19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/117

—

като взе предвид своите предходни резолюции и по-специално резолюцията от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г. (1),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция (2) („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

—

като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в ранните часове в петък, 31 май 2013 г. турската полиция използва прекомерно насилие в опит да разпръсне група демонстранти, които бяха протестирали в продължение на седмици срещу планираната сеч на дървета за нов строителен проект в парка „Гези“ в Истанбул в района на площад „Таксим“;

Б.

като има предвид, че грубата полицейска намеса доведе до сблъсъци с протестиращите, които бързо се разпространиха в други градове в Турция, и че тези сблъсъци доведоха до четири жертви и над хиляда ранени, до масови арести и тежки щети на частна и публична собственост; като има предвид, че срещу демонстрантите беше широко използван сълзотворен газ, при което гранати със сълзотворен газ бяха изстрелвани директно срещу протестиращите, като причиниха значителни наранявания;

В.

като има предвид, че демонстрациите получиха подкрепата на различни слоеве от турското общество; като има предвид, че мъже и жени участваха наравно в демонстрациите;

Г.

като има предвид, че острото осъждане от страна на турското правителство изглежда е имало обратен ефект;

Д.

като има предвид, че член 34 от турската конституция гарантира правото на организиране на мирни и невъоръжени прояви и демонстрации, без да е нужно разрешение; като има предвид, че член 26 гарантира свободата на изразяване на мнение, а членове 27 и 28 гарантират „свободата на изразяване на мнение“ и „безпрепятственото разпространение на идеи“;

Е.

като има предвид, че протестите са също така свързани с безпокойството сред определени части от турското общество, предизвикано от поредица от неотдавнашни решения и законодателни актове по въпроси като ограниченията на продажбата на алкохол и образователните реформи;

Ж.

като има предвид, че протестиращите все повече изразяват загриженост във връзка с това, което те възприемат като липса на представителство на малцинствените гласове, авторитарно управление и липса на правова държава, добро управление и справедлив и надлежен съдебен процес в Турция;

З.

като има предвид, че основните турски медии запазиха мълчание по повод на демонстрациите и че ползватели на Туитър са били арестувани;

И.

като има предвид, че Турция в качеството си на страна — кандидатка за присъединяване към ЕС, е задължена да зачита и насърчава демокрацията и да укрепва демократичните и човешките права и свободи;

Й.

като има предвид, че членът на Комисията, г-н Фюле, и върховният представител/заместник-председател, г-жа Катрин Аштън, реагираха на тези събития;

К.

като има предвид, че свободата на събранията, свободата на изразяване на мнение (включително чрез социални медии както онлайн, така и офлайн) и свободата на печата са основни принципи на ЕС;

1.

Изразява своите искрени съболезнования на семействата на протестиращите и полицейския служител, които загубиха живота си, и пожелава на многобройните ранени бързо възстановяване;

2.

Изразява дълбоката си загриженост поради непропорционалната и прекомерна употреба на сила от страна на турската полиция в отговор на мирните и легитимни протести в парка „Гези“ в Истанбул и призовава турските органи да разследват щателно полицейското насилие, да изправят лицата, отговорни за него, пред съда и да предложат компенсация на жертвите; призовава турското правителство да не предприема остри мерки срещу мирните протестиращи и настоятелно призовава министър-председателя да възприеме обединяваща и помирителна позиция, за да избегне всякаква по-нататъшна ескалация;

3.

Изразява съжаление, че въпреки изявлението на турските органи, че ще проведат разговори с някои от водачите на протеста, полицейското насилие на площад „Таксим“ и около него продължава, като така на практика намалява перспективите за разговори между правителството и протестиращите;

4.

Призовава турските органи да гарантират и зачитат правата на всички граждани на свобода на изразяване на мнение, мирни събрания и мирен протест; призовава за незабавно освобождаване на всички арестувани и понастоящем задържани мирни протестиращи; отправя искане всички задържани да имат неограничен достъп до избрани от тях адвокати; иска информация за точния брой задържани и ранени;

5.

Изразява съжаление относно реакциите на турското правителство и на министър-председателя Ердоган, чието нежелание да предприеме стъпки към помирение, да поднесе извинения или да разбере реакциите на една част от турското население само допринася за по-нататъшна поляризация;

6.

