6.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 257/13


Четвъртък, 29 март 2012 г.
Европейски фонд за демокрация

P7_TA(2012)0113

Препоръка на Европейския парламент от 29 март 2012 г. до Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (2011/2245(INI))

2013/C 257 E/03

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Alexander Graf Lambsdorff от името на групата ALDE относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (B7-0391/2011),

като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (1),

като взе предвид членове 2, 6, 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (2), и по-специално параграф 10 от нея,

като взе предвид своите резолюции от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство – Източно измерение (3) и от относно прегледа на Европейската политика за съседство - Южно измерение (4),

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (5),

като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни (6),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (7),

като взе предвид споразуменията, сключени между ЕС и трети страни, и клаузите относно правата на човека и демокрацията, съдържащи се в тях,

като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2009 г. относно подкрепата за демократично управление – към подобрена рамка на ЕС,

като взе предвид три серии заключения на Съвета: заключенията от 22 октомври 2009 г. относно подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС, заключенията от 13 декември 2010 г., съдържащи доклад за осъществения напредък през 2010 г. и списък с пилотни страни и заключенията от 20 юни 2011 г. относно европейската политика за съседство,

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията, озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейската фондация за демокрация, приети на 1 декември 2011 г., на неговото 3130-во заседание,

като взе предвид тематичните и географски финансови инструменти на Комисията относно демократизацията и правата на човека (като Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), Европейската инициатива за съседство и партньорство (ЕИСП) и др.,

като взе предвид писмото за подкрепа за създаването на ЕФД до председателя на ЕП Jerzy Buzek и ВП/ЗП Catherine Ashton от 25 ноември 2011 г.,

като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0061/2012),

A.

като има предвид, че Договорите на ЕС утвърждават всеобщите права на човека и демокрацията като основополагащи ценности на Съюза и като принципи и цели на външната дейност на Съюза;

Б.

като има предвид, че принципът на интегрирането на равенството между половете се определя в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените;

В.

като има предвид, че в своята програма за действие в областта на подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС Съветът заяви, че желае да повиши последователността и ефикасността на подкрепата си, но че в това отношение е постигнат ограничен напредък;

Г.

като има предвид, че в своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията, Парламентът приветства инициативата за създаването на Европейска фондация за демокрация;

Д.

като има предвид, че създаването на ЕФД беше подкрепено в писмото до председателя на ЕП Jerzy Buzek и ВП/ЗП Catherine Ashton, от няколко високопоставени защитници на правата на човека, включително лауреатите на наградата „Сахаров“, Aung San Suu Kyi и Alaksandr Milinkievic;

Е.

като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки все още не са привели в действие истински последователен и стратегически подход по въпросите на демократизацията, който да признава подкрепата за демокрацията като въпрос със самостоятелно значение;

Ж.

като има предвид, че събитията от Арабската пролет и Източното съседство доказаха необходимостта от неотложен стратегически ангажимент от страна на ЕС по отношение на държавите с авторитарни режими и тези, които се стремят към демократични реформи, основан на нов и различен подход, целящ да възстанови доверието и да предложи навременна помощ за процеса на преход към демокрация; като има предвид, че създаването на Европейската фондация за демокрация би могло да бъде един от най-категоричните отговори на ЕС към предизвикателствата на демократизацията в съседните на нас държави и отвъд тях;

З.

като има предвид, че жените играят ключова роля в процеса на демократизация и за успеха на социалните движения;

И.

като има предвид, че неотдавнашните събития в Северна Африка и Близкия Изток доказаха, че жените са определящ фактор за демократична промяна и че правата на жените често биват нарушавани, като жените са изложени на по-голям риск от бедност и са изолирани от политическия, социалния и икономически живот на държавата си;

Й.

като има предвид, че размириците в Северна Африка и Близкия Изток подчертаха неотложната необходимост от адресиране въпросите на нестабилността и недемократичните режими в съседните на ЕС държави, като относими към собствената сигурност и стабилност на Европа;

К.

като има предвид, че е необходимо засиленият подход към подкрепа на демокрацията и правата на човека, разработен в контекста на Политиката за Съседство на ЕС и на Програмата за Промяна на ЕС, да бъде придружен от повишен капацитет, чрез който едновременно бързо и последователно да се реагира на събитията, засягащи демокрацията и принципите на правовата държава;

Л.

