6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/1

1.1.1

При условие че зачита международно признатите принципи на сътрудничеството за развитие и че създава достойни работни места в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ, частният сектор играе основна роля в борбата срещу бедността в света, тъй като създава работни места, произвежда стоки и услуги, създава приходи и ползи и допринася, чрез данъците, които плаща, за покриване на публичните разходи.

1.1.2

Комитетът призовава за много по-активно участие на частния сектор в програмата за развитие за периода след 2015 г. и в новото световно партньорство. Участието на частния сектор в определянето на целите за премахване на бедността и за постигане на устойчиво развитие и справедлив и приобщаващ растеж, който обръща еднакво внимание на количеството и качеството, ще позволи на сектора да поеме своята част от отговорността за изпълнението на посочените цели.

1.1.3

Организациите на гражданското общество посочват не само предимствата, но и рисковете, свързани с дейността на частния сектор. Затова помощта за частния сектор в развиващите се страни би трябвало да се основава на принципите на прозрачност, отвореност на пазара за обществените поръчки, ефективност, целесъобразно използване на ресурсите и отговорност на държавните служители спрямо всички заинтересовани участници за изпълнението на приетата стратегия за развитие. Нарастването на общия дял на официалната помощ за развитие, насочена към развитието на частния сектор, не би трябвало да бъде за сметка на размера на официалната помощ за развитие, отпускана на най-бедните развиващи се страни.

1.2.1

В настоящото становище частният сектор включва също и социалния сектор и е съставен от самостоятелно заети лица, микропредприятия, малки и средни предприятия, големи мултинационални дружества, кооперативи и други предприятия от социалната икономика, като обхваща и работещите в частни предприятия и техните синдикални организации и неправителствените организации, които си сътрудничат при изпълнението на частни проекти. Подкрепата и сътрудничеството с частния сектор би трябвало да отчитат различното естество на всяка заинтересована страна. В развиващите се страни съществува и голям неформален частен сектор и сътрудничеството за развитие би трябвало да допринася за борбата с неформалната заетост и ситуациите, които я насърчават.

1.2.2

Гражданското общество би трябвало да участва активно в процеса на определяне на ролята на частния сектор и на изготвяне на показателите за приноса му към международното сътрудничество за развитие. Създаването на широка платформа на европейско равнище с участието на всички заинтересовани страни би допринесло за тази цел.

1.2.3

Официалната помощ за развитите би трябвало да се използва като мултиплициращ фактор за привличане на частен капитал в инвестициите в развиващите се страни благодарение на използването на новаторски финансови инструменти. Целесъобразно е помощта да се предоставя с ясно определени цели, например създаване на повече и по-добри работни места, повишаване на качеството на производството, трансфер на управленски умения в частния сектор и др.

1.2.4

Публично-частните партньорства могат да се превърнат в съществен инструмент за изпълнение на стратегиите за развитие, при условие че бъдат предварително осигурени правилен баланс и добра комуникация между заинтересованите страни.

1.3.1

За да може да изиграе своята роля за развитието в развиващите се страни, частният сектор се нуждае от благоприятен климат за предприемачеството, който да зачита общопризнатите демократични принципи, да улеснява създаването и растежа на предприятията, да намалява административната тежест, да повишава прозрачността, да спира ширещата се корупция и да насърчава чуждите и местните инвеститори.

1.3.2

Социалната корпоративна отговорност трябва да се разглежда като доброволна инициатива от страна на предприятията и придържане към принципите на етичното предприемачество. Би било целесъобразно да се предложи определена рамка за социалната корпоративна отговорност в областта на развитието в съответствие с „Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия“ и други принципи, признати в световен план.

1.3.3

При създаването на работни места частният сектор трябва да зачита основните икономически и социални права, по-специално основните конвенции на МОТ. Новите работни места следва да се създават в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ.

1.4.1

Следва да се изготвят програми за развиване на институционалния капацитет на държавната администрация на развиващите се страни в тясно сътрудничество със социалните партньори, както и със съответните НПО, занимаващи се с помощта за развитие. Те би следвало да подобрят условията, в които по-специално МСП упражняват дейността си, тъй като именно те разполагат с най-голям потенциал за създаване на работни места и намаляване на бедността.

