Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейските технологични платформи (ЕТП) и индустриалните промени“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/03

Докладчик: г-н ZBOŘIL

Съдокладчик: г-н GIBELLIERI

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Европейските технологични платформи (ЕТП) и индустриалните промени“

(становище по собствена инициатива).

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 138 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК осъзнава, че, макар и необходимо, предвиждането на индустриалните промени на практика е трудно и се основава на различни фактори, които оказват влияние върху тези промени. Научните изследвания и иновациите (НИИ) са един от основните двигатели на промяната, а Европейските технологични платформи (ЕТП) са водещите показатели за това.

1.2   ЕИСК призовава Европейската комисия (ЕК) да продължи да подкрепя дейностите на съществуващите ЕТП и да подобрява обмена както между самите тях, така и между тях и съответните европейски институции.

1.3   ЕИСК признава, че индустриалните сектори, свързани с ЕТП, заемат основно място във веригата на стойността. Множество иновации зависят от основни процеси (производство, преработка, горско стопанство, роботика) и материали (химически продукти, стомана и т.н.). Следователно в този смисъл иновациите по отношение на процесите и материалите действат като катализатор на европейските иновации.

1.4   ЕИСК признава, че ЕТП вече решават обществени предизвикателства. Те обхващат област, която оказва голямо влияние върху обществото по отношение на растежа и работните места с добавена стойност. ЕТП дават отговор на ключови политически въпроси (например биоикономика, суровини и ефективност на ресурсите).

1.5   ЕТП представляват ясен и конкретен пример за подход отдолу-нагоре към европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, включващ предприятията и други важни заинтересовани страни на всички етапи от иновациите. Програма „Хоризонт 2020“ се нуждае от подобен подход.

1.6   ЕИСК призовава за по-ефективно прилагане на процеса на ЕК за опростяване на регулаторната рамка (включително участие в проекти на ЕС), за повече усилия за намаляване на разпокъсаността и конкуренцията между институционалните инициативи, за по-координирани политики и за повишена видимост в бъдеще на институционално равнище с цел да се повиши ефективността на ЕТП.

1.6.1   ЕИСК счита, че ЕТП са ключът към засилването на „индустриалната политика“ на ЕС. Те се радват на голямо участие и силна подкрепа от предприятията, един от ключовите стълбове на икономиката на ЕК. ЕТП са ориентирани към предприятията, на което се дължи и индустриалната приложимост на техните инициативи. Приносът на ЕТП е насочен не само към технологичните нужди и нуждите от научни изследвания, но и към трансфера на технологии.

1.6.2   По отношение на съществуващите примери (европейската технологична платформа за стомана – ESTEP, испанският ѝ еквивалент PLATEA и други), профсъюзите и другите съответни заинтересовани страни следва да вземат по-голямо участие в ЕТП, националните (НТП) и регионалните (РТП) технологични платформи на база постоянно сътрудничество, така че да бъдат обхванати социалните и обществените въпроси, които засилват въздействието на програмите за стратегически изследвания (ПСИ).

1.6.3   Трудностите във връзка с участието на МСП следва да бъдат решени чрез непрекъснато сравняване с най-успешните примери, както направи Съвместното предприятие за горивни клетки и водород (Joint Undertaking of Fuel Cell and Hydrogen – FCH-JU).

1.7   Свързаните национални и регионални платформи отразяват структурата на ЕТП на равнище държави членки. Координацията и хармонизацията на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации следва да бъдат подобрени чрез по-тясно сътрудничество с ЕТП.

1.8   ЕТП могат да допринесат значително за прилагането на европейските политики. Определени са конкретни приоритети за насърчаване на иновациите в публичния и частния сектор: „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), ПЧП в областта на биопромишлеността („Биопродукти за растеж“), европейски иновационни партньорства за водите, суровините, интелигентните градове (съвместно с плана ЅЕТ) и Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI). Това засилено междусекторно сътрудничество и координацията чрез ЕТП в крайна сметка ще донесат ползи на европейското общество.

1.9   ЕИСК призовава институциите на ЕС да работят за подобряване на международното сътрудничество с цел привличане на водещ световен експертен опит в интерес на експлоатацията и комерсиализацията в ЕС.

1.10   Необходимо е да се насърчи и улесни допълващият достъп до интелигентната специализация – структурни фондове на национално и регионално равнище за НТП.

