8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 214/13

1.1

ЕИСК отбелязва задълбочаването на търговските отношения между ЕС и Мароко. Все пак отправя искане за по-активно участие на гражданското общество в изготвянето и прилагането на споразуменията и подкрепя ефективното и обхватно включване на устойчивото развитие.

1.2

ЕИСК отбелязва загрижеността на Мароко във връзка с възможността новите търговски споразумения с ЕС да продължат да влияят отрицателно на търговския баланс на страната. Предвид растящия скептицизъм на гражданското общество в Мароко, ЕС трябва да предложи търговска стратегия, която освен развитие на стокообмена да положи основите на създаване на качествени, работни места за квалифицирани специалисти, насърчаване на нестопанския сектор, консолидация на правата на работниците (1) и опазване на околната среда.

1.3

За да се гарантира спазването на стандартите за устойчиво развитие след влизането в сила на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ), ЕИСК настойчиво призовава ГД „Търговия“ на Европейската комисия да настоява за включването в споразумението на глава за устойчивото развитие, която да предвижда механизъм за мониторинг от страна на гражданското общество.

1.4

ЕС ще може да се възползва изцяло от потенциала на нова търговска рамка с Мароко само ако се осъществи напредък в защитата на инвестициите и се гарантира правната сигурност на инвеститорите. ЕИСК отбелязва, че новият механизъм за разрешаване на търговски спорове е стимул за създаване на по-благоприятен бизнес климат.

1.5

Въпреки това ЕИСК настоява мониторинга от страна на гражданското общество в главата за устойчивото развитие в ЗВССТ да се координира от Икономическия, социален и екологичен съвет на Мароко и ЕИСК, като се има предвид че това са представителни органи с натрупан опит за осъществяване на такъв мониторинг.

1.6

ЕС и Мароко трябва да се стремят да развият пълния потенциал на подобно споразумение, като увеличат, колкото се може по-скоро, равнищата на инвестиции и инвестират във всички области на образованието и в мерки за равенство между половете. Приоритетно трябва да се отчитат специфичните нужди на младите хора, жените и лицата, произхождащи от най необлагодетелстваните райони. ЕИСК счита, че програмите за финансова помощ от ЕС трябва да спомагат за постигането на напредък в областта на правата на човека, правата на трудещите се, а също и в законодателството в полза на равенството.

1.7

Изпълнението на партньорството за мобилност между Мароко и ЕС ще отвори нови перспективи за развитие в най-уязвимите райони, ако получи солидна финансова подкрепа за укрепване на капацитета и правни и оперативни инструменти. Управлението на миграционните потоци и свободното движение на хора може да се подобри посредством по-активно участие на организациите на гражданското общество.

1.8

Мароко залага на селското стопанство като един от основните двигатели на своята икономика. Новите възможности за мароканското селско стопанство на европейския пазар не трябва да водят страната до външна зависимост от основни суровини, намаляване на биологичното разнообразие и унищожаване на семейното земеделие (2). Мароко и ЕС трябва да си сътрудничат с цел да гарантират продоволствената сигурност.

1.9

Текущите преговори за всеобхватно и задълбочено споразумение за свободна търговия трябва да включват и сближаване на мароканското законодателство с достиженията на правото на ЕС. Този процес ще бъде сложен и ще изисква тясно и продължително сътрудничество и реалистични срокове по толкова важни въпроси като правото на интелектуална собственост или санитарните и фитосанитарните норми.

1.10

ЕИСК отправя искане икономическите и социалните заинтересовани страни от Мароко и от ЕС да участват по-активно в изготвянето, проследяването и развитието на търговските споразумения. Във връзка с това ЕИСК предлага да се създаде смесен консултативен комитет, съставен от Икономическия, социален и екологичен съвет на Мароко и ЕИСК, въз основа на член 85 от споразумението за асоцииране, за да се даде възможност на организираното гражданско общество да проследява въздействието на всички споразумения между ЕС и Мароко, включително цялостното въздействие на търговските споразумения между ЕС и Мароко. Също така би трябвало да се укрепят преките връзки между подобни организации от Мароко и от ЕС, като се подкрепят техните инициативи в областта на социалния диалог между работници и работодатели и в други области.

2.1

ЕС и Мароко поддържат интензивни двустранни отношения, благодарение на които бяха постигнати важни споразумения, основани предимно на развитие на търговските отношения. ЕС не само е основният търговски партньор на Мароко, но освен това залага на тази страна като на приоритетен стратегически партньор за развитие на демокрацията и просперитета в района на Средиземноморието.

2.2

По традиция търговските отношения между ЕС и Мароко се характеризират с интензивни и в някои случаи проблематични преговори за достъп до пазара и прогресивна либерализация на митата. Селското стопанство често беше в центъра на дебатите, но понастоящем, с почти цялостната либерализация на тази глава и чрез нови инструменти се откри нова, по-обширна динамика, която има за цел цялостно подобряване на търговския климат.

2.3

Мароко се захвана със сложен процес на сближаване с постиженията на правото на ЕС. Това усилие би трябвало да даде възможност за по-добро оползотворяване на инструментите, които предлага новата европейска политика на съседство и по-висока степен на интеграция. Кралство Мароко продължава да бъде основен получател на европейските фондове в областта на техническото и финансовото сътрудничество.

2.4

Отговорът на ЕС на „арабската пролет“ се насочи към насърчаване на търговските отношения с четири страни от Средиземноморието: Египет, Тунис, Йордания и Мароко. ЕС ускори преговорния процес с Мароко и други средиземноморски партньори и същевременно промени виждането си за политическите и социалните реалности в региона и преразгледа в дълбочина своята политическа стратегия за целия средиземноморски регион.

2.5

От своя страна Мароко се ангажира с пакет от реформи, които доведоха до нова Конституция, която има за цел да отговори на промените в средиземноморския регион и да вземе под внимание условията, поставени от Европа, за напредък в интеграцията. При все това ЕИСК счита, че социалните предизвикателства остават огромни и за тяхното преодоляване са необходими непрестанни и последователни дългосрочни действия.

2.6

От тази нова търговска перспектива е жизнено необходимо да се обсъди как да се гарантира ефективно участие на гражданското общество на ЕС и на Мароко в изготвянето и прилагането на търговските споразумения, като се прилага принципа на участие на гражданското общество в други, наскоро сключени споразумения на ЕС. Това съвместно обсъждане трябва също да разгледа включването на социалните и екологичните тревоги на общество, което постепенно налага устойчивостта като основна насока за бъдещи търговски споразумения.

3.1

ЕС е основният търговски партньор на Мароко и основният чуждестранен инвеститор. Значително по-назад са големи държави като САЩ и Китай, които през последните години положиха усилия за активизиране на търговските отношения със средиземноморски партньор.

3.2

Мароко има икономика, основана на услугите, която през последните години положи много усилия, за да постигне секторна диверсификация. По-голямата част от търговския обмен между ЕС и Мароко се осъществява в сектора на преработените продукти, транспортното оборудване и машините, хранителната промишленост и химическите материали. Потенциалът на мароканската икономика е много голям, но въпреки това през последната година се отбелязва спад на икономическия растеж.

3.3

Сред държавите — членки на ЕС, най-сериозен търговски партньор е Франция, следвана непосредствено от Испания и Обединеното кралство, чиито инвеститори се насочват към сектори като туризъм, услуги, банково дело и транспорт. Макар че международната икономическа криза не се отрази тежко на Мароко, страната започва да усеща вторични щети от несигурната икономическа обстановка, което се забелязва в сектори като туризъм, транспорт или парични преводи от имигрантите. Бедността и ширещата се безработица са в основата на икономическите проблеми и проблемите с миграцията и сигурността в региона. Спадът в европейската икономика също оказва влияние на положението там.

3.4

През последното десетилетие търговските отношения укрепнаха благодарение на влизането в сила на споразумението за асоцииране през 2000 г. и приемането на план за действие през юли 2005 г. като част от европейската политика на съседство. Полученият през 2008 г. „статут на напреднала държава“ откри нова, по-амбициозна и обширна фаза на асоцииране. През 2012 г. бе въведен нов механизъм за разрешаване на търговски спорове. Същата година бяха приети противоречиви търговски споразумения в областта на селското стопанство и рибарството. През 2013 г. ЕС започна преговорите с Мароко относно споразумение за взаимна защита на географските указания, като страните се надяват да сключат споразумението до 2014 г.

