4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/6

1.1

Основните задачи на банковия сектор, който представлява средно 5 % от БВП в ЕС, трябва да бъдат финансиране на реалната икономика, по-конкретно иновационните европейски предприятия, на растежа на малките и средните предприятия, които са двигателят на европейската икономика и защитата на спестяванията на вложителите.

1.2

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на държавите членки за укрепване на банковия сектор и за предотвратяване на нови финансови кризи чрез ограничаване на рисковете и смекчаване на последиците от тях.

1.3

ЕИСК смята, че е необходимо да се извлекат поуки от неотдавнашните икономически и финансови кризи и да се възприеме нов подход за по-ефикасен надзор от страна на националните, европейските и международните инстанции и чрез повишена отговорност на финансовите институции.

1.4

ЕИСК подкрепя мерките, имащи за цел укрепването на структурата на капитала на банките и техния капацитет да финансират икономиката и предупреждава ръководния състав на банките да не се поддава на изкушението от гонитбата на много бързи печалби и на спекулативни действия, които дестабилизират пазарите.

Отговорността на банковите мениджъри и на контролните органи на национално, европейско и вътрешно банково равнище следва да бъде по-точно определена, за да се насърчи етично поведение въз основа на прозрачни правила.

1.5

ЕИСК обръща внимание върху трудностите, произтичащи от натрупването на регулаторни мерки и върху предизвикателствата, с които 8 000 европейски банки трябва да се справят, за да продължат да финансират икономиката в контекст на тежки икономически условия в Европа и на кризата на дълга, чийто обхват и последици все още не са овладени.

1.6

Европейските банки са изправени пред засилената конкуренция на банките на трети страни, които в своите страни на произход не са подложени на същите законодателни и регулаторни ограничения като в Европа.

1.7

Мерките за укрепване на структурата на капитала предвиждат по-голям размер и по-високо качество на собствения капитал, по-добро покриване на рисковете, въвеждането на коефициент на ливъридж и нов подход към ликвидността. Тези мерки биха могли да се отразят на баланса на банките и може да доведат до чувствително понижение на рентабилността в сектора.

1.8

Следователно банките започват да намаляват размерите си, за да стават по-солидни и да се ориентират към по-рентабилни дейности и да ограничават предлагането на финансови услуги, с цел по-ефективно управление на рисковите експозиции.

Някои пледират за връщане към първоначалната им дейност – събиране на влоговете на клиентите, защита на вложителите, финансиране на реалната икономика.

1.9

ЕИСК счита, че е желателно постепенно връщане към разделянето на дейностите на търговските банки от тези на банките за финансиране и инвестиции. Настоящата световна криза показва, че една глобализирана финансова система, основана на неограничена либерализация, рискува да излезе от контрол поради злоупотребата на пазарите с тази свобода:

1.10

Новите изисквания за собствен капитал, по-специално повишаването на коефициента за собствен капитал с най-високо качество на 9 % до 30 юни 2012 г. за 60 банки със системно значение и от 2015 до 2018 г. за останалите, биха могли да имат пагубни последици за местните банки и за кооперативните банки, които по принцип са по-отзивчиви към МСП и микропредприятията. Не би следвало изискванията за собствен капитал да дискриминират нито една група банки.

1.11

Ако банките изпитват затруднения да мобилизират капитали, за МСП би било по-трудно да получат необходимото им финансиране. Трябва да се избягва свиване на кредитирането и повишаване на банковите разходи. ЕИСК се застъпва пред Комисията, Европейския банков орган и националните надзорни органи да гарантират, че капиталовите буфери на малките банки ще бъдат адаптирани към техния икономически модел.

1.12

Пруденциалните изисквания предизвикаха вече свиване на кредитирането и оскъпяването му за малките предприятия, по-конкретно за новосъздадените, иновационните и по-рисковите предприятия. Европа няма да може да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, на Програмата в областта на цифровите технологии, на изчисленията в облак, на пътната карта за възобновяемите енергийни източници до 2050 г. или на Small Business Act, ако делът на финансиране за малките и средните предприятия се намали с прилагането на новите пруденциални мерки.

