19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/42

1.1

ЕИСК изразява несъгласие с аргументите, изложени от Комисията като обосновка на настоящото предложение. При отсъствието на научни данни в подкрепа на твърдението, съгласно което различията в наказанията по отношение на подправянето на парични знаци биха насърчавали търсенето на най-благоприятната правна система (явлението „forum shopping“) от страна на фалшификаторите, Комитетът не смята, че е абсолютно оправдано да се преразглежда Рамковото решение от 2000 г. с цел да се въведе минимален размер на наказание в рамките на ЕС, чийто очакван „възпиращ ефект“ му изглежда спорен.

1.2

ЕИСК отбелязва, че под прикритието на минимални правила предложението за директива всъщност въвежда пълен репресивен арсенал в служба на борбата с подправянето на парични знаци, което сякаш превишава разрешеното в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), още повече, че засяга и компетентността и процедурата.

1.3

Комитетът поставя под въпрос необходимостта от такъв репресивен подход, който по дефиниция може да накърни основните права и свободи. Освен това той поставя под съмнение неговата ефективност, тъй като независимо от определянето на минимален размер на наказанието, наказанието ще бъде винаги предмет на различно тълкуване в зависимост от правните традиции на държавите членки и дискреционните правомощия на съдията.

1.4

Като цяло ЕИСК изразява неодобрение, че предложението за директива не отчита в достатъчна степен, както обаче се изисква в член 82, параграф 2 от ДФЕС, различията в правните традиции и системи, по-специално във връзка с въздействието на нейните разпоредби върху индивидуалните права и свободи.

1.5

Като институция, представляваща европейското гражданско общество, ЕИСК обръща внимание на факта, че извършителите на нарушения могат да бъдат добросъвестни граждани, които след като са получили без да знаят подправени пари, са принудени да се освободят от тях. Посочвайки, че съществува риск от налагане на непропорционални мерки на тези хора, които от жертви неволно се превръщат в „престъпници“, Комитетът смята, че освен поведението, изключително важен елемент, който трябва да се вземе предвид, е намерението – нещо, което не е достатъчно подчертано в съображенията на предложението за директива.

1.6

ЕИСК изразява безпокойство, че в областта на процедурата в предложението за директива не се предвижда степенуване на способите, използвани от разследващите органи, в зависимост от тежестта на нарушението – така, както е направено при определянето на наказанията. Комитетът смята също, че в предложението за директива е необходимо да се уточни, че до способите за разследване, приложими в сферата на организираната престъпност, трябва да се прибягва единствено при най-тежките нарушения.

2.1

Настоящото предложение за директива подсилва настоящата рамка, целяща наказателно преследване на подправянето на парични знаци както на еврото, така и на другите валути. Като допълва за територията на ЕС разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г., която изисква държавите членки да бъдат договарящи страни, настоящото предложение заменя Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета, самото то изменено с решението от 2001 г. (2001/888/ПВР), към което добавя някои важни разпоредби.

2.2

Негова цел е борбата срещу явлението „forum shopping“ на което, според оценката на въздействието, изглежда се подчинява стратегията на престъпните мрежи, в търсене на законодателството с най-малка строгост. За тази цел и въз основа на член 83, параграф 1 от ДФЕС, с предложението се установява общ минимален праг на наказанието, изразяващ се в най-малко шест месеца лишаване от свобода за производство и разпространяване на подправени парични знаци (за суми над 10 000 евро). В същото време вече предвидената в случай на производство максимална присъда от най-малко осем години лишаване от свобода разширява обхвата си и до случаите на разпространение (за суми над 5 000 евро).

2.3

Когато нарушенията са извършени за облагодетелстване на юридически лица, те ще подлежат на санкции, вариращи от лишаване от дадено преимущество или държавна помощ, до закриване.

2.4

Настоящото предложение прави по-строга настоящата рамка и по отношение на процесуалното право. Службите, занимаващи се с разследване и преследване, могат да прибягват до способите за разследване, използвани в борбата с организираната престъпност или други форми на тежка престъпност. Освен това съдебните власти ще са длъжни да предават по време на производството образци на иззетите подправени парични знаци за технически анализ за откриване на фалшификати в обращение.

2.5

Накрая, в предложението се предвижда, че всяка държава членка, чиято парична единица е еврото, трябва да разполага с универсална компетентност по отношение на свързаните с еврото престъпления, извършени извън територията на Европейския съюз, ако извършителят е на територията на тази държава членка или ако подправените евробанкноти, свързани с престъплението, са открити в нея.

3.1

Макар и да признава, че подправянето на еврото, което се извършва с все по-сложни и усъвършенствани средства, е тревожно явление, срещу което е важно да се води ефективна борба, ЕИСК изразява сериозни резерви както по отношение на съдържанието, така и на обосновката на настоящата инициатива.

