30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/53

Становище на Комитета на регионите относно „Седма програма на Европейския съюз за действие за околната среда“

2013/C 218/08

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

—

подчертава, че тази нова ПДОС трябва да гарантира, че решенията на ЕС в областта на околната среда ще бъдат достатъчно ясни и предсказуеми, по-специално за местните и регионалните власти;

—

подчертава, че е необходимо да се отстранят някои недостатъци, да се преодолеят различията между държавите членки и да се работи за пълно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда, на всички равнища на управление, с цел да се подобри състоянието на околната среда и общественото здраве, да се осигурят равнопоставени условия и правна сигурност, както и да се избегнат изкривявания на пазара; препоръчва в становището редица конкретни действия да бъдат включени в 7-мата ПДОС;

—

изтъква необходимостта от добри оценки на въздействието при преразглеждането или разработването на ново законодателство на ЕС в областта на околната среда и призовава Комисията да отчита този опит по доказуем и проверим начин;

—

призовава за съчетаване на секторните законодателни политики на ЕС в областта на околната среда (определените от ЕС пределни стойности) с политиката на ЕС в областта на емисиите (мерки на ЕС при източника), като се възприеме холистичен подход, позволяващ координирането на тези мерки, техните амбиции и графици;

—

приветства включването на „приоритетна цел“ във връзка с устойчивостта на градовете сред целите на Седмата ПДОС и призовава за прилагането на минимални критерии за устойчивост, които да бъдат изпълнявани от максимален брой градове в ЕС; тези показатели трябва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с местните власти и с органите в областта на околната среда и статистиката;

—

призовава програмата да бъде по-амбициозна, като се разширяват инициативи като Конвентът на кметовете, така че да обхващат други области, включени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите и по-нататъшното развитие на наградата „Европейска зелена столица“;

Докладчик

г-н José Macário CORREIA (PT/ЕНП), кмет на Фаро

Отправен документ

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“ —

COM(2012) 710 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

A.    Общ контекст

1.

припомня, че шестте програми за действие в областта на околната среда, които бяха в сила досега, бяха важни с това, че подчертаха нарастващото значение на европейската политика за околната среда и бяха израз на усилията да се осигури съгласуваността ѝ като неразделна част на европейската интеграция, но, поради недостатъчната политическа воля за прилагане на мерките, не успяха да решат редица проблеми на Европа, свързани с околната среда;

2.

Шестата програма за действие в областта на околната среда, с подзаглавие „Нашият избор за нашето бъдеще“, която приключи на 22 юли 2012 г., беше замислена през 2001 г. като конкретен израз на стратегията на ЕС за устойчиво развитие в областта на околната среда, а Лисабонската стратегия представляваше нейният стълб в областта на икономическата политика;

3.

нейната цел беше определяне на приоритетите на Европейския съюз до 2012 г., изтъквайки четири области за действие: изменението на климата, природата и биологичното разнообразие, околната среда и здравето, устойчивото управление на природните ресурси и отпадъците. При все това Европейската комисия допусна стратегията за устойчиво развитие да потъне в забвение;

4.

понастоящем стратегията „Европа 2020“ се смята за новия политически и стратегически инструмент, като политиката в областта на околната среда трябва да се координира в рамките на водещата инициатива на тази стратегия, озаглавена „Европа за ефективно използване на ресурсите“, която се разглежда не като подразделение на стратегията „Европа 2020“, а като глобална стратегическа цел, самостоятелно насочена към устойчивото развитие на Европейския съюз до 2050 г.;

5.

подчертава, че Седмата ПДОС следва да бъде приета максимално скоро, за да се гарантира съгласуваността на политиката на ЕС за околната среда и да се направлява бъдещото развитие в тази ключова област на политиката; подчертава, че тази нова ПДОС трябва да гарантира, че решенията на ЕС в областта на околната среда ще бъдат достатъчно ясни и предсказуеми, по-специално за местните и регионалните власти (1);

6.

приоритетно е и интегрирането на конкретните резултати от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (UNCSD) в действията на местно, регионално, европейско, международно и световно равнище;

Б.    Систематичен подход

Като има предвид, че:

7.

въпреки положителния напредък, постигнат до този момент, включително по отношение на значителното намаляване на вредните емисии във въздуха и водата, по-доброто и по-ефективното управление на отпадъците и намаляването на опасните химични вещества, все още съществуват цели по отношение на въздуха, градската среда, биоразнообразието, функционирането на екосистемите и устойчивото използване на природните ресурси, които остават неизпълнени;

8.

въпреки консолидирането на законодателство в областта на околната среда през последното десетилетие, държавите членки и Комисията не винаги действаха в съответствие с програмата, и е необходимо да се отстранят някои недостатъци, да се преодолеят различията между държавите членки и да се работи за пълно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда, на всички равнища на управление, в областта на контрола на замърсяването на въздуха, пречистването на водите, отпадъчните води, отпадъците и опазването на природата, с цел да се подобри състоянието на околната среда и общественото здраве, да се осигурят равнопоставени условия и правна сигурност, както и да се избегнат изкривявания на пазара;

9.

в края на периода на 6-ата програма за действие за околната среда съществуват различни области на действие на политиката в областта на околната среда, които все още не са достатъчно разработени, сред които:

—

опазването на почвите като въпрос, който е бил обект на различни програми в областта на околната среда, но по който не са предприети реални инициативи на равнището на ЕС;

—

въпросът за биологичното разнообразие, включващ 160 мерки. Програмата не успя да постигне тази цел и през 2011 г. беше създадена нова стратегия за биологичното разнообразие, която сега обещава да постигне първоначалната цел;

Необходимо е да се предприемат следните мерки:

10.

да се посочи в новата програма, по ясен и недвусмислен начин, кои са свързаните с околната среда предизвикателства, пред които е изправен ЕС, включително ускоряването на изменението на климата, влошаването на екосистемата, надхвърляне на капацитета на азотния цикъл и нарастването на прекомерното използване на природните ресурси;

11.

да се анализира декларацията от конференцията „Рио+20“, приета от UNCSD на 22 юни 2012 г., и акцентът в нея върху приобщаващата зелена икономика, както и целите на устойчивото развитие след 2015 г. и приноса на КР за срещата на високо равнище в Рио (2);

12.

да бъдат поставени конкретни цели. КР приветства амбицията, залегнала в Седмата програма за действие за околната среда, но се пита дали тези амбиции са реалистични и как ще бъдат постигнати. Има препратки към съществуващи политически документи и пътни карти, но често в тези документи липсват практически подробности за прилагане като графици и междинни цели. КР смята, че нереалните амбиции вредят на доверието в политиката на ЕС в областта на околната среда. Когато се поставят нови цели на ЕС в областта на околната среда, трябва да е ясно, че тези цели са постижими и че, когато е необходимо, успоредно с това се провежда политика на ЕС за намаляване на емисиите при източника в съответния сектор. Предложенията трябва да посочват ясен график (с крайна цел, междинни цели и междинни оценки), свързани с подходящи действия. Затова КР призовава да бъдат поставени конкретни и, когато е възможно, количествено измерими цели за 2020 г., както и да бъдат определени ясна и амбициозна визия и междинни цели за околната среда до 2050 г. с цел осигуряване на високо качество на живот и благосъстояние за всички хора в рамките на безопасни по отношение на околната среда граници;

13.

