СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Изграждане на единен пазар за екологични продукти

Създаване на условия за по-добра информираност относно екологосъобразността на продуктите и организациите

(текст от значение за ЕИП)

1.           Въведение

В Пътната карта за ефективно използване на ресурсите[1] е формулирана следната амбициозна цел за 2020 г.: осигуряване на подходящи стимули за гражданите и публичните органи, за да избират най-ефективните по отношение на ресурсите продукти и услуги посредством подходящи ценови сигнали и ясна екологична информация. Също така, в Пътната карта е отбелязано, че вътрешноевропейският пазар играе важна роля за насърчаване на ресурсно ефективните продукти. Настоящата инициатива — „Изграждане на единен пазар за екологосъобразни продукти“, представлява важна стъпка в тази насока.

Понастоящем пазарното проникване на ресурсно ефективните продукти е малко, въпреки съществуващите възможности на производителите да осигуряват такива продукти и нарастващото търсене от страна на потребителите. Съществуват препятствия както за производителите, така и за потребителите, съответно да доставят и купуват такива продукти, като много от тези препятствия произтичат от неяснотата какво точно представляват екологичните продукти и организациите с екологосъобразна дейност. Настоящата инициатива на Европейската комисия е стъпка към отстраняването на тази неяснота чрез подобряване на начина за определяне и оповестяване на екологосъобразността на продуктите и организациите.

В настоящото Съобщение на Комисията до Съвета и Парламента са представени два метода за определяне, както и съответно принципи за оповестяване на екологосъобразността на продуктите и организациите. То е придружено от Препоръка на Комисията, с която държавите членки и частният сектор се насърчават да използват тези методи по целесъобразност, като гарантират подобряването на нормалното функциониране на вътрешния пазар.

В инициативата се предлага да бъде проведена пробна фаза, при която заинтересованите страни съвместно с Комисията да оценят ефективността на предлаганите методи, както и тяхната приложимост в рамките на единния пазар. Резултатите от пробната фаза ще бъдат подложени на независима партньорска проверка, при която ще бъдат разгледани и възможни алтернативни методи. Ако пробната фаза се окаже успешна, Комисията ще проведе допълнителна консултация със заинтересованите страни по въпроса как най-добре да се осигурят ползите от тази инициатива. Ще се проведат и обсъждания с международните партньори относно разработките в методологичната област, за да се осигурят съвместимост и полезни взаимодействия с други широко прилагани методи.

Целта на тези дейности е в средносрочен план да стане възможно и да се улесни по-широкото навлизане на екологични продукти и екологосъобразни практики на търговските дружества на пазара на ЕС като се подпомогне премахването на потенциалните пречки пред свободното движение на екологосъобразни продукти на единния пазар.

2.           Контекст на предложението

2.1.        Предизвикателствата в областта на околната среда и ефективното използване на ресурсите

На Конференцията на ООН по устойчивото развитие „Рио+20“ проведена през 2012 г., международната общност направи констатацията, че „за постигането на глобално устойчиво развитие са необходими фундаментални промени в начина, по който нашите общества произвеждат и консумират“[2]. Близо две трети от екосистемите на Земята са класифицирани от ООН като „екосистеми в упадък“[3], темпът на загуба на биоразнообразие се оценява като надхвърлящ 100 пъти темпа на естественото изчезване на биологични видове, а рисковете и тенденциите във връзка с изменението на климата са добре документирани[4]. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че продължаващото разрушаване и ерозия на „природния капитал“ води до необратими промени, които могат да застрашат продължаващото вече два века подобряване на стандарта на живот[5].

2.2.        Ползите за околната среда от екологосъобразните продукти и организации

Като „екологични продукти“ могат да се определят онези продукти, които използват ресурсите по-ефективно и причиняват по-малко вреди на околната среда в рамките на цялостния си жизнен цикъл, от добива на съответните суровини до производството на продуктите и тяхното разпространение и употреба, до края на жизнения цикъл (включително повторна употреба, рециклиране и оползотворяване), в сравнение с други продукти от същата категория. Екологични продукти има във всяка една продуктова категория, независимо дали имат екомаркировка и дали се предлагат на пазара като екологични продукти; тяхната екологосъобразност е признакът, който ги определя като такива.

По-голямото пазарно проникване на такива продукти би имало за резултат съчетание от няколко положителни ефекта — социални ползи във връзка с намаляването на вредите върху околната среда, по-висока степен на задоволяване на потребителите, а също и стопански ползи за производителите и потребителите, произтичащи от по-ефективно използване на природните ресурси.

Освен това, търговските дружества с екологосъобразна дейност пораждат и допълнителни ползи във връзка с околната среда. Те подобряват своите технологични процеси, оказват въздействие върху своите доставчици и върху други участници в предходни и последващи стадии по веригата на доставка, а също и генерират новаторство. Ако едно търговско дружество включи така нареченото „мислене на база цялостния жизнен цикъл“ в своите стратегии и при вземането на решения, това води до свеждане до минимум както на прякото, така и на непрякото въздействие на неговите дейности върху околната среда.

2.3.        Стопанските ползи от екологичните продукти и организациите с екологосъобразна дейност

Глобалният пазар за нисковъглеродни и „екологосъобразни стоки и услуги (който е част от целия пазар на екологични продукти) се оценява на 4,2 трилиона евро, а делът на ЕС в него — съответно на 21 %[6]. Този пазар нараства със среден годишен темп от 4 %, дори и по време на стопанската рецесия[7], като по този начин допринася за превръщането на екологосъобразната икономика в един от секторите с най-висок потенциал за разкриване на нови работни места[8]. Конкуренцията между дружествата за спечелване на дялове на този пазар се засилва. Екологичните продукти могат да допринесат за намаляване на разходите на производителите (тъй като използването на по-малко ресурси води до по-малки производствени разходи) или на потребителите при използването на продуктите (например при бялата техника с най-висок клас по Директивата за енергийните етикети[9]). Обикновено екологичните продукти могат да бъдат по-лесно рециклирани или повторно използвани и по този начин спомагат за по-добро и по-евтино третиране на отпадъците от страна на обществото като цяло.

От друга страна, като относителен дял екологичните продукти все още представляват много малка част от пазара на потребителски стоки в ЕС[10]. Но данните показват, че е налице значително търсене на такива продукти, ако те се предлагат на конкурентни цени, и следователно неизползван потенциал в рамките на вътрешноевропейския пазар[11]. Това би се отразило положително и на заетостта: като цяло подобряването на ресурсната ефективност на икономиките в ЕС би могло да доведе до разкриването на 2,8 милиона работни места до 2020 г.[12]

Често търговските дружества с екологосъобразна дейност имат водеща роля в новаторството. Посредством по-ниски разходи, подобрена производителност и сигурност на доставките и намалени екологични рискове, европейските дружества придобиват конкурентни предимства в областта на екологосъобразното новаторство. Но без допълнителни насърчителни действия в тази насока, конкурентоспособността в сектора е изложена на риск[13].

3.           Проблеми, чието преодоляване се цели с настоящото предложение

3.1.        Липса на общоприети дефиниции за „екологичен продукт“ и „организация с екологосъобразна дейност“

Все още няма широко възприети и научно обосновани дефиниции по въпроса какво всъщност е екологичен продукт и какво е организация с екологосъобразна дейност. Съществуват различни методи, които понастоящем се използват за определяне и сравняване с характерни стойности на показателите за екологосъобразност[14], но тези методи се различават и дават различни резултати по отношение на един и същ продукт или организация. Фактически, тъй като редица методологични решения са доверени на преценката на лицата, прилагащи методите, дори и резултатите, получени при използването на един и същ метод, често не са сравними помежду си. А наличието на такава сравнимост е от значение за постигането на конкуренция по отношение на екологосъобразността, както и за вземането на информирани решения от потребителите и стопанските предприятия.

Една от най-големите слабости на някои методологични подходи за определяне на екологосъобразността е, че те са непълни. При тях не се разглеждат всички преки и непреки въздействия на съответния продукт или организация — т.е. не се разглежда цялостният жизнен цикъл. Много показатели са насочени само към фазата на употреба (напр. разходът на вода на една перална машина), но игнорират разходите за производство, обезвреждане на отпадъци или възможностите за повторна употреба и рециклиране. Някои оценки са насочени само към един екологичен показател, при което е възможно други показатели да бъдат игнорирани, а това води до т.нар. „изместване на натоварването“. Например, за изработването на даден нов нискоенергиен продукт може да е необходимо да се използва рядък или опасен материал. Това би могло да е благоприятно с оглед икономията на енергия, но вредно от гледна точка на изчерпването на ресурси и на въздействията в края на жизнения цикъл на продукта. При всички случаи въздействието трябва да бъде отчетено с оценка на база цялостния жизнен цикъл, така че решенията за подобряване на екологосъобразността да могат да се вземат въз основа на цялостна информация.

3.2.        Избягване на ненужни разходи за предприятията

Екологичните съображения все повече биват включвани в оперативните и маркетинговите стратегии на голям брой търговски дружества, както и на съответните инвеститори. Такива търговски дружества все повече използват оценките на база жизнения цикъл (LCA)[15] като инструмент за оценяване на своята и на доставчиците си екологична легитимност, както и за определяне (или подобряване) на екологосъобразността на своите продукти.

Броят на методите за проучване на отпечатъка (напр. въглероден отпечатък, воден отпечатък) бързо нараства, успоредно с изобилието от нови инициативи в тази област – национални и на частния сектор. Това обстоятелство може да породи значителни разходи за дружествата, особено ако е необходимо те да използват различни методи или да се съобразяват с изисквания за етикетиране и верификация, действащи в различните страни и при различните търговци на дребно. Относителният дял на разходите и свързаните с тях натоварвания са значително по-големи при малките и средните предприятия.

Европейският бизнес ясно разбира какво е съществуващото положение — участниците в общественото обсъждане, проведено във връзка с настоящата инициатива, посочиха липсата на съгласуваност като едно от най-съществените препятствия пред оповестяването и сравняването на екологосъобразността (съгласието с това становище е 72,5 %). На въпроса какви са основните причини за това положение, в най-много отговори бяха посочени: големият брой различни инициативи в ЕС (70,8 %) и разнообразните начини на докладване (76,3 %)[16].

