6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/132

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя предвижданите от Комисията действия.

1.2

ЕИСК потвърждава своя ангажимент за Европейска енергийна общност и за европейски енергиен диалог.

1.3

Комитетът подкрепя целта за съвместни, съгласувани и кооперативни действия на заинтересованите участници в енергийната политика.

1.4

ЕИСК препоръчва при прилагането на мерките непременно да се избягват бюрократичната закостенялост, страхът от поемане на риск и деформации на пазара, тоест всякакви препятствия пред иновациите. Следва да се стимулират носителите на нови идеи и концепции.

1.5

Най-важната задача е научно-техническото разработване на технологии и иновации в областта на енергетиката. Това в особено голяма степен се отнася за продължаването на работата и за по-нататъшното развитие на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET) през финансовия период 2014–2020 г.

1.6

Необходимо е с помощта на подходящи инструменти да се гарантира, че е налице балансирано съотношение между планираното проектно развитие, от една страна, и отвореността за разнообразни нови подходи и конкуренцията между тях, от друга.

1.7

Само опитът и взаимодействието на широк спектър от варианти и концепции със съответно широк енергиен микс ще гарантират, че стоящата пред нас колосална задача ще може да бъде успешно изпълнена.

1.8

Предвид очакваното недостатъчно финансово обезпечаване в рамките на бюджета на Комисията за НИРД по „Хоризонт 2020“, както и на бюджетите на държавите членки за НИРД, е още по-важно да се използват структурните фондове на ЕС, Европейският инвестиционен фонд, както и приходите от Схемата за търговия с емисии на ЕС, но най-вече е необходимо инвестиционният потенциал на свободната икономика да бъде насочен към това огромно предизвикателство.

1.9

Публични средства за изследователска и развойна дейност следва да се използват там, където това е необходимо за целите на научните изследвания, но съответните инвестиции не са по силите на промишлеността (вж. 3.20).

2.1

Пред лицето на предизвикателствата до 2020 г. и след това Комисията представя като интегрален елемент от енергийната си политика своята стратегия, с помощта на която да се създават нови технологии и нововъведения.

2.2

За тази цел Комисията предвижда:

2.3

За тази цел Комисията призовава Европейския парламент и Съвета:

2.4

За тази цел Комисията приканва държавите членки и регионите към:

3.1

В многобройни свои становища Комитетът обърна внимание върху колосалната задача, с оглед на нарастващите в цял свят енергийни потребности, критичното положение с ресурсите и проблемите на климата да се гарантират устойчиви, надеждни, щадящи климата и икономически ефективни енергийни доставки за Европа.

3.2

В представеното съобщение Комитетът вижда още една важна отправна точка по дългия път към постигането на тази цел. Затова той категорично подкрепя предвижданите от Комисията мерки в това отношение.

3.3

Само чрез общи, съгласувани действия и сътрудничество на всички участващи и по специално на:

може да се направи така, че тази цел да стане напълно постижима, и на приемлива цена.

3.4

По мнението на Комитета, оповестените от Комисията мерки са в тази посока и затова той напълно ги подкрепя. Същевременно Комитетът препоръчва постоянно да се действа, вземайки предвид и международното положение, както и сътрудничеството със съответните програми на държавите извън ЕС.

3.5

Комитетът потвърждава своя ангажимент за Европейска енергийна общност (1) като необходима рамка за възможно най-ефикасното постигане на тези цели. Той заявява отново и ангажимента си за европейски енергиен диалог (2), за да бъдат гражданите като заинтересовани страни и като участници в гражданското общество включени във формирането на воля и в различните области на действие.

3.6

Това обаче изисква и възможно най-пълна информация и прозрачност относно съответните варианти, техния етап на развитие, шансовете, рисковете и разходите заедно с тяхното въздействие (3).

3.7

Но колкото и необходими да са предлаганите от Комисията и подкрепяни от Комитета мерки и условия, то прилагането им е свързано с евентуални проблемни или конфликтни положения, които трябва непременно да бъдат избягвани.

3.8

Това се отнася например и за тенденцията към твърде централистичен, тромав и планово-икономически подход, чиито типични признаци са свръхрегулирането и формалното свръхадминистриране.

3.9

Предупреждавайки срещу опасността от административна тромавост, неефективност и раздуване, Комитетът препраща също и към своето становище относно „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“ (4). Комитетът приветства свързаните с това усилия на Комисията и препоръчва този подход да бъде възприет и при разглежданата тук тема.