4.1

Арабската пролет активизира усилията на Европейския съюз за преопределяне на неговата роля в региона посредством задълбочено преразглеждане на дейностите, инструментите и отношенията. ЕС прие нови инструменти, с които се опита да предостави бърз и координиран отговор с цел постигане, посредством балансирана и постепенна либерализация на търговията, на зона на мир и просперитет в Средиземноморието.

4.2

През май 2012 г. Комисията публикува Пътна карта за прилагане на европейската политика на съседство по отношение на партньорите от Средиземноморието в рамките на новата европейска политика на съседство.

4.3

Развитието на търговските отношения с партньорите от Средиземноморието и по-конкретно с Мароко стана важна цел за ЕС в тази нова стратегия, която се опитва да превъзмогне политическия и икономическия контекст, изпълнен с несигурност.

4.4

На 1 март 2013 г. ЕС официално откри преговорния процес за амбициозно и задълбочено ново споразумение за либерализация на търговията с Мароко. Целта, както вече беше показано в сходни споразумения, договорени (но не и финализирани) със съседните на ЕС държави от Източното партньорство, по-специално Украйна, Грузия и Молдова, е да се премине „отвъд границите“, за да се постигне по-голяма регулаторната съгласуваност между ЕС и конкретни съседни държави. Тя е да се разширят традиционните въпроси, свързани с търговията, и да се разгледат основни въпроси за цялостно подобряване на търговския климат (защита на инвестициите, обществени поръчки, услуги и др.), сближаване на Мароко с правилата на вътрешния европейски пазар и задълбочаване в специфични въпроси, останали встрани по време на предходните преговори (право на интелектуална собственост, санитарни и фитосанитарни мерки и др.).

5.1

Отварянето на преговорите за цялостно и задълбочено споразумение за либерализация на търговията е последният етап от търговските отношения между ЕС и Мароко. След премахването на митата за селското стопанство и промишлените стоки, голямата цел е подобряването на бизнес климата и сближаването на мароканското законодателство с достиженията на правото на ЕС (3). Това двустранно споразумение е изключително важно, защото ще служи като модел за подобни споразумения между ЕС и някои други по-важни партньори от Южното Средиземноморие.

5.2

Европейската комисия реши да включи в преговорите специална глава, посветена на устойчивото развитие. Всъщност по искане на ЕС консултантската фирма ECORYS изготви оценка на въздействието на главата „устойчиво развитие“ (4) на споразумението.

5.3

Въпросната оценка разглежда извънредно важни въпроси, към които ЕИСК иска да допринесе по конструктивен начин, така че и двете страни в преговорите да отчетат факта, че търговията трябва да бъде в услуга на устойчивото развитие. По-долу са изложени някои жизнено важни според ЕИСК елементи, които ЕС и Мароко трябва да вземат предвид, за да може задълбочаването на техните търговски отношения да стане по начин, съответстващ на тяхното икономическо, социално и екологично развитие.

5.4

Търговският дефицит на Мароко с ЕС се увеличава през последните години, до известна степен в резултат на споразуменията за либерализация на търговията, и поражда известен скептицизъм от страна на Мароко относно „възможностите“, които биха възникнали от едно ново споразумение. Опитът с предходни споразумения със САЩ и Турция подсилва резервите и опасенията за прекалена зависимост от външни ресурси. Емблематичен сектор като селското стопанство сочи нарастваща зависимост на Мароко от внос на суровини като мляко или зърнени култури, което влияе отрицателно на неговата продоволствена независимост. Търговската стратегия между двете страни трябва да насърчава продуктовото многообразие.

5.5

Европейският сектор ще продължи да настоява за по-добра защита на инвестициите за постигане на правна сигурност, която ще улесни преките чуждестранни инвестиции. Напредъкът през последните години трябва да се претвори в допълнителни промени в мароканското законодателство. Европейските предприятия продължават да сочат Мароко като място за преместване на някои етапи на офшорното производство. Секторите, свързани с автомобилната промишленост, самолетостроенето и електрониката бяха пионери, но едно прозрачно регулиране и нови форми на сътрудничество с националните предприятия могат да създадат нови възможности.

