8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 214/40

1.1

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки с цел намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки. Комитетът обаче обръща внимание на ширещата се критика, че предложената директива може да не постигне целта си за намаляване на потреблението на пластмасови пликове в близко бъдеще.

1.2

ЕИСК приема, че продължителното потребление на леки пластмасови пликове за покупки причинява огромни екологични щети на морските екосистеми и че подобни щети имат сериозни последици за редица морски видове, както и за здравето на човека.

1.3

ЕИСК е запознат с многото законодателни усложнения във връзка с контрола на пластмасовите пликове, но настоятелно препоръчва предложената директива да гарантира, че всяка държава членка се ангажира изцяло с непрекъснатото премахване на подобни отпадъци.

1.4

ЕИСК изразява загриженост, че предложението може да не успее да постигне основните цели за намаление поради липсата на ясна цел на ЕС за превенция, която би представлявала еталон за ефективността на мерките на държавите членки и би могла да бъде наложена по законодателен път със санкции.

1.5

Във връзка с това ЕИСК препоръчва следното:

1.6

Макар да е общоприето, че различните мерки за контрол на пластмасовите пликове за покупки постигат различни резултати в отделните държави членки, ЕИСК препоръчва всяка държава членка да извърши собствен анализ за най-добрия начин, по който да спазва директивата и след това да избере варианта, който е най-подходящ за нейните нужди и е реалистичен по отношение на задълженията ѝ за постигане на общата количествена цел на ЕС.

1.7

ЕИСК препоръчва държавите членки внимателно да обмислят въздействието върху потребителите, сектора на продажбите на дребно и околната среда, когато определят собствената си политика за прилагане.

1.8

ЕИСК приветства констатациите в доклада за оценка на въздействието от 2011 г., изготвен от ГД „Околна среда“, че последиците за заетостта от намаляване на потреблението на пластмасови пликове са най-малкото неутрални и могат да допринесат за повишаване на броя работни места, свързани с алтернативни пликове за повторна употреба, които биха създали по-малко екологични проблеми.

1.9

В съзвучие с предходното становище NAT/600 „Зелена книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда“ ЕИСК препоръчва ясно да се признае ролята, която играе гражданското общество за промяна към по-добро поведение.

2.1

Съгласно законодателството на ЕС пластмасовите пликове за покупки се считат за опаковка съгласно Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива 94/62/ЕО). Въпреки това не съществуват законодателен акт или политика на ЕС, които да са специално насочени към пластмасовите пликове за покупки. Някои държави членки са разработили много успешни политики за намаляване на употребата им, но много други не са.

2.2

Предложението има за цел да се намали потреблението на пластмасови пликове за покупки с дебелина под 50 микрона (0,05 mm) в Европейския съюз. За по-добро описание, директивата е насочена към леките тънки пластмасови пликове, които се дават на касите и се използват за пренасяне на стоки от супермаркети и други магазини.

2.3

Законодателните трудности при разработването и изпълнението на общоевропейска количествена цел за намаление, приложима за всички държави членки, сериозно допринесоха за задълбочаване на проблема. Вместо да се установи общ целеви показател за ЕС, с който значително да се намали броя на пластмасови пликове в обращение, се счита, че е за предпочитане в Директива 94/62/ЕО да се въведе задължението всички държави членки да намалят потреблението на леки пластмасови пликове за покупки, като имат възможност да определят свои собствени национални целеви показатели и да изберат кои мерки да приемат за постигането им. Тези мерки не трябва да водят до общо повишаване на производството на други опаковки.

2.4

В Европейския съюз не са отбелязани големи успехи при синхронизирането на политика, която би могла да донесе единен отговор за решаване на проблемите, причинени от изхвърлянето на пластмасови пликове на неподходящи места. Италия например иска да ги забрани. Австрия оспори това предложение от правни съображения. Други страни като Дания, Ирландия и България, са въвели данък върху пластмасовите пликове. Обединеното кралство ще въведе ограничен данък през 2015 г., който ще засегне местата за продажба на дребно, в които работят по-малко от 250 служители. Търговците на дребно във Франция, Германия, Португалия, Унгария и Нидерландия започнаха да таксуват пластмасовите пликове.

3.1

Европейският парламент и Съветът желаят, в съответствие с член 114, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно изменението на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки с цел намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки.

3.2

Комисията изготви оценка на въздействието, за да подготви своето законодателно предложение (1). Според оценката на въздействието се счита, че през 2010 г. всеки гражданин на ЕС е използвал 198 пластмасови плика за покупки, около 90 % от които са леки пликове; те по-рядко се използват повторно и по-често се изхвърлят на неподходящи места.

3.3

В същия доклад се посочва, че през 2010 г. над 8 милиарда пластмасови пликове за покупки са изхвърлени на неподходящи места в ЕС. Подобно изхвърляне на неподходящи места се отразява на морската среда и води до натрупване на големи количества пликове в нашите морета. Дори в страни без крайбрежие пластмасовите пликове достигат до океаните чрез реки и потоци. Тъй като жизненият цикъл на един пластмасов плик за покупки може да бъде стотици години, това представлява огромно предизвикателство в световен мащаб, като причинява замърсяване и има отражение върху екосистемите на нашите океани.

3.4

Анализът на Комисията показва, че степента на използване на подобни пликове е много различна: от средно четири на глава от населението във Финландия и Дания до 466 в Полша, Португалия и Словакия.

4.1

В своето становище NAT/600 „Зелена книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда“ с докладчик г-н Zbořil ЕИСК подчерта сериозните проблеми, предизвикани от пластмасовите отпадъци като цяло и препоръча редица ключови действия, насочени към справяне с общото замърсяване на основата на пластмаси (2).

4.2

Сериозното намаляване на пластмасовите пликове за покупки ще допринесе за понижаване на натиска върху биологичното разнообразие, особено по отношение на морската среда, в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, която цели да преустанови загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги в ЕС до 2020 г.

4.3

Известно е, че най-малко 267 различни животински видове са пострадали от оплитане или поглъщане на изхвърлени в морето пластмасови пликове за покупки. В Северно море стомасите на 94 процента от всички птици съдържат пластмаса. Пликове са открити и в стомасите на няколко застрашени морски видове.

4.4

Причините, допринесли за задълбочаване на проблема, са:

4.5

От една страна, огромните разлики между различните държави членки в броя на използваните леки пластмасови пликове на глава от населението показват възможността за прилагане на радикално намаление на използването на подобни пластмасови пликове в сравнително кратък срок, стига да е налице политическа воля за предприемане на действия. В случая с Ирландия, например, е било постигнато намалено потребление на пластмасовите пликове от порядъка на 80 %, когато са въвели данък на местата на продажба.

4.6

Предвижданията сочат, че ако не бъдат предприети ефективни действия, броят на пластмасовите пликове за покупки, пуснати на пазара в ЕС-27, ще нарасне от 99 млрд. през 2010 г. на 111 млрд. през 2020 г. (3) Ако не бъдат предприети незабавни и принудителни действия, ограничаващи използването на пластмасови пликове и свързания с тях проблем за изхвърлянето им на неподходящи места, това ще има отражение върху околната среда и гражданите във и извън ЕС и върху организациите, рециклиращи пластмаса, публичните власти, рибарството, туризма и местните предприятия.

4.7

Много екологични групи недвусмислено посочват, че предложението на Комисията е слабо, тъй като член 1, параграф 2 от него гласи, че „Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на намаление в потреблението на леки пластмасови пликове за покупки на своята територия в рамките на две години от влизането в сила на настоящата директива“, без да определя ясна количествена цел за превенция.

4.8

Освен това е ясно, че директивите, които се считат за отговорност единствено на държавата членка и нямат ясни и съгласувани санкции при неизпълнение, постигат значително по-малък успех.

4.9

Определянето на количествена цел за превенция на използването на леки пластмасови пликове за покупки би представлявало ясна цел и еталон за държавите членки и тази цел които би могла да се следи и да бъдат правно наложена, ако е необходимо. От друга страна, това би оставило възможност на държавите членки да проявяват гъвкавост при избора на средствата, които да приложат за постигане на тази цел. Подобни инструменти биха могли да включват икономически стимули, като данъци или налози, информационни кампании за потребителите или регулаторни мерки или комбинация от тези инструменти, в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава членка. В оценката на въздействието е разгледана цел за превенция от 35 плика на човек годишно. Подобна цел се основава на средното потребление на леки пластмасови пликове в 25 % от страните с най-добри резултати през 2010 г. и по тази причина може да се разгледа като разумен и постижим еталон за други държави членки. Превръщането ѝ в общоевропейска цел за превенция би довело до 80 % спад в използването на пластмасови пликове за еднократна употреба в ЕС, което би следвало да е минималната цел.

4.10

От оценката на въздействието на Комисията следва, че мерките за намаляване на използването на пластмасови пликове за еднократна употреба не биха имали неприемливи последици за икономиката или заетостта.

Заключенията ѝ сочат, че: