Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Малта за 2013 г. и за представяне на становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за периода 2012—2016 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент[4],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

след консултация с Икономическия и финансов комитет,

като има предвид, че:

(1)       На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)       На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите членки по заетостта[5], като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)       На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)       На 6 юли 2012 г. Съветът прие препоръка относно националната програма за реформи на Малта за 2012 г. и даде становището си относно актуализираната програма за конвергенция на Малта за периода 2011—2015 г.

(5)       На 28 ноември 2012 г. Комисията прие Годишния обзор на растежа[6], с което постави началото на европейския семестър за 2013 г. за координация на икономическата политика. На 28 ноември 2012 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие също така втория Доклад за механизма за предупреждение[7], в който беше посочено, че Малта е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)       На 14 март 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите за осигуряването на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за подпомагане на растежа. Той подчертава необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа бюджетна консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)       На 10 април 2013 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед[8] за Малта, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че в Малта са налице макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими политически действия. По-специално развитието на банковия сектор и пазара на недвижими имоти налага въвеждането на строго наблюдение. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси е нужно политическо внимание.

(8)       На 30 април 2013 г. Малта представи своята актуализирана програма за стабилност, обхващаща периода 2012―2016 г., както и националната си програма за реформи за 2013 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9)       Въз основа на проведената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата изглежда реалистичен. На 4 декември 2012 г. Съветът отмени своето решение относно наличието на прекомерен дефицит в Малта на база на своята корекция от 2011 г., която се оказа трайна предвид прогнозата на Комисията от есента на 2012 г. През 2012 г. обаче Малта отчете държавен дефицит от 3,3 % от БВП, което отново е над референтната стойност от 3 % от БВП. Целта на бюджетната стратегия, посочена в програмата, е постепенното намаляване на дефицита на 3,3 % от БВП през 2012 г. и на 0,8 % от БВП през 2016 г., което предполага постепенен напредък към постигане на средносрочната цел. В програмата се потвърждава средносрочната цел за балансирана позиция в структурно отношение, която е по-амбициозна, отколкото изискванията в Пакта за стабилност и растеж, но нейното постигане не е планирано за програмния период. През 2013 г. целта по отношение на дефицита се основава на относително висок растеж на данъчните приходи, което не се обяснява изцяло с макроикономическия сценарий, служещ за база. Освен това той не е подкрепен в достатъчна степен с подробно описани мерки, какъвто е случаят и за следващите години. Поради това промяната на планираното (преизчисленото) структурно салдо е значително по-голяма в сравнение с прогнозата на Комисията. Съгласно прогнозата през 2013 г. структурното салдо ще се подобри само с ¼ процентни пункта от БВП, а през 2014 г. промяната е минимална, при условие че политиката остане непроменена. Предвижда се държавният дълг да продължи да бъде над прага от 60 % от БВП през целия програмен период. Националните органи предвиждат дългът да се увеличи с 74,2 % от БВП през 2014 г., след което да започне да намалява до 70 % до 2016 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2013 г. се очаква съотношението между дълга и БВП да нарасне малко по-бързо на 74,9% през 2014 г., тъй като се очаква първичният дефицит да продължи да се увеличава. Предвид корекцията на прекомерния дефицит през 2011 г. Малта преминава през тригодишен преходен период, който започна през 2012 г., по отношение на спазването на референтната стойност. През 2012 г. Малта не постигна достатъчен напредък по отношение на спазването на дълговия критерий, като за периода 2013—2014 г. също не се предвижда да го направи. Макар фискалната рамка на Малта да е доста гъвкава, необвързващият ѝ характер и кратките периоди на фискално планиране не спомагат за постигането на стабилна фискална позиция. Все още не е транспонирана Директива 2011/85/EС относно бюджетните рамки, а и правилото за структурно бюджетно салдо, както е предвидено в Договора за стабилност, координация и управление, все още не въведено в законодателството на Малта. В програмата за стабилност се посочва намерението на правителството да създаде съвет по фискалните въпроси, но все ще няма конкретни планове за това.

(10)     Спазването на данъчното законодателство и укриването на данъци продължават да влияят отрицателно върху качеството на публичните финанси. Властите въведоха няколко целесъобразни мерки, а други допълнителни мерки са в списъка с проекти, но изпълнението трябва да бъде наблюдавано отблизо, тъй като все още няма резултати. Данъчните стимули, които насърчават предприятията да вземат заеми, са все още твърде високи. През 2012 г. Малта беше втората страна с най-голяма разлика между данъчното третиране на дълг и дяловото финансиране на нови инвестиции. Тази „склонност към задлъжнялост“ може да доведе до изключително висока корпоративна задлъжнялост и неефикасно разпределяне на капитала. Малта е една от малкото държави членки без разпоредби за противодейства на склонността към задлъжнялост.