като има предвид, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП) се съсредоточава върху неотложни мерки по отношение на защитниците на правата на човека в риск, включително журналисти и активисти на опозицията, както и върху дългосрочни мерки, които допълват съществуващите географски инструменти на ЕС;

M.

като има предвид, че политически партии, видни политически личности (например дисиденти, активисти на опозицията и лидери на младежки организации), социални движения и представители на гражданското общество, секторите на културата и медиите (напр. журналисти, блогъри, активисти на социалните мрежи и артисти), продължават да играят централна роля във всеки процес на демокрация и демократизация, с ясен дневен ред, насочен към подобряване на демокрацията; като има предвид, че поради недостиг на ресурси, ограничен мандат и продължителност на процедурите в рамките на ЕИДПЧ, в миналото подкрепата за тези активисти беше ограничена;

Н.

като има предвид, че Съветът по външни работи подкрепи инициативата за създаване на Европейска Фондация за Демокрация (ЕФД); като има предвид, че работните процедури са задействани своевременно към нейното създаване и е налице неотложна нужда от постигане на споразумение по конкретните оперативни аспекти;

1.

Отправя към Съвета следните препоръки, като го призовава:

а)

да гарантира, че ЕФД ще формулира по-стратегически и политически подход от страна на ЕС за подкрепа на демокрацията като предостави съобразена с контекста, гъвкава, навременна и ориентирана отдолу-нагоре подкрепа, придружена при необходимост от бързо повторно програмиране с оглед улесняване на демократичния преход в страните партньори;

б)

да докаже, че за постигане на посочените по-горе цели, създаването на един нов фонд би представлявало по-добре адаптирано и ефективно средство, отколкото преразглеждането на съществуващите инструменти и по-специално на ЕИДПЧ;

в)

да изясни мисията и ценностите на ЕФД, за да гарантира ясни критерии за подбор на бенефициенти, по-специално по отношение на методологията на процеса на подбор;

г)

да изтъкне последователността и ефикасността на подкрепата за демокрацията от страна на ЕС, както е установено в програмата за действие в областта на подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС, и да възложи мандат и организира ЕФД в този дух;

д)

да призове ЕФД да гарантира, че принципът за поемане на национална отговорност по отношение на демократичните процеси и изграждането на демокрацията да се осъществява както с участието на основата на обществото в политическия и икономически живот, така и с органите на държавно управление;

е)

да гарантира, че ЕФД, като насърчава „задълбочена и устойчива демокрация“ в страните преди, по време и след преход, като акцентът бъде поставен основно, но не и изключително върху източните съседи, ще получи целеви мандат, който ще позволи допълването на мерките в подкрепа на демокрацията на другите инструменти и ще подчертае добавената стойност на новото образувание;

ж)

да придобие ценен опит чрез първоначален (макар и не изключителен) акцент върху европейската политика за съседство;

з)

да гарантира, че ЕФД играе обединителна и допълваща роля във връзка с работата, извършвана от институциите на ЕС, включително Европейския парламент, държавите-членки на ЕС, техните агенции и фондации, които те финансират, като същевременно работят в тясно сътрудничество с тях, създават партньорства и избягват дублирането на усилията; да потърси допълване и тясна координация с фондация „Анна Линд“, по-специално, с цел насърчаването на демокрацията в Средиземноморския регион;

и)

да гарантира, че ЕФД предоставя добавена стойност като допълва, а не дублира или съкращава дейностите на съществуващите финансови инструменти, най-вече на ЕИДПЧ и на Инструмента за стабилност (IfS); отбелязва, че ЕФД би могъл да лансира проекти, които по-късно да могат да бъдат продължени от ЕИДПЧ или географски инструменти, като създаде взаимодействие за програмиране, което да гарантира последователност и устойчивост в по-дългосрочен план;

й)

да определи точна методология, за да се избегне всяко припокриване на финансовите инструменти, сложната мрежа от структури на Общността и на Парламента (Бюрото за насърчаване на парламентарната демокрация (БНПД), Групата за координация на избори (ГКИ) и т.н.), преди работата по проекта да започне;

к)

