СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Ролята на Европейския съюз в Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) след Договора от Лисабон: актуализирана декларация за компетентност и нови договорености между Съвета и Комисията относно упражняването на произтичащите от членството права на ЕС и на неговите държави членки

Въведение: ЕС и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)

От 1991 г. Европейският съюз, редом със своите държави членки, членува във ФАО.

ФАО и другите две агенции на ООН със седалище в Рим[1] са главни участници в международната политика, като изпълняват нормативни, технически и оперативни функции в области като изхранването, селскостопанската производителност, развитието на селските райони, предотвратяването на продоволствени кризи в световен мащаб, трансграничните заплахи, устойчивото управление на горите, рибарството и аквакултурите, водите и земята, животновъдството, растениевъдството и ветеринарната и фитосанитарната област, развитието на капацитета за информация и статистически данни, определянето на глобални стандарти, търговията и стоките, развитието и хуманитарната помощ — все области, които са от основно значение за ЕС.

Посредством членството си във ФАО и своите споразумения за стратегическо партньорство с трите агенции на ООН със седалище в Рим ЕС показва своята готовност да участва в диалог на най-високо равнище по отношение на политиката. Това се допълва от съществена финансова подкрепа за всяка от трите организации. Взети заедно, тези три органа представляват главните международни форуми за политиката в областта на прехраната и селското стопанство, в които от съществено значение е ЕС да има силно участие.

Работата на ФАО е жизненоважна за постигането на напредък в международната програма за продоволствена сигурност. Мандатът на ФАО засяга основни области на политиката на ЕС и затова от съществено значение е ЕС да може да си взаимодейства с ФАО във всички тези области с оглед на това да се гарантира, че приетите на международно равнище политики, насоки и принципи отразяват подобаващо политиките на ЕС. ЕС трябва да покаже, че в основата на решаващата му роля в предприемането на действия в отговор на предизвикателствата, свързани с продоволствената несигурност по света, благодарение на позицията му на най-големия донор в света, стои надеждна политика. Това ще бъде особено важно, тъй като ЕС предприема новаторски инициативи в областта на устойчивостта и изхранването, които съвпадат с програмирането до края на 2020 г. Това е също така период, през който ще се активизират дискусиите относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в периода след 2015 г., включително относно формулирането на целите за устойчиво развитие, и ЕС ще иска да има решаващо и силно участие в тези дискусии.

Мандатът на ФАО обхваща области, които са в основата на политиките на ЕС и в крайна сметка в основата на ролята на Съюза в света. Примерите от близкото минало свидетелстват за участието на ЕС и неговия интерес към работата на ФАО. ЕС участва в преговорите, които доведоха до приемането на Доброволните ръководни принципи за отговорно уреждане на въпросите за владението и ползването на поземлени, горски и рибни ресурси, Споразумението за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и Доброволните ръководни принципи относно действията на държавата на знамето. ЕС взема активно участие в текущите дискусии относно принципите, от които следва да се ръководят отговорните инвестиции в селското стопанство. Съюзът допринася активно за работата на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие. В качеството си на членуваща организация ЕС осигурява и необходимите налични статистически данни за областите на политиката, в които работи ФАО. ЕС често е представен на политическо равнище, когато се обсъждат теми от международен интерес, за които се изисква международна реакция, като неотдавнашните продоволствени кризи в Сахел и Африканския рог или покачването на цените на храните.

ЕС също така се застъпва активно за реформата на ФАО и реформата на Комитета по световна продоволствена сигурност (CFS) — създаден от ФАО междуправителствен орган, който извършва преглед и следи политиките относно световната продоволствена сигурност, — като оказва финансова и политическа подкрепа и за двата процеса на реформи.

В периода между 2006 и 2011 г. всяка година са били отпускани средно над 1 млрд. EUR за развитие на селските райони, териториално устройство, селско стопанство и продоволствена сигурност. Устойчивото селско стопанство, продоволствената сигурност и сигурността в областта на изхранването заемат челно място в дългосрочната програма на ЕС за сътрудничество за развитие и са важен аспект от нашия диалог с правителствата партньори и международните организации като ФАО. Същевременно за ЕС е приоритет да намира решения във връзка с извънредно възникнали нужди в областта на изхранването.

