30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/23

P7_TA(2013)0005

Информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането (2012/2061(INL))

(2015/C 440/05)

Европейският парламент,

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 9 и член 151, както и член 153, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност на мярката на Съюза относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на процеса на преструктуриране, осъществена от Отдела за европейска добавена стойност на Европейския парламент и предоставена на комисията по заетост и социални въпроси на 19 ноември 2012 г. (1),

—

като взе предвид „Управление на промяната — окончателен доклад на групата на високо равнище по въпросите на икономическите и социалните последици от индустриалните промени, създадена по време на срещата на върха в Люксембург по въпросите на заетостта през ноември 1997 г. (2)“,

—

като взе предвид Препоръка 92/443/EИО на Съвета от 27 юли 1992 г. относно насърчаването на участието на работниците и служителите в печалбите и резултатите на предприятията (включително акционерен капитал) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (4),

—

като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (5),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (6),

—

като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (7),

—

като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (8),

—

като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (9),

—

като взе предвид Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (10),

—

като взе предвид Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (11),

—

като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (12),

—

като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г. относно „Преструктуриране и заетост — прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г. (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно социалната програма (COM(2005)0033),

—

като взе предвид Решение 2010/707/EC на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма за нови умения и работни места“ (COM(2010)0682),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“ (COM(2012)0007),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 — 2012 г. (16),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2005 г. относно социалната програма за периода 2006 — 2010 г. (17),

—

като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет от 25 април 2012 г. относно кооперации и преструктуриране (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. за засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията (20),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид резултатите от научните изследвания и от проведените проучвания от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя Правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0390/2012),

A.

като има предвид, че преструктурирането не е ново явление, а практика, която се осъществява по-често поради икономически предизвикателства, и че през последните години придоби все по-голямо влияние и прие нови форми, като се засили в определени сектори и се разпростря върху нови сектори, което има непредвидими последствия за икономическата и социалната структура на държавите членки;

Б.

като има предвид, че глобалната икономическа криза, настъпила през 2008 г., налага на дружествата и техните служители да направят необходимите промени за запазване на конкурентоспособността и работните места, и че кризата в значителна степен е влошена от финансови спекулации във финансовия сектор, като рязко ускорява промяната и по този начин повишава до тревожна степен натиска за структурни промени върху работниците, териториите и всички равнища на управление;

В.

като има предвид, че в резултат от радикалните промени на икономическите стратегии, през последните 30 години се осъществи масивен преход на богатството от реалната към финансовата икономика; като има предвид, че трябва да се подобри положението на онези, които създават всички стоки и услуги, но въпреки това понасят всички неблагоприятни последици;

Г.

като има предвид, че преструктурирането се превръща в проблем за заинтересованите страни едва на по-късен етап, най-често когато се разглеждат възможни съкращения;

Д.

като има предвид, че в случай на преструктуриране най-голямо внимание се обръща на непосредственото и очевидното въздействие върху заетостта, докато неблагоприятният ефект върху условията на труд и здравето на работниците не се разпознава и решава адекватно;

Е.

като има предвид, че многобройните и разнородни заинтересовани страни, участващи в преструктурирането, са изолирани и рядко си сътрудничат в дългосрочен план;

Ж.

като има предвид, че, както последователно беше подчертавано в неотдавнашните документи на Комисията относно политиките, и по-специално в стратегията „Европа 2020“ и съобщението относно индустриалната политика от 28 октомври 2010 г. — „подобряването на действията по прогнозиране и управление на преструктурирането би помогнало на трудещите се и на предприятията да се приспособят към прехода, наложен от прекомерния капацитет и от модернизацията и структурното приспособяване“. […] „Представителите на работодателите и работниците и служителите са основните действащи лица, които трябва да се споразумеят относно стратегиите за преструктуриране на равнището на предприятията. Това преструктуриране следва да се придружава от интервенции в областта на отделните политики, за да се избегнат социалните сътресения и за да се насърчи придобиването на нови умения и разкриването на нови работни места, като така се свеждат до минимум масовите съкращения и западането на цели региони или преместването на цели промишлени отрасли и се спомага за икономическото преориентиране и осъществяването на преходите в професионалния живот.“;

З.

като има предвид, че кризата доведе до ново икономическо управление на равнището на Съюза посредством Годишния обзор на растежа и Европейския семестър и че новото икономическо управление на свой ред може да доведе до преструктуриране и така да направи наложително включването на социалните партньори;

И.

като има предвид необходимостта от своевременна подготовка на работниците във връзка с прехода към ефикасна по отношение на ресурсите и щадяща околната среда икономика и че развитието има огромен потенциал да създава заетост, но в същото време ще доведе до преструктуриране на неустойчивите сектори и дружества;

Й.

като има предвид, че броят на закритите работни места беше почти двойно по-голям от този на създадените работни места през третото тримесечие на 2011 г., като вероятно тази тенденция ще нараства, с оглед на съобщените основни преструктурирания в стратегически области;

К.

като има предвид, че над 6,4 милиона работни места бяха загубени в секторите на строителството и производството в периода между 2008 г. и 2011 г.;

Л.