да гарантира, че на стратегическото равнище на планиране ЕФД сътрудничи с другите инструменти и структури на ЕС, работещи в областта на правата на човека и демокрацията, по-специално ЕИДПЧ, IfS, общата стратегическа рамка, и географските инструменти; да гарантира стабилно и прозрачно финансово управление и ниски разходи за административни формалности и сключване на сделките; да отчита значението на общностния метод, като Комисията да бъде поканена да проучи възможно най-скоро по какъв начин инструментите на ЕС биха могли в бъдеще да предоставят механизми за по-бърз отговор и как, и кога би могъл да бъде създаден доверителен фонд на ЕС, ако в новия финансов регламент бъде установено подходящо правно основание; да гарантира, че ако бюджетът на ЕС допринася за финансирането на ЕФД, това финансиране няма да накърни и без това ограничените ресурси на ЕИДПЧ;

л)

да позволи на ЕФД да действа на три етапа: преди преход, по време на преход и след преход, и да осигурява бърз старт за проекти и иновационни решения на неръководно равнище, които досега не можеха да получат подкрепа от ЕС поради съображения, дължащи се на процедурни ограничения или смекчаване на риска; освен това, да моделира ЕФД по начин, който да намали потенциала му за пораждане на риск, като същевременно спазва финансовия регламент на ЕС;

м)

да изиска да се гарантира безпристрастността на мисиите за наблюдение на избори на ЕС и въз основа на това да счита, че ЕФД не следва да включва мисиите в дейностите си за насърчаване на демокрацията;

н)

в ранната фаза на финансиране да определи в дадена държава широка група от потенциални бенефициенти, включително ключови политически участници в полза на демокрацията (новопоявили се политически дейци, новосформирани политически партии и нерегистрирани НПО, синдикати), наблюдатели, лица, сигнализиращи за нередности, отделни политически активисти, културни дейци, активисти на нови медии (блогъри и други), организации в защита правата на малцинствата и мозъчни тръстове, за да даде възможност на ЕФД да подкрепи широк кръг местни участници, които се борят за демократични реформи; да предостави подкрепа на гореспоменатите политически дейци и движения по плуралистичен начин;

o)

да гарантира, че ЕФД обръща специално внимание на участието на жените в процеса на демократични реформи, като подкрепя организациите на жените и проекти в чувствителни по отношение на пола области, като борбата с насилието, създаването на заетост и политическо участие, разширяване на равния достъп до правосъдие и образование за жени и момичета, и предотвратяване или прекратяване на съществуващите нарушения на правата на жените;

п)

да счита, че е от основно значение ЕФД да предоставя многопартийна подкрепа на асоциации в страните в преход, заради тяхната роля на основни действащи фигури на демокрацията и с цел да допринасят за постигането на национален консенсус;

р)

да предостави на ЕФД правомощия да предоставя директно безвъзмездни средства на определените бенефициенти, без да се допуска дискриминация и при консултиране на делегациите на ЕС на място, и по възможност чрез политически фондации и НПО с доказани постижения при успешна работа в областта на подкрепата на демокрацията; да гарантира, особено в началото, че вторичното предоставяне на безвъзмездни средства действа като ефективен механизъм, който да позволи на ЕФД да работи с партньори на място, които притежават необходимите познания и местна инфраструктура, и се ползват с доверието на местните хора; да отбележи, че повторното отпускане на безвъзмездни средства, при условие, че зачита политическия плурализъм на равнището на ЕС и се осъществява чрез основни получатели, ще намали както административната тежест за ЕФД, така и потенциалните опасности;

с)

да структурира ЕФД като олекотена, гъвкава и ефикасна в административно отношение структура, разположена в Брюксел, с ясни механизми за отпускане на безвъзмездни средства; на кандидатите не следва да се налага да преминават през утежнени тръжни процедури; съфинансирането от бенефициентите не следва да бъде предварително условие за финансиране; отпускането на безвъзмездни средства следва да е обвързано с условие за съобразяване със стриктни и ясни критерии, и списъкът на бенефициентите следва да бъде публично оповестен, стига да не заплашва тяхната сигурност; следва да се приложат подходящи гаранции, за да се избегнат измами и злоупотреба със средства;

т)

