(3)

Чрез подкрепата си за ядрените изследвания програмата за научни изследвания и обучение на Общността (наричана по-долу „програмата на Евратом“) ще способства за постигането на целите на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ от [….] (наричана по-долу „рамкова програма „Хоризонт 2020“), за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и за изграждането и функционирането на Европейското научноизследователско пространство.

(3)

Чрез подкрепата си за ядрените изследвания и върховите постижения в областта на иновациите програмата за научни изследвания и обучение на Общността (наричана по-долу „програмата на Евратом“) ще способства за постигането на целите на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № …/… от [….] (наричана по-долу „рамкова програма „Хоризонт 2020“), за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и за изграждането и функционирането на Европейското научноизследователско пространство , както и за прилагането на Стратегическия план за енергийните технологии („плана SET“) ; освен това програмата на Евратом следва да търси начини да продължи използването на структурните фондове за ядрени изследвания и да гарантира привеждането на фондовете в съответствие с научноизследователските приоритети на Общността, без да се нарушава принципът на върховите постижения.

(3a)

По Седмата рамкова програма на Евратом (2007–2011 г.) бяха инициирани три основни европейски съвместни инициативи в областта на ядрената наука и ядрените технологии. Това са Технологичната платформа за устойчиво развита ядрена енергетика (SNETP), Технологичната платформа за прилагане на геоложко погребване на радиоактивни отпадъци (IGDTP) и Мултидисциплинарната европейска инициатива за ниски дози (MELODI). Дейностите по линия на SNETP и IGDTP съответстват на целите на плана SET.

(4)

Независимо от потенциала на ядрената енергия в областта на енергийните доставки и икономическото развитие, сериозните ядрени аварии крият реална опасност за човешкото здраве. Следователно програмата на Евратом за научни изследвания и обучение следва да обърне възможно най-голямо внимание на ядрената безопасност и, в някои случаи, на сигурността.

(4)

Независимо от потенциала на ядрената енергия в областта на енергийните доставки и икономическото развитие, сериозните ядрени аварии, разпространението на ядрени оръжия и злоумишлените актове, включително ядрения тероризъм , крият реална опасност за човешкото здраве. Следователно програмата на Евратом за научни изследвания и обучение следва да обърне възможно най-голямо внимание на ядрената безопасност и, в някои случаи , като част от работата на Съвместния изследователски център , на сигурността. Следва да се обърне внимание на някои трети държави, които граничат със Съюза, както и на трансграничните аспекти на ядрената безопасност, които подчертават добавената стойност на Съюза.

(4a)

Европейската промишлена инициатива за създаване на устойчива атомна енергия (ESNII) има за цел внедряването до 2040 г. на ядрени реактори с бързи неутрони от четвърто поколение със затворен горивен цикъл. Тя включва три основни проекта: прототипа ASTRID (с натриево охлаждане), демонстратора ALLEGRO (с газово охлаждане) и технологичното пилотно съоръжение MYRRHA (с оловно охлаждане).

(5)

Тъй като всички държави членки имат атомни мощности или използват радиоактивни материали, в частност за медицински цели, Съветът призна в своите заключения от 2 декември 2008 г. непрестанната нужда от осигуряване на професионални умения в областта на ядрената енергетика, по-специално чрез подходящо образование и обучение, свързани с научните изследвания и координирани на равнище на Общността.

(5)

Тъй като всички държави членки имат атомни мощности или използват радиоактивни материали, в частност за медицински цели, Съветът призна в своите заключения от 2 декември 2008 г. непрестанната нужда от осигуряване на професионални умения в областта на ядрената енергетика, по-специално чрез подходящо образование и обучение, свързани с научните изследвания , както и чрез подобрени условия на труд, които се координират на равнище на Общността.

