30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/22

—

признава, че продължаващата икономическа криза в още по-голяма степен насочи вниманието към разходите, свързани със законодателството и предизвикателството за прилагането и изпълнението на законодателните актове, които вече са част от достиженията на правото на ЕС;

—

в този общ контекст счита, че всички равнища на управление следва да гарантират, че законодателството е резултатно и ефективно, а европейските институции имат особена отговорност да демонстрират ясната добавена стойност на европейското регулиране, което следва да осигурява максимална полза на минимална цена при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

—

приветства настоящото предложение за нова Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) за систематично идентифициране и прозрачно осъществяване на инициативи за значително намаляване на регулаторните разходи и опростяване;

—

приветства предложението за набелязване на законодателните актове и/или регулаторните области с потенциал за опростяване и намаляване на разходите, без да се излагат на риск целите на политиките, настоява в проверките за пригодност да участват всички равнища на управление и продължава да подкрепя системните последващи оценки на законодателството на ЕС като ефективен инструмент за интелигентно регулиране;

—

отново изтъква значението на опростяването за рационализирането на регулаторната среда, особено за местните и регионалните власти, чиито ресурси за прилагане на законодателството често са ограничени и продължават да намаляват;

—

приветства предложенията за непрестанно подобряване на оценките на въздействието и отново заявява, че оценките на въздействието на законодателните и политическите предложения следва да отчитат териториалното измерение на основните варианти на политиките, които са в процес на разглеждане. В случай че Комисията реши да разшири състава на Комитета за оценка на въздействието с цел неговата по-голяма независимост, КР счита, че местните и регионалните интереси следва да бъдат представлявани;

—

призовава Европейската комисия да положи повече усилия за превеждането на консултативните документи на всички официални езици на ЕС;

—

отново изтъква споделената отговорност на институциите да информират гражданите, предприятията и широката общественост за ползите, които могат да бъдат извлечени от прилагането на присъщите за интелигентното регулиране инструменти.

Докладчик

лорд Graham TOPE (UK/АЛДЕ), член на управата на район Сътън, Лондон

Отправен документ

Съобщение на Комисията относно „Регулаторна пригодност на ЕС“

COM(2012) 746 final

като се вземат предвид:

1.

припомня, че европейското законодателство само по себе си е част от усилията за подобряване и опростяване на регулаторната среда и следователно за намаляване на разходите и административната тежест;

2.

признава, че продължаващата икономическа криза в още по-голяма степен насочи вниманието към разходите, свързани със законодателството и предизвикателството за прилагането и изпълнението на законодателните актове, които вече са част от достиженията на правото на ЕС;

3.

споделя мнението на Европейската комисия, че националните администрации все по често се сблъскват с ограничения на ресурсите в задачата си да транспонират и прилагат законодателството на ЕС; счита, че това представлява предизвикателство, което трябва да се реши в сътрудничество с местните и регионалните власти, а не бива да се използва като претекст за увеличаване на тежестите на другите равнища на управление;

4.

в този общ контекст счита, че всички равнища на управление следва да гарантират, че законодателството е резултатно и ефективно, а европейските институции имат особена отговорност да демонстрират ясната добавена стойност на европейското регулиране, което следва да осигурява максимална полза на минимална цена при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

5.

припомня, че основните елементи на стратегията на ЕС за по-добро регулиране са:

6.

приветства настоящото предложение за нова Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) за систематично идентифициране и прозрачно осъществяване на инициативи за значително намаляване на регулаторните разходи и опростяване;

7.

продължава да настоява по-доброто регулиране да се извършва в духа на многостепенното управление, т.е. чрез координирани действия от страна на ЕС, националните институции и местните и регионалните власти;

8.

счита, че Европейската комисия и другите институции на ЕС следва да бъдат насърчени да включват по-активно органите на местното и регионалното самоуправление при изготвянето на законодателни актове, оценката на тяхното въздействие или планирането на начините за прилагане на европейските политики и цели. По-голямата част от новите предложения всъщност целят да изменят или допълнят съществуващото законодателство на ЕС. В рамките на един постоянен процес на необходимо актуализиране на разпоредбите, при изготвянето на нови предложения е изключително важно да се отчита ценният опит, придобит от местните и регионалните власти при прилагането на законовите разпоредби на ЕС;

9.