като има предвид, че всички държави членки, в които от началото на кризата имаше относително малко съкращения на работници, разполагат с много силно развити системи на трудови отношения, и че при тези системи работниците и техните представители разполагат с относително големи права в области като консултиране, предоставяне на информация и съвместно вземане на решения — условия, довели до съвместни споразумения на равнището на отделните предприятия въз основата на закони и колективни споразумения;

M.

като има предвид, че — както се заявява в „Годишния обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на Съюза на кризата“ — „положителните износни показатели на някои държави членки показват, че успехът на световните пазари зависи не само от конкурентните цени, но и от по-широки фактори като секторно специализиране, иновации и равнища на умения, които засилват истинската конкурентоспособност“; като има предвид, че дори по време на кризата предприятия в някои държави членки предприеха дългосрочен подход и направиха всичко възможно, за да не се стигне до съкращения на техните добре образовани и придобили богат опит работници;

Н.

като има предвид, че за предприятията в Съюза може да е трудно постигането на успех на световните пазара само чрез подбиване на цените на конкурентите, а не чрез развитие на добри продукти, процеси и услуги;

O.

като има предвид, че заетите лица в неустойчиви сектори следва да получат помощ и обучение с оглед на преход към „зелени“ работни места;

П.

като има предвид, че съществува опасност добрият опит, натрупан вследствие на кризата, особено от МОТ, да не бъде взет предвид в достатъчна степен и да не бъде използван при бъдещи кризи; като има предвид, че следва тези добри практики да бъдат проучени и документирани от институциите на Съюза, за да могат да бъдат използвани и в случай на преструктуриране;

Р.

като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Програма за нови умения и работни места“ от 23 ноември 2010 г., Комисията също така признава, че „приспособимостта и активността при смяна на работни места или професии обаче може да бъде затруднена от несигурност, тъй като преходът носи със себе си потенциален риск от безработица, по-ниски заплати и социална несигурност; като се има предвид, че положителният преход, заедно с кариерите на хората следователно са от съществено значение за непрестанното приспособяване, поддържане и увеличаване на пригодността за заетост, като същевременно се осигурява сигурност на отделните лица и гладко функциониране на пазарите на труда“;

С.

като има предвид, че в случаите на преструктуриране, когато съкращенията са неизбежни, уязвимите категории работници, включително по-младите и по-възрастните работници, по-често са обект на съкращения в сравнение с останалите възрастови групи, дори когато това представлява възрастова дискриминация според съответното законодателство на Съюза;

Т.

като има предвид, че — както се заявява в съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ — „усещаната от някои умора по отношение на вътрешния пазар може да се обясни и със схващането, че последователните либерализации са били за сметка на социалните права, придобити от различните стопански субекти“; „Договорът от Лисабон и утвърждаването на понятието „силно конкурентна социална пазарна икономика“ като една от ключовите цели налагат по-пълна визия за единния пазар. Икономическите свободи и свободите на колективните действия трябва да бъдат „приведени в хармония“. Възобновяването на диалога между социалните партньори е от съществено значение и увеличава възможностите за постигане на закони „от и за“ социалните партньори, както е предвидено изрично в Договора от Лисабон“; „Извън действията в непосредствен отговор на икономическата и финансовата криза, стратегиите за прогнозиране позволиха на бизнеса“ и на служителите да предотвратят „социалните конфликти чрез проактивно (…) управление на преструктуриранията. Това е условие за икономически успех и социален императив, тъй като позволява пренасочване на ресурсите към новоразвиващите се сектори и предоставя на трудещите се нови възможности, в случай че работното им място е застрашено“. Като има предвид, че правен акт на Съюза в областта на преструктуриранията би позволил създаването на среда, основана на взаимно доверие;

У.

като има предвид, че задълбочаването на единния пазар води до допълнителна конкуренция, която може да причини преструктуриране; като има предвид, че Съюзът следва да поеме отговорност за този процес, като създаде рамка за облекчаване на социалните последици;

Ф.

като има предвид, че „Насоките за управление на промените и техните социални последици“, изготвени от социалните партньори през октомври 2003 г., не бяха последвани от никакви законодателни мерки, освен два цикъла от семинари на национално равнище, организирани от социалните партньори в рамките на техните многогодишни работни програми; като има предвид, че те все още остават в значителна степен непознати не само за националните и браншовите организации на социалните партньори, но, което е по-важно, също и за предприятията и представителите на работниците в тях; като има предвид обаче, че навременното и ефективно спазване на принципите, залегнали в тези насоки и произтичащи от множество други проучвания и доклади, би било особено важно; като има предвид, че тъй като фирмените практики в това отношение често са по-скоро реактивни, отколкото проактивни, те се намесват на прекалено ниско равнище в процесите на вземане на решения, без да привличат външни субекти, които биха могли да изиграят достатъчна или достатъчно своевременна роля за смекчаването на социалното въздействие;

Х.

като има предвид, че Комисията потърси конкретен принос по въпроса относно това как да се развива по-нататък политиката в тази област чрез своята „Зелена книга. Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“, в която се приема, че „технологичните промени и иновациите могат да наложат стратегии за приспособяване на предприятията и работната сила, но налице са също и данни, че в съчетание с изследователската дейност и образованието иновациите могат да проправят пътя, по който Европа да излезе успешно от кризата“;

Ц.

като има предвид, че кооперациите имат социално отговорен подход към управлението на преструктурирането, и че техният специфичен модел на кооперативно управление, основаващ се на съвместна собственост, демократично участие и контрол от страна на членовете, както и способността им да разчитат на собствени финансови ресурси и мрежи за подкрепа обясняват защо кооперациите са по-гъвкави и по-иновативни при управлението на преструктурирането във времето, както и при създаването на нови възможности за бизнес;

Ч.

като има предвид, че независимо от посочените по-горе силни изявления, Комисията даде разочароващи отговори на парламентарните резолюции относно информирането, консултирането и преструктурирането, подчертаващи необходимостта от спешни и конкретни стъпки в тази област, както и на исканията от страна на други съответни икономически и социални участници;

Ш.

като има предвид, че настоящата резолюция не засяга задълженията във връзка с информирането, произтичащи от друго право на Съюза и от националното право; като има предвид, че доколкото се предвижда в правото на Съюза и националното право, процедурите за информиране следва да бъдат използвани изцяло за изпълнението на посочените в настоящата резолюция препоръки;

Щ.

като има предвид, че настоящата резолюция не засяга задълженията за защита на заетостта и задълженията, свързани с прекратяване на трудово правоотношение, произтичащи от националното право;

AA.

като има предвид големите различия, които съществуват в момента в националните законодателства по отношение на отговорността на работодателите към техните служители в процеса на преструктуриране; като има предвид, че през последното десетилетие с европейските социални партньори бяха проведени консултации два пъти, а Комисията не успя да предприеме никакви действия;

АБ.

като има предвид, че ефективното и ефикасно информиране и консултиране във връзка с преструктурирането означава те да бъдат проведени няколко месеца преди предвиденото решение за преструктуриране, да обхващат зависимите дружества и да включват бързо провеждане на обучения за професионална преквалификация, така че да допринесат за това, предприятията и Съюзът да станат по-конкурентни, както и да изпратят послание за сигурност и прозрачност към гражданите на Съюза и към инвеститорите по време на криза;

АВ.

като има предвид, че предприятията, които не успеят да се приспособят към променящите се условия, няма да могат да издържат на темпото на конкурентите в дългосрочен план; като има предвид, че обикновено предприятията, работниците и секторите най-добре познават собствените си потребности от преструктуриране; като има предвид, че всяка държава членка преминава през различни по вид процеси на преструктуриране и че последиците от тях са специфични за всяка една държава;

АГ.

като има предвид, че Комисията, с цел да подпомогне работниците и предприятията да се подготвят по-ефективно за промените, постави началото на задълбочени изследвания и анализи, насочени едновременно към самото преструктуриране като явление и към наблюдението на стопанските сектори, включително серия от проучвания относно промените в заетостта от днес до 2020 г. (21); като има предвид, че този прогнозен анализ се осъществи съвместно с независими изследователи, със социалните партньори и други институции на Съюза, като например Европейския парламент, както и агенции и органи на Съюза, като Европейския център за мониторинг на промяната (22) към Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Европейския център за развитие на професионалното обучение;

АД.

като има предвид текущото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (23);

1.

Изисква от Комисията, въз основа на член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз и след консултации със социалните партньори, да представи възможно най-скоро предложение за законодателен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането, което да се съобразява с подробните препоръки, изложени в приложението към настоящата резолюция;

2.

Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност; потвърждава, също така, че препоръките са съобразени с принципа на пропорционалност, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост;

3.

Потвърждава, че е от голямо значение да се води засилен социален диалог, основан на взаимно доверие и споделена отговорност, като най-добър инструмент за търсене на консенсусни решения и общи подходи за прогнозиране, предотвратяване и управление на процесите по преструктуриране;

4.

Настоятелно призовава Комисията да направи анализ на необходимостта от предприемане на мерки на равнището на Съюза за наблюдение на дейностите на предприятията, с цел да се избегнат всякакъв вид злоупотреби с вредящи последици, особено за работниците;

5.

Призовава Комисията да гарантира, че до съкращения се прибягва като последна мярка и след като са били разгледани всички алтернативни варианти, без това да намалява конкурентоспособността на предприятията;

6.

Счита, че поисканото предложение няма финансови отражения;

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и подробните препоръки, съдържащи се в приложението, на Комисията и на Съвета.

(1)  http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/empl/dv/eava_info_of_workers_with_annexes_/eava_info_of_workers_with_annexes_en.pdf

(2)  ОВ C 258, 10.9.1999 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 53.

(4)  ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(7)  ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16.

(8)  ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.

(9)  ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

(10)  ОВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 25.

(11)  ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12.

(12)  ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28.

(14)  ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 58.

(15)  ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46.

(16)  Приети текстове, P7_TA(2011)0589.

(17)  ОВ C 117 E, 18.5.2006 г., стр. 256.

(18)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 24.

(19)  ОВ C 76 E, 27.3.2008 г., стр. 138.

(20)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.

(21)  SEC(2008)2154 Работен документ на службите на Комисията, Преструктуриране и заетост — приносът на Европейския съюз.

(22)  През 2001 г. едно от предложенията на експертната група Gyllenhammar намери приложение. Това наложи създаването на Европейски център за мониторинг на промените (EMCC) в рамките на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд в Дъблин. По-конкретно, EMCC управлява Европейския наблюдател на преструктурирането (ERM), който събира информация относно операциите по преструктуриране от определен мащаб.

(23)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 1, буква д) от него, счита, че правният акт, който подлежи на приемане, следва да съдържа посочените по-долу елементи:

Препоръка 1

като има предвид, че:

1.

При действията си, свързани с прогнозирането, подготовката и управлението на процеса на преструктуриране, дружествата, представителите на работниците, публичните органи и другите заинтересовани страни, съобразно съответните си възможности и правомощия и в момент, който отговаря на различните им отговорности, действат в дух на сътрудничество въз основа на навременно и всеобхватно информиране и консултиране, като се признава, че тези процеси целят да защитят едновременно интересите на дружествата по отношение на конкурентоспособност и устойчивост, и интересите на техните работници.

2.

Икономически успешно и социално отговорното преструктуриране изисква интегриране му в дългосрочна стратегия, която цели да гарантира и да укрепи дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на дружеството. То също така изисква поставянето на човешките ресурси в центъра на стратегическото развитие на дружествата.

3.

Работодателите зачитат законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията, особено в областта на дискриминацията на основата на възраст, при подбора на работници, които да бъдат съкратени.

4.

Прогнозирането, подготовката и управлението на промените се извършват в контекста на укрепването на социалния диалог и с оглед на насърчаването на промените по начин, съвместим със запазването на приоритетните цели за конкурентоспособност и заетост, както и за здраве на работниците.

5.

Съществува необходимост от прогнозиране, насърчаване и засилване на мерките, отнасящи се до положението на дружествата и вероятното развитие на заетостта и условията на труд, и по-специално в случаите, когато те може да са застрашени.

6.

Преструктурирането се улеснява и неговото въздействие се смекчава, когато дружествата трайно развиват уменията и компетентностите на своите работници, като повишават годността им за назначаване и тяхната вътрешна и външна мобилност.

7.

Адаптивни дружества и гъвкава работна сила в сътрудничество с представителите на работниците, регионалните и местните органи и други релевантни организации, разработват механизми за прогнозиране и авансово планиране на нуждите от работна сила и умения. Те признават правото на всеки работник и служител да се ползва от подходящо обучение. Работниците признават, че образованието и ученето през целия живот са необходими за повишаване на тяхната пригодност за заетост.

8.

Процесите на преструктуриране оказват въздействие извън периметъра на едно дружество, тъй като дружествата работят все повече в мрежи, което засилва нуждата от изграждане на многостранни форуми за разискване на социални въпроси.

9.

Добрите практики за преструктуриране изискват възможно най-ранна подготовка, като започват веднага щом се предвиди необходимостта от преструктуриране, което позволява икономическите, социалните, екологичните и териториалните последици от него да бъдат избегнати или ограничени.

10.

Широко признание има фактът, че всяка дейност на реструктуриране, в частност такава от голям мащаб и със значително въздействие, следва да се съпътства от разяснение и обосновка пред заинтересованите страни, които да обхващат избора на мерки, предвидени във връзка с целите, и алтернативните възможности, както и да зачитат пълното и целесъобразно ангажиране на представителите на работниците на всички равнища своевременно, така че заинтересованите страни да се подготвят за консултации, преди дружеството да вземе решение.

11.

Сериозните действия, целящи ограничаване на въздействието на преструктурирането, изискват дружествата да предвиждат съкращения като последна мярка и само след разглеждане на всички алтернативни варианти и/или прилагане на възможните поддържащи мерки.

12.

Активното сътрудничество и помощ на публичните органи на съответното равнище в подготовката и управлението в хода на изпълнението на дейностите по преструктуриране допринася значително за икономическото преориентиране и запазването на работници. Действащите лица от местната икономика, в частност МСП в положение на зависимост по отношение на дружеството, което се преструктурира, в качеството им на доставчици или подизпълнители също следва да бъдат ангажирани.

13.

Съществуващите системи за финансова подкрепа по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРД) или Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на новите финансови перспективи за периода 2014 — 2020 г. не бива да заместват стимулите на национално равнище, основани на прогнозирането, подготовката и отговорното управление. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) следва да се запази, със засилен капацитет, за да действа по един активен, временен и палиативен начин.

14.

От голямо значение е дружествата, заедно с представителите на работниците, да създадат инструменти за редовна оценка и отчитане на своите практики във връзка с прогнозирането на преструктурирането, с оглед на националните закони или практики.

15.

Новият приоритет на икономическото управление е консолидацията на държавните бюджети. Ограничавайки обществените разходи, консолидацията застрашава мерките за омекотяване на отрицателните последици от дейностите по реструктуриране.

16.

Всяка разпоредба на Съюза следва да се прилага по отношение на дружества или групи от дружества, както частна, така и публична собственост, в съответствие с правото на Съюза, националното право и/или колективните трудови договори. При всички случаи разпоредбите следва да се прилагат по отношение на основни дейности по преструктуриране на дружества и групи дружества, които включват или значим брой работници, или значим процент от персонала на тези дружества за кратък срок.

17.

Всяка рамка на Съюза относно прогнозирането, подготовката и управлението на промените и преструктурирането следва да насърчава и да дава предимство на споразумението между дружеството и представителите на неговите работници на местно равнище. Стандартни правила се прилагат само при отсъствието на такова споразумение.