5.6

ЕС смята, че има голям потенциал неговите предприятия да се възползват от нови възможности в секторите услуги и финанси. От своя страна Мароко отправя искане за повече европейски средства за подпомагане на сложния процес на хармонизиране на законодателството.

5.7

Често икономическите ползи от свободната търговия с Мароко се концентрират в определени сектори или райони от страната, спомагайки за изолацията на най-необлагодетелстваните територии. Оценките на въздействието трябва да анализират приоритетно предимствата и рисковете от свободната търговия за местното и регионалното равнище.

5.8

Новият тласък на търговията не бива да води до загуба на права на работниците. Синдикалните права трябва да се засилят и да се изградят основите за създаване на достойни и качествени работни места, в съответствие с параметрите на Международната организация на труда (МОТ). Традиционно слабо място в търговските отношения между ЕС и Мароко е ограниченото създаване на заетост.

5.9

ЕС и Мароко трябва да инвестират в обучение, за да може новите възможности да са от полза на нискоквалифицираните работници, работниците от необлагодетелстваните райони, младите хора и жените. Увеличаването на броя на предприемачите, укрепването на кооперациите и развитието на малките и средните предприятия трябва да бъдат в основата на новата стратегия в областта на обучението. Инициативите, свързани със социалната икономика, трябва да бъдат насърчавани.

5.10

Партньорството за мобилност между ЕС и Мароко (5) е резултат от усърден труд и от двете страни за улесняване на свободното движение на хора и управлението на миграционните потоци. ЕИСК приветства поетия от ЕС и Мароко ангажимент да предоставят по-важна роля на организациите на гражданското общество в проследяването на различни елементи, за които страните са се договорили.

5.11

Въпросното партньорство трябва да послужи за подобряване на академичния обмен, трансфера на знания от научните изследвания и да подпомогне културните и туристическите потоци. Изтичането на мозъци е очевиден проблем, който трябва да бъде обект на специални разпоредби.

5.12

Финансовата помощ от ЕС за подпомагане на сближаването на законодателството трябва да улеснява прилагането на практика на разпоредбите в полза на равенството между мъжете и жените и правата на човека. Не е достатъчно да се множат инструментите в полза на жената, необходимо е периодично да се отбелязва постигнатият по места напредък и да се подпомага работата на организациите на гражданското общество.

5.13

Опазването на природните ресурси и на биологичното разнообразие не е в противоречие с по-динамичната търговия. Либерализацията на търговията не може да служи за активизиране на дейности, които могат да окажат отрицателно въздействие върху околната среда. ЕС и Мароко трябва да дадат приоритет на постепенната хармонизация, с определени срокове, в областта на околната среда, въпреки финансовите разходи за сближаване на законодателството в областта на санитарната и фитосанитарната защита, управлението на промишлените отпадъци или замърсяването на водите.

5.14

Оценките на въздействието върху устойчивостта, извършвани от ЕС по отношение на търговските отношения с Мароко, все още не са запълнили голяма празнота в тези споразумения — детайлното проследяване на въздействието му върху околната среда в хода на либерализацията на търговията. Жизнено важно е да се предоставят инструменти на гражданското общество на ЕС и Мароко, за да се подкрепят органите на властта в трудната задача да настояват икономическият растеж и активизирането на търговията да не се осъществяват в ущърб на необходимото опазване на околната среда.

5.15

Преговорите за споразумение в областта на рибарството между ЕС и Мароко (6) са пример за необходимостта всяка търговска инициатива да зачита правата на човека, устойчивостта на околната среда и ползата за съответното местно население. Легитимността на този вид споразумения е възможна единствено, ако се съпътстват с инструменти и показатели, които да гарантират тяхната устойчивост.

6.1

Селскостопанският отрасъл представлява важен елемент от мароканската социално-икономическа структура. През 2012 г. той представлява 15 % от БВП и продължава да бъде основният източник на заетост в страната, като в него участва 43 % от трудоспособното население и се осигурява над 78 % от заетостта в земеделските райони. Средната заплата в Мароко варира между 0,55 и 0,65 евро на час (7), временно наетите работници не могат да възползват напълно от трудовите права, а детският труд продължава да се използва в мароканските земеделски стопанства. Животновъдството също е важно за селскостопанската икономика на Мароко, като представлява 30 % от добавената стойност в селското стопанство и дава работа на 20 % от работната сила в селското стопанство.