(6)

С подписването на споразумение за създаване на Международна организация по термоядрена енергия „ITER“ за съвместното изпълнение на проекта ITER, Общността пое ангажимент да участва в строителството на ITER и неговата бъдеща експлоатация. Участието на Общността се управлява чрез „Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия“ (наричано по-долу „Термоядрен синтез за енергия“), създадено с Решение на Съвета от 27 март 2007 година. Дейностите на съвместното предприятие, включително по ITER, се регламентират с отделен законодателен акт.

(6)

С подписването на споразумение за създаване на Международна организация по термоядрена енергия „ITER“ за съвместното изпълнение на проекта ITER, Общността пое ангажимент да участва в строителството на ITER и неговата бъдеща експлоатация. Участието на Общността се управлява чрез „Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия“ (наричано по-долу „Термоядрен синтез за енергия“), създадено с Решение на Съвета от 27 март 2007 година. Дейностите на съвместното предприятие, включително по ITER, се регламентират с отделен законодателен акт, който ще гарантира, че финансирането за ITER се осигурява по многогодишната финансова рамка (МФР), като същевременно се обособява горна граница за вноската от бюджета на Съюза за периода 2014-2018 г.

(6a)

В допълнение към други приоритети на Съюза за следващите десетилетия, рамката за научни изследвания в областта на ядреното делене по програмата на Евратом следва да подкрепя съществуващите цели и предложения на Съюза, като например плана SET и „Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.“. Тази рамка следва да подкрепя също така Европейската промишлена инициатива за създаване на устойчива атомна енергия (ESNII). Рамката следва също, доколкото това е възможно, да допълва по-широкото приложно поле на предложенията на Съюза по отношение на сътрудничеството с трети държави.

(7)

За да се превърне термоядреният синтез в реална възможност за производство на енергия с търговска цел, на първо място е необходимо успешното и навременно завършване на строежа и въвеждане в експлоатация на ITER. На второ място е необходимо да се изготви амбициозна, но реалистична пътна карта до желаната цел — произвеждане на електроенергия до 2050 г. Постигането на тези цели изисква европейската програма за термоядрен синтез да бъде пренасочена. Следва да се постави по-силно ударение върху дейностите в подкрепа на ITER. Подобно рационализиране не бива да застрашава водещата позиция на Европа в научната общност в областта на термоядрения синтез.

(7)

За да се превърне термоядреният синтез в реална възможност за производство на енергия с търговска цел, на първо място е необходимо успешното и навременно завършване на строежа и въвеждане в експлоатация на ITER и продължаващата подкрепа за дейностите на съществуващите съвместни и спомагателни проекти, като например на Съвместния европейски тороид (JET). На второ място е необходимо да се изготви амбициозна, но реалистична пътна карта до желаната цел — произвеждане на електроенергия до 2050 г. Постигането на тези цели изисква европейската програма за термоядрен синтез да бъде пренасочена. Следва да се постави по-силно ударение върху дейностите в подкрепа на ITER , включително върху гарантирането на неговото финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) по цялостен и прозрачен начин. Гарантирането на финансирането в рамките на МФР ще гарантира ангажимента на Общността за дългосрочния успех на проекта и ще предотврати прогресивното нарастване на разходите впоследствие. Поддържането на водещата позиция на Европа в научната общност в областта на термоядрения синтез е основна цел на програмата на Евратом .

(8)

Съвместният изследователски център (JRC) следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и технологична подкрепа при формулирането, разработката, изпълнението и мониторинга на политиките на Общността, по-специално по отношение на изследванията и обучението в областта на ядрената безопасност и сигурност.

(8)

Съвместният изследователски център (JRC) следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и технологична подкрепа при формулирането, разработката, изпълнението и мониторинга на политиките на Общността, и когато е уместно, на международните политики , по-специално по отношение на изследванията и обучението в областта на ядрената безопасност и сигурност. Този принос следва да отразява насоките, които ще бъдат приети от европейските институции на базата именно на резултатите от тестовете за устойчивост на ядрените централи.

