СЪДЪРЖАНИЕ

1........... Правна рамка............................................................................................................... 3

2........... Въведение.................................................................................................................... 4

3........... Нов контекст за вноса на захар.................................................................................. 5

4........... Развитие на вноса на захар........................................................................................ 5

4.1........ Количества на вноса на захар.................................................................................... 6

4.2........ Произход на внасяната захар..................................................................................... 6

4.3........ Внос на сурова в сравнение с вноса на бяла захар.................................................. 7

5........... Развитие на снабдяването и цените на захарта....................................................... 7

6........... Необходими пазарни мерки....................................................................................... 8

7........... Заключения.................................................................................................................. 9

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Развитие на вноса на захар в Европейския съюз от най-слабо развитите страни и страните от АКТБ

Доклад на Комисията, посочен в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 828/2009 на Комисията

1.           Правна рамка

В член 9 от Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. (Регламентът относно достъпа до пазара) за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (СИП), се предвижда, че за периода от 1 октомври 2009 г. до 30 септември 2015 г. вносът на захар от държави от АКТБ, които не са най-слабо развити държави, може да бъде спрян, когато общият внос на захар от всички държави от АКТБ надвишава 3,5 милиона тона и едновременно с това вносът от държави от АКТБ, които не са най-слабо развити държави, надвишава 1,6 милиона тона за една пазарна година. Това количество беше подразделено по региони на производство, което гарантира минимален достъп за всеки един от регионите на СИП. Това се нарича преходен защитен механизъм (ПЗМ).

Повече подробности за ПЗМ се съдържат в член 5 и приложение IV към Регламент (ЕО) № 828/2009 на Комисията от 10 септември 2009 г. за установяване на подробни правила за прилагането през 2009/2010—2014/2015 пазарни години на вноса и рафинирането на захарни продукти от тарифна позиция 1701 по преференциални споразумения. В член 5, параграф 3 се посочва, че „Комисията представя доклад относно функционирането на преходния защитен механизъм за захар“. В доклада трябва да се вземат предвид търговските потоци захар от страните от АКТБ и най-слабо развитите страни, изброени в приложение I към настоящия регламент.

2.           Въведение

През 2006 г. Европейският съюз направи цялостна реформа на своя режим за захарта с цел повишаване на конкурентоспособността и пазарната ориентация на захарната промишленост в ЕС. Ключови елементи на реформата бяха постепенното намаляване с 36 % на подкрепата за цените от ЕС — както за производителите от ЕС, така и за преференциалните износители от АКТБ и най-слабо развитите страни — и намаляването на производството на захар в рамките на квотата на ЕС. Реформата в сектора на захарта от 2006 г. се съобрази с преференциалния достъп за производителите на захар от страните от АКТБ и най-слабо развитите страни.

По време на реформата се смяташе, че по отношение на вноса важна роля могат да играят търговските сделки тип „суап“[1] от преференциалните партньори (от АКТБ/най-слабо-развитите страни) при презумпция, че световната цена на бяла захар ще възлиза на 200 USD/тон и обменният курс е 1,3 USD/EUR. При тези предположения разликата между цената на захарта в ЕС и световната цена или цената в страните от АКТБ и най-слабо развитите държави би могла да насърчи някои от тези страни да изнасят за ЕС колкото може по-голяма част от своята вътрешна продукция, като използват суапове.

Суаповете зависят от разликата между световните цени и тези в ЕС, транспортните разходи и способността на вносителите да организират тази сложна схема. При реформата беше счетено, че потенциалният максимален обем, за който може да се извърши суап, е 3,5 млн. тона, което съответства на производствената мощност на страните от АКТБ и най-слабо развитите държави.

3.           Нов контекст за вноса на захар

Пазарната 2009/2010 година беше първата година на прилагане на изцяло нова правна рамка за внос. От 1 октомври 2009 г. в преференциалния режим за внос от АКТБ количествата, разпределени по държави от АКТБ съгласно „Протокола относно захарта“, бяха сменени с внос, освободен от мита и квоти, в рамките на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) и споразуменията „Всичко освен оръжие“ (ВОО), което разшири значително достъпа на страните от АКТБ и най-слабо развитите държави до пазара: износът на захар в ЕС от най-слабо развитите държави бе напълно либерализиран, а към вноса на захар от страните-партньори от АКТБ, които не са най-слабо развити страни, бе приложена само една предпазна мярка, основаваща се на обема.

През 2009/2010 г. износът в ЕС от страните от АКТБ и най-слабо развитите държави леко намаля, но от 2010/2011 г. насам се наблюдаваше постепенно, но непрекъснато увеличаване на този износ. През последните 3 години цените на световния пазар бяха особено високи и следователно пазарът на ЕС беше по-малко привлекателен; като страните от АКТБ и най-слабо развитите страни се възползваха и от местни, регионални и световни пазари с високи цени. През 2011 г. те изнесоха 3,2 милиона тона захар в целия свят, от които 1,9 милиона тона в ЕС. Освен това растежът на производството и износът от АКТБ/най-слабо развитите страни бяха по-ниски от очакваното поради известно забавяне в текущите инвестиции.