1.4.2

Организациите на предприемачите в развиващите се страни имат нужда да придобият умения за повишаване на способността си да упражняват положително въздействие върху предприемаческата среда. Би трябвало да се подкрепи развитието на техния капацитет, включително с активния принос на сродни партньорски организации в развитите страни. Затова европейските програми за външна помощ би трябвало да финансират и техническата помощ, която европейските предприемачески организации оказват на своите партньори в развиващите се страни и да повишават мотивацията им.

1.4.3

Помощта за развитие би трябвало да подкрепя в по-голяма степен новаторски проекти и модели на предприятия, които благоприятстват приобщаването, в това число подкрепата за общество без бариери, което да допринася за премахване на бедността сред групите, изложени на риск, като лицата с увреждания, жените, възрастните хора и др.

1.4.4

Целесъобразно е да се подкрепя сътрудничеството на частния сектор с неправителствени организации, например чрез използването на доброволци, за да се предадат на местните предприятия умения в областта на управлението и технологиите и др. Успешните новаторски бизнес проекти заслужават да бъдат систематично популяризирани в по-голяма степен.

1.4.5

Развитието на частния сектор изисква засилена подкрепа на обучението и придобиването на умения във връзка с най-важните технологии, по-специално що се отнася до нискоквалифицираните работници.

1.4.6

Комитетът препоръчва програмата „Еразъм“ за млади предприемачи да се разшири, така че да обхване и заинтересовани лица от развиващите се страни или да се създаде програма със сходни цели и да ѝ бъдат отпуснати необходимите финансови средства.

1.4.7

Трябва да се отдели специално внимание на добивната промишленост и на сектора на суровините, в които трябва да се прилагат стриктно изискванията за опазване на околната среда, социалните условия на работниците и устойчивия характер на икономическото развитие на страната.

1.4.8

Развиващите се страни често не разполагат със стратегии за развитие на МСП, а сътрудничеството за развитие би могло да допринесе в по-голяма степен за коригирането на този недостатък. Придобитият в Европа опит в областта на помощта за малки и средни предприятия би трябвало да бъде предаден по целенасочен и подходящ начин на развиващите се страни.

2.1

В писмото си до председателя на ЕИСК комисар Šefčovič го уведоми, че Комисията е в процес на изготвяне на предложения с цел по-ефикасно участие на частния сектор в световното партньорство за развитие след 2015 г. и отправи искане към Комитета за проучвателно становище относно ролята на частния сектор с цел ускоряването на интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие през този период. Понастоящем тази тема се разисква и в рамките на ООН.

2.2

В становището си REX/372 (1) относно съобщението на Комисията „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ ЕИСК прие редица препоръки за привличането на гражданското общество в изготвянето, осъществяването и проследяването на целите за устойчиво развитие след 2015 г. в световен мащаб.

2.3

Комитетът отдавна отделя голямо внимание на сътрудничеството за развитие и външното сътрудничество в своите становища (2) и е придобил значителен опит и конкретни знания благодарение на становищата си по собствена инициатива по въпроси, касаещи страните от АКТБ, Euromed, Източното партньорство, международните търговски преговори и други области, свързани с темата за развитието. Той черпи от тези знания и опит и при изготвянето на настоящото становище.

3.1

При условие че зачита международно признатите принципи на сътрудничеството за развитие, частният сектор може да играе основна роля в борбата срещу бедността в света, тъй като създава работни места, произвежда стоки и услуги, създава приходи и ползи и допринася чрез данъците, които плаща, за покриване на публичните разходи. Дори и след 2015 г. официалната помощ за развитие ще остане важен катализатор на развитието, но сама по себе си не би била достатъчна за изкореняване на бедността (3).

3.2

В Целите на хилядолетието за развитие липсваше по-ясно определение за това как да бъдат постигнати тези цели, нямаше реципрочни взаимовръзки и беше пренебрегната ролята на частния сектор в развитието (4). Частният сектор би следвало да бъде включен много по-активно в бъдещата рамка за сътрудничество за развитие за периода след 2015 г. в качеството му на стратегически партньор и двигател на устойчиво развитие и в трите стълба, на които се опира това развитие – икономически, социален и екологичен, които се основават не само на количествени, но и на качествени показатели.

3.3

Организациите на гражданското общество (5) обръщат внимание както на предимствата, така и на рисковете, свързани с участието на частния сектор в сътрудничеството за развитие. За да се отстранят тези рискове, помощта за частния сектор чрез средствата, заделени за развитие, трябва да зачита принципите на прозрачност, ефективност, целесъобразно из-ползване на ресурсите, отвореност на пазара за обществени поръчки и отговорност на държавните служители за изпълнението на приетата стратегия за развитие спрямо всички заинтересовани участници.

3.4

Частният сектор обхваща самостоятелно заети работници, микропредприятия, малки и средни предприятия, големи мултинационални дружества, кооперативи и други предприятия от социалната икономика, финансови институции. В по-широк смисъл към тях се числят и служителите на частните дружества и техните синдикални организации, както и неправителствените организации, работещи по частни проекти. Освен частните предприятия, които упражняват законно своята дейност, в развиващите се страни съществува голям неформален частен сектор. При отпускането на помощ за развитие трябва да се отчитат разликите между всички тези частни субекти и отражението на дейностите им върху развитието, в зависимост от техния размер, сфера на действие и нивото на развитие на съответната страна (слаборазвита, средноразвита, развиваща се или все още уязвима страна).

3.5

Частният сектор, наред с представителите на гражданското общество, би трябвало да участва в определянето на потребностите в областта на развитието във всяка държава и да допринася за определянето на нови цели за устойчиво развитие след 2015 г., за да може да поеме своята част от отговорността за тяхното изпълнение. Тези цели би трябвало да се впишат като продължение на Целите на хилядолетието за развитие, да бъдат конкретни и измерими и да включват областта на водите, селското стопанство, продоволственото обезпечаване, енергетиката, транспортните инфраструктури, образованието, здравеопазването, цифровата икономика, равенството между половете и социалното равенство.

3.6

Частният сектор следва да бъде признат като съществен съставен елемент на новото световно партньорство за развитие. Би било желателно да се създаде платформа, обединяваща представители на европейските предприемачи и работодатели, която да бъде отворена и за други заинтересовани страни, в това число представители на гражданското общество, за обсъждане с представители на европейските и финансовите институции на участието на частния сектор в международното сътрудничество за развитие.

3.7

Частният сектор в държавите донори участва в сътрудничеството за развитие като доставчик на услуги и съоръжения, заплащани посредством официалната помощ за развитие, и като непосредствен донор на помощ за развитие с благотворителна цел, в рамките на общи проекти с публичния сектор и неправителствените организации и като инвеститор в проекти, които, освен че са от полза за предприятието, имат и значителен ефект за развитието. Следва да продължат да се подкрепят преди всичко проектите, насочени към иновациите, посредством изграждане на капацитет за иновации, консултантски услуги, бизнес инкубатори и бизнес клъстери в страните бенефициери. Обществените поръчки за проектите за развитие трябва да бъдат прозрачни и открити.

3.8

Приносът на частния сектор към развитието би трябвало да включва и подкрепата за общество без бариери, което да спомага за премахване на бедността на групите, изложени на риск, като хората с увреждания, жените, възрастните хора и хората с временни увреждания. Във връзка с това рамковото споразумение за приобщаващ пазар на труда, сключено от европейските социални партньори през март 2010 г., може да служи за пример за включването на това изискване в бъдещата рамка за развитие.

3.9

За да бъде в състояние на изпълнява ролята си в областта на развитието, частният сектор в развиващите се страни се нуждае от системна помощ. По тази причина нараства делът от официалната помощ за развитие, насочен към развитието на частния сектор. Тази тенденция обаче не бива да се проявява за сметка на официалната помощ за развитие, предоставяна на най-слабо развитите страни, без която те не биха могли да решат най-належащите си проблеми.

3.10

Частните инвестиции на големи мултинационални дружества в проекти, свързани с развитието, представляват възможност за съществуващите и стартиращи местни МСП да се включат в тяхното изпълнение, което им позволява, благодарение на сътрудничеството с партньори от развитите страни, да придобият технически умения и достъп до съответните нови технологии. Мултинационалните предприятия би трябвало да спазват признатите принципи, приети от ООН, ОИСР и другите международни организации (6).