Ето защо на равнището на политиката е изключително важно ЕС да си взаимодейства по-ефективно с ФАО. Тъй като е най-големият донор в света в областта на продоволствената сигурност, ЕС има решаваща роля за преодоляването на предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност в световен мащаб.

Ролята на Европейския съюз във ФАО след влизането в сила на Договора от Лисабон

След влизането в сила на Договора от Лисабон външното представителство на Съюза е поето от Комисията във всички области с изключение на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), по отношение на която Съюзът се представлява от председателя на Европейския съвет и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Делегациите на Съюза представляват ЕС в трети държави и в международни организации както по свързани с ОВППС въпроси, така и по други въпроси. Тъй като ФАО се занимава само с въпроси, които не са свързани с ОВППС, съответните участници от ЕС са Комисията и делегацията на ЕС, акредитирана към ФАО.

Освен това Договорите предвиждат тясно и лоялно сътрудничество между Съюза и неговите държави членки. В рамките на ФАО, както и при другите международни организации, се полагат всички усилия, за да се гарантира, че участниците на ниво ЕС и държавите — членки на ЕС, си взаимодействат по съгласуван начин. Те координират действията си във възможно най-голяма степен с оглед на основните принципи като единство на представителството, прозрачност и лоялно сътрудничество.

Осигуряването на Съюза и на неговите държави членки на механизми за по-ефективни и съгласувани действия в рамките на ФАО е част от една по-обща стратегия, следвана от Комисията с цел постепенно подобряване на участието на ЕС в международни организации и други форуми, и е в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 11 май 2011 г., озаглавена ,,ЕС като участник на световната сцена: неговата роля в многостранните организации“[2].

За разлика от много организации, при които ограниченията в статута ограничават способността на ЕС да участва ефективно, ЕС вече е организация — членка на ФАО. Следователно не са необходими промени в това отношение. Възможно е да се постигне съгласувано, всеобхватно и единно външно представителство на ЕС, от една страна, чрез представяне на ФАО на нова декларация за компетентност, която да замени последната декларация за компетентност от 1994 г., а от друга страна, чрез замяна на настоящите вътрешни договорености между Съвета и Комисията от 1991 г., актуализирани през 1992 и 1995 г.

Новата декларация за компетентност и новите договорености не засягат по никакъв начин разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки, предвидено в Договорите.

Декларация за компетентност

Съгласно член II, параграф 7 от Устава на ФАО ЕС е длъжен да представя на ФАО всички промени, свързани с разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки.

Последната декларация за компетентност, представена от Европейската общност на ФАО, е от 1994 г[3]. Оттогава досега областите, по отношение на които Договорите предоставят компетентност на ЕС и които имат връзка с дейностите на ФАО, претърпяха съществено развитие. Освен това с Договора от Лисабон се изясни правната рамка, която се прилага по отношение на разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки.

В този контекст се счита за необходимо представянето на ФАО на нова декларация за компетентност.

В декларацията за компетентност следва да се изброят областите, по отношение на които Договорите предоставят компетентност на ЕС и които са свързани в най-голяма степен с дейностите на ФАО. Предвид възможността за бъдещи промени в разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки и чисто декларативния характер на такава една декларация за компетентност декларацията следва да бъде от общ характер, като в същото време дава възможност другите членове на ФАО да се осведомят за упражняването на произтичащите от членството права заедно с информационната бележка, която ЕС трябва да представя на ФАО във връзка с конкретните заседания на органите на ФАО.

Декларацията за компетентност ще замени направената през 1994 г. декларация, която понастоящем важи за повечето органи и споразумения на ФАО, в това число за централните органи на ФАО. Така чрез тази нова декларация за компетентност ЕС следва да може да изясни отношенията си с органите на ФАО, които имат най-голямо институционално значение. На настоящия етап обаче е уместно в този процес да не се включват органите и споразуменията на ФАО, по отношение на които ЕС е представил специална декларация за компетентност[4]. Понастоящем Комисията извършва оценка на тези специални декларации за компетентност с оглед на тяхното евентуално бъдещо преразглеждане, като взема предвид задълженията, произтичащи от Устава на ФАО, както и текущите обсъждания в рамките на съответните международни органи и променящата се законодателна рамка на ЕС в съответните области. Планира се от 2014 г. да започнат подходящи инициативи на Комисията, целящи тяхното преразглеждане.