3.3.        Препятствия пред свободното движение на продукти, предлагани като екологични

Освен допълнителните разходи, различията между методите за оценка могат също да намаляват възможностите на производителите на екологични продукти да търгуват с тях, дори и в рамките на ЕС. Дружествата може да проявяват интерес да извършват международна търговия, но установяват, че изискванията във връзка с информацията за екологосъобразността на продуктите, които възнамеряват да продават, се различават в отделните страни.

Каре 1 — Конкретни препятствия за търговията с продукти, предлагани като екологични на единния пазар Следният сценарий все повече се превръща в обичайния (но неефективен) начин за пазарно разпространение на екологични продукти в Европа: ако дадено дружество желае да предложи свой продукт като екологичен такъв на пазара в Обединеното кралство, Франция, Италия и Швейцария, то ще трябва да приложи различни схеми, за да използва екологосъобразността на продукта при конкуренцията на различните национални пазари. Във Франция дружеството ще трябва да извърши оценка за екологосъобразност в съответствие с френския метод (BP X30-323); в Обединеното кралство ще трябва да приложи спецификацията PAS 2050 или Протокола за парниковите газове на Института по световни ресурси (WRI GHG Protocol); в Швейцария ще трябва да приложи швейцарския подход (който понастоящем е в процес на разработване); в Италия ще трябва да се присъедини към признатата от държавата схема за въглеродния отпечатък и съответно да проведе още един анализ. Също така, за шведския пазар дружеството ще трябва да състави и декларация за екологосъобразност на продукта (EPD) на база стандарта ISO 14025. Подобни продуктови декларации за екологосъобразност ще са необходими и за други страни, тъй като по света има поне шест конкурентни системи за такива декларации и всяка от тях има свои специфични особености, въпреки че по принцип всички те се базират на ISO 14025[17]. Ако допуснем, че цената на всяко проучване за установяване на съответствие с условията на дадена схема е от порядъка на 10 000 евро, съответното дружество ще трябва да плати тази цена за всеки от пазарите, в които то желае да участва. При този сценарий съответното дружество ще трябва да заплати цена до 50 000 евро за един продукт, за да може да се включи в конкуренцията на 5 европейски национални пазара на база на екологосъобразността на този продукт.

За да могат да се конкурират на база екологосъобразност, дружествата фактически са принудени да се присъединяват към различни частни и публични схеми, доминиращи отделните пазари, които схеми се основават на използването на различни методи. С други думи, принципът на взаимното признаване на единния пазар изглежда не е в състояние да отстрани нетехническите препятствия пред търговията на общоевропейския пазар — защото дори и без да има нормативни ограничения, за да не бъдат в неравностойно положение с местните производители, износителите ще трябва да използват националните методи за съобщаване (например национални схеми за екомаркировка), които са добре познати на местните потребители.

3.4.        Липсата на доверие в твърденията за екологосъобразност от страна на потребителите

Проучванията показват, че потребителите в ЕС биха желали да купуват повече екологични продукти[18]. Но от друга страна същите проучвания показват, че има разминаване между ценностната система и действията, а също и разминаване в доверието. Например: въпреки че 75 % от гражданите на ЕС твърдят, че са готови да купуват екологични продукти, само 17 % действително са направили в това в месеца, предхождащ проучването. Посочените причини за това са разнообразни и включват както липса на доверие в информацията за екологосъобразност, предоставяна от производителите и търговците на дребно, така също и ограничената наличност на екологични продукти на достъпни цени. Освен това, често информацията за екологосъобразността на продуктите не се дава по сравним начин, което ограничава възможността за информиран избор от страна на потребителите.

Броят на твърденията за екологосъобразност нараства, но в същото време те стават по-повърхностни и мъгляви по отношение на използваната в тях терминология[19]. Това допринася за подкопаване на потребителското доверие — 48 % от потребителите нямат доверие в информацията за екологосъобразността, обявена върху продуктите[20]. Във все по-голяма степен усещането е, че търговските дружества се конкурират по-скоро на база на своите твърдения, а не въз основа на действителната екологосъобразност.

4.           Политика на ЕС в отговор на проблема

4.1.        Цел на действията на ЕС

Основната цел на действията на ЕС в тази област е да допринесе за предоставянето на повече ясна, надеждна и сравнима информация за екологосъобразността на продуктите и организациите на всички заинтересовани страни, включително оператори по цялата верига на доставка. За постигането на тази цел, въз основа на дългогодишна съвместна дейност със заинтересовани лица и с научната общност, Комисията разработи два метода за оценяване и определяне на характерни екологични показатели. Тези методи са надеждни (научно обосновани), широкообхватни (тъй като разглеждат цялостния жизнен цикъл на продуктите или организациите и редица аспекти във връзка с околната среда) и в крайна сметка ще подпомогнат сравняването на показателите. Тези методи са проучени и изпробвани със съдействието на промишлени предприятия през 2011 и 2012 г. и ще бъдат допълнително изпробвани и подобрявани, по-специално чрез разработването на опростени правила за отделни групи продукти и сектори, както и да бъдат подложени на оценка, за да се определи до каква степен те могат да бъдат лесно прилагани от търговските дружества, по специално от малките и средни предприятия, а също и при разработването на политики.

