СЪДЪРЖАНИЕ

1........... ВЪВЕДЕНИЕ............................................................................................................... 3

2........... ЧАСТ I — Изпълнение на ЕФР в съответствие с член 68 от Регламента за ЕФР3

2.1........ Основни развития, тенденции и предизвикателства............................................. 3

2.1.1..... Изпълнение на бюджета от Комисията.................................................................... 4

2.2........ Техническа помощ...................................................................................................... 4

2.2.1..... Използване на бюджета за техническа помощ от държавите членки.................... 4

2.2.2..... Използване на бюджета за техническа помощ от Комисията................................ 4

2.3........ Резултати от обсъждането на стратегиите по член 16, параграф 1 от Регламента за ЕФР и междинната оценка на ЕФР....................................................................................... 5

3........... Икономически резултати в сектор „Рибарство“ през периода 2010—2011 г........ 6

3.1.1..... Риболовен сектор........................................................................................................ 6

3.1.2..... Аквакултури................................................................................................................. 6

3.1.3..... Преработка................................................................................................................... 7

4........... ЧАСТ II — Анализ...................................................................................................... 7

4.1........ Публични и частни действия за приспособяване на риболовния флот................ 7

4.1.1..... Окончателно преустановяване.................................................................................. 7

4.1.2..... Приспособяване на флота към цените на горивото................................................ 8

4.2........ Модернизация по член 25, параграф 2 от Регламента за ЕФР............................... 8

4.3........ Изпълнение по ос 4 на ЕФР....................................................................................... 9

5........... Финансово изпълнение в държавите членки........................................................ 11

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ПЕТИ ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОНД ЗА РИБАРСТВО (2011 Г.)

1.           ВЪВЕДЕНИЕ

Съгласно член 68 от Регламента за Европейския фонд за рибарство[1] (ЕФР) до 31 декември всяка година Комисията изпраща до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социалeн комитет и до Комитета на регионите доклад за действителното изпълнение на ЕФР въз основа на оценката си на годишните доклади на държавите членки (ДЧ) и на цялата друга налична информация.

Настоящият доклад обхваща изпълнението на ЕФР през 2011 г. Той е разделен на две части. В първата част са разгледани изискванията по член 68 от Регламента за ЕФР. В нея са включени също така резултатите от обсъждането на стратегиите, посочено в член 16, параграф 1 от Регламента за ЕФР. Втората част включва преглед на някои основни елементи на ЕФР през периода 2007—2013 г., а именно окончателното преустановяване, модернизирането по член 25 и изпълнението по ос 4.

Настоящият доклад се придружава от работен документ на службите на Комисията, който включва кратко резюме на изпълнението във всяка ДЧ, както и подробна информация за финансовото изпълнение[2].

2.           ЧАСТ I — Изпълнение на ЕФР

2.1.        Основни развития, тенденции и предизвикателства

Финансово изпълнение от ДЧ. Сертифицираните междинни плащания, изпратени от ДЧ до края на месец декември 2011 г., възлизат на 28 % (1 187 725 419,93 EUR) от общото разпределение на ЕФР, което представлява увеличение от 84,5 % (551 273 466,57 EUR) в сравнение с месец декември 2010 г. Средният процент на поети задължения до края на 2011 г. е 55,29 %. България и Румъния значително изостават. Процентът на поети задължения за Германия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Словения, Испания и Швеция беше под средния процент за ЕС. От друга страна, Белгия, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Литва, Латвия, Австрия, Полша, Словакия, Нидерландия и Обединеното кралство са над средната стойност за ЕС. В края на 2011 г. шест ДЧ бяха засегнати от отпадането на задълженията съгласно правилото „N+2“ (член 90 от Регламента за ЕФР) на стойност 9 696 117 EUR по транша за 2009 г. Това представлява значително увеличение спрямо положението в края на 2010 г.

Одит съгласно Регламента за горивото. В рамките на Регламент (ЕО) № 744/2008 на Съвета бяха извършени одити в Белгия, Дания, Франция, Португалия и Испания. Комисията получи резултатите през месец юни 2011 г. Основните констатации се отнасяха до недостатъци в националните системи за управление и контрол. Освен това в докладите от одита се препоръчва ДЧ да 1) осигурят наличието и правилното функциониране на системи за одит и контрол; 2) гарантират достатъчно одитни дейности; 3) подобрят сътрудничеството с Комисията с оглед ограничаването на всички нередности на ранен етап; както и да 4) проверят дали нередностите не се дължат на системни проблеми. Докладите от одита са изпратени от Комисията до съответните ДЧ с искане да бъдат предприети коригиращи мерки.

В резултат на горепосочените констатации и препоръки Комисията приканва и други ДЧ да извършат допълнителни проверки.

