23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/34

P7_TA(2012)0476

Система от юрисдикции за разрешаване на патентни спорове

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2012 г. относно система от юрисдикции за разрешаване на патентни спорове (2011/2176(INI))

(2015/C 434/04)

Европейският парламент,

—

като взе предвид Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (1),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (COM(2011)0215),

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод (COM(2011)0216),

—

като взе предвид Становище на Съда на Европейския съюз 1/09 от 8 март 2011 г. (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по конституционни въпроси (A7-0009/2012),

A.

като има предвид, че съществуването на ефективна патентна система в Европа е необходимо условие за стимулиране на растежа чрез иновации и за подпомагане на европейския бизнес, по-специално на малките и средни предприятия (МСП), да се справи с икономическата криза и конкуренцията в световен мащаб;

Б.

като има предвид, че съгласно Решение 2011/167/ЕС на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита на Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство беше разрешено да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита чрез прилагане на съответните разпоредби, съдържащи се в Договорите;

В.

като има предвид, че на 13 април 2011 г., въз основа на решението на Съвета за разрешаване на такова сътрудничество, Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита и предложение за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод;

Г.

като има предвид, че на 8 март 2011 г. Съдът на Европейския съюз представи своето становище относно предложението за Съд за европейски и общностни патенти, като повдигна въпроса относно неговата несъвместимост със законодателството на Съюза;

Д.

като има предвид, че ефективната единна патентна защита може да бъде осигурена единствено чрез функционираща система за патентно съдопроизводство;

Е.

като има предвид, че след представянето на становището на Съда на Европейския съюз държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, се ангажираха със създаването на Единен съд за патентите чрез международно споразумение;

Ж.

като има предвид, че в този контекст се наблюдава съществена разлика между обикновените международни споразумения и учредителните договори на Европейския съюз, тъй като последните установиха нов правен ред със собствени институции, в полза на който държавите ограничиха суверенните си права в най-широки области и на който субект са не само държавите членки, но и техните граждани, като пазители на този правен ред са Съдът на Европейския съюз и обикновените съдилища и юрисдикции на държавите членки;

З.

като има предвид, че Единният съд за патентите трябва да зачита и прилага изцяло законодателството на Съюза, в сътрудничество със Съда на Европейския съюз, какъвто е случаят с всеки национален съд;

И.

като има предвид, че Единният съд за патентите следва да се опира на съдебното практика на Съда на Европейския съюз, като изисква преюдициални заключения в съответствие с член 267 от ДФЕС;

Й.

като има предвид, че зачитането на върховенството и правилното прилагане на законодателството на Съюза следва да бъде гарантирано въз основа на членове 258, 259 и 260 от ДФЕС;

K.

като има предвид, че Единният съд за патентите следва да бъде част от съдебната система на договарящите държави членки, с изключителни правомощия за европейски патенти с единно действие и за европейски патенти, в които се посочват една или повече договарящи се държави членки;

Л.

като има предвид, че съществуването на ефикасна система от съдилища изисква децентрализирана първа инстанция;

M.

като има предвид, че ефикасността на системата за съдопроизводство зависи от качеството и опита на съдиите;

Н.

като има предвид, че следва да има един набор от процедурни правила, приложими за производството пред всички отдели и инстанции на съда;

O.

като има предвид, че Единният съд за патентите следва да се стреми да предоставя висококачествени решения без необосновани процедурни забавяния и че следва да помага по-конкретно на МПС да защитават своите права или да се защитават срещу необосновани искове или патенти, които оправдават отмяна;

1.

Призовава за създаването на единна система за патентно съдопроизводство, тъй като фрагментираният пазар на патенти и неравенствата при прилагането на законодателството възпрепятстват новаторството и напредъка по отношение на вътрешния пазар, усложняват използването на патентната система, струват скъпо и възпрепятстват ефективната закрила на патентните права, по-специално на МСП;

2.

Насърчава държавите членки да завършат преговорите и да ратифицират международното споразумение („Споразумението“) между държавите членки („Договарящите се държави-членки“) за създаването на Единен съд за патентите („Съда“) без необосновано забавяне и насърчава Испания и Италия да обмислят присъединяването си към процедурата на засилено сътрудничество;

3.

Настоява, че Съдът на Европейския съюз, в качеството на пазител на правото на Съюза, трябва да гарантира единен правен ред на Съюза и върховенство на законодателството на Съюза в този контекст;

4.

Счита, че държавите членки, които още не са взели решение за участие в засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита, могат да участват в единната система за патентно съдопроизводство с оглед на европейски патенти, валидни на тяхна територия;

5.

