23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/17

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб — Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (СOM(2010)0343),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела — Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид Споразумението относно техническите бариери пред търговията (Споразумението ТБТ), прието през 1994 г. като част от уругвайския кръг от многостранни търговски преговори съгласно ГАТТ (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са й предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО) (2) (Регламент за пречките пред търговията),

—

като взе предвид Доклада относно световните инвестиции от 2011 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие,

—

като взе предвид докладите на ОИСР, СТО и Конференцията на ООН за търговия и развитие относно търговските и инвестиционните мерки на Г-20 (от средата на октомври 2010 г. до април 2011 г.),

—

като взе предвид политическата рамка за инвестиции (ПРИ) на ОИСР,

—

като взе предвид своята позиция от 13 септември 2011 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на определени насоки относно официално подкрепяните експортни кредити (3),

—

като взе предвид предишните си резолюции, по-конкретно резолюцията от 13 октомври 2005 г. относно перспективите пред търговските отношения между ЕС и Китай (4), резолюцията от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ (5), резолюцията от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия (6), резолюцията от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Меркосур с оглед сключване на междурегионално споразумение за асоцииране (7), резолюцията от 22 май 2007 г. за глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността (8), резолюцията от 19 юни 2007 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Русия (9), резолюцията от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (10), резолюцията от 24 април 2008 г. относно „Към реформа на Световната търговска организация“ (11), резолюцията от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай (12), резолюцията от 26 март 2009 г. относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (13), резолюцията от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка (14), резолюцията от 17 февруари 2011 г. относно Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (15), резолюцията от 6 април 2011 г. относно европейската политика в областта на международните инвестиции (16), позиция от 10 май 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави (17), резолюцията от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (18), резолюцията от 11 май 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Япония (19), резолюцията от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада (20) и резолюцията от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (21),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Доклад за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите — Сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС за постигането на по-добър достъп до пазара: приоритети за действие с оглед премахването на пречките пред търговията“ (COM(2011)0114),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите (22),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно план за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране (COM(2011)0870),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Доклад за пречките пред търговията и инвестициите за 2012 г.“ (COM(2012)0070),

—

като взе предвид доклада на МФК/Световната банка, озаглавен „Условия за стопанска дейност през 2012 г.: извършване на стопанска дейност в един по-прозрачен свят“ (наричан по-нататък „Doing Business 2012 index“),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно привлекателността на инвестициите в Европа (23),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7–0367/2012),

A.

като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Лисабон общата търговска политика (ОТП) включва, съгласно член 207 от ДФЕС, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и попада в рамките на изключителна компетентност на ЕС; като има предвид, че държавите членки могат да договарят и да сключват двустранни инвестиционни споразумения, само когато са оправомощени за това от Съюза; като има предвид, че одобрението на Парламента се изисква за всички търговски и инвестиционни споразумения, договорени от Комисията от името на Съюза;

Б.

като има предвид, че според доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие за 2011 г. ЕС продължава да бъде ключова дестинация, която привлича ПЧИ; като има предвид, че за сметка на това данните на Евростат показват, че общият изходящ поток на ПЧИ на ЕС-27 е спаднал с 30 % през 2008 г., с нови 28 % през 2009 г. и с още 62 % през 2010 г.;

В.

като има предвид, че съгласно индекса на Световната банка „Doing Business 2012“ държавите членки са само 40 % (а членовете на еврозоната едва 26 %) от 35-те водещи страни по отношение на предприемачеството на световно равнище;

Г.

като има предвид, че според изчисленията на Комисията 99 % от всички предприятия в ЕС са малки и средни предприятия (МСП), и като има предвид, че 92 % от тези МСП са микропредприятия с персонал от 1 до 9 души, 6,7 % са малки предприятия с персонал от 10 до 49 души и 1,1 % са средни предприятия с персонал от 50 до 249 души; като има предвид, че МСП са 23 милиона на брой и формират гръбнака на икономиката на Съюза, като осигуряват две трети от работните места в частния сектор;

Д.

като има предвид, че микропредприятията, малките и средните предприятия (ММСП) са разнообразни по характер и имат различни нужди, произтичащи от специфичното естество на индустриалния сектор или сектора на услугите, в който работят, държавата членка или дори региона, от който работят, техния размер, бизнес модел, предприемаческа култура и бизнес среда, независимо дали в международен план или в рамките на единния пазар; като има предвид, че те се сблъскват с коренно различни предизвикателства по време на съответните си бизнес цикли;

Е.

