8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 214/46

1.1.1

За повишаване на националната ангажираност и демократичната легитимност, които са ключов аспект на европейския семестър, ЕИСК, отчитайки многообразието от национални практики, препоръчва по-ефективно участие на гражданското общество. Във връзка с това отправя следните препоръки:

1.1.2

В годишния обзор на растежа за 2014 г., подкрепен с приложените доклади (2), Комисията представя визия за икономическата и социалната политика на Европейския съюз, като акцентира на координацията между европейските политики и действията на национално равнище. Като запазва приоритетите от предходните години, анализът поставя началото на европейския семестър.

Въведената по-рано процедура за макроикономически и бюджетен надзор продължава да се развива през 2014 г. и да се основава на текстове, в основата на които са координирана дисциплина, надзор и санкции. Процедурата се основава и на механизъм за предупреждение (с цел да се предотврати възникването на макроикономически дисбаланси), на национални програми за реформи (НПР), както и на специфични за всяка държава препоръки, изготвени в сътрудничество с всяка държава членка. Освен това европейският семестър е тясно свързан със стратегията „Европа 2020“ и с нейните количествени цели.

1.1.3

Икономическата и финансова криза, в която се намира Европа, разкри недостатъците на системата на управление на Икономическия и паричен съюз. Тези недостатъци трябва да бъдат незабавно преодолени, за да не се излага отново на опасност самото просъществуване на еврото. ЕИСК признава значението на извършеното в сферата на икономическото управление, но отново подчертава необходимостта от гарантиране на демократичната легитимност и националната ангажираност. Становището на Комитета за 2014 г. следва логиката на предходните становища относно ГОР, които са резюмирани в обобщението на препоръките, включени в параграф 2.1 от настоящото становище. Комитетът ги допълва, актуализира, отваря перспективите за 2015 г. и се позовава на заключенията на редица неотдавнашни становища.

1.1.4

Извършването на годишния обзор на растежа (ГОР) за 2014 г. представлява първият етап от процедурата, която Координационната група по стратегията „Европа 2020“ ще следи през цялата година с участието на националните икономически и социални съвети и сродни институции за осъществяването на реформите и прилагането на политиките на национално равнище. Комитетът приветства факта, че беше установена ясна връзка между тристранната социална среща на високо равнище през пролетта и процеса на европейския семестър. Освен това призовава позициите на европейските социални партньори да бъдат публикувани в приложение към документите на европейския семестър. В допълнение изразява желание ГОР да бъде придружен от доклад за напредъка по стратегията „Европа 2020“. Това е необходимо, за да се подготви средносрочният преглед.

1.1.5

Тъй като е убеден, че кризата не е преодоляна, Комитетът настоятелно приканва европейските институции и държавите членки да провеждат умерена бюджетна консолидация, която да е съвместима с решителни и постоянни действия в подкрепа на растежа, заетостта и конкурентоспособността във всичките 28 държави на Съюза. Призовава следващата Комисия да приложи амбициозна инвестиционна програма, която да улесни достъпът на малките и средните предприятия до финансиране. Европейските структури и инвестиционни фондове трябва да подкрепят осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ и биха могли евентуално да съпътстват реформите, дефинирани в специфичните за страните препоръки. Успоредно с това Комитетът приканва Комисията да представи пътна карта за конкретното изпълнение на пакета за „социални инвестиции“.

1.2.1

Като продължение на доклада „Към един истински икономически и паричен съюз“ (3), ЕИСК отбелязва със задоволство постепенното преминаване от „координация“ към едно по-съгласувано между държавите членки икономическо управление чрез процеса на европейския семестър. Той отбелязва по-специално, че ГОР се адаптира към новите правила за управление, по-специално в еврозоната, представяйки проектобюджетите в средата на октомври, за да може Комисията да прецени дали държавите членки предприемат необходимите мерки за постигне на целите, определени на европейско равнище. След това изготвянето на бюджетите ще бъде довършено на национално равнище. Тази процедура трябва да се извършва при пълно зачитане на демократичната легитимност на националните парламенти, които единствени са в състояние да променят и приемат бюджета.