3.11

Малките и средните предприятия в развиващите се страни, както и навсякъде другаде по света, осигуряват основния потенциал за развитие, а микрокредитите и субсидираните заеми от европейските и международните институции, финансиращи развитието, би следвало да допринасят по-специално за разгръщането на този потенциал. Освен това прехвърлянето на спестявания и други финансови средства на емигрантите представлява важен източник на инвестиции и е важно посредством стимули те да бъдат насочвани в по-голяма степен към потребностите за развитие на съответната страна.

3.12

Комитетът изразява задоволство от идеите, изложени от Комисията в нейното съобщение „Към изграждането на цялостен и интегриран подход към финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.“ (7) и отправя искане частният сектор и организираното гражданско общество да бъдат включени в предложения дебат относно интегрирания подход към финансирането.

3.13

Официалната помощ за развитие би трябвало да се използва като основен мултиплициращ фактор за привличане на частния капитал за инвестиции в развиващите се страни. За тази цел би трябвало да се използват новаторските инструменти като смесеното финансиране („блендинг“), различните механизми за гаранция и намалените лихвени проценти. При изчисляването на размера на официалната помощ за развитие би трябвало да се отчитат държавните гаранции за инвестиции в развиващите се страни. Целесъобразно е така отпусканата на частния капитал помощ да се обвързва с ясно определени условия и показатели, които да вземат предвид устойчивия характер на развитието, опазването на околната среда, екологосъобразната икономика, създаването на работни места, повишаването на качеството на производството, трансфера на управленски умения в частния сектор и др.

3.14

Инвестициите би следвало да се насочат в по-голяма степен към укрепване на сектора на услугите, като например банковото и застрахователното дело, телекомуникационните, транспортните и други услуги в помощ на предприятията, без които индустрията и селското стопанство не могат да се развиват нормално. Във връзка с това държавата трябва да следи за зачитането на конкурентната среда и да гарантира адекватна защита на инвестициите.

3.15

Партньорствата между публичния и частния сектор могат да се превърнат в съществен инструмент за изпълнение на стратегиите за развитие, тъй като съчетават механизма за субсидии от публичните фондове с частни инициативи за инвестиции в отговор на потребностите от развитие на крайните бенефициери. Успехът на тези проекти изисква прозрачна информация и открита комуникация със заинтересованите страни.

4.1

В развиващите се страни, които са бенефициери на помощ за развитие, трябва да бъдат изпълнени някои предпоставки от първостепенно значение, за да може частният сектор да съществува и да изпълни ролята си по отношение на развитието. Сътрудничеството за развитие би трябвало да се насочи в по-голяма степен към непрекъснато подобряване на предприемаческата среда, което би улеснило създаването и растежа на предприятията, би намалило административната тежест, укрепило прозрачността и по този начин би ограничило вездесъщата корупция. Утвърждаването на правовата държава стимулира чуждестранните и местните инвестиции и допринася за диверсифицирането на местните икономики.

4.2

Създаването на добра предприемаческа среда трябва да се опира на пазарни механизми, включително икономическа конкуренция, функциониращи финансови пазари, независима съдебна система, повсеместно прилагане на действащите закони, по-специално в областта на търговията, зачитане на правилата на международната търговия и спазване на правата на интелектуална собственост. Би трябвало да се зачитат местните културни обичаи, доколкото те не поставят под въпрос икономическата конкуренция и не водят до корупция и до преразпределяне на средствата, което не носи добавена стойност.

4.3

В рамките на сътрудничеството за развитие социалната корпоративна отговорност трябва да се разглежда като доброволна инициатива от страна на предприятията и придържане към принципите на етичното предприемачество. Предприятията би трябвало да избират сами от основната рамка на световно признатите принципи (8) разпоредбите, които са подходящи за тяхната стопанска дейност. Определянето на подобна рамка ще позволи да се гарантира справедлива конкуренция с другите предприятия в сектора.

4.4

Частният сектор създава работни места и може да допринесе за премахване на бедността, но същевременно трябва да зачита основните икономически и социални права. Необходимо е да се прилагат стриктно основните конвенции на МОТ (свобода на сдружаване и колективно договаряне, забрана на принудителния труд, на детския труд и на всякаква дискриминация в областта на заетостта).

