6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/53

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) следи инициативите на Комисията за даване на нов импулс на единния пазар от началото на 2010 г. В становището си относно Акта за единния пазар I (1) Комитетът посочи редица мерки, които считаше, че липсват в предложенията на Комисията (2). Бележките и заключенията в доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. „Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (3) следва да бъдат взети предвид. ЕИСК насочва вниманието на Комисията към факта, че днес пред единния пазар има повече пречки отколкото в момента на създаването му (4).

1.2

ЕИСК е един от основните партньори в организирането на Месец на единния пазар. Приносът на организациите на гражданското общество е изключително важен за подбирането на най-подходящите мерки за възобновяването на единния пазар, тъй като той касае тези организации.

1.3

След близо 30 години икономическият курс на ЕС трябва да бъде пренасочен, като се сложи край на убеждението, че свободният пазар винаги има способността да коригира неправилното поведение на пазара. Неотдавнашната икономическа и финансова криза оказа силно въздействие върху гражданите – техните саможертви трябва да доведат до нови перспективи; в противен случай подкрепата за европейската интеграция ще намалее още повече. В този смисъл приемането и прилагането на инициативите Акт за единния пазар I и II се извършва твърде бавно.

1.4

Необходимо е да се предприемат конкретни мерки за борба с всички видове бедност – енергийна, потребителска, дължаща се на задлъжнялост и др. – породени от финансовата криза и подкопаващи разрастването и постиженията на единния пазар.

1.5

ЕИСК неведнъж е настоявал за участие на държавите членки в правилното прилагане и изпълнение за постигане на правилно функциониращ единен пазар. Изпълнението трябва да има ново трансгранично измерение, включващо сътрудничество. Един подготвен за бъдещето единен пазар трябва да бъде изграден върху устойчива, силно конкурентна икономика, основаваща се на устойчиви процеси и продукти, достойна среда за труд и иновации. Важно е Комисията да постави 500-те милиона граждани в центъра на единния пазар. Те представляват важна икономическа сила, чиито разходи формират 56 % от БВП на ЕС, както се посочва в Европейската програма за потребителите (5), изготвена от Комисията.

1.6

Единният пазар трябва да бъде инструмент, който да осигурява осезаеми резултати, в съответствие с достиженията на правото на ЕС в социалната област и в опазването на околната среда. Инициативите в рамките на Акт за единния пазар I и II трябва да бъдат съгласувани с мерките и стъпките, предприети за укрепване на ИПС (фискален пакт, ЕМС, Евро плюс и др.).

1.7

Преговорите по споразумения за свободна търговия следва да се използват за постигане на равнопоставени условия, например чрез реципрочност на тарифите, при същевременно запазване на високи стандарти за защита на потребителите и околната среда и социална защита. В конкуренцията със световните играчи ЕС трябва да си осигури елементи, които да засилват неговата конкурентоспособност, като достъпни енергийни ресурси, квалифицирана работна сила и гъвкав пазар на труда.

2.3.1

След приемането на преразгледания регламент за защитата на данните ще бъде важно да се предоставят на държавите членки насоки за конкретни разпоредби, като по този начин се гарантира тяхното съгласувано прилагане.

2.3.2

По-специално внимание следва да се отдели на разработването на стандартни съобщения за защита на личните данни. В новия регламент е включена разпоредба, която изисква политиките за защита на личните данни да бъдат прозрачни и разбираеми за потребителите. Разработването на стандартни съобщения за защита на личните данни ще спомогне да се гарантира, че потребителите са информирани по подходящ начин за обработката на личните им данни и че политиките за защита на личните данни вече няма да имат формата на сложни юридически текстове. Следва да се гарантира, че предприятията – особено МСП – няма да понесат непропорционални административни тежести и разходи.

2.4.1

Европейската комисия трябва да предприеме последващи действия въз основа на препоръките на бившия комисар Vitorino, за да гарантира, че настоящите системи на такси за авторски права ще бъдат постепенно изведени от употреба. В краткосрочен план е необходимо да се реформира сегашната система, като следва да бъде пояснено, че цифрово съдържание, което е обект на лицензионни споразумения, не може да се таксува допълнително поради това, че е качено в облака или се съхранява в облака от доставчик на услуга. Освен това е важно таксата за авторско право да стане видима за крайния потребител, а таксите да се изчисляват на базата на икономическите вреди, причинени от копирането за лични нужди.

2.4.2

Директивата за авторското право от 2001 г. не успя да постигне целта да се хармонизират законите за авторското право в държавите членки на ЕС. По отношение на изключенията и ограниченията съществуват значителни различия, които създават правна несигурност за потребителите и авторите. Преразглеждането на тази директива следва да бъде приоритет.

2.4.3

Настоящата система за разпространение на аудиовизуално съдържание, основаваща се на платформи за разпространение и териториални премиери, трябва да бъде адаптирана към цифровата среда и да отговори на очакванията на потребителите. Хронологичното пускане на филми на различни медийни носители (кина, DVD, видео по заявка) и в различни територии следва да бъде намалено и да позволява определена степен на гъвкавост. Има възможност за експериментиране с новаторски бизнес модели, които биха позволили премиерата на аудиовизуално съдържание да се осъществява на една дата в страни с общи културни и езикови традиции.

2.5.1

Необходимо е да продължи процесът на хармонизация, започнал с Директивата относно правата на потребителите от 2011 г., като Директивата за продажба на потребителски стоки от 1999 г. бъде преразгледана и актуализирана, така че да може да посрещне предизвикателствата на цифровата икономика. Необходими са решения за случаите на дефектни продукти с цифрово съдържание.

2.5.2

Комисията следва да изготви насоки за прилагането на законодателството относно неравноправните клаузи в договорите (Директива 1993/13/ЕИО) към потребителските договори за доставка на цифрово съдържание.

3.1

През септември 2013 г. Европейската комисия предложи законодателен пакет за пълното изграждане на единния пазар в далекосъобщенията. ЕИСК изразява съжаление, че с предложението се пропуска възможността за по-нататъшно намаляване на таксите за роуминг, а оттам и за подобряване на единния пазар за европейските граждани. ЕИСК приветства предложените правила за улесняване на смяната на оператор, за осигуряване на по-равнопоставени договорни условия и търговски практики и за по-добро правоприлагане и достъп до съдебна защита. Правилата относно неутралността на мрежата са стъпка в правилната посока, но трябва да бъдат засилени.

3.2

Съотношението между хармонизираните и нехармонизираните сектори отговаря на основните нужди на икономиката. Всяко действие за по-нататъшно хармонизиране на други стокови сектори трябва да се основава на задълбочен анализ. По отношение на нехармонизираните сектори, обхванати от принципите на взаимното признаване, Комисията следва да изготви насоки за ролята и правния статут на частните технически служби, които не приемат сертификати, издадени от технически служби в други страни. Двуезичният списък на нехармонизираните продукти на уебсайта на Европейската комисия следва да бъде довършен.

3.3

Все още липсва единен пазар на финансови услуги на дребно за потребителите. Делови и търговски пречки правят невъзможно за потребителите да купуват финансови услуги в чужбина. Поради настоящите големи различия в качеството и таксите по банковите сметки, спестовните сметки, ипотеките и т.н. в различните държави членки потребителите биха могли да се заинтересуват от получаване на финансови продукти от други страни. ЕИСК призовава Европейската комисия да анализира тази ситуация и да предложи инициативи. Потребителите често не получават обективни и независими препоръки или съвети във връзка с важните си финансови решения, свързани с пенсионните спестявания, други инвестиции или дългосрочни кредити. В цяла Европа следва да се насърчат модели за независими и достъпни финансови консултации.

3.4

Правоприлагането по отношение на финансовите услуги е все още незадоволително; някои държави членки не разполагат с обществен орган за защита на потребителите. Ако пък имат такъв, неговите законови правомощия често са твърде ограничени. Освен това създадените преди две години европейски надзорни органи (Европейският банков орган – ЕБО, Европейският орган за ценни книжа и пазари – ЕОЦКП, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – ЕОЗППО) нямат големи правомощия в областта на защитата на потребителите. Техните правомощия в това отношение следва да бъдат разширени, а органите трябва да могат да извършват координация с националните органи.