1.2.2

ЕИСК отбелязва, че с постигнатото по време на Европейския съвет през декември 2013 г. споразумение относно бъдещите общи правила за надзор и оздравяване на проблемните банки е отбелязан частичен напредък. Той констатира, че основата на банковия съюз трябва да продължи да се развива, тъй като в непосредствено бъдеще са налице още много предизвикателства, особено по отношение на консолидацията на финансовия сектор и крайния срок за създаване на Единния механизъм за преобразуване. Комитетът е сериозно загрижен за рисковете пред един незавършен банков съюз и използването на междуправителствения процес (4).

1.2.3

ЕИСК изразява съжаление за намаляването на сумите от Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. Въпреки това той изразява задоволство от инвестиционния капацитет от над 400 млрд. EUR, които ще могат да бъдат мобилизирани бързо за насърчаване на растежа и заетостта на национално и регионално равнище, чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF), които по този начин ще допринесат за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Комитетът счита за положително, че за първи път са свързани политическото решение и финансовият ангажимент, които заедно представляват важен фактор за подкрепа на растежа.

1.2.4

В този ГОР Комисията се стреми да създаде европейска рамка, за да насърчи растежа в Европа, като съчетае икономическото управление, многогодишната финансова рамка и политиките, насочени към допълване на различните аспекти на вътрешния пазар и на търговската политика. Комитетът подкрепя Комисията, когато призовава държавите членки да вземат предвид европейската рамка при определянето на техните национални политики. Отбеляза, че в ГОР като първи приоритети вече са определени растежът и конкурентоспособността; подчертава, че конкурентоспособността трябва да се тълкува широко, като се включват качеството и позиционирането на продукти и услуги, а да не се ограничава единствено до цените.

1.2.5

С цел да се запази европейският модел на социално сближаване, както се препоръчва и в доклада „Към един истински икономически и паричен съюз“, и съгласно хоризонталната социална клауза от договора, ЕИСК призовава Европейския съвет да вземе мерки да се придаде социално измерение на икономическия и паричен съюз. Това трябва да се изрази в проактивното включване в европейския семестър на таблицата за социални показатели  (5), която да има същото въздействие като макроикономическите и бюджетните показатели. Това социално измерение трябва да служи за предотвратяване на риска от социални дисбаланси и да бъде придружено от механизми за стабилизиране, по-специално по модела на „гаранция за младежта“ или на структурните фондове, предназначени за обучение или преквалификация, наред с други.

Освен това ЕИСК призовава във всички тези инструменти да се вземе предвид измерението на ЕС, свързано с пола.

1.2.6

Дълбоката криза в Европа и политиките за борба с проблемите, свързани със задлъжнялостта, могат да доведат до непостигане на голям брой цели на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК призовава стартът на инициативата относно МСП да бъде още в началото на 2014 г. Той приветства новия мандат, предоставен от ЕИБ на ЕИФ, предназначен за МСП и микрокредитирането (4 млрд. EUR), и укрепването му посредством увеличаване на неговия капитал.

1.2.7

ЕИСК подчертава, че ЕС разполага с много силни страни за излизането от тази криза, както по отношение на инфраструктура, така и на качество на услугите или на единен пазар. Тези силни страни трябва да се използват, за да се ускорят екологосъобразният преход, иновациите, достъпът до кредити за МСП, конкурентоспособността на всички предприятия с оглед на устойчив, екологичен и приобщаващ растеж.

1.3.1

Настоящото становище, насочено към заключенията на Европейския съвет през март 2014 г., има за цел да допринесе и за средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“. Това е важно за бъдещата Комисията, която ще започне работа по време на италианското председателство. Съюзът трябва да предостави на гражданите доказателство за политическа воля и конкретна визия за задълбочаването на интеграцията с цел да се постигне „по-добра Европа“, което за някои политики означава „повече Европа“. Във връзка с подготовката на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ е препоръчително той да се съобрази с инструментите на европейския семестър, за да се постигне нов баланс между отговорност и солидарност. Комитетът препоръчва в европейския семестър да се включи таблица с показатели за околната среда.

1.3.2

Комитетът приветства факта, че в ГОР за 2014 г. държавите членки се насърчават, въпреки тежките състояния на бюджета, да се противопоставят на предизвикателствата на 21 в. и да насърчават инвестициите в дългосрочни цели, като климата. Целите, методите и инструментите на европейския семестър трябва да продължат да включват екологизирането на промишлените процеси по сектори и екологизирането на икономиката като цяло, за да се излезе от кризата чрез по-устойчив модел на развитие. Сред приоритетите си за растежа и конкурентоспособността Комисията посочва в ГОР насърчаването на ефективното използване на ресурсите чрез подобряване на управлението на отпадъците и водата, рециклирането и енергийната ефективност.

Този преглед следва да включа нововъзникващи теми и практики като лостове за устойчиво развитие като кръговата икономика, икономиката на участието и сътрудничеството, екопроектирането, екологичната ефективност, екологичната мобилност или обновяването на сградите и устойчивата урбанизация.

1.3.3

Една нова европейска стратегия трябва се основава на оценка, споделена от европейските институции и държавите членки, и да се вписва в рамката на Целите за устойчиво развитие на ООН за периода след 2015 г. Европейският съюз има съществен принос за определянето на универсалния характер на тези бъдещи цели за устойчиво развитие. Този преглед ще се впише в подхода за търсене на последователност между всички политики, принцип, възприет на европейско равнище в политиката за развитие. Тези общи за целия свят цели следва да се претворят в динамика на устойчивото развитие, характерна за европейския континент. Ето защо Комитетът препоръчва средносрочният преглед да следва Целите за устойчиво развитие до 2030 г. в тясно сътрудничество с държавите членки.

1.3.4

Комитетът се ангажира да играе пълноценно своята роля в този процес на извършване на устойчив икономически преход и продължава да следи внимателно за необходимостта от амбициозна политика по отношение на климата и енергетиката. Целесъобразно е да се вземат предвид резултатите от конференцията на 13 и 14 февруари 2014 г.„Ново всеобхватно партньорство: позиции на европейското гражданско общество по отношение на рамката на политиките след 2015 г.“ (6), в която ЕИСК е важен участник.

—

бързо създаване на прогресиращ, но комплексен процес на засилено координиране, известен като „европейски семестър“, в отговор на най-тежката многоизмерна криза в историята на Европа, която разкри недостатъците на недовършения ИПС;

—

категоричното включване на растежа в целите на стратегията „Европа 2020“; по-специално значението на образованието, обучението и обучението през целия живот; активните мерки на пазара на труда, на предприемаческия дух, самостоятелната заетост; политиките за социално приобщаване; енергийната ефективност;

—

екологичният преход към устойчив модел на производство и потребление, неотделим от излизането от кризата;

—

задълбочаването на различията между държавите членки, между региони и територии, между центъра и периферията; наложителната нужда от политики на сближаване за повторно намиране на пътя към сближаването в ЕС;

—

необходимостта от ефективно прилагане на реформи от страна на европейските институции и държавите членки;

—

нарастването на публичния дълг заради банковата криза;

—

диференциация на фискалната консолидация, съвместима с възстановяване на растежа; политиките за оздравяване на публичните финанси трябва да се отнасят за по-дълги периоди и да търсят умело съчетание между приходи и разходи, между предлагане и търсене;

—

успоредно с това спешната необходимост от инициатива за възобновяване на растежа, заетостта и конкурентоспособността; реалното извършване на реформи на пазар на стоките, услугите и труда в случай на необходимост; подкрепата за инвестициите и политиките на солидарност; завършен банков съюз;

—

тежките социални последици от прилаганите политики за излизане от кризата; необходимостта при разходите и ползите от структурните реформи да се отчитат социалната справедливост и равенството; необходимостта от анализ на социалното въздействие на тези реформи;

—

зачитането на независимостта на социалните партньори и на колективните трудови договори; тясното сътрудничество и консултации със социалните партньори и гражданското общество; укрепването на демократичната легитимност на Европейския семестър; укрепването на социалния диалог, по-конкретно по отношение на реформите на пазара на труда.

2.2.1

ЕИСК отбелязва постепенния преход от координация към по-обвързващо за държавите членки икономическо управление чрез европейския семестър, изразяващо се в оценка в края на 2013 г. на специфични за отделните държави препоръки, които ще ориентират следващите предложения за препоръки през пролетта на 2014 г. и тяхното претворяване в националните програми за реформи (НПР). Различните инструменти на европейския семестър, използвани за анализ във връзка с постигането на по-ефективна координация на икономическите политики, представляват сложен „часовников механизъм“, с който, за съжаление, могат да работят съвсем малък брой европейски и национални експерти.

2.2.2

За пръв път през есента на 2013 г. Комисията направи оценка на проектите на националните бюджети на държавите от еврозоната, преди тези бюджети да бъдат обсъдени и приети от националните парламенти. Комисията не поиска нито едно преразглеждане на проектите на 13-те държави членки от еврозоната, при което засега се избегна въпросът за конфликти, свързани с легитимността. При все това в доклада за механизма за предупреждение, в който се анализират десетина макро-икономически показателя (7), се посочва, че тази година шестнадесет страни ще бъдат подложени на задълбочен анализ, който да определи дали съществуват дисбаланси и дали те са прекалени или не.

2.2.3

Комисията анализира настоящата ситуация като повратен момент, в перспектива на затвърдено възстановяване (1,1 % за еврозоната и 1,4 % за ЕС-28), което би било целесъобразно да се засили. Комитетът изразява безпокойството си, че това начало на все още нестабилно възстановяване не се наблюдава във всички държави членки. Все пак той признава наличието на известно развитие в този ГОР, в който като първи приоритет са определени растежът и конкурентоспособността. Комитетът ще следи за изпълнението на този приоритет, като се увери, че 400-те млрд. EUR ще бъдат предназначени за проекти, насочени към конкретното му осъществяване. Той ще следи бъдещият инструмент за сближаване и конкурентоспособност да допринася за подпомагане на страните в затруднение по отношение на динамиката и качеството на техните реформи.

2.3.1

В ГОР се изтъква започващото все още скромно възстановяване. Комитетът изразява загриженост относно неяснотите, подчертани в документа на Комисията, като връзките между банките в затруднение и държавните дългове или намаляването на търсенето в страните с бързоразвиващи се икономики, разпокъсаността на финансовата система, високите равнища на безработица, които подкопават перспективите и спъват растежа.

2.3.2

ЕИСК отбелязва, че общият тон на ГОР за 2014 г. е по-оптимистичен от прогнозите на МВФ и на ОИСР, според които темпът на глобалното икономическо възстановяване е по-нисък от обявеното през май 2013 г., по-специално поради влошаването на перспективите за страните с бързоразвиващи се икономики (8). През последните години Комисията често е демонстрирала неоправдан оптимизъм, обявявайки възстановявания на икономиката, които така и не са се случили. Комитетът призова следващата Комисия да преразгледа икономическите прогнози и, ако е необходимо, да смени посоката. Във всеки случай той подчертава, че системите за социална защита са заплашени от стагнация или твърде бавно възстановяване, особено в държавите където тези системи все още са слаби.

2.3.3

По време на кризата състоянието на пазара на труда беше влошено. Днес, когато икономиката се възстановява, не се наблюдава съответното подобрение, а ГОР се задоволява да посочи само разлика във времето между възстановяване и подобряване на заетостта. Ако тази разлика продължи, това може да доведе от риск от дългосрочна структурна безработица. Ето защо участието на пазара на труда трябва да бъде стимулирано по различни начини: квалификации, обучение през целия живот, участие на социалните партньори, но също и програми за публично-частни партньорства, създаващи заетост.

2.3.4

Прекалено рано е да се твърди, че кризата в еврозоната е отминала. Съществуват рискове, сред които рискът, че продължителна твърде ниска инфлация (под 1 %) ще доведе до дефлация, което може да бъде пагубно за перспективите за възстановяване. Паричната политика на ЕЦБ е в това отношение от решаващо значение. Сред другите възможни рискове Комитетът посочва това, че някои банки все още могат да се окажат прекалено слаби, за да изпълнят задълженията си. Следващият стрес тест за устойчивост под контрола на ЕЦБ е важен показател за състоянието на финансовия сектор.

2.3.5

В ГОР се признава, че перспективите са нерадостни за предприятията с прогноза за слаб растеж в някои държави, че съществуват трудности в достъпа до кредитиране, което поставя в затруднено положение много МСП и води до фалити.

2.3.6

ЕИСК отбелязва, че наличието на социални и икономически различия затруднява определянето на общи приоритети, валидни за целия Европейски съюз. За установяване на подходящите препоръки, специфични за всяка страна, Комитетът препоръчва да се предприемат конкретни мерки за гарантирането на диалог между Комисията и гражданските общества и за укрепването на социалния диалог.

2.3.7

ЕИСК продължава да бъде загрижен за проблемите, наследени от кризата. Той счита за обезпокояващи потенциалните рискове, произтичащи от прегледа на качеството на активите (AQR) на банките и от стрес-тестовете за устойчивост, които ще бъде извършени през 2014 г.– необходим надежден надзор, но за който банковият съюз няма да даде непосредствени решения.

2.3.8

ЕИСК приветства споразумението във връзка с директивата относно схемите за гарантиране на депозити и с директивата относно възстановяването и оздравяването на банките. Прилагането на банковия съюз, в частта му относно надзора и преобразуването на банките, ще бъде важен елемент за възстановяването на икономиката и за възвръщането на доверието. Ето защо ЕИСК призовава за бързо приемане на Единния механизъм за преобразуване на банките, инструмент от съществено значение за управлението на бъдещи банкови кризи. Комитетът е дълбоко разочарован, че неотдавнашният Съвет не успя да постигне съгласие за цялостен банков съюз, а избра да използва междуправителствен процес.

3.1

В ГОР се отбелязва, че делът на европейския търговски обмен в света допринася значително за богатството на ЕС и че възстановяването е насочено към растеж, обусловен в по-голяма степен от износа към бързоразвиващите се страни, с вътрешна девалвация в някои страни.

В контекста на силна международна конкуренция ЕС запазва водещо място в световната търговия, въпреки значителна промяна в потоците и веригите на стойността. Също така се стреми да гарантира по-голяма отвореност по отношение на инвестициите. В отговор на тази промяна Съюзът е ангажиран в двустранни преговори, включващи търговия и инвестиции, както и в прилагането на двустранни споразумения. Комитетът продължава да отдава голямо значение на укрепването на правилата, стандартите и стойностите във всички споразумения, като се използват, когато е необходимо, защитни мерки или уреждане на споровете в МТО, и участието му в механизмите за мониторинг на тези споразумения.

3.2

Абсолютният приоритет, предоставен в първите ГОР на драконовските и широко разпространени политики на строги бюджетни ограничения, днес отстъпва място на диференцирана политика с по-нюансирани цели за фискална консолидация. ЕИСК подкрепя призива към държавите членки за по-добро планиране на техните програми за консолидиране и за отделяне на повече внимание на тяхното качество, съдържание и интензитет. ЕИСК отбелязва, че Комисията изрично подчертава влиянието на фискалната политика върху растежа, ефикасността на публичния сектор и социалната справедливост и осъжда субсидиите, водещи до вреди за околната среда.

3.3

Както е посочено в становището му относно социалното измерение на ИПС, ЕИСК е загрижен, че икономическото и социалното положение отразява изразени различия в развитието на държави или групи от държави, по отношение на икономическото възстановяване и социалните неравенства, които поради това подкопават споделен просперитет между държавите членки. ЕС има задачата да предотврати нарастващо икономическо и социално разпокъсване, не само в еврозоната, но и в единния пазар. ЕИСК отново отправя своя призив за рамкова директива, насочена към борбата с бедността чрез улесняване на приобщаването към пазара на труда.

3.4

ЕС като цяло трябва да се ангажира с реформи, позволяващи му по-добре да се приспособи към променящите се икономически реалности. Както се посочва в предходното становище на Комитета относно ГОР за 2013 г., разходите и ползите от тези структурни реформи трябва да се разпределят справедливо между всички участници (работници, домакинства/потребители и предприятия).

3.5

ЕИСК смята, че приоритетите на ГОР за 2014 г. не отразяват достатъчно връзката със стратегията „Европа 2020“ и нейните количествени цели. Той повтаря загрижеността си относно липсата на напредък в посока изпълнението на целите на тази стратегия. Комитетът си задава въпроси относно причините за тази липса на напредък и очаква с интерес средносрочния преглед; изразява безпокойството си от задълбочаването на различаващите се тенденции в ЕС по отношение на икономическата дейност, заетостта, безработицата и несигурността. Целта на стратегията „Европа 2020“ в някои области непрекъснато се отдалечава. Безработицата изглежда се е стабилизирала на 10,9 % в Европейския съюз (12,1 % в еврозоната), т.е. на равнища, които не са достигани от създаването на Икономическия и паричен съюз.

3.6

Въпреки че институциите настояват още от 2011 г. за укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС), Комитетът изразява съжаление за незадоволителните резултати на Европейския съвет от декември 2013 г., който беше включил този приоритет в дневния си ред. Той обаче държи да припомни, че Докладът за заетостта разполагаше с ефикасни инструменти за анализ. Констатира, че европейският семестър включва таблицата за социалните показатели в доклада за заетостта и препоръчва тя да бъдат интегрирана в единна рамка за надзор, която поставя на равни начала икономическите и социалните измерения. Наред с целите на дълговете и дефицитите трябва да съществуват измерими цели за заетост и социални резултати. Те ще следват подобни механизми за приспособяване и солидарност, за да се коригират социалните неравенства и да се насърчават социалните инвестиции. ЕИСК много отдавна е подчертал огромната нужда от инвестиции, включително от социални инвестиции, които биха създали работни места, биха намалили бедността и подпомогнали борбата срещу социалното изключване. Това изисква както частни, така и публични инвестиции, и, при необходимост, извършване на структурни реформи.

3.7

ЕИСК подчертава също, че структурните проблеми в държавите членки трябва да бъдат третирани при източника. Структурната конкурентоспособност, икономическият растеж и силното социално измерение са ключови елементи за извеждане на Европа от кризата Неотдавна предложената таблица със социални показатели трябва да бъде използвана за укрепване на промените в краткосрочен и средносрочен план, в тясно сътрудничество и консултации със социалните партньори.

3.8

От основно значение е измерението, свързано с пола, да се включи в новото икономическо управление. Комитетът призовава институциите на ЕС и държавите членки при реформите да вземат предвид измерението, свързано с пола, да определят специфичните данни за половете във всички инструменти и да уточнят въздействието на неравенството между мъжете и жените върху растежа, по-специално в НПР и препоръките по страни.

3.9

При липса на достатъчна координация на националните политики някои политики на дадена държава членка могат да доведат до отрицателно въздействие върху друга държава членка. В ГОР това се споменава, но е необходимо задълбочаване на започнатите със съобщението обсъждания относно проектите за големи икономически реформи, препоръчващи съгласувана програма за структурни реформи. В тази област се включват данъчната, социалната конкуренция, или изборът на енергиен микс, или на политика в областта на миграцията, които могат да доведат до отрицателни последици върху други държави членки.

3.10

Най-голямото предизвикателство в момента е да се подкрепи икономическото възстановяване, което предполага, по-конкретно, правилното прилагане на тези важни икономически реформи, укрепването на структурната конкурентоспособност, т.е. капацитета за иновации, подобряването на качеството на услугите и продуктите, преосмислянето на организацията на труда и на управлението, развитието на научноизследователската дейност и нейните приложения, редом с други фактори на ценова конкурентоспособност, като стойността на производствения капитал и стойността на труда, но също така и по-скоро високия обменен курс за еврото.

4.1

ЕИСК изразява съжаление, че не се акцентира достатъчно върху инвестициите и възстановяването на вътрешното търсене. Европа се нуждае от растеж и работни места, затова е необходима нова европейска инвестиционна програма. ЕИСК повтаря своите предложения за инвестиционен план за създаването на качествени работни места, особено за младите хора, за устойчивото развитие, за иновативните бъдещи проекти, но също и за образованието, изследванията, инфраструктурата, екологичната ефективност. Основният критерий на такава програма трябва да бъде създаването на работни места, следващото от това ограничаване на бедността, както и намаляването на тежестта върху публичните бюджети благодарение на по-голямо участие на пазара на труда.

4.2

Такава инвестиционна програма трябва да допълни и укрепи усилията за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и да подкрепи икономическото възстановяване, с цел да се насърчат икономическите резултати на ЕС на международната сцена и да се гарантира бъдещият му просперитет, с приобщаване и ефективност по отношение на ресурсите. Солидарността и справедливостта — както в рамките на държавите, така и в цяла Европа — са ключови елементи, за да се гарантира, че положените усилия ще бъдат политически и социално приемливи и от полза на всички.

4.3

ЕИСК изразява задоволство, че сред приоритетите на ГОР за 2014 г. са ефективното използване на природните ресурси и прилагането на енергийни политики, за да се гарантира растежът и конкурентоспособността. Комитетът е на мнение, че приобщаващата зелена икономика ще бъде основното предизвикателство за следващите години и че тя представлява мобилизация за излизане от кризата. Мерките за насърчаване на растежа и заетостта трябва да се съсредоточат върху екологосъобразен преход до 2050 г. към икономика с ниски въглеродни емисии, която е екологично ефективна спрямо ресурсите. ЕС трябва да ускори процеса.

4.4

Тъй като бюджетните ограничения сами по себе си не могат да са от полза за постигането на растеж, ЕИСК призовава Комисията да доразвие своите идеи по отношение на политиките за частни инвестиции, достъпа до кредити за МСП, възстановяването на потреблението и структурните реформи в областта на данъчните политики. Ефектът от мерките, предприети на национално равнище в тези три области, инвестициите, потреблението, данъчното облагане може да бъде пълен единствено в ясно определена европейска рамка, която да е координирана и ориентирана към перспективи за устойчиво развитие и споделен просперитет.

4.5

ЕИСК повтаря препоръката си за инвестиции на европейско равнище, по-специално чрез емитиране на облигации на ЕИБ или на ЕИФ за финансиране на растежа, привличане на излишъците на спестявания в световен мащаб, излизане от обхвата на публичния дълг на някои обещаващи структурни инвестиции и повишаване на вниманието към индустриалната политика.

4.6

За да се допринесе за възстановяването на вътрешното търсене в Европа, е необходимо да се засили участието в пазара на труда, обществените служби по заетостта и активните мерки на пазара на труда. От тази гледна точка схемата „Гаранция за младежта“ е изключително навременна, въпреки твърде слабото ѝ финансиране. Също така обаче е необходимо на служителите и работниците да се гарантират стабилни перспективи в сферата на заетостта и заплатите, без които не е възможно да се възстанови доверието и потреблението.

4.7

За да се насърчи възстановяването на вътрешния пазар, е важно при модернизирането на законодателството в сферата на трудовите договори, целящо насърчаване на по-голяма гъвкавост на пазара на труда, да се вземе под внимание измерението, свързано със „сигурността“ на пазара на труда, като се това се извърши по балансиран начин като цяло. Според Евростат през 2011 г. (9) работещите бедни в ЕС са били 8,7 % и несигурността непрекъснато нараства заедно с икономическата криза.

4.8

Освен това призивът на Комисията за по-ефективна социална закрила за подпомагане на социалните промени и постепенно намаляване на неравенствата и бедността трябва да се тълкува като изискване за качеството на услугите за най-уязвимите. Според Евростат (10) през 2012 г. една четвърт от населението на ЕС е било изложено на риск от бедност или социално изключване, т.е. почти 125 милиона души. Това непрекъснато увеличение от 2008 г. насам не може да бъде приписано на нефункциониращо управление на системите за социална закрила, а на икономическата криза и на политики, които не са отделили достатъчно внимание на въпросите за справедливостта и социалната справедливост.

4.9

От тази гледна точка ЕИСК настоятелно припомня, че разходите и ползите от структурните реформи, трябва да се разпределят справедливо между всички участници, което означава най-вече, че е важно отсега да започнем да мислим по въпроса за разпределението на ползите от очаквано бъдещото устойчиво възстановяване. ЕИСК отново призовава Комисията да изясни своята гледна точка относно заплатите, инфлацията и производителността.

5.1

ЕИСК смята, че при оценката на новото икономическо управление на ЕС е целесъобразно да се пристъпи към опростяване на процесите. Както вече беше подчертано в становища на Комитета, графикът на европейския семестър е претрупан с инструменти: Пакт за стабилност и растеж, Договор за стабилност, координация и управление (ДСКУ), пакет от шест акта, пакет от два акта и др. ЕИСК отбелязва, че тази тенденция в управлението, макар и сложна, изглежда успокои пазарите относно волята на ЕС и държавите членки да посрещнат предизвикателствата на ИПС. Отсега нататък е целесъобразно да се съчетаят доверие, яснота и легитимност.

5.2

Що се отнася до участието на социалните партньори и гражданското общество, ГОР изглежда се фокусира главно върху националната ангажираност и недостатъчно върху реалното участие на същите в изготвянето на насоките и в прилагането на политиките. Надеждността и социалната приемливост на реформите зависи от тясното сътрудничество и консултации със социалните партньори — залог за успеха на тяхното изпълнение.

5.3

Европейските граждани очакват също от Европа и нейните държави членки това ново управление да посрещне другите предизвикателства, пред които са изправени: борбата срещу глобалното затопляне, енергийната индустриална политика, насърчаването на разумното и ефективно използване на ресурсите и т.н. В това отношение ЕИСК отбелязва с особено задоволство определените от Комисията приоритети в областта на енергетиката.

5.4

В рамките на икономическо и социално управление с единна процедура за надзор би могъл да се приложи механизъм за стимулиране, за да се окаже подкрепа на националните реформи с оглед на сближаването и конкурентоспособността. ГОР за 2014 г. се позовава на започващия оживен дебат относно новия инструмент за сближаване и конкурентоспособност с „договорни споразумения“, или „договори за конкурентоспособност“, включващи реформи в държавите членки в замяна на улеснено чрез финансова подкрепа изпълнение. Според Комитета, под условието да се уточнят начинът на финансиране (добавена стойност в сравнение със съществуващите структурни фондове, видове подкрепяни реформи, мащаб на финансовия инструмент, източници на финансиране) и насоката на тези договорни споразумения, е целесъобразно дебатът да остане отворен и да не се прибързва. Договорният подход, залегнал в основата на инструмента за сближаване и конкурентоспособност, би могъл да предложи поле за действие на национално равнище за по-добро включване на гражданското общество. Освен това той изглежда като среден път между доброволна координация и задължителни действия в сферите, където правомощията на Общността понастоящем са ограничени. Държавите членки ще се сезират по този въпрос отново на Съвета през октомври 2014 г.

5.5

Що се отнася до промяната в данъчното облагане от труда към потреблението, ЕИСК е загрижен това да не допринесе, в настоящия контекст, за отслабване на вътрешното търсене. Той изразява също така загриженост относно риска от конкуренция по отношение на заплатите в посока надолу, което би намалило още повече търсенето.

5.6

Що се отнася до данъчното облагане, свързано с околната среда, ЕИСК отбелязва с интерес, че Комисията е определила като приоритет да преосмисли данъчното облагане, като премести данъчното задължение, което тежи върху труда, към други основи, сред които е и замърсяването. Целесъобразно е да се вземат мерки за насърчаване на реформите на данъчното облагане, свързано с околната среда в държавите членки, тъй като те могат да допринесат за бюджетната консолидация, като същевременно участват в ограничаването на потреблението на природни ресурси и вносни изкопаеми горива. Отрицателното въздействие на това ще е по-малко в сравнение с косвените данъци.

5.7

По отношение на данъчното облагане на собствеността, което само се споменава в ГОР като друг алтернативен източник на данъчното облагане на труда, Комитетът приканва Комисията да изясни своите идеи и да представи основните елементи в следващия ГОР.