1.11   Ролята на ЕТП като доставчик на решения на обществените предизвикателства ще придобива по-голямо значение за иновациите, в допълнение към научните изследвания. Това е ключът към запазването на благосъстоянието и благополучието в Европа.

1.12   ЕИСК поздравява ЕТП за ролята им на свързващо звено в иновационни инструменти от страната на търсенето, която допълва действията в областта на научните изследвания и иновациите и ускорява пускането на пазара. ЕТП са също и ключът към внедряването на резултатите от научните изследвания и иновациите. Комитетът призовава за засилено използване на действия по координация/подкрепа за стимулиране на сътрудничеството по веригата на стойността.

1.13   Производствените процеси и научноизследователската дейност и иновациите, свързани с производството, губят привлекателността си за обществеността като цяло и особено за младите хора. Това е следствие и от делокализацията на производствените дейности извън Европа и, в един порочен кръг, води до по-нататъшна делокализация. ЕИСК очаква ЕТП да могат да допринесат за повишаването на осведомеността за важността на различните процеси в промишленото производство.

1.14   Упадъкът на промишлеността в ЕС може да навреди на ЕТП. Европейските предприятия губят водещата си индустриална позиция в света, поемат много малки рискове и страдат от липса на предприемачески дух в сравнение с други части на света.

1.15   Насоченото към хората образование, учене и обучение следва да се запази и засили в контекста на ЕТП, като стратегически елемент на платформите. Следователно е необходимо да бъдат установени тесни връзки със съответните секторни комитети за социален диалог в ЕС и със Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) на постоянна основа.

1.16   ЕТП могат да имат също и значително въздействие върху социални и обществени въпроси, особено върху преориентирането на системите на общественото образование и професионалното образование и обучение (ПОО) към нуждите на европейските предприятия и производствени сектори. Необходимо е да се положат големи усилия в посока обучение и преквалификация, за да се подготвят работниците за справяне с новите технологични процеси и продукти, произтичащи от научноизследователската дейност и иновациите. Само квалифицирани и стабилно заети хора ще могат да се справят с новите технологии на високо равнище.

2.   Създаване и история на ЕТП

2.1   През март 2003 г. Съветът на ЕС призова за укрепване на европейското научноизследователско пространство чрез създаване на ЕТП, обединяващи технологично ноу-хау, предприятия, регулатори и финансови институции.

2.2   ЕТП бяха създадени като водени от предприятията форуми на заинтересовани страни, с цел определяне на средносрочни и дългосрочни цели в областта на научните изследвания и технологиите и разработване на пътни карти. Намерението им беше да допринесат за повишаването на синергиите между различните участници в научните изследвания, както и да определят приоритети в редица технологични области за постигане на растеж, конкурентоспособност и устойчивост в ЕС.

2.3   ЕК подкрепи развитието на ЕТП, изпълнявайки ролята на фактор, улесняващ този процес. Днес ЕК действа като наблюдател и се е ангажирала със структурен диалог по приоритетите на научните изследвания. ЕК не притежава и не управлява ЕТП; те са независими организации. Комуникацията се улеснява от уебсайта на Информационната служба на Общността за изследвания и развитие (CORDIS), бюлетина на ЕТП и редовните семинари на ръководителите на ЕТП.

2.4   Някои ЕТП са неформални мрежи, чиито членове се събират на годишни събрания, докато други имат правна структура и членски внос. Всички ЕТП обединяват заинтересовани страни, постигат консенсус за обща визия и създават програма за стратегически изследвания. ЕТП се развиват чрез диалог между индустриални и публични изследователи и представители на националните правителства; те допринасят също така за постигането на консенсус и за по-ефективното съгласуване на инвестиционните усилия.

2.5   ЕТП насърчават ефективни публично-частни партньорства (ПЧП), допринасяйки значително за развитието на европейското научноизследователско пространство на знания за растеж. Такива ПЧП могат да предоставят решения на технологични предизвикателства, които биха могли да бъдат ключ към устойчиво развитие, подобрено предоставяне на публични услуги и преструктуриране на традиционните промишлени сектори.

3.   ЕТП и индустриалните промени

3.1   Индустриалната промяна (1) представлява непрекъснат процес, който се влияе от различни фактори, като пазарни тенденции, организационни, социални и структурни промени и технически иновации в производствените процеси и продуктите.

3.2   Иновацията също е непрекъснат процес и един от основните фактори, влияещи върху индустриалната промяна чрез постоянен трансфер на нови научни открития към веригата на реалното производство. Нещо повече, тя е основният двигател на световната конкурентоспособност на секторите на производството и услугите в ЕС.