ЕИСК приканва Комисията да следи съвсем отблизо развитието на кредитирането и на банковите разходи, възникващи за предприятията и за частните лица.

1.13

Мерките, които имат за цел да направят по-ефикасен надзора на пазарите от страна на националните, европейските и международните органи, ще имат дълбоки последствия за организацията на банките и на вътрешния контрол. Резултатът от това ще бъде повишена отговорност на ръководството, задължението по-внимателно да се преценява рентабилността на собствения капитал и да се управляват по-добре рисковете. Банките ще трябва да изготвят своите прогнози за продажби и стратегиите си за разработване на продукти и банкови портфейли от гледна точка на рентабилността и оценявайки способността си за усвояване на собствен капитал. Това ще доведе до реорганизация на структурите в посока нарастване на значението на отделите за ИТ, контрол и управление на риска за сметка на други, по-традиционни сектори.

1.14

Банките в ЕС имат около 3 милиона служители, голямото мнозинство от които работят в областта на банкирането на дребно. От началото на 2011 г. са закрити повече от 150 000 работни места и са затворени много агенции. Според различните прогнози през 2012 г. ще бъдат закрити още до 100 000 работни места. ЕИСК приканва Комисията да даде предимство на подобряването на отрасловия социален диалог и да засили съгласуването със социалните партньори по инициативите, които имат отражение върху развитието на професията.

1.15

ЕИСК би желал при прилагането на новите регулаторни мерки да се отчитат различията на държавите членки и по-специално на новите държави членки на ЕС, чиито кредитни пазари далеч още не са разгърнали пълния си потенциал и в които повечето банки принадлежат на европейски и световни банкови групировки. За да подобрят балансите си и да отговорят на новите изисквания, тези групировки може да се изкушат да трансферират капитал от своите филиали и да ограничат инвестициите си, като значително намалят финансирането на икономиката на тези страни. В тази връзка ЕИСК припомня ангажимента, произтичащ от „Виенската инициатива“ да не се пристъпва към изтегляне на ликвидност. Необходимо е да се защитят някои оригинални модели като кооперативните банки в Германия и Полша. Само в Полша този сектор наброява повече от 300 банки и основното му реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло да се извърши без преходен период.

1.16

Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране. ЕИСК припомня, че свободното движение на капитали е гарантирано на европейско равнище, докато сигурността на влоговете и платежоспособността на банките е в компетенциите на националните власти. Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени по еднакъв начин в целия ЕС, националните власти няма да могат да реагират навреме. При все това би било добре да се обърне внимание на предложението на редица европейски ръководители за създаване на европейски банков съюз с цел на европейско равнище да се установи системен надзор на банковите системи и да се гарантират влоговете в случай на фалит.

1.17

В световен план европейските банки рискуват да стават по-малко конкурентоспособни спрямо своите конкуренти. Банките, които желаят допълнително да увеличат собствения си капитал, могат да разчитат най-вече на средства от държавни инвестиционни фондове и от банки в Азия и Близкия изток. Съществува реална опасност структурата на собствеността в европейската банкова система да се изплъзне от контрола на държавите членки на ЕС. Поради тази причина ЕИСК призовава европейските компетентни органи да положат повече усилия, за да се прилагат и на международно равнище същите правила за надзор с цел да се стигне до истинско регулиране в световен мащаб.

1.18

Новите информационни технологии като електронно банкиране, банкиране от дома, сигурни виртуални транзакции (електронен подпис), изчисления в облак вече революционизират традиционните банкови услуги. Банките ще имат трудната задача да финансират реалната икономика и да се справят с по-високи разходи за финансиране вследствие на въвеждането на новите технологии, като същевременно рентабилността им е по-ниска. ЕИСК смята, че в хода на тези дълбоки промени е необходимо да се съдейства и оказва подкрепа на всички оператори в банковия сектор.

2.1

Финансовата криза и нейните последствия за икономиката накараха правителствата и финансовите институции да потърсят по-дълбоките корени на сриването на една система, за която се смяташе, че е солидно изградена, добре регулирана и ефикасно контролирана.

