15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/21

1.1

Още през 2006 г. ЕИСК се произнесе относно домашното насилие над жени (1), като показа загрижеността на гражданското общество по този въпрос. Изразените тогава препоръки остават в сила и поради това не се повтарят в настоящото становище.

1.2

ЕИСК като представител на организираното гражданско общество съзнава, че проблематиката на свързаното с пола насилие, включващо и домашното насилие, е въпрос, който касае всички, и отново потвърждава своята ангажираност в борбата срещу това зло с всички възможни средства, като наред с другите мерки разглежда възможността веднъж на две години да се организира дебат по тези въпроси.

1.3

ЕИСК отправя следните препоръки към европейските институции и държавите членки на ЕС:

2.1

Всеки акт на насилие срещу който и да е индивид представлява посегателство срещу неговото достойнство, срещу неговия физически и психологически интегритет, срещу правата на човека и срещу принципите на демократичното общество.

2.2

Тъй като държавите са задължени да спазват, да защитават и да популяризират правата на своите граждани, те трябва да инвестират значителни публични средства в услуги и специализиран персонал, с които да може да се изпълни това задължение.

2.3

Публичното насилие се осъжда от обществото и като цяло обществото подкрепя действията, с които държавите наказват и санкционират практикуващите го.

2.4

Но съществува и друго насилие, по-безшумно, което се извършва в домовете и което дори е по-брутално: това е домашното насилие. Всички членове на едно семейство могат да бъдат спорадични или постоянни жертви на различни видове насилие, които могат да доведат до смърт.

2.5

Въпреки че всички те заслужават внимание, загриженост и действия от страна на властите, истината е, че най-системно засегнати са жените – домашното насилие остава основна причина за смъртност сред жените по света и една на всеки четири жени е негова жертва. Поради това настоящото становище е насочено към домашното насилие над жените.

2.6

Европейският съюз определя като насилие над жените „всеки акт на свързано с пола насилие, който води или може да доведе до телесни повреди, сексуални или психологически вреди и страдания за жените, включително заплахата за извършване на такива действия, принудата или произволното лишаване от свобода както в публичната сфера, така и в частния живот“ (3).

2.7

Въпреки усилията, които публичните власти и различни сектори на обществото, организирани или не, полагат от десетилетия, тази форма на насилие продължава да се разглежда като частен проблем, а всъщност е обществен проблем.

2.8

Домашното насилие е престъпление, което трябва да се санкционира от закона. ЕИСК признава усилията на различни държави членки на ЕС да санкционират с най-строги мерки извършителите на такива престъпления. Въпреки това е важно да се установят и дълбоките причини за това явление и стратегиите, необходими за неговото премахване, включително по-доброто му разбиране от страна на мъжкия пол.

2.9

От друга страна, е важно да се отбележи, че икономическата криза се отразява сериозно на социалните политики в много държави членки на ЕС. Основни публични услуги като здравеопазване, образование и социални услуги се редуцират в момент, в който семействата, и по-специално жените, най-много се нуждаят от тях. Закриват се звена за специализирана помощ на жени, приюти за малтретирани жени, орязват се бюджетите за националните служби за равенство между половете, прекратяват се проекти за превенция, кампании в медиите и др.

2.10

Запазването на свързаните с пола стереотипи и на едно патриархално общество освен че води до икономически неравенства и дискриминацията на жените в области като заетост, заплащане на труда, достъпа до други икономически ресурси и липсата на икономическа независимост, намалява възможностите на жените да действат и увеличава тяхната уязвимост по отношение на домашното насилие.

2.11

Настоящата икономическа криза и политиките, с които се предполага да се води борба с нея, както и процесът на либерализация на икономиките и приватизацията на публичния сектор, не само задълбочават разделението между половете в сферата на труда, но и създават по-благоприятни условия за пораждане на насилие.

2.12

Световната здравна организация (СЗО) (4) призна пагубните въздействия на глобализацията върху социалните структури. Една глобализация без правила може да породи тежки форми на насилие над жени, включително и под формата на трафик на хора.

2.13

Жените от малцинствени групи, жените мигранти, жените, живеещи в бедност в селски или отдалечени общности, жените, излежаващи присъда лишаване от свобода, жените, настанени в институции, жените с умствени и физически увреждания и възрастните жени са изложени на по-голям риск от насилие.

2.14

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да направи равносметка за домашното насилие над жените в Европа, да даде обща представа за предприеманите мерки и да предизвика по-остро осъзнаване на проблема от страна на обществото.

2.15

ЕИСК като изразител на мнението на организираното гражданско общество е готов да организира съвместно с организациите, загрижени от този вид насилие, дискусионен форум, на който да се обсъдят предложения за изкореняването на това насилие и да се споделят добри практики, водещи до ефикасни превантивни мерки.

3.1

През 2011 г. Съветът на Европа прие Конвенция за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие (5). Става въпрос за първия правно обвързващ международен инструмент, който създава обща правна рамка за превенция на насилието, защита на жертвите и осъждане на извършителите на насилие. Това е призив за повече равенство между жените и мъжете, тъй като насилието срещу жените се корени дълбоко в липсата на равенство между половете и продължава благодарение на една патриархална култура на пренебрегване на тази реалност.

3.2

В посочената конвенция са взети предвид всички видове насилие (физическо, психологическо, сексуален тормоз, брак по принуда, обрязване на жени, тормоз, стерилизация или насилствен аборт), независимо от възрастта, етническия или националния произход, религията, социалния произход, миграционния статут или сексуална ориентация на жертвата.

3.3

До момента тази конвенция е ратифицирана само от една държава (6) и е подписана от 20 (7), като някои от тях са направили това с резерви (Германия, Сърбия и Малта). ЕИСК призовава Европейския съюз и всички държави членки на ЕС, да подпишат, ратифицират и приложат Истанбулската конвенция във възможно най-кратък срок.

4.1

45 % от жените в ЕС заявяват, че са изпитали някаква форма на свързано с пола насилие. Между 40 и 45 % от жените в Европейския съюз съобщават, че са били подложени на сексуален тормоз на работното място. Според оценките всеки ден в Европа 7 жени умират като жертви на подобно насилие (8).

4.2

Освен това става въпрос за явление с голямо икономическо въздействие: според оценките насилието над жените в 47-те държави членки на Съвета на Европа, води до годишни загуби от порядъка най-малко на 32 млрд. евро.

4.3

В проучване на Евробарометър от 2010 г. се констатира, че това явление е добре познато на гражданите (98 % от анкетираните) и се среща често (всеки четвърти заявява, че познава жена – жертва на домашно насилие и всеки пети заявява, че познава извършител на домашно насилие).

4.4

Още през 1980 г. Втората световна конференция за правното и социалното положение на жените установи, че насилието над жените е най-безшумното престъпление на света. Тринадесет години по-късно Световната конференция за правата на човека във Виена призна правата на жените като права на човека. Държавите членки на Европейския съюз поеха задължението да постигнат основните цели на Пекинската платформа за действие от 1995 г.

4.5

В окончателната декларация на втората европейска среща на върха на жените в управлението (Кадис, март 2010 г.) (9) 25 министри и многобройни политически ръководители от целия ЕС признаха, че равенството между половете все още не е постигнато и че насилието срещу жените е постоянен проблем и сериозно нарушение на правата на човека. В документа се твърди, че сексистките стереотипи продължават да пораждат дискриминация и се отправя предупреждение, че най-младите поколения възпроизвеждат сексистките модели на поведение.

4.6

Европейските институции са изготвили различни документи за анализ и действие. По-долу е представен техният неизчерпателен списък:

4.7

От друга страна, държавите членки, макар и не във всички случаи, изготвиха закони за криминализиране на домашното насилие, предприеха по-драстични мерки срещу извършителите на насилие, поставиха домашното насилие сред престъпленията срещу обществения ред и т.н.

4.8

Въпреки че все още недостигат достоверни и съпоставими данни за домашното насилие на национално и европейско равнище, известните цифри са достатъчно обезпокоителни, за да не оставят съмнения относно мащаба на проблема (10).

4.9

Въпреки цифрите и по-строгите законодателни актове, истината е, че сред населението продължава да битува разпространеното усещане, че живеем в общество на равни възможности, а това може да постави под въпрос обсъждането не само на домашното насилие, но и на други форми на насилие и неравенство между жените и мъжете, които се изразяват в разлики в заплащането, напредване в кариерата и др.

4.10

Един от видовете насилие, който се забравя, тъй като е невидим за външния свят, е психологическото насилие. Време е да се сложи край на това мълчание и да се признае, че психологическото насилие представлява погазване на правата на човека и трябва да бъде включено в законодателството относно домашното насилие.

4.11

Жените, преживяли психологическо насилие, често пъти остават сериозно травмирани за цял живот и се нуждаят от цялостна мултидисциплинарна подкрепа в сигурна възстановителна среда. Те са принудени да живеят в пълна социална изолация без осезаеми доказателства за актовете на насилие и се страхуват, че никой няма да им повярва. За възстановяването им е необходимо най-вече лицата, полагащи грижи, да им повярват.

4.12

Домашното насилие оказва въздействие не само върху пряката жертва, но засяга и свидетелите, както и лицата, които знаят за него. То се отразява по-специално на децата, чиято емоционалност ги прави особено уязвими и може да има последици за цял живот.

4.13

Въпреки че домашните престъпления не се свеждат само до нападения на жени, е важно да се знае защо други престъпления, извършени в домашна среда, като случаите на педофилия (в 90 % от случаите престъпленията са извършени от близки), се считат за отвратителни, а в случая с домашното насилие продължаваме да се питаме за причините, накарали извършителите на насилие да осъществят тези насилствени действия.

5.1

Важно е да се отговори на основния въпрос, а именно защо в много случаи тези престъпления се оправдават от обществото и защо от жената, станала жертва на агресия, се очаква да даде обяснение за извършеното насилие. Културните и социалните причини, които се изтъкват често, освен че са неверни, само допринасят за запазване на статуквото.

5.2

Идеята, че домашното насилие се корени в древна култура и традиции, затвърждава погрешното предположение, че културата е статична съвкупност от вярвания и практики. Точно обратното, културата непрекъснато се формира и трансформира. Именно защото културата е разнородна и включва ценности, които са в конкуренция помежду си, способността да еволюира е нейна същностна черта.

5.3

Културата е тясно свързана с упражняването на власт: нормите и ценностите придобиват авторитет, когато техните защитници разполагат с власт или влиятелни позиции.

5.4

Жените също формират културата и влияят на културата, в която живеят. Тяхното участие в обществото и културата е от основно значение за промяна на манталитета, практиките и обичаите, които оказват пагубно въздействие върху техния имидж и положение.

5.5

Поради тази причина е важно за да се помисли за това, че жените не са достатъчно представени на различните равнища на властта. Докато този въпрос не намери подходящо разрешение и жените не бъдат представени в икономиката, обществото и политиката така както техният брой и капацитет го изискват, проблемът с насилието над тях ще се решава трудно и твърде бавно. Въпреки че публичните политики срещу свързаното с пола насилие изпълняват важна роля, само достъпът на жените до паритетно упражняване на властта може да промени традиционната представа за тяхната роля в обществото.

5.6

През вековете съгласно моделите за полова идентификация като женски добродетели са се утвърдили пасивността, предаността и подчинението, а като мъжки – агресивността, силата и действието. В продължение на векове те са създали една концепция за емоционалните взаимоотношения, която поставя жената в по-нисшо и зависимо положение.

5.7

Отношенията, основаващи се на модели на идентичност, които предполагат подчинение на един участник на друг, вече не са допустими, и мъжете и жените трябва да си поставят въпроса за своето позициониране по отношение на тези модели. Това поставяне под въпрос трябва да се основава на утвърждаването на ценности като свободата, самостоятелността и личностната реализация.

5.8

В много от случаите на фемицид (11) голям процент от жертвите са съобщавали предварително за актове на насилие или заплахи. Това показва значението на превантивната работа. В много от случаите не са били взети никакви мерки за защита на жертвата от извършителя на насилие.

5.9

Превантивната работа може и трябва да включва наред с други действия:

5.10

Специализираните центрове за защита на жертвите на домашно насилие трябва да имат персонал със специализирана подготовка и да разполагат със средства, гарантиращи прилагането на определените марки.

5.11

Много е важно да се създадат мултидисциплинарни пространства за подкрепа, където жените да могат да бъдат изслушани, разбрани и думите им да бъдат посрещнати с доверие. В явлението домашно насилие взаимодействат психологически, културни и религиозни фактори и обичаи, утвърждавани с векове. То не се дължи на една единствена причина и към него не може да се подхожда само с полицейски или наказателни мерки. Един координиран и мултидисциплинарен подход, който да не допуска излагането на жените на повторно насилие, е основен елемент от тази битка. Необходимо е да се обърне специално внимание на жените с увреждания и на жените имигрантки, чиято уязвимост е по-голяма. Този тип подкрепа трябва да обхваща по-систематичен начин и непреките жертви на насилие, най-вече децата.

5.12

Важно е да се промени парадигмата за сигурност, която е свързана в твърде голяма степен с организираната престъпност, тероризма, посегателствата върху хора и имущество, наркотрафика и почти никога не е насочена към опасността, на която много жени са изложени в своите домове или на работното място. Ако в сигурността се включат повече хуманистични критерии, насочени предимно към превенцията, ще може да се спаси животът на много хора. Новите технологии могат да предложат по-голяма защита, какъвто е случаят с електроните гривни, които не позволяват на извършителите на насилие на свобода да се доближават до своите жертви, когато им е наложена мярка за отдалечаване.

5.13

Статистиките за домашното насилие не описват точно явлението и не дават възможност за отчитане на истинския мащаб на проблема. Поради това съществува спешна необходимост от уеднаквяване на критериите за регистриране на домашно насилие, така че данните да могат да бъдат съпоставими на европейско равнище.

5.14

Правителствата трябва да използват и подкрепят, включително финансово, работата на организациите на гражданското общество (женски организации, организации за защита на правата на човека, синдикати и др.), без да се поддават на изкушението да ги контролират или да ограничават тяхната автономия.

5.15

Особено значение има образованието. То може както да утвърждава дискриминационни модели и практики, така и да играе роля за промяна на манталитета, на индивидуалните и колективните нагласи. Училището трябва да насърчава несексистко и съвместно образование, основано на равни права и възможности, като се стреми към цялостно развитие на личността извън стереотипите и ролите, определяни въз основа на пола, и отхвърля всякаква дискриминация, която поставя жените в положението на жертви. Училището би могло да бъде инструмент за развенчаване на стереотипната представа за ролята на мъжете и жените, която обикновено се разпространява чрез медиите, и отлична обсерватория на свързаното с пола насилие.

5.16

За да може училището да изпълнява тази положителна роля, е от основно значение първоначалното и продължаващото образование на преподавателите да включва знания за свързаното с пола насилие, включително домашното. Периодичното преразглеждане на програмите и учебниците трябва да бъде постоянна практика, за да се премахне всякакъв сексистки език.

5.17

Друга област от жизненоважно значение е здравеопазването. Поставянето на жените и девойките в центъра на здравните стратегии може да укрепи убеждението, че насилието над жените в домашна среда е потенциален риск, а не изолиран проблем.

5.18

Необходимо е периодично и системно да се преразглеждат процедурите за регистриране и уведомяване, като се избягват формулировките, които са свързани с твърде голяма бюрократична тежест за специалистите и не са нито гъвкави, нито устойчиви. Тези процедури трябва да дават възможност за регистриране на здравните проблеми като променливи на риска (например наред с другото в консултациите за семейно планиране или бременност) и да се направи ясно разграничение между нуждите в градовете и селата.

5.19

Във всички сектори, в които се води борба със свързаното с пола насилие, трябва да се гарантира, че информирането и образованието са ефикасни и адаптирани към реалността и че разполагат с необходимите средства и ресурси, а също така и че се извършва редовно картографиране, за да се гарантира, че информацията съответства на реалността.

5.20

По отношение на информирането и обучението е важно да се прави разлика между информирането (насочено към целия персонал, който работи в институцията), обучението (което се предоставя на всички, които са в контакт с жертвите и могат да допринесат за установяването на проблема) и специализираното обучение (през което трябва да преминат всички, които помагат на жертвите). Особено внимание трябва да бъде отделено на подготовката на полицаи и съдии поради тяхната роля при приемането на жалби и осъждането на извършителя на насилие. Техните действия могат да допринесат за превръщането на преживяната травма в нова надежда. Необходимо е също да се вземат мерки местата за лишаване от свобода да разработят свои вътрешни програми за свързаното с пола насилие, насочени към жените, жертви на насилие, и мъжете, извършили насилие, а също и с цел по-добро запознаване с проблема на служителите в затворите във всички държави членки на ЕС.

5.21

Накрая подхождането към проблематиката, свързана с домашното насилие над жени, като към тема от правата на човека налага по-голяма отговорност на държавите за превенцията, изкореняването и санкционирането на този тип насилие и по-големи задължения да отчитат как изпълняват тези ангажименти.

5.22

Обвързването на свързаното с пола насилие с правата на човека дава възможност за достъп до важна съвкупност от механизми за възлагане на отговорност на държавите на международно и регионално равнище, както и възможност за включване на органите, създадени по силата на договорите за правата на човека, международните съдилища, както и Европейската регионална система за правата на човека (Европейски съд по правата на човека – механизъм на Съвета на Европа).

5.23

Подходът към насилието над жени като към въпрос, свързан с правата на човека, ни води към цялостен и многосекторен отговор, който добавя измерение, свързано с правата на човека, към работата, извършвана във всички сектори. Това ни задължава да укрепваме и да ускоряваме инициативите във всички области с цел превенция и изкореняване на насилието над жени, включително посредством съдилищата, здравеопазването, политиките за местно и регионално развитие, хуманитарна помощ и др.