3.3   По отношение на иновационния процес е необходимо внимателно да се обмисли използването на ограничените финансови ресурси в Европа. ЕТП са вече съществуващ мощен инструмент и биха могли да предоставят конкретното решение за иновациите и за осъществяването на индустриалната политика.

3.4   Естеството и присъщото съдържание на индустриалните промени се обуславят основно от иновациите, а ЕТП все повече се превръщат в реални физически места, от които възникват иновации. ЕТП са ориентирани към практически промишлени приложения, които оказват въздействие върху производствените процеси, продуктите, организацията на работата и условията на работното място.

3.5   Европейските институции препоръчват балансирано участие на всички заинтересовани страни в ЕТП. По-специално би било желателно институциите на ЕС да подкрепят с всички възможни средства МСП или сдружения за икономически изследвания в корпоративна форма, като кооперациите на знанието, за да се даде възможност на тези много популярни европейски предприятия да участват активно в тези платформи. Разходите на платформите са пречка пред участието на МСП и университетите в изследователската дейност.

3.6   Предвид мащаба и значението на ЕТП в контекста на ЕС като органи, създадени на доброволна основи и отворени за всички заинтересовани страни, е жизненоважно да бъде призната ролята им на мощни инструменти за прилагане на политиката на ЕС.

3.7   Преходът към по по-устойчиво производство и услуги в ЕС и осъществяването на стратегията „Европа 2020“ ще зависят в голяма степен от реалните иновации, които ще бъдат създадени от ЕТП през следващото десетилетие.

3.8   Реални и конкретни иновации и индустриални промени биха могли да бъдат постигнати чрез едновременно разработване на новаторски процеси и продукти и на необходимите умения и организация на труда за цялостното им прилагане в производството и услугите.

3.9   Някои ЕТП са организирани така, че още от самото начало да отчитат социалните аспекти на иновационния процес и да включват в програмите си за стратегически изследвания дейности, свързани с бъдещите нужди от човешки ресурси, често в тясно сътрудничество със съответните отраслови комитети за социален диалог в ЕС, с които също обменят информация.

3.10   Предвид структурата и силните връзки с основните сектори в ЕС, Комисията по индустриални промени на ЕИСК анализира ситуацията в различните отрасли и изпрати препоръки до другите институции на ЕС и МСП посредством този небюрократичен, осъществяван отдолу-нагоре подход. Целта е да се допринесе за прилагането на индустриалната политика на ЕС и да се постигнат желаните индустриални промени.

4.   Роля на ЕТП в научните изследвания и иновациите (НИИ)

ЕК е разработила и прилага поредица от инициативи за засилване на ЕТП и действията на предприятията и за създаване на политики, основаващи се на технологии.

4.1   Съвместните технологични инициативи (СТИ) са средство за осъществяване на програмите за стратегически изследвания на ограничен брой ЕТП. В някои ЕТП мащабът и обхватът на целите са такива, че обичайните инструменти на Рамковата програма за научни изследвания и иновации са недостатъчни. Вместо това за ефективното им постигане е необходим специализиран механизъм, който да осигурява необходимото ръководство и координация за постигане на изследователските цели. За постигането на тези цели беше разработена концепцията за СТИ.

4.2   Бившият комисар по науката и научните изследвания и високопоставени представители на предприятията се срещнаха през март 2009 г., за да направят преглед на напредъка и да обсъдят приоритетите за прилагането на нови изследователски инструменти под формата на ПЧП. Тези приоритети и инструменти бяха използвани за инициативите „Фабрики на бъдещето“, „Енергийно ефективни сгради“ и „Зелени автомобили“, включени в европейския план за икономическо възстановяване, приет през ноември 2008 г.

4.3   Трите ПЧП представляват мощно средство, способно да даде тласък на научноизследователските усилия в три големи промишлени сектора – автомобилостроене, строителство и производство, които бяха засегнати особено силно от икономическия спад и в които иновациите могат да допринесат значително за по-екологична и устойчива икономика.