2.2

Първите мерки в областта на финансовата и паричната политика (съществено понижаване на основните лихвени проценти, ликвидност, държавни помощи) бяха приети по спешност. Мерките с по-дългосрочно действие имаха за цел да укрепят структурата на пазарите и да предотвратят бъдещи системни кризи и затова имаха регулаторен, надзорен или фискален характер. Организациите с наднационален характер като МВФ, Г20, Банката за международни разплащания (БМР) и Комисията показват готовност за сътрудничество с различия във вижданията си.

2.3

От кризата през 2008 г. насам ЕС прие най-малко 50 законодателни мерки. Деветдесет и девет процента от реформите следва да са предприети до края на 2011 г., за да влязат в сила през 2013 г., с изключение на коефициента за базовия капитал от първи ред, който трябва да се спазва от 30 юни 2012 г. от 60 банки, за които се приема, че имат системно значение. За останалите се предвижда те да влизат в сила между 2015 и 2018 г.

2.4

Споразумението Базел III, публикувано през ноември 2010 г. изисква банките да поддържат по-голям собствен капитал с по-високо качество, за да могат да противостоят на бъдещи кризи и по-конкретно предвижда:

С Базел III се въвеждат минимален коефициент на ливъридж от 3 % и два задължителни коефициента за ликвидност: коефициент на краткосрочна ликвидност, който изисква всяка банка да поддържа достатъчно висококачествени ликвидни активи, за да покрива нуждите си от ликвидност в продължение на 30 дни; коефициент на дългосрочна ликвидност, равен на минимална сума за стабилно финансиране, което превишава нуждите от ликвидност в продължение на едногодишен период.

2.4.1

Европейската комисия представи предложенията за транспониране на Базел III в ДКИ IV през юли 2011 г., за да се укрепи банковият сектор на ЕС, като същевременно банките се насърчават да продължават да финансират икономическия растеж. Комисията обаче не предприе никаква конкретна инициатива за насърчаване на кредитирането.

2.5

Целта е банките да бъдат стимулирани да разполагат с повече собствен капитал, за да устояват на кризите и да се предложи на надзорните органи нов механизъм за наблюдение на банките и за интервенция при установяване на рискове.

2.6

ДКИ 4 обхваща областите от настоящата Директива за капиталовите изисквания, но тя следва да бъде въведена в законодателството на държавите членки по адаптиран за всяка отделна държава начин.

2.7

Въпреки забавянията и несъвършенствата на приетите правила, напредъкът към ново регулиране е реален, но все още остават някои въпроси:

3.1

Банките в Европа в момента трябва да се справят с резки регулаторни и конюнктурни промени, които предизвикват опасения по отношение на способността на банките да изпълняват ролята си за финансиране на икономиката в икономическа ситуация, която е влошена поради дълговата криза и особено силно засяга еврозоната.

3.2

С решенията на Базелския комитет (Базел III) банките са задължени да увеличат собствените си активи, да спазват в дългосрочен план много високите коефициенти на ликвидност NSFR (Net Stable Funding Ratio) и да създадат фондове, отговарящи на изискванията на надзора.

3.3

Стрес-тестовете, на които банките бяха подложени на два етапа, не премахнаха опасенията от въздействието на евентуалното изпадане в неплатежоспособност на една или няколко държави от еврозоната.

3.4

В международната финансова общност се установи климат на недоверие, предизвиквайки на междубанковия пазар проблеми с ликвидността, което накара банките да се насочат към по-сигурни вложения.

3.5

В този контекст ЕЦБ се намеси на два пъти и предложи на банковия сектор кредити в размер на общо 1 трилион евро при 1 % лихва и с падеж от 3 години, нещо което беше жизнено важно за възстановяване на доверието на междубанковия пазар и за поддържане на кредитните потоци за икономиката. Значителна част от тези средства обаче беше повторно депозирана в ЕЦБ, а друга отиде за изкупуване на държавен дълг. ЕИСК счита, че ЕЦБ трябва да създаде механизъм за информация относно използването на тези средства.

3.6

Необходимостта от рекапитализация на банките, оценявана от Европейския банков орган на над 100 милиарда евро, става все по-наложителна.