призовава да продължат усилията за подобряване качеството на законодателството, така че то да бъде ясно, достъпно и лесно за спазване от всички, като се зачитат регионалните езици, официално признати в държавите членки, там където съществуват такива споразумения;

10.

счита, че стратегията следва да се основава на подход на партньорство и участие в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС;

11.

като зачита принципът на институционална и конституционна независимост на държавите членки, утвърден в договорите, КР припомня, че е важно местните и регионалните власти да участват в изготвянето и оценката на европейското законодателство, тъй като обикновено те отговарят за изпълнението на общностните политики;

12.

приветства предложението за набелязване на законодателните актове и/или регулаторните области с потенциал за опростяване и намаляване на разходите, без да се излагат на риск целите на политиките (т.нар. политика „първо оцени“);

13.

настоява в проверките за пригодност да участват всички равнища на управление в основните сектори от значение за местните и регионалните власти, т.е. политиката на сближаване и инструментите за финансиране, градоустройствената политика, законодателството в областта на околната среда, индустриалната политика, социалното законодателство и транспорта;

14.

продължава да подкрепя системните последващи оценки на законодателството на ЕС като ефективен инструмент за интелигентно регулиране;

15.

изразява съжаление, че въпреки призивите, отправени в становището му от 2011 г. относно интелигентното регулиране и въпреки допускането на тази възможност в съобщението за регулаторната пригодност, КР не беше поканен да сътрудничи в процедурата за извършването на оценка;

16.

отчита дейностите на Програмата за действие за намаляване на административната тежест в ЕС; отбелязва факта, че най-значимите постижения до момента са основно в области — като например дружественото право, корпоративното данъчно облагане и др., които в малка степен се отнасят пряко към местните и регионалните власти и че е важно да се включат области от по-голямо значение за местните власти, като лицензите или разрешителните. Признава обаче, че тази програма представлява промяна на културата в областта на регулирането, която в крайна сметка може да бъде от полза за публичните администрации;

17.

отново изтъква значението на опростяването за рационализирането на регулаторната среда, особено за местните и регионалните власти, чиито ресурси за прилагане на законодателството често са ограничени и продължават да намаляват. Това се отнася, например, за нарасналите задължения за докладване, което често се отразява върху гражданите и предприятията;

18.

посочва, че опростяването може да доведе до значителна ефективност на разходите не само за предприятията, но и за местните и регионалните администрации, освобождавайки по този начин оскъдните финансови и човешки ресурси за други ключови обществени услуги;

19.

отново заявява готовността си да оказва съдействие на Групата на високо равнище при изпълнението на нейните задачи, особено в рамките на „новия“ работен процес, чийто акцент се поставя върху подобряването на ефективността на публичните администрации и на тяхната отзивчивост към нуждите на заинтересованите страни и МСП;

20.

подчертава необходимостта от прозрачност и отчетност в работата на Групата;

21.

одобрява предложението за последващи дейности във връзка с Програмата за действие за намаляване на административната тежест в ЕС (ABRplus), за да се гарантира, че усилията за намаляване на бюрократичните изисквания с 25 % носят ползи за предприятията и МСП в държавите членки;

22.

изразява съжаление, че в съобщението за регулаторната пригодност не са разгледани алтернативни начини за регулиране или алтернативи на самото регулиране;

23.

приветства предложенията за непрестанно подобряване на оценките на въздействието; за по-всеобхватни и критични оценки, които да залегнат дълбоко в политическия процес; за подобряване на консултациите със заинтересованите страни и по-голяма подкрепа за прилагането на законодателството на ЕС;

24.