Нови договорености относно упражняването на произтичащите от членството права

Вътрешната координация във връзка с подготовката и упражняването на произтичащите от членството права в рамките на ФАО в момента се урежда от договорености, постигнати между Съвета и Комисията през 1991 г[5]. Тези договорености бяха преработени през 1992 г.[6] и 1995 г.[7] с оглед на изясняването на някои практики във връзка с правото на изказване и правото на гласуване. Съдът на Европейския съюз постанови решение, съгласно което тези договорености имат задължителна правна сила за институциите[8].

Налага се тези договорености да бъдат преработени по няколко причини. Тяхното прилагане на практика постоянно води до продължителни дискусии относно разпределението на компетентността. В резултат на това на съответните подготвителни органи на Съвета не остава достатъчно време, за да разгледат по-подробно същността на позициите, които следва да бъдат възприети с оглед на заседанията на ФАО. Освен това договореностите вече не съответстват на разпоредбите на Договора от Лисабон.

Всякакви нови договорености следва да се разглеждат като инструмент, който ще даде възможност на Съвета да засили ролята си в процеса на изработване на политиките на ЕС и да я изпълнява пълноценно и който също така ще гарантира, че Комисията и делегациите на ЕС, които са представители на ЕС в областта на външните отношения, могат действително да представляват ЕС в рамките на ФАО.

С договореностите следва да се осигури по-ефективна подготовка за заседанията на ФАО. По-специално съответните подготвителни органи на Съвета трябва да разполагат с достатъчно време, за да обсъдят насоките за поведение или при необходимост предварителните декларации, които отразяват съществуващите позиции на ЕС.

Когато няма съществуваща позиция на ЕС или когато е настъпила съществена промяна в условията или обстоятелствата, трябва да се гарантира, че Съветът може да изпълнява своите функции по изработване на политиките, като своевременно преди заседанията на ФАО се одобри позиция на ЕС, съответстваща на разпоредбите на Договорите. И на последно място, трябва да се определят съвместни позиции на ЕС и неговите държави членки във всички случаи, когато точки от дневния ред на заседания на ФАО се отнасят до области, по отношение на които позиции на ЕС сами по себе си не са достатъчни, за да се обхванат въпросните точки от дневния ред в тяхната цялост.

Тъй като тези нови договорености следва да дадат възможност на ЕС и на неговите държави членки да постигнат съгласувано, всеобхватно и единно външно представителство на ЕС, всички позиции на ЕС следва да бъдат изразявани от мястото, пред което стои табелката с наименованието на ЕС. Поради това представителите на ЕС и държавата членка, която председателства Съвета, следва да си сътрудничат тясно, по-специално във връзка с представянето на съвместни позиции.

Новите договорености между Съвета и Комисията относно упражняването на произтичащите от членството права на ЕС и на неговите държави членки следва да заменят договореностите, постигнати през периода 1991—1995 г. По този начин, т.е. чрез замяната на договореностите от периода 1991—1995 г., в резултат на които на практика се стига до много затруднения и продължителни обсъждания, Съветът и Комисията ще постигнат съгласие за по-добър и ефективен начин за подготовка за заседанията на най-централните органи на ФАО. Като се има предвид естеството на тези договорености, а именно упражняването на произтичащите от членството права на ЕС и на неговите държави членки, те следва да се прилагат по отношение на всички органи и споразумения на ФАО с изключение на тези, в които членува само ЕС, или пък тези, в които членуват само държавите — членки на ЕС, или органите, за които са приложими специални договорености[9]. От 2014 г. Комисията ще започне да прави оценка на тези специални договорености с оглед на евентуалното им преработване.

Съпътстващи мерки, предприети от Комисията и делегацията на ЕС

Комисията е поела ангажимента да осигурява предоставянето на необходимите ресурси с цел ефективно участие в работата на ФАО. В тази връзка вече са взети редица мерки. Делегацията на ЕС в Рим бе подсилена с две допълнителни длъжности с отговорности в хуманитарната и селскостопанската област. Освен това системно ще бъдат мобилизирани експерти от централата, когато възникне такава необходимост, и ще има по-активно участие в дискусиите за политиката, провеждащи се в рамките на ФАО.

