6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/88

1.1

ЕИСК приветства предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) №911/2010 г., публикувано, може би, с година закъснение спрямо оптималната пътна карта за програмата, определена през 2011 г.

1.2

ЕИСК изразява удовлетворение най-вече от факта, че твърдата му позиция в полза на включване в многогодишната финансова рамка на финансирането на програмата ГМОСС, сега прекръстена на „Коперник“, беше приета от държавите членки и от Европейския парламент, осигурявайки възможност за действително осъществяване на програмата, независимо от наложилото се намаление с 2 милиарда EUR спрямо първоначалните разчети. Това намаление би могло да изложи на риск цялата програма. Комисията показа гъвкавост с тази толкова коренна промяна на собственото си убеждение.

1.3

ЕИСК отново потвърждава силната си и убедена подкрепа за космическите програми на Европейския съюз. „Коперник“ и „Галилей“ са водещи инициативи, включени в проекта „Хоризонт 2020“, които определят капацитета за иновации и развитието на технологиите, позволяват запазване на водещата позиция на европейската космическа индустрия спрямо международните конкуренти и допринасят за създаването на благоприятна атмосфера за развитието на качествена заетост, свързана с познанието и изследванията.

1.4

Няколко месеца преди изстрелването на първия спътник от групата „Sentinel“ ЕИСК препоръчва Комисията ясно да определи управлението на програмата „Коперник“, което на този етап не изглежда много разбираемо. ЕИСК е на мнение, че двата основни участника в европейската космическа политика ЕКА и EUMETSAT трябва да бъдат ясно включени в процеса на управление на космическите и метеорологичните програми и в общото управление на програмата. Това не личи ясно от съображенията на Комисията. Параграфи 4 и 5 от член 12 от предложението за регламент трябва да бъдат изменени, като от формулировка, изразяваща евентуалност (може да възложи), се премине към утвърдителна (ще възложи).

1.5

Както вече е правил многократно, ЕИСК изразява своето учудване от използването на делегирани актове, при които не се спазват дословно разпоредбите на ДФЕС относно правото за упражняване на делегиращи правомощия за ограничен период и за спомагателни дейности. Тези делегирани актове трябва да бъдат толкова обстойни, че да предоставят ясна референтна рамка на всички заинтересовани.

1.6

ЕИСК препоръчва тръжните правила, с които ще се определят условията за участие на предприятията в дейностите от програмата „Коперник“, да бъдат формулирани по-подробно. Тези правила трябва да отчитат изискванията на малките и средните предприятия въз основа на ангажиментите, поети със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (SBA), и с прогнозите за развитието на вътрешния пазар, приети с Акта за единния пазар (SMA). Ще бъде изключително важно да се разполага с ясна и стабилна нормативна рамка относно частните инвестиции.

1.7

ЕИСК е съгласен с оценката на икономическия потенциал, който програмата „Коперник“ може да развие, и с нейната съгласуваност с целите на проекта „Европа 2020“, като изразява желание за бързо приемане на настоящия регламент, с цел от януари 2014 г. да започнат предвидените дейности от многогодишната финансова рамка. Комитетът изразява желание за засилване на дейностите за подкрепа надолу по веригата във връзка с програмата „Коперник“, понастоящем добре определено в целите, но без яснота по отношение на инструментите, които би трябвало да бъдат включени в регламента, поверявайки специфични отговорности на Комисията.

1.8

Комитетът смята, че за да се включат най-голям брой предприятия, е от съществено значение да се предложи платформа, която да даде възможност за действително насърчаване на инвестициите, заетостта и развитието. В това отношение смята за необходимо предоставените данни да бъдат със свободен достъп и безплатни за всички европейски оператори и категорично подкрепя необходимостта от започване на преговори с трети страни за създаване на режим на абсолютна реципрочност с индустриите в страните, които разполагат с данни. При липса на такива споразумения ЕИСК смята за уместно да се предвиди лицензионен режим за индустриите в тези страни, който да ограничава достъпа до данни от програмата „Коперник“ до най-основното. Режимът на свободен достъп би трябвало да се гарантира на всички развиващи се страни и навсякъде в извънредни ситуации.