като има предвид, че липсата на финансиране, заедно с по-слабия предприемачески дух отколкото в другите индустриализирани икономики, остава едно от основните предизвикателства за конкурентоспособността и предприемачеството на предприятията в ЕС, и като има предвид, че трайната регулаторна разпокъсаност и бюрокрацията продължават да ограничат капацитета на МСП, особено на малките предприятия и микропредприятията, за приспособяване към икономика с ефикасно използване на енергията и ресурсите и за разширяване на дейността им към пазари извън тяхната държава както в рамките на единния пазар, така и в световен мащаб;

Ж.

като има предвид, че 44 % от МСП са отчели липсата на адекватна информация като важна пречка пред интернационализацията;

З.

като има предвид, че колебанията на европейските МСП да развиват дейност в международен мащаб се дължат основно на липсата на проучване или на предварително проучване на техните възможности за износ;

И.

като има предвид, че значителен брой европейски МСП са ангажирани с международни дейности по износ (25 % от всички), и като има предвид, че само 13 % от европейските МСП упражняват дейност на пазарите извън ЕС и само 4 % от неактивните в международен план МСП имат конкретни планове за започване на международни дейности в обозримото бъдеще; като има предвид, че някои МСП нямат възможност за интернационализация поради своя бизнес профил и размер;

Й.

като има предвид, че само 10 % от микропредприятията използват вече съществуващите повече от 300 на брой програми за държавна подкрепа, и като има предвид, че големият брой програми за подкрепа затруднява МСП да определят и използват помощта, която понастоящем е налице;

К.

като има предвид, че европейските МСП са особено засегнати от световната икономическа и финансова криза, и като има предвид, че тяхната интернационализация извън рамките на единния пазар също следва да бъде насърчавана;

Л.

като има предвид, че през последните две години почти една трета от МСП, които са кандидатствали за банков кредит, не са получили такъв или са получили по-малко от поисканото, и като има предвид, че най-високият процент на отказ е отчетен при микропредприятията;

M.

като има предвид, че Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) е позволила на финансовите институции да предоставят 30 милиарда евро нови финансови средства на над 3 15  000 МСП през периода 2007 — 2013 г.; и като има предвид, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е предоставила заеми на МСП на обща стойност около 40 милиарда евро, от които са се възползвали над 2 10  000 МСП през периода 2008 — 2011 г.;

Н.

като има предвид, че предложената от Комисията нова Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) ще предостави на предприятията и МСП Инструмент за гарантиране на заемите, който предлага гаранции за финансиране на дългове чрез обикновени заеми, подчинени заеми или заеми под условие или лизинг с цел намаляване на специфичните трудности, пред които са изправени МСП при достъпа си до финанси за техния растеж, ще предложи секюритизация на портфейлите дългово финансиране на МСП с цел набиране на допълнително дългово финансиране за МСП и ще действа от 2014 до 2020 г., като е планиран бюджет от 2,5 милиарда евро;

O.

като има предвид, че опитът на държавите членки в областта на политиката за подкрепа на интернационализацията на МСП и микропредприятията, както и на институциите на гражданското общество (търговски камари, сдружения на работодателите и др.) представлява важен капитал от извлечени поуки на разположение с цел разработване на нови ефикасни и успешни политики в тази област;

П.

като има предвид, че политиката, провеждана на европейско равнище, за подкрепа на МСП следва да бъде субсидиарна, допълнителна и допълваща към съществуващата политика, да носи европейска добавена стойност, да избягва дублиранията и припокриванията с действащите програми на национално, регионално и местно равнище и да оптимизира програмната и оперативната координация;

Р.

като има предвид, че Докладът на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите изброява примери за това как достъпът на ЕС до пазари в различни държави по света, включително индустриализирани икономики и основни бързоразвиващи се икономики в СТО, бива ограничен по-скоро чрез различни нетарифни бариери отколкото чрез търговски мита, които като цяло биват отменени в значителна степен с напредването на глобализацията; като има предвид, че правилата на СТО забраняват необоснованите нетарифни бариери;

С.

като има предвид, че винаги когато е необходимо ЕС трябва да подкрепя и активно да защитава своите промишлени сектори и дружества, включително МСП, от нарушения на договорените правила, стандартите и принципите на СТО от страна на търговските си партньори, като използва всички подходящи и съразмерни средства; като има предвид, че използването на многостранни и двустранни механизми за уреждане на спорове, и в частност съвместими със СТО инструменти за търговска защита (ИТЗ), следва да бъде крайна мярка;

Т.

