5.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 170/1

1.1

ЕИСК счита, че съществува необходимост от макрорегионална стратегия за Средиземноморския регион (ССМР на ЕС), която да помогне на регионите да посрещнат предизвикателствата, които не могат да бъдат решени задоволително от отделни региони или страни с обичайни средства. Подобна стратегия би помогнала на засегнатите региони да преодолеят преобладаващите в Средиземноморския регион причини за несигурността, като повишат добавената стойност на положителните постижения на вече започнатите инициативи и целите на стратегията „Европа 2020“. Успехът на ССМР ще окаже също и положително въздействие върху ЕС като цяло.

1.2

Средиземноморските крайбрежни региони в ЕС (СКР на ЕС) се намират в идеална позиция да създадат платформа за сътрудничество, която да придобие стратегическо значение за укрепването на икономическите, социалните и политическите връзки помежду им и между тях и средиземноморските страни, които не членуват в ЕС, по конкретни въпроси (имиграция, морски транспорт, морска безопасност, опазване на околната среда и др.). СКР притежават потенциал да действат като катализатори на процеса на икономически растеж и трансформация по напълно нови начини.

1.3

С оглед на голямата площ на територията, ЕИСК предлага ССМР на ЕС да бъде разделена според три макро подрегиона, определени по географски признак (регионална близост) и приведена в действие чрез планове за действие, основаващи се на функционален подход за решаване на общите предизвикателства.

1.4

ЕИСК подкрепя ССМР на ЕС, основаваща се на „правилото на трите „да“ (повече допълващо финансиране, по-голяма институционална координация и повече нови проекти), която да засилва синергиите между различните политики на ЕС и да съгласува усилията на широк кръг заинтересовани страни в рамките на СКР на ЕС.

1.5

ЕИСК подкрепя разработването на ССМР на ЕС, която включва всички цели на стратегията „ЕС 2020“, по-специално приоритетите, определени като интелигентен растеж (изграждане на икономика, основана на знанието, подкрепяща „иновациите“ и новите технологии), устойчив растеж (насърчаване на устойчива, екологосъобразна и по-конкурентна икономика), приобщаващ растеж (насърчаване на икономика със силен акцент върху създаването на работни места и намаляването на бедността в подкрепа на социалното и териториалното сближаване).

1.6

ЕИСК определя пет двигателя на промяната, които могат да допринесат за успешното изпълнение на европейските политики на сближаване в района на Средиземноморието през периода 2014-2020 г.:

1.7

ЕИСК насочва вниманието към особено голямото значение на подкрепата на стратегията за „син растеж“, която притежава потенциал да повиши конкурентоспособността в района на Средиземноморието, като улесни прилагането на по-екологосъобразни политики и прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори. Комитетът подкрепя също така принципа на ССМР на ЕС, която взема предвид и Европейската стратегия за хората с увреждания  (1) и Стратегията за равенство между жените и мъжете  (2). Тези три стратегии трябва да се подсилват взаимно в процеса на осъществяване.

1.8

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за Средиземноморския регион в рамките на интегрираната морска политика. Но той би искал да предложи по-амбициозен подход, състоящ се от макрорегионална стратегия, обхващаща териториалния и морския стълб, отчитайки опита на региона на Балтийско море и този на региона на река Дунав, както и доклада на Европейския парламент относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС в Средиземноморието и доклада на Европейската комисия относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии.

1.9

ЕИСК отбелязва, че управленската структура на ССМР на ЕС следва да се основава на многостепенен подход с участието на регионални, национални и европейски институции и не бива да се разглежда като допълнителна дейност или усилие на тези институции.

1.10

ЕИСК изразява убеждението, че основният принцип на прилагането на ССМР на ЕС е интегрираният подход, който следва първо да бъде определен чрез провеждане на кръгли маси и впоследствие да бъде укрепен чрез създаване на Евро-Средиземноморски макрорегионален форум (ЕСМРФ) с цел насърчаване на пълноценното участие на всички институционални действащи лица и гражданското общество (заинтересовани страни) и за съчетаване на съществуващите политики с функционални цели за оформяне на обща и споделена политика. Предложеният ЕСМРФ ще се възползва от опита, натрупан в изготвянето, наблюдението и оценката на средиземноморските териториални и морски въпроси. ЕСМРФ ще се превърне в макрорегионален инструмент, който създава общи стратегически насоки за действие и ще има активна роля в определянето на приоритетните проекти за териториално сближаване в средиземноморските региони.

