ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Годишен доклад от 2013 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външно подпомагане и тяхното изпълнение през 2012 г.

Изграждане на глобално бъдеще в дух на отговорност и солидарност

Европейският съюз (ЕС) получи Нобеловата награда за мир за 2012 г. като признание за приноса си за утвърждаване на мира, демокрацията и правата на човека в Европа. В обръщението си по време на церемонията по връчването на Нобеловата награда председателят на Европейската комисия (наричана по-нататък ,,Комисията“) — г-н Жозе Мануел Барозу, свърза по подобаващ начин това постижение със солидарността и отговорността в глобален план. ,,Като континент, който е преминал през опустошението, за да се превърне в една от най-силните икономики в света, с най-прогресивни социални системи, като най-големия световен донор на помощи, ние носим специална отговорност за милиони нуждаещи се хора.“

Именно тази Европа е в центъра на глобалните усилия за подобряване на живота на хората чрез развитие. ЕС като цяло продължава да бъде най-големият донор на официална помощ за развитие в света, като общо е предоставил 55,2 млрд. евро през 2012 г.[1] От друга страна, 2012 г. бе първата година от изпълнението на Програмата за промяна[2], която цели да повиши въздействието на политиката на ЕС за развитие в борбата с бедността. Успоредно с това напредна подготовката във връзка с глобалната рамка за периода след 2015 г. и ЕС бе основна фигура в този процес. ЕС предостави също така бърза и решаваща подкрепа в ситуации на кризи и нестабилност, като например сушата в Сахел и конфликтите в Сирия и Мали.

Изпълнение на Програмата за промяна

На 14 май 2012 г. Съветът одобри Програмата за промяна, в която се определя по-стратегически подход към намаляването на бедността с цел политиката на ЕС за развитие да оказва още по-силно въздействие[3]. За тази цел в Програмата за промяна се предлагат редица основополагащи промени в начина на предоставяне на помощ от ЕС. Те включват, inter alia, диференциран подход, така че безвъзмездната помощ да бъде насочена натам, където е най-необходима, и да може да доведе до най-силно въздействие за намаляване на бедността; концентриране в най-много три сектора в дадена държава; по-ясен фокус върху доброто управление, демокрацията и правата на човека, както и върху устойчивия и приобщаващ растеж; по-често използване на новаторски механизми за финансиране; по-добра съгласуваност между политиките и засилена координация и съвместни действия с държавите членки.

Програмата за промяна е в процес на изпълнение. През 2012 г. бяха приети няколко съобщения относно конкретни аспекти, като например ,,Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“[4], ,,Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“[5] и ,,Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“[6]. Европейските дни на развитието — ежегодна проява, посветена на глобалните проблеми и сътрудничеството за развитие, — се съсредоточиха върху една централна тема на Програмата за промяна: приобщаващия и устойчив растеж за човешко развитие.

През 2012 г. Комисията използва по-често механизмите за комбиниране, при които се съчетават безвъзмездни средства и други средства като заеми и дялово финансиране, за да се получи правилният микс от източници на финансиране за конкретните проекти. ЕС създаде три нови механизма за комбиниране, отнасящи се за Азия, Карибите и Тихоокеанския басейн. По този начин в резултат на предоставените от ЕС безвъзмездни средства в размер на над 400 млн. евро станаха възможни инвестиционните проекти в държавите бенефициери, а общата стойност на проектите беше приблизително 10 млрд. евро.

Наред с това Комисията започна да определя цялостна рамка за отчитане на резултатите и за реформа на системите за мониторинг и докладване във връзка с изпълнението на проектите и програмите. През 2012 г. започна съвместно програмиране на ЕС и държавите членки относно шест държави: Етиопия, Гана, Гватемала, Лаос, Мали и Руанда. Съвместното програмиране в Хаити и Южен Судан вече бе започнало в рамките на по-ранен процес с цел подобряване на резултатите и въздействието на помощта. Поставено бе началото и на процес на разширяване на съвместното програмиране чрез оценка на изпълнимостта му в над 40 нови държави.