Предлаганото действие на ЕС има за цел да намали неопределеността по въпроса какво е екологичен продукт и организация с екологосъобразна дейност. То е стъпка към по-интегриран вътрешноевропейски пазар, в който истински екологосъобразните продукти и организации да бъдат разпознавани от потребителите. Очаква се, че по-голямото пазарно проникване на екологичните продукти ще допринесе за икономическо възстановяване и още повече ще усили конкурентните предимства на европейските дружества в областта на еко-новаторството[21].

Концепцията, определяща екологичния продукт като продукт, който има по-малко въздействие върху околната среда в рамките на жизнения цикъл в сравнение със съответен алтернативен продукт ще може да се прилага на практика чрез следните два елемента: 1) метода за определяне на въздействията върху околната среда в рамките на жизнения цикъл; и 2) специфичните правила за съответните категории продукти, които ще дадат база за сравнение за дефинирането на истински екологичен продукт. Същият подход ще се използва и за организации.

4.2.        Методологични дейности във връзка с определянето на въздействието върху околната среда на продуктите и организациите

Комисията, съвместно с редица заинтересовани страни, работи вече от няколко години в тази област: началото бе поставено през 2003 г., когато със Съобщението за интегриран подход в политиката за продуктите[22] бе въведено в провежданите от ЕС политики понятието за мислене в рамките на жизнения цикъл. То бе последвано през 2008 г. от план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика [23], което доведе до публикуването през 2010 г. на Справочника на Международната система от данни на база жизнения цикъл (ILCD Handbook)[24], в който са дадени технически указания за подробни проучвания, включващи оценка на база жизнения цикъл (LCA), както и техническа основа за определяне на критерии, специфични за дадена категория продукти, както и на указания и опростени инструменти.

През 2010 г. Съветът на Европейския съюз прикани Комисията да разработи хармонизиран метод за изчисляване на продуктовия отпечатък върху околната среда[25]. Оттогава Комисията работи по така поставената задача въз основа на съществуващите подходи за оценка на база на жизнения цикъл (LCA) и на международните стандарти[26], въвеждайки допълнителни методологични спецификации, които са необходими за получаването на по-съгласувани, сравними и точни резултати. Тази работа, съпроводена с процес на консултации и провеждане на пробни оценки в сътрудничество с промишлеността[27], доведоха до разработването на методи за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС) и на организационния отпечатък върху околната среда (ОООС)[28].

С тези два метода се въвеждат редица подобрения в сравнение с други съществуващи методи, като например:

· ясно определяне на категориите на потенциалните въздействия върху околната среда[29], които следва да бъдат разгледани, за да се направи цялостна оценка на база жизнения цикъл;

· изискванията за количествено изразяване на качеството на данните;

· определяне на изисквания за минимално допустимо качество на данните;

· по-ясни технически указания по отношение на някои критични аспекти на проучванията на база жизнения цикъл (като например разпределянето на въздействията и рециклирането)[30].

Методите за проучване на ПООС и ОООС изискват за целите на сравняването да бъдат разработени правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категории продукти (ППООСКП) и секторни правила за проучване на организационния отпечатък върху околната среда (СППОООС)[31]. Тези разработки ще превърнат общите разпоредби на методите за проучване на ПООС и ОООС в специфични правила за конкретни категории продукти и сектори, които ще дадат възможност вниманието да се съсредоточи върху 3 или 4 най-значими въздействия върху околната среда измежду 14-те ключови показателя за въздействия върху околната среда, както и върху най-съществените процеси от стадиите от жизнения цикъл на дадена категория продукти или сектор. По този начин ще се постигне сравнимост на резултатите от отделните оценки в рамките на дадена категория продукти или даден сектор, независимо кой провежда оценките.

Например, при разработването на ППООСКП за продуктовата категория на перилните и почистващи препарати ще се дефинира „представителен продукт“, който се разглежда като представителен за категорията на перилните и почистващи препарати на европейския пазар и ще даде възможност за изчисляване на екологичните показатели на модела на база жизнения цикъл. Така изчислените показатели за този представителен продукт ще се превърнат в характерни стойности (които след това ще трябва постоянно да се адаптират и преразглеждат в съответствие с техническото развитие), с които да се сравняват съответните показатели на други перилни и почистващи препарати, продавани на пазара. Тези показатели ще се съобщават на потребителя, който при това положение лесно ще може да прави сравнения между алтернативни продукти при пазаруване.

Тези важни разработки би следвало да дадат възможност в бъдеще методите на отпечатъка върху околната среда да се прилагат както в пазарната практика, така също и при разработването на политики, в качеството на надежден инструмент за сравняване на продукти и организации при по-ниски разходи.

Комисията също така подпомага специфични дейности, насочени към разработването на методи, специфични за отделните сектори и категории продукти[32]. Комисията ще продължи да работи по тези методи и да насърчава тяхната сравнимост, където това е уместно.

4.3.        Настоящият пакет от предложения в качеството на първа фаза от разработването на нова политика

Настоящото съобщение ще има водеща роля за дейностите на Комисията през следващите три години.

Консултирайки се със заинтересованите страни, Комисията постепенно ще въвежда тези методи по целесъобразност в Схемата за екологосъобразно ръководство и одитиране (EMAS), в екологосъобразните обществени поръчки (GPP) и в екомаркировката на ЕС[33].

4.3.1.     Препоръката на Комисията

Едновременно с настоящото съобщение, Комисията приема препоръка за използване на методите за ПООС и ОООС за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продуктите и организациите. Комисията приканва държавите членки и заинтересованите страни да използват методите за проучване на ПООС и ОООС в съответните доброволни политики и инициативи, свързани с измерването или оповестяването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на продуктите и организациите. Тези методи представляват неразделна част от препоръката.

4.3.2.     Пилотен етап: изпробване на прилагането на методи за определяне на отпечатъка върху околната среда

Комисията ще организира тригодишни проби с доброволно участие на заинтересовани страни. Целите на тази пилотна фаза са:

· да се създаде и валидира процесът на разработване на ППООСКП и СППОООС, включително с разработване на характерни стойности на показателите за екологосъобразност[34] за всеки от тях. Когато вече съществуват специфични правила за дадена категория продукти или сектор и те се използват от заинтересованите страни, Комисията ще използва тези правила като основа за разработването на ППООСКП и СППОООС;

· да се улесни прилагането на методите за проучване на отпечатъка върху околната среда, особено за малките и средните предприятия, чрез използване на новаторски подходи за управление на процеса и чрез разработване на съответни инструменти;

· да се изпробват различни системи за спазване на изискванията и верификация на ППООСКП и СППОООС, включително предварителна верификация (т.е. оценка на съответствието с изискванията) и последваща верификация (т.е. пазарен надзор), с оглед да се формират и валидират пропорционални, ефективни и ефикасни системи за спазване на изискванията и верификация;

· в сътрудничество със заинтересованите страни да се изпробват различни подходи за комуникация между предприятия и от предприятия към потребители.

През 2013 г. Комисията ще отправи покана за доброволно участие към заинтересовани страни (включително от трети държави) да участват или ръководят разработването на ППООСКП или СППОООС. Изборът на разглежданите категории продукти и сектори през пилотния етап ще се основава на няколко съображения, като например размерът на въздействията върху околната среда; желанието на заинтересованите страни да участват или да са водещ партньор; необходимостта от гаранции за включването на различни продукти (включително комплексни продукти) и сектори (с динамична верига на доставките); наличието на съществуващи разработки[35]; и наличието на информация на база жизнения цикъл. Успехът на пилотния етап ще се оценява въз основа на разнообразието и представителността на избраните продукти и сектори, както и на броя и значението на участващите заинтересовани страни, включително действително представените МСП и НПО, както и въз основа на разходите, ползите и времето, необходимо за прилагане на методите. Комисията редовно ще докладва на държавите членки и на другите заинтересовани страни за постигнатия напредък, като използва за това редовните срещи по интегрирана продуктова политика и устойчиво потребление и производство[36].

Комисията е готова да разгледа и възможни алтернативи на ПООС и ОООС за постигане на цели, сравними с гореизброените. Във връзка с това, Комисията възнамерява да подложи крайните резултати от пилотната фаза на независима партньорска проверка, така че тези резултати да бъдат оценени в съпоставка с резултатите от възможни алтернативни методи, предложени от заинтересованите страни. За да могат да бъдат допуснати до участие в този партньорски сравнителен анализ, алтернативните методи следва да са били изпробвани от предлагащите ги заинтересовани страни при подобни условия. Независимият партньорски анализ ще помогне на Комисията да избере най-надеждния и осъществим вариант за постигане на посочените в настоящото съобщение цели на разглежданата политика.

4.3.3.     Твърдения за екологосъобразност и подобряване на указанията във връзка с Директивата за нелоялните търговски практики

Няма специален законодателен акт на ЕС, който да хармонизира всички твърдения за екологосъобразност и съответния маркетинг. Нормативното регулиране от ЕС на използването на твърдения е или под формата на изисквания в специфични законодателни актове, отнасящи се за различни видове показатели за продуктите (като например Регламента за програмата „Energy Star“[37]); или под формата на общи правила за недопускане на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, като на националните органи се поверява задача да интерпретират и привеждат в изпълнение тези правила на база индивидуален случай[38], както е предвидено в Директивата за нелоялните търговски практики[39].

В контекста на прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики, през 2009 г. Комисията формулира специфични указания за насърчаване на използването на ясни, точни и съществени екологични твърдения в маркетинга и рекламата. Комисията възнамерява да предостави допълнителни указания в тази област, за да осигури адекватно и еднакво привеждане в изпълнение в различните държави членки. За тази цел, в контекста на прилагането на Програмата за потребителите[40], Комисията вече е започнала диалог със съответните заинтересовани страни, за да се определят предизвикателствата и най-добрите практики и да се постигне съгласие по основните препоръки за бъдещи действия[41].

4.3.4.     Оповестяване на информация относно екологичните показатели на продуктите и организациите

Неадекватното оповестяване на информацията може да обърка нейните получатели, да затрудни вземането на решения и да подкопае доверието в твърденията за екологосъобразност. По тази причина и въз основа на опита на многостранния диалог на заинтересованите страни Комисията препоръчва набор от принципи, които да се прилагат при оповестяване на екологичните показатели на продуктите и организациите.

(1) Прозрачност. Стопанските оператори следва да предоставят информация не само за екологичните показатели на съответните продукти и организации, но и за начина, по който е получена тази информация, по-специално за процедурата и метода за оценка, източника на данни, критериите и т.н.

(2) Наличност и достъпност. Стопанските оператори следва да обявяват информацията за екологичните показатели на продукта във връзка с неговите най-значими въздействия в проста и лесно разбираема форма. Основната информация следва да бъде допълнена с предоставяне на справочен достъп до подробна информация чрез допълнителни информационни канали, като уеб сайтове, приложения за смартфони и др.

(3) Надеждност. Оповестената информация следва да бъде точна и проверима от научна гледна точка, така че да гарантира доверието на потребителите в твърдението за екологосъобразност.

(4) Пълнота. Стопанските оператори следва да предоставят информация за всички категории въздействия върху околната среда, съотносими към съответния продукт и организация, по икономически ефективен начин.

(5) Сравнимост. Стопанските оператори следва да проявяват последователност при избора на методологични варианти, така че да гарантират сравнимост на информацията за екологичните показатели, по отношение съответно на дадена категория продукти или на даден сектор в течение на времето. Когато е възможно, те следва да използват методи, даващи възможност за сравняване на екологичните показатели на продукти от една и съща категория или на организации, работещи в един и същ сектор.

(6) Яснота. Стопанските оператори следва да представят информацията по ясен, точен и напълно разбираем за потребителите начин. Съдържанието на информацията също следва да бъде ясно: неговият обхват и сложност следва да бъдат съобразени с публиката, за която е предназначена информацията, с характеристиките на продукта и с предназначението на оповестяването на информация.

Използването на съществуващи и общовъзприети подходи, стандарти и методи, като например ПООС и ОООС, би допринесло значително за постигането на спазване на тези принципи.

4.4.        Вторият етап: оценяване и бъдеща политика

След като приключи пилотният етап, Комисията ще оцени постигнатия напредък, преди да вземе решение за следващите дейности („втори етап“). Като част от този процес тя ще направи оценка доколко използваните методи, характерните екологични показатели на продуктите и секторите, както и съответните стимули са били успешни, за да може да бъдат приложени в инструменти на политиката. По-специално, Комисията ще оцени дали те могат да бъдат допълнително интегрирани в по-широк набор от вече съществуващи или нови регулаторни инструменти, за да се подобри екологосъобразността на продуктите на европейския пазар, като се вземе предвид използването на възможните подходящи инструменти, включително европейски стандарти. Въз основа на резултатите от тази оценка Комисията ще изготви съответните предложения, както е посочено в проекта на Комисията за нова Програма за действие в областта на околната среда в периода до 2020 г[42].

5.           Глобалният контекст и международното сътрудничество

В много други страни определянето и оповестяването на екологичните показатели се развива също толкова бързо, колкото и в държавите – членки на ЕС. Например в Швейцария се разглежда въпросът за въвеждане на нормативна уредба за многокритериална оценка на база на жизнения цикъл през 2013 г., както и за съобщаване на съответните резултати на потребителите. Япония, Южна Корея, Австралия и Канада също използват подходите за оценка на база на жизнения цикъл при разработването на съответната политика. Американската Агенция за защита на околната среда (EPA) ръководи разработването на указания за създаването на съответните правила за различни категории продукти. Една от най-големите частни инициативи във връзка с определянето и оповестяването на отпечатъка върху околната среда на продуктите е Консорциумът за устойчиво развитие; появяват се също нови инициативи, като например Съвета за стандарти за отчитане на устойчивото развитие.

Тези продължаващи усилия имат положителна насоченост, но съществуват опасения, че по-голямата част от тях се провеждат в относителна изолация, а в същото време все по-глобализираните и сложни вериги на доставка пораждат необходимост от един по-координиран подход, който да може да внесе например повече взаимозаменяемост и оперативна съвместимост на съществуващите инструменти и платформи. Може да се очаква, че ще бъдат направени методологични разработки на международно ниво. Необходимо е обаче да се предприемат по-целенасочени и амбициозни действия, както и да се постигне по-добро изграждане на консенсус.

ЕС възнамерява активно да си сътрудничи с ключовите търговски партньори и да ги насърчава да възприемат по-координиран подход към методологичните разработки на международно ниво, посредством открит и прозрачен процес на обсъждане с всички заинтересовани страни наред с други пътища в контекста на 10-годишната рамка от програми за устойчиво потребление и производство, приета на срещата на високо равнище „Рио+20“. Постигнатият напредък ще бъде докладван на държавите членки и на другите заинтересовани страни в контекста на редовните срещи по интегрирана продуктова политика и устойчиво потребление и производство.

Също така, ЕС предоставя финансова подкрепа на Програмата за околната среда на ООН (UNEP), предназначена за нейните дейности за изграждане на капацитет в развиващите се страни и страните с бързо развиващи се икономики по въпроси във връзка с отпечатъка върху околната среда, методите за оценка на база на жизнения цикъл и събирането на данни.

Постепенно разширяващото се прилагане на методите за проучване на ПООС и ОООС в ЕС ще породи ползи също и за бизнеса извън ЕС, защото по този начин за нуждите на търговските дружества, желаещи да навлязат в пазара на ЕС, ще бъдат осигурени само две системи за оценка, в сравнение със сегашните многобройни схеми, прилагани на национално равнище. По този начин ще се намалят административните разходи за дружествата, изнасящи продукти извън собствената си страна, и ще се увеличи предлагането на екологични продукти на единния пазар.