6.2

От друга страна хранително-вкусовата промишленост играе стратегическа роля в мароканската икономика. В сектора има над 1  700 предприятия, които представляват една четвърт от общото промишлено производство на страната.

7.1

Началото на задълбочени селскостопански отношения между ЕС и Мароко бе поставено с подписването на Евросредиземноморското споразумение за партньорство между Европейската общност и Мароко на 26 февруари 1996 г. и последващите изменения въз основа на нови споразумения. Последният етап завърши през 2012 г. с ново споразумение за селското стопанство, одобрено с мнозинство от Европейския парламент.

7.2

Отношенията между страните, ако съдим единствено по споразумението за селското стопанство, са били буреносни, особено със страните от Южна Европа, вследствие на конкуренцията — основно при плодовете и зеленчуците, споровете за превишаването на квотите и твърденията за нарушения на вносните цени на мароканските домати — водещ продукт в споразумението — в определени периоди.

7.3

ЕИСК счита, че в селскостопанското споразумение между ЕС и Мароко следва да бъдат включени критерии и клаузи, позволяващи да се извършва проверка на въздействието на отварянето на търговията за двете страни, по-специално по отношение на опазването на околната среда и трудовите права.

8.1

Споразумението за селското стопанство се допълва с две други действия, насочени към бъдещето и тясно свързани: планът за зелено Мароко и т.нар. „статут на напреднала държава“.

8.2

Планът за зелено Мароко в периода до 2020 г. има за цел да увеличи добавената стойност на БВП в селското стопанство и да умножи по четири производството на зехтин до 2020 г., достигайки 3 40  000 т.; 3,7 млн. т цитрусови плодове вместо 1,5 т и 10 млн. т плодове и зеленчуци вместо 4,45 млн. т понастоящем. Междувременно общата площ, засята с житни култури, ще бъде намалена от 5,3 млн. на 4,2 млн. хектара. Мароканското правителство твърди, че иска да увеличи производителността, въпреки че чуждестранните инвестиции ще се насочат към сектора на плодовете и зеленчуците. Приоритет за Мароко е да подобри търговския си баланс и поради това е необходимо да насърчава износа.

9.1

На 17 април 2013 г. Комисията публикува предложение за решение на Съвета относно „План за действие ЕС — Мароко за придобиване на статут на напреднала държава (2013 — 2017 г.)“, в който се посочва конкретно като първа мярка в селското стопанство: „Модернизиране на селскостопанския сектор и увеличаване на капацитета му в контекста на либерализирането на търговията и в съответствие с перспективите в Плана за зелено Мароко“.

9.2

Този план за подобряване на селското стопанство, което се предвижда в статута на напреднала държава, вече получава средства от ЕС, които са насочени пряко и единствено към помощта от II стълб на Плана за зелено Мароко. През последните 10 години ЕС е субсидирал Мароко с 1  330 млн. евро от фондовете за развитие. В периода 2011 — 2013 г. бяха отделени още 565 млн. евро, 70 млн. от които чрез Програмата за подпомагане на политиките в селскостопанския сектор (PAPSA), следвана от втора програма с 60 млн. евро. Тези помощи от ЕС се използват отчасти за развитие на овощарството в Средиземноморието, преди всичко на маслинови дървета.

10.1

Всички тези действия за развитие на мароканското селско стопанство ще доведат със сигурност до постигане на целите на I стълб от Плана за зелено Мароко — нарастване на износа на продукти от плодове и зеленчуци, предимно произхождащи от напоявани площи. Не случайно резултатите от моделите на проучването за оценка на въздействието, публикувано от ECORYS на 17 октомври 2013 г.сочат възможна експанзия на сектора на плодовете и зеленчуците и на преработените растителни продукти благодарение на зоната за цялостна и задълбочена търговия.

10.2

Това похвално усилие, положено от Мароко за подобряване на ефикасността на неговото селско стопанство, контрастира с малкото обработвани площи. Зърнените култури заемат 65 % от земеделските площи, следвани от плодовите насаждения (цитруси, маслини) — 11 %, промишлените култури (захарно цвекло, захарна тръстика) — 4 %, бобовите култури — също 4 % и плодовете и зеленчуците (домати, ягоди, пъпеши и др.) — 3 %. Плодовете и зеленчуците са водещи в мароканския износ.