Освен това през 2008 г. някои от страните от АКТБ взеха стратегическото решение да увеличат износа във вид на бяла захар. Това развитие в съчетание с нарастващото потребление в страните от АКТБ/най-слабо развитите държави намали наличния за износ към ЕС обем на сурова захар.

През 2011 г. потреблението на захар в страните от АКТБ/най-слабо развитите държави възлезе на 7,3 милиона тона, докато през 2004 г. то беше само 5,1 милиона тона, което представлява увеличение с 41 % през този период.

За по-подробна информация вж. таблица V в приложението.

4.           Развитие на вноса на захар

След реформата в този сектор от 2006 г. ЕС се превърна от нетен износител на захар в нетен вносител.

4.1.        Количества на вноса на захар

През периода от пазарната 2001/2002 до 2005/2006 година средният общ внос на захар в ЕС възлезе на 2,1 милиона тона, от които 1,6 милиона тона бяха от страните от АКТБ/най-слабо развитите държави.

От пазарната 2006/2007 година общите доставки на захар от трети държави започнаха да нарастват значително, а през пазарната 2010/11 година вносът на захар достигна вече безпрецедентното равнище от 3,7 милиона тона (+ 77 % в сравнение с периода от пазарната 2001/2002 до 2005/2006 г.) — най-високото равнище до този момент. В същото време вносът на преференциална захар от страните от АКТБ/най-слабо развитите държави достигна 1,8 милиона тона (+ 16 % спрямо периода от пазарната 2001/2002 до 2005/2006 г.).

През пазарната 2011/2012 година общият внос на захар в ЕС беше малко по-нисък от този през предходната пазарна година, а именно 3,6 милиона тона (– 3 %). От друга страна, вносът на преференциална захар от страните от АКТБ/най-слабо развитите държави продължи да се повишава и стигна 1,84 милиона тона (+ 1,9 % в сравнение с предишната пазарна година), което отбеляза ново рекордно равнище. Следователно вносът на преференциална захар е нараствал постоянно след реформата от 2006 г., макар и не в степента, която се очакваше при най-оптимистичния сценарий, включително суапове.

За подробности относно вноса вж. приложение I.

4.2.        Произход на внасяната захар

Тази възходяща тенденция се отнасяше особено за следните държави по произход в рамките на страните от АКТБ и най-слабо развитите страни: Мозамбик, Свазиленд, Малави, Замбия, Зимбабве, Лаос и Камбоджа.

Въз основа на настоящите данни изглежда, че най-обещаващата от най-слабо развитите държави по отношение на по-нататъшното разрастване на производството и износа на захар към ЕС е Мозамбик.

За подробности относно вноса вж. приложения II, III и IV.

4.3.        Внос на сурова в сравнение с вноса на бяла захар

Съгласно предишния Протокол относно захарта беше разрешена само захарта, разпределена по държави, и то главно сурова захар за рафиниране. Следователно един от основните нови елементи от реформата на режима на захарта беше възможността за внос на бяла захар. И действително някои от страните от АКТБ, по-специално Мавриций, са увеличили износа на бяла захар в сравнение със суровата захар, за да се възползват от по-голямата добавена стойност.

През пазарната 2011/2012 година вносът на сурова захар в ЕС достигна ново рекордно равнище от 2,7 милиона тона, което представлява 76 % от общия внесен обем.

За подробности относно вноса вж. приложение I.

5.           Развитие на снабдяването и цените на захарта

Развитие на снабдяването

През пазарните 2006/07 и 2007/08 години пазарът на захар на ЕС беше пренаситен и ЕС бе длъжен да изтегли от пазара количество квотна захар. Тази пазарна ситуация на свръхснабдяване продължи до началото на пазарната 2008/2009 година. О пазарната 2009/2010 година пазарът на захар на ЕС се превърна от пренаситен в по-балансиран пазар. Свободният достъп за страните от АКТБ/най-слабо развитите държави създаде нови възможности за операторите от ЕС да получават захар, но същевременно предизвика натиск в посока към намаляване на цените на захарта в ЕС. Въпреки това, вследствие на това развитие в съчетание с увеличаването на цените на световния пазар, някои вносители от ЕС изпитваха затруднения да сключат договори за необходимите им доставки. В течение на календарната 2011 г. стана очевидно, че пазарът на захар на ЕС вече не беше пренаситен, а по-скоро затруднен. Поради това от пазарната 2011/2012 година цените на захарта бяха договаряни в тази нова икономическа среда и производителите на захар успяха да договорят много по-високи цени на захарта за пазара на ЕС.

Развитие на цените

По време на преходния период между юли 2006 г. и септември 2009 г. вътрешната цена на ЕС за бяла захар спадна с 12 %, като намаля от 630 EUR на тон на 555 EUR на тон.

През периода от октомври 2009 г. до февруари 2010 г. внасяните количества постъпваха с очакваните темпове и в съответствие със системата за мониторинг на спазването на споразуменията СИП/ВОО. В резултат на това вътрешната цена в ЕС спадна от 555 EUR на тон през септември 2009 г. на 493 EUR на тон през ноември 2009 г. (-11 %), въпреки временното увеличение на цените на световния пазар, които през февруари 2010 г. достигнаха 522 EUR на тон – най-високото равнище за 30 години.