Препоръка 2 относно целта

1.

Целта е насърчаване и улесняване на достъпа до информация и консултации по въпросите на икономическата промяна и подобряване на начина, по който дружествата, представителите на работниците, публичните органи и други релевантни заинтересовани страни — всеки с различна отговорност на различен етап в процеса на преструктуриране, в Съюза предвиждат, подготвят и управляват по социално и екологично отговорен начин корпоративното преструктуриране.

2.

За тази цел дружествата и представителите на работниците, при преструктуриране, в дух на сътрудничество, отчитат, че тези процеси целят да защитят интересите както на дружеството от гледна точка на конкурентоспособност и устойчивост, така и интересите на работниците от гледна точка на социалните условия, заетостта, здравето и условията на труд.

Препоръка 3 относно определенията и приложното поле

1.

По смисъла на настоящия акт:

а)

„дружества“ означава дружества или групи от дружества, както частна, така и публична собственост, в съответствие с правото на Съюза, националното право и/или колективните трудови договори;

б)

„зависими дружества“ означава дружества и предприятия в положение на значителна зависимост от горепосочените поради подизпълнение, договори за доставка и други;

в)

„представители на работниците“ означава лицата, предвидени съгласно националното право и/или практика;

г)

„споразумения“ означава споразумения, сключени на съответното равнище (европейско, национално, отраслово, регионално или на равнище дружество), от една страна, от представители на дружествата и/или техните организации и, от друга страна, представителите на работниците, които имат правомощия да сключват колективни трудови договори съгласно националното право и/или практика, или съгласно процедурите, установени от компетентните профсъюзни организации на европейско равнище;

д)

„работници“ означава работниците на дружествата, независимо от вида договор, по който са наети;

е)

„публични органи“ означава органите на държавната администрация на съответното равнище, както е определено от държавите членки, включително местните служби по заетостта;

ж)

„действия по преструктуриране“ означава всяка промяна, която попада в обхвата на директивите относно колективните уволнения и относно прехвърлянето на предприятия;

з)

„пригодност за заетост“ означава способността на работника или служителя, в зависимост от уменията, опита и обучението му, да получи работа или да сменя работни места;

и)

„информиране и консултиране“ се дефинира с оглед на релевантното европейско и национално право в тази област;

2.

Всеки акт на Съюза следва да се прилага по отношение на дружества или групи от дружества, както частна, така и публична собственост, в съответствие с правото на Съюза, националното право и/или колективните трудови договори. При всички случаи разпоредбите следва да се прилагат по отношение на основни дейности по преструктуриране на дружества и групи дружества, които включват или значим брой работници, или значим процент от персонала на тези дружества за кратък срок.

Препоръка 4 относно дългосрочно стратегическо планиране, адаптивност и пригодност за заетост

1.

Всяка дейност на преструктуриране се интегрира в дългосрочна стратегия, която има за цел да гарантира и засили дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на дружеството, с цел да насърчи култура на иновации, при същевременно отчитане на факта, че в много случаи дружествата са принудени да се преструктурират поради непредвидени промени в пазарните условия или поради развитие на технологиите.

2.

Дългосрочната стратегия включва цели по отношение на икономическото развитие, човешките ресурси, трудовата заетост и уменията, съсредоточени върху постоянното развитие на уменията и компетентността на работната сила, с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на дружеството и неговия капацитет за адаптиране, както и с цел увеличаване на пригодността за заетост на работниците, способстване за професионалния преход на работниците и за тяхната вътрешна и външна мобилност.

3.

С оглед на това държавите членки насърчават дружествата да гарантират достъп за всеки работник до обучение с цел прогнозиране на променените професионални изисквания в рамките на дружеството. Работниците признават, че образованието и ученето през целия живот са необходими, за да се повиши тяхната пригодност за заетост, и приемат съответните предложения за обучение.

4.

Предлаганите курсове за обучение представляват действително дългосрочна инвестиция, независимо от възрастта на работника. По-специално те обхващат нуждите на напредналите индустриални сектори, новите информационни и комуникационни технологии, преминаването към зелена икономика, здравеопазването и в по-широк смисъл секторите, които ще са най-ефективни за постигане на целите на стратегията ЕС 2020.

Препоръка 5 относно предвиждането на нуждите от работна сила и умения

1.

Дружествата разработват, при консултиране с представителите на работниците и при надлежно спазване на техните реципрочни права и задължения, и по целесъобразност с публичните органи и други релевантни заинтересовани страни, стратегии за развитие на човешките ресурси, които да са съобразени с присъщите за тях обстоятелства, както и механизми за прогнозиране и планиране на бъдещи нужди от работна сила и умения.

2.

