18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/120

—

приветства инициативата на Комисията да преразгледа Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС) и придружаващото я Съобщение относно свободно достъпните данни, тъй като те имат потенциала да се превърнат в ценни придобивки за гражданите, бизнеса и обществените власти и могат да помогнат за създаването на работни места и за подобряване на качеството на обществените услуги;

—

в предходен свой документ подчерта колко е важно да има общи правила и практики, регламентиращи повторната употреба и експлоатацията на информацията от обществения сектор, за да се гарантира, че спрямо всички участници на европейския информационен пазар се прилагат еднакви основни условия, че условията за повторното използване на такава информация са по-прозрачни и че са отстранени факторите, нарушаващи функционирането на вътрешния пазар;

—

отбелязва, че местните и регионалните власти са сред основните целеви групи на мерките по Програмата в областта на цифровите технологии, които включват преразглеждане на Директивата относно ИОС и Съобщението относно свободно достъпните данни, и че те играят особено важна роля за насърчаване на прилагането ѝ;

—

счита за важно повторната употреба на данни от обществения сектор да се извършва при пълно зачитане на законодателството на ЕС и на държавите членки за неприкосновеността на личния живот. При използването на свободно достъпни данни също трябва да се спазват правата на интелектуална собственост на трети лица и да се гарантира, че при комбинирането на публични данни в комерсиалната повторна употреба се осигурява същото качество на защита на данните и неприкосновеност на личния живот, както за данните в обществения сектор;

Докладчик

Anne KARJALAINEN (FI/ПЕС), член на Градския съвет на Керава

Отправни документи

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор“

COM (2011) 877 final

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Свободно достъпните данни: двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“

COM(2011) 882 final

1.

приветства инициативата на Комисията да преразгледа Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС) и придружаващото я Съобщение относно свободно достъпните данни, тъй като те имат потенциала да се превърнат в ценни придобивки за гражданите, бизнеса и обществените власти и могат да помогнат за създаването на работни места и за подобряване на качеството на обществените услуги (1);

2.

отбелязва, че целта на настоящата Директива за ИОС, приета през 2003 г., беше да се улесни комерсиалната повторна употреба на информацията от обществения сектор в целия Европейски съюз чрез хармонизиране на основните условия за по-лесната повторна употреба. Директивата за ИОС съдържа също така разпоредби за недискриминационния подход, таксуването, договореностите за изключителни права, прозрачността, лицензирането, както и практически средства за улесняване на намирането и повторната употреба на документи от обществения сектор. Градовете и регионите са едновременно автори и доставчици на такива документи;

3.

посочва, че в своето Съобщение от 2011 г. относно свободно достъпните данни Комисията отбелязва, че въпреки постигнатия напредък, все още съществуват редица пречки пред употребата на информацията от обществения сектор, като неспособност да се съзре нейният икономически потенциал, липса на информация относно наличната ИОС, технически и практически въпроси, които възпрепятстват повторната употреба;

4.

отбелязва, че преразглеждането на директивата е част от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, която сама по себе си е част от стратегията „Европа 2020“, целяща превръщането на Европа в „интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване“ (2);

5.

подчертава, че най-голямото предизвикателство пред Европа в близко бъдеще ще бъде да се създаде икономически растеж, като същевременно се насърчава устойчивото развитие. Налице е противопоставяне между тези цели, което се разглежда в стратегията „Европа 2020“ посредством превръщането на устойчивото развитие в основен приоритет. Устойчиво развитие означава развитие, което отговаря на нуждите на съвременното общество, без да се правят компромиси, които да бъдат изплащани от бъдещите поколения. Цифровата икономика притежава най-големия потенциал за създаване на устойчив растеж (3);

6.

в предходен свой документ изтъкна значението на повторната употреба на информацията от обществения сектор както за търговски, така и за нетърговски цели, на инвестициите в научни изследвания в подкрепа на конкретни дейности и на разработването на бъдещи приложения за повишаване на стойността на сектора на ИКТ (4);

7.

в предходен свой документ подчерта колко е важно да има общи правила и практики, регламентиращи повторната употреба и експлоатацията на информацията от обществения сектор, за да се гарантира, че спрямо всички участници на европейския информационен пазар се прилагат еднакви основни условия, че условията за повторното използване на такава информация са по-прозрачни и че са отстранени факторите, нарушаващи функционирането на вътрешния пазар (5);

8.

отбелязва, че местните и регионалните власти са сред основните целеви групи на мерките по Програмата в областта на цифровите технологии, които включват преразглеждане на Директивата относно ИОС и Съобщението относно свободно достъпните данни, и че те играят особено важна роля за насърчаване на прилагането ѝ (6);

9.