4.5

Създадените нови работни места би трябвало да бъдат в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ, съгласно която работата трябва да се избира свободно, работникът трябва да има социална закрила, работодателят трябва да спазва основните права на работниците и трябва да се установи социален диалог. Важно е всички инвеститори и по-специално тези, които използват официални помощи за развитие, да зачитат стриктно тези принципи при осъществяването на своите проекти и да оказват ползотворно въздействие върху своите партньори в това отношение.

4.6

Програмите за изграждане на институционален капацитет на държавната администрация в развиващите се страни би трябвало да утвърждават принципите на правовата държава, да допринасят за подобряване на бизнес средата и за повишаване на капацитета за усвояване на местните предприятия. Тези програми би трябвало да бъдат разработени в тясно сътрудничество със социалните партньори и със съответните неправителствени организации.

5.1

Организациите на предприемачите, като търговските камари, професионалните сдружения и обединения, федерациите на работодателите и организациите на социалната икономика в държавите донори, би трябвало да участват активно в програмите за подпомагане на частния сектор в развиващите се страни по време на всички етапи от проектния цикъл. По тази причина следва да се въведе програма за подпомагане на местните организации, представляващи малките и средните предприятия, която да им позволи да придобият опит, по-специално в областта на маркетинга, интегрирането във веригите за доставка, сертифицирането, логистиката и др.

5.2

Организациите на предприемачите в развиващите се страни имат нужда да придобият умения за подобряване на предприемаческата среда, за укрепване на демократичното управление на техните организации, привличане на нови членове и активна комуникация с тях. Би трябвало да се подкрепи развитието на техния капацитет, включително с активния принос на сродни партньорски организации в ЕС. Затова европейските програми за външна помощ би трябвало да финансират и техническата помощ, която европейските предприемачески организации оказват на своите партньори.

5.3

Развитието на частния сектор би трябвало да включва обучение за предприемачи, включително стажове в развити страни. Комитетът препоръчва да се проучи възможността за разширяване на програмата „Еразъм“ за млади предприемачи, така че тя да обхване и заинтересовани лица от развиващите се страни или да се изготви програма със сходни цели и да бъдат отпуснати съответните финансови средства за нейната реализация.

5.4

Би следвало да се подкрепя в по-голяма степен обучението и развиването на умения за най-важните технологии, по-специално що се отнася до нискоквалифицираните работници. Отдавна липсват програми за професионално обучение, тъй като държавите донори отпускат стипендии предимно за степени за висше образование. В промишлеността и в други сектори обаче, частният сектор има нужда от работници, притежаващи обичайните професионални умения, добивани в рамките на традиционното чиракуване, както и някои необходими трудови навици при наемане от чужд инвеститор или смесено предприятие.

5.5

Помощта за развитие би трябвало да подкрепя в по-голяма степен новаторски проекти и нови модели на предприятия, благоприятстващи приобщаването, които оставят голямо поле за сътрудничество на частния сектор с неправителствените организации. Тук може да бъде приведен пример за командироването на експерти доброволци, които оказват съдействие за развитието на предприемачеството в развиващите се страни (9). По-активното популяризиране на успешни новаторски бизнес проекти в полза на развитието би допринесло за взаимния обмен на опит между държавите членки.

5.6

Трябва да се отдели специално внимание на добивната промишленост и на сектора на суровините. Инвестиционните проекти трябва да отчитат въпроси като опазването на околната среда, социалните условия на работниците, устойчивостта на развитието. Услугите, предоставяни от държавата и местните власти на страната бенефициер, трябва да определят адекватна рамка за всеки сектор на дейност и да следят за нейното спазване, по-специално по отношение на уреждането на данъчните задължения. Помощта би трябвало да дава възможност за разработване на такъв системен подход, като същевременно се определят оптимални правила, които ограничават прекомерната административна тежест и предотвратяват разпространението на корупцията.

5.7

Помощта за развитие би следвало да подкрепя устойчивото селско стопанство и местната преработвателна промишленост, с цел да се подобри преработването на храни и суровини. Би трябвало да се насърчава създаването на сдружения на селскостопанските производители и дребните производители, преработващи селскостопански продукти, и те да бъдат включени във веригите за доставка.