(11)     Малта е все още изправена пред трудности що се отнася до устойчивостта на публичните ѝ финанси с оглед на отражението върху бюджета на застаряването, което се очаква да надхвърли значително средните стойности в ЕС, а увеличаването на сметките за пенсионни разходи възлиза на повече от половината от очакваното общо увеличение по отношение на свързаните със застаряването разходи. Сравнена с други държави членки пенсионната възраст остава ниска, а увеличението, предвидено с реформата от 2006 г е слабо. Необходима е допълнителна реформа, за да се гарантира устойчивостта, като същевременно бъде запазена адекватността и бъдат разгледани опасенията, свързани с равнопоставеността между поколенията. Макар да бяха проведени дискусии със социалните партньори, все още няма конкретни предложения. Делът на заетост на възрастните работници е малък и все още предстои да бъде разработена цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора. Ограниченото предоставяне на първична здравна помощ заедно с очакваното застаряване на населението може да доведат до по-високи разходи за здравеопазване в дългосрочен план. Административният капацитет в областта на обществените поръчки е слаб, което води до сложни и бавни процедури.

(12)     Мерките, предприети за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище, включително неотдавнашното стартиране на подготвителния процес, който води до изготвяне на стратегия по този въпрос, също са добре дошли с цел намаляване на несъответствието между търсенето и предлагането на умения. Ефективността на положените в областта на политиката усилия ще зависи от правилното и своевременно прилагане, което следва да бъде наблюдавано внимателно. Недостатъчната взаимосвързаност на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда обаче е основна пречка. Предвиденото създаване на единна схема за професионални стажове, обхващаща повече квалификационни нива, също се очаква да допринесе за сформирането на работна сила, отговаряща на нуждите на пазара.

(13)     Малта също така предприе значителни стъпки за увеличаване на участието на жените в работната сила, които са основно насочени към по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот. Заетостта сред жените се ползва също така от благоприятен ефект на поколенията (кохортен компонент) и равнището на заетост сред тях продължава да нараства. Налице е обаче потенциал за подобрение: делът на заетост при жените е все още нисък, майчинството все още има значително отражение върху участието на жените на пазара на труда и разликата в заетостта между половете е най-голямата в ЕС. Насърчаването на гъвкави работни договорености и предоставянето на достъпни детски грижи и структури за следучилищни занимания за по-голяма част от населението могат да допринесат за увеличаване на заетостта при жените.

(14)     Механизмът на Малта за корекция на надбавката за компенсиране на разходите за живот има специфични характеристики, които изглежда намаляват отрицателния ефект върху състоянието на пазара на труда и на промяната на заплатите като цяло: с механизма се предоставя увеличение с фиксирана ставка, което представлява само частична компенсация за инфлация за възнагражденията над „референтната“ основна заплата, предвидени са клаузи за дерогация на микро- и макро равнище, а договарянето на работните заплати е изцяло децентрализирано. Въпреки това в случай на много неблагоприятни фази на икономическия цикъл, системата продължава да поставя проблеми по отношение на гъвкавостта на реалните възнаграждения, като така възпрепятства адаптирането на пазара на труда и затруднява конкурентоспособността. Нестабилността на цените на някои компоненти на ценовия индекс, използван в механизма, по-специално цените на енергията, може да подложи на натиск инфлацията под формата на инфлационни спирали. Затова събирането на данни за възнагражденията и производителността на секторно равнище, както и внимателният мониторинг на отражението на системата за индексация на заплатите са от първостепенно значение за намаляване на потенциалните рискове. Малтийските власти следва да провеждат внимателен мониторинг на отражението на механизма върху икономиката и да бъдат готови да го реформират според нуждите.

(15)     Конкурентоспособността на Малта е в рискова ситуация с оглед на силно ограничената диверсификация и лошите екологични показатели на нейните енергийни доставки, което води до високи тарифи за електроенергия. Изключително тежкото финансово състояние на основния енергиен доставчик (Enemalta) допринася за тази несигурност, но електроенергийната връзка със Сицилия се очаква да облекчи ситуацията след 2014 г. Въпреки че продължи изпълнението на голям брой инициативи, като например използването на слънчева енергия, делът на възобновяемите енергийни източници остава особено нисък и осъществимостта на големи проекти, като например разработването на вятърни централи, изглежда е поставена под въпрос. Бе постигнат напредък в областта на енергийната ефективност, по-специално по отношение на обществените сгради, подпомаган чрез финансиране от Съюза. Екологичните показатели на транспортната система на Малта са много слаби. Малта би имала полза от една всеобхватна транспортна стратегия, която има за цел да подобри обществения транспорт, пътната мрежа, системата за въглеродните показатели и да насърчи в още по-голяма степен използването на други видове транспорт, различни от пътническите автомобили.

