(1)

През последните десетилетия Съюзът постигна значителен напредък в създаването на вътрешен пазар на банкови услуги. Вследствие на това в много държави членки банкови групи със седалища в други държави членки притежават съществен пазарен дял и кредитните институции са диверсифицирали географски своята стопанска дейност както в еврозоната, така и извън нея.

(1а)

Настоящата финансова и икономическа криза показа, че целостта на единната валута и на единния пазар може да бъде застрашена от фрагментацията на финансовия сектор. Ето защо е от съществено значение да се засили интеграцията на банковия надзор, за да се укрепи Европейският съюз, да се възстанови финансовата стабилност и да се положи основата за икономическо възстановяване .

(2)

Запазването и задълбочаването на вътрешния пазар на банкови услуги е от съществено значение за насърчаване на икономическия растеж в Съюза и подходящото финансиране на реалната икономика . Това обаче се оказва все по-трудна задача. Данните показват, че интеграцията на банковите пазари в Съюза е пред застой.

(3)

Същевременно, наред с приемането на засилена регулаторна рамка на ЕС , надзорните органи трябва да засилят своя контрол, за да извлекат поуки от финансовата криза през последните години, и да могат да контролират много сложни и взаимосвързани пазари и институции.

(4)

Правомощията за надзора над отделните банки в Съюза остават предимно на национално равнище. Координацията между надзорните органи е съществена, но кризата показа, че координацията сама по себе си не е достатъчна, по-специално в контекста на единната валута. С цел да се запази финансовата стабилност в Съюза и да се засилят положителните ефекти, които пазарната интеграция оказва върху растежа и благосъстоянието, следва да се задълбочи интеграцията при отговорностите по надзора. Това е особено важно, за да се осигури цялостен и задълбочен поглед върху банковата група като цяло и нейното общо състояние, и би намалило риска от различни тълкувания и противоречиви решения на равнището на отделните образувания .

(5)

В много случаи стабилността на кредитните институции е все още тясно свързана със състоянието на държавата членка, в която те са установени. Съмнения относно устойчивостта на обслужването на публичния дълг, перспективите за икономически растеж и жизнеспособността на кредитните институции пораждат неблагоприятни и взаимно подсилващи се пазарни тенденции. Това може да доведе до рискове за икономическата жизнеспособност на някои кредитни институции и за стабилността на финансовата система в еврозоната и в Съюза като цяло , както и може да създаде големи затруднения за вече ограничените публични финанси на съответните държави членки. ▌

(6)

Европейският банков орган (ЕБО), създаден през 2011 г. с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) (3), и Европейската система за финансов надзор, създадена по силата на член 2 от същия регламент и от Регламент (ЕС) № 1094/2010 от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (ЕОЗППО) (4) и Регламент (ЕС) № 1095/2010 от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (ЕОЦКП) (5), значително подобриха сътрудничеството между банковите надзорни органи в рамките на Съюза. ЕБО допринася съществено за създаването на единна нормативна уредба за финансовите услуги в Съюза и играе важна роля за провеждането по последователен начин на рекапитализацията на големи кредитни институции в Съюза, която беше одобрена от Европейския съвет през октомври 2011 г. , в съответствие с приетите от Комисията насоки и условия, свързани с държавната помощ.

(7)

Европейският парламент вече призова по различни поводи за създаването на европейски орган, който да е пряко отговорен за някои задачи по надзора над финансовите институции, като се започне с резолюцията му от 13 април 2000 г. във връзка със съобщението на Комисията относно прилагане на рамката за финансовите пазари: План за действие (6) и резолюцията от 21 ноември 2002 г. относно правилата за пруденциален надзор в Европейския съюз (7).

(8)

В заключенията от заседанието си на 29 юни 2012 г. Европейският съвет прикани председателя на Европейския съвет да разработи пътна карта за постигането на истински икономически и паричен съюз. В същия ден на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната държавните и правителствените ръководители посочиха, че когато бъде създаден ефективен единен надзорен механизъм за банките в еврозоната с участието на ЕЦБ, ЕМС може да разполага с възможността пряко да рекапитализира банките въз основа на обикновено решение, при спазването на подходящи условия, включително съблюдаване на правилата за държавната помощ.

(8а)

На 19 октомври 2012 г. Европейският съвет заключи, че процесът към по-задълбочен икономически и паричен съюз следва да се основава на институционалната и правната рамка на ЕС и да се характеризира с отвореност и прозрачност по отношение на държавите членки, които не използват единната валута, и със зачитане на целостта на единния пазар. Интегрираната финансова рамка ще има единен надзорен механизъм (ЕНМ), който ще бъде отворен, доколкото е възможно, за всички държави членки, които желаят да участват.

(9)

Затова следва да се създаде европейски банков съюз, основан на всеобхватна и подробна единна нормативна уредба за финансовите услуги на единния пазар като цяло и изграден от единен надзорен механизъм, нова схема за гарантиране на депозитите и нова оздравителна рамка. С оглед на тясната взаимообвързаност и взаимодействие между държавите членки, приели общата парична единица, в банковия съюз следва да влязат най-малко всички държави членки от еврозоната. С оглед на поддържането и задълбочаването на вътрешния пазар и доколкото това е институционално възможно, банковият съюз следва да бъде отворен и за участие на други държави членки.

(10)

Като първа стъпка към банковия съюз единният надзорен механизъм следва да гарантира, че политиката на Съюза, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции, се прилага по съгласуван и ефективен начин, че единната нормативна уредба за финансовите услуги се прилага еднакво за кредитните институции във всички засегнати държави членки и че тези кредитни институции подлежат на надзор по най-високи стандарти, който не е ограничен от други, непруденциални съображения. В частност единният надзорен механизъм следва да бъде в съответствие с функционирането на вътрешния пазар за финансови услуги и със свободното движение на капитали. Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е основата за следващи стъпки към банковия съюз. Този подход следва принципа, че въз основа на обикновено решение ЕМС ще има възможността пряко да рекапитализира банките, след като бъде създаден ефективен единен надзорен механизъм. В заключенията си от 13—14 декември 2012 г. Европейският съвет отбеляза, че „за положението, при което осъществяването на банковия надзор действително се прехвърли върху единен надзорен механизъм, ще е необходим единен оздравителен механизъм с нужните правомощия, за да се гарантира, че оздравителни мерки могат да се прилагат спрямо всяка банка в участващите държави членки чрез предвидените за целта инструменти“ и че „единният оздравителен механизъм следва да се основава на принос от самия финансов сектор и да включва подходящи и ефективни договорености за мерки за подкрепа.“

(11)

Като централна банка на еврозоната с обширен експертен опит по въпросите на макроикономическата и финансовата стабилност, ЕЦБ е в подходящата позиция да изпълнява ясно определени надзорни задачи с акцент върху запазване на стабилността на европейската финансова система. В действителност в много държави членки централните банки вече отговарят за банковия надзор. Поради това на ЕЦБ следва да се възложат конкретни задачи относно политиките, свързани с надзора над кредитните институции в участващите държави членки .

(11а)

ЕЦБ и националните компетентни органи на неучастващите държави членки следва да сключат меморандум за разбирателство, в който се описва най-общо начинът, по който двете страни ще си сътрудничат при изпълнението на своите надзорни задачи съгласно правото на Съюза по отношение на финансовите институции, определени в настоящия регламент. Меморандумът за разбирателство може, наред с другото, да съдържа пояснения за консултациите във връзка с решенията на ЕЦБ, които засягат дъщерни дружества или клонове, установени в неучастваща държава членка, чието предприятие майка е установено в участваща държава членка, както и сътрудничеството в извънредни ситуации, включително механизмите за ранно предупреждение съгласно определените в приложимото право на Съюза процедури. Меморандумът следва да подлежи на редовен преглед.

