ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 552/97 на Съвета във връзка с принудителния труд в Мианмар/Бирма

1.           Въведение

1.           Мианмар/Бирма се ползва от специалния режим за най-слабо развитите държави („Всичко освен оръжие“, наричан по-долу „ВОО“) съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г.[1]. Страните бенефициери по ВОО са изброени в приложение I, колона Г към същия регламент.

2.           Правно основание за временното оттегляне на преференциите по ОСП

2.           Достъпът на Мианмар/Бирма до тарифните преференции, предоставени с Регламент (ЕО) № 3281/94[2] и Регламент (ЕО) № 1256/96[3] беше временно отнет с Регламент (ЕО) № 552/97[4]. Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета измени Регламент (ЕО) № 552/97 и замени тези регламенти при позоваванията. Регламент (ЕО) № 732/2008 е настоящото правно основание за прилагането и администрирането на схемата на общите тарифни преференции на Съюза (наричана по-долу „ОСП“).

3.           В член 2 от Регламент (ЕО) № 552/97, изменен с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 732/2008, се предвижда, че прилагането на Регламент (ЕО) № 552/97 се прекратява при наличие на доклад на Комисията относно принудителния труд в Мианмар/Бирма, показващ, че практиките, упоменати в член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 732/2008, вече не съществуват.

4.           В член 15, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 732/2008 се предвижда, че преференциалните договорености, предвидени в настоящия регламент, могат да бъдат временно оттеглени по отношение на всички или някои продукти с произход от държава бенефициер в случай на сериозни и системни нарушения на принципите, установени в конвенциите, посочени в част А на приложение III, въз основа на заключение на съответните наблюдаващи органи. Конвенция № 29 на Международната организация на труда (МОТ) относно принудителния или задължителния труд (1930 г.) (наричана по-долу „Конвенция № 29“) е посочена в част А на приложение III към Регламент (ЕО) № 732/2008.

3.           Заключения на наблюдаващите органи на МОТ

3.1.        Обобщение на действията на МОТ по отношение на принудителния труд в Мианмар/Бирма

5.           Анкетната комисия на МОТ беше създадена през 1997 г., за да следи за спазването на Конвенция № 29 от правителството на Мианмар/Бирма. С оглед на грубото и системно неспазване на Конвенцията от страна на правителството Анкетната комисия отправи следните препоръки:

а)      да се приведат законодателните текстове, по-специално Законът за селата и Законът за градовете, в съответствие с Конвенция № 29;

б)      да се гарантира, че в реалната практика принудителният труд вече не се налага от властите, и по-специално от военните;

в)      да се гарантира, че санкциите, които могат да бъдат налагани съгласно член 374 от Наказателния кодекс за изискване на принудителен или задължителен труд, се прилагат стриктно в съответствие с член 25 на Конвенция № 29.

6.           С оглед на неуспеха на правителството да изпълнени препоръките на анкетната комисия Международната конференция по труда (МКТ) прие на своята 87-ма сесия (юни 1999 г.) резолюция относно широко разпространеното използване на принудителен труд в Мианмар/Бирма (наричана по-долу „резолюцията от 1999 г.“).

7.           Впоследствие на своята 88-ма сесия (юни 2000 г.) МКТ прие резолюция по член 33 от Устава относно мерки за осигуряване на спазването от страна на Мианмар/Бирма на препоръките на Анкетната комисия (наричана по-долу „резолюцията от 2000 г.“). Това е единственият случай в историята на МОТ на прилагане на член 33 от Устава с цел да се гарантира спазването на международни задължения от страна на даден член.

3.2.        Забележки на Комитета от експерти по прилагането на конвенциите и препоръките

8.           В своите забележки от 2012 г. Комитетът от експерти по прилагането на конвенциите и препоръките (CEACR) приветства положителните процеси в Мианмар/Бирма, като например внасянето в Парламента на законопроекта за отмяна на Закона за градовете и Закона за селата от 1907 г. Комитетът обаче отбеляза, че въпреки усилията, положени за прилагане на препоръките на Анкетната комисия, правителството все още не ги е изпълнило изцяло. Освен мерките за изменение на законодателството правителството тепърва трябва да гарантира, че в реалната практика властите, и по-специално военните, вече не налагат принудителен труд; както и да се увери, че санкциите за изискване на принудителен труд съгласно Наказателния кодекс се прилагат стриктно по отношение на цивилните и военните власти.

3.3.        Доклад на служителя за връзка на МОТ

9.           През 2012 г. служителят за връзка на МОТ към специалното заседание относно Мианмар (Конвенция № 29) на Комитета по прилагане на стандартите (наричан по-долу CAS) докладва, че от последния преглед на ситуацията, направен от CAS през 2011 г., са настъпили съществени промени в много области. В светлината на препоръките на Анкетната комисия предишното законодателство е отменено и са приети нови законодателни актове, включително законодателство, с което изискването на принудителен труд се квалифицира като престъпление. Извършителите, и по-специално военните, обвинени в използването на принудителен труд, понастоящем се преследват и наказват съгласно закона. При все че е налице осезателен спад в използването на принудителен труд, проблемът остава и продължават да се получават жалби. Това беше признато от правителството с подемането на инициатива за съвместна стратегия с МОТ за пълното премахване на всички форми на принудителен труд до 2015 г., а при възможност — и преди това, както и с изразеното съгласие за подробно планиране на действията за изпълнение на тази стратегия.