като има предвид, че правната несигурност при инвестирането е основен разубеждаващ фактор за МСП по отношение на интернационализацията, и като има предвид, че е абсолютно необходимо наличието на правна рамка с търговските ни партньори, която гарантира правната сигурност; като има предвид, че ЕС трябва да защитава интересите на европейските дружества, особено МСП, от нарушения на правната сигурност при инвестирането в страни извън ЕС;

1.

Настоятелно призовава Комисията и, където е уместно, държавите членки да насърчават участието на МСП и, където е приложимо, на микропредприятията на глобалните пазари чрез въвеждането на подходящи мерки за тяхната интернационализация и в частност тяхната по-нататъшна интеграция в единния пазар на ЕС, включително по-лесен достъп до капитал и редовно актуализирана информация относно възможностите за бизнес в чужбина, както и ефикасни инструменти за търговска защита, които целят да гарантират полагащата им се защита срещу нелоялен дъмпинг и субсидии, за да се запази лоялната конкуренция с трети страни, като същевременно се гарантира, че човешките, трудовите и социалните права и околната среда в трети страни са защитени;

2.

Отбелязва, че МСП са изправени пред трудности и в резултат на спада на вътрешното търсене поради икономическата криза;

3.

Подчертава, че е необходимо да се подобри събирането на данни на равнище предприятия, за да се повиши осведомеността за нуждите на ММСП, да се обменят добри практики и да им се предостави по-целенасочена подкрепа както на национално равнище, така и на равнище ЕС; също така призовава за извършването на редовни анализи на разходите и ползите, за да се оцени ефективността на тази подкрепа, като се поставя акцент върху повишаването на иновативността и конкурентоспособността на ММСП както на единния пазар, така и в световен мащаб;

4.

Изтъква необходимостта, преди всичко, от преглед с цел да се идентифицират съществуващи и липсващи програми за подкрепа на национално равнище и на равнище ЕС с цел избягване на дублирания или пропуски, като се включат съществуващите доставчици на услуги и стратегии на подкрепа в сътрудничество с национални агенции; насърчава органите на държавите членки да създадат подобни единни онлайн бази от данни на националните и регионалните източници на финансиране;

5.

Изтъква необходимостта от оценка на съществуващия пазар за нарастването на интернационализацията и от по-нататъшно насърчаване на развитието на МСП в рамките на вътрешния пазар, както и обмислянето на развитието на МСП в рамките на вътрешния пазар като също толкова важно колкото развитието на МСП в чужбина;

6.

Счита, че за конкурентоспособността и растежа на ЕС е особено важно да се създаде мрежа, която е част от цифрова платформа и която обединява националните бюра за помощ на МСП, търговските камари, агенциите за експортно кредитиране, бизнес асоциациите и Комисията, за да предостави на предприятията в ЕС, и особено на износителите и вносителите, точна, навременна и разбираема информация „на едно гише“, така че те да могат да се възползват изцяло от новата обща търговска политика на Съюза;

7.

Подчертава, че често срещаните трудности във връзка с достъпа до капитал са една от основните причини, които възпрепятстват интернационализацията на МСП; призовава националните правителства да подкрепят МСП чрез официално подкрепени експортни кредити, без да нарушават конкуренцията в рамките на ЕС, а също така и да заделят достатъчно финансиране за МСП (например специални заеми, съфинансиране и рисков капитал), за да им помогнат да преодолеят съкращаването на инвестициите и намаляването на задлъжнялостта от страна на банките; подчертава, че това финансиране следва да бъде предоставяно на МСП, които вече извършват износ и които могат да представят осъществим бизнес план за подобряване или консолидиране на своя съществуващ пазарен дял и за създаване на работни места, особено за младите хора;

8.

Счита, че с цел да се подкрепи икономиката на ЕС, подкрепата за стартиращи предприятия, които предлагат иновационни стоки и услуги, и за МСП, които се нуждаят от първоначални или допълнителни инвестиции, не бива да се пренебрегва, когато те извършват дейност в рамките на единния пазар или когато желаят да се разрастват посредством интернационализация;

9.

Следователно призовава националните правителства да подпомогнат МСП като проучат възможността за създаване, наред с другото, на инвестиционни фондове за МСП, в които всички граждани на ЕС биха могли да инвестират спестявания;

10.

Призовава официално подкрепяното експортно кредитиране да спазва насоките на ОИСР и да насърчава проекти, които отговарят на международните трудови и екологични стандарти;

11.

Призовава подкрепата, предоставяна на МСП с цел получаване на достъп до капитал, да бъде модулирана в зависимост от тяхното съответно и специфично търсене с цел избягване на универсален подход; във връзка с това отбелязва, че промишлеността в ЕС се характеризира с голямо разнообразие по отношение на профила и търговските нужди, отразяващи размера, структурата, сектора на дейност и географското местоположение на МСП;

12.

Счита, че съществува неотложна нужда от цялостна стратегия за търговското финансиране, насочена към насърчаване на интернационализацията на МСП; счита, че ЕС следва да насърчава и подкрепя стимулите за развитието на МСП в стратегически сектори по проактивен начин, особено в случая на производствени дейности с висока добавена стойност, които предлагат конкурентно предимство спрямо развиващите се икономики, както и висококачествени работни места за европейските граждани; поради това подчертава необходимостта от идентифициране на перспективни нишови пазари и от насърчаване на тяхното развитие;

13.

Призовава Комисията да проучи европейския пазар на т.нар. „бизнес ангели“и подобни пазари по света с цел придобиване на познания и изграждане на капацитета на управителите на мрежи от „бизнес ангели“ в ЕС; насърчава банките и останалите финансови институции да предоставят на своите клиенти — МСП редовно актуализирана информация относно наличните финансови инструменти, включително мрежите за подкрепа на МСП и „бизнес ангели“; също така призовава Комисията да предостави съответната информация по този въпрос;

14.

Признава съществуването на добре установени системи за подкрепа на МСП с опит на национално равнище, които предоставят достъп до експортно кредитиране посредством агенции за експортно кредитиране, и счита за разумно да се продължи предоставянето на тази подкрепа; при все това счита, че в средносрочен план установяването на систематична подкрепа за експротно кредитиране на равнище ЕС, със създаването на механизъм за износ/внос за МСП, който ще отпуска допълнителна подкрепа на МСП посредством агенциите за експортно кредитиране въз основа на добрите национални практики, изисква допълнително обсъждане; отбелязва, че тази допълнителна подкрепа би могла евентуално да включва заеми при облекчени условия и с фиксиран лихвен процент, краткосрочен работен капитал и рефинансиране, финансиране чрез собствен капитал и решения в областта на бизнес застраховането;

15.

Обръща внимание на регулаторните и правните мерки, които трябва да бъдат предприети с цел подобряване на достъпа на МСП до обезпечение, а именно:

16.

Подчертава, че е необходимо да се предостави финансова и техническа помощ на МСП, която да бъде съсредоточена върху пазарните проучвания, консултантските услуги за финансирането на проекти и износ, правните консултации (например относно дерогационните клаузи или санкциите за просрочено или неизвършено плащане), митническите и данъчните задължения, борбата срещу фалшифицирането и представянето на предприятия на търговски изложения и мероприятия за установяване на професионални контакти (например с цел намиране на дистрибутори в трета държава);

17.

Настоява, че е необходимо също така да се постави акцент върху запълването на празнината по отношение на кредитирането за микропредприятията; подчертава ползотворната роля на малките заеми, които дават възможност на тези предприятия да се установят; отново заявява, че дори когато става дума за пазарна ниша, малки по размер ПЧИ също могат да стимулират базови стопански инициативи от гледна точка на генерирането на растеж и устойчиво развитие на местно равнище (например развитие на занаятчийството);

18.

Призовава за повече публично-частни партньорства при предоставянето на начален и рисков капитал на ММСП в ЕС, като същевременно предприемаческият риск е споделен; във връзка с това посочва положителната роля, която могат да играят институциите за микрофинансиране и фондовете за социално предприемачество за развиването на бизнес възможности, които освен това имат утвърдени социални, етични и екологични цели;

19.

Призовава да се полагат усилия на национално равнище и на равнище ЕС с цел опростяване на стопанската среда за МСП, в тясно сътрудничество със сдруженията на МСП, търговските палати и промишлеността в ЕС, както и с други заинтересовани страни в подкрепа на намаляване на бюрокрацията и интернационализация на МСП;

20.

Настоятелно призовава държавите членки да създадат на местно равнище единни бюра за помощ при износ, които да действат съвместно с предприятията, за да могат МСП да получават информация на родния си език и за непосредствено използване относно възможностите за износ/внос, пречките пред търговията (както тарифните, така и нетарифните), защитата на инвестициите и действащите разпоредби за уреждане на спорове, конкурентите, както и придобиване на познания и разбиране на културните и човешките практики на трети пазари;

21.

Изисква развитието на мрежа между МСП и големите европейски предприятия, за да могат МСП да използват техния експертен опит, техния капацитет за износ и за иновации;

22.

Призовава Комисията да улесни обмена между управители на МСП от ЕС и от трети държави, които извършват дейност съобразно модела на програмата „Еразмус за млади предприемачи“, съществуващ на равнище Европейски съюз;

23.

Подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничество между европейските МСП и предприятията от трети държави с цел да се улесни навлизането на пазара, както и интеграцията на пазари на трети държави;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността на европейските МСП относно търговските споразумения в процес на преговори и относно перспективите за международни инвестиции, които се откриват пред МСП;

25.

Насърчава предприятията и износителите от ЕС активно да използват инструментите за защита на търговията, като жалбите по Регламента за търговските бариери или регистъра за жалби в базата данни за достъп до пазара, за да докладват на Комисията относно съществените вреди вследствие на бариерите пред търговията и да направят възможно, по целесъобразност, ex officio започване на разследвания във връзка с антидъмпингови и изравнителни мита от страна на Комисията в тясно сътрудничество с промишлеността, така че да се сведе до минимум рискът от ответни мерки;

26.

Счита, че ефективната защита на МСП срещу нелоялни търговски практики от страна на държави — партньори на ЕС, е също толкова важно, колкото да се подпомогне желанието на МСП за интернационализиране; счита, че интернационализацията и защитата са двете страни на една и съща монета, а именно на процеса на глобализация;

27.

Призовава Комисията да обърне подобаващо внимание на подобряването на достъпа на МСП до антидъмпингови и антисубсидийни процедури, когато реформира инструментите за търговска защита на ЕС;

28.

Призовава Комисията да включи МСП в установяването на международни стандарти (например ISO), тъй като промените в регулаторните режими оказват пряко въздействие върху рентабилността им; настоява, че справянето с неоправдани НТБ трябва да се разглежда като един от висшите приоритети в програмата на Комисията, в частност посредством хармонизацията на техническите правила въз основа на съответни световни стандарти;

29.

Призовава Комисията да решава тези широко разпространени и трайни проблеми във всички многостранни и двустранни търговски споразумения, особено в споразуменията за свободна търговия както с индустриализирани, така и с бързоразвиващи се икономики и да гарантира, че в СТО НТБ получават поне толкова внимание, колкото понастоящем се обръща на премахването на тарифите;

30.

Изразява съжаление относно липсата на конкретни средства на разположение на европейските предприятия, и по-специално МСП, за ефективна борба срещу нарушенията на правата върху интелектуалната собственост; приветства решението на Комисията да представи предложение за преразглеждане на Директивата относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост; призовава Комисията и държавите членки да подобрят защитата на ПИС във всички съответни многостранни организации (СТО, Световната здравна организация и Световната организация за интелектуална собственост);

31.

Посочва, че МСП са уязвими спрямо колебания на цените; следователно призовава Комисията да работи активно на равнище ЕС и в международните форуми като например Г-20 с цел справяне с финансовите спекулации с хранителните продукти и суровините;

32.

Призовава Съюза да използва в пълна степен възможностите за инвестиции за МСП в ЕС, които произтичат от европейската политика за съседство, със специален акцент върху трансграничните инвестиции в държавите от Източното партньорство и партньорството с Южното Средиземноморие; посочва, че възможностите за инвестиции в тези области следва да допринесат значително за удовлетворяване на социалните и икономическите потребности на населението в съответните държави и за насърчаване на устойчиво икономическо развитие, засилено регионално сътрудничество и регионална стабилност;

33.

Счита, че Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да развият взаимодействия с цел допълнително усъвършенстване на търговската дипломация на Съюза в световен мащаб;

34.

Призовава ЕС да разработи амбициозна обща индустриална политика, основана на стимулирането на научните изследвания и на иновациите, ползваща новаторско финансиране, като например облигации за проекти и подкрепяща развитието на МСП, чрез достъпа до обществените поръчки, за да се запази нейната конкурентоспособност по отношение на големи участници от промишлеността и от научните изследвания;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.