3.5

Единният пазар на услуги, включващ услугите за мрежова инфраструктура (далекосъобщения, електричество, газ, транспорт и застраховане), притежава най-голям потенциал за по-нататъшно подобряване. Подобряването на работата на единните центрове за контакт във всички държави членки е предпоставка за приноса на директивата към растежа и създаването на работни места. Комисията следва да публикува регулаторни препоръки за премахването на пречките, идентифицирани при партньорската проверка на прилагането на директивата (6). ЕИСК призовава да бъде създадена пълна база данни за всички разрешителни режими, за да бъдат определени най-добрите регулаторни практики и безполезните и неприемливи изисквания на съответните органи.

4.1

ЕИСК подкрепя стъпките за подобряване на свободното движение на работниците, включително премахването на пречки като признаването на квалификацията. Особено необходимо е да се модернизира и либерализира системата, да се повиши координацията в сектора на здравеопазването, за да се предотврати недостиг на работна сила в изпращащите страни, да се задълбочи координацията между системите за социална сигурност и да се създаде система за обслужване на едно гише за улесняване на процедурите по регистрация (7).

4.2

Директивата относно общата рамка, свързаните с нея директиви и постоянният мониторинг чрез многогодишни стратегически планове доведоха до сближаване на правилата за безопасност (включително на минималните изисквания), които се признават от работниците, включително (временните и мобилните) работници в чужбина. От 1978 г. насам този процес се осъществява непрекъснато посредством последователни планове за действие. Когато действието на последния изтече през 2012 г., Комисията не даде начало на нов план за действие. За да продължи този процес на сближаване, Европейската комисия следва спешно да приеме нов стратегически план за действие на ЕС, за да насърчи високите стандарти на безопасност (както се подчертава от Консултативния комитет по здравето и безопасността на работното място) в тясно сътрудничество със социалните партньори.

4.3

Оттеглянето на Регламента „Монти II“ не решава проблемите, създадени от Съда на Европейския съюз с неговите решения относно неадекватното законодателство на ЕС в областта на командироването на работници (8) и неговото прилагане. Европейските социални партньори не успяха да постигнат съгласие по този въпрос. Въпреки това Комисията следва да обмисли възможността да предложи на държавите членки да добавят към европейските договори протокол за социалния напредък, в който да се посочва, че социалните права не стоят по-ниско от икономическите свободи. В него би могло да се уточни, че единният пазар не е самоцел, а е създаден, за да се постигне социален напредък и просперитет за всички граждани на ЕС (9).

4.4

В случай на нарушаване на материални права на ЕС, работниците, потребителите и предприятията трябва да могат да упражняват правата, които са им дадени от законодателството на ЕС. В това отношение, обаче, ЕС се позовава само на правата на потребителите и предприятията. Необходимо е работниците да имат същата възможност да упражняват правата си по законодателството на ЕС и в трансгранични трудови спорове. Въпреки че често се твърди, че работниците имат достъп до правосъдие и могат да търсят съдебна защита, зачитане на условията на труд и правните разпоредби в местните съдилища на приемните държави, на практика те биват препращани към съдилищата в държавите им на произход (10).

5.1

Упражняването на правата на потребителите е изправено пред ново предизвикателство, свързано с големите международни дружества или сдружения, които прилагат общоевропейски маркетингови стратегии, излизащи извън обхвата на националните представи за правоприлагане. Следва да се търси подобряване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и засилена роля на Европейската комисия за съвместното координиране на тези действия. Взаимодействията между публичните и частните – например потребителски организации – играчи в областта на правоприлагането следва да бъдат използвани по-пълноценно.

5.2

Сътрудничеството между националните правоприлагащи органи се превърна в ключов въпрос, но досега не е много успешно. Европейската комисия следва да има по-голяма роля в координирането на националните дейности по правоприлагане в случаите на общоевропейски нарушения на законодателството за защита на потребителите. Нещо повече, следва да се обсъди по-задълбочено и предоставянето на Европейската комисия на правомощия за правоприлагане на правото на ЕС за защита на потребителите (както при конкурентното право) (11).