Продоволствена сигурност и изхранване

През 2012 г. броят на хората, които все още нямаха достъп до достатъчно количество храна, бе 870 млн. В приетото през октомври съобщение относно устойчивостта към кризи бяха набелязани десет критични мерки за подобряване на устойчивостта на най-уязвимите групи хора по света. Тези мерки включваха както национални стратегии за устойчивост към кризи и планове за предотвратяване/управление на бедствия, така и ефикасни системи за ранно предупреждение в застрашените от бедствия държави и новаторски подходи към управлението на риска. Политиката стъпва на многообещаващите резултати от инициативите на ЕС за подобряване на устойчивостта към кризи в Сахел и Африканския рог: ,,Глобален алианс за инициативата за устойчивост“ (Alliance Globale pour l'Initiative Résilience — AGIR-Sahel) и ,,Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (Supporting HoA Resilience — SHARE). И двете инициативи имат за цел да прекъснат омагьосания кръг на сушата, глада и бедността чрез постоянно координиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие.

За три години чрез инструмента за продоволствена помощ на ЕС в размер на 1 млрд. евро бе подобрен животът на повече от 59 млн. души в 49 държави и бе предоставена непряка подкрепа на други близо 93 млн. души. Две програми спомогнаха за постигането на тези резултати: програма за ваксинация на селскостопанските животни, в рамките на която бяха поставени ваксини на над 44,6 млн. глави добитък, и програма за обучение по селскостопанско производство за 1,5 млн. души.

Изхранването е ключов елемент в политиката за развитие. През 2012 г. ЕС пое ангажимента да помага на държавите партньори да намалят броя на страдащите от забавен растеж деца най-малко със 7 млн. до 2025 г. В съответствие с това по Тематичната програма на ЕС за продоволствена сигурност бяха предоставени 5 млн. евро чрез секретариата на движението за подобряване на изхранването Scaling Up Nutrition (SUN) с цел подпомагане на националните мерки и осигуряване на подходящо хранене от началото на бременността на майката до навършване на две години от детето. До края на 2012 г. в инициативата SUN се включиха 33 развиващи се страни, в които живеят 59 млн. деца от общо 165-те млн. деца със забавен растеж по света. ЕС също така участва активно на срещата на върха на Г-8 през май, по време на която бе сложено началото на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването[7]. Освен това през есента на 2012 г. започна изготвянето на съобщение относно подобряването на храненето при майките и децата, като се предвижда това съобщение да бъде прието през март 2013 г.

Социална закрила

Твърде често в процеса на създаване на материално благосъстояние се пренебрегват най-уязвимите членове на обществото. Едва 20 % от населението по света има достъп до адекватна социална закрила, а липсата на такава е пречка за дългосрочното устойчиво развитие. През август Комисията прие Съобщението относно социалната закрила, в което се обяснява как сътрудничеството за развитие може да укрепи политиките и системите за социална закрила. Съобщението включва предложения за подпомагане на държавите партньори, не на последно място във връзка с минималните равнища на социална закрила, с цел приемане и изпълнение на мерки за разкриване на работни места и по-добри възможности за наемане на работа, както и предложения за подкрепа от ЕС за преодоляване на основните причини за социална несигурност. Предложенията — които съответстват на тези в Програмата за промяна, свързани с по-всестранния подход към човешкото развитие, — бяха внесени след пространни обществени консултации и ще бъдат обсъдени през 2013 г. от министрите, отговарящи за развитието в ЕС, и от Европейския парламент. ЕС също така изрази подкрепа за концепцията за минимални равнища на национална социална закрила и допринесе за одобряването ѝ от Г-20 и за приемането на Препоръката относно минималните равнища на социална закрила на заседанието на Международната конференция на труда през 2012 г.

Подкрепа на страните в преход

В приетото през октомври съвместно съобщение ,,Подкрепа на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход“[8] се разглежда въпросът какво може да предложи ЕС, за да помогне на страните в преход при осъществяването на успешни и устойчиви преобразования. Съобщението се основава на опита на ЕС в процеса на разширяване, политиката за съседство и сътрудничеството за развитие, както и на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). В съвместното съобщение се набелязват редица конкретни мерки за подобряване на начина, по който ЕС подпомага тези държави за постигане на трайни реформи.

Предоставяне на устойчива енергия за всички

През 2012 г. се засили значително подкрепата за постигане на целите на инициативата на ООН ,,Устойчива енергия за всички“ (SE4ALL). Групата на високо равнище, чийто член е комисарят по въпросите на развитието Андрис Пиебалгс, ръководеше първата фаза на инициативата, която има за цел да мобилизира правителствата, частния сектор и гражданското общество за предоставяне на всеобщ достъп до модерни енергийни услуги, за подобряване на енергийната ефективност на всички равнища и за удвояване на дела на енергията от възобновяеми източници в глобалния енергиен микс.