Приветства умерената реакция от страна на президента Гюл, както и поднесените на ранените протестиращи извинения от страна на заместник министър-председателя Арънч, както и техния диалог с платформа „Таксим“ и лица от политическата опозиция за разсейване на напрежението; подчертава колко е важно наличието на диалог между турското правителство и мирните демонстранти;

7.

Припомня на Турция, че в една приобщаваща, плуралистична демокрация всички граждани следва да се чувстват представени и че мнозинството носи отговорността да включва опозицията и гражданското общество в процеса на вземане на решения; също така напомня на опозиционните партии за тяхната отговорност да изпълнят ролята си с оглед на създаването на демократична политическа култура, зачитаща различните възгледи и мнения;

8.

Изразява загриженост във връзка с продължаващата конфронтация между политическите партии и липсата на готовност от страна на правителството и опозицията да работят за постигането на единодушие по ключови реформи; настоятелно призовава всички политически фактори, правителството и опозицията да работят заедно за укрепване на политическия плурализъм в държавните институции и за насърчаване на модернизацията и демократизацията на държавата и обществото;

9.

Посочва ключовата роля на системата на взаимен контрол при управлението на една модерна демократична държава, която следва да бъде отразена в текущия конституционен процес и която трябва да се основава на принципа за разделение на властите и баланс между функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, на зачитането на правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, както и на политическа култура на участието, която действително отразява многообразието на едно демократично общество; счита, че сама по себе си организацията на мирни и легитимни протести свидетелства за жизнеността на гражданското общество в Турция; припомня на Турция колко е важно да продължат усилията за по-нататъшно подобряване на нейните демократични институции, правовата държава и спазването на основните свободи;

10.

Подчертава, че е необходимо полицейските сили и съдебните органи да преминават през непрекъснато интензивно обучение — както по време на формалното си образование, така и по време на активната си кариера — относно изпълнението на Истанбулския протокол (набор от международни насоки срещу изтезанията и малтретирането), както и относно първостепенното място на индивидуалните права и свободи;

11.

Призовава местните и националните органи в Турция да започнат обществени консултации за всички градски и регионални планове за строеж; припомня необходимостта да се търси равновесие между икономическия растеж и социалните, екологичните, културните и историческите фактори; призовава всички съответни проекти в Турция без изключение да бъдат подлагани на оценка на въздействието върху околната среда;

12.

Констатира, че безпрецедентната вълна от протести отразява също така нарастващото недоволство сред части от турското население по повод регулаторните норми, отнасящи се до начина на живот; отново заявява, че правителствата в демократичните общества трябва да насърчават толерантността и да гарантират на всички граждани свобода на религията и на убежденията; призовава правителството да зачита многообразието и богатството на турското общество и да защитава светския начин на живот;

13.

Предупреждава, че репресиите от страна на полицията подкопават доверието в регионалната роля на Турция като защитник на демократичните промени в южните ѝ съседни райони;

14.

Припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности и че за да бъде едно общество действително демократично, свободно и плуралистично, е необходимо да има действителна свобода на изразяване на мнение; припомня, че свободата на изразяване на мнение се прилага не само към информацията или идеите, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни, но също и — в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека, към такава информация или идеи, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението;

15.

Изразява загриженост относно влошаването на положението със свободата на печата и относно някои актове на цензура и нарастващата автоцензура сред турските медии, включително и по интернет; призовава турското правителство да съблюдава принципа на свобода на печата; подчертава, че наличието на независима преса е от решаващо значение за демократичното общество, и във връзка с това посочва съществената роля на съдебната система за защитата и укрепването на свободата на пресата и съответно за осигуряването на обществено пространство за свободен и приобщаващ дебат; изразява загриженост относно големия брой журналисти в затвора и многобройните текущи процеси срещу журналисти; призовава за освобождаване на активистите на социалните медии; счита за заслужаващо дълбоко съжаление решението на RTUK (Върховния съвет за радио и телевизия) да накаже телевизионните канали, отразили събитията в парка „Гези“ от началото им, за „навреждане на физическото, моралното и умственото развитие на децата и младите хора“;

16.

Отново изразява своята загриженост, че повечето медии са притежавани от големи конгломерати с широк кръг бизнес интереси и са концентрирани в техни ръце; отново призовава за приемане на нов закон за медиите, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Турция.