6.2.1

Следва да се търси подобряване на прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики, по-специално в цифровата среда – най-вече в електронната търговия (например практики, които подвеждат потребителите по отношение на техните законодателно гарантирани права, непрозрачни и неравноправни условия в договорите) и в сектора на въздушния транспорт, във връзка с онлайн резервациите и др.

6.3.1

ЕИСК приветства инициативата, предложена в Програмата за потребителите от 2012 г., относно стандартизацията на преддоговорната информация, заложена в член 5 и член 6 на Директивата за правата на потребителите. По този начин преддоговорната информация следва да стане всеобхватна, прозрачна, леснодостъпна и лесна за четене. За това ще бъде необходима помощта и подкрепата на потребителските сдружения и ще трябва да бъдат взети предвид проучванията на поведението на потребителите във връзка с информационния товар (напр. SWD(2012) 235 final, 19 юли).

6.4.1

Необходимо е да се намери решение на проблемите с (по-)високите цени за трансгранични доставки в сравнение с националните доставки и да се създадат по-конкурентни онлайн пазари. Цената за трансгранична доставка често е толкова висока, че пазаруването в чужбина не предоставя реално предимство на потребителите, дори когато стоките са по-евтини. Проучване, извършено за Европейската комисия през 2011 г. (12), потвърди, че обявените цени за трансгранична доставка на пратки са средно два пъти по-високи от националните цени, използвани за сравнение.

6.5.1

Големи части от европейското и националното законодателство се основават на представата, че осведомените потребители са овластени потребители, които са способни да изберат възможно най-добрите продукти и услуги. Информацията за потребителите все още е един от основните регулаторни инструменти, но нейните ограничения са добре известни, тъй като потребителите често не четат или не разбират договорната информация, която е написана и представена по неразбираем начин. Комисията следва да обмисли и предприеме политически мерки, насочени към подобряване на информацията за потребителите, и да включи в този процес предприятията, регулаторните органи и потребителските организации.

6.5.2

Започнатата от Комисията работа по принципите на инструментите за сравнение, като независимост и безпристрастност, следва спешно да се преобразува в конкретни политически мерки, включително насоки за регулаторните органи и предприятията.

6.6.1

Устойчивостта и безопасността на продуктите, от една страна, и доверието на потребителите, от друга, са двете страни на една монета. Планираното остаряване на продуктите (вградено ограничение на тяхната трайност) като търговска стратегия противоречи на принципите на устойчивото производство и потребление. Европейската комисия следва да разгледа евентуалната необходимост от обвързване на потребителските очаквания по отношение на трайността на даден продукт със срока на правната гаранция. Комитетът подчертава, че мерките по отношение на трайността и експлоатационния срок, следпродажбеното обслужване и наличността на резервни части биха насърчили устойчивото производство и потребление (13).

7.1

ЕИСК призовава за намаляване на административната тежест, особено за МСП, като същевременно подчертава нуждата от прилагане на интелигентно регулиране на европейско и национално равнище (14). Държавите членки следва да показват транспонирането на законодателството на ЕС онлайн и в реално време, като включват гражданското общество в процеса на транспониране и повишават осведомеността за новите правила.

7.2

Комитетът приканва Комисията да вземе предвид специфичните характеристики на малките предприятия и микропредприятията в рамките на групата МСП, когато подготвя оценки на въздействието и съставя законодателни текстове, както и това, че микропредприятията, малките и средните предприятия следва да се разглеждат като три отделни групи, а не като една група под името МСП (15).

7.3

Достъпът до финансиране е жизненоважен, особено за МСП. ЕС трябва да подкрепи прехода от (преобладаващото в голяма степен) банково финансиране към други капиталови продукти, като рисковия капитал и капиталовите пазари. За да сработи този подход, инвеститорите трябва да имат усещане за стабилна инвестиционна среда с дългосрочни стратегии.

7.4

ЕИСК препоръчва да се направи оценка на възможността за създаване на гарантиран от ЕС финансов фонд, който да предоставя финансови средства на МСП, отговарящи на определени базови критерии, посредством система, която би осигурила на одобреното предприятие лесен достъп до кредитиране без обезпечение или други условия, които банките обикновено налагат. В управлението на тази система следва да участват представителни организации на бизнеса, отговарящи за одобреното предприятие (16).