(10)

Доколкото е в правомощията на всяка държава членка да реши дали да използва ядрена енергия, ролята на Съюза е да разработи, в интерес на всички негови държави членки, рамка в подкрепа на съвместните авангардни научни изследвания, генерирането и съхраняването на знанията в областта на технологиите за ядрено делене, със специален акцент върху безопасността, сигурността, радиационната защита и неразпространението на ядреното оръжие. Това изисква независими научни данни, а в тази област JRC може да има решаващ принос. Това се признава в съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“, в което тя заяви своето намерение да предоставя по-надеждни научни данни на определящите политическите насоки фактори посредством JRC. JRC смята да посрещне това предизвикателство като съобрази своите изследвания в областта ядрената безопасност и сигурност с политическите приоритети на Съюза.

(10)

Доколкото е в правомощията на всяка държава членка да реши дали да използва ядрена енергия, ролята на Съюза е да разработи, в интерес на всички негови държави членки, рамка в подкрепа на съвместните авангардни научни изследвания, генерирането и съхраняването на знанията в областта на технологиите за ядрено делене , и по-специално новото поколение ядрени реактори, със специален акцент върху безопасността, сигурността, радиационната защита, включително подобрените условия на труд за хората, чиято работа е пряко свързана с ядрените материали, извеждането от експлоатация на ядрени обекти и неразпространението на ядреното оръжие. Това изисква независими научни данни, а в тази област JRC може да има решаващ принос. Това се признава в съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“, в което тя заяви своето намерение да предоставя по-надеждни научни данни на определящите политическите насоки фактори посредством JRC. JRC смята да посрещне това предизвикателство като съобрази своите изследвания в областта ядрената безопасност и сигурност с политическите приоритети на Съюза. Конкретната същност на тези дейности следва да отразява насоките, които ще бъдат приети от европейските институции на базата именно на резултатите от тестовете за устойчивост на ядрените централи.

(10a)

След като европейските граждани следва да бъдат поставени в центъра на европейските дебати, следва да се осигури по-голямо участие на Европейския парламент в обсъжданията и решенията, вземани за програмата на Евратом.

(11)

С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, програмата на Евратом следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по програмата на Евратом.

(11)

С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, програмата на Евратом следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото и се улеснява участието им в дейности по програмата на Евратом. Това следва да включва популяризиране на научно-изследователската кариера сред новото поколение изследователи, особено сред по-слабо представените групи в областта на научните изследвания. Този информиран ангажимент на гражданите по въпросите, свързани с дейностите по програмата на Евратом, е свързан с по-голямо участие на Европейския парламент, който представлява европейските граждани.

(13)

Програмата на Евратом следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.

(13)

Програмата на Евратом следва да се стреми да насърчава привлекателността на изследователската професия в Съюза, като преследва общата цел за увеличаване на видимостта на науката в обществото, но също така и целта за предотвратяване на недостига на умения в Съюза или „изтичането на мозъци“ от Съюза към трети държави. Въпреки че понастоящем в Съюза е налице високо равнище на експертни познания, жизнено важно е новото поколение ядрени изследователи да бъде обучено по отношение на всички аспекти на ядрените изследвания. Програмата на Евратом следва също така да се стреми на всички равнища да осигурява европейска добавена стойност за всички лица, които желаят да участват в ядрените изследвания. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.

(15)

При научноизследователските и иновационни дейности, подкрепяни от програмата на Евратом, следва да се спазват основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на Европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе под внимание член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете , като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели . Всички дейности следва да се извършват при гарантиране на високо ниво на защита на човешкото здраве.

(15)

При научноизследователските и иновационни дейности, подкрепяни от програмата на Евратом, трябва да се спазват етичните принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на Европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе под внимание член 13 от ДФЕС и да се замести, намали и облекчи използването на животни в научните изследвания и тестовете. Всички дейности следва да се извършват при гарантиране на високо ниво на защита на човешкото здраве.