През следващите месеци цените на световния пазар започнаха да намаляват, като между февруари и май 2010 г. имаше рязък спад от 522 EUR на тон до 376 EUR на тон (-28 %). През този период цените на вътрешния пазар на ЕС се стабилизираха на около 475 EUR на тон.

През втората половина на 2010 г. обаче цените на световния пазар показваха рязко увеличение, като през периода септември 2010 — януари 2011 г. достигнаха равнища над цената в ЕС: през декември 2010 г. цената на бялата захар на световния пазар беше много по-висока, отколкото в ЕС, а именно 628 EUR на тон в сравнение с 486 EUR на тон.

През първата половина на 2011 г. ЕС и световният пазар се развиваха в противоположни посоки, като до май 2011 г. цените на световния пазар бяха спаднали от 628 EUR на тон до 400 EUR на тон, в резултат на голямото предлагане на световния пазар. През същия период цената в ЕС нарасна от 486 EUR на тон до 536 EUR на тон.

Перспективата в началото на пазарната 2011/2012 г. беше друга. Стана ясно, че тарифните отстъпки за внос, предоставяни на страните от АКТБ и най-слабо развитите страни по споразуменията СИП/ВОО, не водят до прекомерен обем на вноса. Предишните опасения, че пазарът на захар на ЕС може да бъде наводнен от захар от АКТБ и най-слабо развитите държави, се оказаха нереалистични и перспективата беше, че вносът от АКТБ и най-слабо развитите държави няма да е в състояние да покрие разликата между производството (в рамките на квотата) и търсенето в ЕС. В резултат на това цените на захарта в ЕС започнаха да надхвърлят значително цената ѝ на световния пазар и дори нивото от преди реформата от 2006 г., което беше в противоречие с продължителния спад на цените на световния пазар от началото на 2011 г. Поради това през 2012 г. цената в ЕС се увеличаваше непрекъснато и през януари 2013 г. достигна 738 EUR на тон.

За подробности вж. графиката в приложение VIII.

6.           Необходими пазарни мерки

Парадоксът е в това, че вместо да прилага преходния защитен механизъм, през последните пазарни години Комисията трябваше да намери начини за допускане на допълнителни количества захар на пазара на ЕС, за да се покрие недостига в доставките на захар за хранителни цели на европейския пазар (т.е. пазар на ЕС с квоти). ЕС може да избира между два източника на снабдяване:

· освобождаване на извънквотна захар на вътрешния пазар,

· позволяване на допълнителен внос.

През пазарната 2010/2011 година на пазара на ЕС бе доставено общо допълнително количество от 1,35 милиона тона захар, от които:

· 500 000 тона чрез освобождаване на извънквотна захар при нулево мито (и 26 000 тона изоглюкоза),

· 500 000 тона чрез допълнителен внос в рамките на нулева тарифна квота,

· 350 000 тона чрез разрешаване в рамките на търгове с намалено мито.

През пазарната 2011/2012 година на пазара на ЕС бе доставено допълнително количество от 1 милиона тона захар, от които:

· 400 000 тона освободена извънквотна захар (и 21 000 тона изоглюкоза) при тарифна ставка от 85 EUR/тон,

· 250 000 тона освободена извънквотна захар (и 13 000 тона изоглюкоза) при тарифна ставка от 211 EUR/тон,

· 399 000 тона внос на захар при намалено мито (включително 15 000 тона бяла захар).

7.           Заключения

В рамките на реформата от 2006 г. бе прогнозирано, че при много специфични условия пазарът на захар на ЕС може да бъде наводнен със захар от най-слабо развитите държави. Необходими бяха две условия: 1) голяма разлика между цената в ЕС и световната цена и 2) възможност за осъществяване на сложна схема, водеща до износ на местната продукция захар от най-слабо развитите държави — производители на захар, и внос на подобно количество от световния пазар, за да задоволят собствените си нужди.

След либерализацията на вноса през 2009 г. само малко страни изглежда са успели да организират такава сложна търговска схема. Независимо от това през периода от 2009/2010 до 2011/2012 пазарни години вносът на захар от тези места на произход достигна рекордни нива, макар и не такива, които да предизвикат защитни мерки.

Очаква се, че до края на пазарната 2014/2015 г. максималният внос на захар от страните от АКТБ/най-слабо развитите държави ще бъде от порядъка на 2,1—2,2 милиона тона. Поради това е много малко вероятно, че защитните мерки ще се задействат по време на периода на прилагането им.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Цена на захарта в ЕС и в света

[1]               В преценките бе подчертано, че „голяма роля може да играят търговските сделки тип „суап“, за чието равнище остана голяма неяснота“ поради трудностите при организирането на тази схема (т.е. цялата продукция на захар от държавите по ВОО трябваше да бъде изнесена в ЕС и държавите по ВОО трябваше да закупят захарта, необходима за своя консумация, на световния пазар). Работен документ на службите на Комисията за реформата на европейската политика в сектора на захарта, SEC 2005, 0808 final, стр. 9.