През април Комисията и датското председателство на Съвета на Европейския съюз организираха среща на върха на ЕС в рамките на инициативата SE4ALL, по време на която председателят на Комисията г-н Барозу представи амбициозната цел да се помогне на развиващите се страни да осигурят достъп до устойчиви енергийни услуги за 500 млн. души до 2030 г. Комисията пое задължения на стойност 400 млн. евро за свързани с енергията дейности в страните в Африка на юг от Сахара посредством механизми за комбиниране. Също така тя въвежда инструмент на ЕС за техническа помощ на стойност 65 млн. евро и предвижда над 75 млн. евро за проекти за електрификация на селските райони в региона на АКТБ.

Повече от 12 млн. души би трябвало да се ползват от подобрен достъп до модерни енергийни услуги благодарение на проектите, които вече са финансирани по Съвместния фонд за енергетиката АКТБ—ЕС в целия регион на АКТБ.

„Рио+20“: към по-екологична икономика

По време на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (,,Рио+20“) през юни ЕС осигури поемането на ангажименти в области като водата, океаните, сушата и екосистемите, достойния труд, социалната закрила, енергията, устойчивото селско стопанство и продоволствената сигурност. Конференцията прие декларацията ,,Бъдещето, което искаме“[9]. Приобщаващата екологична икономика бе призната за първи път за важен инструмент за постигане на устойчиво развитие и за намаляване на бедността. Освен това бе признато, че са необходими спешни мерки за преодоляване на неустойчивите модели на производство и потребление. Появи се възможност за работа с широк кръг изразили желание за това държави с цел изработване на политики относно екологичната икономика като обща задача. Решено бе също така да се разработят цели за устойчиво развитие и варианти за ефективна стратегия за финансиране на устойчивото развитие.

Постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)

Проектите и програмите на ЕС спомагат за постигането на ЦХР в различните континенти и региони. Като цяло напредъкът в постигането на ЦХР в световен мащаб е впечатляващ. Според последните налични данни[10] делът на живеещите в крайна бедност хора по света вече е спаднал наполовина, още преди 2015 г.

Значително подобрение се наблюдава при достъпа до чиста питейна вода, при записването в начално училище и при броя на заразените с ХИВ по света, въпреки че в тези сектори продължават да съществуват различия между градските и селските райони. Предизвикателствата все още не са преодолени, като особено изостават някои региони в Африка на юг от Сахара и някои държави, засегнати от конфликти. В глобален план предстои работа особено в областта на борбата с глада, детската смъртност и смъртността сред майките, качеството на водата и канализацията.

През 2012 г. стартираха редица програми в рамките на инициативата на ЕС за ЦХР на стойност 1 млрд. евро. Инициативата за ЦХР има за цел да подпомага по-бързия напредък в постигането на ЦХР в 36 държави от региона на АКТБ чрез предоставяне на финансиране за целите, при които е налице най-голямо изоставане от графика, както и на основаващо се на постиженията финансиране за държавите, които успешно са усвоили помощта.

Инициативата за ЦХР в действие:

Водоснабдяване за пренебрегнатите райони в Того

В рамките на инициативата на ЕС за ЦХР бяха заделени 16,7 млн. евро за сектора на водоснабдяването и канализацията в южния крайморски регион на Того, където живее почти половината от населението и е съсредоточена 90 % от икономическата дейност на страната. Едва 13 % от населението в този район има достъп до безопасна и чиста питейна вода, която се добива от традиционни водоизточници или чрез помпи. До 2016 г. ще бъдат изградени или ремонтирани 467 водоизточника и 6 000 отходни ями, а 8 500 държавни служители и заинтересовани страни ще бъдат обучени. Съвместно с УНИЦЕФ и Германския Червен кръст са организирани два проекта, които имат за цел снабдяване с питейна вода и канализационни инсталации на 140 селски общности в района и обучение по хигиена на семействата, с особено внимание върху децата.

Подготовка във връзка с рамката за периода след 2015 г.