отбелязва, че обществените органи създават, събират и притежават огромно количество информация и съдържание. Информацията от обществения сектор е важна суровина за продуктите и услугите с цифрово съдържание, като значителният ѝ потенциал в рамките на Европейския съюз все още не е напълно оползотворен;

10.

отбелязва, че за да се развие пазар за повторната употреба на ИОС, е необходимо да се преразгледат договорите, делегиращи изключителни права на органи от обществения сектор и на частни фирми, и да се прилагат политики, при които се използват модели за лицензиране и таксуване, които улесняват и оптимизират повторната употреба на ИОС, като същевременно се осигури финансиране за запазването и актуализирането на документите. Важно е също така да разгледа и изясни по какъв начин могат да бъдат организирани механизмите – много от които вече се използват за управлението на данните от обществения сектор – така че да се осигури максимална съгласуваност и по този начин да се постигне високо равнище на синергии (7);

11.

счита, че е важно да се определи начин за обективно измерване на икономическата стойност на информацията, като се има предвид общественият ѝ характер и връзката ѝ с обществените власти (8);

12.

подчертава, че пълният потенциал на повторното използване на информацията от обществения сектор може да бъде достигнат чрез по-голямо участие на местните и регионалните власти, които са способни да допринесат значително за насърчаването на този процес, като по този начин подобрят условията за бизнеса и създадат работни места (9);

13.

насърчава политиците на местно и регионално равнище да обмислят как местните и регионалните власти могат да улесняват свободния достъп до данни от обществения сектор и повторната употреба на информация;

14.

счита за важно повторната употреба на данни от обществения сектор да се извършва при пълно зачитане на законодателството на ЕС и на държавите членки за неприкосновеността на личния живот. При използването на свободно достъпни данни също трябва да се спазват правата на интелектуална собственост на трети лица и да се гарантира, че при комбинирането на публични данни в комерсиалната повторна употреба се осигурява същото качество на защита на данните и неприкосновеност на личния живот, както за данните в обществения сектор;

15.

подчерта необходимостта от участие на местните и регионалните власти в широко сътрудничество за подобряване на оперативната съвместимост на системите на обществената администрация и за по-ефективно предоставяне на обществени услуги (10);

16.

отбелязва, че преразгледаната стратегия на Комисията за свободно достъпните данни от обществения сектор се основава на три взаимно подсилващи се политически насоки:

17.

отбелязва, че при преразглеждането на директивата се въвежда принципът, че цялата информация от обществения сектор, която не е изрично обхваната от едно от изключенията, може да бъде повторно използвана за търговски и нетърговски цели;

18.

посочва, че предложението, което разширява обхвата на директивата така, че да включи библиотеки (включително университетски библиотеки), архиви и музеи, би трябвало да отчита специалното предназначение на тези институции, чиито сбирки са обществено достъпни; изтъква, че разширяването на обхвата на директивата би трябвало да сведе до минимум възможните финансови последици и да не налага значителна административна тежест и големи допълнителни разходи за тези институции; подчертава, че въпреки че културните институции не бива да се принуждават да извършват цифровизация, предложеният начин за определяне на такси, които надхвърлят пределните разходи, не бива, поради големите разходи за цифровизация и за съхранение на данните, както и поради ограничените възможности за реализиране на доходи, да пречи на усилията на горепосочените институции за цифровизация и дългосрочно архивиране;

19.

посочва, че предложението също така ограничава сумата, която може да бъде налагана за информация от обществения сектор, до не повече от пределните разходи за производството и разпространението ѝ, освен в изключителни случаи, когато органът от обществения сектор формира значителна част от финансирането, свързано с изпълнението на задачите му за предоставяне на обществени услуги, от експлоатацията на неговите права на интелектуална собственост; предлага в определянето на сумата да могат да бъдат вземани предвид като цяло и разходите, възникнали при изпълнението на изискванията на Директивата за ИОС;

20.

отбелязва, че съгласно предложението държавите членки са длъжни да организират надзор от независими органи по въпроси, отнасящи се до повторната употреба на информация от обществения сектор; счита обаче, че такива не са необходими, ако в държавите членки вече са предприети достатъчно мерки, които да гарантират надзор на обществения сектор. Държавите членки трябва да представят годишен доклад на Комисията относно ситуацията с повторната употреба на информация от обществения сектор и процедурите и мерките за осигуряването ѝ;

21.

отбелязва, че Комисията възнамерява да работи заедно с държавите членки, органите от обществения сектор и регионалните агрегатори, за да се създаде общоевропейски портал за данни, който да даде пряк достъп до разнообразни масиви от данни от целия ЕС, включително до данните, достъпни чрез портала на Комисията;

22.