[1]               COM(2011) 571 окончателен.

[2]                      A 10-Year Framework of Programmes on sustainable consumption and production patterns (Десетгодишна рамкова структура от програми за устойчиво развити начини на консумация и производство). A/CONF.216/5.

[3]                      UN Secretary-General’s High-Level Panel on Global Sustainability report ‘Resilient People, Resilient Planet: A future worth choosing’, (Доклад на Съвет на високо равнище към Генералния секретар на ООН, озаглавен „Издръжливи хора, издръжлива планета — бъдеще, което си заслужава да бъде предпочетено“), 2012 г.

[4]               Вж например Секретариата на КБР (2006), „Глобален преглед на биоразнообразието“ 2 и http://unfccc.int/essential_background/items/6031.php

[5]               Environmental Outlook to 2050 (Перспективи за околната среда до 2050 г.), ОИСР, 2012 г.

[6]               Department for Business, Innovation and Skills (2012): Low Carbon Environmental Goods and Services (Британското министерство на предприемачеството, новаторството и професионалната квалификация, 2012 г.: Нисковъглеродни екологосъобразни стоки и услуги).

[7]               Green Seal (2009): Green Buying Research.

[8]               През 2012 г. прогнозният брой на заетите в екологичните отрасли в целия ЕС се очаква да достигне 3,4 милиона, растеж в сравнение с 2,7 милиона през 2008 г., който показва че дори в настоящата икономическа обстановка в екологичния сектор има потенциал за разкриване на нови работни места. Вж „Годишен обзор на растежа за 2013 г.“, COM(2012) 750 final, http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/ags2013_en.pdf.

[9]               Директива 2010/30/EС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите, ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1—12.

[10]             Многобройни проучвания показват, че пазарният дял на продуктите с подобрена екологосъобразност е сравнително малък, в рамките до 5 % за някои категории продукти в някои държави членки. По-подробна информация по този въпрос има в доклада за оценката на въздействието.

[11]             Информация по този въпрос има в доклада за оценката на въздействието.

[12]             Работен документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за трудова заетост на растежа в екологичните отрасли“, SWD(2012) 92 final, придружаващ съобщението „Към възстановяване и създаване на работни места“.

[13]             Дания, Швеция и Финландия са сред най-напредналите страни в света в областта на чистите технологии, но същото може да се каже и за важни конкуренти, като например САЩ. Китай и Индия вече имат по-добри показатели в тази област в сравнение с Нидерландия, Австрия, Белгия, Франция и Испания. Вижте Global Cleantech Innovation Index 2012 report (Глобален доклад за индекса за новаторство в областта на чистите технологии — 2012 г.), публикуван от CleanTech Group и WWF.

[14]                    Методите за определяне на екологосъобразността на продукти и организации могат да бъдат групирани в две основни категории: 1) Определяне на екологосъобразността въз основа на преките въздействия (т.е. на въздействията, които пряко са свързани с продукта/организацията, като например опасните отпадъци, генерирани при производството). Някои от тези методи се отнасят за отделно въздействие върху околната среда (например методите в спецификацията Обхват 1 на Протокола за ПГ, които се отнасят за парниковите газове), а други методи обхващат няколко въздействия върху околната среда (например ключовите показатели по Схемата за екологосъобразно управление и одитиране — EMAS). 2) Определяне на екологосъобразността въз основа на преките и непреките въздействия (т.е. с включване на въздействията и в останалите фази от жизнения цикъл, например добива, транспорта и логистиката, употребата, края на жизнения цикъл — т.е. прилага се оценка на база на жизнения цикъл — LCA). И при тези методи някои се отнасят за отделно въздействие върху околната среда (например методите в спецификацията Обхват 1 на Протокола за ПГ), а други обхващат няколко въздействия върху околната среда (например методите във връзка с екомаркировката на ЕС).

[15]             Оценките на база жизнения цикъл (LCA) представляват наложил се методологичен инструмент, при който се прилага мислене в рамките на цялостния жизнен цикъл за провеждането на количествен анализ на дейностите, свързани с определени процеси или продукти. Основна характеристика на оценките на база жизнения цикъл е цялостното разглеждане на продуктите и процесите и техните функции, като се имат предвид и предходните или последващите дейности. Така например, оценката на база жизнения цикъл на даден продукт включва всичките производствени процеси и услуги във връзка с продукта по време на неговия жизнен цикъл, като се почне от добива на суровините, премине се през производството на материалите, използвани при изработването на продукта, както и използването на продукта, и е се стигне до неговото рециклиране и/или окончателното обезвреждане като отпадъци на някои негови съставки. Такъв цялостен жизнен цикъл често се нарича цикъл „от люлката до гроба“.

[16]             Вж. http://ec.europa.eu/environment/consultations/sustainable.htm

[17]             Германия, Швеция, Норвегия, Япония, Южна Корея и Тайван.

[18]                    Специално известие № 295 на Евробарометър „Нагласи на европейските граждани към опазването на околната среда“, 2008 г., стр. 27; Евробарометър, Нагласи на европейците по отношение на устойчивото потребление и производство, 2009 г.

[19]             ОИСР (2011); Твърденията за екологосъобразност – констатации и заключения на комитета за потребителска политика на ОИСР. - DEFRA (2010); Оценка на твърденията за екологосъобразност върху опаковката на продуктите.