(12)

На ЕЦБ следва да се възложат тези конкретни надзорни задачи, които са от съществено значение за осигуряване на съгласувано и ефективно прилагане на политиката на Съюза, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции, като другите задачи следва да останат в правомощията на националните органи. Задачите на ЕЦБ следва да включват мерки, взети в съответствие с макропруденциалната стабилност, при спазване на специфични правила, отразяващи ролята на националните органи.

(13)

Сигурността и стабилността на големите банки е от съществено значение, за да се гарантира стабилността на финансовата система. При все това неотдавнашният опит показва, че по-малки банки също могат да породят заплаха за финансовата стабилност. Затова ЕЦБ следва да може да изпълнява надзорни задачи по отношение на всички кредитни институции и клонове, съответно лицензирани и установени в участващите държави членки.

(13а)

При изпълнението на възложените ѝ задачи и без да се засяга целта за гарантиране на сигурността и стабилността на кредитните институции, ЕЦБ следва да отчита в пълна степен различията между кредитните институции, техните размери и бизнес модели, както и системните ползи от разнообразието в европейския банков сектор.

(13б)

Изпълнението на задачите на ЕЦБ следва да допринесе по-специално за гарантирането на пълното интернализиране от кредитните институции на всички разходи, породени от техните дейности, така че да се избегне моралният риск и произтичащото от него поемане на прекомерни рискове. При това следва напълно да се вземат предвид съответните макроикономически условия в държавите членки, по-специално стабилността на кредитното предлагане и улесняването на производствената дейност за икономиката като цяло.

(13в)

Никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва да се тълкува като изменяща счетоводната рамка, приложима по силата на други актове на Съюза или на националното право .

(14)

Предварителното лицензиране на кредитните институции е важен пруденциален механизъм, за да се гарантира, че единствено оператори със солидна икономическа основа, с организация, способна да се справи със специфичните рискове, присъщи на привличането на депозити и предоставянето на кредити, и с подходящ управленски персонал осъществяват тези дейности. Във връзка с това на ЕЦБ следва да се възложи задачата за издаване на лицензи на кредитните институции и отговорността за отнемане на тези лицензи, при спазване на специфични правила, отразяващи ролята на националните органи.

(15)

В допълнение към условията, определени в правото на Съюза за издаване на лицензи на кредитните институции и случаите на отнемане на такива лицензи, държавите членки понастоящем могат да предвиждат допълнителни условия за лицензиране и случаи, в които лицензите се отнемат. Поради това ЕЦБ следва да изпълнява задачата си, свързана с издаване на лицензи на кредитните институции и отнемане на такива лицензи при неспазване на националното право по предложение на съответния национален компетентен орган, който оценява спазването на съответните условия, определени от националното право.

(16)

Оценката на пригодността на всеки нов собственик преди закупуване на съществен дял в кредитна институция е незаменим инструмент да се гарантира непрекъсната пригодност и финансовата стабилност на собствениците на кредитните институции. ЕЦБ като институция на Съюза е в добра позиция да извършва такава оценка, без да налага ненужни ограничения на вътрешния пазар. На ЕЦБ следва да бъде възложена задачата за оценка на придобиването и освобождаването от значителни дялови участия в кредитни институции, освен в случай на оздравяване на банка.

(17)

Предпоставка за пруденциалната стабилност на кредитните институции е спазването на разпоредбите на Съюза, които изискват кредитните институции да държат определени нива на капитал срещу рисковете, присъщи за дейността на кредитните институции, да ограничават размера на експозициите към индивидуални контрагенти, да оповестяват публично информация относно финансовото си състояние, да разполагат с достатъчно ликвидни активи, за да посрещат сътресения на пазара, и да ограничават ливъриджа. На ЕЦБ следва да бъде възложена задачата да осигури спазването на тези правила, в това число по-специално да предоставя одобрения, разрешения, дерогации или освобождавания, предвидени за целите на тези правила.

(18)

Ключови пруденциални инструменти са допълнителните капиталови буфери, включително предпазен буфер за запазване на капитала, антицикличен капиталов буфер, за да се гарантира, че по време на периоди на икономически растеж кредитните институции натрупват достатъчна капиталова база, за да поемат загуби в кризисни периоди, глобални и други буфери за институциите със системно значение, както и други мерки, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове. За да се осигури пълна степен на координация, когато националните органи налагат подобни мерки, ЕЦБ следва да бъде надлежно уведомявана. Нещо повече, при необходимост ЕЦБ следва да има възможност да прилага по-високи изисквания и да приема по-строги мерки в тясна координация с националните органи. Разпоредбите на настоящия регламент относно мерките, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове, не засягат процедурите за координация, предвидени в други правни актове на Съюза. Националните компетентни органи или определените на национално равнище органи и ЕЦБ действат при спазване на процедурите за координация, предвидени в тези актове, след като са следвали процедурите, предвидени в настоящия регламент.

(19)

Сигурността и стабилността на дадена кредитна институция зависят също от заделянето на адекватен вътрешен капитал, като се имат предвид рисковете, на които може да бъде изложена, както и от наличието на подходящи вътрешни организационни структури и правила за корпоративно управление. Във връзка с това на ЕЦБ следва да бъде възложена задачата да прилага изисквания, с които да се гарантира, че кредитните институции разполагат с надеждни управленски правила, процеси и механизми, включително стратегии и процеси за оценка и поддържане на подходящо ниво на вътрешен капитал. В случай на слабости ЕЦБ следва също да налага подходящи мерки, включително специални допълнителни изисквания за собствения капитал, специални изисквания за ▌оповестяване, както и специфични изисквания за ликвидност.

(20)

Рискове за сигурността и стабилността на дадена кредитна институция могат да се появяват както на равнище отделна кредитна институция, така и на равнище банкова група или финансов конгломерат. Важно е да се предприемат конкретни надзорни мерки, с които тези рискове да бъдат смекчени, за да се гарантира сигурността и стабилността на кредитните институции. В допълнение към надзора над отделни кредитни институции задачите на ЕЦБ следва да включват надзор на консолидирана основа, допълнителен надзор, надзор над финансови холдинги и смесени финансови холдинги, с изключение на надзора над застрахователни дружества .

(21)

С цел запазване на финансовата стабилност влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция трябва да бъде преодоляно на ранен етап. ЕЦБ следва да има задачата да извършва действия за ранна интервенция, както са определени в съответното право на Съюза. Тя обаче следва да координира своите действия за ранна интервенция със съответните оздравителни органи. Докато националните органи продължават да имат компетентност за оздравяване на кредитните институции, ЕЦБ следва също така да се координира по подходящ начин с компетентните национални органи, за да се осигури общо разбиране по отношение на съответните отговорности в случай на кризи, по-специално в контекста на групите за трансгранично управление на кризи и бъдещите оздравителни колегии, създадени за тези цели.

(22)

Надзорните задачи, които не са възложени на ЕЦБ, следва да останат в правомощията на националните органи. Тези задачи следва да включват правомощията за получаване на уведомления от кредитните институции по отношение на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги, упражняване на надзор над органи, които не попадат в обхвата на определението за кредитни институции съгласно правото на Съюза, но които подлежат на надзор като кредитни институции съгласно националното право, упражняване на надзор над кредитните институции от трети държави, които откриват клон или предоставят трансгранични услуги в Съюза, упражняване на надзор върху платежни услуги, извършване на ежедневни проверки на кредитните институции, изпълняване на функцията на компетентни органи по отношение на кредитните институции във връзка с пазарите на финансови инструменти, предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и защита на потребителите.