3.10

Възможно е обаче да се прояви и друг нежелателен признак, тъй като у финансиращите и у финансираните институции е налице склонност към избягване на рискове. Това може да доведе до преференциално подпомагане на вече известни технологии. За това допринася също и обстоятелството, че в органите, които вземат решенията, често има недостиг на опитни и признати експерти по съответните специалности.

3.11

Един априори изцяло планиран подход обаче е подходящ в най-добрия случай само при условие, че вече е налице достатъчна основа от знания и техника, следователно следващите мерки могат да бъдат ясно дефинирани и по-нататъшният път е напълно предвидим, така че допълнителни промени и нововъведения не са необходими и дори са нежелателни.

3.12

Но според заявеното от Комисията, което Комитетът напълно подкрепя, именно в областта на енергийните технологии случаят не е такъв: „ ЕС трябва да притежава силна и динамична стратегия за технологиите и нововъведенията “. А тази стратегия би следвало ангажирано да подпомага и технологии, чието разработване е свързано с висок риск, доколкото те имат многообещаващ потенциал.

3.13

Следователно целта е посочените в параграф 3.3 подходи и политики, основани на сътрудничество, да бъдат задействани в целия ЕС, за да се мобилизират и обединят общите сили, но същевременно да се осигури широк плурализъм на подходите и концепциите за система, както и отвореност за иновативни концепции и регионални дадености, тоест да се стимулират идеи по метода „проба – грешка“, както и да се допуска и насърчава конкуренцията.

3.14

Тази необходимост трябва следователно да допълва мерките за съгласуване и координиране. Необходимо е посредством подходящи инструменти да се гарантира, че е налице балансирано съотношение между планираното проектно развитие и отвореността за разнообразни нови подходи. Затова Комитетът е съгласен с Комисията, че е необходимо да бъдат създадени подходящи общи условия, които да осигуряват гъвкавост, иновации, готовност за поемане на риск, а също и нови по същността си теми за научни изследвания. За целта са нужни специфични инструменти и структури на управление.

3.15

Това се отнася по-специално и за подпомагането на ориентирани към иновации проекти в промишлеността, което би следвало да бъде отворено по отношение на технологиите, лицата и резултатите. Защото има многобройни примери, че именно особено важни нововъведения са произлезли не от съответно доминиращите на пазара промишлени отрасли, а от „аутсайдери“, напр. от средите на МСП. Държавна политика на иновации, която би се съсредоточавала преди всичко върху подпомагането на „национални шампиони“, би носила риск от погрешна оценка и подценяване на значението на технологични разработки. Самолетът, например, не е изобретен от железопътната или корабната индустрия. Както вече са отбелязвали други автори, „електрическото осветление не е измислено по пътя на усъвършенстване на свещта“. Ето защо не трябва преимуществено да се подпомага „производството на свещи“, а е необходимо преди всичко да се търсят носителите на принципно нови идеи и концепции, за да бъдат те специално подпомагани.

3.16

Но в предложенията на Комисията има и още едно потенциално поле за конфликти, а именно - между иновациите и въвеждането на пазара. От една страна, едно нововъведение става успешно, едва когато се утвърди на пазара и преодолее често обичайния труден първоначален период. Помощи за въвеждането на пазара (вж. също 3.26) или дори наложени преференциални тарифи (напр. закони за изкупуване на енергия от възобновяеми източници) могат наистина да бъдат много ефикасни в това отношение, но също и да доведат в дългосрочен план до изкривявания на пазара за сметка на по-добри решения. Именно опитът с разпоредбите за изкупуване на енергия показва колко е трудно своевременно да се коригират направените вече грешки. По такъв начин се възпрепятстват по-добри решения или по-важни мерки. Затова помощите за въвеждане на нови технологии на пазара по принцип би трябвало да се предоставят най-много до момента, в който тези технологии постигнат адекватен пазарен дял.

3.17

Затова Комитетът препоръчва тези проблеми да се анализират внимателно и възможните инструменти за подпомагане на въвеждането на пазара да се разработят така – например с предварително предвидена достатъчна дегресия – че да бъдат избегнати описаните по-горе непазарни и пречещи на иновациите недостатъци (вж. също 3.25 и 3.26).

3.18

Най-важната задача в енергийната област по мнение на Комисията и на Комитета е обаче научно-техническото разработване на технологии и нововъведения. Става дума следователно за взаимодействията и за отношенията между фундаментални научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности и иновации за успешно въвеждане на пазара на онези технологии, методи и организационни форми, които са необходими за пренастройването на настоящите енергийни доставки в духа на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. и след това, но в повечето случаи не се очертават в обозримо бъдеще.