(16)

По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на програмата на Евратом със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за постигане на по-широките цели на Съюза по отношение на конкурентоспособността. Особено внимание следва да се отдели на участието на малки и средни предприятия.

(16)

По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на програмата на Евратом със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за постигане на по-широките цели на Съюза по отношение на конкурентоспособността. Особено внимание следва да се отдели на участието на малки и средни предприятия (МСП) . Необходимостта от по-голямо усвояване на наличните средства на Общността от страна на МСП следва да важи и за работещите в областта на ядрените изследвания, така както това се прави в други области. Програмата на Евратом следва да подкрепя МСП на всички етапи от иновационната верига, и по-специално при дейностите, които са по-тясно свързани с реализацията на пазара, наред с другото, чрез използването на иновационни финансови инструменти. Тази подкрепа следва да включва предназначения за МСП инструмент и всички преразгледани финансови инструменти, които следва да предвиждат подходящи мерки за разгръщане на пълния потенциал за иновации на МСП и които ще станат достъпни чрез рамковата програма „Хоризонт 2020“, както и други подобни програми, като например Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП за периода 2014—2020 г. (COSME).

(17)

Програмата на Евратом следва да насърчава сътрудничеството с трети държави, по-специално в областта на безопасността, на основата на взаимен интерес и изгода.

(17)

Програмата на Евратом следва по-специално да вземе предвид всички ядрени съоръжения в трети държави, които граничат с Европейския съюз, особено ако те се намират в район, податлив на природни бедствия. Международното сътрудничество в областта на ядрената енергия следва да включва подходящи инструменти за гарантиране на взаимните финансови задължения. То трябва да включва договори за сътрудничество и взаимни финансови задължения.

(19)

Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научни изследвания от Съюза беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., на който се настоя за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на финансирането от Съюза за научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към участниците и толерантност към риска.

(19)

Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научни изследвания от Съюза беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., на който се настоя за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент призова за радикално опростяване на научните изследвания и финансирането на иновациите в Съюза и многократно прикани към промяна с цел постигане на много по-голямо опростяване на административните и финансови процедури. В своята резолюция от 11 ноември 2010 г. (1) за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания Европейският парламент призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на финансирането от Съюза за научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към участниците и толерантност към риска. В своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа “  (2) Европейският парламент още веднъж призова за промяна, насочена към опростяване на административните и финансови процедури, и подчерта, че всяко увеличение на средствата следва да бъде съчетано с радикално опростяване на процедурите за финансиране. Програмата на Евратом следва също така надлежно да взема предвид опасенията и препоръките на изследователската общност, изразени в окончателния доклад на експертната група „Междинна оценка на Седмата рамкова програма“ от 12 ноември 2010 г., както и в Зелената книга на Комисията от 9 февруари 2011 г., озаглавена „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“.

(20)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправомерно използвани средства, и в случаите, когато е необходимо, санкции. Преработена стратегия за контрол, при която ударението се премества от свеждането до минимум на процента на грешките към основан на риска контрол и откриване на измамите, следва да намали тежестта на контрола за участниците.

(20)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с необходими , пропорционални и ефективни мерки, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправомерно използвани средства и при необходимост — със санкции. Преработена стратегия за контрол, при която ударението се премества от свеждането до минимум на процента на грешките към основан на риска контрол и откриване на измамите, следва да намали тежестта на контрола за участниците.

(25)

В член 7 от Договора за Евратом на Комисията се възлага отговорността за изпълнението на програмата на Евратом. За целите на изпълнението на програмата на Евратом, освен в преките си действия, Комисията следва да се подпомага от консултативния комитет на държавите членки, за да се гарантира подходяща координация с националните политики в областите, обхванати от настоящата програма за изследвания и обучение.