(22а)

Според необходимостта ЕЦБ следва напълно да сътрудничи на националните органи, които отговарят за гарантирането на високо равнище на защита на потребителите и борбата срещу изпирането на пари.

(23)

ЕЦБ следва да изпълнява възложените ѝ задачи в съответствие с единната нормативна уредба за финансовите услуги в Съюза, с оглед гарантиране на сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система на Съюза и на отделните участващи държави членки , както и на единството и интегритета на вътрешния пазар, като по този начин се гарантира и защитата на вложителите и се подобрява функционирането на вътрешния пазар. По-специално ЕЦБ следва надлежно да вземе предвид принципите на равенството и недискриминацията.

(24)

Възлагането на надзорни задачи на ЕЦБ ▌следва да бъде съобразено с рамката на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), създадена през 2010 г., и с нейната основна цел за разработване на единна нормативна уредба и засилване на сближаването на надзорните практики в целия Съюз. Важно е сътрудничеството между органите за банков надзор и надзорните органи на застрахователните пазари и пазарите на ценни книжа да бъде насочено към въпроси от общ интерес и да се осигури подходящ надзор над кредитните институции, които извършват дейност и в секторите на застраховането и ценните книжа. Затова ЕЦБ следва да бъде задължена да си сътрудничи тясно с Европейския банков орган , Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, в рамките на ЕСФН . ЕЦБ следва да изпълнява своите задачи в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и без да засяга правомощията и задачите на други участници в рамките на ЕСФН. ЕЦБ следва също така да бъде задължена да си сътрудничи със съответните оздравителни органи и структури, предоставящи пряка или непряка публична финансова помощ.

▌

(26)

ЕЦБ следва да изпълнява задачите си в зависимост от и при спазване на съответното право на Съюза, включително цялото първично и вторично законодателство на Съюза, решенията на Комисията в областта на държавните помощи, правилата за конкуренцията и контрола на сливанията, както и единната нормативна уредба, приложима за всички държави членки. ЕБО отговаря за разработването на проекти за технически стандарти, както и насоки и препоръки, гарантиращи сближаване на надзорните практики и последователност на резултатите от надзора в рамките на Съюза. ЕЦБ не следва да изземва тези задачи от ЕБО и поради това следва да упражнява правомощията за приемане на регламентиращи актове в съответствие с член 132 от ДФЕС и при спазване на актовете на Съюза, приети от Европейската комисия въз основа на изработени от ЕБО проекти и при спазване на член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(26а)

Когато е необходимо, ЕЦБ следва да сключва меморандуми за разбирателство с компетентни органи, отговарящи за пазарите на финансови инструменти, в които се описва най-общо начинът, по който двете страни ще си сътрудничат при изпълнението на своите надзорни задачи съгласно правото на Съюза по отношение на финансовите институции, определени в член 2. Тези меморандуми следва да се предоставят на разположение на Европейския парламент, Съвета и компетентните органи на всички държави членки.

(26б)

При изпълнението на задачите си и при упражняването на надзорните си правомощия ЕЦБ следва да прилага материалноправните разпоредби, отнасящи се до пруденциалния надзор над кредитните институции. Тези разпоредби се състоят от съответното право на Съюза, изразяващо се в пряко приложими регламенти или в директиви, като тези относно капиталовите изисквания за банките и за финансовите конгломерати. Когато материалноправните разпоредби, отразяващи пруденциалния надзор над кредитните институции, са предвидени в директиви, ЕЦБ следва да прилага националното законодателство, в което е транспонирана съответната директива. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и в области, в които на датата на влизане в сила на настоящия регламент тези регламенти изрично предвиждат възможности за избор от страна на държавите членки, ЕЦБ следва да прилага и националното законодателство, с което се упражнява този избор. Възможността за избор следва да се счита за изключителна възможност, която се предоставя само на компетентните или определените органи. Това не засяга принципа за върховенство на правото на ЕС. От това следва, че когато приема насоки или препоръки или когато взема решения, ЕЦБ следва да се опира на и да действа съгласно съответното обвързващо право на Съюза.

(26в)

В обхвата на задачите, възложени на ЕЦБ, националното право дава на националните компетентни органи някои правомощия, които понастоящем не се изискват от правото на Съюза, в т.ч. някои правомощия за ранна интервенция и превантивни действия. ЕЦБ следва да може да изиска от националните органи да упражнят тези си правомощия, за да се гарантира прилагането на цялостен и ефективен надзор в рамките на единния надзорен механизъм .

(27)

За да се гарантира, че надзорните разпоредби и решения се прилагат от кредитните институции, финансовите холдинги и смесените финансови холдинги, в случай на нарушения следва да се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. В съответствие с член 132, параграф 3 от ДФЕС и Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (8), ЕЦБ има право да налага глоби или периодични парични санкции на дружествата при неизпълнение на задължения, произтичащи от нейните регламенти и решения. Освен това, за да може ЕЦБ да изпълнява ефективно задачите си, свързани с прилагането на надзорните правила, предвидени в пряко приложими актове на Съюза, ЕЦБ следва да бъде оправомощена да налага имуществени санкции на кредитни институции, финансови холдинги и смесени финансови холдинги при нарушение на тези правила. Националните органи следва да продължат да имат правото да налагат санкции в случай на неспазване на задълженията, произтичащи от националното законодателство, с което се транспонират директивите на Съюза. Когато ЕЦБ счита, че за изпълнението на нейните задачи е целесъобразно да наложи санкция при такива нарушения, тя следва да може да отнесе въпроса до съответните национални органи.

(28)

Националните надзорни органи имат важен и дългогодишен опит в надзора над кредитните институции в рамките на своята територия и познават техните икономически, организационни и културни особености. За целта те са изградили голяма структура от специализиран и висококвалифициран персонал. Поради това, с цел да се осигури европейски надзор с високи стандарти, националните надзорни органи следва да отговарят за подпомагането на ЕЦБ в подготовката и прилагането на всички актове, свързани с упражняването на надзорни задачи от ЕЦБ. Това следва да включва по-специално текуща ежедневна оценка на състоянието на дадена банка и свързаните с това проверки на място.

(28а)

Критериите, предвидени в член 5, параграф 4б, за определяне на обхвата на институциите, които са по-малко значими, следва да се прилагат на най-високото равнище на консолидация в рамките на участващите държави членки въз основа на консолидирани данни. Когато ЕЦБ изпълнява възложени ѝ по силата на настоящия регламент задачи по отношение на група от кредитни институции, която не е по-малко значима на консолидирана основа, тя следва да изпълнява тези задачи на консолидирана основа по отношение на групата от кредитни институции и на индивидуална основа по отношение на банковите дъщерни предприятия и клонове на тази група, установени в участващите държави членки.

(28б)

Критериите, посочени в член 5, параграф 4б, за определяне на обхвата на институциите, които са по-малко значими, следва да бъдат уточнени в рамка, приета и публикувана от ЕЦБ в консултация с националните компетентни органи. На тази основа ЕЦБ следва да отговаря за прилагането на тези критерии и да проверява посредством собствени изчисления дали критериите са спазени. Искането на ЕЦБ за предоставяне на информация с оглед на извършването на изчисленията ѝ не следва да принуждава институциите да прилагат счетоводни рамки, различни от приложимите съгласно други правни актове на Съюза или актове на националното право.

(28в)

Когато дадена банка се счита за значима или по-малко значима, тази оценка като цяло не следва да бъде изменяна по-често от веднъж на всеки 12 месеца, освен ако няма структурни промени в банковата група, като например сливане или отнемане на права.