3.4.        Заключения на Комитета на МОТ по прилагане на стандартите

10.         На 4 юни 2012 г. на своето специално заседание, посветено на това да се разглежда случващото се във връзка със спазването на Конвенция № 29 от правителството на Мианмар/Бирма, Комитетът по прилагане на стандартите (CAS) прие заключения относно Мианмар/Бирма. CAS взе предвид забележките на CEACR, както и доклада на служителя за връзка на МОТ. В своите заключения CAS приветства:

а)      напредъка, постигнат в посока на спазването на препоръките на Анкетната комисия от 1998 г. Комитетът отбеляза, че от миналогодишното му заседание насам правителството е предприело редица важни действия в това отношение;

б)      подробния и прецизен план за действие, разработен съвместно от правителството и МОТ. Комитетът подчерта, че всички социални партньори и организации на гражданското общество ще изпълняват активна роля в подреждането по степен на приоритетност и оказването на подкрепа за ускорено прилагане на елементите от плана, които са от най-голямо значение за незабавното изпълнение на препоръките на Анкетната комисия;

в)      изявлението на представителя на правителството, че културата на безнаказаност няма да бъде толерирана и призива на президента за предприемане на действия за осигуряване на зачитането на върховенството на закона в цялата държава. Комитетът счита, че предприетите действия за съдебно преследване на принудителния труд следва да продължат да бъдат засилвани, а новоприетото законодателство да се прилага ефективно, така че да се гарантира търсене на пълна отговорност съгласно закона. Комитетът изрази надежда, че ще бъдат наложени ефективни и възпиращи санкции за използването на принудителен труд във всички сектори и поиска от правителството да направи преглед на въздействието на докладваните мерки, така че те да могат при необходимост да бъдат подсилени.

11.         Комитетът обаче отбеляза продължаващата си загриженост по повод на конституционната разпоредба, която предвижда изключение от забраната за изискване на принудителен труд за „задълженията, възложени от Съюза в съответствие със закона и в интерес на обществеността“. Той приветства изявлението на представителя на правителството, че Конституцията би могла да бъде изменена, ако е налице воля от страна на народа, и изрази надежда, че ще бъдат взети мерки, за да се гарантира, че всяко изключение от правилото за забрана на принудителния труд, предвидено в конституционната и законовата рамка, ще бъде строго ограничено до тесния обхват на изключенията съгласно Конвенция № 29.

3.5.        Резолюция на Международната конференция по труда

12.         На 13 юни 2012 г. Международната конференция по труда (МКТ), като взе предвид заключенията, приети на 4 юни 2012 г. от Комитета по прилагането на стандартите (CAS) и като има предвид, че запазването на съществуващите мерки не би спомогнало за постигане на желания резултат по отношение на спазването на препоръките на Анкетната комисия, прие Резолюция относно мерките по отношение на Мианмар, приети по силата на член 33 от устава на МОТ и се произнесе за:

а)      незабавна отмяна на ограничението за получаване на техническо сътрудничество и помощ от МОТ за правителството на Мианмар/Бирма, установено в параграф 3, буква б) от Резолюцията от 1999 г., за да се даде възможност на МОТ да подпомага правителството, работодателите и работниците по различни въпроси, попадащи в мандата на МОТ;

б)      отмяна на мярката, установена в параграф 3, буква в) от резолюцията от 1999 г., за да се даде възможност на правителството на Мианмар/Бирма да участва в срещи, симпозиуми и семинари на МОТ по същия начин, както всяка друга държава членка, като социалните партньори от Мианмар/Бирма получават същото третиране;

в)      незабавно суспендиране за срок от една година на препоръката, съдържаща се в параграф 1, буква б) от резолюцията от 2000 г., в която се иска от членовете на МОТ да преразгледат своите взаимоотношения с Мианмар/Бирма, така че да гарантират, че във връзка с тях не се използва принудителен труд. МКТ ще преразгледа препоръката отново през 2013 г. в светлината на наличната към този момент информация относно премахването на принудителния труд в Мианмар/Бирма.

4.           Заключения и препоръки

13.         Въз основа на горната информация Комисията заключава, че напредъкът, постигнат от Мианмар/Бирма в посока на спазване на препоръките на МОТ, показва, че нарушенията на принципите, установени в Конвенция № 29 на МОТ, вече не са „сериозни и системни“.

14.         Поради това се препоръчва достъпът на Мианмар/Бирма до общите тарифни преференции да бъде възстановена.

15.         Комисията следва да продължи да наблюдава случващото се в Мианмар/Бирма по отношение на принудителния труд и да реагира на него в съответствие с процедурите, които са в сила, включително, ако е необходимо, с повторни процедури по отнемане.

[1]               ОВ L 211, 6.8.2008 г., стр. 1.

[2]               Регламент (ЕО) № 3281/94 на Съвета от 19 декември 1994 г. за прилагане на четиригодишна схема на общи митнически преференции (от 1995 г. до 1998 г.) по отношение на някои промишлени изделия с произход от развиващи се страни (OВ L 348, 31.12.1994 г., стр. 1).

[3]               Регламент (ЕО) № 1256/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. за прилагане на многогодишни схеми на общи митнически преференции от 1 юли 1996 г. до 30 юни 1999 г. по отношение на някои селскостопански продукти с произход от развиващи се страни (ОВ L 160, 29.6.1996 г., стр. 1).

[4]               ОВ L 085, 27.3.1997 г., стр. 8—9.