Подготовката за специалната проява на ООН за преглед на напредъка в постигането на ЦХР (септември 2013 г.) набра скорост през 2012 г., както и в по-общ план дискусиите относно новата рамка за периода след 2015 . Започна работата по изготвянето на съобщение на Комисията, включваща провеждане на обществена консултация, а през юли комисар Пиебалгс бе избран за член на Групата на ООН на високо равнище, която се занимава с рамката за периода след 2015 г. Това съобщение предстои да бъде прието през февруари 2013 г. и ще съдържа предложения за принципите в подхода на ЕС към всеобхватната рамка за периода след 2015 г., която ще обединява премахването на бедността и устойчивото развитие, включително и прегледа на ЦХР и действията след конференцията ,,Рио+20“. Очаква се Съветът да одобри подхода през юни 2013 г.

ЕС по света

Доброто управление, което е изключително важно за приобщаващото и устойчиво развитие, бе основен обект на внимание през 2012 г. В съответствие с Програмата за промяна и съвместното съобщение от 2011 г. ,,Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“[11] ЕС използва своя набор от инструменти в областта на външните отношения, за да способства за реформите в страните в преход и да се намеси активно в кризисни ситуации с цел да гарантира стабилността и да подкрепи провеждането на свободни и честни избори. ЕС ограничи отношенията си с държавите, в които се нарушават правата на човека, и наложи широкомащабни ограничителни мерки срещу репресивните режими, като същевременно насочи помощта към гражданското общество и засегнатото население. Такъв бе случаят със Сирия, където поради задълбочаващата се хуманитарна криза и системните нарушения на правата на човека ЕС спря двустранната финансова помощ, наложи строги санкции и насочи помощта пряко към засегнатото население.

В общ план сътрудничеството на ЕС по света продължи да се съсредоточава върху постигането на ЦХР. Макар че изгледите за постигане на целта за всеобщо основно образование до 2015 г. са добри, все още е малко вероятно страните в Африка на юг от Сахара да постигнат навреме ключовите ЦХР. Крайната бедност, детската смъртност и здравето на майките продължават да са сред най-големите предизвикателства. Резултатите от осъществяването на подкрепата на ЕС в региона на юг от Сахара бяха добри през 2012 г.; общият размер на поетите задължения за финансиране възлезе на 4,014 млрд. евро. Няколко държави преизпълниха годишните си цели благодарение на по-доброто изпълнение на проектите и програмите в сравнение с очакванията. Най-показателният пример бе предоставянето на Малави на бюджетна подкрепа в размер на 40 млн. евро през декември 2012 г. след позитивни промени в страната.

За да се подобри трайно устойчивостта към кризи на най-уязвимите групи хора в региона на Сахел, Комисията проведе конференция на високо равнище през юни. По време на конференцията бе договорено да се постави началото на партньорство за устойчивост чрез инициатива с участието на множество заинтересовани страни (AGIR-Sahel/Глобален алианс за инициативата за устойчивост — Сахел).

Инициативата AGIR представя пътна карта за повишаване на устойчивостта на жертвите на хронично недохранване в региона. Освен за потенциална инвестиция в размер на 750 млн. евро за период от три години за изграждане на сезонни механизми за социална защита, консенсус бе постигнат и по отношение на необходимостта от инвестиции в здравеопазването и други социални сектори, функционирането на пазарите на храни и овластяването на жените, включително и на тези, заети в селското стопанство.

В допълнение към помощта в големи размери, която ЕС отпусна за региона на Африканския рог след сушата през 2011 г., Комисията въведе инициативата ,,Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (Supporting HoA Resilience — SHARE) с цел насърчаване на инвестициите в зоните, които се възстановяват, и подпомагане на устойчивостта. За засилване на ангажимента на ЕС през 2012—2013 г. бяха съставени планове, оценени на повече от 250 млн. евро. Те включваха подпомагане на производството в земеделието и животновъдството, на изхранването, на здравето на селскостопанските животни и на водоснабдяването, както и на управлението на природните ресурси. В рамките на инициативата SHARE Комисията подчертава, че трябва да се обърне по-специално внимание на низините в региона на Африканския рог, които до голяма степен съвпадат с териториите с преобладаващо скотовъдство или съчетание от земеделие и скотовъдство. Инициативата SHARE е част от Стратегическата рамка за Африканския рог, която предвижда холистичен подход към ангажиментите, поети от ЕС в региона, чрез подпомагане на хората да постигнат по-стабилен мир и по-голяма стабилност, сигурност и просперитет под управлението на отговорно правителство. За тази стратегическа рамка допринасят и голям брой проекти за сътрудничество за развитие, както и четири текущи мисии и операции по линия на ОПСО.