Следва да се отбележи, че понастоящем ЕС няма право да участва в трите комисии на ФАО, членуването в които е ограничено (Комисията по финансови въпроси, Комисията по програмни въпроси и Комисията по конституционни и правни въпроси). Това се дължи на статута му на организация членка, който е свързан с тези ограничения. Като се имат предвид финансовото влияние на ЕС в рамките на ФАО и тясната връзка между управлението и тематичните въпроси след извършването на реформата, тази ситуация пречи на ЕС да участва пълноценно във всички аспекти от дейността на ФАО и затова е необходимо да бъде потърсено решение. По-общият въпрос за официалната роля на ЕС в комисиите (председател, съпредседател) също трябва да се разгледа в близко бъдеще, за да се постигне съгласуваност с Договора от Лисабон.

Заключения

Като има предвид гореизложеното, Комисията предлага:

· Съветът да вземе под внимание декларацията за компетентност в приложение 1, която съгласно член 221 от ДФЕС следва да бъде представена на ФАО от делегацията на ЕС в Рим и да замени декларацията за компетентност от 1994 г.;

· Съветът и Комисията да одобрят договореностите, посочени в приложение 2, които следва да се прилагат от датата на одобрение на договореностите относно упражняването на произтичащите от членството права в рамките на ФАО.

Приложение 1

Декларация за компетентност от Европейския съюз по въпросите, обхванати в Устава на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)

(съгласно Общите правила на ФАО)

В качеството си на организация — членка на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), Европейският съюз (ЕС), в съответствие с член II, параграф 7 от Устава на ФАО, представя следната декларация за компетентност, с която се определят категориите и областите на политиката, по отношение на които държавите — членки на ЕС, са предоставили компетентност на ЕС в областите, за които отговаря ФАО.

Настоящата декларация за компетентност се прилага по отношение на всички органи и споразумения на ФАО с изключение на онези, за които съществува специална декларация за компетентност[10]. Тя заменя декларацията, представена на ФАО през 1994 г[11].

1.           Общи принципи

ФАО вече е информирана[12], че с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. ЕС става правоприемник на Европейската общност и че считано от тази дата Делегацията на Европейската комисия, акредитирана към ФАО, става Делегация на ЕС. Съгласно член 1, трети параграф от Договора за Европейския съюз (ДЕС) ЕС се основава на ДЕС и на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Областите на компетентност на ЕС са посочени в членове 2—6 от ДФЕС. Когато компетентността е споделена между ЕС и неговите държави членки и доколкото ЕС не е упражнил своята компетентност или е решил да спре да я упражнява, държавите членки упражняват своята компетентност. Областите на компетентност, които не са предоставени на ЕС по силата на Договорите, са области на компетентност на държавите — членки на ЕС.

Въз основа на настоящата декларация и в съответствие с член II, параграф 8 от Устава и правило XLII от Общите правила на ФАО при необходимост ЕС представя на ФАО, преди заседанието на орган на ФАО, информационна бележка, отнасяща се до упражняването на произтичащите от членството права от страна на ЕС или на неговите държави членки във връзка с темите, които се обсъждат на това заседание[13].

Съгласно член II, параграф 10 от Устава на ФАО в областите на политиката, които попадат в сферата на компетентност на ЕС, както е посочено по-долу, ЕС упражнява произтичащите от членството права; в областите на политиката, в които и ЕС, и неговите държави членки са компетентни да предприемат действия в рамките на ФАО, както е посочено по-долу, или ЕС, или неговите държави членки упражняват произтичащите от членството права както на ЕС, така и на неговите държави членки.

Разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки, както е посочено по-долу, поради своята същност подлежи на промяна. Когато възникнат промени, които засягат списъка по-долу, ЕС си запазва правото да внася съответните изменения в настоящата декларация, без това да представлява необходимо условие за упражняването на компетентността му по въпроси, за които отговаря ФАО.

2.           Области, по отношение на които компетентност има ЕС

2.1.        Единствено ЕС разполага с компетентността да предприема действия в рамките на ФАО в областите на политиката, изброени в член 3, параграф 1 от ДФЕС, а именно в областта на митническия съюз, на установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар, в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, в областта на опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и в областта на общата търговска политика.