1.11

С оглед на подкрепата на ЕИСК и Комитета на регионите за стратегия за развитие на сближаването в Средиземноморието, ЕИСК изразява убеждението, че от стратегическа гледна точка е целесъобразно тези две институции да бъдат домакини на Средиземноморския макрорегионален форум и да го ръководят. Това ще бъде постигнато чрез създаване на ръководна група, съставена от представители на Европейския парламент, Комисията, ЕИСК и КР. Тази ръководна група ще оказва систематично подкрепа в процеса на разработване на стратегията и при бъдещото координиране.

1.12

ЕИСК подкрепя виждането, че стратегията не трябва да се разглежда само като документ — тя трябва да бъде преди всичко процес. Това означава, че стратегията се прилага във времето. ЕИСК изразява надежда, че положителните поуки от прилагането на макрорегионалните стратегии за региона на Балтийско море и региона на река Дунав ще бъдат приложени към региона на Средиземно море, като по този начин се допринесе за ефективното и своевременно прилагане на новата Стратегия за Средиземноморския макрорегион с цел постигане на конкретни ползи за гражданите от съответните региони в разумен срок.

2.1

Важно е да се установи общо определение на понятието макрорегион. Според преобладаващото определение, макрорегион е „район, включващ територия от няколко различни държави или региони, свързани с една или повече общи характеристики или предизвикателства (...) от географски, културен, икономически или друг характер“ (3).

2.1.1

Комисията създаде рамката за МРС, която съдържа следните три елемента:

2.2

Понастоящем ЕС е приел две МРС — една за региона на Балтийско море, приета през 2009 г. и друга за региона на река Дунав, приета през 2011 г. Предложената първоначално от Комитета на регионите (КР) през 2011 г. (4) макрорегионална стратегия за Адриатическо-Йонийския регион е в процес на приемане, докато стратегията за региона на Атлантическия океан, основаваща се на критерия морски басейн, вече е приета.

2.2.1

Дебатът относно МРС следва да се разглежда във връзка с различните развития в рамката на политиката на ЕС: Договорът от Лисабон направи териториалното сближаване основна цел на политиката на ЕС; в стратегията „Европа 2020“ териториалното управление е ключов фактор в подкрепа на постигането на целите на политиката на сближаване на ЕС през следващия програмен период (Многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г.).

2.2.2

През 2012 г. Комисията публикува съобщение, в което оценява нуждите от дейности, свързани с морето, в региона на Адриатическо и Йонийско море и техния потенциал, като определя рамков план „за постигане на съгласувана морска стратегия и съответен план за действие до 2013 г.“, добавяйки че „в случай че държавите — членки на ЕС решат да поискат от Комисията да изготви стратегия на ЕС за района на Адриатическо и Йонийско море, тази морска стратегия може да стане първият компонент на такава макрорегионална стратегия на ЕС, която да покрие допълнителни области“ (5).

2.3

Като има предвид, че макрорегионалният подход започва да се използва все по-широко в политиката на ЕС, ЕИСК счита че самият термин „макрорегион“ се нуждае от по-ясно определение. Освен това, в съответствие със свои предходни становища (6) ЕИСК подкрепя тази важна политическа стратегия, както и резолюцията на Европейския парламент относно макрорегионалните перспективи в Средиземноморския басейн (7).

2.3.1

Различават се две основни цели на макрорегионалните стратегии: първата е насочена към проблеми, които не могат да бъдат решени по задоволителен начин чрез самостоятелни действия на регионите или страните (например екологични предизвикателства); втората е насочена към сътрудничество, което носи ползи за участващите региони и страни. Тази класификация отразява разликата между транснационален и общ въпрос (използвана в дебата относно транснационалния характер и субсидиарността на финансирането от ЕС). Географските, социално-икономическите и административните характеристики на Средиземноморието недвусмислено показват, че първата категория цели е най-приложима за МРС.

2.4

Средиземноморският басейн има сходни екологични, исторически и културни характеристики и затова може да се разглежда като един макрорегион (8). ЕИСК е на мнение, че в Средиземноморския басейн следва да се прилага една единствена макрорегионална стратегия от 149-те (включително 7 от Хърватия) средиземноморски крайбрежни региона (СКР) на ЕС от Испания, Франция, Хърватия, Италия, Малта, Словения, Гърция и Кипър, определени на ниво NUTS 3 (9).

2.5

През 2009 г. броят на хората в активна възраст, живеещи в СКР на ЕС беше 32,4 милиона души, от които приблизително 41% жени. От средностатистическа гледна точка това население е изложено на по-голям риск от безработица, като средното равнище на безработицата в СКР на ЕС е около 12,9% за 2009 г. (8,9% за ЕС). През 2007 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на СКР на ЕС по стандарт на покупателна способност беше 1 715 милиарда или 13,9% от БВП на ЕС. Средният БВП на глава от населението в тези региони по стандарт на покупателна способност беше 23 000, по-нисък в сравнение с този за ЕС (24 000 на глава от населението по стандарт на покупателна способност) (10).

2.5.1

Като има предвид площта на региона, ЕИСК е на мнение, че Средиземноморският макрорегион (СМР) на ЕС следва да бъде разделен на поне три макро подрегиона. Проведените неотдавна от Европейския парламент (ЕП) консултации относно развитието на макрорегионите показаха гледна точка, клоняща към запазване на варианта за три отделни макро подрегиона (МПР): (i) един в западната част на Средиземноморието, (ii) втори в централната част на Средиземноморието, включващ Адриатическо-Йонийския макрорегион, и (iii) трети в източната част на Средиземноморието, със съгласувани помежду им специфични планове за действие.

2.5.2

Във връзка с макро подрегиона за централната част на Средиземноморието и в съответствие със становищата на Европейския парламент и установеното от Евростат географско разпределение, ЕИСК счита че участието на Сицилия и Малта в Адриатическо-Йонийския макрорегион е от основно значение. Още по-важно е страните и регионите, разположени по въображаемите граници на макро подрегионите, също да могат да участват в повече от един макро подрегион, за да се осигури по-добра координация и да се премахнат разхищаващото ресурсите дублиране и конфликтите.

3.1

Районът на Средиземно море като цяло страда от непоследователния подход на Европейския съюз, в рамките на който през годините бяха инициирани различни инициативи и инструменти. Тези инициативи доведоха до някои положителни постижения, но не успяха да постигнат напълно първоначално определените цели за социално, политическо и икономическо развитие. Сега е моментът усилията на ЕС да бъдат допълнени чрез Съюза за Средиземноморието и политиката на съседство, като част от неговите външни политики, чрез създаване на една по-интегрирана политика за собствените му средиземноморски региони.

3.1.1

Наличието на ясни и споделени стратегии за региона като цяло, както и за подрегионите, съпътствани от съответните планове за действие, би могло да спомогне за преодоляването на някои елементи на несигурност в регионалната политика, които възникнаха в резултат от неуспехите на политиката, свързана с външните политики на ЕС в региона, като Съюза за Средиземноморието и европейската политика на съседство. Подобни ясни стратегии могат да спомогнат също и за включване и спасяване на някои положителни постижения и проекти в процес на осъществяване в рамките на съществуващите външни политики на ЕС.

3.2

ЕИСК се застъпва за макрорегионален подход, който засилва синергиите между различните политики на ЕС и съгласува усилията на широк кръг заинтересовани страни, намиращи се на територията на СКР на ЕС. Най-общо казано, МРС следва да бъде насочена към осигуряване на добавена стойност на действията, които вече се осъществяват в рамките на определен макрорегион, за да се съгласуват европейските, националните и регионалните средства, да се създаде усещане за споделени постижения сред участниците и да се обединят организациите и органите на всички равнища около някои ключови възможности и предизвикателства. По-конкретно, в настоящия период на огромни бюджетни ограничения, които силно намаляват способността на частния сектор да запали отново двигателя на икономиката, съществува жизненоважна необходимост да се постигне възможно най-голяма степен на ефективност на Парето в използването на наличните ресурси.

3.3

Настоящата икономическа ситуация, породена от световната финансова криза от 2008 г., изисква постоянни усилия за насърчаване на нови области на растеж, които биха могли да изведат страните от икономическата криза и да им дадат възможност да създадат толкова необходимите работни места. Крайбрежните райони на ЕС в Южна Европа притежават потенциал да се превърнат в новаторски центрове на динамичен растеж чрез използване на уникалните си характеристики.

3.3.1

За това обаче ще са необходими безпрецедентни усилия за координиране на всички дейности, извършвани от ключовите заинтересовани страни в региона, с цел постигане на по-тясна интеграция между въпросните райони, като социалните партньори и гражданското общество играят основна роля.

3.3.2

Считаме, че вече съществуват редица инструменти и политики, които биха могли да допринесат значително за осъществяването на МРС. Тук става въпрос за проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), т. нар. структурни фондове и средствата, разпределяни по цел „Сближаване“, цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, цел „Европейско териториално сътрудничество“, програми за развитие на транспорта и териториалното сътрудничество (набелязани за „Европа 2020“), особено такива с конкретна морска насоченост, като Европейския фонд за морско дело и рибарство, Механизма за свързване на Европа, както и финансирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и националното финансиране.

3.3.2.1

В това отношение си струва да се отбележи, че всички държави — членки на ЕС (и по-конкретно 163-те региона в Средиземноморието) понастоящем изготвят своите индивидуални споразумения за партньорство, които ще определят по какъв начин всяка държава членка ще се възползва от фондовете по ОСР. Въпреки че в тези споразумения действително има елемент на териториално сътрудничество, ЕИСК счита, че се пропуска възможност за по-голяма съгласуваност между страните и регионите в Средиземноморието.

3.3.2.2

ЕИСК обаче настоява за приемане на временни мерки в полза на осъществяването на МРС, като тези мерки следва да бъдат напълно действащи към момента на извършване на средносрочния преглед на споразуменията за партньорство, сключени с държавите членки.

3.3.3

За да се гарантира, че тези инструменти са фокусирани и оптимизирани, съществува необходимост от многостепенна координация между участващите институции, за да се осигурят насоки на процеса и да се гарантира пълноценно използване на ресурсите и избягване на дублирането. Сега междурегионалната координация придобива основно значение и спешност, тъй като е необходимо да се постига повече при непроменено (или по-ниско) равнище на финансиране. Следователно за осигуряването на координация и ефективност е необходимо да бъдат създадени подходящи и ефективни инструменти.

3.3.3.1

В един конкурентен глобализиран свят 163-те региона трябва да могат да се конкурират с близки и далечни конкуренти, поради което първостепенно значение придобива нуждата от ръководство и своевременни решения.

3.3.4

Периферните морски региони, които членуват в Конференцията на периферните морски региони (CPMR), и КР неведнъж са призовавали Европейската комисия да въведе териториални пактове, така че стратегията „Европа 2020“ да бъде възприета по-добре от всички икономически групи в европейските региони (11).

3.4

Необходимо е съчетание от основни политики и децентрализирано вземане на решения, което би спомогнало да се гарантира, че ресурсите са съгласувани по такъв начин, че да могат да бъдат използвани там, където е най-вероятно да окажат максимално въздействие, изразено в растеж и работни места.

3.4.1

Само една опростена и обмислена стратегия, основаваща се на възможно най-широк консенсус, може да помогне за определянето на пътищата и избора, пред които са изправени регионите, градовете, селата и пристанищата в СКР на ЕС.

3.4.2

Важно е също така да се разработи метод за измерване на ефективността на политиката в рамките на Средиземноморския макрорегион, така че своевременно да могат да бъдат предприемани коригиращи действия. В миналото липсата на база за сравнение за точно измерване на успеха или провала на политиката, съчетана с липсата на координация, дублирането на усилия, разхищаването на ресурси и липсата на отчетност пречеше на своевременното предприемане на коригиращи действия, което в крайна сметка увеличаваше провала на политиките.

3.4.3

Стратегията трябва да се придружава от план за действие, който ясно да определя проектите, които биха били избрани най-вече поради трансрегионалното им въздействие и значението им за икономическия растеж, както и източниците на финансиране, които трябва да бъдат мобилизирани за тяхното осъществяване. Това е жизненоважно и следва да бъде извършено за предпочитане в рамките на първите две години след влизането в сила на МФР за периода 2014-2020 г.