4.4   Планът SET, приет от ЕС през 2008 г., е първата стъпка в посока на създаване на политика на ЕС в областта на енергийните технологии. Той е инструмент в подкрепа на вземането на решения за енергийната политика на ЕС с цел:

Осъществяването на плана SET започна със създаването на европейски индустриални инициативи (ЕИИ), обединяващи предприятията, научноизследователската общност, държавите членки и ЕК в ПЧП за споделяне на риска. Същевременно Съюзът за европейски научни изследвания в областта на енергетиката (EERA) работи от 2008 г. насам за съгласуване на дейностите в областта на научните изследвания и иновациите на отделните научноизследователски организации с нуждите на приоритетите по плана SET и за създаване на съвместна рамкова програма на равнище ЕС.

4.5   Европейската „Инициатива за водещи пазари в Европа“ има за цел да подкрепя действия за шест важни сектора, насочени към премахване на пречките пред пускането на нови продукти или услуги на пазара. ЕК, държавите членки и предприятията работят заедно за осъществяването на плановете за действие. Политическите инструменти са насочени към регулирането, обществените поръчки, стандартизацията и подкрепящите дейности. Инициативата е насочена към следните пазари: електронно здравеопазване, защитни текстилни артикули, устойчиво строителство, рециклиране, биопродукти, възобновяеми енергии.

5.   ЕТП – резултати от SWOT анализа

5.1   Като се има предвид самият брой на ЕТП към момента, очевидно е, че равнището на техните постижения в миналото е било различно и ще остане различно и в бъдеще. Затова Комитетът извърши първоначален анализ в опит да определи основните общи двигатели на високите постижения (силни страни и възможности) и – което е по-важно – основните препятствия (слаби страни и заплахи).

5.2   Силни страни

5.3   Слаби страни

5.4   Възможности

5.5   Заплахи

6.   Сътрудничество между ЕТП и между ЕТП и Европейската комисия

ЕТП участваха активно в прилагането на Седмата рамкова програма за научни изследвания и иновации в ЕС. Сега ЕТП предоставят информация и правят предложения за текущата работа по създаването на програма „Хоризонт 2020“ с цел привеждането ѝ в съответствие с реалните нужди на европейското общество, и по-специално нуждите на секторите производство и услуги.

6.1   „Хоризонт 2020“

6.1.1   „Хоризонт 2020“ е инструмент за прилагане на „Съюза за иновации“ – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен план. С период на действие от 2014 до 2020 г. и с бюджет от 80 милиарда евро, програмата е част от стремежа за генериране на нов растеж и работни места в Европа. „Хоризонт 2020“:

6.1.2   „Хоризонт 2020“ ще даде отговор на обществените предизвикателства като спомогне за запълването на пропастта между научните изследвания и пазара. Този воден от пазара подход ще включва създаване на партньорства с частния сектор и държавите членки.

6.1.3   „Хоризонт 2020“ ще бъде допълнена с мерки за планиране и развитие на европейското научноизследователско пространство до 2014 г. Тези мерки ще бъдат насочени към премахването на пречките пред създаването на наистина единен пазар на знания, научни изследвания и иновации.

6.2   „Европа 2020“

6.2.1   „Европа 2020“ е стратегията на ЕС за растеж през следващото десетилетие. ЕС следва да се превърне в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Тези три взаимно засилващи се приоритета следва да помогнат на ЕС и държавите членки да постигнат високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.

6.2.2   От практическа гледна точка ЕС си е поставил пет амбициозни цели – по отношение на заетостта, образованието, социалното включване, климата и енергетиката – които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Всяка държава членка е приела свои собствени национални цели във всяка от тези области. Стратегията е подкрепена с конкретни действия на европейско и национално равнище.

6.3   Роля на ЕТП в бъдеще

6.3.1   Очаква се в бъдеще ЕТП да запазят ролята си. В допълнение, ЕТП могат също да подкрепят прилагането на инструментите на ЕК, част от които вече бяха изпробвани в 7РП. Очаква се в „Хоризонт 2020“ ЕК да използва в по-голяма степен (било то и ограничен брой) инструменти за прилагане като ПЧП и съвместни технологични инициативи (СТИ).

6.3.2   Предприятията и заинтересованите страни като цяло са твърдо ангажирани с подкрепата за прилагането на гореспоменатите инструменти. Примерите за това включват публично-частни партньорства в областта на биопромишлеността („Биопродукти за растеж“), „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI) и „Научни изследвания за бъдещи инфраструктурни мрежи в Европа“ (reFINE).

(1)  Становище на ЕИСК относно „Индустриалните промени – настояща ситуация и перспективи. Цялостен подход.“, ОВ C 010, 14.1.2004 г., стр. 105–113.