Съответствие. До месец декември 2011 г. са представени оценки за съответствието от 26 държави членки, от които 25 бяха приети. В сравнение с предходни доклади положението по отношение на проблемите със съответствието във връзка с временното или окончателно преустановяване е подобрено, което води до по-малко прекъсвания на плащанията.

2.1.1.     Изпълнение на бюджета от Комисията

Относно годишните поети задължения — през 2011 г. са заделени 15,2 % (653 204 485 EUR) от общите бюджетни кредити за периода 2007—2013 г. (4 292 990 279 EUR), от които 496 297 184 EUR за региони по цел „Сближаване“ и 156 907 301 EUR за другите региони. За плащания през 2011 г. са използвани 10,2 % (440 909 408 EUR) от общите бюджетни кредити, от които 72,7 % за региони по цел „Сближаване“ (320 405 479 EUR) и 27,3 % за другите региони (120 503 930 EUR). Тези плащания са направени под формата на междинни плащания. Подробна информация е предоставена в раздел 5 по-долу и в придружаващия работен документ на службите на Комисията

2.2.        Техническа помощ

2.2.1.     Използване на бюджета за техническа помощ от държавите членки

Задължения по бюджета за техническа помощ (ТП) са поети от 22 ДЧ. ДЧ с най-голяма сума на поетите задължения по ТП са: Гърция (7 115 250 EUR), Полша (4 756 335 EUR), Испания (4 416 169 EUR), Италия (2 581 161 EUR) и Латвия (2 092 140 EUR). Финансираните действия включват укрепване на административния капацитет, развитие на ИТ, публичност и информация, както и подпомагане на управлението и изпълнението на оперативните програми.

2.2.2.     Използване на бюджета за техническа помощ от Комисията

През 2011 г. Комисията използва 3 874 825 EUR от бюджета за ТП за следните позиции:

Информационни технологии

От Комисията е поето задължение в размер на 554 741 EUR за компютри и услуги, свързани с поддръжката и развитието на информационните системи за ГД „Морско дело и рибарство“, които са необходими за изпълнението на ЕФР.

Помощно звено за Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET)

За FARNET е поето задължение в размер на 1 891 871 EUR. През 2011 г. FARNET поставя в центъра на вниманието си изпълнението по ос 4 на ЕФР чрез текущо методическо и тематично подпомагане на управляващите органи и местните групи за действие на FARNET (FLAG). Организирани са два международни семинара за FLAG: по отношение на стратегическото развитие — в София (BG) през месец март и по отношение на диверсификацията на рибарските райони — в Gdynia (PL) през месец юли. FARNET допринася за популяризирането на ос 4 посредством своя уебсайт, бюлетин, канала YouTube и профил в Twitter. Публикациите включват две издания на списанието на FARNET (на 4 езика) и Ръководство за диверсификация (на 11 езика). През месец ноември 2011 г. голяма конференция на тема „Устойчиви рибарски райони“ събира повече от 450 заинтересовани страни.

Конференции От Комисията е организирана конференция на тема „Устойчиви бъдещи рибарски райони“ (324 443 EUR) и семинар, посветен на изпълнението на ЕФР (24 091 EUR).

Комуникационни дейности

От Комисията е поето задължение в размер на 148 878 EUR за създаването на четири видеоклипа за проекти по ос 4, които са на разположение на уебсайта EUROPA: „Percebeiros от Baiona“ (Испания), „Преки продажби и нови технологии“ (Германия), „Риболовен туризъм“ (Франция) и „Верига на добавената стойност на водораслите“ (Дания).

Временно нает персонал

От Комисията е поето задължение в размер на 850 000 EUR за заплатите на временно нает персонал, ангажиран в изпълнението на ЕФР, по-специално за да се осигури съответната езикова обезпеченост на ДЧ.

2.3.        Резултати от обсъждането на стратегиите по член 16, параграф 1 от Регламента за ЕФР

Всички междинни оценки за ЕФР са получени от Комисията до края на месец юни 2011 г. Те служат за основа на обобщителния доклад, използван от директорите по рибарството при обсъждането на стратегиите, проведено в Брюксел на 8—9 декември 2011 г.