3.4.4

Изключително важно е да се намалят бюрократичните изисквания за отчетност и попълване на формуляри от заинтересованите страни и операторите. Липсата на капацитет и трудната задача за спазване на всички бюрократични процедури често обезкуражават НПО, МСП и регионалните власти, особено в по-малките региони, да участват. Въпреки че признаваме необходимостта от проверки и отчети, изключително важно е бенефициерите по проектите да могат да посвещават времето и ресурсите си на постигането на реални ползи за обществото и за икономиката като цяло.

3.4.5

ЕИСК счита че провалът на осъществяването на плановете за действие ще попречи на регионите да се възползват от една възможност за създаване на растеж. Алтернативната цена на подобен провал ще бъде изключително висока, особено в настоящия период на криза. ЕИСК изразява твърдото убеждение, че новаторското сътрудничество може да осигури значително повишаване на ефективността на използването на ресурсите, а оттам и по-голям растеж. Рисковете от провал застрашават и регионалните политически лидери и техните граждани. Перспективите за растеж през следващите две години не са много добри за повечето от участващите региони и този недостатък ще се засили още повече, ако регионите тръгнат по пътища, които пренебрегват възможностите, предоставени от МРС, и не успеят да се възползват ефективно и устойчиво от своите човешки и природни ресурси (12).

3.4.6

Отправната точка на тази стратегия следва да бъде идентифицирането на основните цели и на съществуващите европейски, национални и регионални програми, както и на регионалните и местните власти и сдруженията на гражданското общество, които могат да предоставят необходимата координация. В рамките на МРС на ЕС съществуват няколко проекта, финансирани от ЕС, които биха могли да увеличат генерираната от тях добавена стойност, ако бъдат съгласувани по подходящ начин. Тези видове проекти, които вече съществуват — поне на хартия — и новите, които несъмнено ще бъдат обявени в бъдеще, могат да се окажат полезни за постигането на някои цели на МРС на ЕС.

4.1

Като цяло обхватът следва да насърчи определянето на многостепенен СМР, придружен от МРС, в която дейностите се прилагат чрез конкретни планове за действие въз основа на „правилото за трите „да“: повече допълнително финансиране, по-голяма междуинституционална координация и повече нови проекти.

4.2

Средиземноморският регион се нуждае от общ ангажимент за съвместна работа по стратегията на всички равнища на действие, което ще позволи да се извлече полза от целите на стратегията „Европа 2020“, като по този начин се насърчи интеграцията между политиките и фондовете на ЕС (териториално сътрудничество). МРС следва да бъде осъществена, за да бъдат подпомогнати регионите и териториите да се изправят пред предизвикателствата, които не могат да бъдат решени само с национални средства.

4.3

ЕИСК е на мнение, че разработването на МРС за Средиземноморието следва да се основава на три стълба на растеж:

4.3.1

Интелигентният растеж следва да се подкрепя, като се взема предвид концепцията за „син растеж“. На 13 септември 2012 г. Европейската комисия публикува съобщение относно синия растеж, в което се определят пет „вериги за създаване на стойност“, които притежават потенциала да осигурят устойчив растеж и работни места в синята икономика. Това са: синята енергия; аквакултурите; морският, крайбрежният и круизният туризъм; морските минерални ресурси и сините биотехнологии (13).

4.3.1.1

„Синият растеж“ отразява изборите, които правят морските региони, за да засилят своята конкурентоспособност и икономически растеж, като използват своето географско положение и особености, а именно морските и мореплавателните дейности — казано накратко, като се концентрират върху това, което умеят най-добре.

4.3.1.2

За крайбрежните региони от СМР на ЕС предизвикателството на интелигентния растеж е двояко:

4.3.1.3

Устойчивото използване на ресурсите на Средиземноморието предлага възможност за създаване на богатство и работни места. За осигуряване на подкрепа за традиционните средиземноморски дейности, които са в упадък, е необходимо да се развият научните изследвания в областта на съвременните екологични системи и технологии и по този начин да се разкрият нови възможности.

4.3.1.4

Тези предизвикателства изискват участието на научните, технологичните и икономическите общности, заедно с това на социалните партньори. Необходимо е да се имат предвид подкрепящите дейности в области като инфраструктурата, промишлеността, обучението, политиките за инвестиции в НИРД, сътрудничеството между университетите и създаването на клъстери.

4.3.1.5

Мореплавателният сектор е много силен и допринася за стратегиите за развитие. Морският туризъм създава икономическа дейност и работни места и освен това спомага за развитието на Евро-Средиземноморската идентичност.

4.3.2

Основните цели на устойчивия растеж и на участващите сектори са взаимносвързани по редица начини. Постигането на устойчивост и осъществяването на по-екологосъобразни политики, както и преходът към нисковъглеродна икономика във всички сектори допринасят за постигането на целите в областта на изменението на климата и приспособяването към него. Ресурсите трябва да се използват ефективно, синергиите трябва да бъдат засилени, разхищенията и дублирането на усилия трябва да бъдат идентифицирани и прекратени. Ключовата инфраструктура, включително за сухопътни и морски превози, пренос на енергия и ИТ мрежи, трябва да се подобрява непрекъснато, за да се гарантира, че няма да се получат възпиращи стеснения.

4.3.2.1

Крайбрежната и морската устойчивост са взаимносвързани и податливи на натиск от човешка дейност, включително замърсяване на почвата, което евентуално може да достигне Средиземно море, и емисии CO2 от плавателни съдове (14). Интегрираното управление на крайбрежните зони не бива да се ограничава единствено до крайбрежните икономически дейности и замърсяването. Необходимо е да се предоставят всички възможни стимули, за да бъдат насърчени морският сектор и корабите, кръстосващи Средиземно море, да внедрят най-съвременните форми на „зелени“ технологии.

4.3.2.2

Европейският съюз и осем от неговите държави членки са страни по Конвенцията от Барселона за защита на Средиземно море от замърсяване от 1975 г. и нейните протоколи, подписани под егидата на ЮНЕП. С акт на Съвета, приет в края на 2012 г., ЕС стана страна по Протокола за крайбрежните води на тази конвенция, насочен към опазване на крайбрежните зони на Средиземно море от замърсяване, генерирано от дейности в крайбрежните води. Средиземноморските региони на ЕС могат да получат значителни ползи от тази конвенция и следва да ѝ обръщат голямо внимание и в контекста на целите си за постигане на „син растеж“.

4.3.2.3

Потенциалът на Средиземно море във връзка с енергията от възобновяеми източници представлява огромен по размер източник на чиста електроенергия, който все още не е развит. В МРС на ЕС следва да бъдат включени мерки за предотвратяване на изменението на климата и за приспособяване към него, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

4.3.2.4

МРС на ЕС се нуждае от действия във връзка с устойчивия транспорт за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Трафикът в автомобилните превози следва да се пренасочи към морския транспорт (15). От друга страна, морският транспорт трябва да продължи по пътя към използване на по-чисто гориво. Би трябвало да се включат и морската безопасност и сътрудничеството в предотвратяването на катастрофи и реакцията на тяхното възникване.

4.3.3

МРС на ЕС следва да включва силно регионално измерение в подкрепа на приобщаващия растеж в СКР на ЕС. Икономическото развитие и създаването на нови работни места следва да улеснят постигането на по-високо качество на живот за жителите на тези региони. Регионалните власти би трябвало да насърчават социалния диалог и участието на социалните партньори и гражданското общество. Въз основа на интегриран подход към териториалното сближаване следва да бъде взет предвид „приобщаващият“ характер на градовете и метрополните зони, селските райони, малките крайбрежни градове и островите. Достъпът на лицата с увреждания до инфраструктурата, технологиите и услугите следва да бъде обвързан с устойчивото развитие като основна предпоставка за приобщаващ растеж.

4.3.3.1

Информационните технологии трябва да се развиват, особено в периферните райони, посредством по-добра свързаност, за да се осигури подкрепа за цялостното териториално и социално сближаване на средиземноморските региони посредством мултидисциплинарен подход. Би трябвало да се насърчи развитието на ИКТ.

4.3.3.2

Важно е също така да се подчертае нуждата от по-нататъшно развитие на летищата и въздухоплавателните услуги в СМР, за да се засили регионалната икономическа интеграция. Голяма част от потенциала на въздухоплавателните услуги и инфраструктурата на въздушни превози все още не се използва пълноценно и те се нуждаят от повече инвестиции.