да гарантира, че ЕС ще може да упражнява политическо влияние в съответствие с бюджетния му принос; да установи лека, прозрачна и политически представителна управленска структура, която да предоставя балансирана и разходоефективна комбинация от представители от държавите-членки и институциите на ЕС, включително Парламента, и независими експерти и лица с практически опит; да постигне ясен баланс между автономията и независимостта на ЕФД и отчетността му пред неговите спонсори, и да осигури възможно най-висока степен на финансова чистота на своите сметки, като полага специални грижи, за да гарантира, че не се губят средства за корупционни цели и не се изплащат средства на лица или организации, които имат каквато и да било връзка с престъпни или терористични организации;

у)

да включи в структурата на ЕФД подходящи канали за структурирано сътрудничество и координация с участниците, разположени в Брюксел, и с участниците по места; да предвиди тясно сътрудничество и консултиране между бъдещия изпълнителен комитет и служителите на ЕФД и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и Парламента относно стратегиите, целите и инициативите на съответните инструменти на ЕС, както и структуриран диалог с делегациите на ЕС и посолствата на държавите-членки по места;

ф)

да гарантира, че ЕФД поддържа силни връзки и редовно се консултира с групите бенефициенти, но без да използва регионални офиси, като вместо това разчита на делегациите на ЕС и местни организации или независими експерти и лица с практически опит, които са старателно проучени, за да се гарантира, че нямат каквато и да било връзка с престъпни или терористични организации;

х)

да гарантира прилагането на подходяща система за мониторинг за оценка на ефективността на предоставеното финансиране;

ц)

все пак, да отича, че с приоритет следва да се ползва създаването на ЕФД като външен инструмент за финансиране от ЕС в рамките на институционалната структура на Съюза, така че да гарантира, че Парламентът може надлежно да упражнява своите законодателни и бюджетни правомощия по отношение на приноса на ЕС и дейностите по програмиране;

ч)

да гарантира, че приносът на ЕС към бюджета на ЕФД се предоставя при стриктно спазване на принципите на добрите финансови практики и се управлява от екип, обучен да прилага финансовия регламент по отношение на бюджета на ЕС, както и че Парламентът може да упражнява пълен бюджетен и законодателен контрол, включително евентуален мониторинг и проверка на начина, по който финансирането се използва от бюджетния орган;

ш)

да гарантира, че Парламентът може да упражнява широк политически контрол над дейностите и програмирането на ЕФД, и да гарантира, че прилагането на мерките се наблюдава задълбочено и се оценява от независими трети лица, като наред с другото се гарантира, че Парламентът получава информация относно годишните доклади на ЕФД; да предостави на Парламента достатъчно пространство, за да му даде възможност да допринесе по време на фазата на програмирането, да определяне на приоритетите и стратегическите насоки на действие, и да сподели креативната си енергия и опит в ситуации на преход с държавите членки в подкрепа на процеса на демократизацията отвъд границите на Европа;

щ)

да гарантира, че Парламентът участва и е консултиран по време на процеса на активизиране и прилагане на ЕФД, чрез, наред с другото, политически балансиран избор на членове на ЕП в неговия управителен съвет и изпълнителен комитет; да преразгледа състава на управителния съвет, за да гарантира, че държавите членки са представени чрез Съвета, и да увеличи участието на Парламента в управителния орган на този инструмент, така че да гарантира необходимото влияние, съответстващо на отговорността на Парламента като един от двата клона на бюджетния орган; да позволи на Парламента да предостави принос при определянето на политическите и стратегически насоки, приоритети, очаквани резултати и общо финансиране в основата на дейността на фонда по полезен и систематичен начин;

aa)

да преразгледа въздействието, показателите и добавената стойност на ЕФД по отношение на инструментите на ЕС, както и устойчивостта на финансираните дейности; да състави подходящи заключения и, ако е необходимо, да коригира в зависимост от тях неговия размер, структура, механизъм за финансиране и административна отчетност; да гарантира, че резултатите от посочените оценки са предоставени на Парламента;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и за сведение, на Комисията и държавите-членки.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2011)0334.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2011)0576.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2011)0153.

(4)  Приети текстове, P7_TA(2011)0154.

(5)  Приети текстове, P7_TA(2010)0489.

(6)  ОВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 147.

(7)  ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.