10.3

Налице е сериозен неблагоприятен фактор за развитието на II стълб от Плана за зелено Мароко — само 12 % от земята е обработваема, а голяма част от нея не се напоява. Малките семейни земеделски стопанства до пет хектара преобладават в земеделието (над 70 % от всички марокански стопанства заемат по-малко от една трета от земеделските площи).

10.4

Преходът от зърнени култури към интензивно земеделие в Мароко увеличава засоляването на почвите (което не е чуждо и на нас, от северната страна на Средиземно море), засягащо 5 % от повърхността на страната. ЕС трябва да насърчава постигането на баланс между двата стълба на Плана за зелено Мароко и изграждането на земеделски сектор, насочен към дребните собственици, тъй като в момента в земеделието е налице силен дисбаланс в полза на износа, като мнозинството от мароканските производители са до голяма степен изключени. Следващата програма за пилотни проекти за развитие на земеделските райони (ENPARD) в Мароко може също да разкрие нови възможности.

11.1.1

В някои страни от региона свободата на сдружаване, установена в по-голяма или по-малка степен, не е съществувала преди текущите демократични промени. Въпреки това в Мароко още преди настоящите реформи съществуваха независими сдружения на работници, работодатели и други сектори на гражданското общество. Тези сдружения имаха свобода на действие, макар че бяха ограничени от политическата власт.

11.1.2

Осъществените през последните години реформи подобриха това положение, затова либерализацията на политиката в Мароко често се дава за пример на други арабски страни. Въпреки това все още съществуват области, които подлежат на подобряване.

11.1.3

Организациите на гражданското общество са в етап на разцвет, въпреки че много активисти се оплакват, че административните пречки остават, особено в процедурата за вписване на сдруженията.

11.1.4

Сред институционалните инструменти, приети в рамките на политическата реформа, следва да се отбележи създаването на Икономически, социален и екологичен съвет на Мароко през февруари 2011 г., който има консултативни функции и съветва правителството и долната и горната камара на парламента в областта на икономическите и екологичните насоки и професионалното обучение. Друга функция на ИСЕС е да насърчава и укрепва отношенията между икономическите и социалните действащи лица.

11.1.5

Някои сдружения не са представени в мароканския ИСЕС, но се ползват с престиж в областта на защитата на правата на жените, правата на човека по принцип или в борбата срещу корупцията.

11.1.6

Следните органи също са регламентирани в Конституцията: Национален съвет по правата на човека, Централна обсерватория за превенция на корупцията, Съвет по въпросите на младежта, Съвет за мароканската общност в чужбина, Съвет по конкуренцията, Съвет по сигурността. В процес на създаване са Съвет по правосъдие, Съвет по въпросите на семейството, Съвет по равнопоставеност и Национален съвет за езици и култура на Мароко.

11.2.1

Както беше посочено в предходното становище на ЕИСК относно Мароко (8), преговорите по споразумението за асоцииране се проведоха без достатъчна предварителна консултация с икономическите и социалните организации.

11.2.2

Текстът на действащото споразумение за асоцииране не посочва конкретен механизъм за участие на гражданското общество в проследяването и развитието на въпросното споразумение.

11.2.3

В член 85 от споразумението за асоцииране се посочва, че най-висшият ръководен орган, Съветът за асоцииране, взема мерки за подпомагане на сътрудничеството между Европейския икономически и социален комитет и съответната институция на Мароко.

11.2.4

Предвид факта, че ИСЕС на Мароко вече функционира и сътрудничи пълноценно с ЕИСК, би било желателно двата органа да поискат от Съвета за асоцииране създаването на съвместен консултативен комитет, който да може да внася доклади и искания в Съвета за асоцииране и в Комитета за асоцииране.

11.2.5

Съвместният консултативен комитет ще се състои от шест представители на ИСЕС на Мароко и шест представители на ЕИСК на ЕС и ще заседава два пъти годишно, последователно в Мароко и в ЕС.

11.2.6

Също така би било целесъобразно да се създадат и други механизми за допълване на участието в отношенията между ЕС и Мароко, например в областта на социалния диалог между предприемачи и работници.