отново заявява, че оценките на въздействието на законодателните и политическите предложения следва задължително да отчитат териториалното измерение (местни и регионални аспекти, финансови и административни последици за националните, регионалните и местните власти) на основните варианти на политиките, които са в процес на разглеждане. Припомня, че това е резултат от признаването на териториалното сближаване като една от целите на Съюза (член 3 от ДЕС), а също и от задължението да се отчита „необходимостта всяко финансово или административно задължение, възложено на … регионалните или местните власти … да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел“ (член 5, протокол 2 от ДФЕС);

25.

изразява съжаление, че при преразглеждането на споразумението за сътрудничество на КР с Европейската комисия не беше установена база за структурирано сътрудничество относно оценките на въздействието и насърчава Европейската комисия и отделните генерални дирекции да приемат Комитета на регионите като институционален партньор при извършването на оценки на въздействието. Участието на местните и регионалните власти на ранен етап повишава приложимостта и подкрепата за законодателството на ЕС;

26.

посочва, че измененията по същество на законодателните предложения, внесени от Европейския парламент или Съвета, също могат да имат значителни последици за местните власти и регионите. Ето защо призовава Парламента и Съвета да търсят съдействието на Комитета на регионите, когато решат да извършват оценки на въздействието на подобни изменения;

27.

затова призовава Европейският парламент и Съветът да подобрят или да създадат свои собствени служби за оценка на въздействието, за да се въведе изготвянето на оценки на въздействието от различни аспекти, включително териториалния аспект, както и по-ефективни канали за комуникация с регионалните и местните администрации, в сътрудничество с Комисията;

28.

отправя искане да бъде привлечен за участие в актуализирането на насоките за изготвянето на оценки на въздействието, което ще се осъществи през 2014 г., припомняйки своя принос чрез консултация с местните и регионалните власти във връзка с проектонасоките за оценка на въздействието от 2009 г.;

29.

отново изразява своите резерви относно възлагането на оценката на въздействието на „външни“ експерти. Въпреки това, в случай че Комисията реши да разшири състава на Комитета за оценка на въздействието с цел неговата по-голяма независимост, КР счита, че местните и регионалните интереси следва да бъдат представлявани, тъй като това е равнището на управление, за което вероятността да участва в осъществяването на предложението в процес на обсъждане е най-голяма;

30.

приветства прегледа на политиката на провеждане на консултации от страна на Европейската комисия и насърчава Комисията да предприеме действия във връзка с резултатите от този преглед, по-специално, като предоставя по-адекватна обратна информация на участниците в консултациите;

31.

насърчава Комисията да го включи, заедно с европейските представителни сдружения на местните и регионалните власти, в работата по преразглеждането на минималните стандарти за консултация;

32.

във връзка с това подчертава необходимостта от популяризиране на процеса на провеждане на консултации и призовава всички институции да разгледат възможността за по-добро и съгласувано използване на новите информационни и комуникационни технологии за популяризиране и провеждане на консултации;

33.

споделя виждането, че е необходимо да се полагат повече усилия за количествено определяне на резултатите, да се представят по-ясно основните изводи и да се провеждат консултации относно проектите на оценките на въздействието, за да се даде възможност на заинтересованите страни, и по-специално на регионалните и местните администрации, да повлияят в началните фази на процеса и да разберат по-добре резултатите от него;

34.

в интерес на пълната прозрачност и предоставянето на обратна връзка подкрепя публикуването на приноса към консултациите. В оценката на въздействието Европейската комисия би могла да посочва и как е използвала обратната информация, получена при консултациите;

35.

призовава Европейската комисия да положи повече усилия за превеждането на консултативните документи на всички официални езици на ЕС. Счита, че консултациите не могат да бъдат смятани за представителни, ако не се обръщат към гражданите на собствения им език;

36.

препоръчва по-засилено двупосочно сътрудничество между Комисията и Комитета — с цел по-голяма прозрачност, насочените към КР консултации биха могли да бъдат популяризирани на уебсайта „Вашият глас в Европа“; счита, че консултациите с Европейската комисия биха могли да бъдат редовно популяризирани и посредством каналите на КР, винаги като допълнение и подкрепа на преките консултации с местните и регионалните власти;

37.

