. |
като има предвид, че броят на извършените и предвидените съкращения на работни места от европейските въздушни превозвачи от 2012 г. насам възлиза на повече от 20 000, |
|
Г. |
като има предвид, че европейските социални партньори от въздухоплавателната промишленост се споразумяха, че са необходими координирани и всеобхватни действия на международно равнище в рамките на диалога относно въздействието на световната криза в гражданското въздухоплаване, проведен на 29 януари 2013 г., |
|
Д. |
като има предвид, че съобщението на Комисията от 2005 г. изигра важна роля за развитието на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването, |
|
Е. |
като има предвид, че с оглед на развитието на положението през последните седем години е целесъобразен нов преглед, |
Общи положения
|
1. |
Подчертава напредъка, отбелязан в създаването на единен и отворен регионален пазар на Съюза и същевременно — в изграждането на общ подход на Съюза по отношение на неговата външна политика в областта на въздухоплаването; |
|
2. |
Приветства съобщението на Комисията, в което се представя своевременен анализ на настоящото положение и напредъка, постигнат по отношение на външната политика в областта на въздухоплаването от 2005 г. насам, както и на предизвикателствата, пред които е изправен въздухоплавателният отрасъл в Съюза в условията на един крайно конкурентен световен пазар на въздухоплавателни услуги; |
|
3. |
Подчертава жизненоважната роля на сектора на въздухоплаването за икономиката на Съюза, особено във връзка с растежа и работните места, тъй като този промишлен сектор поддържа над 5 милиона работни места в Европа и допринася с 2,4 % за БВП на Съюза, като също така оказва принос и за свързаността на Съюза с останалия свят; подчертава, че е необходимо да бъде поддържан един силен и конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в Съюза; |
|
4. |
Счита, че е осъществен важен напредък при определянето и прилагането на механизми и системи на Съюза като „Единно европейско небе“ (ЕЕН), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), инициативата „Чисто небе“, Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), за повишаване на безопасността и отговаряне на изискванията на пътниците; счита, че трябва да бъде извършен по-нататъшен напредък в тези области; |
|
5. |
Изразява загриженост обаче относно забавянията в прилагането на ЕЕН и SESAR предвид ненужните разходи, които тези забавяния налагат на авиационните компании и техните клиенти; подкрепя Комисията при предприемането на наказателни действия спрямо държавите членки, които не са спазили срока до декември 2012 г. и не са осъществили напредък по отношение на функционалните блокове въздушно пространство; |
|
6. |
Призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на ЕЕН и SESAR; отбелязва, че развитието на ЕЕН, когато бъде изцяло изпълнено, ще създаде значителни преки и косвени възможности за заетост; |
|
7. |
Подчертава, че програмите на Съюза са важни не само за вътрешния пазар, но също така и за външната политика; счита, че завършването и прилагането на тези инструменти ще спомогне за консолидиране на позицията на сектора на Съюза на конкурентния световен пазар; |
|
8. |
Подчертава значението на настоящото преразглеждане на Регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт и подкрепя едно силно и основно съобразено с потребителите европейско законодателство; |
|
9. |
Съзнава, че въздействието на финансовата криза е различно в отделните региони на света; счита, че това е поставило конкурентни предизвикателства пред авиационните компании на Съюза и че двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги невинаги са най-подходящото решение за борба с пазарните ограничения или нелоялното субсидиране; |
|
10. |
Счита, че тъй като не е завършено изграждането на широкообхватна външна политика в областта на въздухоплаването въпреки усилията през последните седем години, следва да се приложи възможно най-бързо по-координиран подход на Съюза, включващ по-големи амбиции, с цел установяване на лоялна и открита конкуренция; |
|
11. |
Счита, че сближаването на европейските нормативни уредби е ключов елемент за силна европейска позиция на световния пазар и за взаимодействие с трети държави; |
Съобщението от 2005 г. и резолюцията на Парламента
|
12. |
Приветства осъществения напредък относно трите стълба на политиката от 2005 г.; принципът на обозначаване на превозвачите от Съюза понастоящем се признава в повече от 100 трети държави; почти 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги бяха приведени в съответствие със законодателството на Съюза, гарантирайки по този начин правна сигурност; изразява съжаление, че на важни партньори, включително Китай, Индия и Южна Африка, все още предстои да приемат тези принципи; |
|
13. |