1.9

Комитетът е съгласен с идеята, предвид значителната финансова ангажираност и поверителния характер на данните, Европейският съюз да стане собственик на системата. Комитетът отбелязва, че в предложението за регламент не се уточняват редът и условията, разходите и бъдещите отговорности при управлението и прехвърлянето на тази собственост. Комитетът изразява желание за по-голяма яснота по тези въпроси.

1.10

ЕИСК настоятелно препоръчва на всички европейски институции, по-специално на Европейския парламент, който ще проведе още няколко полезни сесии преди разпускането му за предстоящите избори, бързо да одобрят регламента, приемайки предложените подобрения, за да дадат възможност за продължаване на програмата „Коперник“. Съществува реален и конкретен риск от оттегляне на финансирането ѝ в случай на ненавременно приемане.

2.1

С настоящия регламент се създава подходяща правна рамка за управление и финансиране на Европейската програма за наблюдение на Земята ГМОСС (Глобален мониторинг за околната среда и сигурността) в нейната нова оперативната фаза от 2014 г. нататък. За тази цел се отменя Регламент (ЕС) №911/2010, с който беше създадена програмата и който е в сила до края на 2013 г.

2.2

С настоящия регламент освен това програмата ГМОСС се преименува официално на „Коперник“.

2.3

Предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 189 от него, предложението за нов регламент на Европейския парламент и на Съвета се отнася до следните елементи:

2.4

Както се посочва в резюме в съобщението, „програма „Коперник“ включва шест услуги: мониторинг съответно на морската среда, на атмосферата, на земната повърхност и на изменението на климата, както и предоставяне на подкрепа при извънредни ситуации и във връзка със сигурността. Използват се данни от спътници и in situ датчици, като шамандури, балони или въздушни датчици, за да се осигурява навременна и достоверна информация с добавена стойност и прогнозни данни в подкрепа, например, на селското стопанство и рибарството, земеползването и градоустройството, борбата с горските пожари, реагирането при бедствия, морския транспорт или мониторинга на замърсяването на въздуха. Програмата също така допринася за икономическата стабилност и растеж чрез насърчаване на търговските приложения (т.нар. услуги надолу по веригата) в много и различни сектори, като предоставя пълен и свободен достъп до продуктите с данни и информация от наблюдения в рамките на „Коперник“. Тя също така е една от програмите, които следва да бъдат изпълнени в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и бе включена в инициативата в областта на промишлената политика от стратегията „Европа 2020“ с оглед на ползите, с които допринася за широк набор от политики на Съюза“.

2.5

Космическия компонент е бил финансиран до момента с близо 3,2 милиарда EUR, главно чрез ЕКА (над 60 %), и със средства на ЕС (приблизително 30 %) посредством Седмата рамкова програма (РП7).

2.6

Финансирането на оперативната фаза, предвиждаща както използването на данните, така и обновяването на космическата инфраструктура, не може да бъде поето от отделните държави членки поради съответните разходи. Следователно, по силата на настоящия регламент, ЕС поема отговорността за оперативната фаза на програмата „Коперник“/ГМОСС и разходите за нейното финансиране в размер на 3 786 млрд. EUR (по цени от 2011 г.).

2.7

В съобщението си „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ [COM (2011) 500 final от 29 юни 2011 г.] Комисията предложи в периода 2014-2020 г. ГМОСС да се финансира извън многогодишната финансова рамка (МФР).

2.8

ЕИСК изрази своето ясно несъгласие с предложението на Комисията финансирането, необходимо за разработването и завършването на програмата ГМОСС, да бъде прехвърлено към външен ad hoc фонд (1).

2.9

Това първо предложение за финансиране беше отхвърлено от Парламента с резолюция P7_TA(2012)0062 от 16 февруари 2012 г. В заключенията на Европейския съвет от 7-8 февруари 2013 г. относно МФР се предвижда програмата да се финансира по подфункция 1а, като поетите задължения в размер на максимум 3 786 милиона EUR (по цени от 2011 г.) се заложат в Регламента относно МФР.