4.3.3.3

Институциите в областта на образованието и обучението имат ключова роля в подкрепата на приобщаващия растеж в района на Средиземноморието. Необходимо е да бъдат определени общи образователни цели за целия СМР на ЕС.

4.3.3.4

ЕИСК счита, че трябва да бъде засилен диалогът между социалните и гражданските партньори и образователните и обучаващите институции. Обучението по морски и мореплавателни дисциплини и сътрудничеството между университетите и центровете за обучение трябва да бъде изведено като приоритет.

4.3.3.5

Гласът на безработните в СМР на ЕС също трябва да бъде чут при формулирането на бъдеща стратегия, опитваща се да им осигури възможности за завръщане на пазара на труда. Също така е жизненоважно да се предприемат истински, осезаеми действия за включване на лидерите на „изключени“ социални групи като общности на мигранти, лица с увреждания и женски организации. ЕИСК подкрепя напълно политиките на ЕС, насочени към предотвратяване на дискриминацията въз основа на расов или етнически произход, увреждане, възраст, сексуална ориентация или пол.

4.3.3.6

Като се имат предвид прогнозите за застаряването на европейското население, следва да бъде включено конкретно действие в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве в СКР на ЕС. Освен това средиземноморските региони трябва да дадат начало на дългосрочен план за контролирана имиграция и сезонна заетост, за да запълнят недостига от работна ръка, до който води застаряването на населението, и да се справят с увеличаващия се коефициент на зависимост. ЕИСК се обявява за повече усилия от страна на ЕС за подпомагане на средиземноморските региони в справянето им с предизвикателствата на миграцията и интеграцията на мигрантите в обществото.

4.3.3.7

ЕИСК счита, че е жизненоважно ССМР на ЕС да бъде разработена, като се вземат предвид европейските приоритети, насочени към подобряване на социалното приобщаване, благоденствието и пълното зачитане на правата на хората с увреждания, както и да бъде насърчено равенството между половете в района на Средиземноморието. Затова е от основно значение да се гарантират индивидуалната автономност, достойнството и свободата на хората с увреждания и да се засили ролята на жените на средиземноморския пазар на труда, в обществото и по отношение на заемането на ръководни постове.

5.1

Осъществяването на Средиземноморска МРС предлага много възможности, най-вече като предоставя референтна рамка, по отношение на политиката на сближаване, и насърчава междусекторното сътрудничество в общо пространство на труд в областта на услугите. Тази рамка може да насочи инвестициите към по-голяма допълняемост и да окаже въздействие върху съответните приоритети на всеки план за регионално развитие в даден европейски макрорегион, като осигури преглед и истински синергии в рамките на интегриран подход.

5.2

МРС на ЕС би осигурила по-голямо участие и по-добро сътрудничество между различните механизми за намеса на ЕС, отивайки отвъд бюджетните кредити за политиката на сближаване, обединявайки ресурсите на регионите и държавите членки посредством многостепенно управление. Това е печеливша стратегия за всички заинтересовани страни на местно равнище.

5.3

Ползите от Средиземноморската МРС произтичат в голяма степен от нейния всеобхватен характер и многостепенен интеграционен подход, способен да насърчава синергии между политиките и програмите на ЕС, както и допълняемост на финансирането.

5.4

Осъществяването на Средиземноморската МРС ще стимулира реализирането на стратегически дейности в крайбрежните и островните зони и ще насърчи сътрудничеството между средиземноморските администрации, региони, градове, пристанища и — при възникване на необходимост — между националните власти.

5.5

Дейностите, свързани с интегрираната морска политика и „синия растеж“ ще се осъществяват, като се подчертават съществуващите взаимозависимости и синергии между дейности, които на пръв поглед изглежда нямат връзка с морския сектор.

5.6

Предложените действия ще бъдат насочени към посочените по-горе три стълба. Всяко от избраните предложение действия трябва да отговаря на следните критерии:

—

регион с излаз на море (на този критерий отговарят 372 региона);

—

регион, в който над половината от населението живее в рамките на 50 км от морето (на този критерий отговарят 73 региона).

—

Германският регион Хамбург, който не отговаря на критериите на определението, е добавен към крайбрежните региони на ЕС предвид силното му морско влияние.