През 2012 г. ЕС изигра важна роля в Мали, като осигури международна мобилизация след бунта в армията/държавния преврат и заплахата от евентуално завземане на Северно Мали от терористичните групи. С цел намиране на изход от политическата ситуация ЕС предприе мерки за възстановяване на армията и подкрепи в значителна степен усилията на африканските и френските сили да се намесят, за което одобрението на Съвета за сигурност на ООН бе получено в началото на 2013 г. За да набере подкрепа за възстановяването на страната, ЕС ще проведе донорска конференция за Мали през май 2013 г. Кризата показа колко уместен е всеобхватният подход на ЕС, както и решимостта на Съюза да даде значителен принос за възстановяването и стабилизирането и за изграждането на траен мир, особено в северната част на Мали. При все че за мира и развитието в целия регион на Сахел все още е нужно да се намери трайно решение на политическата криза и кризата със сигурността в Мали, трябва да се обърне внимание и на проблемите със сигурността и развитието, които касаят целия регион на Сахел.

Взаимната отчетност и споделеният ангажимент за утвърждаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона са залегнали в основата на обновената европейска политика за съседство[12], която преди всичко се стреми да подкрепя т. нар. ,,дълбока“ демокрация. Отпуснати бяха средства по линия на рамковите програми за допълнително подпомагане на съседните на ЕС държави на юг и на изток: ,,Подкрепа за партньорство, реформи и приобщаващ растеж“ (програма SPRING) и ,,Интеграция и сътрудничество за Източното партньорство“ (програма EaPIC).

През 2012 г. ЕС осъществяваше действия в отговор на Арабската пролет, която засегна част от южните съседи на ЕС, в съответствие с принципа ,,повече за повече“[13] — стимулиращ подход, чиято цел е да се подпомагат партньорите, които извършват реформи и изграждат ,,дълбока“ демокрация. Рамковата програма SPRING въплъщава този принцип, като предоставя допълнителна подкрепа на страните партньори, които проявяват истинска ангажираност и постигат истински напредък.

Осигуряване на образование за разселените деца от Сирия

Разселените деца от Сирия, които са останали извън образователната система, получават подпомагане по линия на програма на ЕС на стойност 10 млн. евро. Програмата се изпълнява чрез УНИЦЕФ и има за цел да осигури достъп до безплатно формално образование и други образователни услуги за 5 500 уязвими сирийски и йордански деца в 39 училища в цяла Йордания и за децата в приемните общности в Йордания. Проектът подпомага образователната система в Йордания на национално равнище и на равнището на местните общности.

Що се отнася до източните съседи на ЕС, чрез сътрудничеството на Съюза продължи подкрепата за реформите в страните партньори. Съвместното съобщение ,,Източно партньорство: Пътна карта за срещата на върха през есента на 2013 г.“[14] от месец май представляваше важен етап в подготовката на бъдещата работа. Двустранното и многостранното измерение на пътната карта ще служат като насоки за осъществяването на партньорството по време на подготовката за срещата на върха във Вилнюс. Нарасна финансовата помощ за Армения, Грузия и Молдова по линия на програма EaPIC.

През 2012 г. ЕС бе особено активен в Азия и проведе рекордно голям брой заседания на високо равнище, посещения и срещи на върха, като кулминацията беше 9-ата среща на върха Азия—Европа (ASEM), проведена през ноември в Лаос. Постигнат бе добър напредък по отношение на рамковите споразумения, споразуменията за партньорство и сътрудничество и споразуменията за свободна търговия с няколко азиатски партньори. ЕС продължи да работи с регионалните организации. Той се споразумя с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) за нов план за действие, насочен към устойчивото развитие и приобщаващия растеж за периода 2013—2017 г.

Реформите в Мианмар/Бирма

ЕС подкрепя забележителните процеси на политически и икономически преход, които протичат в Мианмар/Бирма, и спря прилагането на ограничителни мерки през май 2012 г. Понастоящем Комисията си сътрудничи с правителството в пълна степен в областта на сътрудничеството за развитие, чийто бюджет нарасна над два пъти, а обхватът му се разшири. През февруари 2012 г. комисарят Пиебалгс посети Мианмар/Бирма и обяви пакет на стойност 150 млн. евро за две години, чрез който ще се подпомогнат демократичните реформи в страната, за да се способства за постигането на устойчив растеж и развитие за цялото население. Този пакет, по който вече бяха поети задължения в размер на 100 млн. евро в края на 2012 г., допълва съществуващата подкрепа за здравеопазването, образованието, поминъка, разселените лица и изграждането на управленски капацитет. Върховният представител и заместник-председател г-жа Аштън откри официално новия офис на ЕС в Янгон по време на посещението си през април, а през септември ЕС започна процедури за повторно въвеждане на Общата система за преференции, което ще помогне на Мианмар/Бирма да увеличи своя износ за Европа. Официално откритият от председателя Барозу през ноември 2012 г. Център за мир в Мианмар, който има ключова роля в процеса на установяване на етнически мир, получи от ЕС финансиране за започване на дейността си.

