30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/83


P7_TA(2013)0022

Ирак

Резолюция на Европейския парламент от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (2012/2850(RSP))

(2015/C 440/12)

Европейският парламент,

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна (1),

като взе предвид IV Женевска конвенция от 12 август 1949 г. за защита на цивилни лица във време на война и допълнителни протоколи I и II към нея,

като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността,

като взе предвид промените на статута на МНС, приети на Конференцията за преглед на МНС в Кампала на 11 юни 2010 г., които включват определение на престъплението агресия,

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 12 декември 2003 г., озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“,

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 22 ноември 2005 г.,

като взе предвид Съвместно действие на Съвета 2005/190/ОВППС от 7 март 2005 г. относно интегрирана мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак EUJUST LEX, приета в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и последващите съвместни действия, с които се изменя и удължава мандатът на мисията,

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавено „Препоръки за възобновен ангажимент на Европейския съюз към Ирак“ (СОМ(2006)0283),

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените във въоръжените конфликти и тяхната роля за възстановяването и демократичните процеси в държавите, намиращи се в положение след конфликт (2),

като взе предвид Международния пакт за Ирак, приет в Шарм ел-Шейх, Египет, на 3 май 2007 г.,

като взе предвид своята препоръка към Съвета от 13 март 2008 г. относно ролята на Европейския съюз в Ирак (3) и своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно Ирак: смъртното наказание (по-специално случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности (4),

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 ноември 2010 г.,

като взе предвид Резолюции 1956 (2010), 1957 (2010) и 1958 (2010) от 15 декември 2010 г. на Съвета за сигурност на ООН,

като взе предвид резолюцията си от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията (5),

като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011 — 2013 г.) на Европейската комисия,

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че от 2005 г. насам в Република Ирак на три пъти бяха произведени многопартийни избори, беше приета конституция чрез провеждане на референдум, бяха положени основите на федерална държава и страната направи някои опити за изграждане на демократични институции и постигане на възстановяване и нормализиране;

Б.

като има предвид, че Европа и Ирак са свързани от хилядолетия на взаимни културни влияния и обща история;

В.

като има предвид, че на 21 декември 2010 г. между всички политически сили в Ирак беше постигнато споразумение с оглед сформирането на правителство на националното единство в съответствие с волята на иракския народ, заявена на изборите от 7 март 2010 г.; като има предвид, че това споразумение още не е приложено от иракското правителство; като има предвид, че липсата на изпълнение допринася за нестабилността и фрагментираността на Ирак;

Г.

като има предвид, че Ирак е отдавна родна страна на различни религиозни групи, включително сунитски и шиитски мюсюлмани, християни, евреи, мандеи и йезиди, както и на значителна нерелигиозна светска средна класа;

Д.

като има предвид, че през 2003 г. в Ирак живееха 800 000 иракски граждани християни (халдейци, сирийски християни и членове на други християнски малцинства) и че те съставляват древно местно население, което понастоящем е изправено пред сериозна заплаха от преследвания и изгнание; като има предвид, че стотици хиляди християни избягаха от насилието, на което продължават да са обект, като напуснаха страната или бяха разселени в рамките на вътрешните граници;

Е.

като има предвид, че местните избори са запланувани за 2013 г., а парламентарните — за 2014 г.;

Ж.

като има предвид, че противно на световната тенденция за премахване на смъртното наказание, броят на екзекуциите в Ирак нараства; като има предвид, че е изразена сериозна загриженост, също и от върховния комисар на ООН по въпросите на правата на човека Нави Пилай, относно несъответствието на съдебни дела, водещи до смъртно наказание, с международните гаранции за справедлив процес, включително въпроси като липсата на прозрачност на съдебните производства и случаи, при които „признания“ са получени при упражнено насилие или други форми на лошо третиране на обвиняемите; като има предвид, че смъртното наказание е жестока и нечовешка форма на наказание и че следва да се отдаде абсолютен приоритет на политическия диалог с органите на Ирак относно премахването на смъртното наказание;

З.

като има предвид, че кризата в Сирия доведе до нови значителни потоци от бежанци и завръщащи се към Ирак, които сега са изправени пред голяма лична и икономическа несигурност и условия на висока уязвимост в Ирак;

И.

като има предвид, че е важно да се осигурят необходимите средства и ресурси за Делегацията на ЕС в Багдад, за да работи пълноценно и да може да изпълни значителна роля при подпомагането на демократичния процес, насърчаването на принципа на правовата държава и на правата на човека и оказването на помощ на иракските органи и иракския народ в процеса на възстановяване, стабилизиране и нормализиране, и като има предвид, че едно обособено бюро в Ербил би могло значително да увеличи оперативната ефективност на Делегацията на ЕС в Багдад;

Й.

като има предвид, че Ирак е възстановил почти до пълен капацитет производството си на петрол; като има предвид, обаче, че иракската държава продължава да среща големи трудности при предоставянето на основни услуги, включително редовно електричество през лятото, чиста вода и добро качество на здравеопазването; като има предвид, че за експлоатирането на ресурсите от нефт на Ирак от особено значение ще бъдат техническата помощ, принципите на правовата държава и цялостното изпълнение на международните стандарти за договори и възлагане на поръчки с цел насърчаване на процеса на социално приобщаване и благосъстояние;

K.

като има предвид, че безработицата сред младите мъже е близо 30 %, което прави лесно набирането им от престъпни банди и от милиции; като има предвид, че борбата срещу корупцията следва да остане ключовата цел на иракските органи; като има предвид, че ЕС следва да направи всичко възможно, за да създаде силни стимули за европейските дружества да подкрепят антикорупционните мерки в Ирак; като има предвид, че иракските органи следва да използват приходите на страната от петрол като средство и възможност за устойчиво социално и икономическо възстановяване в полза на иракското общество като цяло и следва да насърчават процеса на демократични реформи;

Л.

като има предвид, че след оттеглянето на военните сили на САЩ от Ирак в края на 2011 г. иракските сили за сигурност играят решаваща роля за стабилността и дългосрочната устойчивост на страната;

M.

като има предвид, че според ВКБООН до днес броят на разселените във вътрешността на Ирак лица възлиза на повече от 1 500 000, от които 500 000 са без подслон, както и че броят на бежанците в съседните страни, основно Сирия и Йордания, възлиза понастоящем на 230 000;

Н.

като има предвид, че иракски Кюрдистан е сравнително мирна и стабилна част на Ирак, където международното сътрудничество за развитие и частните инвестиции се увеличават;

O.

като има предвид, че въпреки значителното подобрение в положението по отношение на сигурността, настоящият брой на бомбените експлозии и разстрелите е все още висок и насилието е ежедневно явление, което прави повечето иракчани несигурни за бъдещето им и води до невъзможност за насърчаване на икономическата и социална интеграция на иракското население като цяло;

П.

като има предвид, че с оглед насърчаването на стабилността в региона Европейският съюз следва да поеме своя дял от отговорността за изграждането на нов, демократичен Ирак, а политиката на ЕС по отношение на Ирак следва да отразява по-широкия контекст на стратегическото партньорство на Съюза с южния съседен регион и Близкия изток;

Р.

като има предвид, че ключовите предизвикателства за възстановяването и нормализацията са от институционално и социално естество, а именно задачата за изграждането на институционален и административен капацитет, укрепването на правовата държава и правоприлагането и спазването на правата на човека;

С.

като има предвид, че е подходящо ЕС да пригоди използването на своите ресурси към специфичните вътрешни, регионални и хуманитарни предизвикателства, пред които е изправен Ирак, и че ефикасността, прозрачността и видимостта са изключително важни условия за засилената роля на ЕС в Ирак;

Т.

като има предвид, че от 2003 г. насам ЕС и държавите членки са предоставили над един милиард евро в помощ на Ирак, по-специално чрез Международния фонд за възстановяване за Ирак (IRFFI), и като има предвид, че Съюзът е участвал пряко в подобряването на положението във връзка с правовата държава в страната от 2005 г. насам посредством своята мисия EUJUST LEX в рамките на ЕПСО; като има предвид, че мандатът на EUJUST LEX беше удължен до 31 декември 2013 г.;

У.

като има предвид, че сключването на споразумението за партньорство и сътрудничество ще предостави на ЕС нова договорна рамка, в която да развие дългосрочни политически и икономически връзки с Ирак и да създаде здрави основи за насърчаването и спазването на правата на човека в страната;

Ф.

като има предвид, че Ирак е потенциално важен партньор за гарантирането на по-голяма диверсификация на енергийните източници и по този начин — за приноса за енергийната сигурност на Европа;

1.

Приветства приключването на преговорите за Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Ирак, което установява първите договорни отношения в историята между двете договарящи страни; приветства това, че със споразумението за партньорство и сътрудничество се установяват Съвет за сътрудничество, Комитет за сътрудничество и Комитет за парламентарно сътрудничество, и очаква тези форуми да дадат нов тласък на политическата ангажираност на Съюза в Ирак на най-високо равнище, под формата на редовни политически разговори и развитие на икономически отношения с иракските органи на най-високо равнище;

2.

Счита, че в своите политически и търговски аспекти това споразумение за партньорство и сътрудничество поставя основите на редовния, по-тесен политически диалог по въпросите от двустранно, регионално и световно значение, като същевременно има за цел подобряването на търговския режим между Ирак и ЕС посредством оказване на подкрепа за усилията за развитие и реформи, с които Ирак се ангажира, с цел улесняване интеграцията на тази страна в световната икономика;

3.

Подкрепя процеса на присъединяване на Ирак към Световната търговска организация и подчертава, че прилагането на споразумението за партньорство и сътрудничество следва да окаже важен принос за този процес;

4.

Изтъква, че клаузата за съществения елемент в Споразумението за партньорство и сътрудничество относно справянето с разпространението на ОМУ призовава страните да играят активна роля в процеса на ядрено обезоръжаване и да дадат пълната си подкрепа на планираната конференция на ЕС относно Близък изток без ядрено оръжие;

5.

Приветства клаузата в споразумението за партньорство и сътрудничество относно сътрудничеството между ЕС и Ирак по присъединяването на Ирак към Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); изтъква значението на максималната подкрепа от страна на ЕС за ратифицирането и приемането във възможно най-кратък срок на Ирак в МНС и за прилагането на международните стандарти и инструменти в областта на правата на човека като приоритет; призовава държавите-членки на ЕС и Ирак да ратифицират промените на статута на МНС, приети на 11 юни 2010 г.; приветства клаузата в споразумението за партньорство и сътрудничество относно сътрудничеството за насърчаването и ефективната защита на правата на човека в Ирак, като напомня, че ако Ирак не защитава, насърчава и спазва правата на човека, това ще окаже негативно въздействие върху програмите за сътрудничество и икономическо развитие; изтъква значението на поддържането на строги условия въз основа на принципа „повече за повече“ и необходимостта от поставянето на по-голям акцент върху значението на съществения напредък в областта на правата на човека в Ирак; приветства ангажимента на иракското правителство да насърчава ефективния диалог с гражданското общество и да насърчава неговото активно участие;

6.

Подчертава, че политическият диалог между ЕС и органите на Ирак трябва да се съсредоточи основно върху въпроси, отнасящи се до зачитането на правата на човека и на основните граждански и лични свободи, с особено внимание към непреставащите твърдения за нарушения на правата на човека и към защитата на правата на всички религиозни и етнически малцинства, и следва да се съсредоточи допълнително върху укрепването на демократичните институции, правовата държава, доброто управление, прозрачното вземане на решения, справедливия съдебен процес и националното помирение; настоятелно призовава правителството на Ирак да работи за националното помирение на едно изключително фрагментирано общество;

7.

Подчертава необходимостта да се даде абсолютен приоритет на политическия диалог с иракските власти за премахването на смъртното наказание и подкрепа на основните принципи на Европейския съюз; призовава правителството на Ирак да отмени смъртното наказание, а като първа стъпка да обяви и незабавно да приложи мораториум върху екзекуциите;

8.

Приветства създаването чрез споразумението за партньорство и сътрудничество на Комитета за парламентарно сътрудничество като форум, на който парламентът на Ирак и Европейският парламент да се срещат и да обменят мнения, който да бъде информиран за препоръките на Съвета за сътрудничество и да отправя препоръки до този съвет; подкрепя това важно парламентарно измерение и е на мнение, че този комитет ще предостави ценна възможност за демократичен диалог и за предоставянето на подкрепа за демокрацията в Ирак;

9.

Отново изразява своята ангажираност по отношение на развитието на парламентарната демокрация и припомня инициативата си в бюджета за 2008 г. за подкрепа на установяването на демокрация в сътрудничество с парламентите на трети държави; отново заявява готовността си да подкрепя активно Съвета на представителите на Ирак посредством предлагането на инициативи, имащи за цел укрепването на възможностите на избраните иракски представители да могат да изпълняват конституционната си роля, както и посредством подкрепа за предоставянето на експертен опит в областта на ефективното управление и обучението на персонала;

10.

Изтъква колко е важно да се създадат необходимите условия за силен технически диалог и сътрудничество с Ирак и предоставянето на непрекъсната подкрепа за неговата администрация, така че да могат да се въведат и приложат цялостно адекватни международни стандарти за договори и възлагане на поръчки и да могат да се засилят възможностите за инвестиране;

11.

Призовава Ирак да ратифицира Договора за пълна забрана на ядрените опити възможно най-скоро;

12.

Приветства откриването на делегация на ЕС в Ирак в Багдад и назначаването на ръководител на делегацията; при все това припомня необходимостта от осигуряване за делегацията на ЕС на собствени подходящи помещения и необходимите човешки и материални ресурси, които да отговарят на заявената амбиция на ЕС да играе значителна роля в прехода на Ирак към демокрация и с оглед на постигането на пълен оперативен капацитет на делегацията; подчертава, че е съществено ръководителят на делегацията да може да пътува при пълна сигурност до всички части на страната, за да наблюдава правилното изпълнение на програмите, които се финансират от Европейския съюз, положението с правата на човека и процеса на реформи;

13.

Подчертава значението за бъдещето на Ирак на постигнатото от иракските ръководители политическо споразумение за съставянето на правителство на националното единство, което представя по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество и отразява волята на иракския народ, изразена на общите избори от 7 март 2010 г.; призовава за пълното и незабавно прилагане на това споразумение и изисква от политическите сили в Ирак да останат ангажирани в дух на единство на стремежите с процеса на изграждане на силни и устойчиви демократични институции и да установят необходимите условия за свободни и справедливи избори на местно и международно равнище, които са съществени за процеса на демократичен преход; отбелязва, че прилагането на това споразумение може да бъде единственото приложимо решение за започване на ефективен процес на национално помирение; повторно посочва значението на назначаването на постоянни министри в министерствата на отбраната и вътрешните работи, за да се предотврати съсредоточаването на власт и да се насърчи демократичният диалог, надзор, политическа отговорност и отчетност относно вземането на политически решения, свързани със сигурността;

14.

Изразява загриженост от нарастващите сектантски напрежения и дълбокото недоверие между иракското правителство и опозицията, които, ако не бъдат преодолени, могат да доведат до възобновяването на насилието; изразява силна загриженост относно потенциалните отрицателни трансгранични последици на конфликта в Сирия върху Ирак, които могат да изострят сектантското напрежение в Ирак, и призовава всички участници в Ирак да се държат отговорно и въздържано, за да се избегне подобен сценарий;

15.

Призовава иракското правителство да гарантира, че ресурсите на държавата се използват по прозрачен и отговорен начин в полза на целокупния иракски народ;

16.

Призовава Комисията да изготви обвързваща клауза за социална отговорност, която да се разгледа на едно от първите заседания на Съвета за сътрудничество, въз основата на принципите на този вид клаузи, определени на международно равнище, включително в актуализираната през 2010 г. версия на Насоките на ОИСР и стандартите, определени от ООН, МОТ и ЕС; предлага тази клауза да хармонизира съществуващите стандарти и концепции, с цел да гарантира съпоставимост и справедливост, както и да установява мерки за прилагане на тези принципи на равнището на ЕС, като например изисквания за наблюдение на дейностите на дружества и вериги за доставки, както и за прилагане на необходимото старание;

17.

Изразява обаче дълбоката си загриженост във връзка с продължаващите прояви на насилие, насочени срещу цивилното население, уязвими групи и всички религиозни общности, сред които са и християнските малцинства — прояви, които насаждат сред хората дълбоко усещане на страх и несигурност за тяхното бъдеще и това на страната; отбелязва, че е постигнат известен напредък в тази област и призовава иракските органи да продължат да укрепват сигурността и обществения ред и да се борят срещу тероризма и сектантското насилие в цялата страна; счита за приоритет също така установяването на нова законова рамка, която ясно да определя отговорностите и мандата на силите за сигурност и улеснява подходящото наблюдение на силите за сигурност, както се посочва в конституцията; счита, че Съветът на представителите трябва да изпълнява подходяща роля при формулирането на ново законодателство и упражняването на демократичен контрол; призовава иракските органи да засилят усилията си в защита на християнските малцинства и всички уязвими малцинства, да гарантират на всеки иракски гражданин правото да изповядва вярата си или да утвърждава идентичността си в условия на свобода и безопасност, да предприемат по-решителни мерки за борба с междуетническото и междурелигиозното насилие, да закрилят светското население и да направят всичко по силите си, за да изправят извършителите пред съд при спазване на принципа на правовата държава и международните стандарти; счита, че споразумението за партньорство и сътрудничество предоставя възможността за по-нататъшно насърчаване на програмите за помирение и междурелигиозния диалог, които целят възстановяване на усещането за сплотеност и партньорство в иракското общество;

18.

Насочва вниманието към неотложната необходимост от решаване на хуманитарните проблеми, пред които е изправен иракският народ; изтъква необходимостта да се гарантира, че се предприемат координирани действия между иракските органи и международните хуманитарни организации, които работят на място, с цел да се подпомагат уязвимите групи, включително бежанците и разселените лица, да се закрилят тези групи и да се създадат адекватни условия за осигуряване на тяхната сигурност и достойнство;

19.

Отбелязва със загриженост, че според Върховния комисариат за бежанците към ООН 34 000 сирийски бежанци са потърсили убежище в иракски Кюрдистан от началото на войната, и призовава за подкрепа за иракските органи при управлението на бежанския поток в Ирак, по-специално като се гарантира, че тези бежанци биват приети на територията по хуманитарни съображения и биват насочени към бежански лагери; настоятелно призовава също така ЕС да се ангажира и да допринесе за подкрепата за правителството на Ирак при осигуряването на хуманни условия на живот в подобни бежански лагери;

20.

Призовава иракските органи, като признава техния ангажимент, да осигурят безопасността и хуманните условия на живот за жителите на лагера Ашраф и на лагера Хурия; изисква от държавите членки да зачитат член 105, параграф 3, буква б) и параграф 4 от споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак и да направят всичко възможно за улесняване на презаселването или репатрирането на жителите на лагера Хурия на индивидуална основа и според собствената им свободна воля, така че въпросът с присъствието им на иракска територия да може да се реши окончателно;

21.

Призовава за преразглеждане на конституцията, наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс с цел да се гарантира пълно зачитане на равенството между мъжете и жените, както и на правата на жените; отново потвърждава ключовата роля, която могат да играят жените за възстановяването на социалната тъкан, и изтъква необходимостта от пълното им политическо участие, включително в разработването на национални стратегии, така че да бъдат взети предвид техните гледни точки;

22.

Насърчава НПО да допринасят за укрепване на демокрацията и правата на човека в Ирак посредством предоставянето на целева помощ за жени, които са жертви на насилие, принудителни бракове, престъпления на честта, трафик на хора и генитално осакатяване;

23.

Настоятелно призовава парламента и правителството на Ирак да въведат законодателство срещу детския труд, детската проституция и трафика на деца и да гарантират зачитането на Конвенцията на ООН за правата на детето;

24.

Призовава да бъде обърнато особено внимание на участието на жените в процеса на възстановяване след конфликта и на най-високо равнище в политическия и икономическия живот, по-специално за жените от малцинствени общности, които често са изправени пред двойна дискриминация въз основа както на пола, така и на етническата си или религиозна идентичност; настоятелно призовава иракските органи да вземат необходимите мерки за развитието на едно приобщаващо гражданско общество, което може да участва пълноценно в политическия процес, и да насърчават независим, плуралистичен и професионален медиен сектор;

25.

Изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните случаи на самоубийства на жени или убийства на честта, свързани с принудителни бракове, и други широко разпространени практики на насилие срещу жени, като например женското генитално осакатяване и домашното насилие; изтъква значението на въвеждането на адекватен и ефективен набор закони за утвърждаване и закрила на правата на жените и момичетата и на техния социален, културен и физически интегритет, на насърчаването на пълния им достъп до социално-икономическа интеграция, както и на премахването на дискриминацията спрямо жените в рамките на закона, в съответствие с иракската конституцията и международните задължения на Ирак по договорите относно правата на човека;

26.

Приветства съвместния стратегически документ на Европейската комисия (2011 — 2013 г.), който бележи прехода към многогодишно планиране на сътрудничеството за развитие на ЕС на основата на консултации с иракските органи и координация с останалите международни участници (Световната банка, ООН), извършващи дейност в Ирак; констатира, че този нов подход отговаря на основните насоки, съдържащи се в препоръката му от 13 март 2008 г. към Съвета;

27.

Приветства положителните резултати на мисията EUJUST LEX и провеждането за първи път на пилотни проекти в Ирак, координирани с проекта на Комисията; настоятелно призовава в края на тази мисия ЕС да използва целия придобит експертен опит чрез инструментите както на ЕПСО, така и на Съюза, за да продължи да предоставя подкрепа на място за укрепване на полицията и на наказателната система в Ирак;

28.

Отново отправя искането си за доказателства за прозрачността и ефикасността на помощта на Съюза за Ирак под формата на изчерпателна, редовна и прозрачна информация относно реалното изплащане на помощта на Съюза и начините, по които тя се използва, по-специално що се отнася до средствата, преминаващи през Международния фонд за възстановяване на Ирак, чийто основен донор е ЕС;

29.

Отбелязва, че планираните в областта на социалното и човешкото развитие дейности по сътрудничество на ЕС имат за цел борбата срещу бедността, задоволяването на основните нужди по отношение на здравеопазването, образованието и заетостта и насърчаването на основните свободи за всички, включително за най-уязвимите групи, т.е. бежанците, разселените лица и всички религиозни малцинства; настоява осъществяването на тези дейности да укрепва капацитета и институциите в съответствие с принципите на приобщаване, прозрачност и добро управление;

30.

Изтъква деликатното геополитическо положение на Ирак предвид съседството му със Сирия, Иран, Турция, Саудитска Арабия и Йордания; очаква Ирак да изиграе стабилизираща роля в региона, по-специално по отношение на настоящата гражданска война в Сирия; очаква Ирак да подкрепи демократичния и приобщаващ преход в Сирия;

31.

Приветства неотдавнашното създаване на иракската върховна комисия за правата на човека като независима институция, която може да даде смисъл на правата, гарантирани в иракската конституция, и да изиграе централна роля при защитата на тези права; изтъква значението да се съхрани независимостта на институцията от политическо влияние и да се предостави адекватна, сигурна и независима финансова подкрепа за нейните дейности; изтъква необходимостта от редовно, прозрачно и постоянно сътрудничество от страна на правителствените органи с разследванията на комисията; призовава държавите членки да подкрепят развитието на комисията посредством техническа помощ, постоянен диалог и споделяне на опит в областта на усилията за защита на правата на човека;

32.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателите на парламентите на държавите членки, както и на правителството и на Съвета на представителите на Република Ирак.


(1)  ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 20.

(2)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 287.

(3)  ОВ C 66 E, 20.3.2009 г., стр. 75.

(4)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 115.

(5)  ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 53.