Посочва, че провеждането на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването е спомогнало за максималното увеличаване на потенциала на единния пазар, доколкото той улеснява консолидирането на въздухоплавателната промишленост на Съюза в момент, в който глобализацията призовава по-силните стопански субекти да се противопоставят на чуждестранната конкуренция; |
|
14. |
Подчертава, че беше развито разрастващо се общо авиационно пространство със съседни държави; счита, че тези споразумения създадоха важни икономически ползи; приветства съществените усилия, направени за привеждане в съответствие на различни регулаторни рамки със законодателството на Съюза в области като безопасността, сигурността, управлението на въздушното движение, околната среда, правата на пътниците, икономическото регулиране и социалните аспекти; |
|
15. |
Приветства всеобхватното споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и САЩ и неговото положително въздействие върху двете икономики, както и очакваните 80 000 нови работни места, които бяха създадени в първите 5 години; |
|
16. |
Счита, че една силна външна политика на Съюза в областта на въздухоплаването, насочена към най-важните пазари за растеж при полетите на дълги разстояния, би създала нови икономически възможности за въздушните превозвачи от Съюза, особено в рамките на азиатско-тихоокеанския регион; |
|
17. |
Подчертава, че преговорите с някои ключови партньори, включително Бразилия, все още предстои да бъдат приключени, и че широкообхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с такива държави могат да донесат съществени икономически ползи; |
|
18. |
Подчертава, че все още не са изпълнение някои от исканията в резолюцията на Парламента от 2006 г.; по-специално подчертава необходимостта от насърчаване на подходящи международни стандарти за безопасност и сигурност, от гарантиране на еднакво третиране на въздушните превозвачи от Съюза и от трети държави и от смекчаване на отрицателното въздействие върху околната среда; |
|
19. |
Подчертава значението на инструменти като системата на Съвместния комитет за създаване на общи подходи по конкретни въпроси на въздухоплаването; |
|
20. |
Приветства постигането на други цели, набелязани в резолюцията от 2006 г., например разширяването на отговорностите на ЕААБ; |
Пазар
|
21. |
Отбелязва съществено увеличаване на полетите към, от и в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, отразяващо тенденцията за икономически растеж в региона; изразява безпокойство по повод на възможността — ако нищо не се направи –авиационните компании и предприятията в Съюза да загубят както големите възможности, които открива тази част на света, така и капацитета си да генерират печалби; |
|
22. |
Отбелязва също така, че позицията на превозвачите от трети държави в световен план стана по-силна благодарение на субсидиите и големите публични инвестиции във въздухоплавателни апарати и инфраструктура, извършени в различни части на Близкия изток, Далечния Изток и Южна Америка; |
|
23. |
Подчертава съществените промени на вътрешния пазар на Съюза в резултат от нарасналия дял на нискотарифните превозвачи; счита, че въпреки конкуренцията двата икономически модела биха могли да намерят начини да се допълват взаимно, когато са изправени пред предизвикателствата на външния пазар; |
|
24. |
Отбелязва, че извънредно ниските цени на билети, предлагани от някои европейски нискотарифни превозвачи, се компенсират от тези дружества посредством нелоялни практики по отношение на условията на труд като ниски социални и трудови стандарти за персонала; отбелязва също така, че минималните инвестиции в стандарти за безопасност и неоснователните регионални субсидии изглежда играят роля в това ценообразуване на билетите; |
|
25. |
Посочва, че сред въздушните превозвачи е налице силна конкуренция в резултат на нискотарифните авиокомпании, които съставляват 40 % от авиационния пазар в Съюза; подчертава, че когато дадена държава членка е ратифицирала конвенции 87 и 98 на МОТ, въздушните превозвачи трябва да спазват техните разпоредби за основните права по отношение на свободата на събранията, както и на признаването на представителите на работниците и на колективните трудови договори, във връзка с което спазването трябва да бъде контролирано, а нарушенията — санкционирани; |
|
26. |
Изтъква значението на летищните центрове, включително развиването на вторични центрове, специализирани центрове и мултицентрове, както и на неотложната необходимост от публични и частни дългосрочни инвестиции в летищна инфраструктура за увеличаване на капацитета, например чрез изграждане на нови писти, както и за по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура, включително регионални летища, например по Средиземноморието и източните граници на Съюза, чрез по-доброто разпределение на летищните слотове; |
|
27. |