(25)

В член 7 от Договора за Евратом на Комисията се възлага отговорността за изпълнението на програмата на Евратом. За целите на изпълнението на програмата на Евратом, освен в преките си действия, Комисията следва да се подпомага от консултативния комитет на държавите членки, за да се гарантира подходяща координация с националните политики в областите, обхванати от настоящата програма за изследвания и обучение , както и да се насърчи силното взаимодействие и допълняемостта между европейските, националните и регионалните фондове . Уместно е Комисията да включи Европейския парламент в изпълнението на програмата на Евратом.

(25a)

(29a)

След влизането в сила на Договора от Лисабон и засилената роля на Европейския парламент по отношение на бюджетната процедура, следва да бъде обсъдена настоящата правна рамка.

да)

„малки и средни предприятия (МСП)“ означава юридическо лице, отговарящо на критериите, посочени в Препоръката на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия  (3) .

а)

подкрепа за безопасната експлоатация на ядрените системи;

а)

подкрепа за безопасната експлоатация на всички съществуващи и бъдещи ядрени системи за граждански цели ;

в)

подкрепа на развитието и опазването на експертните знания в ядрената област на равнище ЕС;

в)

подкрепа на мерките, необходими за осигуряването на човешки ресурси с подходяща квалификация и за развитието и опазването на експертните знания в ядрената област на равнище ЕС;

г)

грижа за радиационната защита;

г)

подкрепа за научноизследователската и развойна дейност в областта на радиационната защита; и стремеж към поддържане на възможно най-добри условия на труд за лицата, чиято работа е пряко свързана с ядрени материали;

га)

принос към програмата за научноизследователска и развойна дейност въз основа на препоръките в заключенията от тестовете за устойчивост, проведени в Съюза (напр. сеизмично моделиране, поведение при разтопяване на активната зона и др.);

гб)

подкрепа за дългосрочната устойчивост на яденото делене чрез подобрения, насочени към удължаване на живота на реакторите, или при проектирането на нови видове реактори;

е)

полагане на основите за бъдещи термоядрени централи чрез разработване на материали, технологии и идейно проектиране;

е)

полагане на основите за бъдещи термоядрени централи и за централи за ядрено делене чрез разработване на материали, технологии и идейно проектиране;

ж)

стимулиране на новаторството и на конкурентоспособността в промишления сектор;

ж)

стимулиране на новаторството и на европейското лидерство в промишления сектор в областта на термоядрения разпад и синтез ;

жа)

подкрепа на трите приоритета на програмата „Хоризонт 2020“: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства;

з)

гарантиране наличието и използването на научноизследователски инфраструктури от общоевропейско значение;

з)

гарантиране наличието и използването на нови научноизследователски инфраструктури от общоевропейско значение , както и насърчаване на развитието им ;

а)

подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасността на горивото и реакторите, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация и готовността за действие при извънредни ситуации

а)

подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасността на горивото и реакторите, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация, готовността за действие при извънредни ситуации , условията на труд за лицата, чиято работа е пряко свързана с ядрени материали, и справянето с преките последствия от инцидентите, свързани с ядрената безопасност, колкото и малко вероятни да са те;

г)

грижа за управлението на знанията, образованието и обучението;

г)

грижа за управлението на знанията, образованието и обучението , включително насърчаване на европейските учени да работят в областта на ядрените изследвания, както и привличане на учени от държави извън Съюза ;

д)

подкрепа за политиката на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност и съответното актуализиране на законодателството на Съюза.

д)

подкрепа за политиката на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност и съответното актуализиране на законодателството на Съюза , включително работа за разработването на международно признати стандарти за ядрена безопасност на термоядрените реактори ;

да)

преодоляване на недостига на умения по отношение на експертни познания в областта на ядрената енергетика и предотвратяване на бъдеща загуба на умения или „изтичане на мозъци“ на ядрени учени от Съюза;

дб)

извършване на всички необходими подобрения във връзка с безопасността, предложени след резултатите от тестовете за устойчивост, проведени при всички ядрени реактори в Съюза и в трети държави, граничещи със Съюза. Това следва да акцентира върху приноса към програмата за научноизследователска и развойна дейност въз основа на препоръките от тестовете за устойчивост;