За тази цел дружествата установяват в сътрудничество с представители на работниците и другите заинтересовани страни:

a)

механизми за дългосрочната стратегия за количествената и качествената необходимост от работна сила и умения, които са свързани със стратегии за иновации и развитие и които отчитат предвидимото, положително и отрицателно, развитие на икономиката, заетостта, уменията и условията на труд, както и механизмите за определяне на текущите равнища на уменията на отделните служители;

б)

многогодишни планове за развитие на заетостта, уменията и условията на труд, които обхващат най-релевантните области, например:

—

установяване и прогнозиране на необходимостта от компетентност и квалификации;

—

подкрепа за създаването на култура на обучение, която да помага на работниците се записват на подходящо обучение;

—

редовна оценка на индивидуалните умения, която води до индивидуални карти за обучение;

—

редовни оценки на условията на труд, особено що се отнася до организацията на работата;

—

индивидуални планове за обучение с количествени цели;

—

годишен бюджет за обучение;

—

индивидуални сметки за обучение;

—

програми за обучение, както вътрешни, така и външни;

—

отпуск за образователни цели;

—

конкретни мерки за обучение, които са насочени към установени проблеми.

3.

На всеки работник се предлага определен брой часове обучение годишно, които се определят със закон или с колективен трудов договор. Обаче нуждите от обучение следва да бъдат установявани основно чрез оценка на уменията, за да се провери, че пригодността за заетост на работниците са запазва.

4.

Следва да се извършва редовен преглед на нуждите от обучение на отделните работници и да се установяват подходящите решения по отношение на обучението, когато е необходимо.

5.

Разпоредбите на параграфи 1 — 3 не се отнасят за дружества и работници, които попадат в обхвата на споразумение относно процедурите за прогнозиране на необходимите умения или оценка на необходимостта от работна сила и умения, което е сключено на подходящо равнище и със съответните страни.

6.

Винаги когато е възможно и целесъобразно дружествата:

а)

разработват механизми и планове, предвидени в параграф 2, в тясно сътрудничество с външните участници, включително регионални органи, университети и други доставчици на образование и обучение, технологични институти;

б)

участват или допринасят за външни обсерватории в областта на заетостта и уменията, партньорства, мрежи и други относими инициативи, предприети в региона и/или в центрове за иновации и агенции за развитие в съответния сектор;

7.

Практическите правила за прилагане се излагат в споразумение, сключено между засегнатите страни.

8.

Зависимите дружества биват информирани за промените и плановете, предвидени в параграф 2. Тези механизми и планове могат да обхващат техните работници по искане на зависимото дружество, с обосновката, че тези механизми и планове са нужни или полезни за собственото им адаптиране и развитие. Това не пречи на зависимите дружества да разработят собствени механизми.

Препоръка 6 относно ранната подготовка

1.

Освен при обстоятелства, когато преструктурирането е предизвикано от непредвидени или внезапни събития, всички действия по преструктуриране, особено когато е вероятно да имат значително отрицателно въздействие, се предхождат от подходяща подготвителна работа с всички засегнати заинтересовани страни с оглед предотвратяване или облекчаване на икономическите, социалните и местните последици от тези действия.

2.

Преструктурирането е като цяло предизвикано от изключителни обстоятелства, които произтичат от промени на пазарите или от технологично развитие. В интерес на всички засегнати е, когато възникнат подобни изключителни обстоятелства, управляващите органи и работниците и служителите да се включат в навременно обсъждане в съответствие с изискванията за информиране и провеждане на консултации, произтичащи от действащото законодателство на Съюза.

3.

Всяка дейност по преструктуриране следва да бъде цялостно разяснена на представителите на работниците и служителите, които следва да получат информацията относно преструктурирането, за да имат възможност да извършат задълбочена оценка и да се подготвят за консултации, когато е целесъобразно.

4.

Подготовката се извършва възможно най-рано и започва веднага щом бъде планирана необходимостта от преструктуриране, в съответствие с методите и процедурите, договорени на секторно, регионално или дружествено равнище, в случай на необходимост. Освен при изключителните обстоятелства, посочени в параграф 1 по-горе, подготвителната работа се провежда в срок, който позволява провеждането на резултатни консултации с всички участници и приемането на мерки, които да позволят избягването или свеждането до минимум на отрицателното въздействие на действията по преструктуриране от икономическа, социална и местна гледна точка.

5.

Местните икономически субекти, по-специално дружествата и техните работници в положение на зависимост по отношение на преструктуриращото се дружество, следва също да бъдат информирани за предлаганото преструктуриране от началото.

6.

От жизненоважно значение е работниците и служителите да разполагат с прозрачна и навременна информация относно положението на дружеството, така че да се включат в преструктурирането и в процесите на прогнозиране на промените. Работниците и служителите трябва да се включват в разискванията на ранен етап, така че да могат да вземат участие в процеса на преструктуриране на дружеството или на планиране на възможно изкупуване на дружеството в случай на закриване.

7.

В контекста на всяко преструктуриране, въпросът за съкращенията следва да се разглежда с предимство, като дружеството следва да поеме ясен и прозрачен ангажимент по отношение на трудовата заетост.

Препоръка 7 относно информирането и провеждането на консултации във връзка с решенията относно стопанската дейност

1.

Всички действия по преструктуриране, особено такива, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху работните места, се придружават от ранно осведомяване и обосноваване, преди на практика да бъдат взети всякакви мерки, независимо дали дейностите по преструктуриране се извършват въз основа на дългосрочни стратегически цели и изисквания или краткосрочни ограничения и независимо дали решението за преструктуриране се взема от дружеството или от групата, която го контролира.

2.

Действията, предвидени в параграф 1, включват причината за избора на предвижданите мерки с цел постигане на целите, след като са оценени други евентуални възможности от гледна точка на всички засегнати интереси.