7.5

Повишаването на прозрачността и отчетността следва да бъде първостепенен приоритет, за да се гарантира, че единният пазар допринася ефективно за развитието на правна среда, която зачита законните интереси на всички заинтересовани страни. Инициативите в областта на корпоративната социална отговорност следва да обхващат възможните злоупотреби с възлагане на подизпълнители и външни изпълнители, по-специално във връзка с трансграничното предоставяне на услуги и/или наемане на работници. Трябва да се обмисли създаването на инструмент на ЕС за борба със злоупотребите с „дружества пощенски кутии“, които водят до нарушаване на конкуренцията при МСП, заобикаляне на трудовите стандарти и избягване на законово определени плащания. Следва да бъдат улеснени правните действия срещу действащи в целия ЕС неистински предприятия, не само в тяхната държава на произход, но и в другите държави членки.

8.1

За борба с укриването на данъци, което в ЕС възлиза на един трилион евро, е необходимо подобряване на сътрудничеството между държавите членки и на световно равнище по отношение на прозрачността и информацията за банковите сметки в ЕС. ЕИСК призовава бързо да бъде постигнато споразумение относно директивата за спестяванията в ЕС и относно мандатите за сключване на засилени данъчни споразумения с Швейцария и други страни.

9.1.1

Публикуваното през ноември 2012 г. съобщение на Комисията „По-добро функциониране на вътрешния пазар“ представлява важна стъпка към създаването на вътрешен енергиен пазар до 2014 г. Необходимо е да се постигне по-голям напредък, като се вземат предвид реалностите, пред които са изправени потребителите на енергия в Европа. Смяната на доставчиците на енергия трябва да се улесни, а потребителите трябва да получават независими консултации, така че да могат да решават какво е най-добро за тях. Наличието на проактивни национални регулаторни органи, разполагащи с достатъчно правомощия за наблюдение на сметките, смяната на доставчиците и жалбите на потребителите, е ключова предпоставка за единния пазар.

9.1.2

ЕС трябва да диверсифицира вноса на енергийни източници, да намери алтернативи и да създаде мрежи. Подкрепата за някои възобновяеми енергийни източници може да доведе до нарушения на пазара, поради което този вид подкрепа следва постепенно да бъде намалена. Необходимо е да се създадат системи за обслужване на едно гише, с цел ускоряване и опростяване на процедурите за издаване на разрешения и повишаване на тяхната прозрачност. Това би намалило значително тежестта за операторите, които желаят да инвестират в енергийна инфраструктура.

9.2.1

Бързото разпространение на неравноправните клаузи в договорите за въздушен превоз е проблем, който поражда нарастваща тревога в целия ЕС. През последните години няколко потребителски организации заведоха дела срещу големи европейски въздушни превозвачи, в резултат от които националните съдилища обявиха за неравноправни много от обичайно използваните от въздушните превозвачи клаузи и условия. Европейската комисия пропусна възможността да реши този въпрос при преразглеждането на Регламент 261/2004 относно правата на пътниците, използващи въздушен транспорт. Европейската комисия следва да създаде обвързващ списък на неравноправните клаузи в договорите за въздушен превоз на пътници.

9.2.2

За подобряването на функционирането на единния пазар е необходимо да се насърчат железопътните превози на стоки и мултимодалният транспорт (17). Трябва да се положат повече усилия за приемане на технически спецификации за оперативна съвместимост (18).

9.2.3

Трансграничната дейност на автомобилните превозвачи на стоки все още е ограничена. Липсват условия за по-нататъшно отваряне на пазара на ЕС за превоз на товари. Промените в правилата на ЕС относно достъпа до транспортния пазар (включително каботажа) следва да бъдат обвързани с хармонизация на правоприлагането и в социалните и фискалните области. В отсъствието на тези предпоставки съществува риск промените в правилата за каботажа да окажат отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция и устойчивостта на сектора. Същевременно е необходимо да се засилят съществуващите правила (19).