Подчертава, че конкурентоспособността на превозвачите от Съюза е възпрепятствана на световно равнище от фактори като липса на равнопоставени условия на конкуренция, дължаща се например на различни национални такси, претоварени летища, високи такси за управление на въздушното движение и високи летищни такси, държавни помощи, получавани от конкурентите, разходите за въглеродни емисии, прилагането на по-ниски социални стандарти и различни правила относно държавната помощ извън Съюза; |
|
28. |
Счита, че тези фактори представляват потенциални пречки за растежа и заетостта; |
|
29. |
Призовава Комисията да извърши проучване относно различните в отделните държави членки въздухоплавателни такси, мита, данъци и налози и въздействието им върху цените на билетите и печалбите на авиационните компании, както и проучване относно евентуалното получаване на държавни помощи от конкурентите на световно равнище и неговото въздействие върху авиационните компании в Съюза; |
|
30. |
Приветства новите правила на Съюза относно социалната сигурност на мобилните работници; |
Бъдещи действия
|
31. |
Счита, че външната политика в областта на въздухоплаването следва напълно да зачита принципа на реципрочност, включително достъп до пазара, откритост и лоялна конкуренция, при равнопоставени условия на конкуренция, и следва да има две основни цели: да бъде в полза на потребителите и предприятията и да подкрепя авиационните компании на Съюза в техните усилия да запазят позицията си на световни лидери; |
|
32. |
Следователно подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги със съседните държави и единомислещи партньори трябва да съдържат правната среда за лоялна конкуренция; |
|
33. |
Призовава за постоянно използване на процедури за преговори по широкообхватни споразумения в областта на въздухоплаването на равнището на Съюза, основаващи се на европейското единство и разрешени от Съвета; |
|
34. |
Призовава Комисията да насърчава и защитава интересите на Съюза в рамките на споразуменията и да представя и споделя стандарти, ценности и най-добри практики на Съюза; |
|
35. |
Призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при воденето на преговори с основни партньори за споразумения за въздухоплавателни услуги с цел повишаване на влиянието на Съюза и възможностите му за достъп до нови пазари; |
|
36. |
Призовава Комисията да включи в широкообхватните споразумения регулаторните условия за безопасност, сигурност, права на пътниците, обучение и сертифициране на персонала; |
|
37. |
Призовава Комисията да завърши текущите преговори със съседни държави като Украйна, Ливан, Тунис, Азербайджан и Алжир; изтъква, че близостта на тези държави и техните пазари, както и осъществилият се в някои от тях напоследък икономически растеж, могат да бъдат разглеждани като възможност за растеж за регионалните и второстепенните летища в Съюза; счита, че предвид големия капацитет на регионалните летища, те могат да играят роля за намаляване на претоварването в основните европейски летищни центрове, като по този начин ги направят по-конкурентоспособни на световно равнище; |
|
38. |
Призовава Съвета да предостави на Комисията, поотделно за всеки конкретен случай, мандат за преговори с други съседни държави като Турция, Армения и Либия; |
|
39. |
Призовава Съюза да предприеме индивидуален подход към всеки отделен случай при своите отношения с ключови партньори, и призовава Комисията да приключи възможно най-скоро преговорите относно широкообхватните споразумения в областта на въздухоплаването, включително с Австралия и Бразилия, а Съвета — да предостави на Комисията мандат за преговори по такива споразумения с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, АСЕАН и държавите от Персийския залив; |
|
40. |
Счита, че едно евентуално бъдещо споразумение за търговия и инвестиции между Съюза и САЩ би се отразило също и на авиационния сектор; ето защо счита, че Комисията следва да предостави достатъчна информация, така че Парламентът да може да следи отблизо предстоящите преговори; |
|
41. |
Подчертава необходимостта от пълно постигане на целите, изложени в споразумението за въздушен транспорт с основни партньори, по-специално САЩ и Канада, включително премахването на ограниченията за чуждестранна собственост и контрол върху авиокомпании; призовава за действия за преодоляване на продължаващото неравновесие между способността на авиокомпаниите от Съюза да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на авиокомпаниите от САЩ да извършват това в Европа; припомня, че кръстосаните международни инвестиции допринасят за насърчаването на икономическата жизненост на сектора на въздухоплаването и призовава настоятелно Комисията да поощрява една международна правна среда, която да допринася за разширяването на подобни инвестиции и подкрепата за тях, и която служи за насърчаване на активна политика, насочена към установяването на стандарти и най-добри практики за международни инвестиции; |
|
42. |