Афганистан продължи да бъде приоритет. През май Съветът потвърди дългосрочния ангажимент на ЕС към страната, като обеща най-малкото да запази размера на помощта след оттеглянето на войските през 2014 г. и да подкрепи усилията на Афганистан за укрепване на гражданската полиция и върховенството на закона. Тази ангажименти залегнаха в основата на задълженията, които ЕС пое по време на международните конференции в Чикаго, Кабул и Токио. През 2012 г. подкрепата от ЕС за здравеопазването и социалната закрила възлезе на 185 млн. евро. ЕС продължи сътрудничеството си в областта на върховенството на закона, като обърна особено внимание на полицейската дейност. Афганистан се ползва и от подкрепа по тематични области като правата на човека, гражданското общество и продоволствената сигурност.

Регионът на Централна Азия, който продължава да е нестабилен и особено уязвим, е важен за ЕС. Поетите от ЕС задължения във връзка със сътрудничеството за развитие бяха на обща стойност 117 млн. евро през 2012 г. Стратегията ЕС—Централна Азия, която бе преразгледана през 2012 г.[15], продължава да е ефективна и Съветът по външни работи приветства укрепването на отношенията с държавите от Централна Азия и потвърди значението на стратегията. Всички приоритетни области на стратегията все още са важни: правата на човека, върховенството на закона, доброто управление и демократизацията; младежта и образованието; икономическото развитие, търговията и инвестициите; енергетиката и транспортът; екологичната устойчивост и водите, както и борбата с общите заплахи и предизвикателства. По линия на сътрудничеството за развитие през 2012 г. ЕС наблегна на образованието, управлението на публичните финанси и механизма за инвестиции за Централна Азия (IFCA), както и на развитието на частния сектор и трансграничната сигурност на регионално равнище.

Като цяло напредъкът на Латинска Америка в постигането на ЦХР е значителен. Двустранното сътрудничество между ЕС и страните от Латинска Америка бе съсредоточено върху широк кръг от сектори, сред които са доброто управление, борбата с корупцията, образованието, климатът и биологичното разнообразие, както и подпомагането на икономиката.

Отношенията с Карибския регион през 2012 г. се съсредоточиха върху довършването и приключването на редица инициативи, започнати през предходни години. Продължаването и укрепването на политическия диалог със страните от региона останаха приоритет и се проведе политически диалог между ЕС и Карибския форум на африканските, карибските и тихоокеанските държави (КАРИФОРУМ). През 2012 г. бе създаден Карибският инвестиционен механизъм, който ще започне да функционира официално в началото на 2013 г.

Значението на Латинска Америка и Карибския басейн за ЕС продължи да нараства през 2012 г. благодарение на впечатляващите им икономически постижения и все по-сериозната и широка ангажираност по отношение на демократичните ценности и правата на човека. В същото време в отношенията се наблюдаваше и обезпокоителна тенденция на използване на рестриктивни търговски практики, като например ограниченията, наложени от Аржентина върху сертификатите за внос, които се отразиха неблагоприятно на търговските отношения.

През 2012 г. бе прието съвместното съобщение ,,Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“[16]. ЕС продължи да работи с Тихоокеанския регион, а най-силно се открои участието на Съюза на 43-ия Форум на тихоокеанските острови, който се проведе през август на Островите Кук. Проявата събра на едно място държавните ръководители от региона, за да определят приоритетите и да осигурят ценен принос за по-ефикасна помощ за развитие. Втората среща на министрите от ЕС и Форума на тихоокеанските острови се състоя през юни и обхвана теми като сигурността, управлението, правата на човека, равенството на половете, развитието, изменението на климата и устойчивото управление на океанските ресурси.

Въпреки непрекъснатите и координирани усилия Тихоокеанският регион все още изостава в изпълнението на всички ЦХР. През 2012 г. в държавите от АКТБ в Тихоокеанския регион бяха одобрени няколко проекта на ЕС за подпомагане на напредъка в постигането на тези цели, включително за финансиране от инициативата за ЦХР.