(16)     Банковият сектор в Малта е прекалено голям в сравнение с националната икономика. Въпреки че това се дължи по-специално на неосновни национални и международни банки, които са с ограничена експозиция на националната икономика, непрекъснатият стриктен контрол върху тях е гаранция за предотвратяване на отрицателното въздействие на тяхната дейност върху финансовата стабилност. Местните банки продължават да са силно изложени на пазара на недвижими имоти, докато специфичните провизии за загуби, свързани с необслужвани заеми, са относително малко. Бяха проведени дискусии относно политиката, но те тепърва трябва да се превърнат в подходящи регулаторни действия. Съдебната система страда от слабости, което допълнително излага на риск финансовата стабилност. Дългите периоди, необходими за разрешаване на дела по несъстоятелност, затрудняват ефикасното прилагане на правата на обезпечение. В периоди на натиск върху икономиката това може допълнително да натежи върху счетоводните баланси на банките и да доведе до увеличаване на загубите, а оттам до нужди от рекапитализация.

(17)     В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Малта. Тя извърши оценка на програмата ѝ за стабилност и националната ѝ програма за реформи и представи задълбочен преглед. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Малта, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки (1)―(5) по-долу.

(18)     С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция на Малта, като становището му[9] е изразено по-специално в препоръка 1) по-долу.

(19)     С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за конвергенция. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени по-специално в препоръки 2) и 5) по-долу,

(20)     В контекста на европейския семестър Комисията извърши също така анализ на икономическата политика в евро зоната като цяло. Въз основа на това Съветът публикува конкретни препоръки, адресирани до държавите членки, чиято валута е еврото. Малта следва да гарантира също цялостното и навременното изпълнение на тези препоръки.

ПРЕПОРЪЧВА на Малта да предприеме следните действия през периода 2013—2014 г.:

1.           Да уточни и приложи мерките, необходими за подобряване на структурното салдо, посочено в препоръките на Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2014 г. по траен и благоприятен за растежа начин и при ограничено използване на еднократни/временни мерки. След като коригира прекомерният дефицит, да продължи подобряването на структурното салдо с подходящо темпо, за да достигне средносрочната цел до 2017 г. Да въведе през 2013 г. обвързваща, основана на правила многогодишна фискална рамка. Да гарантира конкретни резултати от мерките, предприети за подобряване на спазването на данъчното законодателство и борбата с укриването на данъци, и да предприеме действия за намаляване на „склонността към задлъжнялост“ в областта на корпоративния данък.

2.           Да осигури дългосрочната устойчивост на публичните финанси, реформата на пенсионната система с цел ограничаване на очакваното увеличение на разходите, включително чрез ускоряване на увеличаването на законоустановената пенсионна възраст, като се въведе обвързване на законоустановената пенсионна възраст с очакваната продължителност на живота, както и като насърчава частните пенсионни спестявания. Да предприеме мерки за подобряване на пригодността за заетост на по-възрастните работници чрез разработване и прилагане на цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора. Да продължи здравната реформа с цел подобряване на икономическата ефективност на сектора, по-специално като подсили предоставянето на обществени първични грижи. Да подобри ефикасността и да намали продължителността на процедурите за обществени поръчки.

3.           Да продължи да полага усилия за намаляване на преждевременното напускане на училище, по-специално чрез създаването на всеобхватна система за проследяване, и подобри съответствието с пазара на труда на образованието и обучението с цел преодоляване на слабостите, свързани с уменията, включително чрез обявената реформа на системата за професионални стажове. Да продължи да подкрепя по-голямото участие на пазара на труда на жените чрез насърчаване на гъвкави условия на труд, по-специално чрез подобряване на предоставянето и достъпността на услугите за гледане на дете и извънучилищни центрове.

4.           Да продължи усилията за разнообразяване на енергийния микс и на енергийните източници, по-специално чрез увеличаване на използването на възобновяема енергия и своевременното завършване на електрическата връзка със Сицилия. Да продължи усилията за насърчаване на енергийната ефикасност и да намали емисиите в транспортния сектор.

5.           Да вземе мерки за допълнително увеличаване на провизиите за загуби, свързани с необслужвани заеми в банкови сектор, за да намали потенциалните рискове, възникващи от излагането на пазара на недвижими имоти. Да продължи усилията в областта на политиката с цел да се гарантира строг надзор на банковия сектор, включително за неосновните национални банки и банките с международни дейности. Да подобри ефикасността на съдебната система като цяло, като например намали времето, необходимо за разрешаване на дела за несъстоятелност.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г, стр. 1.

[2]               ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

[3]               COM(2013) 368 final

[4]               P7_TA(2013)0052 и P7_TA(2013)0053.

[5]               Решение 2013/208/ЕС на Съвета от 22 април 2013 г.

[6]               COM(2012) 750 final

[7]               COM(2012) 751 final

[8]               SWD(2013) 120 final

[9]               Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета.