6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/63

1.1

През април 2011 г. Съветът прикани Европейската комисия да изясни концепцията за изготвяне на стратегиите на ЕС за региона на Балтийско море (по-долу наричана „стратегия за Балтийско море“) и за региона на река Дунав (по-долу наричана „стратегия за Дунав“), да направи оценка на тяхната добавена стойност и да представи доклад на Съвета и на Европейския парламент преди юни 2013 г. През декември 2012 г. Европейският съвет прикани Европейската комисия да представи стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море преди края на 2014 г., в зависимост от резултатите от тази оценка.

1.2

По покана на Европейската комисия Европейският икономически и социален комитет изготви становище относно доклада за добавената стойност на макрорегионалните стратегии, изготвен в посочената по-горе рамка.

1.3

Настоящото становище на ЕИСК логично не може да обхване изготвянето на макрорегионални стратегии за атлантическото крайбрежие (1) и за Средиземноморския регион (2), нито предложенията на Комитета в тази област.

2.1

ЕИСК одобрява основните заключения, формулирани в доклада.

2.1.1

Понятието „макрорегион“, основаващо се на възходящ принцип, може реално да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени регионите. Принципите, прилагани в рамките на двата опита с макрорегионални стратегии, провеждани до днес в Европа, се оказаха отлично средство за увеличаване на социалното, икономическото и териториалното сближаване и конвергентност.

2.1.2

Макрорегионалната перспектива в политически, екологичен и социално-икономически аспект може да бъде ценен инструмент за укрепване на сътрудничеството между държави или европейските региони, да успокои националистическите аспирации, за да се фокусира върху социалния консенсус, взаимното уважение и приемане и да допринесе – чрез създаването на европейска добавена стойност за заинтересованите общности – за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“.

2.1.3

Макрорегионалните стратегии могат бъдат полезен инструмент за запълване на празнотите в областта на комуникацията и информирането на населението. Населението в заинтересованите населени места и региони, както и предприятията трябва да бъдат по-добре информирани за текущите програми и проекти.

2.1.4

Разработването на общ стратегически дебат в двата макрорегиона, установяването на институционални отношения и по-креативното планиране са добри примери за първите успехи на макрорегионалното сътрудничество на равнопоставена основа, което е новият европейски политически похват. Новите проекти и инициативи, както и постигнатите „не само на пръв поглед“ успехи благодарение на общите действия са доказателство за усилията, положени съвместно от социално-икономическите участници в регионите.

2.1.5

ЕИСК одобрява основните изводи, формулирани в доклада:

2.2

ЕИСК обръща внимание на факта, че макрорегионалното сътрудничество се вписва в рамките на укрепването на демократизацията в ЕС и на насърчаването на инициативи, които идват „отдолу нагоре“. Става въпрос за позитивен катализатор, който защитава и допълва основните ценности на ЕС.

2.3

ЕИСК отбелязва прецизността на използваната в доклада методология, както и обосноваността на задълбочената оценка, по-специално като се има предвид недостатъчният опит при прилагането на този метод за анализиране на макрорегионални стратегии и липсата на конкретни статистически показатели.

2.4

ЕИСК одобрява заключенията на Съвета от юни 2012 г., съгласно които трябва да се задълбочи доизграждането на вътрешния пазар и да се развие конкурентоспособността на ЕС. За съжаление Съветът, извън общите принципи – интеграция, координация, сътрудничество, многостепенно управление, партньорство – не допринася за осъществяването на макрорегионалните стратегии чрез никакви допълнителни съществени инструменти.

2.5

ЕИСК обръща внимание върху становището на експертите, които считат, че основният проблем е липсата на съответствие между децентрализираната политическа воля и финансирането.

2.6

Приоритетното отношение към устойчивостта (вж. „синия“ и „зеления“ растеж) и развитието на инфраструктурата произтича по естествен начин от макрорегионалния дебат. То е генератор на европейска добавена стойност.

2.7

В непосредствено и в близко бъдеще обаче увеличаването на „европейската добавена стойност“ може да дойде от икономическите дейности, благодарение на нарастването на БВП и на заетостта.

2.8

Според ЕИСК прилагането на правилото на „трите Не“ вече не е актуално – средствата са предвидени в рамките на средносрочните финансови перспективи за периода 2014-2020 г., изградена е административна и институционална система с цел улесняване на управлението, а общата стратегическа рамка съдържа необходимите правила. В интерес на насърчаването на иновациите, подкрепата за МСП, изграждането на мрежа и увеличаването на заетостта би било добре, когато се направи оценка на макрорегионалните стратегии от перспективата на политиката за подпомагане, да се прояви повече разбиране във връзка с преминаването към принципа на „трите Да“.

2.9

През европейския програмен период 2014-2020 г. трябва да се отдели приоритетно място на макрорегионалната стратегия, като „новият“ модел на териториално сътрудничество бъде включен в споразумението за партньорство и оперативните програми (ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР, ЕФМДР), а акцентът се постави по-конкретно върху понятието „водено от общностите макрорегионално развитие“, което има следните характеристики:

2.10

„Воденото от общностите макрорегионално развитие“:

2.11

По своя собствена инициатива ЕИСК изготвя глобален анализ на значението на макрорегионалните стратегии за бъдещето на Европа и ще представи предложение за адаптиране на тези стратегии за постигане на единна европейска практика на развитие.

3.1

В доклада на Комисията се констатира, че съгласно докладите за изпълнението на стратегиите за Балтийско море и за Дунав, макрорегионалните стратегии са дали възможност за конкретизиране на нови проекти и са ускорили осъществяването на съществуващите транснационални проекти. Стратегиите са улеснили изграждането на мрежи и са дали възможност за стартиране на съвместни инициативи в съответните региони. Водещите проекти могат да бъдат едновременно отлични двигатели и примерни проекти за макрорегионите.

3.1.1

Стратегията за региона на Балтийско море, като първа макрорегионална стратегия, служеща за пример, с трите си главни цели и 15 приоритета, очерта още в самото начало с висока степен на сигурност областите, които могат да се превърнат в основни цели на регионалното сътрудничество, като същевременно допринасят по ефикасен начин за прилагането на европейските секторни и хоризонтални политики.

3.1.2

Развитието на морския сектор, укрепването на регионалните връзки и инвестирането в човешкия потенциал и в полза на икономическия растеж са целевите области, които допринесоха за разработване на други подходи във връзка с развитието на макрорегионите.

3.2

Стратегията за региона на Дунав, втората макрорегионална стратегия, която беше приета, с четири главни цели и 11 приоритета, концентрира и обогатява регионалната концепция и областите на съвместни действия.

3.2.1

Както за тематичните области на стратегията за Балтийско море, преобладават приоритетите в областта на околната среда и инфраструктурата (връзки между регионите, защита на околната среда, укрепване на регионите), но предложенията и проектите, свързани с повишаването на икономическия и социалния просперитет, отразяват политическите намерения за съобразяване със стратегията „Европа 2020“.

3.3

В редица проучвания ЕИСК одобрява усилията, полагани от Съюза, за възможно най-ефективно и ефикасно използване на наличните ресурси. Във връзка с това следва да се хармонизират инструментите и да се засилят съвместните действия. Естествено се налага необходимостта от използване на „външни“ ресурси. И в тази област макрорегионалните инициативи са довели до нови резултати. (Във връзка с това следва да посочим примера с Баден-Вюртемберг или координирането на посочените в доклада фондове за рисков капитал).

3.4

Както в двете разглеждани стратегии, така и в становищата по собствена инициатива, приети досега от ЕИСК, по-специално относно макрорегионалните стратегии за региона на Средиземното море и за региона на Атлантическия океан, се отбелязва значението на политическото и икономическото сътрудничество с трети страни и се обръща внимание върху възможностите за намаляване на рисковете в областта на политиката за сигурност, решаването на проблемите, свързани с незаконната имиграция и др.

3.5

ЕИСК настоятелно подчертава решаващото значение на споразуменията за партньорство, които се подготвят или вече са договорени. В тях трябва да намери отражение макрорегионалният контекст, следва да се изисква подходяща координация със социалните партньори, „хоризонтална“ хармонизация между страните и регионите, предложения и проекти, фигуриращи във всяка оперативна програма, и активното участие на икономическите и социалните среди и на гражданското общество.

4.1

ЕИСК счита, че е безусловно необходимо и възможно да се разширят и задълбочат приетите принципи.

4.2

Погрешно би било макрорегионите да се разглеждат като чисто географско явление. Трябва да се вземат предвид и сложните социални, икономически и исторически отношения.

4.3

Формулирането на „общи предизвикателства“, както и на „по-активно сътрудничество“ с цел сближаване, намалява възможността за функционално тълкуване на макрорегиона извън границите му, както и въздействието му върху общоевропейските процеси на развитие и сближаване.

4.4

В доклада не е дефинирано понятието „добавена стойност“ във връзка с макрорегионите. Според ЕИСК в случая с макрорегионалните стратегии понятието за добавена стойност се отнася само за стойността, която регионите или държавите членки, действайки самостоятелно, не могат да създадат, освен с цената на значителни инвестиции или по-малка ефикасност.

4.5

За известен период използването на принципа на „трите Не“ беше разбираемо, но днес е ясно, че прилагането на този принцип води към по-голяма вероятност от изоставяне на европейската добавена стойност в момент, когато възстановяването е все още обратимо и трябва да се утвърди.

4.6

Настоящото състояние на макрорегионалните стратегии е отражение на европейския подход, съгласно който наличните инструменти и ресурси във всеки регион биха могли да се използват по-ефективно чрез подходящо сътрудничество и координация на територията на държавите членки и на участващите региони (като ролята на Комисията е по-скоро скромна). По този начин се увеличава европейската добавена стойност на макрорегионално равнище.

4.7

Според ЕИСК е възможно общоевропейската добавена стойност, която може да бъде генерирана на макрорегионално равнище, да бъде значително увеличена чрез разработването на допълнителни инструменти, подобряването на правния и институционалния капацитет и предоставянето на допълнителни ресурси.

4.8

Разглеждайки различни сценарии за развитието на Европейския съюз до 2020 г. и някои предложения от европейски интерес, като например отделните цели и средства на Механизма за свързване на Европа, трябва да потърсим на всички равнища всяка създадена „добавена стойност“, всеки път когато е налице инвестиция или развитие чрез използването на европейски средства.

4.9

Разширяването на такива инструменти на макрорегионално равнище е съществено условие за реализирането на стратегията „Европа 2020“.

4.10

ЕИСК е на мнение, че освен проследяване на „европейската добавена стойност“, разширяването на политическата, институционалната, правната и финансовата рамка:

4.11

ЕИСК счита, че консолидирането на политическото управление, насочено към развитието в сферите на дейност на макрорегионалните стратегии, има значителна европейска „добавена стойност“ и че може да се предположи, че повече или по-малко силните политически напрежения между федералистите и „националистите“, които до момента неспирно бележат историята на Европейския съюз, биха могли да бъдат компенсирани чрез укрепването на едно междинно равнище на координация и сътрудничество.

4.12

Според ЕИСК е възможно към макрорегионите да се приложи функционално тълкуване. По този начин трансграничните развития и други мерки от европейски интерес биха укрепили посредством новаторски мрежи растежа на Съюза, а оттам и сближаването.

4.13

ЕИСК предлага да бъде отбелязан политически напредък по отношение на третирането на макрорегионите. По принцип институцията, която взема решенията за подкрепата на инициативите, идващи отдолу, както и за бъдещата „странична“ и „низходяща“ подкрепа от всички институции, е Съветът. В общ план и въз основа на досегашните изводи този подход би могъл да се приложи към следните области:

4.14

Макрорегионалните стратегии могат да имат значителен принос в трансграничното сътрудничество между градовете, свързването в мрежи на технологичните клъстери и по-бързото развитие на иновациите.

4.15

Става въпрос предимно за области, в които инициативите, идващи отдолу, са обосновани и в които националните икономически и социални съвети могат да имат по-активна роля. В доклада не се споменава значението на участието на икономическите и социалните среди и на консултациите.

5.1

ЕИСК е съгласен, че участниците трябва да признаят мястото на своите макрорегионални стратегии като хоризонтални отговорности на правителствата.

5.2

ЕИСК счита, че дейностите от административен характер трябва да бъдат сведени до минимум и че Европейската комисия трябва да изготви и предложи нови методи, за да осигури участието на обществеността, например посредством инструменти за електронна демокрация. От съществено значение е да се активизира участието както на етапа на подготовката, така и на този на изпълнението.

5.3

Трябва да се подкрепи принципът, съгласно който макрорегионалните цели трябва да бъдат включени във всички споразумения за партньорство и оперативни програми.

5.4

Европейската комисия следва да подкрепи прилагането на добрите практики по отношение на настоящите инструменти за планиране, включително и по отношение на макрорегионите, в етап на подготовка или обсъждане.

5.5

Според ЕИСК липсата на административен капацитет може да бъде запълнена, само ако се докаже, че този подход е в интерес на ефективното използване на ресурсите.

5.6

ЕИСК смята, че е необходимо да бъдат въведени реалистични мерки и показатели, за да се осигури проследяване на напредъка, но активното участие на Комисията и на други европейски институции е безусловно необходимо, по-специално за изготвянето на показателя за добавената стойност, предвид многобройните му аспекти.

5.7

ЕИСК одобрява укрепването на подхода „отдолу нагоре“, който до момента се оказва ползотворен, но счита, че е желателно по-активното привличане за участие на местните партньори от икономическата, екологичната и социалната сфера, както и установяването на „хоризонтални“ отношения с новосъздадените макрорегиони.

5.8

Според ЕИСК трябва да се ускори прилагането на системите за управление на стратегиите, като целта им следва да бъде не само запазването на тяхната специфичност, но и разширяването им.

5.9

ЕИСК предлага при разработването на нови форми на управление Комисията да представи вариант, който би могъл да доведе до въвеждането на територията на ЕС на „междинно“ макрорегионално управление, насочено към развитието.

5.10

Макрорегионалните инициативи включват основно две измерения, едното транснационално, а другото – европейско. Според ЕИСК досега вниманието беше насочено изключително върху сътрудничеството и координацията между различните страни. Едно от най-важните заключения на доклада е, че ще се приветстват усилията за осигуряване на съвместни действия с европейско измерение и оттам – с европейска добавена стойност.

5.11

Според ЕИСК, ако макрорегионалните инициативи с европейско измерение разполагат с подходяща подкрепа, те могат да допринесат за повишаването на доверието в европейските политики и въвеждането на нова практика за развитие, благодарение на по-активното участие на обществото.

5.12

Отново възниква въпросът дали политическите ангажименти, поети на европейско равнище, които трябва да се осъществяват на местно равнище, не биха могли да бъдат допълнени с макрорегионални ангажименти, които да бъдат изпълнявани на европейско равнище. Това би могло да се постигне и с „по-активното сътрудничество“, споменато от Комисията.

5.13

Европейската комисия с основание отбелязва, че макрорегионалните стратегии и стратегиите за морските басейни имат сходни стремежи, но това отразява ясно вътрешните разделения в Комисията и рисковете от фрагментиране на стратегиите. Не е възможно елементите на „морската стратегия“ да се представят като макрорегионални елементи, ако основни части като инфраструктурата на морското или океанското крайбрежие, градоустройството, производството и др. не са или не могат да бъдат свързани с морския или океанския капацитет или рискове, които имат определено значение от гледна точка на производството и опазването.

5.14

Комитетът безрезервно подкрепя заключенията на доклада, според които съществуват други непроучени възможности. От друга страна, Комитетът счита за неприемлива позицията, съгласно която са възможни разширяване и консолидиране на действията, „но без участието на Комисията или основано в по-голяма степен на транснационална програма“.

5.14.1

Става въпрос за единственото място в оценката, където Европейската комисия посочва изрично, че не желае да участва в изготвянето или изпълнението на макрорегионалните стратегии, нито дори да изпълнява минимална роля, макар и да смята, че все още много парадигми могат да бъдат развити и приложени. Във връзка с това следва да се отбележи, че в документа няма никакво уточнение относно естеството на тези парадигми.

5.15

ЕИСК призовава Комисията да продължи да играе централна роля в разработването и прилагането на макрорегионални стратегии. ЕИСК призовава освен това Съвета да предостави на Комисията необходимите инструменти и ресурси, за да може тя да изпълнява оптимално тази роля.

5.16

Понятието за транснационална програма показва, че програмите с европейска добавена стойност могат да получат определена подкрепа, без да се излиза от рамките на „трите Не“, например тези, насочени към по-ефективно спазване на разпоредбите относно опазването на околната среда, увеличаване на инвестициите за свързване на равнище ЕС или критична маса, позволяваща иновации.

5.17

В доклада не се съдържа никаква информация относно начина на оползотворяване на европейската добавена стойност, нейната оценка, формата на използване на резултатите и другите стимули.

5.18

Според Комитета елементите, обобщени изненадващо накратко в раздела „Заключения“, трябва да бъдат допълнени, за да отговорят на изискванията, поставени със заглавието. Въпросът за „управлението“ е, разбира се, важен, защото в крайна сметка Европейският съюз взема решенията относно общите въпроси на управлението.

5.19

Макрорегионалната перспектива в политически, екологичен и социално-икономически аспект може да бъде ценен инструмент за укрепване на сътрудничеството между държави или европейските региони, да успокои националистическите аспирации, за да се фокусира върху социалния консенсус, взаимното уважение и приемане и да допринесе – чрез създаването на европейска добавена стойност за заинтересованите общности – за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“.

5.20

Макрорегионалните стратегии могат бъдат полезен инструмент за запълване на празнотите в областта на комуникацията и информирането на населението. Населението в заинтересованите населени места и региони, както и предприятията трябва да бъдат по-добре информирани за текущите програми и проекти.