Подчертава, че приоритет на Единния съд за патентите следва да бъде повишаването на правната сигурност и подобряването на правоприлагането за патентите при поддържане на подходящо равновесие между интересите на притежателите на права и заинтересованите страни;

6.

Подчертава необходимостта от ефективна система за съдопроизводство по отношение на разходите и финансирана по такъв начин, че да гарантира достъпа до правосъдие на всички притежатели на патенти, по-конкретно за малките и средните предприятия, физическите лица и организациите с нестопанска цел;

Общ подход

7.

Признава, че създаването на съгласувана система за патентно съдопроизводство в държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, следва да бъде постигнато с помощта на Споразумението;

8.

Съответно подчертава, че:

i)

договарящите се държави членки могат да бъдат единствено държави-членки на Европейския съюз;

ii)

Споразумението следва да влезе в сила, когато най-малко тринадесет договарящи се държави членки са ратифицирали споразумението относно европейска система за решаване на патентни спорове, включително трите държави членки, в които е бил в сила най-големият брой европейски патенти в годината, предшестваща годината, в която се е състояла дипломатическата конференция за подписването на Споразумението;

iii)

Съдът следва да бъде съд, общ за договарящите се държави членки, и да подлежи на същите задължения като всеки национален съд с оглед съблюдаване на законодателството на Съюза; в този смисъл, например, Съдът си сътрудничи със съда на Европейския съюз, като се прилага член 267 от ДФЕС;

iv)

Съдът следва да действа в съответствие с корпуса на правото на Съюза и да зачита неговото върховенство; в случай на нарушаване на правото на Съюза от страна на Апелативния съд договарящите се държави членки следва да носят обща отговорност за щети, понесени от страните по съответната процедура; следва да се прилагат производствата за нарушения срещу всички договарящи се държави членки съгласно членове 258, 259 и 260 от ДФЕС;

9.

Приветства създаването на Център за патентно посредничество и арбитраж в рамките на Споразумението;

Структура на системата за патентно съдопроизводство

10.

Счита, че една ефективна система на съдилища и съдопроизводство трябва да бъде децентрализирана, и изразява становището, че:

i)

Системата на съда за съдопроизводство следва да се състои от първа инстанция („Първоинстанционен съд“) и апелативна инстанция („Апелативен съд“); за да бъдат избегнати случаи на неефективност и твърде дълги производства, не следва да бъдат добавяни други инстанции;

ii)

децентрализираната първа инстанция следва да се състои, в допълнение към централното отделение, от местни и регионални отделения;

iii)

по нейно искане в договаряща държава следва да бъдат създадени допълнителни местни отделения, когато във въпросната договаряща държава са заведени повече от 100 патентни дела за календарна година в продължение на три последователни години преди или след датата на влизане в сила на Споразумението; в допълнение към това предлага броят на отделенията в една договаряща държава членка да не бъде повече от четири;

iv)

по тяхно искане следва да бъде създадено регионално отделение за две или повече договарящи държави членки;

Състав на Съда и квалификации на съдиите

11.

Подчертава, че ефикасността на системата за съдопроизводство зависи преди всичко от качеството и опита на съдиите;

12.

В този смисъл:

i)

признава, че съставът на Апелативния съд и на Първоинстанционния съд следва да бъде многонационален; подчертава, че съставът им трябва да отчита съществуващите съдебни структури, като се има предвид при все това, че върховната цел е въвеждането на нов, действително единен съд; поради това предлага в най-кратък срок съставът на местните отделения да стане многонационален, като могат да бъдат допуснати обосновани дерогации от този принцип, след приемане от страна на административната комисия на максимален преходен период от пет години, като същевременно трябва да се гарантира, че равнището на качеството и ефективността на съществуващите структури не е накърнено; счита, че периодът от пет години следва да бъде използван за интензивно обучение и подготовка на съдиите;

ii)

вярва, че Съдът следва да бъде съставен от съдии, които са с юридическа и техническа подготовка; съдиите следва да осигуряват най-високите стандарти на компетентност и доказани способности в областта на патентните спорове и антитръстовото право; тази подготовка следва да бъде доказана, наред с другото, чрез съответен трудов опит и професионално обучение; съдиите с юридическа подготовка следва да притежават квалификациите, необходими за назначаване на съдебни длъжности в договаряща държава членка; съдиите с техническа подготовка следва да имат университетска степен и професионална компетентност в областта на технологиите, както и познания в областта на гражданското и гражданското процесуално право;

iii)

предлага, след като разпоредбите на Споразумението относно състава на Съда влязат в сила, те да не бъдат изменяни, освен ако целите на системата за съдопроизводство, т.е. възможно най-високото качество и ефективността, не могат да бъдат постигнати поради тези разпоредби; предлага решенията относно състава Съда да бъдат вземани от компетентния орган с единодушие;

iv)

счита, че споразумението следва да съдържа защитни клаузи, които да гарантират, че съдиите могат да изпълняват функциите си единствено, ако тяхната неутралност не е поставена под въпрос, особено ако са били членове на отделенията по жалбите към националните патентни ведомства или на Европейското патентно ведомство;

Процедура

13.