Основни констатации в обобщителния доклад От гледна точка на усвояване на средствата най-голям напредък има по ос 1. Икономическото положение оказва важно отражение върху изпълнението по ос 1 като ускорява изпълнението на мерките по окончателното и временното преустановяване на риболовната дейност. Въпреки специалната разпоредба в Регламента за ЕФР мерките за окончателно преустановяване не са придружени от необходимия план за приспособяване на риболовното усилие. Това въздействие е усетено също така при изпълнението на мерките в подкрепа на инвестициите на борда на корабите, като увеличаване на селективността на риболовните съоръжения (за което са изготвени и се осъществяват малко на брой проекти), включително и подпомагане на дребномащабния крайбрежен риболов. По ос 2 най-голям дял има мярка 2.3 с проекти, целящи увеличаване на производствения капацитет, подобряване на производствените системи и хигиената и условията на труд, по-специално в преработвателните съоръжения. В много ДЧ производственият капацитет в сектора на аквакултурите е увеличен, въпреки мнението, че изпълнението се затруднява от изискването за оценка на въздействието върху околната среда. Подпомагането от ЕФР по ос 3 е съсредоточено главно върху пристанищната инфраструктура (мярка 3.3), колективни действия (мярка 3.1) и пилотни проекти (мярка 3.5). Рядко са използвани мерките за водната околна среда, компенсиращи прилагането на методи за производство на аквакултури, които спомагат за опазването на околната среда. 21 ДЧ изпълняват или предвиждат изпълнението по ос 4. Въпреки това темповете на изпълнение по ос 4 са по-бавни, отколкото по другите оси. Забавянето се обяснява със закъснения при съставяне на процедурите, ограничен достъп до частно финансиране и липса на интерес от страна на риболовния сектор. Въздействието на ос 5 (Техническа помощ за подпомагане на ДЧ в управлението на средствата от ЕФР) е умерено. Въпреки това в повечето доклади за оценка се подчертава колко полезна е тя за изпълнението на ОП и за информирането на действителните или потенциалните бенефициери. Оценката показва като цяло слаб принос на програмите по ЕФР за опазването на ресурсите и за устойчивостта на околната среда, като наличните екологични мерки не се използват в достатъчна степен. Накрая, приносът на програмните по ЕФР за насърчаване на равните възможности обикновено се разглежда като неутрален или съвсем слабо положителен.

На срещата Комисията поиска от ДЧ да разгледат начини за ускоряване на изпълнението на ЕФР. Тя представи също така обобщение на позициите и реакциите, свързани с програмните етапи на ЕФР. Много ДЧ стигат до заключението, че националният стратегически план (НСП) е полезен на ранните етапи от процеса на програмиране, но в хода на програмния цикъл губи своето практическо значение. Други ДЧ подчертават необходимостта от регионално измерение на НСП, включително, ако е уместно — подход, основан на ниво морски басейн. Много ДЧ предвиждат преразглеждане на техните ОП с цел да преразпределят средствата в отговор на външни промени.

3.           Икономически резултати в сектор „Рибарство“ през периода 2010—2011 г.

3.1.1.     Риболовен сектор

За разлика от ситуацията през периода 2007—2009 г. флотът на ЕС през 2010 г. като цяло е рентабилен. 11 от общо 21 ДЧ, за които има информация в годишния икономически доклад (ГИД 2012 г.), реализират нетна печалба за 2010 г., 4 държави продължават да реализират загуби в сектора, а останалите представят финансов резултат равен на нула.

Общите приходи са 7 млрд. евро, а общите разходи — 6,5 млрд. евро (93 % от общите приходи). Общите приходи нарастват с 2,6 % спрямо тези за 2009 г. Те включват 6,6 млрд. евро от продажба на риба, 34 млн. евро приходи от право на риболов, 193 млн. евро приходи от дейности, различни от риболов, и 126 млн. евро под формата на субсидии като пряк доход (по-малко от 2 % от общите приходи и 27 % по-малко, отколкото през 2009 г.).

Четирите най-важни позиции в разходите, които заедно представляват 75 % от общите разходи, са — сумарно заплатите на екипажи (1,9 млрд. евро, 9 % по-малко, отколкото през 2009 г., въпреки увеличаването на заетостта), горивото (1,3 млрд. евро, 11 % повече, отколкото през 2009 г., процент, който е значително под увеличението от 37,5 % на цените на горивото между 2010 г. и 2009 г.), другите променливи разходи (943 млн. евро) и разходите за амортизация (793 млн. евро).

Общият брой на заетите рибари на борда на корабите (с изключение на Гърция) е 138 500 (105 700 еквивалента на пълно работно време). Това представлява увеличение от 2,4 % спрямо 2009 г. Измежду всички ДЧ, за които има данни, равнището на заетост в Испания е най-високо, както от гледна точка на общ брой заети лица, така и на еквивалент на пълно работно време.

3.1.2.     Аквакултури

През 2009 г. производството на аквакултури в ЕС-27 е 1,30 млн. тона. Въпреки значителното увеличение на световното производство, производството в сектора на аквакултурите в ЕС се запазва непроменено. Като процент от световното производство делът на ЕС намалява от 3 % през 1997 г. на 2,4 % през 2009 г. Макар последните данни да показват, че икономическите резултати на предприятията в сектора на аквакултурите се подобряват, повечето работни места в сектора са на непълно работно време, като общо 80 000 лица работят в 14 000 предприятия (90 % от които са микропредприятия).