2.10

Националните космически агенции също разполагат със собствени системи за наблюдение на Земята. В съобщението си Комисията отбелязва, че те обаче не са съумели да намерят начин да си сътрудничат по отношение на финансирането на устойчиви оперативни програми в областта на мониторинга на околната среда. Необходимостта от продължаване на тези наблюдения е ключова предвид увеличаващия се политически натиск върху публичните власти да вземат информирани решения в областта на околната среда, сигурността и изменението на климата, както и предвид необходимостта от спазване на международните споразумения.

3.1

От 2005 г. до днес космическия компонент на програмата „Коперник“/ГМОСС се разработва от ЕКА със самостоятелно финансиране от близо 2 милиарда EUR, с помощта на средства на ЕС по линия на тема „Космическо пространство“ на Седмата рамкова програма и още 1 милиарда EUR от фондовете за първоначалното привеждане в действие, което се равнява на общо 3,2 милиарда EUR, изразходвани до момента и планирани до края на 2013 г.

3.2

В съображение 17 се посочва, че предвид мащаба на програмата е необходимо нейното изпълнение да бъде делегирано на органи с подходящи технически и професионални възможности, някои от които са посочени в следващото съображение 18. Следователно за успеха на оперативната фаза е необходимо в споразуменията за управление, свързани с настоящия регламент, да се отчита действителният наличен капацитет на Европа в областта на спътниците и експлоатацията на техните данни. В съображение 18 не са посочени двете най-важни действащи лица в Европа, разполагащи с концептуален, оперативен и управленски капацитет в областта на спътниците – ЕКА и EUMETSAT.

4.1

В космическия сектор някои европейски държави са обединени в две големи организации – ЕКА и EUMETSAT. ЕКА, разполагаща с годишен бюджет от над 4 милиарда EUR и с близо 2 250 служители (2011 г.), е разработила и експлоатирала значителна група спътници в областта на околната среда (ERS, ENVISAT, CRYOSAT, SMOS, GOCE, SWARM) и е разработила европейските метеорологични спътници METEOSAST, METEOSAT SECOND GENERATION (второ поколение) и Met-OP. ЕКА архивира и разпространява и данните от дълга поредица от мисии на други партньори (мисии на трети страни). EUMETSAT, европейската организация за разработване на метеорологични спътници с годишен бюджет от близо 300 милиона EUR и 280 служители (2011 г.), има задачата да разработва и разпространява метеорологичните данни.

4.2

Наред с тези две големи организации още две други агенции на Европейския съюз участват в европейската космическа политика, както е посочено в таблицата (2).

4.3

Горепосочените числа обобщават съществуващия оперативен капацитет в областта на спътниците на агенциите на ЕС, ЕКА и EUMETSAT. Във връзка с изискванията на програмата Комисията би трябвало да отчита всички налични ресурси и специалисти.

4.4

В съображение 18 ЕКА и EUMETSAT не са изрично посочени сред действащите лица, които ще изпълняват програмата „Коперник“. С оглед на следващия член 11 се смята за необходимо те да бъдат включени.

4.5

Параграфи 4 и 5 от член 12 от предложението за регламент трябва да бъдат изменени, като от формулировка, изразяваща евентуалност (може да възложи), се премине към утвърдителна (ще възложи).

4.6

В член 2, параграф 1, буква б) и параграф 4, буква б) Комисията поставя целите на икономическия растеж и заетостта сред основните цели на програмата „Коперник“.

4.7

ЕИСК изразява съгласие с това, но отправя искане да бъдат предвидени конкретни и подходящи инициативи за осъществяването на тези цели. Конкретните мерки, които трябва да се предприемат, (downstreaming) следва да включват по-специално мерки за определяне на добавената стойност на производствените дейности. Дейностите за разпространение, за насърчаване на създаването на възможни приложения на данните, предоставени от системата, за разпространение на знанията за потенциала на „Коперник“ са действия от първостепенно значение, които би трябвало да бъдат включени в регламента заедно с ясно назоваване на дейностите, които трябва да се извършат с цел постигане на набелязаните цели.