3.

Дружествата навременно информират от началото публичните органи и представителите на работниците на съответното равнище, по-специално на местно равнище, и ги включват във възможно най-голяма степен в осъществяването на процеса по преструктуриране.

4.

Местните икономически субекти, по-специално дружествата и техните работници в положение на зависимост по отношение на преструктуриращото се дружество, следва също да бъдат информирани възможно най-рано за предлаганото преструктуриране.

5.

Тази разпоредба не се прилага, ако на национално равнище са в сила сравними правила относно информирането и провеждането на консултации с представители на работниците и служителите.

Препоръка 8 относно свеждането до минимум на вътрешната социална цена чрез социален план

1.

Когато се появи необходимост от преструктуриране, дружествата разглеждат съкращенията само като последна възможност и едва след като са обсъдили всички други алтернативни възможности, и са определили и приложили поддържащи мерки, когато такива са налични.

2.

По-специално дружествата разглеждат всички съответни възможности като алтернативи и участват в диалог с вътрешните и външните заинтересовани участници, за да се опитат да ги включат в разрешаването на въпроса за съкращенията, например:

а)

разсрочване на планираните мерки във времето;

б)

намаляване на интензификацията на труда;

в)

временно или дългосрочно намаляване на работното време или реорганизация;

г)

предоговаряне на условията на труд;

д)

вътрешно или външно преназначаване в рамките на групата от дружества или други дружества, непринадлежащи към групата;

е)

вътрешно извършване на външни дейности;

ж)

договорено напускане; както и

з)

напускане по естествени причини

3.

Когато съкращенията не могат да бъдат избегнати или като част от пакета да бъдат приложени в контекста на алтернативни възможности, дружествата — с помощта на местните органи и публичните/частните служби по заетостта — участват в предлагането на заинтересованите работници на подходящо за обстоятелствата подпомагане, насочено към повишаване на тяхната пригодност за заетост и спомагат за тяхното връщане на пазара на труда по възможно най-бърз и устойчив начин.

4.

Въпреки задълженията си съгласно националното право и практиките и правото на ЕС, дружествата предвиждат следните мерки по отношение на пригодността за заетост, дотолкова, доколкото те се окажат необходими или полезни за ограничаване на въздействието на действието по преструктуриране:

—

предоставяне на заплашените от съкращение или съкратените работници на информация относно пазара на труда, техните права и условията, договорени по време на процеса на преструктуриране;

—

създаване на центрове за пренасочване и/или мобилност;

—

обучение и преквалификация;

—

индивидуално професионално насочване;

—

помощ при търсенето на работа, включително платено време за търсене на работа;

—

справедлива компенсация;

—

улесняване на създаването на собствена стопанска дейност и кооперации, както и различни форми на финансово участие;

—

мониторинг, наблюдение и съвети, насочени към избягване или свеждане до минимум на отрицателните последствия от процеса на преструктуриране както на физическо, така и на психосоциално ниво както за съкратените работници, ако има такива, така и за тези, които остават на работа;

—

предоставяне на право за повторно наемане на съкратени по-рано работници;

—

улесняване на прехвърлянето на предприятия, включително на работниците и служителите под формата на кооперация;

—

предоставяне на психосоциално подпомагане, по целесъобразност.

Препоръка 9 относно споразумения за управлението на процеса на преструктуриране

1.

Дружествата и представителите на техните работници следва, когато е целесъобразно, да договорят колективни трудови договори, които обхващат въпроси, произтичащи от предлаганото преструктуриране.

2.

Разпоредбите на препоръки 6 и 7 не са предназначени за дружества и работници, за които се отнася сключено на съответното равнище и със съответните страни споразумение относно процедурите и механизмите за подготовка, управление по социално отговорен начин и свеждане до минимум на вътрешната социална цена на действията по преструктуриране.

Препоръка 10 относно свеждане до минимум на външните икономически, социални и екологични последици

1.

Когато действията по преструктуриране имат сериозни местни последствия, дружествата се стремят да развиват взаимно допълване и синергия между своите подготвителни действия и действията на всички други участници, с оглед създаване на максимални възможности за наемане на работа на работниците, за да се насърчава икономическото, социалното и екологичното преобразуване и да се развиват нови устойчиви икономически дейности, които създават качествени работни места, посредством сключване на споразумения между дружества от същия сектор или географска област за повторно наемане на съкратени работници.

2.

За целите на параграф 1, дружествата информират регионалните или местните органи и другите заинтересовани участници относно мерките, които се подготвят в съответствие с препоръка 8. Те участват и/или допринасят за всяка специална група или мрежа, създадена на регионално или секторно равнище, с цел свеждане до минимум на последиците от действието по преструктуриране.

3.

Дотолкова, доколкото се окаже, че е необходимо и в съответствие с националните или регионалните изисквания, дружествата изготвят и изпълняват стратегии, насочени към реабилитиране и/или смяна на предназначението на промишлени обекти, за които има вероятност да бъдат изоставени, като екологична мярка, като средство за привличане на нови дейности и начин за заемане на част от работните места, които ще бъдат загубени.

4.

Посочените в препоръка 8 мерки обхващат, доколкото е възможно, работниците на зависимите дружества. Зависимите дружества и техните работници биват информирани за тези мерки, ако тази информация се изисква или е полезна за тяхното собствено адаптиране и за управлението на процеса на преструктуриране в рамките на тези дружества.

Препоръка 11 относно публичното подпомагане

1.

Държавите членки също така гарантират, че публичните органи и всички органи със собствени правомощия да вземат решения, предоставят помощта или съвета, който е поискан от тях, за да се улесни и да се способства за гладък процес на преструктуриране, с цел свеждане на въздействието до минимум.

2.

Публичните органи и службите по заетостта на различни равнища участват в компетенциите за прогнозиране и управление чрез:

a)

насърчаване на диалога, координацията и сътрудничеството между външните участници;

б)

подкрепа за прогнозирането на процеси и определени действия по преструктуриране с оглед смекчаване на техните икономически, социални и екологични последици.

3.

Публичните органи и службите по заетост — в тясно сътрудничество с организациите на социалните партньори на съответното равнище — оказват помощ или предоставят консултации относно механизмите за дългосрочно планиране и многогодишни планове за необходимостта от работна сила и умения, разработени в дружествата, по-конкретно като организират оценка на уменията за всички засегнати работници.

4.

В засегнатите от структурни промени региони публичните органи в тясно сътрудничество с организациите на социалните партньори на подходящото равнище следва да счетат за подходящо да:

а)

създадат постоянни органи, мрежи или обсерватории за прогнозиране на процеса на промяна и осигурят безплатна оценка на уменията, приоритетно за работници с ниска пригодност за заетост;

б)

насърчават териториални споразумения за заетост, насочени към благоприятстване на създаването на трудова заетост и адаптиране както и на достойни условия на труд, и се стремят да привлекат инвестиции с всички възможни средства, като отчитат местната структура от микропредприятия и малки и средни предприятия;

в)

насърчават или създават механизми, улесняващи смяната на работното място, включително създаване на мрежи между дружествата и обмен на добри практики;

г)

осъществяват дейности по обучение в полза на малките и средните предприятия и техните работници и подпомагат диалога и сътрудничеството между тях и големите дружества;

д)

благоприятстват регионалната заетост и икономическото, социалното и екологичното преобразуване;

е)

стимулират възможностите за технологични иновации, по-конкретно в областта на намаляване на въглеродните емисии.

Препоръка 12 относно финансовото подпомагане

1.

Без да се накърняват задълженията на дружествата, произтичащи от законодателството на Съюза, националното право или практики, публичните органи осигуряват, когато е възможно, финансова подкрепа и други ресурси за подпомагане на мерки за пригодност за заетост, благоприятстващи работниците на дружествата, които са в процес на преструктуриране, дотолкова доколкото този вид подпомагане е необходим или подходящ, за да им даде възможност бързо да се върнат на пазара на труда.

2.

В съответствие с приложимите правила фондовете на Съюза, и по-конкретно ЕФРР и ЕСФ , могат да бъдат използвани за подпомагането на интегрирани действия за прогнозиране и подготовка за преструктуриране, както и за подпомагане на работодателите да се адаптират към промяната за целите на параграфи 1 и 2.

3.

Без да се заместват никакви задължения на държавите членки или работодателите, произтичащи то правото на Съюза, националното право или практики, в съответствие с правилата, ръководещи работата на ЕФПГ, фондът може да бъде полезен за осигуряване на финансова подкрепа за бързо връщане на работа на съкратени работници.

Препоръка 13 относно определяне на съответните публични органи

Държавите членки определят отговорните публични органи, на национално, регионално или местно равнище за целите на настоящия акт.

Препоръка 14

1.

Дружествата създават инструменти за редовната оценка и докладване на своите практики във връзка с преструктурирането, в сътрудничество с представителите на работниците, и, когато е целесъобразно, с външните организации, участващи в този процес.

2.

Държавите членки си сътрудничат с Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд като предоставят статистически данни относно дейностите по преструктуриране.

3.

Тази рамка по никакъв начин не засяга правата и задълженията, произтичащи от правото на ЕС в областта на ангажирането на работниците. Държавите членки могат да въведат или поддържат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на принципа на равно третиране.

4.

Тази рамка по никакъв начин не засяга задълженията за защита на заетостта, свързани с изплащането на компенсации, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение. Нейното прилагане при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, което вече съществува в държавите членки.

5.

Всяка държава членка предвижда, в конкретни случаи и при условията и ограниченията, предвидени в националното законодателство, дружествата да не бъдат длъжни да предоставят информация, когато характерът ѝ е такъв, че съгласно обективни критерии, това сериозно би навредило на тяхната работа или би било в техен ущърб. Държавите членки могат да предвидят това освобождаване да подлежи на предварително административно и съдебно разрешение.

6.

Държавите членки предвиждат представителите на работниците и всяко друго лице, което има достъп до информация, която му е предоставена изключително в резултат на тези актове, да няма право да я разкрива, ако му е предоставена като поверителна информация съгласно националното право и практика.

7.

Държавите членки следва да изключат дружествата, които не спазват законодателството на Съюза, от предоставянето на публични помощи от националните бюджети.

8.

Независимо от параграф 7, нищо не изключва използването на средства от общия бюджет на Европейския съюз и от националните бюджети за пряко ползване от работниците на дружествата, посочени в същия параграф.