Счита, че двустранните споразумения могат да окажат важен принос за развитието на външната политика в областта на въздухоплаването, но подчертава същевременно значението на един общ подход на Съюза; |
|
43. |
Подчертава значението на лоялната и открита конкуренция във всички свързани с въздухоплавателните услуги дейности; призовава за включването на стандартни клаузи за „лоялна конкуренция“ в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги; |
|
44. |
Призовава Комисията да определи — а държавите членки да прилагат — минимален набор от стандартни правни изисквания на Съюза, по-специално по отношение на регулаторното сътрудничество, трудовите и екологичните стандарти и правата на пътниците, които да се включат в двустранни споразумения, с ясната цел за създаване на възможности и за премахване на бариерите за авиокомпаниите от Съюза; |
|
45. |
Призовава Комисията да предложи спешно преразглеждане или замяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността (6); |
|
46. |
Подкрепя предложението на Комисията за запазване на свободна и лоялна конкуренция в отношенията и споразуменията с трети държави и за развитието на по-ефективни нови инструменти за търговска защита, които са по-добре адаптирани за преодоляване на нелоялни практики, като например дискриминация, непоследователно прилагане на регулаторната рамка, както и липсата на прозрачност на финансовата отчетност от страна на дружествата, което може да доведе до нарушения на пазара; |
|
47. |
Призовава Комисията да стартира диалог с държави от Персийския залив с оглед повишаване на прозрачността и обезпечаване на справедлива конкуренция; |
|
48. |
Отбелязва, че Руската федерация отказва да спазва споразумението относно поетапното отменяне на таксите за прелитане над Сибир в рамките на присъединяването на Руската федерация към СТО през 2011 г.; счита, че тъй като тези незаконни транзитни такси поставят превозвачите от Съюза в дългосрочни дискриминационни условия, Съюзът следва да бъде в състояние да предприеме реципрочни мерки, като отказва или ограничава транзита през своята територия или по-цялостно, като въведе мерки, свързани с използването на въздушното пространство на Съюза от въздушните превозвачи на Руската федерация, за да я мотивира да отмени гореспоменатите такси, които са незаконни, тъй като противоречат на международни споразумения (Чикагската конвенция); поради това призовава Комисията и Съвета да разгледат възможни мерки за гарантиране на реципрочност по отношение на използването на въздушното пространство между Руската федерация и Съюза; |
|
49. |
Изтъква, че една амбициозна политика на Съюза за защита на правата на пътниците във въздухоплаването може да даде качествено предимство на авиокомпаниите от Съюза в световната конкуренция; призовава Комисията да предприеме последващи стъпки за насърчаване на високите стандарти на Съюза в областта на правата на пътниците във въздухоплаването и да следи тяхното транспониране и прилагане; |
|
50. |
Призовава Комисията да изготви възможно най-скоро нова регулаторна рамка относно изпълнението на ЕЕН въз основа на подход отгоре-надолу, включително по-добър механизъм на сътрудничество между европейските доставчици на аеронавигационно обслужване, и да предостави необходимите условия, за да започне разгръщането на SESAR; |
|
51. |
Призовава Съвета най-накрая да приеме позиция относно позицията на Парламента от 5 май 2010 г. относно предложението за директива относно такси за сигурността на въздухоплаването (7), която, макар и приета с огромно мнозинство от 96 % в Парламента, все още е блокирана от Съвета; |
|
52. |
Счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има важна роля в разработването на регулаторни рамки за сектора на въздухоплаването в световен мащаб, например за либерализирането на собствеността и контрола на авиационните компании и за гарантирането на глобалната оперативна съвместимост в управлението на въздушното движение; насърчава ИКАО да продължава да развива основаващи се на пазара мерки в световен мащаб за намаляване на шума по летищата и ограничаване на всички съответни емисии на парникови газове; счита, че е от съществено значение възможно най-бързо в рамките на ИКАО да се постигне споразумение относно глобален подход; |
|
53. |
Настоятелно призовава да бъдат предоставени на Комисията мандати за преговори за изясняване и засилване на представителството на Съюза в рамките на ИКАО; |
o
o o
|
54. |
Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията. |
(1) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 5.
(2) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 98.
(3) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 121.
(4) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 506.
(5) ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 84.
(6) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 1-7.
(7) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 164.