3.7

Отпускането на кредит за предприятията и по-специално за МСП и за местните власти, както и за частни лица става все по-трудно. Освен това банките много внимателно проучват свързаните с него рискове, вследствие на което разходите за финансиране нарастват. Същевременно обаче алтернативата за финансиране на предприятията от страна на финансовите пазари се оказва още по-трудна. Това положение, заедно с политиката за икономии, потвърждава прогнозите за слаб или нулев растеж през 2012 г. в целия ЕС, с редки изключения.

4.1

В този контекст трябва да се припомни кризата с високорисковите ипотечни кредити: предупредителните сигнали за избухването на кризата с високорисковите ипотечни кредити трябваше да разтревожат контролните органи. Никой не се съмняваше в надеждността на инвестиция, носеща добри печалби на банкерите и на техните клиенти. При това Федералната корпорация за гарантиране на депозити (Federal Deposit Insurance Corporation – FDIC) беше предупредила за опасността, която представляват тези продукти. Но Федералният резерв не предприе никакви мерки между 2002 и 2006 г.

4.2

Фалитът на банката Lehman Brothers можеше да се избегне, ако надзорните органи навреме бяха забелязали сериозните проблеми, които тази институция е имала по отношение на ликвидността си. Опасността, произтичаща от ипотечен кредит, който представлява 100 % или повече от стойността на обезпечението си и се препродава на „пакети“ от финансови посредници, се изплъзна от контрол. За да се избегнат бъдещи кризи, трябва да се въведат мерки за лична отговорност на ръководителите на финансови институции, за липсата на адекватен надзор.

4.3

Ако е вярно, че кризата започна по причина на твърде сложните, т.нар. „токсични“ финансови продукти, то също така се видя, че надзорните органи са могли въз основа на съществуващите тогава правила да забранят създаването и пускането на тези продукти на пазара.

Новите правила няма да могат със сигурност да гарантират, че ще бъде избегната нова криза, ако надзорните органи не получат достатъчно средства за изпълнение на мисията си и ако вътрешният контрол остане неефективен.

4.4

Предвид либерализацията на финансовите пазари правителствата трябва да спазват своите поети на международно равнище ангажименти за сътрудничество, за да не се допусне в различни региони да действат различни правила.

4.5

Новите разпоредби би следвало да се опрат на следните принципи:

4.6

Дейността на надзорните органи трябва да бъдат периодично оценявана от независим орган, съставен от експерти, които вече нямат професионални отговорности във финансовия сектор. Тази оценка трябва да наблегне по-конкретно на въздействието на техните решения за управлението на банките.

5.1

Сега банките са подложени на силен натиск, тъй като трябва да променят своя бизнес модел вследствие на нови регулаторни мерки. Комбинацията от мерки и влошена финансова и икономическа обстановка предизвика:

5.2

Всичко това води до:

5.3

Новите правила се прилагат еднакво към големите и към малките банкови институции. Те може да се окажат непригодни в някои страни като новите държави членки от Централна и Източна Европа, които имат висок процент на растеж.

5.4

Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени на европейски равнище, националните власти няма да могат да реагират достатъчно бързо. Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране.

5.5

Необходимо е да се вземат предвид някои оригинални модели като кооперативните банки, които функционират добре и самостоятелно. Реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло за се извърши без преходен период. Кооперативните банки са съществен елемент от местното развитие, като действат в интерес на своите акционери, които са едновременно вложители и кредитополучатели: МСП, селскостопански производители, общини и много други оператори на местно равнище.

5.6

Големите банки търсят инвестиции с нисък риск и висока възвръщаемост и към това се прибавят опасенията от по-тежко данъчно облагане и загубите на някои пасиви поради държавния дълг.

5.7

Процесът на консолидация вероятно ще се ускори - спестовните каси и кооперативните банки могат да разчитат на „автономни“ източници на финансиране, но банките, които трябва да се рефинансират от пазара, ще бъдат принудени да се сливат помежду си с отрицателни последици за МСП и потребителите. Някои банки бяха купени и препродадени след разформироване на тяхната местна или регионална мрежа. Банковата концентрация на национално равнище е силна в сектора на кооперативните банки и взаимоспомагателните каси, както и спестовните каси.