По ЕФР за аквакултури са поети задължения за около една трета от средствата по ос 2 (приблизително 28 % от общия бюджет на ЕФР). Към месец февруари 2011 г. са избрани 1 679 проекта и са платени повече от 40 млн. евро. Повечето проекти са за производствени инвестиции и над 50 % — за сладководни аквакултури. Според междинната оценка на ЕФР[3] съществуват различни позиции относно ефективността на мерките за аквакултури по линия на ЕФР. Броят на работните места в сектора, създадени по линия на ЕФР, е незначителен — по-малко от 0,3 %. Освен това, въпреки че производственият капацитет като цяло изглежда увеличен, това не води непременно до нарастване на производството, което се дължи на финансовата криза и на засилената конкуренция в световен мащаб. Другите пречки пред растежа в сектора включват въздействието на болести, лицензионни въпроси, достъп до кредити (затруднения от много малкия размер на повечето производители) и липсата на национални стратегии.

3.1.3.     Преработка

През 2009 г. секторът за преработка на рибни продукти в ЕС включваше над 3 500 предприятия, чиято основна дейност бе преработката на риба, с оборот от около 25,5 млрд. евро и повече от 6 млрд. евро брутна добавена стойност (GVA)[4]. Заетостта в тях представляваше 118 000 еквивалента на пълен работен ден в целия ЕС (съответстващи на общо 150 000 работни места).

Стойността на произведената продукция през последните няколко години трайно се повишава (17,8 млрд. евро през 2003 г. за ЕС-25, 18,94 млрд. евро през 2005 г., 22,5 млрд. евро през 2007 г.). Заетостта и броят на предприятията обаче намаляват: от 132 000 еквивалента на пълен работен ден и 4 216 предприятия (ЕС-15) през 2003 г. на 129 500 еквивалента на пълен работен ден и 4 035 предприятия през 2005 г. и 126 000 еквивалента на пълен работен ден и почти 4 000 предприятия през 2007 г.

Средствата, свързани с мерките за преработка и предлагане на риба на пазара, възлизат на над 60 % от средствата, за които са поети задължения, и 34 % от проектите по ос 2 на ЕФР. Повечето проекти са насочени към увеличаване на производствения капацитет, макар че усъвършенстването на производствените системи и подобряването на хигиената и условията на труд също са важни. В междинната оценка на ЕФР се отбелязва положително въздействие на ЕФР върху създаването на работни места (+3 %), но по-ниско въздействие върху обема или стойността на произведената продукция. Високата административна тежест и достъпът до кредити са основните фактори, които ограничават ефективността и изпълнението на ЕФР по отношение на преработката. Освен това конкуренцията в световен мащаб, достъпът до суровини, предвид намаленото производство в ЕС, и малките проценти на печалбата се оказват основните трудности, пред които е изправен секторът.

4.           ЧАСТ II — Анализ

4.1.        Публични и частни действия за приспособяване на риболовния флот

4.1.1.     Окончателно преустановяване

В ЕФР са включени мерки за приспособяване на риболовния флот на ЕС, в това число публично подпомагане за окончателно или временно преустановяване на риболовните дейности.

Според междинната оценка на ЕФР — до 31 декември 2010 г. подпомагането по ЕФР, свързано с окончателно преустановяване, се отнася до едва 3 % от стартираните проекти, но представлява 56 % от плащанията от ЕФР по ос 1 (202 млн. евро). Въз основа на настоящите прогнозни за програмния период 2007—2013 г. това подпомагане ще достигне приблизително 720 млн. евро. Като се добави тази сума към сумата от 546 700 000 EUR, платена по Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) (периода 2000—2006 г.), се получава обща сума от близо 1,3 млрд. евро публично подпомагане на мерки за изваждане от експлоатация през периода 2000—2015 г.

В последователните оценки на ЕФР и на неговия предшественик ФИОР се подчертава постоянния проблем, свързан с начина, по който окончателното преустановяване се използва на практика. Основанието за пристъпване към това преустановяване не е продиктувано толкова от необходимост за приспособяване на флота към наличните ресурси, а от икономическите трудности на флота, независимо от положението със запасите. Изискването в ЕФР да бъдат създадени планове за приспособяване на риболовното усилие преди използването на окончателно преустановяване не решава този проблем. Обратно, в някои планове за приспособяване на риболовното усилие окончателното преустановяване изрично е представено като инструмент за компенсиране на намаляването на възможностите за риболов и за подобряване на икономическата жизнеспособност на останалите кораби[5]. В резултат на това окончателното преустановяване често не е насочено към корабите, които оказват най-голямо въздействие върху запасите, а върху тези с най-лоши финансови прогнози, което намалява ефективността на приспособяването на капацитета, до което води.

Такава е и позицията на Европейската сметна палата (ЕСП). В нейния специален доклад от месец декември 2011 г.[6] относно това доколко мерките на ЕС са допринесли за приспособяване на капацитета на риболовния флот на ЕС се констатира, че, въпреки подпомагането за изваждане от експлоатация, действителният риболовен капацитет на флота на ЕС през периода 1992—2008 г., „като се вземе предвид въздействието на технологичните подобрения, се преценява, че се е увеличил с 14 %“. В доклада се посочват случаи, в които е предоставено подпомагане на кораби, които така или иначе биха преустановили своята дейност или които са оказвали слабо въздействие върху състоянието на запасите.

4.1.2.     Повече от половината[7] извадени от експлоатация кораби не са получили помощ за бракуване. По този начин се потвърждава ограниченото въздействие на ЕФР върху приспособяването на капацитета. Това е съвсем слабо подобрение спрямо ФИОР (2000—2006 г.), когато до реформата на ОПОР през 2002 г. извадените от експлоатация кораби без публична помощ можеха да бъдат заменяни с помощ. Приспособяване на флота към цените на горивото

До края на 2011 г. цените на горивото достигнаха 0,65 EUR/l. Те бяха с 20 % по-високи от тези през месец декември 2010 г. и със 62,5 % над цените от месец декември 2009 г.

В сектор „Рибарство“ се полагат големи усилия да се ограничи въздействието на нарастването на цените на горивото върху икономическите резултати. Данните от Асамблеята на европейските региони показват, че разходите за гориво през периода 2008—2010 г. намаляваха или се увеличаваха в по-малка степен отколкото цените на горивото. Наблюдават се две различни тенденции.

Първата се отнася до промени в поведението при риболов, които са лесно достъпни за операторите, било то безплатно или на много ниска цена. Например намаляването на скоростта при плаване и риболов може да доведе до 16 % икономия при разхода на гориво. Има сведения също така за разтоварването на улова от риболовния флот в пристанища, които се намират по-близо до риболовните райони. След това уловът се изпраща до пристанището на домуване с камион. Операторите преминават също така към по-леки риболовни съоръжения или промяна на риболовните дейности (от дънен трал към парагади и от бийм трал към близнецов трал). По възможност представителите на риболовния флот се насочват към риболовни райони, които се намират по-близо до пристанището на домуване. Много от тези мерки за приспособяване се осъществяват без публично подпомагане.

Втората тенденция се отнася до техническите мерки за приспособяване на кораба като модификации на двигателя или задвижването, аеродинамиката, намаляване на тегленето на съоръженията във водата и по дъното, използване на компютри за определянето на най-кратките маршрути до риболовните райони, за наблюдение на скоростта на кораба и за регулиране на трала при оптимална скорост според вятъра, течението и силата и посоката на вълните. Има сведения, че тези мерки за приспособяване могат да доведат до над 25 % икономии при разхода на гориво. Често се използват средства от ЕФР, но не винаги, а в някои случаи се използват само частни средства.

И двете тенденции показват значителни икономии при разхода на гориво без задължително да се подменят двигателите на корабите.

Следва да се отбележи, че много от тези мерки за приспособяване, обхванати от член 25 от Регламента за ЕФР, по-специално инвестициите на борда на корабите, които са предвидени за повишаване на енергийната ефективност, са определени в горепосочения доклад на ЕСП като повишаващи „риболовния капацитет“ на корабите. Такъв например е случаят със системите от дюзи на гребния винт, чрез които се реализират значителни икономии в потреблението на гориво (до 20 %), но може да се увеличи и скоростта на плаване.

4.2.        Модернизация по член 25, параграф 2 от Регламента за ЕФР

Подходът на Комисията към обхванатите от член 25, параграф 2 от Регламента за ЕФР мерки значително е повлиян от констатациите в доклада на ЕСП. Макар че повечето работа се извършва през 2012 г., през месец декември 2011 г. от Комисията е изпратена обяснителна бележка до ДЧ относно тълкуването на член 25, параграф 2, в която се прави разграничение между инвестиции, които не увеличават капацитета за улов на риба на корабите, и такива, които го увеличават. Бележката е придружена от писмо, с което ДЧ се приканват до 15 януари 2012 г. да представят списък с финансираните по член 25, параграф 2 операции, за които е изпратено искане за плащане, включително кратко описание на операциите, извършените проверки за установяване на тяхното съответствие и размера на финансиране от ЕС и на национално финансиране за всяка операция. В писмото си Комисията изразява също така своето намерение да провери съвместимостта на ОП с обяснителната бележка и, при нужда, да изиска поправки.

Понастоящем Комисията анализира предоставените от ДЧ сведения. Комисията ще реши дали да приеме или не съответните искания за плащане, включително онези, чиито краен срок за плащане е прекъснат. Освен това ще вземе решение за прилагането на финансови корекции на плащанията, които вече са осъществени. Несигурността по отношение на тълкуването на член 25, параграф 2 отразява трудностите при модернизирането или заменянето на двигателите без при това да се увеличава риболовния капацитет.

4.3.        Изпълнение по ос 4 от ЕФР

Продължава изпълнението по ос 4, което започва да дава плодове, въпреки че, като цяло, все още е доста слабо. До края на месец декември 2011 г. броят на избраните FLAG е увеличен на 220 в 18 ДЧ (увеличение с 50 FLAG спрямо края на 2010 г.). От 21 ДЧ, които ще изпълняват ос 4, само в Ирландия, Словения и Румъния все още не са подбрани никакви групи. Очаква се да бъдат сформирани общо повече от 300 FLAG.

Всички нови групи понастоящем преминават към фазата на разработване и подбор на проекти. Към края на 2011 г. са подбрани 1 625 проекта спрямо 685 в края на 2010 г. Проектите могат да бъдат разделени в три широки теми: добавяне на стойност към продуктите от риболов; диверсификация на местната икономика в риболовните райони; както и извличане на полза от активите на околната среда (екологосъобразен растеж), обществото и културата, като се поставя специален акцент върху първите две. Подпомаганите проекти обикновено са малки от гледна точка на инвестиции и са от полза за местните рибарски общности.

Делът на финансирането от ЕФР, разпределено за ос 4, варира от 2,6 % във Франция до 32,5 % в Румъния. Средният бюджет на една местна група за действие варира от по-малко от 1 млн. евро до над 7 млн. евро.

Наблюдават се също така значителни разлики в скоростта на изпълнение, които могат да бъдат обяснени с различното равнище на опит в териториалното развитие и с трудностите, пред които са изправени някои разделени на региони държави, при определянето и разграничаването на съответните роли на националните и регионалните органи за изпълнението по ос 4.

Съществуват така също значителни разлики при тълкуването на правилата и насоките на ЕС по отношение на ос 4 от страна на управляващите органи. За някои FLAG трудностите, свързани с обезпечаването на публично съфинансиране, се оказват значителен проблем. Освен това в резултат на икономическата криза частните изпълнители на проекти срещат трудности при осигуряване на съфинансиране за проектите. Въпреки че на този етап от програмния период няма обобщени данни, редица примери показват потенциала на ос 4 за създаване на работни места.

Резултати по ос 4 — Примери от осъществяваните проекти за създаване на работни места и реализиране на доходи

- Риболовен туризъм (Франция): в продължение на повече от три години местни лица от FLAG Var работят по насърчаването на риболовния туризъм в района. Общо 12 лодки са оборудвани и одобрени за дейности по риболовен туризъм в периода 2009—2010 г. Ангажираните рибари получават допълнителни доходи от порядъка на 30 % — 70 % за дните, в които работят с туристи (като същевременно се лови значително по-малко риба, отколкото през нормален риболовен ден).

- „Риба от лодката“ (Германия). Този проект дава възможност на рибарите да продават част от своя улов направо на крайни клиенти, като се използва уебсайт, на който се публикува информация каква прясно уловена риба се предлага, кога и къде. От 11-те риболовни предприятия, които участват в този проект, са реализирани значително по-високи цени посредством преките продажби и самостоятелното предлагане в сравнение с търговията на едро.

- Запазени работни места за 27 събирачи на черупчести мекотели в Galicia (Испания), чрез помощ при разработването и предлагането на нови продукти на пазара, чрез което се реализират допълнителни приходи.

- Помощ за 6 рибари с увреждания да се завърнат на работните си места в Charente Maritime (Франция). Този проект предвижда още 60 работни места за рибари с увреждания.

- Създадени са 6 допълнителни работни места в местен рибен ресторант, в който е създадено многофункционално работно пространство в историческа сграда, в която се провеждат курсове по готварство, изложения и мероприятия (Нидерландия, Urk).

- Създадено е МСП, в което са назначени четири лица. Предприятието разработва иновативни хранителни продукти с водорасли, като реализира оборот от над 1 500 000 EUR годишно. (Дания, North Jutland).

- Създадени са шест нови работни места в риболовни предприятия и две нови работни места в преработващи предприятия чрез подпомагането на логистичен център в Kuusamo, който включва център за обработване и преработка на улова от местните рибари (Финландия, Northern Ostrobothnia).