дв)

подпомагане на програмата за опростяване на „Хоризонт 2020“ чрез намаляване на административната тежест спрямо предходните рамкови програми, по-специално по отношение на МСП, университетите и по-малките изследователски институти.

a)

Непреки дейности по програмата за изследвания и развойна дейност в областта на ядрения синтез — 709 713 млн. EUR;

a)

Непреки дейности по програмата за изследвания и развойна дейност в областта на ядрения синтез — 636 095 млн. EUR;

б)

Непреки дейности в областта на ядреното делене, безопасността и радиационната защита — 354 857 млн. EUR;

б)

Непреки дейности в областта на ядреното делене, безопасността и радиационната защита — 318 048 млн. EUR;

в)

Преки дейности — 724 319 млн. EUR.

в)

Преки дейности — 649 186 млн. EUR.

ва)

борба с всички форми на разпространение и трафик на ядрен материал;

вб)

подкрепа на международните усилия относно разработването на общи международни стандарти за безопасност;

вв)

принос за подобряването на обмена на знания.

a)

инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по програмата на Евратом, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;

a)

инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по програмата на Евратом, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени и в частност за МСП, за да повишат усвояването на наличното финансиране и участието си в съответните програми.

г)

Грижа за радиационната защита (Високи постижения в научната област; Обществени предизвикателства)

г)

Подкрепа на научноизследователската и развойна дейност в областта на радиационната защита (Високи постижения в научната област; Обществени предизвикателства)

a )

Подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасността на горивото и реакторите, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация и готовността за действие при извънредни ситуации

а )

Подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасността на горивото и реакторите, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация , подобряване условията на работа на хората, работещи с ядрени материали и готовността за действие при извънредни ситуации

(1)

разработване на модели и методики за анализ на тежки аварии за определяне на експлоатационните граници на безопасност на ядрените съоръжения; подкрепа за изработването на общоевропейски подход при оценката на съвременни горивни цикли и конструкции; проверка и разпространение на резултатите от експлоатационния опит. JRC ще затвърждава и занапред ролята на „Европейския координационен център за обратна връзка по отношение на експлоатационния опит с АЕЦ“, в отговор на възникналите след аварията във Фукушима предизвикателства в областта на ядрената безопасност.

(1)

разработване на модели и методики за анализ на тежки аварии за определяне на експлоатационните граници на безопасност на ядрените съоръжения; подкрепа за изработването на общоевропейски подход при оценката на съвременни горивни цикли и конструкции; проверка и разпространение на резултатите от експлоатационния опит. JRC ще следи дейността на „Европейския координационен център за обратна връзка по отношение на експлоатационния опит с АЕЦ“, в отговор на възникналите след аварията във Фукушима предизвикателства в областта на ядрената безопасност , като не спира да търси експертната помощ на държавите членки в тази област .

га)

Принос към плана на научноизследователската и развойна дейност, определен на базата на препоръките в заключенията от тестовете за устойчивост в Съюза, като например тези, свързани със сеизмичното моделиране или симулирането на разтопяване на активната зона

—

Процент на финансираните проекти с потенциал да улеснят прилагането на тези препоръки.

гб)

Подкрепа за дългосрочната устойчивост на яденото делене чрез подобрения, насочени към удължаване на живота на реакторите или при проектиране на нови видове реактори

—

Процент на финансираните проекти с потенциален демонстрационен ефект в областта на удължаване на живота на реакторите или проектиране на нови видове реактори.

д)

Напредък в посока доказване приложимостта на термоядрения синтез като източник на енергия, използвайки съществуващи и бъдещи инсталации за термоядрен синтез

д)

Напредък в посока доказване приложимостта на термоядрения синтез като източник на енергия, използвайки съществуващи и бъдещи инсталации за термоядрен синтез и разработване на материали, технологии и концептуален дизайн