важно е да се отчита опитът на държавите членки, когато се преразглеждат или изготвят нови законодателни актове на ЕС. За целта е необходима по-добра координация между етапите на изготвяне на законодателството на ЕС. Има пет етапа в изготвянето на законодателството на ЕС: подготовка, вземане на решение, въвеждане в националното законодателство, прилагане от (национални) съдилища и обратна информация за опита в държавите членки. Връзката между първия етап и следващите е гладка, но не е ясно как опитът на държавите членки и местните и регионалните власти (етап пети) се взема предвид при изготвянето на нови законодателни актове на ЕС (етап първи). КР призовава Комисията да отчита този опит по доказуем и проверим начин при изготвянето на нови предложения;

14.

Европейската комисия първо трябва да извърши преглед на действащото законодателство и въз основа на това да предприеме оценка на въздействието. При преразглеждане на действащото законодателство или изготвяне на нови предложения, Европейската комисия трябва да взема предвид данните от оценките на въздействието по доказуем и проверим начин. КР подчертава нуждата от добри оценки на въздействието, тъй като на ранен етап от процеса на вземане на решения те ясно показват, че:

—

практическият опит на държавите членки е отчетен;

—

научният и техническият напредък е по-добре използван;

—

целите са гарантирано постижими;

—

налице са необходимите политическа интеграция и политика за намаляване на емисиите при източника;

—

данните и интересите на различните сектори на политиките и равнища на управление са интегрирани по подходящ начин;

—

географското въздействие на целите на регионално и местно равнище е взето под внимание;

15.

да се промени начинът, по който Комисията публикува своите предложения. При прилагането на Шестата програма за действие за околната среда едновременно бяха публикувани оценката на въздействието, тематичните стратегии и законодателното предложение. За да се вземат под внимание гореспоменатите въпроси, КР би предложил следната процедура и график:

—

първо да се представи оценката на въздействието;

—

след това да се изготви общата политическа рамка;

—

едва след като политиката бъде определена, Комисията да внася законодателни предложения;

16.

да се гарантира, че стратегията „Европа 2020“ ще продължи да обхваща определени приоритетни сектори, които досега бяха част от стратегията за устойчиво развитие, като въпроса за справедливото разпределение на ресурсите и справедливостта между поколенията;

17.

да се гарантира, че целите на 7-мата ПДОС са подходящо отразени в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2013 г. и стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че основните решения в други области със силно въздействие върху околната среда могат да бъдат взети, още преди да бъде приета 7-мата ПДОС. Ето защо финансирането на целите във връзка с околната среда, както и програмата LIFE и пълното интегриране на опазването на околната среда трябва да представляват важна част от следващата многогодишна финансова рамка, реформата на общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), политиката на сближаване и програмата „Хоризонт 2020“;

18.

да се предостави подходяща рамка, за да се гарантира достатъчно финансиране, по-специално за иновации, научноизследователска и развойна дейност, посредством мобилизирането на пазарни инструменти и заплащането на услуги, свързани с екосистемата;

да се гарантира, по ясен и подходящ начин, подкрепата за ролята на местните и регионалните власти в прилагането на законодателството, с цел да се осигури ангажимент за постигане на най-добри резултати в областта на околната среда и човешкото здраве, политиката в областта на химичните вещества и по-специално постигане на целите, определени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, Пътната карта за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност и стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г., посредством въвеждане в годишния обзор на растежа и националните програми за реформи на държавите членки на цели и показатели за енергийна ефективност;

В.    Приоритети на 7-мата ПДОС

19.

подчертава, че рамката на приоритетите на Седмата програма за действие за европейската политика в областта на околната среда трябва да се базира на три основни оси:

1.

осигуряване и възстановяване на природния капитал на Европа;

2.

осигуряване на висока ефективност при използването на ресурсите и ниски въглеродни емисии;

3.

гарантиране на здравето и благосъстоянието на гражданите на ЕС чрез висока степен на опазване на околната среда.

По тази Причина приветства деветте приоритетни цели, посочени в предложението на Комисията.

20.

По отношение на осигуряването на природния капитал на Европа трябва по-добре да се прилагат мерките и дейностите, свързани със стратегията „Европа 2020“ в областта на биологичното разнообразие, опазването и подобряването на горите, премахването на емисии на отпадъчни води от градовете и индустрията, използването на торове и емисиите в атмосферата, които водят до еутрофикация. Също така важно е цялостно да се прилагат Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия.

21.

За изпълнението на тези мерки е необходимо да се осъществяват по-ефективни инспекции и надзор в областта на околната среда. Поради това препоръката за определяне на минимални критерии за екологични инспекции в държавите членки 2001/331/ЕО е от съществено значение за всички държави членки, за да се предоставят структурирани и последователни насоки на инспекторите от всяка държава членка в тяхната работа по инспекция на околната среда.

22.

Да се укрепи съществуващата правна рамка, така че да се предостави на ЕС капацитет, за да гарантира, че инспекциите на околната среда и системите за наблюдение на местно и регионално ниво са до голяма степен последователни, съгласувани и ефективни, с цел да се осигурят еднакво прилагане на правото на ЕС в областта на околната среда и равнопоставени условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар.

23.

Да се подкрепят ефективни механизми за разглеждане на жалби и за медиация на национално, регионално и местно равнище.

24.

Да се подкрепи създаването на информационна система на национално равнище, която да позволява разпространението на информация за ефективното прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда.

25.

Да се сключат тристранни партньорски споразумения за прилагане между Европейската комисия, държавите членки и местните и регионалните власти, за да се подобри прилагането на специфичното законодателство в областта на околната среда и за да се решат специфични или трансгранични проблеми на равнището на управлението на екологичните проблеми.

26.

Да се подобри научната база на политиката за околната среда — по-специално функционалните познания за екосистемата (енергийни и водни потоци, потоци на веществата и свързаните с това устойчиви функции, свързани с почвата, водите и местния климат), включително нейната достъпност, опростяването, рационализацията и модернизацията на събирането, управлението и споделянето на данни и информация за околната среда, както и инструменти, които да позволяват предвиждането, оценката и управлението на възникващия риск за околната среда и да се запълват възможно най-бързо съществуващите празнини в познанията. Едновременно с това в тази област би трябвало изрично да се подпомагат изследователите — под формата на програми за отпускане на стипендии — и по възможност да бъдат включвани като експерти в решаването на екологичните проблеми на местно и регионално равнище. При това развитие трябва да се избягва увеличаване на бюрократичната тежест посредством допълнителни разпоредби за наблюдение и контрол и вместо това да се преследва целево определяне на основните въпроси при използване на синергии със съществуващите разпоредби за наблюдение;

27.