признава, че „консултациите“ с консултативните органи на ЕС не са обществени консултации съгласно член 11 от ДЕС, а специфично институционално изискване по силата на договорите. Въпреки това насърчава отделните генерални дирекции и служби на Европейската комисия последователно да се придържат към него;

38.

се задължава да извърши интегриран преглед на собствените си инструменти и мрежи за консултация по същия начин както при одита на Европейската комисия;

39.

разбира „излишното усложняване“ като практиката, при която при транспониране на европейските директиви в националното законодателство държавите членки надхвърлят установените минимални изисквания;

40.

смята, че е необходима общовалидна за ЕС стандартна дефиниция на понятието „излишно усложняване“ за целите на правната сигурност при изпълнението и прилагането на правото на ЕС, сравнителния анализ и за преценка във връзка с претенциите на държавите членки, които твърдят, че не причиняват излишно усложняване;

41.

счита, че в една такава дефиниция могат да бъдат включени следните аспекти:

42.

признава, че излишното усложняване не е забранено от правото на ЕС и в някои случаи националното или поднационалното законодателство може основателно да предвижда по-високо равнище на защита от това на транспонираната директива на ЕС. Това може да се отнася за опазването на околната среда (член 193 от ДФЕС), законодателството за закрила на работниците (член 153, параграф 4 от ДФЕС), законодателството за стандартите на качество и на безопасност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти (член 168, параграф 4, буква а) и защитата на потребителите (член 169, параграф 4 от ДФЕС);

43.

независимо от това препоръчва подобни допълнителни мерки да бъдат конкретно обосновавани, така че националното и европейското регулиране да не се обединяват в съзнанието на гражданите, което води до по-силно усещане за „свръхрегулиране“ от страна на институциите на ЕС;

44.

подчертава също така, че би било полезно по отношение на тези мерки да се извършва също оценка на въздействието на национално равнище, като се вземат предвид различните измерения на въздействието, които се управляват на европейско равнище, включително териториалното или регионалното въздействие;

45.

отново заявява своето — и на Комисията, виждане, че държавите членки трябва да се въздържат от прекомерно усложняване на европейското законодателство по начин, който повишава сложността на новите законодателни актове и свързаните с тях разходи за местните и регионалните власти, предприятията и гражданите;

46.

изразява своето задоволство, че Европейската комисия признава ролята на националните парламенти по отношение на интелигентното регулиране и по-специално, що се отнася до прилагането на принципа на субсидиарност;

47.

настоятелно призовава Европейската комисия и Европейския парламент да вземат предвид позициите на регионалните парламенти със законодателни правомощия и би могъл да посочи като източник на информация своята платформа REGPEX в рамките на Мрежата за наблюдение на субсидиарността;

48.

счита, че във връзка със съдействието при прилагането, което Европейската комисия предлага на държавите членки, следва също да се отчитат местните и регионалните особености, и да се подпомагат пряко местните и регионалните власти, когато изпълнението е от техните правомощия;

49.

предлага в рамките на новата Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) да бъде отредена значима роля за КР, местните и регионалните власти;

50.

приветства гледната точка на Европейската комисия, че интелигентното регулиране е споделена задача на всички институции на ЕС, т.е. и на Комитета на регионите. Насърчава Европейския парламент и Съвета да изпълняват програмата за интелигентно регулиране и Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) със същата сериозност, за да намалят до минимум допълнителните тежести, които биха могли да възникнат в резултат на направените от тях законодателни изменения;

51.

приветства факта, че подновеното споразумение за сътрудничество с Европейската комисия отчита дейностите на Комитета, обхващащи целия спектър на интелигентното регулиране. Предлага на Европейския парламент и на Съвета подобни споразумения за сътрудничество да бъдат договорени и с тях;

52.

отново изтъква споделената отговорност на институциите да информират гражданите, предприятията и широката общественост за ползите, които могат да бъдат извлечени от прилагането на присъщите за интелигентното регулиране инструменти и се ангажира да доведе това до знанието на местните и регионалните власти.