През юни Комисията внесе предложение за Решение на Съвета за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз[17]. На 10-ия форум ОСТ—ЕС, който се проведе през януари в Брюксел, имаше участници от ОСТ и от четирите държави членки, с които са свързани (Дания, Франция, Обединеното кралство и Нидерландия). По време на форума бяха обсъдени подновяването на асоциирането, както и програмирането и изпълнението на средства в рамките на Европейския фонд за развитие.

Перспективи

2013 г. ще бъде от ключово значение за ориентиране на дискусиите относно рамката за периода след 2015 г., като се очаква през февруари 2013 г. Комисията да приеме съобщението ,,Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“. Очаква се заключенията на Съвета във връзка с този документ да бъдат приети през юни 2013 г. и в тях да се консолидира общият подход на ЕС към дискусиите относно рамката за периода след 2015 г. Това е особено важно с оглед на специалната проява на ООН за преглед на напредъка в постигането на ЦХР, която ще се проведе през септември 2013 г. Основната цел на тази нова рамка за периода след 2015 г. следва да бъде осигуряването на ,,достоен живот за всички“ до 2030 г. чрез премахване на бедността във всички нейни измерения (икономическо, социално и екологично) и чрез осигуряване на устойчиво бъдеще за света.

В допълнение към това Комисията ще положи сериозни усилия за провеждане на обществен дебат по темата. Европейският доклад за развитието за 2013 г., който трябва да бъде публикуван през април 2013 г. със заглавие ,,Post-2015: global action for an inclusive and sustainable future“ (,,След 2015 г.: глобални действия за приобщаващо и устойчиво бъдеще“)[18], ще осигури допълнителен принос от страна на ЕС за глобалния диалог. Европейските дни на развитието през ноември 2013 г. също ще бъдат посветени на бъдещето на развитието.

Преговорите с Европейския парламент и Съвета във връзка с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. ще продължат с цел постигане на междуинституционално споразумение, което ще доведе до приемането на регламентите за финансовите инструменти до 2013 г. Комисията ще продължи да изпълнява Програмата за промяна, която също ще бъде в основата на програмирането по МФР за периода 2014—2020 г.

Макар че диференцирането ще започне едва с новите финансови инструменти, Комисията вече ще работи за създаването на гаранции, че преходът към нови партньорства няма да внесе смущения. Тя ще се съсредоточи върху дългосрочната устойчивост в изпълнението на програмите по действащата МФР.

[1]               http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137320.pdf

[2]               COM(2011) 637 окончателен, 13.10.2011 г.

[3]               http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf

[4]               COM(2012) 446 final, 20.8.2012 г.

[5]               COM(2012) 492 final, 12.9.2012 г.

[6]               COM(2012) 586 final, 3.10.2012 г.

[7]               Съобщение на Комисията за медиите IP/12/490, 18.5.2012 г.

[8]               JOIN(2012) 27 final, 3.10.2012 г.

[9]               http://www.un.org/en/sustainablefuture

[10]             http://www.un.org/millenniumgoals/pdf/MDG%20Report%202012.pdf

[11]             COM(2011) 886 окончателен, 12.12.2011 г.

[12]             Развитието на взаимоотношенията на ЕС с партньорите му в съседните на ЕС региони и преходът в Южното Средиземноморие бяха определени след стратегически преглед на европейската политика за съседство през 2011 г. В съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител и заместник-председател от 25.5.2011 г., озаглавено ,,Нов отговор на промените в съседните държави“, бе очертана визията за новата европейска политика за съседство и бяха доразвити концепциите от приетото на 8.3.2011 г. съвместно съобщение ,,Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“.

[13]             Съвместно съобщение COM(2011) 200 окончателен, 8.3.2011 г.

[14]             JOIN(2012) 13 final, 15.5.2012 г.

[15]             3179-то заседание на Съвета по външни работи: http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/131149.pdf

[16]             JOIN(2012) 6 final, 21.3.2012 г.

[17]             СОМ(2012) 362 final, 16.7.2012 г. Предложението се основаваше на внимателен анализ на действащото решение, на резултата от многобройните консултации, на политическите декларации на Комисията, Съвета, отвъдморските страни и територии и държавите членки, както и на външни проучвания.

[18]             http://www.erd-report.eu/erd/index.html