3.19

Това в особено голяма степен се отнася за съответното продължаване на работата и за по-нататъшното развитие на много успешния до момента План SET (5) през финансовия период 2014–2020 г.

3.20

Тук във връзка с използването на публичните средства, т.е. на финансовите средства, идващи от данъците (или задължителни такси) на гражданите или от икономиката, се поставя принципният въпрос за какви цели на подпомагане те трябва или могат да бъдат използвани и кои средства следва да бъдат предоставяни от частната икономика. Без тук да се спира на правната страна на въпроса, Комитетът смята за важно на това място да се разгледа съдържателният и тематичен аспект. Той е на мнение, че всяко финансиране от страна на Комисията (което произхожда от публични средства) би следвало да се концентрира върху онези задачи, които са по-малко подходящи за подпомагане с частни средства. Типични основания за това могат да бъдат, че:

3.21

Като се вземат предвид горните му бележки, Комитетът съответно подкрепя и предложението на Комисията, че „планът SET се нуждае от засилен акцент върху интегрирането на енергийната система, интегриране на дейностите по веригата на нововъведението и засилено координиране на европейските индустриални инициативи (ЕИИ) и Европейското сдружение за изследвания в енергетиката (EERA) в подкрепа на тази цел“ (6).

3.22

Комитетът вижда в адекватното по-нататъшно развитие на EERA важна форма на организация, за да се постигнат във всички области на енергетиката общността и ефикасността, които досега бяха рецептата за успех например на изследването на ядрения синтез в рамките на досегашните програми Евратом. Поради това е важно EERA да има подходяща структура на управление, при която например съответните важни за НИРД групи от въпроси да бъдат разглеждани заедно и да се обединят европейските специализирани знания и умения. Във връзка с това Комитетът отново напомня, че е необходимо да се предвиди квалифицирано, компетентно и определящо участие на Комисията в намирането на решения и в разпределянето на съответното финансиране.

3.23

Що се отнася до действителните разходи и до бюджета, с който Комисията разполага за тази цел, Комитетът отново повтаря своето многократно изразявано разочарование, че във финансовата рамка за периода 2014–2020 предвиденото за „Хоризонт 2020“ финансиране в никакъв случай не съответства на обема на задачите и на значението на проблематиката.

3.23.1

Толкова по-важно е, от една страна, да се използват по най-добър начин оскъдните средства за НИРД по програмата „Хоризонт 2020“ (директиви за обществените поръчки!), така че те да послужат като лост и стимул за насърчаване на държавите членки и частната икономика също да инвестират повече в НИРД.

3.24

Толкова по-важно е от друга страна, както предлага Комисията, да се разкрият нови източници на финансиране, т.е. да се използват структурните фондове на ЕС и Европейският инвестиционен фонд, както и (междувременно вече съвсем ниските) приходи от СТЕ на ЕС, най-вече обаче да се освободи потенциалът за инвестиции на свободната икономика и на нейната промишленост и да се насочи към тази колосална задача.

3.25

Както Комитетът също многократно обръщаше внимание, за тази цел обаче е необходимо най-сетне да се премахне бъркотията от национално насочени, вредящи на конкуренцията вмешателства на пазара и вместо това да се създадат действащи в целия ЕС и надеждни регулаторни разпоредби (7), за да се предоставят сигурност на планирането и стимули за инвеститорите.

3.26

Като особено крещящ пример за препятстващо иновациите регулиране могат отново да се посочат съществуващите в някои държави членки т.нар. закони за изкупуване на енергия и произтичащото от тях свръхподпомагане на интермитентни възобновяеми източници. Докато тези закони първоначално бяха извънредно ефикасен инструмент за стартово подпомагане и за въвеждане на пазара, след този си първоначален успех те междувременно доведоха до непропорционално свръхподпомагане, което на моменти предизвика такъв силен спад на цените на пазара на енергия, че за предприятията не се рентира нито да осигуряват и да развиват в технологично отношение резервни мощности, нито да разработват спешно необходимите технологии за съхранение и да инвестират в тях.

3.26.1

Това води също и до парадоксалното и гротескно положение крайните потребители на електроенергия да трябва да поемат значителната разлика в разходите, която се получава между ниските (понякога дори отрицателни) пазарни цени и държавното подпомагане за доставка/пренос на електроенергия, което е много по-високо от средното пазарно равнище.

3.26.2

Свръхзавишените вследствие на това цени за енергия представляват не само основен проблем за европейската икономика, но са също и една от причините за енергийната бедност, която съвсем наскоро беше предмет на становище на Комитета (TEN/516).

3.27

Този пример има за цел отново да открои сложното преплитане между иновации и пазарни дадености. Затова Комитетът още веднъж препоръчва възможно най-бързо да се предприемат мерки в това отношение, за да се предложат достатъчни стимули и да се даде икономически ефективен шанс за успех на спешно необходимите инвестиции от страна на частната икономика за разработване на иновативни технологии и методи. В противен случай тези инвестиции няма да бъдат направени, защото дори и най-иновативната фирма ще работи на загуба поради конкуренцията на технологии, които получават привилегировано подпомагане и субсидиране от държавата, и неминуемо ще фалира и ще изчезне от пазара.

4.1

Като се вземат предвид неговите бележки по-горе, Комитетът подкрепя и изложените от Комисията основни принципи, най-вече:

Защото само опитът от широк спектър варианти и концепции и тяхното взаимодействие в рамките на съответно широк енергиен микс ще гарантират, че стоящата пред нас колосална задача ще може да бъде успешно изпълнена в дългосрочен план. За тази цел са нужни прагматизъм, реалистичност и търпение.

4.2

Като се вземат предвид неговите бележки по-горе, Комитетът подкрепя и представените в съобщението цели на разработките за:

4.3

Особено като има предвид посочените в неговото последно тематично проучвателно становище (8) слабости на енергията от интермитентни възобновяеми източници, Комитетът подкрепя намерението на Комисията да постави по-силно ударение върху развитието на щадящи околната среда системи за използване на базово натоварване или за предлагане на енергия, съобразено с нуждите на потребителя, към които наред с енергията от възобновяеми източници, като например геотермалната, се числи също и енергията от ядрен синтез с ITER, както и допълващата програма за научни изследвания.

4.4

По същия начин Комитетът напълно подкрепя научноизследователската и развойната дейност за използване на ядреното делене, но тук няма да се спира на нея по-подробно, тъй като той вече взе активно участие в една конференция по тази тема (Симпозиум Benefits and limitations of nuclear fission for a low-carbon economy („Ползи и ограничения на енергията от ядрено делене за нисковъглеродната икономика“) – Брюксел, февруари 2013 г).

4.5

Към тази дейност спада, разбира се, и разработването на подходящи технологии и методи за съхраняване на въглероден двуокис (CCS) – въпреки че чрез тях ограничените изкопаеми ресурси се изчерпват още по-бързо – за да се постигне въобще и възможно най-бързо намаляване на емисиите на CO2.

4.6

Освен това Комитетът повтаря своята препоръка при развитието на енергията от интермитентни възобновяеми източници по-категорично да се изтъкват и да се третират приоритетно разработките, насочени към все още липсващите елементи от цялостната система и посредством които въобще могат да се създадат условия за по-добре ориентирани към потребителя и по-адекватни енергийни доставки.

4.7

Това се отнася на първо място за разработването на възможно най-ефикасни и изгодни съоръжения за съхранение на енергия с достатъчен капацитет. Тук според Комитета е особено важно адекватното по-нататъшно развитие и широкомащабно използване на технологии на базата на електролиза/електрохимия и на свързаните с тях материали. Освен това по този начин – подобно на концепциите за електрическата мобилност на база акумулатори – и при мобилността (ДВГ или горивна клетка) на база (газообразни или течни) горива би могла да се изгради системна връзка с интермитентните възобновяеми енергийни източници.

4.8

Във връзка с това Комитетът препраща и към своето изготвено по искане на ирландското председателство на Съвета на ЕС становище (9), в което е изразена загрижеността от растящите цени на енергията и тяхното въздействие върху гражданите и конкурентоспособността. За да се даде възможност за по-пазарно ориентирана конкуренция, в посоченото становище Комитетът предложи като единствена мярка за пазарна подкрепа въвеждането на адекватна цена за въглероден двуокис (адекватна търговия с емисии, данъчно облагане или др.п.). Това води наистина до поскъпване на енергията от изкопаеми източници, а следователно и на електроенергията, произвеждана от електроцентрали на въглища, мазут или газ, но същевременно позволява да не се прилагат другите разнообразни, скъпи и непазарни субсидии или принудителни мерки за възобновяемите енергийни източници. Ето защо приходите от предоставянето на права за емисии в никакъв случай не бива да отиват като допълнителни общи приходи в общия „финансов кюп“, а трябва да бъдат използвани единствено за целите на разработването и внедряването на бъдещи ефикасни енергийни системи. Следователно предложението на Комисията по този въпрос е в правилната посока и заслужава пълна подкрепа.