3.2

Посочвайки липсата на научни данни, за което свидетелства оценката на въздействието, ЕИСК не е убеден от аргумента „forum shopping“, въз основа на който Комисията е изготвила предложението си за директива. Според него не е сигурно, че разликата в размера на наказанията в рамките на ЕС обяснява по какъвто и да било начин увеличаването на броя на подправените парични знаци, нито че националното законодателство в областта на наказателното правоприлагане приоритетно определя избора на мястото на действие на фалшификаторите. За да се обясни местоположението на печатниците за подправени парични знаци, трябва да се вземат под внимание други фактори от материално или логистично естество.

3.3

Също така при липсата на точен анализ в подкрепа на твърдението, че разликата в размера на наказанията в рамките на ЕС би била в ущърб на правоприлагането и съдебното сътрудничество и на ефикасността на борбата срещу подправянето на пари в трети страни, ЕИСК си задава въпроси относно самите основания на настоящото предложение за директива.

3.4

Освен това Комитетът държи да подчертае, че мерките, взети въз основа на тези аргументи, биха създали един особено тежък репресивен механизъм. Освен че определя всички нарушения, свързани с подправянето, и че установява минимални, но и максимални наказания по отношение на нарушението, свързано с разпространение, предложението за директива засяга и ключови аспекти на компетентността и процедурата.

3.5

ЕИСК си задава въпроси най-вече относно наличието на тези разпоредби, свързани с компетентността и процедурата, които излизат извън посоченото в обяснителния меморандум на предложението и позволеното от член 83, параграф 1 от ДФЕС, а именно, създаването на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на наказанията“. Още повече, че в него се отбелязва, че разпоредбите, предвиждащи прилагането на извънредни мерки, са с изключително широк репресивен обхват, тъй като водят до създаването на универсална компетентност (която по дефиниция е дерогационна спрямо общите решения) както по отношение на престъпленията, свързани с подправяне на еврото, така и на прилагането на съществуващите във връзка с организираната престъпност способи за разследване.

3.6

Според ЕИСК последното създава най-много затруднения. Не се прави разграничение в зависимост от тежестта на нарушенията, определени в предложението за директива, за да се оправдае прибягването до способи на разследване, използвани спрямо организираната престъпност. Комитетът смята, че такава разпоредба крие риск от сериозно изкривяване на принципа на пропорционалност и нарушаване на основните права (1).

3.7

Загрижен за предотвратяването на някои отклонения, ЕИСК държи да напомни на европейския законодател необходимостта да се вземат предвид всички държави членки и техните демократични традиции, били те отдавна или наскоро създадени, и тяхната чувствителност спрямо зачитането на индивидуалните свободи.

3.8

По-общо погледнато ЕИСК припомня, че изграждането на европейско наказателно пространство изисква едновременното укрепване на правата на защитата, по-специално в рамките на Евроюст и Европол, с цел да се отговори на изискването за спазване на основните права, залегнали в договорите (член 67, параграф 1 и член 83, параграф 3 от ДФЕС).

3.9

Като институция, представляваща европейското гражданско общество, ЕИСК обръща внимание на факта, че извършителите на нарушения могат да бъдат добросъвестни граждани, които, след като са получили без да знаят подправени пари, са принудени да се освободят от тях. Посочвайки, че съществува риск от налагане на непропорционални мерки на тези хора, които от жертви неволно се превръщат в „престъпници“, Комитетът смята, че освен поведението, изключително важен елемент, който трябва да се вземе предвид, е намерението – нещо, което не е достатъчно подчертано в съображенията на предложението за директива.

3.10

ЕИСК признава, че степенуването на наказанията, предвидени в настоящото предложение, в зависимост от размера на иззетата сума (по-специално член 5, параграф 2), дава възможност за частично съобразяване с гореописаните случаи. Въпреки това той продължава да смята, че в предложението не е избегнат рискът от сериозни нарушения на индивидуалните свободи. То сякаш не отчита многообразието на традиции и правни системи в рамките на ЕС и, по-специално, спецификата на системите за разследване, при които разследваното лице, включително в случаите на леки престъпления, може да престои в полицейския арест доста дълго, докато му започне делото.

4.1

По отношение на разпоредбата за установяване на минимален праг от шест месеца лишаване от свобода (член 5, параграф 4 от предложението) и при положение, че тя е водещата мярка на предложението, от която се очаква да се даде отговор на аргумента за търсенето на най-благоприятната правна система, ЕИСК поставя под въпрос полезността ѝ, тъй като директива, която по дефиниция е насочена към законодателя, а не към съдията, не може да наложи действителното произнасяне на присъдата. Във връзка с това ЕИСК със задоволство отбелязва, че в обяснителния меморандум на предложението се припомнят принципите на необходимото индивидуализиране на наказанието – принцип, утвърден от Съда на Европейския съюз – и на пълната свобода на преценка на съдията.

4.2

Комитетът желае също да добави, че предложението за минимално наказание, дори и незадължително, е в противоречие с правната традиция на някои държави членки, които не предвиждат минимални наказания, с изключение на случаите, в които произнасянето на присъда е задължително.

4.3

Текстът на член 9 на предложението би трябвало да се измени, както следва: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената или службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, разполагат с ефективни способи за разследване, като например използваните в случаи, свързани с организираната престъпност или с други тежки престъпления“.