(28г)

Когато след постъпило уведомление от национален компетентен орган ЕЦБ взема решение дали дадена институция има съществено значение за местната икономика и съответно следва да бъде обект на надзор от страна на ЕЦБ, ЕЦБ следва да взема предвид всички имащи отношение обстоятелства, включително съображенията за равнопоставеност.

(29)

Що се отнася до надзора на трансграничните банки, осъществяващи дейност в еврозоната и извън нея, ЕЦБ следва да си сътрудничи тясно с компетентните органи на неучастващите държави членки. В качеството на компетентен орган ЕЦБ следва да бъде обвързана със съответните задължения за сътрудничество и обмен на информация съгласно правото на Съюза и да участва пълноправно в колегиумите от надзорни органи. В допълнение, след като упражняването на надзорни задачи от европейска институция води до ясни ползи от гледна точка на финансовата стабилност и устойчивата пазарна интеграция, държавите членки, които не са приели общата парична единица, следва също да могат да участват в новия механизъм. Цялостното и своевременно изпълнение на надзорните решения обаче е необходима предпоставка за ефективното упражняване на надзорните задачи. Затова държавите членки, които искат да участват в новия механизъм, следва да поемат ангажимент, че техните национални компетентни органи ще спазват и приемат всички изискани от ЕЦБ мерки по отношение на кредитни институции. ЕЦБ следва да бъде в състояние да установи тясно сътрудничество с компетентните органи на държава членка, която не е приела общата парична единица. Тя следва да бъде задължена да установи сътрудничество, когато определените в настоящия регламент условия са изпълнени. ▌

(29а)

Като се има предвид, че участващите държави членки извън еврозоната не са представени в Управителния съвет, докато не се присъединят към еврозоната съгласно Договора, и не могат пълноценно да се възползват от другите механизми, предназначени за държавите членки от еврозоната, в настоящия регламент са предвидени допълнителни гаранции в рамките на процеса на вземане на решения. Тези гаранции обаче, и по-специално посочените в член 6, параграф 5г, следва да се използват само в надлежно обосновани извънредни случаи. Те следва да се използват само докато са валидни тези особени обстоятелства. Гаранциите са наложени от особените обстоятелства, в които се намират участващите държави членки извън еврозоната съгласно настоящия регламент, тъй като те не са представени в Управителния съвет и не могат да се ползват в пълна степен от другите механизми, предвидени за държавите членки от еврозоната. Поради това тези гаранции не могат и не следва да представляват прецедент за други области на политиката на ЕС.

(29б)

Никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва по какъвто и да било начин да изменя действащата в момента рамка, регулираща промяната на правната форма на дъщерните дружества или клоновете, и прилагането на тази рамка, нито да се подразбира или прилага като средство за предоставяне на стимули в полза на подобна промяна. Във връзка с това отговорността на компетентните органи на държавите членки, които не участват в единния надзорен механизъм, следва да се зачита изцяло, така че тези органи да продължат да се ползват от достатъчно инструменти и правомощия за надзор над кредитните институции, действащи на тяхна територия, за да бъдат в състояние да изпълняват тази отговорност и ефективно да опазват финансовата стабилност и обществения интерес. Освен това, за да се оказва съдействие на компетентните органи при изпълнение на задълженията им, на вложителите и на компетентните органи следва да се предоставя навременна информация за евентуална промяна на правната форма на дъщерните дружества или клоновете.

(30)

За да изпълнява задачите си, ЕЦБ следва да има подходящи надзорни правомощия. Правото на Съюза в областта на пруденциалния надзор над кредитни институции предвижда някои правомощия да бъдат предоставени на компетентните органи, определени за тези цели от държавите членки. Доколкото тези правомощия попадат в обхвата на надзорните задачи, възложени на ЕЦБ, за участващите държави членки ЕЦБ следва да се счита за компетентния орган и следва да разполага с правомощията, предоставени на компетентните органи по силата на правото на Съюза. Това включва правомощия, предоставени от тези актове на компетентните органи на държавите членки по произход и на приемащите държави членки, и правомощия, предоставени на определените органи.

(30а)

ЕЦБ следва да има надзорни правомощия да отстранява членове от управляващите органи в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

(31)

За да изпълнява своите задачи ефективно, ЕЦБ следва да е в състояние да изисква цялата необходима информация и да провежда разследвания и проверки на място, по целесъобразност в сътрудничество с националните компетентни органи. ЕЦБ и националните надзорни органи следва да имат достъп до една и съща информация, като от кредитните институции не се изисква двойно предоставяне на данни.

(31а)

Адвокатската тайна е основен принцип в правото на Съюза, който защитава поверителността на информацията, която обменят физическите или юридическите лица със своите юридически съветници, в съответствие с условията, установени в съдебната практика на Съда.

(31б)

Когато е необходимо ЕЦБ да поиска информация от лице, установено в неучастваща държава членка, но причисляващо се към кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, установен(а) в участваща държава членка, или на което тази кредитна институция, този финансов холдинг или смесен финансов холдинг е прехвърлил(а) оперативни функции или дейности, и когато подобни изисквания няма да се прилагат и няма да могат да бъдат наложени в неучастващата държава членка, ЕЦБ следва да предприеме действия в координация с националния компетентен орган на съответната неучастваща държава членка.

(31в)

Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата, установени в членове 34 и 42 от Протокола за устава на ЕЦБ. Актовете, приемани от ЕЦБ съгласно настоящия регламент, не следва да пораждат права или да налагат задължения в неучастващите държави членки, с изключение на случаите, когато тези актове са в съответствие с приложимото право на Съюза, съгласно Протокол (№ 4) и Протокол (№ 15).

(32)

Когато кредитните институции упражняват правото си на установяване или на предоставяне на услуги в друга държава членка или когато няколко дружества в групата са установени в различни държави членки, правото на Съюза предвижда специални процедури и разпределяне на компетенциите между съответните държави членки. Доколкото ЕЦБ поема някои надзорни задачи за всички участващи държави членки, тези процедури и разпределяне на компетенции следва да не се прилагат към упражняването на правото на установяване или предоставяне на услуги в друга участваща държава членка.

(32а)

При изпълнението на задачите си по силата на настоящия регламент и когато се обръща за съдействие към националните компетентни органи, ЕЦБ следва надлежно да търси справедлив баланс между ангажирането на всички участващи национални компетентни органи в съответствие с отговорностите за надзор на самостоятелна, частично консолидирана и консолидирана основа, указани в приложимото право на Съюза.

(32б)

Никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва да се тълкува като даваща правомощия на ЕЦБ да налага санкции на юридически или физически лица, различни от кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги, без да се засяга правомощието на ЕЦБ да изисква от националните органи да действат с оглед да се гарантира налагането на подходящи санкции .

(33)

Като институция, създадена с Договорите, ЕЦБ е институция на Съюза като цяло. В процедурите си по вземане на решения тя следва да бъде обвързана от нормите на Съюза и общите принципи за гарантиране на законосъобразни процедури и прозрачност. Следва да бъде напълно спазвано правото на изслушване, с което се ползват адресатите на решенията на ЕЦБ, както и правото им да искат преразглеждане на решенията на ЕЦБ, съгласно правилата, установени с настоящия регламент.