[20]                    Експресно известие № 256 на Евробарометър за отношението на европейците към устойчивото потребление и производство, 2009 г. Освен това, от експресното известие Flash Eurobarometer 332 от 2012 г., стр. 11 става ясно, че почти 1/3 от потребителите в ЕС са виждали заблуждаваща информация за въздействието на даден продукт върху околната среда. По-подробна информация по този въпрос има в доклада за оценката на въздействието.

[21]             По-подробен анализ на тази причинно-следствена връзка е даден в доклада за оценка на въздействието.

[22]             Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно интегриран подход в политиката за продуктите — изграждане на мислене за екологосъобразността в рамките на цялостния жизнен цикъл. COM/2003/0302 окончателен.

[23]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика. COM/2008/0397 окончателен.

[24]             http://lct.jrc.ec.europa.eu/pdf-directory/ILCD-Handbook-General-guide-for-LCA-DETAIL-online-12March2010.pdf

[25]             Вж. Заключенията на Съвета от 20 декември 2010 г., в които има покана към Комисията „да разработи общ метод за количествена оценка на въздействията на продуктите върху околната среда в рамките на техния жизнен цикъл.“

[26]                    Analysis of Existing Environmental Footprint Methods for Products and Organizations: Recommendations, Rationale, and Alignment (Анализ на съществуващите методи за определяне на отпечатъка върху околната среда на продукти и организации: препоръки, смисъл и съгласуване), Съвместен изследователски център, 2011 г., http://ec.europa.eu/environment/eussd/pdf/Deliverable.pdf

[27]             Пробните оценки бяха проведени в периода 2011—2012 г. Методиките бяха изпробвани при оценяването на 10 продукта (съответно от областта на селското стопанство, търговията на дребно, строителството, химическата промишленост, информационната и съобщителната техника, хранителната промишленост, обувната промишленост, телевизорите, хартията) и на 10 организации (от областта на търговията на дребно, хранителната промишленост, енергетиката, водоснабдяването, фуражното производство, публичния сектор, информационната и съобщителната техника, миннодобивната, химическата и хартиената промишленост. По-подробна информация по този въпрос има в приложение 9 към доклада за оценка на въздействието.

[28]             Окончателните проектометоди, както и подробни данни относно процеса на разработване на проучвания на ПООС и ОООС са дадени в следния сайт: http://ec.europa.eu/environment/eussd/product_footprint.htm

[29]             Изменение на климата; разрушаване на озоновия слой; токсичност за хората — канцерогенни ефекти; токсичност за хората — неканцерогенни ефекти; прахови частици/неорганични вдишвани вещества; йонизираща радиация; фотохимично образуване на озон; вкисляване; еутрофикация — на сушата; еутрофикация — водна; екотоксичност — сладководна; земеползване; изчерпване на ресурси — вода; изчерпване на ресурси — минерали и фосилни горива.

[30]             Подробно обяснение на техническите елементи в проучванията на ПООС и ОООС е дадено в доклада за оценка на въздействието.

[31]             ППООСКП представляват система от правила, които допълват общите методологични указания за проучванията на ПООС, чрез по-подробни спецификации, отнасящи се за конкретната категория продукти. СППОООС представляват система от правила, които допълват общите методологични указания за проучванията на ОООС, чрез по-подробни спецификации, отнасящи се за конкретния сектор.

[32]             Методът на въглеродния отпечатък на ИКТ, разработен в COM(2010)245, окончателен „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, протоколът Envifood, разработен от Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство на храни; стандартизационната дейност на техническия комитет 350 на CEN във връзка с устойчивостта на строителните работи.

[33]                    Например, чрез използване на проучванията на ПООС като средство за определяне на съществените въздействия върху околната среда във връзка с разработването на критерии за екомаркировки и за екологосъобразни обществени поръчки; или чрез използване на СППОООС при разработване на секторни справочни документи в рамките на EMAS.

[34]                    Определянето на целева стойност включва определяне на средния модел за наличните на пазара продукти, както и определяне на класове на екологосъобразност въз основа на така направения анализ.

[35]             Например правила за продуктови категории, разработени в рамките на френските експерименти Grenelle II, или от други международни схеми, като шведската схема за продуктови декларации за екологосъобразност (EPD), или японската схема Eco-leaf, както и секторни справочни документи в рамките на EMAS.

[36]             http://ec.europa.eu/environment/ipp/ipp_wg.htm

[37]             Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване.

[38]             SEC(2009) 1666 – Глава 2.5 Подвеждащи твърдения за екологосъобразност в „Насоки относно въвеждането и прилагането на Директива 2005/29/EО относно нелоялните търговски практики“.

[39]             Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива за нелоялните търговски практики), OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

[40]             Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа, COM (2012) 225 окончателен.

[41]             Многостранният диалог относно твърденията за екологосъобразност (MDEC), председателстван от ГД „Здравеопазване и потребители“, ГД „Правосъдие“ и ГД „Околна среда“. На 18 март 2013 г. на срещата на високо равнище, посветена на потребителите, беше представен доклад с основните констатации и заключения на MDEC, http://www.european-consumer-summit.eu.

[42]             СОМ(2012) 710 окончателен.