Във връзка с ефективното използване на ресурсите и ниските въглеродни емисии предизвикателство представлява пълното прилагане на пакета на ЕС за климата и енергетиката до 2020 г., както и законодателството относно отпадъците, като се гарантира правилното му транспониране, осъществяване и прилагане във всички държави членки със създаването на екипи по транспонирането на законодателството във връзка с околната среда на местно и регионално равнище.

28.

Едновременно с това е необходимо да се премахнат пречките на вътрешния пазар пред дейности по рециклиране, както и да се намали цялостното въздействие върху околната среда на производството и потреблението, като се насърчава производството на продукти с намалено въздействие върху околната среда и се предоставят правилни информация и насоки на потребителите, основаващи се на научни данни за продуктите.

29.

Освен това, на предприемаческо равнище, нарастващата отговорност на предприятията спрямо проблемите на околната среда, доброволните екологични одити, екологичните знаци, които гарантират екологичното съответствие на продуктите и разпространението на екобизнеса, биха могли сами по себе си да доведат до качество на околната среда, което трябва да се насърчава.

30.

По-екологични и ефективни технологии, подобрена производителност и нови възможности за заетост ще подкрепят растежа и заетостта.

31.

Една последователна и интегрирана рамка на политиките на местно и регионално равнище в подкрепа на ефективността при използването на по-екологични ресурси и продукти ще подпомага малките и средните предприятия по пътя към ефективно използване на ресурсите, като се намаляват производствените им разходи и се улеснява достъпът до нови пазари.

32.

По отношение на финансирането е важно да се гарантира, че постигането на целите във връзка с околната среда и климата е обезпечено с подходящо финансиране, като целите залегнат в договорите за сътрудничество и като се гарантира, че поне 20 % от бюджета на ЕС за 2014-2020 г. се предоставя за постигането им. В частност изключително високо е финансовото обезпечаване за гарантиране на мерки във връзка с околната среда, които трябва да бъдат осъществени до 2020 г. (напр. желаното подобряване на нарушени екосистеми с помощта на свързани зелени инфраструктури) и които са предвидени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие като съществена част от 7-мата ПДОС.

33.

Едновременно с това трябва да се положат усилия за увеличаване, поне с 25 %, на средствата от фондове на ЕС за действия във връзка с околната среда, като се използва система за докладване и проследяване на разходите, свързани с околната среда, за да може да се гарантира наред с останалото предвиденото финансиране на изключително скъпи екологични мерки за подобряване на нарушени екосистеми, които трябва да се осъществят до 2020 г.

34.

Постепенно да се премахнат вредните за околната среда субсидии и всеки път да се използват пазарни инструменти, включително данъчно облагане и санкции за тези, които причиняват вреди на околната среда.

35.

Да се насърчава и увеличава финансирането на частния сектор за разходи, свързани с околната среда и климата, по-специално като се улеснява достъпът до иновативни финансови инструменти.

36.

КР призовава за съчетаване на секторните законодателни политики на ЕС в областта на околната среда (определените от ЕС пределни стойности) с политиката на ЕС в областта на емисиите (мерки на ЕС при източника), като се възприеме холистичен подход, позволяващ координирането на тези мерки с амбициите и графиците на секторните директиви за околната среда. Призовава Комисията да изчисли продължителността на цикъла на обновление на мерките при източника и да направи прогноза на крайния срок за постигане на пределните стойности при реални обстоятелства, за да се постигне значително намаление на емисиите в Европа. За тази цел равнището на амбициите, заложени в секторните директиви за околната среда (и крайните срокове за постигането им), трябва да отговарят на равнището на амбициите и сроковете за изпълнение на предвидените от ЕС мерки при източника.

37.

Във връзка с необходимостта от гарантиране на здравето и благосъстоянието на гражданите на ЕС е важно да се отбележи необходимостта от актуализиране на европейската политика за качеството на въздуха и тя да бъде съгласувана с най-новите научни познания, като се определят икономически ефективни мерки за борба със замърсяването на въздуха при източника и се увеличат усилията за цялостно изпълнение на законодателството във връзка с качеството на въздуха, и по-специално по отношение на фините прахови частици във въздуха.

38.

По отношение на шума е спешно необходимо да се определят икономически ефективни мерки за намаляване на шумовото замърсяване при източника.

39.

КР призовава за амбициозни мерки за справяне с основните замърсители на околната среда, по-специално транспорта и мобилността. Във връзка с това Седмата ПДОС се позовава на Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 final). КР приветства амбициозното естество на тази Бяла книга, но, за да се постигнат тези амбиции, призовава да се изготви европейски план за действие, който да включва междинни цели, специфични мерки (напр. мерки на ЕС при източника) и планови оценки (3).

40.

Що се отнася до водите, е важно да се положат повече усилия за прилагане на Директивата за питейната вода, в частност по отношение на малките доставчици, които съществуват във всяка държава членка, по същия начин е важно и да се положат подобни усилия във връзка с Директивата за водите за къпане, с цел да се постигнат равнища на спазване над 95 % до 2020 г.

41.

Спешно трябва да се изготвят предварителни оценки на социалното и икономическото, екологичното и териториалното въздействие на равнището на ЕС, на равнището на държавите членки и на равнището на местните и регионалните власти.

42.

Приветства включването на „приоритетна цел“ във връзка с устойчивостта на градовете сред целите на Седмата ПДОС и призовава за прилагането на минимални критерии за устойчивост, които да бъдат изпълнявани от максимален брой градове в ЕС.

43.

Би трябвало да се засили сътрудничеството в областта на международните споразумения посредством подкрепата за международните и регионалните процеси, насочени към превръщането на световната икономика в приобщаваща зелена икономика, като се насърчава устойчиво бъдеще в икономически, социален и екологичен план за нашата планета и за настоящите и бъдещите поколения.

44.

На местно равнище програмата би трябвало да бъде по-амбициозна, като се разширяват инициативи като Конвентът на кметовете, така че да обхващат други области, включени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, като биологичното разнообразие и по-специално използването на почвите, съгласно препоръката, отправено в неотдавна изготвено становище на КР на тази тема (CdR 1121/2012 fin). Освен това управлението на отпадъците и на водните ресурси и замърсяването на въздуха също трябва да се обхванат, тъй като по този начин ще се улесни прилагането на политиката на ЕС във връзка с околната среда посредством иновативен метод на управление на различни равнища, който насърчава проактивното участие на местните и регионалните власти в прилагането на общностното законодателство.

45.

Това се отнася и за учредяването на наградата „Европейска зелена столица“ като добър начин за отличаване на градове с образцови и иновативни подходи в прилагането на законодателството на ЕС във връзка с околната среда.

46.

Затова 7-мата програма за действие за околната среда трябва да се основава на основните принципи на законодателството в областта на околната среда — принципа „замърсителят плаща“, принципа на предпазните мерки и превантивните действия, и принципа за отстраняване на замърсяването още при източника — посредством предприемането на мерки, действия и определянето на цели в съответствие с принципите на интелигентното регулиране и в рамките на балансирани и устойчиви екологични политики. Наистина, все още твърде голяма част от мерките са коригиращи мерки, предприети в края на процеса, на края на веригата, докато приоритетът трябва да е насочен към адаптацията, дори преосмислянето на тези процеси с цел да се намали значително тяхното въздействие върху околната среда на всеки техен етап. Трябва да бъдат насърчавани иновативните инициативи в кръговата икономика, затварянето на цикъла на материалите, сравнителните анализи на жизнените цикли и за тази цел да се използват целенасочено все още частично развитите познания в областта на функционалните познания за екосистемите (енергийните и водните потоци, потоците на веществата с тяхното положително въздействие върху устойчивото развитие на почвите, водите и местния климат), за да се достигне в по-голяма степен до системно намаляване на въздействието на човешката дейност върху околната среда.

Г.    Отражение на местно и регионално равнище

47.

Европейските граждани все повече осъзнават ролята, която околната среда играе в техния живот. Тъй като местните и регионалните власти са най-близкото до местните общности равнище, те са от основно значение като свързващо звено на обучението и мобилизацията.

48.

Принципите на субсидиарност и на пропорционалност присъстват в изготвянето, прилагането и изпълнението на законодателството във връзка с околната среда в съответствие с член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който определя разпределението на правомощията между ЕС, държавите членки и националните, регионалните и местните органи по въпросите на екологичната политика.

49.

Като се отчитат конкретните мерки, възприети от Комисията, е необходимо да се определят целите, които ще бъдат предизвикателство на местно и регионално равнище.

50.

„Местен дневен ред 21“ може и трябва да бъде инструмент на демокрацията на участието на местно и регионално равнище за постигане на целите на политиката във връзка с околната среда, като разпространява посредством интернет информация относно прилагането на местно равнище на 7-мата ПДОС и средствата за правораздаване, с които разполага.

51.

Би трябвало да се зачита принципът на многостепенно управление във връзка с околната среда. КР счита, че проблемите на околната среда не могат да бъдат решени, нито политиката на ЕС може да бъде прилагана само от едно равнище на управление. Политиката на ЕС в областта на околната среда вече не може да се развива само на равнището на ЕС, а от националните и поднационалните власти да се очаква да прилагат приетото от ЕС законодателство — то трябва да се изготвя в координация между различните равнища на управление. Необходим е многостепенен подход, в който всяко равнище на управление (европейско, национално, регионално и местно) поема отговорност, като се координира с останалите власти, и приема онези мерки, които могат и трябва да бъдат приети на това равнище, избягвайки така дублиране на компетенциите.

52.

Според КР многостепенният подход трябва да се прилага по-интензивно през етапа на разработване на политиката. За подобряването на околната среда в Европа е необходимо реалистична степен на амбиция и координация между законодателството и прилагането му. За целта е от жизнено важно значение на етапа на разработване на политиката да се обърне внимание на възможното финансово, политическо или правно въздействие за поднационалните власти и на практичността и приложимостта на разпоредбите на ЕС.

53.

КР препоръчва също да се засили многостепенният подход на етапа на прилагането. Прилагането на законодателството в областта на околната среда е не само въпрос на правно прилагане (въвеждане в националните законодателства). Това означава, че законодателството на ЕС в областта на околната среда трябва да се съпътства от европейски и национални планове за прилагане (с наръчници, най-добри практики и мерки за намаляване на емисиите при източника). Във връзка с това КР се застъпва за многостепенен подход и се позовава на междуведомствените екипи в държавите членки, в които експерти от различните равнища на управление работят заедно за изготвяне на национални планове за прилагане.

54.

В този смисъл е от съществено значение 7-мата ПДОС да подкрепя ролята на местната и регионалната власт при прилагането на законодателството посредством следните действия:

а)

увеличаване на местното и регионалното участие в процеса на изготвяне, транспониране и оценка на законодателството на ЕС, така че да се подобри прилагането на законодателството и да се насърчи по-голяма ангажираност;

б)

прилагане на механизми за насърчаване усилията на местните и регионалните власти и обмена на най-добри практики в прилагането на политиките;

в)

целенасочени усилия за подпомагане на държавите и регионите с по-слабо развити национални политики за околната среда, което да е предпочитаният подход пред въвеждането на обширни, нови общовалидни за ЕС мерки, които биха могли да бъдат в конфликт с равностойни политики и планове в страни и региони с по-развити стандарти и политики за околната среда;

г)

използване на директиви вместо регламенти, което ще даде възможност на местните и регионалните власти да разработят свои собствени решения за околната среда в рамките на ясно договорена рамка на ЕС;

д)

определяне на рамка на ЕС за екологични инспекции на равнището на държавите членки;

е)

възприемане на ефективни политики за намаляване на емисиите при източника, анализ на жизнения цикъл, затваряне на цикъла на материалите, въвеждане на кръгова икономика и разширяване на възможностите за възстановяване на разходите за местните и регионалните власти;

ж)

укрепване на устойчивите градове на Европейския съюз. Седмата ПДОС трябва да продължи своята подкрепа за новаторските инициативи на градовете посредством обмена на опит, определянето и възприемането на набор от показатели за оценка на въздействието върху околната среда на градовете, като се вземат предвид икономическите, териториалните и социалните последици, увеличава се информацията за източниците на финансиране и се разпространяват мерки, които допринасят за устойчивото развитие. Тези показатели трябва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с местните власти;

з)

подкрепа на инициативите за устойчиви селски райони;

и)

увеличаване на ефективността на ЕС в борбата с проблемите на регионално и световно равнище на околната среда, по-специално в областта на поетите задължения на Конференцията „Рио +20“;

к)

определяне на критерии за разглеждане на жалби на национално равнище, включително и механизми за разрешаване на спорове — например медиацията;

л)

прилагане на принципите на разумното регулиране, както и мониторинг и контрол на оценките на въздействието и проверката на въздействието върху конкурентоспособността;

м)

включване на целите във връзка с околната среда във важните бюджетни редове като развитието на селските райони и селското стопанство, както и в структурните фондове за развитие;

н)

подобряване на комуникацията между всички равнища на управление както и всички фази на политиката на развитие, инвестициите в информационни системи и уеб инструменти за предоставяне на прозрачна информация за околната среда на гражданите и публичните институции;

о)

използване на техническата платформа за сътрудничеството в областта на околната среда, създадена от Комитета на регионите за улесняване на диалога, обмена на информация и подобряване на практическото прилагане на място;

п)

създаване на механизми, които да позволяват на местните и регионалните власти да събират данни за околната среда и установяват съвместна отговорност между общините, регионите и държавите членки при събирането, обработката и мониторинга на тези данни;

р)

установяване на структурирани рамки за прилагане и информиране („structured implementation and information frameworks“ — СРПИ) за всички законодателни актове на ЕС в областта на околната среда, с участието на местните и регионалните власти;

с)

насърчаване разработването на конкретни програми за екологично образование на местно и регионално равнище с цел засилване на разбирането за екологичните проблеми и как гражданите могат да допринесат за тяхното разрешаване. Програмите трябва да се прилагат с участието на гражданите, включително под формата на обявяването на конкурси;

т)

засилване на връзката между гражданите и околната среда посредством програми за образование и обучение в областта на околната среда, осъществявани от общините и регионите и предназначени за различни поколения, така че да се насочи съзнанието на всички граждани към екологичните проблеми;

у)

укрепване и разширяване на Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL) за съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда чрез предоставяне на дългосрочно финансиране с цел улесняване на партньорските проверки и обмена на най-добри практики, за изпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда, особено сред местните и регионални власти;

ф)

насърчаване на ползотворната роля на 7-мата ПДОС в подкрепа на предприятията и местните и регионалните власти, тъй като те предоставят структурирана рамка за дългосрочно планиране, особено за големи инвестиции в областта на инфраструктурите;

х)

повишаване на значението на местните обединения и сдружения за мобилизиране на гражданите около определянето на стратегии и дългосрочни екологични цели, за използване на европейските фондове за инвестиции в инфраструктури във връзка с околната среда, както и за екосистемни услуги, приспособяване към изменението на климата, загубата биологично разнообразие и намаляване на риска от бедствия и обучение по прилагането на директивите за ОВОС и СООС;

ц)

включване на форми на управление на градската околна среда по устойчив начин при изготвяне на документите за градоустройствено планиране, с акцент върху интегрираното планиране в областта на околната среда, устойчивата мобилност, мрежата на електрическия транспорт, велосипедни алеи и велосипеди под наем в централните градски зони, качеството на живота и общественото здраве;

55.

Стратегията на 7-мата ПДОС ще зависи отчасти от специфичните политически инструменти, които са били избрани за постигане на поставените цели, и ще бъде определена едва след оценките на въздействието. Поради тази причина всичко това ще се отрази на икономическата ефективност и на конкретните социални и икономически последици, а също и на ролята на националните, регионалните и местните власти при прилагането на политиките и законодателството, приети на европейско равнище. Мерките, описани в параграф 54, не трябва да принуждават местните и регионалните власти да правят по-големи разходи. Комитетът на регионите смята, че отговорността за финансовото обезпечаване на мерките, посочени в параграф 54, би трябвало да се поеме основно от ЕС или националните правителства. Важно е да се гарантира устойчивостта на икономическото развитие, като се поддържа издръжливостта на нашите екосистеми, които подкрепят растежа и съхраняват здравето на нашите граждани.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В много случаи за постигането на тези цели ще бъдат необходими действия преди всичко на национално, регионално или местно равнище, в съответствие с принципа на субсидиарност. В други случаи ще бъдат необходими допълнителни мерки на равнището на ЕС. Тъй като политиката в областта на околната среда е сфера на споделена компетентност в ЕС, една от целите на настоящата програма е да се въведе съвместна отговорност за общи цели и задачи и да се осигури равнопоставеност на предприятията и обществените органи. Ясните цели и задачи също така осигуряват посока и предсказуема рамка за действие на лицата, разработващи политиките, и на другите заинтересовани страни, включително регионите и градовете, предприятията и социалните партньори, както и отделните граждани.

В много случаи за постигането на тези цели ще бъдат необходими действия преди всичко на европейско, национално, регионално или местно равнище, в съответствие с принципа на субсидиарност. В други случаи ще бъдат необходими допълнителни мерки на равнището на ЕС. Тъй като политиката в областта на околната среда е сфера на споделена компетентност в ЕС, една от целите на настоящата програма е да се въведе съвместна отговорност за общи цели и задачи и да се осигури равнопоставеност на предприятията и обществените органи. Ясните цели и задачи също така осигуряват посока и предсказуема рамка за действие на лицата, разработващи политиките, и на другите заинтересовани страни, включително регионите и градовете, предприятията и социалните партньори, както и отделните граждани.

Изложение на мотивите

Подобряването на околната среда е споделена отговорност между всички равнища на политическо управление.

Изменение 2

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 43

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Значителна част от населението на ЕС продължава да е изложено на замърсяване на въздуха, което превишава препоръчаното от СЗО равнище. Наложителни са действия най-вече в области, в които хората и особено чувствителни или уязвими групи от обществото, и екосистемите са изложени на силно замърсяване — например в големи градове или в сгради.

Значителна част от населението на ЕС продължава да е изложено на замърсяване на въздуха, което превишава препоръчаното от СЗО равнище. Наложителни са действия на европейско и национално равнище най-вече в области, в които хората и особено чувствителни или уязвими групи от обществото, и екосистемите са изложени на силно замърсяване — например в големи градове или в сгради.

Изложение на мотивите

Необходимо е да бъдат предприети действия в тази област на равнището на ЕС и на национално равнище.

Изменение 3

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 58

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Второ, ЕС ще разшири изискванията за инспекции и надзор, така че да се обхване по-голямата част от законодателството на ЕС в областта на околната среда, като те се допълнят с изграждане на капацитет на равнище ЕС за реагиране на ситуации, при които е налице основателна причина за безпокойство.

Второ, като определи целенасочено приоритети и като използва синергиите със съществуващите разпоредби за надзор, ЕС ще разшири изискванията за инспекции и надзор, така че да се обхване по-голямата част от законодателството на ЕС в областта на околната среда, като те се допълнят с изграждане на капацитет на равнище ЕС, в рамките на правомощията на Съюза, за реагиране на ситуации, при които е налице основателна причина за безпокойство.

Изложение на мотивите

При разширяването на приложното поле на разпоредбите за надзор, така че да обхванат цялото законодателство на ЕС в областта на околната среда би трябвало да се възприеме ефикасен подход, за да се избегне ненужно повишаване на и без това твърде формализираните и тежки процедури на равнището на ЕС. Освен това не е ясно дали е обосновано даването на нови правомощия на Европейската комисия. Затова във формулировката на параграф 58 би трябвало да се посочи ясно, че Европейската комисия действа в рамките на съществуващите правомощия. Това не влиза в противоречие с посланието на становището на КР, тъй като в него се предлага модернизиране и рационализиране на управлението и обмен на данни за околната среда.

Изменение 4

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 69

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Все още са налице значителни празноти в знанията, някои от които са от значение за приоритетни цели по настоящата програма. Ето защо инвестирането в по-нататъшни изследвания, за да се запълнят тези празноти, е от съществено значение с оглед да се гарантира, че държавните органи и предприятията разполагат със солидна основа за вземане на решения, които напълно да отразяват действителните социални, икономически и екологични ползи и разходи. Открояват се четири основни празноти.

—

Необходими са авангардни научни изследвания, за да се запълнят празнотите в данните и знанията, и подходящи инструменти за моделиране с цел по-добро разбиране на сложните проблеми, свързани с промените в околната среда, като изменението на климата и въздействието на бедствията, последиците от загубата на биологично разнообразие за екосистемните услуги, праговете и повратните точки за околната среда. Въпреки че наличните доказателства напълно оправдават предпазните действия в тези области, по-нататъшни изследвания върху планетарните граници, рисковете за системата и способността на обществото ни да се справи с тях ще спомогнат за разработването на най-подходящите ответни мерки. Това следва да включва инвестиции за запълване на празнотите в данните и знанията, картографиране и оценка на екосистемните услуги, разбиране на ролята на биологичното разнообразие като фактор за тях и на начина, по който те се адаптират към изменението на климата.

(…)

Все още са налице значителни празноти в знанията, някои от които са от значение за приоритетни цели по настоящата програма. Ето защо инвестирането в по-нататъшни изследвания, за да се запълнят тези празноти, е от съществено значение с оглед да се гарантира, че държавните органи и предприятията разполагат със солидна основа за вземане на решения, които напълно да отразяват действителните социални, икономически и екологични ползи и разходи. Открояват се четири основни празноти.

—

Необходими са авангардни научни изследвания, за да се запълнят празнотите в данните и знанията, и подходящи инструменти за моделиране с цел по-добро разбиране на сложните проблеми, свързани с промените в околната среда, като изменението на климата и въздействието на бедствията, последиците от загубата на биологично разнообразие за екосистемните услуги, праговете и повратните точки за околната среда. Досегашните високо специализирани технически познания в отделни сектори (например в областта на почвите, водите, климата, въздуха, растенията, животните) все повече се ориентират към функционално взаимодействие. Такива знания са безусловно необходими за функционално и устойчиво управление на екосистемите. Те гарантират постигане на ключовата цел за еднакъв подход към стабилизирането на екосистемите и дават възможност за ефективно използване на ресурсите. Въпреки че наличните доказателства напълно оправдават предпазните действия в тези области, по-нататъшни изследвания върху планетарните граници, рисковете за системата и способността на обществото ни да се справи с тях ще спомогнат за разработването на най-подходящите ответни мерки. Това следва да включва инвестиции за запълване на празнотите в данните и знанията, картографиране и оценка на екосистемните услуги, разбиране на ролята на биологичното разнообразие като фактор за тях и на начина, по който те се адаптират към изменението на климата

(…).

Изложение на мотивите

От съществено значение е да се запълнят бързо празнините по отношение на нашето разбиране за екосистемите, за да се разработят целенасочени и ефикасни мерки в рамките на устойчива политика за околната среда, като същевременно се гарантира прозрачност в наблюдението и оценката на екосистемните услуги, предвидени в Седмата програма на Европейския съюз за действие за околната среда, които са важни за ръководителите на проекти, и компенсирането в случай на нетни загуби. По този начин се избягват неефективни стратегии, които, наред с другото, представляват тежест за ръководителите на проекти. Това съответства на становището на КР, което цели определянето на осъществими цели в областта на околната среда и запълване на празнините по отношение на знанията в тази сфера.

Изменение 5

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 83

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Въпреки че съгласно Договора от 1997 г. се изисква интегрирането на съображения за опазването на околната среда в други политики и дейности на ЕС, общото състояние на околната среда в Европа показва, че напредъкът досега, макар и похвален в някои области, не е бил достатъчен, за да се осъществи обрат във всички отрицателни тенденции. За постигането на много от приоритетните цели на настоящата програма ще се изисква още по-ефективно интегриране на съображения от сферата на околната среда и климата в други политики, както и по-съгласувани, комбинирани политически подходи, които да носят множество ползи. Това следва да спомогне да се гарантира, че трудните компромиси се постигат още на ранен етап, а не едва на етапа на прилагане, и че неизбежните въздействия могат по-ефективно да бъдат ограничени. Директивата за стратегическата екологична оценка и Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, ако се прилагат правилно, са ефективни инструменти, чрез които се гарантира, че в плановете и програмите, както и в рамките на проектите са включени изисквания за опазване на околната среда. На местните и регионалните органи, които по принцип са отговорни за вземане на решения относно използването на земята и на морските зони, се пада особено важна роля в оценяването на въздействието върху околната среда и в опазването, съхраняването и увеличаването на природния капитал, също и с оглед да се постигне по-голяма устойчивост на въздействия от изменението на климата и природни бедствия.

Въпреки че съгласно Договора от 1997 г. се изисква интегрирането на съображения за опазването на околната среда в други политики и дейности на ЕС, общото състояние на околната среда в Европа показва, че напредъкът досега, макар и похвален в някои области, не е бил достатъчен, за да се осъществи обрат във всички отрицателни тенденции. За постигането на много от приоритетните цели на настоящата програма ще се изисква още по-ефективно интегриране на съображения от сферата на околната среда и климата в други политики, както и по-съгласувани, комбинирани политически подходи, които да носят множество ползи. Това следва да спомогне да се гарантира, че трудните компромиси се постигат още на ранен етап, а не едва на етапа на прилагане, и че неизбежните въздействия могат по-ефективно да бъдат ограничени. Степента на амбиция на политиката на ЕС за предотвратяване на замърсяването при източника трябва да бъде съобразена със секторните цели в областта на околната среда, а сроковете относно мерките за предотвратяване на замърсяването при източника трябва да се синхронизират с целите за имисиите. Директивата за стратегическата екологична оценка и Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, ако се прилагат правилно, са ефективни инструменти, чрез които се гарантира, че в плановете и програмите, както и в рамките на проектите са включени изисквания за опазване на околната среда. На местните и регионалните органи, които по принцип са отговорни за вземане на решения относно използването на земята и на морските зони, се пада особено важна роля в оценяването на въздействието върху околната среда и в опазването, съхраняването и увеличаването на природния капитал, също и с оглед да се постигне по-голяма устойчивост на въздействия от изменението на климата и природни бедствия.

Изложение на мотивите

Амбицията и сроковете, свързани със степента на амбициите по отношение на политиката за предотвратяване при източника, трябва да бъдат в съответствие със секторните цели в областта на околната среда.

Изменение 6

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 86

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел да се подобри интегрирането на проблемите на околната среда и съгласуваността на политиката, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

а)

са разработени и се прилагат секторни политики на равнище ЕС и на равнище държави членки по начин, който спомага за постигането на съответните специфични и общи цели във връзка с околната среда и климата.

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се интегрират свързани с околната среда и климата условия и стимули в политически инициативи, включително прегледи и реформи на съществуващи политики, както и в нови инициативи на равнище ЕС и на равнище държави членки;

б)

да се изготвят систематични предварителни оценки на екологичното, социалното и икономическото въздействие на политическите инициативи на равнище ЕС и на равнище държави членки, за да се гарантира тяхната съгласуваност и ефективност.

С цел да се подобри интегрирането на проблемите на околната среда и съгласуваността на политиката, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

а)

са разработени и се прилагат секторни политики на равнище ЕС и на равнище държави членки по начин, който спомага за постигането на съответните специфични и общи цели във връзка с околната среда и климата.

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се интегрират свързани с околната среда и климата условия и стимули в политически инициативи, включително прегледи и реформи на съществуващи политики, както и в нови инициативи на равнище ЕС и на равнище държави членки;

б)

съобразяване на степента на амбиция на политиката на ЕС за предотвратяване на замърсяването при източника със секторните цели в областта на околната среда и синхронизиране на сроковете относно мерките за предотвратяване на замърсяването при източника с тези относно целите за имисиите.

бв)

да се изготвят систематични предварителни оценки на екологичното, социалното и икономическото въздействие на политическите инициативи на равнище ЕС и на равнище държави членки, за да се гарантира тяхната съгласуваност и ефективност.

Изложение на мотивите

Амбицията и сроковете, свързани със степента на амбициите по отношение на политиката за предотвратяване при източника, трябва да бъдат в съответствие със секторните цели в областта на околната среда.

Изменение 7

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 89

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Жителите на ЕС, независимо дали живеят в градски или селски райони, се ползват от редица политики и инициативи на ЕС в подкрепа на устойчивото развитие на градските райони. За това се изисква обаче ефективна и ефикасна координация между различните равнища на администрация и отвъд административните граници, както и систематично участие на регионалните и местните органи в планирането, формулирането и разработването на политики, които оказват въздействие върху качеството на градската среда. Механизмите за засилена координация на национално и регионално равнище, предложени по Общата стратегическа рамка за следващия период на финансиране, и създаването на „Платформа за градско развитие“ ще спомогне за постигането на това, както и за включването на повече групи от заинтересовани страни и на широката общественост в решения, които ги засягат. Местните и регионалните органи ще извлекат полза и от усъвършенстването на инструментите, с които се рационализира събирането и управлението на данни за околната среда, а също така се улеснява обменът на информация и най-добри практики, както и от усилията за подобряване на прилагането на законодателството в областта на околната среда на съюзно, национално и местно равнище. Това е в съответствие с ангажимента, поет на срещата на върха „Рио +20“, да се насърчава прилагането на интегриран подход към планирането, изграждането и управлението на устойчиви големи градове и селища от градски тип. Интегрираните подходи за градоустройствено планиране, в които дългосрочните екологични съображения изцяло са взети предвид заедно с икономическите и социалните предизвикателства, са от съществено значение, за да се гарантира, че градските общности са устойчиви, ефикасни и здравословни места за живеене и работа.

Жителите на ЕС, независимо дали живеят в градски или селски райони, се ползват от редица политики и инициативи на ЕС в подкрепа на устойчивото развитие на градските райони. За това се изисква обаче ефективна и ефикасна координация между различните равнища на администрация и отвъд административните граници, както и систематично участие на регионалните и местните органи в планирането, формулирането и разработването на политики, които оказват въздействие върху качеството на градската среда. Механизмите за засилена координация на национално и регионално равнище, предложени по Общата стратегическа рамка за следващия период на финансиране, и създаването на „Платформа за градско развитие“ще биха спомогне али за постигането на това, както и за включването на повече групи от заинтересовани страни и на широката общественост в решения, които ги засягат. Местните и регионалните органи ще биха могли да извлекат полза и от усъвършенстването на инструментите, с които се рационализира събирането и управлението на данни за околната среда, а също така се улеснява обменът на информация и най-добри практики, както и от усилията за подобряване на прилагането на законодателството в областта на околната среда на съюзно, национално и местно равнище. Това е в съответствие с ангажимента, поет на срещата на върха „Рио +20“, да се насърчава прилагането на интегриран подход към планирането, изграждането и управлението на устойчиви големи градове и селища от градски тип. Интегрираните подходи за градоустройствено планиране, в които дългосрочните екологични съображения изцяло са взети предвид заедно с икономическите, и социалните и териториалните предизвикателства, са от съществено значение, за да се гарантира, че градските общности са устойчиви, ефикасни и здравословни места за живеене и работа.

Изложение на мотивите

Освен социалните и икономическите аспекти, важни са и предизвикателствата от териториално естество.

Изменение 8

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 90

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

ЕС следва да продължи да подпомага и, по целесъобразност, да разширява съществуващите инициативи за подкрепа на иновациите и най-добрите практики в големите градове, както и за осъществяване на връзки и обмен между тях, а също така да насърчава големите градове да демонстрират своите постижения в устойчивото градско развитие. Институциите на ЕС и държавите членки следва да улесняват и насърчават усвояването на финансовите средства, предоставяни от ЕС по линия на политиката на сближаване и от други фондове, за подпомагане на големите градове в усилията им за укрепване на устойчивото градско развитие, повишаване на осведомеността и стимулиране на местните действащи лица за участие. Разработването и приемането на набор от критерии за устойчивост на големите градове ще осигури обща референтна основа за подобни инициативи и ще спомогне за съгласуван и интегриран подход към устойчивото градско развитие.

ЕС следва да продължи да подпомага и, по целесъобразност, да разширява съществуващите инициативи за подкрепа на иновациите и най-добрите практики в големите градове, както и за осъществяване на връзки и обмен между тях, а също така да насърчава големите градове да демонстрират своите постижения в устойчивото градско развитие. Институциите на ЕС и държавите членки следва да улесняват и насърчават усвояването на финансовите средства, предоставяни от ЕС по линия на политиката на сближаване и от други фондове, за подпомагане на големите градове в усилията им за укрепване на устойчивото градско развитие, повишаване на осведомеността и стимулиране на местните действащи лица за участие. Като се зачитат принципите на субсидиарност, р Разработването и приемането на набор от критерии показатели за устойчивост на големите градове ще би могло да осигури обща референтна основа за подобни инициативи и ще спомогне за съгласуван и интегриран подход към устойчивото градско развитие. Показателите за устойчивост ще бъдат разработени в тясно сътрудничество с местните власти и властите в областта на околната среда и статистиката, за да се гарантира необходимата хармонизация и съпоставимост при оценката на тенденциите.

Изложение на мотивите

Относно показателите, свързани с околната среда, е задължително да се съгласуват точно основните данни и статистически операции, както и практическият опит, за да могат да се направят достоверни сравнения. Необходимо е да се разчита на участието на местните власти, но и на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и Евростат.

Изменение 9

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 91

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел да се подобри устойчивостта на големите градове в ЕС, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

а)

повечето големи градове в ЕС прилагат политики за устойчиво градско планиране и проектиране.

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се определи и приеме набор от критерии за оценяване на екологичните показатели на градовете, като се вземат предвид икономическите и социалните въздействия;

б)

да се гарантира, че големите градове разполагат с информация относно средствата за финансиране на мерки за подобряване на устойчивостта на градската среда и имат достъп до тези средства.

С цел да се подобри устойчивостта на големите градове в ЕС, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

а)

повечето големи градове в ЕС прилагат политики за устойчиво градско планиране и проектиране.

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се определи и приеме набор от критерии показатели за оценяване на екологичните показатели на градовете,в случай че генералният градоустройствен план трябва да бъде готов още преди да са определени показатели за оценка на екологичните резултати на градовете, на националните правителства трябва да се предостави временна възможност, като се вземат предвид икономическите и социалните въздействия;, както и историческите и географските особености, като и същевременно се черпият от експертния опит на урбанистите (напр. специалистите по градоустройство и архитектите), да направят оценка на изискванията за опазване на околната среда. Показателите за устойчивост ще се разработят в тясно сътрудничество с местните власти и властите в областта на околната среда и статистиката, за да се гарантира необходимата хармонизация и съпоставимост при оценката на тенденциите;

б)

да се гарантира, че големите градове разполагат с информация относно средствата за финансиране на мерки за подобряване на устойчивостта на градската среда и имат достъп до тези средства.

Изложение на мотивите

Относно показателите, свързани с околната среда, е задължително да се съгласуват точно основните данни и статистически операции, както и практическия опит, за да могат да се направят достоверни сравнения. Необходимо е да се разчита на участието на местните власти, но и на ЕАОС и Евростат. Освен това проблемът е, че по очевидни причини още след една или две години много градове ще трябва да актуализират общите си градоустройствени планове преди да са били определени критерии за оценка на ефективността на опазването на околната среда. Не е редно да се запазват старите планове и да се продължава действието им. Затова бихме могли да решим този проблем, като на националните правителства се разреши да изготвят временно оценка на изискванията относно околната среда, така че да не се възпрепятства хармоничното и устойчиво териториално развитие.

Изменение 10

Предложение на Европейската комисия, Приложение, параграф 100

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел да се повиши ефективността на ЕС в справянето с регионални и глобални предизвикателства, свързани с околната среда и климата, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

(…)

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се работи за приемането на цели за устойчиво развитие, които: а) се отнасят до приоритетни области на приобщаваща екологична икономика и по-широки цели за устойчиво развитие (като например енергия, вода, продоволствена сигурност, океани, устойчиво потребление и производство), както и до общи въпроси като справедливост, социално приобщаване, достоен труд, правова държава и добро управление; б) са общоприложими, като обхващат и трите области на устойчиво развитие; в) са оценени и придружени от специфични цели и показатели; и г) са в съответствие с рамката за развитие след 2015 г. и са интегрирани в нея, а също така спомагат за действия във връзка с климата.

б)

да се работи за по-ефективна структура на ООН за устойчиво развитие чрез укрепване на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) в съответствие с резултатите от „Рио +20“, като същевременно продължават усилията да се повиши статутът на ЮНЕП до този на агенция на ООН, и се подкрепят текущите усилия за увеличаване на полезното взаимодействие между многостранните споразумения в областта на околната среда;

в)

да се засили въздействието на различните източници на финансиране (включително данъчното облагане и мобилизирането на вътрешни ресурси, частните инвестиции, новите и новаторските източници), и се създадат възможности да се използва помощта за развитие, за да се привлече финансиране от тези други източници като част от стратегията за финансиране на устойчивото развитие, установена в Рио, както и в собствените политики на ЕС, включително международни ангажименти за финансиране в областта на климата и биологичното разнообразие;

(…)

С цел да се повиши ефективността на ЕС в справянето с регионални и глобални предизвикателства, свързани с околната среда и климата, с програмата се гарантира, че не по-късно от 2020 г.:

(…)

За тази цел е необходимо по-конкретно:

а)

да се работи за приемането на цели за устойчиво развитие, които: а) се отнасят до приоритетни области на приобщаваща екологична икономика и по-широки цели за устойчиво развитие (като например енергия, вода, продоволствена сигурност, океани, устойчиво потребление и производство), както и до общи въпроси като справедливост, социално приобщаване, достоен труд, правова държава и добро управление; б) са общоприложими, като обхващат и трите области на устойчиво развитие; в) са оценени и придружени от специфични цели и показатели; и г) са в съответствие с рамката за развитие след 2015 г. и са интегрирани в нея, а също така спомагат за действия във връзка с климата.

б)

да се работи за по-ефективна структура на ООН за устойчиво развитие чрез укрепване на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) в съответствие с резултатите от „Рио +20“, като същевременно продължават усилията да се повиши статутът на ЮНЕП до този на агенция на ООН, и се подкрепят текущите усилия за увеличаване на полезното взаимодействие между многостранните споразумения в областта на околната среда;

в)

да се осигури допълнително финансиране за особено разходоинтензивни мерки в областта на околната среда, които трябва да бъдат осъществени до 2020 г., най-вече тези, насочени към подобряване на нарушените екосистеми посредством „зелена“ инфраструктура и да се засили въздействието на различните източници на финансиране (включително данъчното облагане и мобилизирането на вътрешни ресурси, частните инвестиции, новите и новаторските източници), и се създадат възможности да се използва помощта за развитие, за да се привлече финансиране от тези други източници като част от стратегията за финансиране на устойчивото развитие, установена в Рио, както и в собствените политики на ЕС, включително международни ангажименти за финансиране в областта на климата и биологичното разнообразие;

(…)

Изложение на мотивите

Осигуряването на финансиране на разходоинтензивни мерки в областта на околната среда, които трябва да бъдат осъществени до 2020 г., например свързването на разпокъсани екосистеми посредством зелена инфраструктура (наред с другото и „зелени“ мостове), би трябвало да се упомене с цел навременно постигане на целите. Опитът на равнище държави членки показва, че липсва база за финансиране на осъществяването на тази цел. Становището на КР изтъква по-специално необходимостта от осъществими цели като основа за надеждна политика на ЕС, както и нуждата от подходяща финансова база за постигането на целите.

Брюксел, 30 май 2013 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

(1)  CdR 164/2010 fin, Резолюция на Европейския парламент от 20 април 2012 г. (2011/2194(INI).

(2)  CdR 187/2011 fin.

(3)  Тази препоръка беше направена и в становището на КР 101/2011 fin.