- Създадено е едно допълнително работно място чрез подпомагането на предприятие за аквакултури, което произвежда собствено рибно брашно от местните рибни отпадъци (разходите за рибно брашно са намалени с 50 %, което води до икономии от 20 000 EUR годишно) (Andalusia, Испания).

5.           Финансово изпълнение в държавите членки

ТАБЛИЦА: ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ В РЕГИОНИТЕ ПО ЦЕЛ „СБЛИЖАВАНЕ“ И В ДРУГИТЕ РЕГИОНИ ||

Държава || || Определена сума а || Поето задължение б || Изплатена сума в || % (б) / (а) || % (в) / (а)

Белгия || Период 2007—2013 г. ||  26 261 648,00 ||  17 205 799,00 ||  11 243 909,00 || 65,52 % || 42,81 %

Финансова година: 2011 г. ||  4 412 449,00 ||  4 412 449,00 ||  7 567 279,00 ||

Република България || Период 2007—2013 г. ||  75 876 747,00 ||  47 107 496,00 ||  15 625 873,19 || 62,08% || 20,59%

Финансова година: 2011 г. ||  13 084 212,00 ||  13 084 212,00 ||  4 424 514,08 ||

Чешка република || Период 2007—2013 г. ||  27 106 675,00 ||  18 492 712,00 ||  14 758 064,92 || 68,22% || 54,44%

Финансова година: 2011 г. ||  4 043 811,00 ||  4 043 811,00 ||  7 671 187,19 ||

Дания || Период 2007—2013 г. ||  133 675 169,00 ||  93 573 369,00 ||  65 434 024,70 || 70,00% || 48,95%

Финансова година: 2011 г. ||  19 463 114,00 ||  19 463 114,00 ||  20 580 026,46 ||

Германия || Период 2007—2013 г. ||  149 121 176,00 ||  103 720 590,00 ||  60 355 018,91 || 69,55% || 40,47%

Финансова година: 2011 г. ||  22 443 794,00 ||  22 443 794,00 ||  12 931 618,46 ||

Естония || Период 2007—2013 г. ||  84 568 039,00 ||  54 878 609,00 ||  30 975 023,79 || 64,89% || 36,63%

Финансова година: 2011 г. ||  12 995 534,00 ||  12 995 534,00 ||  10 777 597,65 ||

Ирландия || Период 2007—2013 г. ||  42 266 603,00 ||  27 691 739,00 ||  20 590 159,00 || 65,52% || 48,71%

Финансова година: 2011 г. ||  7 101 580,00 ||  7 101 580,00 || 0,00 ||

Гърция || Период 2007—2013 г. ||  207 832 237,00 ||  149 533 189,00 ||  67 985 280,18 || 71,95% || 32,71%

Финансова година: 2011 г. ||  29 514 336,00 ||  29 514 336,00 ||  35 990 929,01 ||

Испания || Период 2007—2013 г. || 1 131 890 912,00 ||  803 995 016,00 ||  404 470 852,66 || 71,03% || 35,73%

Финансова година: 2011 г. ||  162 654 289,00 ||  162 654 289,00 ||  118 436 927,74 ||

Франция || Период 2007—2013 г. ||  215 686 616,00 ||  150 871 906,00 ||  87 774 969,38 || 69,95% || 40,70%

Финансова година: 2011 г. ||  31 457 343,00 ||  31 457 343,00 ||  13 506 474,71 ||

Италия || Период 2007—2013 г. ||  424 342 854,00 ||  297 930 059,00 ||  163 479 766,46 || 70,21% || 38,53%

Финансова година: 2011 г. ||  61 620 807,00 ||  61 620 807,00 ||  59 235 210,54 ||

Кипър || Период 2007—2013 г. ||  19 724 418,00 ||  13 807 204,00 ||  13 278 025,78 || 70,00% || 67,32%

Финансова година: 2011 г. ||  2 871 876,00 ||  2 871 876,00 ||  4 367 980,79 ||

Латвия || Период 2007—2013 г. ||  125 015 563,00 ||  81 747 415,00 ||  65 170 045,47 || 65,39% || 52,13%

Финансова година: 2011 г. ||  19 243 706,00 ||  19 243 706,00 ||  25 474 344,28 ||

Литва || Период 2007—2013 г. ||  54 713 408,00 ||  36 709 949,00 ||  23 120 863,91 || 67,09% || 42,26%

Финансова година: 2011 г. ||  8 161 553,00 ||  8 161 553,00 ||  4 675 239,50 ||

Люксембург || Период 2007—2013 г. || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00% || 0,00%

