Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2012/C 180/12

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„FIN GRAS“/„FIN GRAS DU MÉZENC“

ЕО №: FR-PDO-0005-0545-30.03.2006

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1.   Наименование:

„Fin gras“/„Fin gras du Mézenc“

2.   Държава-членка или трета държава:

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна:

3.1.   Вид продукт:

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Право на защитено наименование за произход „Fin gras“ или „Fin gras du Mézenc“ има само говеждото месо от юници на възраст не по-малко от 24 месеца или от кастрирани мъжки говеда на възраст не по-малко от 30 месеца.

Става въпрос за сезонен продукт. Животните се колят от 1 февруари до 31 май включително, след като са преминали бавно зимно угояване в обора при използване главно на сено.

Извършва се стриктен подбор на живите животни през различни етапи от живота им, по-специално преди етапа на угояване и в края на угояването, въз основа на критерии, свързани с развитието на скелета и мускулите им, степента на угояване, установена чрез натиск, техните функционални способности и общия им външен вид.

Характеристиките на кланичните трупове и на месото са свързани с бавното и постепенно угояване със сеното от Mézenc и със стриктния подбор на живите животни на различни етапи от живота им.

Кланичните трупове трябва да имат следните характеристики:

Цветът на месото е от яркочервен до пурпурночервен. То е прошарено (т.е. с жилки междумускулна тлъстина). Месото се предлага охладено, с изключение на охладеното размразено месо.

В зависимост от това дали се предлага сурово, задушено или печено на скара, месото е крехко до много крехко, гладко и сочно, с интензивен и траен вкус и аромат.

Нарязването на месото на парчета се извършва при продажбата на крайния потребител.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти):

Не се прилага.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход):

Начинът на отглеждане на говедата е предимно чрез паша, което предполага ограничена обща гъстота в стопанството и минимална площ от 70 ара ливади за пасище и фураж на животно.

Начинът на отглеждане на говедата спазва ежегодното редуване паша/обор и позволява да се използва максимално потенциалът на природната среда, характеризираща се с дълги и сурови зими. Животните пасат най-малко от 21 юни до 21 септември. Те използват естествените пасища, както и вторичните ливадни култури. Животните остават в обора най-малко от 30 ноември до 30 март. През този период им се дава толкова сено, колкото поискат.

Основната храна на животните се състои само от пасищна трева или сено.

Ливадите и пасищата, използвани за хранене на животните, са разположени в географския район и се състоят изключително от естествена растителност, характерна за Mézenc. Ливадите се поддържат редовно и торенето е съобразено с оглед на запазването на разнообразната растителност. Сеното, получено само от първо косене, се суши на ливадата и се складира отделно от другите видове сено, които може да се намират в стопанството.

По време на последното угояване животното се храни главно със сено, подбрано от говедовъда заради своето качество. Животните се хранят поотделно от корито. Сеното, използвано на този етап на угояването, трябва да се дава най-малко четири пъти на ден след почистване на остатъците. За балансиране на фуража се разрешава използването на ограничено количество хранителна добавка от растителен произход, състояща се от четири суровини, от които поне две зърнени култури, с определена хранителна стойност. Количеството на хранителната добавка не може да надхвърля 700 g на 100 kg живо тегло на говедо.

3.5.   Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Отелване, отглеждане, угояване, клане.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Не се прилага.

3.7.   Специфични правила за етикетиране:

По веригата до крайния дистрибутор кланичният труп и разфасовките от него са снабдени с етикет, в който се посочват най-малко следните данни:

4.   Кратко определение на географския район:

Географският район включва следните кантони и общини:

5.   Връзка с географския район:

5.1.   Специфична характеристика на географския район:

Географският район е разположен на източната граница на Централния масив, недалече от Puy en Velay, и съвпада с платото Mézenc.

Този географски район се характеризира с влиянието на платото Mézenc върху говедовъдството, изразяващо се в развитието на специфични практики на отглеждане и угояване на базата на паша и сено от терени с надморска височина от 1 100 m до 1 500 m. Освен това районът се характеризира с практиките на клане на говедата за „Fin gras“ и с практиките на превоз на животните до кланиците, придружавани от говедовъдите.

Високопланинските терени са хълмисти, като морфологичната и геологична единица носи белезите на древна вулканична дейност, а почвите са дълбоки и слабо киселинни.

Климатът е континентален със средиземноморско влияние. Краят на юни и целият юли се характеризират с недостиг на вода и високи температури, което ги прави благоприятни за сенокоса на ливадите от масива на Mézenc. Тези природни условия допринасят за развитието на разнообразна и специфична растителност на този масив и за сенокоса на необичайна надморска височина.

Пасищата на Mézenc са прочути със своето качество още от ХVIII век. В един „опис на флората от ливадите и пасищата на Mézenc“, изготвен през 1995 г., се съдържат данни за забележително разнообразната растителност, типична за прохладния планински климат (виолетка, кървавиче, див планински копър, ливадина). Анализ на сеното от Mézenc потвърди категорично неговата хранителна стойност, която е много по-голяма от средните стойности на различните видове планинско сено, установени от INRA (Национален институт за агрономически изследвания). Дивият планински копър (Meum Athamanticum Jacq.), наречен от местното население „Cistre“, е емблематичен за ливадите на Mézenc. Специфичното разположение на Mézenc, където се коси до 1 500 m надморска височина, дава възможност на това растение да попадне в сеното и да бъде погълнато от животните (които го отказват в прясно състояние). То придава на сеното особена привлекателност. В другите планински масиви това растение се намира на летните пасища, така че не се поема от животните.

В района се е развила оригинална система на селскостопанско производство, при която се използват ливади за отглеждането на говеда на високопланински терени (с надморска височина над 1 100 m), запазени на други места за летни пасища.

Животното не се отглежда, за да достигне максималните си възможности за растеж, а за оптимално използване на наличните фуражни ресурси. Растежът на животните е равномерен, тъй като през лятото на пасището почти никога няма недостиг на трева, предизвикан от продължителни периоди на суша. Отлагането на тлъстина е равномерно, въпреки че е по-силно изразено през последния етап.

Говедовъдите от района са разработили специфични практики на сенокос с изсушаване на тревата на ливадите и така за периода на угояване получават сено с най-високо качество. Животните, подбрани за този начин на отглеждане, трябва да имат морфология, която да дава възможност за бавно зимно угояване със сено. За целта говедовъдите извършват подбор на своите животни през целия им живот въз основа на критерии, свързани с развитието на мускулите и на скелета, функционалните способности, податливостта на угояване и общия външен вид. При влизане в обора те трябва да имат достатъчно малка степен на угояване, която да даде възможност за бавно окончателно угояване със сено през зимния период.

Само няколко животни се подбират всяка година от всяко стопанство за производството на „Fin gras“ или на „Fin gras du Mézenc“. Бавното зимно угояване със сено в течение на не по-малко от 110 дни, считано от влизането на животното в обора, което става най-късно в началото на ноември, е етап, през който животните се хранят поотделно, а не на групи, като им се дава подбрано сено с оглед да се постигне максимално поглъщане на сено. В обора храненето на всяко животно е съобразено със степента на угояване и очакваната дата на продажба. Традиционното угояване на говедото за „Fin gras“ дава възможност за натрупване на покривна тлъстина, която предпазва кланичния труп от окислителните процеси при зреенето. Това прави кланичните трупове пригодни за продължителен период на зреене (до 20 или 30 дни) без настъпване на промяна.

Клането на говедата за „Fin gras“ включва традиционни практики, които позволяват да се запази пригодността на месото за продължително узряване. По-специално, пръскането на кланичните трупове с вода е забранено, освен при случайно замърсяване; забранено е и отстраняването на външния слой тлъстина. Узряването на кланичните трупове става без рязко охлаждане.

За обозначение на това специфично говеждо месо се използва както традиционното наименование „Fin gras“, така и традиционното наименование „Fin gras“, придружено от географското наименование „Mézenc“.

5.2.   Специфична характеристика на продукта:

Месото се получава от животни, хранени с трева и сено от високопланински терени, запазени на други места за летни пасища.

Кланичните трупове са покрити с фин до тънък пласт тлъстина без отделни натрупвания. Външната тлъстина е бяла до кремавобяла. Месото е на цвят от яркочервен до пурпурночервен. То е прошарено (т.е. с жилки междумускулна тлъстина).

Месото със защитено наименование „Fin gras“ или „Fin gras du Mézenc“ притежава специфични характеристики, свързани с растенията, поглъщани на платата или в животновъдното стопанство. Това е доказано чрез дегустации на сурово и топлинно обработено месо, както и чрез лабораторни анализи.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ):

Надморската височина, както и геологичните и климатичните условия на платото Mézenc дават възможност за развитието на разнообразна растителност, особено подходяща за производството на сено с отлично качество, което се суши на ливадите. Изследванията са доказали наличието на връзка между терпеновите профили на сеното, произведено в Mézenc (в което емблематичното растение е дивият планински копър), и терпеновия профил на тлъстините на месото.

Характерна особеност на това производство е бавното зимно угояване, основаващо се на използването на сено с отлично качество и привлекателност, което дава възможност за оптимално угояване на животните след 110 дни престой в обора. Те поглъщат големи количества сено благодарение на установените практики на хранене.

Индивидуалното хранене на тези животни и грижливият подбор на характеристиките им през целия им живот, имащ за цел запазването само на онези, които са най-пригодени за бавно угояване със сено, позволяват да се получат от тях изключителни животни за производството на вкусно месо.

Характеристиките на продукта са свързани едновременно с условията на средата и с естествената растителност, дължаща се на тях, но също така и с условията на отглеждане, създадени в тази среда (производство на висококачествено сено, подбор на животните, бавно зимно угояване със сено и т.н.). Бавното угояване със сено на възрастни животни дава възможност да се получи бяла покривна тлъстина и кланични трупове с фин до тънък пласт тлъстина (без отделни натрупвания), което е много съществено за получаването на прошарения вид на това месо и на характерния му вкус.

Ограничената продължителност на превоза към кланиците и благоприятните за продукта практики по цялата дължина на кланичната верига позволяват да се запазят специфичните характеристики и пригодността за узряване на кланичните трупове.

Говедовъдите, кланичните обекти и месарниците са неразривно свързани звена на сектора, даващи възможност за производството на „Fin gras du Mézenc“. На практика този продукт се продава в традиционните търговски канали: местните месарници се обръщат за клане на животните, подбрани от тях в стопанствата, към кланиците, които са разположени най-близо до собствените им пунктове за продажба. Представяния на украсени животни за Великден се организират и в наши дни пред месарниците. Изложенията за угоени животни, продължаващи и до днес, събират различните звена от това сезонно производство, чиято репутация е доказана.

Препратка към публикуваната спецификация:

(Член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

http://agriculture.gouv.fr/IMG/pdf/CDC_Fin_gras_du_Mezenc.pdf

(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.