5.8

По-ниската рентабилност на банките, дължаща се включително на по-високата цена на финансирането, както и много рестриктивните принципи за управление на ликвидността могат да доведат до повишаване на банковите разходи и на лихвите по срочните депозити и по сметките на частните клиенти.

5.9

В контекста на новите разпоредби банките ускоряват своето вътрешно преструктуриране с помощта на новите технологии (онлайн банкиране, виртуално гише, банкиране през смартфони).

5.10

Развитие на каналите на разпространение ще доведе в крайна сметка до намаляване на мрежите от филиали и до спад на заетостта. Прилагането на ДКИ 4 ще доведе до увеличаване на заетостта в ИТ-отделите и в отделите за управление на риска на банките, за сметка на други банкови секции. Необходимо е на всички равнища да се развие съдържателен социален диалог по въпросите на заетостта и професионалната квалификация, за да се овладеят успешно протичащите процеси.

6.1

Европейският парламент възприе по принцип данъка върху финансовите транзакции, Комисията проучва неговото въвеждане, но няма консенсус между държавите членки по въпроса, а американските власти са отрицателно настроени към идеята. Предвижданото невисоко равнище на данъка не би представлявало нито непосилна тежест за кредитните институции, нито пречка за конкурентоспособността в световен план. Както се подчертава в две приети от ЕИСК становища (1), целта на този данък е едновременно да генерира нови данъчни приходи, по-конкретно, за да се финансира помощта за развитието, и да се промени поведението на банките, като се дава приоритет на средно- и дългосрочното финансиране на икономиката, а не на съвсем краткосрочни спекулативни операции.

6.2

По инициатива на комисаря Barnier се проучва възможността за разделяне на дейностите по банкиране на дребно и тези по финансиране и инвестиции, с което се поставя под въпрос моделът на универсална банка. Дебатът е относно пълно разделяне, обособяване на дейността на инвестиционната банка или забрана за банките да инвестират за собствена сметка. Някои експерти оспорват тази идея, като поддържат мнението, че универсалните банки осигуряват дълбочината и ликвидността на пазарите и по-добро финансиране на икономиката.

6.3

Сценарият на развитие на финансовия свят и на банковия сектор се промени през последните тридесет години. Отварянето на пазарите доведе до глобализация на финансите, която от своя страна допринесе за развитието и умножаването на зоните от типа данъчно и регулаторно убежище. Засилената конкуренция в световен план благоприятства възникването на нови форми на финансови институции, на нови продукти и услуги.

6.4

Големите банкови групировки показаха слабостите и границите на растеж, който надхвърля възможността за добро управление. Те ще имат тенденцията да намаляват размерите си и да стават по-солидни, с по-слабо променливи, но по-предвидими печалби, без екстравагантни бонуси. Те ще концентрират дейността си върху своето основно предназначение, а именно да приемат влогове и да предлагат кредити, като ограничат предлагането на други услуги, ще ограничат международната си експанзия и ще съсредоточат своите дейности върху по-бързо разрастващи се пазари, което ще ограничи рентабилността им.

6.5

Благодарение на новите правила разпределянето на бонуси и практиките по отношение на възнагражденията на ръководните кадри ще е свързано с още по-голяма отговорност и ще бъде обект на още по-строг контрол.

6.6

Банковият надзор, разпрострян върху всички видове финансови институции, би позволил да се контролира дейността на небанковите институции (от вида „сенчесто банкиране“).

6.7

Необходимо е да се установят задължителни правила за достъп до професии в банковия сектор, за да се даде възможност за подбор на персонал, чиято компетентност вдъхва доверие на клиентите и инвеститорите.

6.8

Когато спрат държавните помощи и международните помощи, следствие от финансовите кризи, секторът като цяло несъмнено ще се промени в съответствие с конюнктурата и с развитието на новите технологии, но най-вече следвайки стратегиите, свойствени за всяко добре управлявано предприятие. Банките ще имат трудната задача да запазят доверието като кредитиращи реалната икономика и същевременно да се справят с по-високи разходи за финансиране и с по-ниска рентабилност.