(34)

Възлагането на надзорни задачи предполага значителна отговорност за ЕЦБ за запазване на финансовата стабилност в рамките на Съюза и за използване на надзорните правомощия по най-ефективния и пропорционален начин. Прехвърлянето на надзорни задачи от държавите членки към Съюза следва да се балансира с помощта на подходящи изисквания за прозрачност и отчетност. Във връзка с това ЕЦБ следва да се отчита за изпълнението на тези задачи пред Европейския парламент и Съвета ▌ в качеството им на демократични легитимни институции, представляващи европейските граждани и държавите членки. Това следва да включва редовно докладване и отговаряне на въпроси , зададени от Европейския парламент в съответствие с правилника за дейността му, и от Еврогрупата. Задълженията за докладване следва да подлежат на съответните изисквания относно професионалната тайна.

(34а)

ЕЦБ следва да изпраща докладите, които представя на Европейския парламент и на Съвета, и на националните парламенти на участващите държави членки. Националните парламенти на участващите държави членки следва да могат да отправят всякакви бележки или въпроси към ЕЦБ относно изпълнението на нейните задачи по надзора, на които ЕЦБ може да отговаря. Вътрешните правила на тези национални парламенти следва да отчитат спецификата на съответните процедури и разпоредби за отправяне на бележки и въпроси към ЕЦБ. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на бележките или въпросите, свързани с отнемането на лицензи на кредитни институции, спрямо които националните органи са предприели необходимите действия за оздравяване или за запазване на финансовата стабилност в съответствие с процедурата, установена в член 13, параграф 2а. Парламентът на участваща държава членка следва да може да покани и председателя или представител на Надзорния съвет да участва в обмена на мнения във връзка с надзора над кредитните институции в тази държава членка, заедно с представител на националния компетентен орган. Тази роля на националните парламенти е целесъобразна предвид потенциалното въздействие, което надзорните мерки могат да окажат върху публичните финанси, кредитните институции, техните клиенти и служители, както и пазарите в участващите държави членки. Когато националните надзорни органи предприемат действия съгласно настоящия регламент, предвидените в националното право разпоредби относно отчетността следва да продължат да се прилагат.

(34б)

Настоящият регламент не засяга правото на Европейския парламент да създаде временна анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Съюза в съответствие с член 226 от ДФЕС, нито упражняването на функцията му на осъществяване на политически контрол, установена в Договорите, включително правото на Европейския парламент да заеме позиция или да приеме резолюция по въпроси, които счита за уместни.

(34в)

В действията си ЕЦБ следва да спазва принципите за правомерна процедура и прозрачност.

(34г)

Регламентът, посочен в член 15, параграф 3 от ДФЕС, следва да определи подробните правила, даващи възможност за достъп до документите на ЕЦБ, произтичащи от изпълнението на надзорни задачи, в съответствие с Договора.

(34д)

Съгласно член 263 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз трябва да осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на, inter alia, ЕЦБ, с изключение на препоръките и становищата, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни.

(34е)

В съответствие с член 340 от ДФЕС ЕЦБ следва да възстановява, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите членки, вредите, причинени от самата нея или от нейни служители при изпълнението на задълженията им. Това не следва да засяга отговорността на националните компетентни органи да възстановяват вредите, причинени от самите тях или от техни служители при изпълнението на задълженията им съгласно националното законодателство.

(34ж)

Регламент № 1 определящ езиците, които се използват в Европейската икономическа общност, се прилага спрямо ЕЦБ съгласно член 342 от ДФЕС.

(34з)

При определяне на това дали правото на достъп до досието от страна на засегнатите лица следва да бъде ограничено ЕЦБ следва да зачита основните права и да спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

(34и)

ЕЦБ следва да дава възможност на физическите и юридическите лица да отправят искания за преглед на решения, взети по силата на правомощията, предоставени ѝ с настоящия регламент, и чиито адресат са те, или които ги засягат пряко и лично. Обхватът на прегледа следва да е обвързан с процесуалното и материалното съответствие на такива решения с настоящия регламент, като същевременно се зачита свободата на преценка на ЕЦБ да определя възможността за вземане на тези решения. За тази цел и от съображения за процесуална икономия ЕЦБ следва да създаде административен съвет за преглед, който да извършва този вътрешен преглед. За членове на този съвет Управителният съвет на ЕЦБ следва да назначи личности с висока репутация. При вземане на решението Управителният съвет следва, доколкото е възможно, да осигури балансирано географско участие и балансирано участие на представители на двата пола в държавите членки. Процедурата, определена за прегледа, следва да предвижда Надзорният съвет да преразглежда по целесъобразност своите бивши проекти за решения.

(35)

ЕЦБ отговаря за провеждането на паричната политика с оглед поддържане на ценова стабилност в съответствие с член 127, параграф 1 от ДФЕС. Упражняването на надзорни задачи има за цел защита на сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система. Поради това тези задачи следва да бъдат напълно отделени, с цел да се избегнат конфликти на интереси и да се гарантира, че всяка функция се осъществява в съответствие с приложимите цели. ЕЦБ следва да е в състояние да гарантира, че работата на Управителния съвет е строго разграничена по отношение на паричните и на надзорните функции. Това разграничение следва да включва най-малко провеждането на съвсем отделни заседания с отделен дневен ред.

(35а)

Организационното отделяне на персонала следва да се отнася за всички услуги, необходими за целите на независимата парична политика, и следва да гарантира, че упражняването на възложените с настоящия регламент задачи е напълно подчинено на демократичната отчетност и надзора, предвидени в настоящия регламент. Служителите, които участват в изпълнението на задачите, възложени на ЕЦБ с настоящия регламент, следва да докладват на председателя на Надзорния съвет.

(36)

По-специално, в ЕЦБ следва да бъде създаден Надзорен съвет, отговорен за подготовката на решенията по надзорните въпроси, който да обединява специфичния опит на националните надзорни органи. Съветът следва съответно да бъде председателстван от председател, да има заместник-председател ▌и да включва представители на ЕЦБ и националните органи. Назначаванията в Надзорния съвет в съответствие с настоящия регламент следва да зачитат принципите на балансирано участие на представители на двата пола, опит и квалификации. Всички членове на Надзорния съвет следва да бъдат своевременно и подробно информирани за точките от дневния ред на заседанията на съвета, за да се подпомогне провеждането на ефективни обсъждания и да се улесни процесът на изготвяне и вземане на решения.

(36а)

При изпълнението на своите задачи Надзорният съвет отчита всички релевантни факти и обстоятелства в участващите държави членки и изпълнява своите задължения в интерес на Съюза като цяло.

(36б)

При пълно спазване на институционалните разпоредби и реда и условията на гласуване, предвидени в Договорите, Надзорният съвет следва да бъде съществен орган за изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ — задачи, които досега винаги са били в ръцете на националните компетентни органи. Поради това на Съвета следва да бъдат предоставени правомощията да приема решение за изпълнение за назначаване на председател и заместник-председател на Надзорния съвет. След като изслуша Надзорния съвет, ЕЦБ следва да представи за одобрение от Европейския парламент предложение за назначаване на председател и заместник-председател. След одобрението на това предложение Съветът следва да приеме решението за изпълнение. Председателят следва да бъде избран въз основа на открита процедура за подбор, за която Европейският парламент и Съветът следва да бъдат надлежно информирани.

(36в)

За да се даде възможност за подходяща ротация, като същевременно се гарантира пълната независимост на председателя, мандатът му следва да не превишава пет години и да не може да се подновява. С цел да се осигури пълна координация с дейностите на ЕБО и с пруденциалните политики на Съюза, Надзорният съвет следва да може да кани ЕБО и Европейската комисия като наблюдатели. Председателят на европейския орган за оздравяване на банките, след като бъде създаден такъв, следва да участва като наблюдател в заседанията на Надзорния съвет.

(36г)

Надзорният съвет следва да бъде подпомаган от ръководен комитет в по-ограничен състав. Ръководният комитет следва да подготвя заседанията на Надзорния съвет и да изпълнява задачите си единствено в интерес на Съюза като цяло, като работи при пълна прозрачност с Надзорния съвет.

(36д)

Управителният съвет на ЕЦБ следва да кани представители на участващите държави членки извън еврозоната винаги когато възнамерява да възрази на проект за решение, изготвен от Надзорния съвет, или когато заинтересованите национални компетентни органи уведомят Управителния съвет за мотивираното си несъгласие с проект за решение на Надзорния съвет, в случай че въпросното решение е адресирано до националните органи във връзка с кредитни институции от участващите държави членки извън еврозоната.

(36е)

С цел да гарантира разделението между задачите, свързани с паричната политика, и надзорните задачи, ЕЦБ следва да бъде задължена да създаде група за посредничество. Създаването на групата, и по-специално нейният състав, следва да гарантира преодоляването на различията в становищата по балансиран начин в интерес на Съюза като цяло.

(37)

Надзорният съвет, ръководният комитет и персоналът на ЕЦБ, изпълняващ надзорни задължения, следва да спазват подходящи изисквания за запазване на професионална тайна. Подобни изисквания следва да се прилагат по отношение на обмена на информация с персонала на ЕЦБ, който не участва в работата по надзора. Това не следва да възпрепятства ЕЦБ да обменя информация в рамките и при условията, определени в съответните законодателни актове на Съюза, включително с Европейската комисия за целите на изпълнение на нейните задачи по членове 107 и 108 от ДФЕС и съгласно правото на Съюза в областта на засиленото икономическо и бюджетно наблюдение.

(38)

За да изпълнява ефективно своите надзорни задачи, ЕЦБ следва да упражнява възложените ѝ надзорни задачи напълно независимо, в частност от нежелано политическо влияние и от намеса от страна на промишления сектор, които биха засегнали оперативната ѝ независимост.

(38а)

Използването на периоди на изчакване в надзорните органи представлява важна част от гарантирането на ефективността и независимостта на надзора, осъществяван от тези органи. За тази цел и без да се засяга прилагането на по-строги национални правила, ЕЦБ следва да въведе и поддържа подробни и официални процедури, включително периоди на пропорционален преглед, за да оцени предварително и да предотврати евентуални конфликти с легитимните интереси на ЕНМ/ЕЦБ, когато бивш член на Надзорния съвет започне работа в банковия сектор, върху който преди това е осъществявал надзор.

(39)

За да изпълнява своите надзорни задачи ефективно, ЕЦБ следва да разполага с необходимите за това ресурси. Тези ресурси следва да бъдат получени по начин, който осигурява независимост за ЕЦБ от нежелано влияние от страна на националните компетентни органи и участниците на пазара, както и разделение между паричната политика и задачите по надзора. Разходите за надзора следва да бъдат основно за сметка на дружествата, по отношение на които той се прилага. Следователно упражняването на надзорни задачи от ЕЦБ следва да се финансира ▌от годишни такси, начислявани на кредитните институции, установени в участващите държави членки. ЕЦБ следва да има също право да налага такси на клонове, установени в участваща държава членка от кредитна институция, установена в неучастваща държава членка, за да покрива разходите си, направени при изпълнението на задачите си на надзорен орган на приемащата държава членка спрямо въпросните клонове. В случай че над дадена кредитна институция или клон се извършва надзор на консолидирана основа, таксата следва да бъде налагана на кредитната институция на най-високо равнище в рамките на въпросната група, установена в участващите държави членки. Изчисляването на тези такси следва да изключва всички клонове, установени в неучастващи държави членки.

(39а)

Когато дадена кредитна институция бъде включена в консолидирания надзор, таксата следва да се изчисли на най-високото равнище на консолидация в участващите държави членки и да бъде разпределена на кредитните институции, установени в дадена участваща държава членка и включени в консолидирания надзор, въз основа на обективни критерии, свързани със значимостта и профила на риска, включително рисково претеглените активи.

(40)

Наличието на силно мотивиран, добре обучен и безпристрастен персонал е абсолютно необходимо за ефективния надзор. С цел да се създаде напълно интегриран надзорен механизъм, следва да се осигури адекватен обмен на служители между националните надзорни органи на участващите държави членки и между тези органи и ЕЦБ, както и командироване на служители. С цел осигуряване на възможност за постоянен контрол на партньорска основа , особено по отношение на надзора на големите банки, ЕЦБ следва да може да изисква в националните екипи по надзора да се включи също персонал от компетентните органи на други участващи държави членки, което ще позволи съставянето на надзорни екипи с разнообразен географски произход и със специфичен професионален опит и профил. Обменът и командироването на служители допринася за установяването на обща култура на надзор. ЕЦБ редовно ще предоставя информация за това колко служители на националните компетентни органи на участващите държавите членки са командировани в ЕЦБ за целите на ЕНМ.

(41)

Предвид глобализацията на банковите услуги и нарасналото значение на международните стандарти, ЕЦБ следва да изпълнява задачите си в съответствие с международните стандарти и в диалог и тясно сътрудничество с надзорните органи извън Съюза, без да се дублира международната роля на ЕБО. Следва да ѝ бъдат предоставени правомощия да развива контакти и да сключва административни договорености с надзорните органи и администрациите на трети държави и с международни организации, при координация с ЕБО и пълно зачитане на настоящата роля и съответните компетентности на държавите членки и на институциите на Съюза.

(42)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10) се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни от ЕЦБ за целите на настоящия регламент.

(43)

По отношение на ЕЦБ се прилага Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (11). ЕЦБ прие Решение ЕЦБ/2004/11 от 3 юни 2004 г. относно условията за извършване на разследвания в Европейската централна банка от Европейската служба за борба с измамите  (12).

(44)

С цел да се гарантира, че кредитните институции подлежат на надзор по най-високи стандарти, който не е ограничен от други, непруденциални съображения, и че е постигнато навременно и ефективно решение на взаимно подсилващите се неблагоприятни последици, които опасенията за пазарните тенденции оказват върху банките и държавите членки, ЕЦБ следва да започне да изпълнява конкретни надзорни задачи във възможно най-кратък срок. Прехвърлянето на надзорни задачи от националните надзорни органи към ЕЦБ изисква обаче известна подготовка. Поради това следва да се предвиди подходящ период на поетапно въвеждане.▌

(44а)

Когато приема подробните оперативни правила за изпълнението на задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, ЕЦБ следва да предвиди преходни разпоредби, с които да се гарантира приключването на текущи надзорни процедури, включително приетите решения и/или мерки или предприетите разследвания преди влизането в сила на настоящия регламент.

▌

(45а)

В съобщението си от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“, Комисията посочва, че „член 127, параграф 6 от ДФЕС би могъл да бъде изменен, за да се позволи прилагането на обикновената законодателна процедура и да се премахнат някои от правните ограничения, които в момента той поставя пред проекта за ЕНМ (т.е. да се установи пряка и неотменима възможност за избор от държави членки извън еврозоната за участие в ЕНМ, извън модела на „тясното сътрудничество“, да се предоставят на държавите членки извън еврозоната, участващи в ЕНМ, напълно равни права в процеса на вземане на решения от ЕЦБ, и да се развие още повече вътрешното разделение на вземане на решения относно паричната политика и относно надзора)“. В него се посочва също, че „засилването на демократичния контрол над ЕЦБ би било специфичен въпрос за разрешаване, доколкото тя осъществява банков надзор“. Припомня се, че в Договора за Европейския съюз е предвидено, че правителството на всяка държава членка, Европейският парламент или Европейската комисия могат да представят проекти за промени в Договорите, които могат да се отнасят до всеки един аспект от Договорите .

(46)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(47)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаването на ефикасна и ефективна уредба за изпълнението от институция на Съюза на конкретни задачи по надзора над кредитните институции и осигуряването на последователно прилагане на единната нормативна уредба за кредитните институции, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен на равнището на държавите членки и следователно, поради паневропейската структура на банковия пазар и последиците от изпадането на банки в несъстоятелност върху други държави членки, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(1)

„участваща държава членка“ означава държава членка, чиято парична единица е еврото, или държава членка, чиято парична единица не е еврото, но която е установила тясно сътрудничество в съответствие с член 6;

(2)

„национален компетентен орган“ означава всеки национален компетентен орган, определен от участващите държави членки в съответствие с Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (13) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (14);

(3)

„кредитни институции“ означава кредитни институции съгласно определението по член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/EО;

(4)

„финансов холдинг“ означава финансов холдинг съгласно определението по член 4, параграф 19 от Директива 2006/48/ЕО;

(5)

„смесен финансов холдинг“ означава смесена финансова холдингова компания съгласно определението по член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (15);

(6)

„финансов конгломерат“ означава финансов конгломерат съгласно определението по член 2, параграф 14 от Директива 2002/87/ЕО;

(6а)„

определен на национално равнище орган“ означава определен орган по смисъла на приложимото право на Съюза;

(6б)

„квалифицирано дялово участие“ означава квалифицирано дялово участие съгласно определението по член 4, параграф 11 от Директива 2006/48/ЕО;

(6в)

„единен надзорен механизъм (ЕНМ)“ означава европейска система за финансов надзор, съставена от Европейската централна банка и националните компетентни органи на участващите държави членки, описан в член 5 от настоящия регламент .

а)

да издава лицензи на кредитни институции и да отнема лицензите на кредитни институции при спазване на разпоредбите на член 13;

аа)

за кредитните институции, установени в участваща държава членка, които желаят да открият клон или да предоставят трансгранични услуги в неучастваща държава членка, да изпълнява задачите, за които компетентният орган на държавата членка по произход има правомощия съгласно приложимото право на Съюза;

б)

да оценява исканията за придобиването и освобождаването от квалифицирани дялови участия в кредитни институции, освен в случай на оздравяване на банка, като спазва разпоредбите на член 13а;

в)

да осигурява спазване на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, с които се налагат пруденциални изисквания на кредитните институции, свързани с изискванията за собствен капитал, секюритизацията , ограниченията на големите експозиции, ликвидността, ливъриджа, отчитането и публичното оповестяване на информация по тези въпроси;

е)

да гарантира спазване на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, с които се налагат изисквания на кредитните институции да разполагат с надеждни управленски правила, включително подходящи и целесъобразни изисквания за лицата, отговарящи за управлението на кредитни институции, процеси за управление на риска , механизми за вътрешен контрол, политики и практики за възнагражденията и ефективни процеси за вътрешна оценка на капиталовата адекватност, в т.ч. вътрешни рейтингови модели;

ж)

да извършва надзорен преглед, включително, по целесъобразност в координация с ЕБО, тестове за устойчивост и евентуалното им публично оповестяване, за да определя дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и собственият капитал, който те държат, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове и въз основа на този надзорен преглед да налага на кредитните институции специфични допълнителни изисквания за собствен капитал, специфични изисквания за публично оповестяване, специфични изисквания за ликвидност и други мерки в случаите, в които на компетентните органи конкретно е дадена такава възможност от съответното право на Съюза;

и)

да извършва надзор на консолидирана основа над предприятията майки на кредитните институции, установени в една от участващите държави членки, включително по отношение на финансовите холдинги и смесените финансови холдинги, и да участва в надзора на консолидирана основа, включително в колегиуми от надзорни органи, без да се засяга участието на националните компетентни органи от участващите държави членки в тези колегиуми в качеството на наблюдатели, по отношение на предприятия майки, които не са установени в една от участващите държави членки;

й)

да участва в допълнителния надзор на финансови конгломерати по отношение на кредитните институции в тях и да изпълнява задачите на координатор, когато ЕЦБ е определена за координатор на финансов конгломерат в съответствие с критериите, определени в съответното право на Съюза;

к)

да изпълнява надзорни задачи във връзка с планове за възстановяване и ранна интервенция, когато кредитна институция или група, по отношение на която ЕЦБ е органът, извършващ надзор на консолидирана основа, не изпълнява или е вероятно да наруши приложимите пруденциални изисквания, и единствено в случаите, посочени изрично в приложимото за компетентните органи право на Съюза — надзорни задачи във връзка със структурни промени, които се изискват от кредитните институции с оглед на предотвратяване на финансови затруднения или изпадане в несъстоятелност, с изключение на всякакви правомощия за оздравяване.

—

Кредитни институции, които не са толкова значими на консолидирана основа, като най-високото равнище на консолидация се намира в участващите държави членки или в отделните институции в конкретния случай на клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки. Значимостта се оценява въз основа на следните критерии:

i)

общата стойност на активите ѝ надвишава 30 млрд. евро; или

ii)

съотношението на общите ѝ активи спрямо БВП на участващата държава членка по установяване надвишава 20 %, освен ако общата стойност на активите ѝ е по-малка от 5 млрд. евро; или

iii)

след постъпило уведомление от съответния национален компетентен орган, че той счита тази институция от съществено значение за местната икономика, ЕЦБ взема решение, което потвърждава същественото ѝ значение след обстойна оценка, в т.ч. оценка на балансовия отчет, от страна на ЕЦБ, на въпросната кредитна институция.

а)

ЕЦБ публикува регламенти, насоки или общи инструкции, насочени към националните компетентни органи, съгласно които националните компетентни органи изпълняват задачите по член 4 — без тези по букви а) и б) от него, и приемат надзорни решения.

б)

Когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор, ЕЦБ може във всеки момент, по собствена инициатива след консултация с националните органи или по искане на национален компетентен орган, да реши да упражни пряко всички съответни правомощия по отношение на една или повече кредитни институции, посочени в параграф 4б, включително в случаите, когато е била поискана или получена финансова помощ непряко от ЕИФС или ЕМС;

в)

ЕЦБ упражнява надзор върху функционирането на системата въз основа на отговорностите и процедурите по настоящия член, и по-специално на посочените в параграф 4д, буква в);

г)

ЕЦБ може по всяко време да използва правомощията, посочени в членове 9 — 12;

д)

ЕЦБ може също да изисква информация, на принципа ad hoc или постоянно, от националните компетентни органи относно изпълнението на техните задачи съгласно настоящия член.

а)

конкретната методика за оценка на критериите по параграф 4б, алинеи 1 — 3, и критериите, съгласно които параграф 4б, четвърта алинея престава да се прилага за конкретна кредитна институция, както и получените в резултат от това правила за целите на изпълнението на параграфи 4в и 4г. Тези правила и методите за оценка на критериите, посочени в параграф 4б, алинеи 1 — 3, се преразглеждат с цел отразяване на евентуални значими промени и гарантират, че когато дадена банка се счита за значима или по-малко значима, тази оценка бива изменяна само в случай на съществени и непреходни промени в обстоятелствата, по-специално онези обстоятелства, свързани с положението на банката, които имат значение за оценката.

б)

определянето на процедурите — включително сроковете, и възможността за изготвянето на проекти за решения, които да се изпращат на ЕЦБ за разглеждане — за взаимоотношенията между ЕЦБ и националните компетентни органи относно надзора на кредитните институции, които не се считат за по-малко значими в съответствие с параграф 4б;

в)

определянето на процедурите, включително сроковете, за взаимоотношенията между ЕЦБ и националните компетентни органи относно надзора над кредитните институции, които се считат за по-малко значими в съответствие с параграф 4б. По-специално тези процедури изискват от националните компетентни органи, в зависимост от отделните случаи, определени в рамката:

а)

съответната държава членка уведомява другите държави членки, Комисията, ЕЦБ и ЕБО за искането си да установи тясно сътрудничество с ЕЦБ във връзка с изпълнението на задачите, посочени в член 4 и член 4а, по отношение на всички кредитни институции, установени в нея, в съответствие с член 5;

б)

в уведомлението съответната държава членка се задължава:

в)

съответната държава членка е приела необходимото национално законодателство , за да гарантира, че нейният национален компетентен орган ще бъде задължен да приеме поисканите от ЕЦБ мерки по отношение на кредитни институции, в съответствие с параграф 5.

а)

когато, по мнение на ЕЦБ , съответната държава членка вече не отговаря на условията по параграф 2, букви а)—в); или

б)

когато, по мнение на ЕЦБ, националният компетентен орган на дадена държава членка не действа в съответствие със задължението си по параграф 2, буква в).

—

дали отсъствието на такова временно преустановяване или прекратяване би могло да застраши целостта на ЕНМ или да има значителни отрицателни последици по отношение на фискалните отговорности на държавите членки;

—

дали такова временно преустановяване или прекратяване би могло да има значими отрицателни последици по отношение на фискалните отговорности в държавата членка, уведомила за своето несъгласие в съответствие с член 19, параграф 3;

—

дали се е уверила, че съответният национален компетентен орган е приел мерки, които по мнението на ЕЦБ:

а)

кредитни институции, установени в участващите държави членки;

б)

финансови холдинги, установени в участващите държави членки;

в)

смесени финансови холдинги, установени в участващите държави членки;

г)

холдинги със смесена дейност, установени в участващите държави членки;

д)

лица, които принадлежат към субектите по букви а)—г) […]▌;

е)

трети лица, на които посочените в букви а)—г) субекти са възложили ▌функции или дейности;

а)

да изисква представянето на документи;

б)

да проверява счетоводните книги и документите на лицата, посочени в член 9, параграф 1, букви а)— е ), и да взема копия или извлечения от такива книги и документи;

в)

да получава писмени или устни обяснения от всяко лице, посочено в член 9, параграф 1, букви а)— е ), или от негови представители или служители;

г)

да задава въпроси на всяко друго ▌лице, което даде съгласие за това, с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването.

а)

кредитната институция не отговаря на изискванията на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея;

б)

ЕЦБ разполага с доказателства, че кредитната институция има вероятност да наруши изискванията на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, през следващите 12 месеца;

в)

в рамките на надзорен преглед съгласно член 4, параграф 1, буква ж) бъде установено, че прилаганите от кредитната институция правила, стратегии, процеси и механизми, както и собственият ѝ капитал и ликвидността ѝ не гарантират добро управление и покритие за рисковете, на които е изложена.

а)

да изисква от институциите да държат собствен капитал в допълнение към капиталовите изисквания, установени в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с елементи на риск и с рискове, които не попадат в обхвата на приложимите правни актове на Съюза;

б)

да изисква да бъдат засилени правилата, процесите, механизмите и стратегиите;

в)

да изисква от институциите да представят план за връщане към спазването на надзорните изисквания съгласно правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, и да определят срок за изпълнението му, вкл. подобрения на плана по отношение на обхвата и срока;

г)

да изисква от институциите да следват специална политика за провизиране или третиране на активите във връзка с изискванията за собствен капитал;

д)

да ограничава дейността, операциите или мрежата на институциите или да изисква освобождаване от дейности, които създават прекомерен риск за стабилността на институцията;

е)

да изисква редуциране на риска, който е присъщ на дейността, продуктите и системите на институциите;

ж)

да изисква от институциите да ограничат променливите възнаграждения като процент от нетните доходи, когато са несъвместими с поддържането на стабилна капиталова база;

з)

да изисква от институциите да използват нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал;

и)

да налага ограничение или забрана върху разпределянето на печалбата от институцията на акционерите, съдружниците или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато тази забрана не представлява случай на неизпълнение от страна на институцията;

й)

да налага изисквания за допълнително или по-често представяне на информация, в т.ч. относно капиталовата адекватност и ликвидността;

к)

да налага специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите;

л)

да изисква разкриване на допълнителна информация;

м)

да отстранява по всяко време членове от управляващите органи на кредитните институции, които не изпълняват изискванията, установени в правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея.

а)

функционирането на ЕНМ в рамките на Европейската система за финансов надзор и въздействието на надзорните дейности на ЕЦБ върху интересите на Съюза като цяло и върху единството и целостта на единния пазар в сферата на финансовите услуги, в т.ч. възможното му въздействие върху структурите на националните банкови системи в рамките на ЕС, и ефективността на сътрудничеството и редът и условията за обмен на информация между ЕНМ и националните компетентни органи на неучастващите държави членки;

аа)

разпределянето на задачите между ЕЦБ и националните компетентни органи в рамките на ЕНМ, ефективността на практическата организация, приета от ЕЦБ, и въздействието на ЕНМ върху функционирането на другите колегиуми от надзорни органи;

аб)

ефективността на притежаваните от ЕЦБ надзорни правомощия и правомощия за налагане на санкции, както и целесъобразността на възлагането на ЕЦБ на допълнителни правомощия за налагане на санкции, включително във връзка с лица, различни от кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги;

ав)

целесъобразността на въведените разпоредби съответно по отношение на макропруденциалните задачи и инструменти по член 4а и по отношение на предоставянето и отнемането на лицензи по член 13;

б)

ефективността на разпоредбите във връзка с независимостта и отчетността;

в)

взаимодействието между ЕЦБ и Европейския банков орган;

г)

целесъобразността на разпоредбите във връзка с управлението, включително състава на Надзорния съвет и реда и условията на гласуване в него, и отношенията му с Управителния съвет, както и сътрудничеството в Надзорния съвет между държавите членки от еврозоната и другите участващи в ЕНМ държави членки;

га)

взаимодействието между ЕЦБ и националните компетентни органи на неучастващите държави членки и последиците от ЕНМ върху тези държави членки;

гб)

ефективността на механизма за обжалване на решенията на ЕЦБ;

гв)

ефективността на разходите на ЕНМ;

гг)

възможното въздействие на прилагането на член 6, параграфи 5б, 5в и 5г върху функционирането и интегритета на ЕНМ;

гд)

ефективността на разделението между надзорната функция и свързаната с паричната политика функция в рамките на ЕЦБ и на отделянето на финансовите ресурси за надзорните задачи от бюджета на ЕЦБ, като се вземат предвид всички изменения на приложимите правни разпоредби, включително на равнището на първичното право;

ге)

фискалните последици от взетите от ЕНМ решения в областта на надзора за участващите държави членки и въздействието от евентуално развитие във връзка с оздравителни финансови договорености;

гж)

възможностите за по-нататъшно развитие на ЕНМ, като се вземат предвид всички изменения на приложимите разпоредби, включително на равнището на първичното право, и като се вземе предвид дали обосновката на институционалните разпоредби в настоящия регламент вече не е валидна, включително възможността за пълно привеждане в съответствие на правата и задълженията на държавите членки от еврозоната и на други участващи държави членки.