С оглед на процедурните въпроси счита, че:

i)

следва да има един набор от процедурни правила, приложими за производството пред всички отдели и инстанции на Съда;

ii)

производството в Съда, състоящо се от писмена, предварителна и устна фаза, въвежда елементите на гъвкавост, счетени за подходящи, като се отчитат целите за бързина и ефективност на производството;

iii)

езикът на производството в местно или регионално отделение следва да бъде официалният език на договарящата държава-членка, в която се намира съответното отделение, или официалният език, посочен от договарящите държави-членки в едно и също регионално отделение; страните следва да имат правото да изберат за език на производството езика, на който е издаден патента, след одобрение от страна на компетентното отделение; езикът на производството в централното отделение е езикът, на който е издаден съответният патент; езикът на производството в апелативния съд е езикът на производството в Първоинстанционния съд;

iv)

Съдът следва да има правомощието да издава предварително разпореждане с цел предотвратяване на предстоящо нарушение и забрана за продължаването на предполагаемо нарушение; при все това, това правомощие не бива да води до несправедливо подбиране на най-благоприятното за случая съдилище; както и

v)

страните следва да се представляват единствено от адвокати, които имат разрешение да практикуват в съд на която и да било от договарящите държави членки; представителите на страните могат да бъдат подпомагани от патентни адвокати, които следва да имат право да се изказват по време на разглеждане на дело в Съда;

Юрисдикция и действие на решенията на Съда

14.

Подчертава, че:

i)

Съдът следва да има изключителната юрисдикция по отношение на европейските патенти с единно действие и за европейски патенти, в които се посочват една или повече договарящи се държави членки; за тази цел следва Регламент (ЕО) № 44/2001 да бъде изменен (3);

ii)

ищецът следва да заведе иск в местното отделение в договарящата държава членка, в която се е случило или може да се случи действителното нарушение, или по местоживеене на ответника или където ответникът притежава обект, или в регионалното отделение, в което участва договарящата държава членка; в случай че в съответната договаряща държава членка няма местно отделение и не участва в регионално отделение, ищецът завежда иска в централното отделение; страните следва да разполагат със свободата да се споразумеят в кое отделение на Първоинстанционния съд (местно, регионално или централно) може да бъде заведен иск;

iii)

в случаите на насрещни искове за прекратяване на действието, местното или регионалното отделение следва да може да продължи със съдопроизводството по иска за нарушение, независимо дали отделението завежда и насрещния иск или отнася насрещния иск за решение към централното отделение;

iv)

след като вече са влезли в сила, правилата относно юрисдикцията на Съда не следва да бъдат изменяни, освен ако целите на системата за съдопроизводство, т.е. възможно най-високото качество и ефективността, не могат да бъдат постигнати поради тези правила относно юрисдикцията; предлага решенията относно юрисдикцията на Съда да бъдат вземани от компетентния орган с единодушие;

v)

решенията на всички отделения на Първоинстанционния съд, както и решенията на Апелативният съд следва да подлежат на изпълнение във всяка договаряща държава членка, без необходимост от деклариране на изпълняемостта;

vi)

връзката между споразумението и Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да бъде пояснена в споразумението;

Материално право

15.

Счита, че Съдът следва да основава решенията си върху правото на Съюза, на Споразумението, на Европейската патентна конвенция (ЕПК) и на националното право, прието в съответствие с ЕПК, на разпоредбите на международни споразумения, които са приложими спрямо патентите и имат обвързваща сила за всички договарящи държави-членки, както и на националното право на договарящите държави-членки, в светлината на правото на приложимото право на Съюза;

16.

Подчертава, че Европейският патент с единно действие следва да предоставя на притежателя си и правото да предотвратява пряката или косвена употреба на изобретението от нямаща неговото съгласие трета страна, на териториите на договарящите държави-членки, че притежателят следва да има право на компенсация за щетите в случаи на неправомерна употреба на изобретението, както и че притежателят следва да има правото да си възстанови било изгубената поради нарушението печалба и други загуби, било съответната такса за разрешително, било печалбата, произлязла от неправомерната употреба на изобретението;

o

o o

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 53.

(2)  ОВ C 211, 16.7.2011 г., стр. 2.

(3)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“) (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).