Финансова година: 2011 г. || 0,00 || 0,00 || 0,00 ||

Унгария || Период 2007—2013 г. ||  34 769 572,00 ||  21 987 859,00 ||  12 865 081,83 || 63,24% || 37,00%

Финансова година: 2011 г. ||  5 952 501,00 ||  5 952 501,00 ||  7 190 107,83 ||

Малта || Период 2007—2013 г. ||  8 372 329,00 ||  5 300 916,00 ||  2 126 063,75 || 63,31% || 25,39%

Финансова година: 2011 г. ||  1 271 388,00 ||  1 271 388,00 || 953 937,69 ||

Нидерландия || Период 2007—2013 г. ||  48 578 417,00 ||  34 005 165,00 ||  13 201 570,50 || 70,00% || 27,18%

Финансова година: 2011 г. ||  7 073 021,00 ||  7 073 021,00 ||  1 553 560,32 ||

Австрия || Период 2007—2013 г. ||  5 259 318,00 ||  3 692 103,00 ||  3 645 455,55 || 70,20% || 69,31%

Финансова година: 2011 г. || 763 814,00 || 763 814,00 || 753 548,00 ||

Полша || Период 2007—2013 г. ||  734 092 574,00 ||  483 677 649,00 ||  211 027 766,33 || 65,89% || 28,75%

Финансова година: 2011 г. ||  121 944 858,00 ||  121 944 858,00 ||  71 086 296,54 ||

Португалия || Период 2007—2013 г. ||  246 485 249,00 ||  173 238 515,00 ||  83 595 336,48 || 70,28% || 33,91%

Финансова година: 2011 г. ||  35 759 773,00 ||  35 759 773,00 ||  19 208 344,06 ||

Румъния || Период 2007—2013 г. ||  230 645 644,00 ||  143 020 768,00 ||  32 299 988,49 || 62,01% || 14,00%

Финансова година: 2011 г. ||  39 257 052,00 ||  39 257 052,00 || 0,00 ||

Словения || Период 2007—2013 г. ||  21 640 283,00 ||  15 269 905,00 ||  5 751 652,52 || 70,56% || 26,58%

Финансова година: 2011 г. ||  3 515 536,00 ||  3 515 536,00 ||  2 722 012,90 ||

Словакия || Период 2007—2013 г. ||  13 123 309,00 ||  8 607 829,00 ||  5 170 176,35 || 65,59% || 39,40%

Финансова година: 2011 г. ||  1 782 386,00 ||  1 782 386,00 ||  1 257 371,92 ||

Финландия || Период 2007—2013 г. ||  39 448 827,00 ||  27 614 400,00 ||  16 427 458,77 || 70,00% || 41,64%

Финансова година: 2011 г. ||  5 743 752,00 ||  5 743 752,00 ||  5 039 613,94 ||

Швеция || Период 2007—2013 г. ||  54 664 803,00 ||  38 265 669,00 ||  24 999 874,53 || 70,00% || 45,73%

Финансова година: 2011 г. ||  7 959 199,00 ||  7 959 199,00 ||  5 505 285,77 ||

Обединеното кралство || Период 2007—2013 г. ||  137 827 889,00 ||  90 707 217,00 ||  19 295 904,46 || 65,81% || 14,00%

Финансова година: 2011 г. ||  23 112 801,00 ||  23 112 801,00 || 0,00 ||

Общо || Период 2007—2013 г. || 4 292 990 279,00 || 2 942 653 047,00 || 1 474 668 206,91 || 68,55% || 34,35%

Финансова година: 2011 г. ||  653 204 485,00 ||  653 204 485,00 ||  440 909 408,38 ||

[1]               Член 68 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство, ОВ L 120, 15.8.2006 г.

[2]               Таблица I. Финансово изпълнение в региони по цел „Сближаване“.

                Table II. Финансово изпълнение в регионите извън тези по цел „Сближаване“.

                Table III. Планираните суми от ЕФР по приоритетни оси и държави членки.

                Table IV. Сертифицирани разходи по ЕФР по приоритетни оси и държави членки.

[3]               На разположение на http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/eff_evaluation/eff_evaluation_synthesis_en.pdf, стр. 40.

[4]               Още 900 предприятия (2,3 млрд. EUR оборот) също се занимават с преработка на риба, но не като основна дейност.

[5]               Междинна оценка на ЕФР и последваща оценка на ФИОР, които са на разположение на http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/fifg_evaluation/fifg_evaluation_executive_summary_en.pdf.

[6]               Специален доклад № 12/2011 „Допринесли ли са мерките на ЕС за адаптиране на капацитета на риболовния флот към наличните възможности за риболов?“.

[7]               61 % от БТ и 48 % от KW, извадени от експлоатация през 2011 г.