2.2.        Освен това в някои области на политиката, изброени по-специално в член 4, параграф 2 от ДФЕС, единствено ЕС може да предприема действия в рамките на ФАО, доколкото ЕС е приел общи правила, които могат да бъдат засегнати от действията, предприети от ФАО, или когато са необходими външни действия на ЕС, за да може да упражнява своята вътрешна компетентност. По-конкретно тези области на политиката са следните:

– вътрешен пазар, включително мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар (член 26, параграф 1 от ДФЕС), сближаване на законодателствата (членове 114—118 от ДФЕС) и свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали (членове 28—37 и 45—66 от ДФЕС);

– селско стопанство и развитие на селските райони, по-специално действия за:

· увеличаване на селскостопанската производителност по устойчив начин в съответствие с действията на Съюза по политиката за околната среда и в областта на изменението на климата, горското стопанство и енергетиката;

· стабилизиране на пазарите, контролиране на нестабилността на цените, осигуряване на снабдяването и гарантиране на продоволствената сигурност;

· осъществяване на целите на общата търговска политика по отношение на селскостопанските продукти;

· осигуряване на приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство;

· гарантиране, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени;

· осигуряване на икономическото развитие на селскостопанските райони и селските райони;

– рибарство, с изключение на опазването на морските биологични ресурси, както и аквакултури;

– околна среда, включително мерките, които трябва да бъдат приети в съответствие с член 192 от ДФЕС с оглед постигане на целите на политиката на ЕС, посочени в член 191 от ДФЕС, а именно опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, защита на здравето на хората, осигуряване на разумно и рационално използване на природните ресурси, в т.ч. и на горите, и насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионалните или световните проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата;

– енергетика, включително мерките, които трябва да бъдат приети съгласно членове 170 и 192 и член 194, параграф 2 от ДФЕС с оглед постигане на целите на политиката на ЕС, посочени в член 194 от ДФЕС, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда, а именно осигуряване на функционирането на енергийния пазар, обезпечаване на сигурността на енергийните доставки в ЕС, насърчаване на енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработване на нови и възобновяеми енергийни източници и подпомагане на взаимната свързаност на енергийните мрежи;

– мерки, които трябва да се вземат съгласно член 168, параграф 4 от ДФЕС, свързани с общи проблеми на безопасността в областта на общественото здраве, включително мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, както и мерки за определяне на високи стандарти за качество и безопасност на медицинските продукти и изделия и мерки във връзка с храните и фуражите във ветеринарната и фитосанитарната област.

3.           Области, по отношение на които компетентност имат ЕС и неговите държави членки

3.1.        В някои области на политиката както ЕС, така и неговите държави членки разполагат с компетентността да предприемат действия в рамките на ФАО, сред които са по-специално следните:

– научни изследвания, технологично развитие и космическо пространство, включително мерките, които трябва да бъдат приети съгласно член 180 от ДФЕС с оглед осъществяването на дейностите, свързани с определянето и изпълнението на програми за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, посредством поощряване на сътрудничеството и разпространяване на резултатите;

– сътрудничество за развитие, включително мерките, които трябва да бъдат приети съгласно член 209 от ДФЕС с оглед постигане на целите на политиката на ЕС, посочени в член 208 от ДФЕС, а именно намаляването и изкореняването на бедността, както и продоволствената сигурност и изхранването;

– хуманитарна помощ, включително действията, извършвани от ЕС, както и правните мерки и мерките по политиката, приети от ЕС, които имат за цел да се постигнат целите на хуманитарната помощ, посочени в член 214, параграф 1 от ДФЕС, а именно оказването в отделни случаи на съдействие и помощ на населението на трети държави, жертва на природни или предизвикани от човека бедствия, както и неговата закрила, за да се посрещнат нуждите в хуманитарната област, произтичащи от тези различни ситуации;

– опазване и подобряване на човешкото здраве;

– промишленост, включително мерки за поощряване на благоприятна среда за конкурентоспособността на промишлеността и особено за малките и средни предприятия;

– туризъм, включително поощряването на благоприятна среда за развитие на туристическата индустрия.

3.2.        В качеството си на членове на ФАО както ЕС, така и неговите държави членки разполагат с компетентността да предприемат действия в рамките на ФАО по отношение на организационни и процедурни въпроси, включително правни и бюджетни въпроси, избор на председател, приемане на дневен ред и на доклади.

Приложение 2

Договорености между Съвета и Комисията относно упражняването на произтичащите от членството права на Европейския съюз и на неговите държави членки в рамките на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО)

1.           Приложно поле и общи принципи

Настоящите договорености се прилагат по отношение на подготовката и упражняването на произтичащите от членството права на Европейския съюз (ЕС) и на неговите държави членки в рамките на всички органи и споразумения на ФАО, включително в рамките на комисиите за изготвяне на проекти. Те не се прилагат по отношение на органи и споразумения, в които членува само ЕС, или пък по отношение на такива, в които членуват само държавите — членки на ЕС, или по отношение на органи, за които са приложими специални договорености[14]. Настоящите договорености заменят договореностите, сключени през 1991 г. (Документ 10478/91, приложение II.а), актуализирани през 1992 г. (Документ 9050/92, приложение II.б) и през 1995 г. (референтен № 8460/95, приложение II.в).

Настоящите договорености се прилагат при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 и член 13, параграф 2 от ДЕС, за да се постигне съгласувано, всеобхватно и единно външно представителство на ЕС.

Настоящите договорености не засягат разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки или разпределението на правомощията между институциите съгласно Договорите. Те не засягат процедурите за вземане на решение при приемането на позициите на ЕС от Съвета, както е установено в Договорите. Настоящите договорености не предопределят подобни бъдещи действия във връзка с други международни организации.

За целите на настоящите разпоредби и в съответствие с практиката на Съда[15] ЕС трябва да представи позиция по даден въпрос, когато този въпрос е уреден от законодателството на ЕС или от политика на ЕС, установена по друг начин (например с общи насоки, заключения на Съвета, стратегии на ЕС или съгласувани действия на ЕС), или когато тази позиция на ЕС се изготвя за целите на съответното заседание на ФАО.

2.           Подготовка на заседанията на ФАО

2.1.        Форуми за координация

Всички въпроси, свързани с подготовката и упражняването на произтичащите от членството права в рамките на ФАО, се представят на съответните подготвителни органи на Съвета (т.е. работна група „Координация“ (ФАО), работните групи по рибарство, горско стопанство или фитосанитарни мерки) в Брюксел.

Полагат се всички усилия за постигането на съгласие в рамките на тези работни групи в дух на лоялно сътрудничество. Когато не може да се постигне съгласие в работните групи, въпросът се предава на Корепер, а при необходимост — на Съвета, своевременно, преди съответното заседание на ФАО.

Ако е необходимо, в Рим или на друго място (в зависимост от мястото на провеждане на заседанията на ФАО) могат да се проведат местни координационни срещи. Те се подготвят и председателстват от делегацията на ЕС, акредитирана към ФАО, или когато заседанието на ФАО се провежда извън Рим и делегацията на ЕС, акредитирана към ФАО, не е в състояние да изпълни това задължение, от делегацията на ЕС в държавата, която е домакин на заседанието, или от представителството на държава членка в тази държава или от Комисията в сътрудничество с делегацията на ЕС във ФАО. Целта на тези местни координационни срещи е да се намерят решения на непредвидените проблеми. Тези срещи не могат да променят съществено позициите на ЕС, съвместните позиции, насоките за поведение или декларациите, които са установени съгласно точка 2.3 по-долу.

2.2.        „Информационна бележка“, отнасяща се до упражняването на произтичащите от членството права на ЕС и на неговите държави членки

Когато е необходимо съгласно правило XLII, параграф 2 от Общите правила на ФАО, при получаване на дневния ред от ФАО Комисията предава на Генералния секретариат на Съвета проект на предварителната „информационна бележка“, отнасяща се до упражняването на произтичащите от членството права на ЕС и на неговите държави членки (наричана по-нататък „предварителна информационна бележка“).

С предварителната информационна бележка се определя предварителното разпределение на задачите и, когато се налага, подаването на гласове в рамките на съответните органи на ФАО.

Ако някоя държава членка не е съгласна с представения от Комисията проект на предварителната информационна бележка, тя излага своите основания в писмен вид най-късно два работни дни преди заседанието на съответната работна група.

Комисията предава предварителната информационна бележка на делегацията на ЕС, акредитирана към ФАО в Рим, която я предава на ФАО.

Предаването на предварителната информационна бележка не засяга евентуалните по-нататъшни изменения, които могат да бъдат предадени на ФАО. Това може да се случи по-специално когато позициите на ЕС или съвместните позиции (които могат да бъдат под формата на насоки за поведение или декларации) са определени едва след предаването на предварителната информационна бележка и/или поради късното получаване на пояснителни документи от ФАО.

2.3.        Изготвяне и приемане на насоките за поведение и намеренията за гласуване

2.3.1.     Позициите, които ЕС или ЕС и неговите държави членки предстои да приемат в рамките на ФАО, по принцип са под формата на насоки за поведение и това предоставя на представителите на ЕС в областта на външните отношения достатъчно гъвкавост, за да представляват по най-ефикасния начин интересите на ЕС и/или на неговите държави членки. Позициите следва да се разгръщат в пълен вид под формата на декларации само когато това се счита за необходимо. Правомощието да се действа въз основа на насоки за поведение или да се представят декларации обхваща също така подаването на гласове.

2.3.2.     По точки от дневния ред, за които съществуват позиции на ЕС[16], Комисията уведомява Съвета за проекта на насоките за поведение на ЕС, които отразяват тези съществуващи позиции на ЕС. В съответствие с принципа на лоялно сътрудничество и за да се даде възможност на Комисията да използва всички налични експертни знания, държавите членки могат да представят забележки, които Комисията взема под внимание при финализирането на насоките за поведение на ЕС.

2.3.3.     По точки от дневния ред, за които не съществуват позиции на ЕС[17], но когато е необходимо или се приеме за целесъобразно да се изготви позиция на ЕС за тази цел, Комисията представя на Съвета за одобрение проект на позиция на ЕС (която може да бъде под формата на насоки за поведение или на декларации; вж. точка 2.3.1.).

Същите принципи се прилагат, когато съществуващите позиции на ЕС трябва да бъдат значително адаптирани за целите на позиция, която предстои да се приеме в рамките на ФАО.

При изготвянето на своите проекти Комисията при необходимост използва експертен опит от държавите членки.

2.3.4.     Определят се съвместни насоки за поведение на ЕС и на неговите държави членки по точки от дневния ред, които:

2.3.4.1.  обхващат областите на политиката, свързани със сътрудничеството с трети държави и хуманитарната помощ (част V, дял III от ДФЕС), за които се приема за целесъобразно ЕС и неговите държави членки да представят съвместни декларации, отнасящи се до съответните им действия в тези области; или

2.3.4.2.  са включени частично в позиция на ЕС, но в същото време са неразривно свързани с въпроси, по отношение на които се изключва приемането на позиция на ЕС; или

2.3.4.3.  са свързани с организационни и процедурни въпроси, като например избора на председател, приемането на дневен ред и доклади.

Проектите за определяне на тези съвместни насоки за поведение се представят от Комисията в случаите, посочени в точки 2.3.4.1. и 2.3.4.2., и от държавата членка, която е ротационен председател на Съвета, в случаите, посочени в точка 2.3.4.3.

2.3.5.     По точки от дневния ред, които не са включени в позиции на ЕС или в съвместни позиции, държавите членки се информират взаимно и информират делегацията на ЕС и Комисията относно своите проекти за позиции и намеренията си за гласуване.

2.3.6.     Всички проекти се представят на съответния подготвителен орган на Съвета по възможност 5 работни дни преди заседанието на този орган.

3.           Изразяване на отношение и гласуване в рамките на органите на ФАО

3.1.        Делегацията на ЕС и/или Комисията действат въз основа на насоките за поведение на ЕС или подават декларации на ЕС „от името на ЕС“ (и когато се налага, подават съответния глас).

3.2.        Делегацията на ЕС и/или Комисията действат въз основа на съвместните насоки за поведение или подават съвместни декларации „от името на ЕС и на неговите държави членки“ (и когато се налага, подават съответния глас).

3.3.        В следните случаи обаче държава членка, на която това е възложено, действа въз основа на съвместните насоки за поведение или представя съвместни декларации „от името на ЕС и на неговите държави членки“ (и когато се налага, подава съответния глас):

– в случаите по точка 2.3.4.2, когато съвместната позиция съдържа предимно елементи, които не са обхванати от позиция на ЕС. Това разпределение на задачите се извършва въз основа на основното очаквано въздействие на следваната в рамките на ФАО политика върху ЕС или върху неговите държави членки;

– при организационни и процедурни въпроси, като например избора на председател, приемането на дневен ред и доклади.

3.4.        Държавите членки представят декларации от свое име (и когато се налага, подават съответния глас).

3.5.        Що се отнася до трите комисии на ФАО, в които членуването е ограничено (Комисията по финансови въпроси, Комисията по програмни въпроси и Комисията по конституционни и правни въпроси) и в които до този момент ЕС не членува, на номинирания(те) член(ове) от държавата(ите) — членка(и) на ЕС, който(които) участва(т) в заседанията на тези комисии, се възлага, когато се налага, да представя(т) декларации на ЕС или съвместни декларации и да подава(т) съответния глас, ако това е необходимо.

4.           Практически аспекти

4.1.        Декларациите на ЕС или съвместните декларации се представят от мястото, пред което стои табелката с наименованието на ЕС. Декларациите на ЕС се представят ,,от името на ЕС“. Съвместните декларации се представят „от името на ЕС и на неговите държави членки“.

4.2.        С цел да използват най-добрите налични експертни познания и при необходимост да подсилят собствените си ресурси делегацията на ЕС и/или Комисията могат да вземат решения по време на специални заседания на ФАО да се ползват експерти от държавите членки, които могат да бъдат поканени да вземат думата за допълнителни разяснения по декларациите и да говорят от мястото, пред което стои табелката с наименованието на ЕС.

4.3.        Въпросници: на въпросниците, които ФАО изпраща на ЕС, ще отговаря Комисията. Преди да върне попълнените въпросници на ФАО, Комисията ще ги изпраща на Съвета за коментари. Държавите членки ще разполагат с 10 дни за реакция.

[1]               Световната продоволствена програма (СПП) и Международният фонд за развитие на селското стопанство (IFAD).

[2]               P7_TA-PROV(2011)0229.

[3]               Писмо на председателя на Съвета на Европейския съюз от 4 октомври 1994 г. (8406).

[4]               Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM); Споразумение за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов; Комисия за Кодекс алиментариус; Международна конвенция по растителна защита.

[5]               Документ на Съвета 10478/91 от 18 декември 1991 г.

[6]               Документ на Съвета 9050/92 от 7 октомври 1992 г.

[7]               Документ на Съвета 8460/95 от 26 юни 1995 г.

[8]               Решение от 19 март 1996 г. по дело Комисия/Съвет на Европейския съюз (C-25/94, Recueil, стр. I-1469).

[9]               Споразумение на ФАО за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море от 1993 г.; Споразумение за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов от 2009 г.; Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM); Комисия по рибата тон в Индийския океан (IOTC); Комисия за Кодекс алиментариус; Европейска комисия за контрол на болестта шап (EuFMD); Международна конвенция по растителна защита.

[10]               Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM); Споразумение за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов; Комисия за Кодекс алиментариус; Международна конвенция по растителна защита.

[11]               Писмо на председателя на Съвета на Европейския съюз от 4 октомври 1994 г. (8406).

[12]               Вербална нота от 27 ноември 2009 г.

[13]               ЕС счита, че системното представяне на такава информационна бележка не се налага за заседания или конкретни точки от дневния ред на заседания, при които не се предвижда гласуване, или пък разделянето на компетентността между ЕС и неговите държави членки произтича пряко от настоящата декларация за компетентност.

[14]             Споразумение на ФАО за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море от 1993 г.; Споразумение за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов от 2009 г.; Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM); Комисия по рибата тон в Индийския океан (IOTC); Комисия за Кодекс алиментариус; Европейска комисия за контрол на болестта шап (EuFMD); Международна конвенция по растителна защита.

[15]             Решение от 20 април 2010 г. по дело Комисия/Швеция (C-246/07, Сборник, стр. I-3317).

[16]             Включително точки от дневния ред, съдържащи и допълнителни елементи, които не попадат в обхвата на позиция на ЕС.

[17]             Включително точки от дневния ред, съдържащи и допълнителни елементи, които вече попадат в обхвата на позиция на ЕС.