призовава Комисията да подкрепи мерки за насърчаване на свободния достъп до данни от обществения сектор в програмите си за финансиране, като вземе предвид местните и регионалните органи на управление;

23.

призовава обществените органи да публикуват данните в машинно четим формат, когато е възможно, но отбелязва, че директивата няма да изисква всички данни да бъдат преобразувани в машинно четим формат; това следва също да бъде ясно посочено в съображенията на директивата;

24.

вярва, че повторната употреба на свободно достъпна информация от обществения сектор е от полза за обществото като цяло. Разработването на нови практики, използващи свързани, свободно достъпни данни, е стъпка към процеси на обслужване, при които потребителят заема централно място. Други ползи могат да бъдат реализирани под формата на иновационни услуги, нови бизнес модели и увеличена ефективност на обществения сектор (11);

25.

отбелязва, че според проучвания на Комисията безпрепятственият достъп до данни от обществения сектор увеличава икономическия растеж и създава нови възможности за бизнес, включително за малки предприятия, независимо от тяхното местоположение; Във връзка с това МСП следва по-специално да бъдат насърчавани да участват в повторната употреба и да бъде гарантирано рефинансирането, необходимо за изготвянето, съхраняването и актуализирането на документи от обществения сектор;

26.

отбелязва, че повторната употреба на информация от обществения сектор и значението на свободно достъпните данни за бизнеса могат да имат положително въздействие върху развитието на цял регион;

27.

отбелязва, че проучванията, извършени от Комисията, и други международни проучвания подкрепят мнението, че социалните и макроикономическите ползи от предоставянето на свободен достъп до ресурси на данни от обществения сектор за повторна употреба са, при една консервативна оценка, значително по-големи от загубата на бъдещи приходи от продажби. Възможно е обаче да са необходими целенасочени мерки (за подпомагане) от Европейския съюз, за да се поемат допълнителните разходи за изпълнение на изискванията във връзка с ИОС в сегашния момент на стриктни бюджетни условия и едновременен спад на приходите, който може да продължи и в обозримо бъдеще;

28.

отбелязва, че икономическата стойност на информацията зависи от съдържанието ѝ. Икономическите ползи и новите иновации се създават по-специално чрез съчетаване на информация, напр. географска със служебна информация;

29.

отбелязва, че отварянето на ИОС за повторна употреба ще има положителен ефект и върху прозрачността, ефективността и отговорността на обществените власти, ще допринесе за по-голямото оправомощяване на гражданите и за утвърждаването на демокрацията. Тогава информацията ще бъде контролируема и прозрачна;

30.

посочва, че свободно достъпните данни от обществения сектор подобряват знанията, на които се основава вземането на решения и неговото качество, какъвто е примерът с решенията в областта на транспорта, земеползването и изменението на климата, за вземането на които е необходима информация;

31.

отбелязва, че свободно достъпните ресурси на данни от обществения сектор и принципът за принос на доброволни начала в интернет („crowd-sourcing“) предоставят значителна възможност на местните медии да представят процеса на вземане на решения, осъществяван на местно равнище, по един разбираем и интересен начин;

32.

посочва, че свободно достъпните данни от обществения сектор също така дават възможност обществените електронни услуги да се предоставят с по-голяма разходна ефективност и да се съхранява по-малко повтаряща се информация;

33.

подчертава, че осигуряването на широк достъп до данни от обществения сектор за тяхната повторна употреба не само създава нова бизнес дейност, но и дава възможност на обществените власти да разработят свои собствени системи и процеси, както и интерфейси между тези системи;

34.

отбелязва, че много продукти и услуги, основаващи се на информация от обществения сектор, имат трансграничен характер и смята, че на бизнеса трябва да се създадат улеснения да предоставя услуги на територията на целия ЕС;

35.

подчертава, че свободно достъпните данни от обществения сектор помагат за подобряване на условията за един ефективен цифров вътрешен пазар, предлагащ на потребителите лесен, безопасен и гъвкав достъп до правно цифрово съдържание и услуги (12);

36.

отбелязва, че развитието на цифровия вътрешен пазар, услугите и информационните продукти, за което способстват свободно достъпните данни от обществения сектор, са в полза на европейските граждани — както като потребители и предприемачи, така и като работници в творческия и информационния сектор (13);

37.

посочва, че местните оператори от обществения сектор често не разполагат с достатъчно ресурси, експертни знания или финансиране за разработването на ориентирани към потребителите иновации в областта на услугите. Местните и регионалните оператори следва да бъдат подкрепяни и насърчавани да оптимизират данните от обществения сектор, до които е бил даден достъп за повторна употреба на разработчиците и бизнеса, включително МСП, като по този начин осигурят нови възможности за бизнес и за създаване на работни места, като същевременно създадат условията за напълно нови цифрови услуги, които евентуално биха могли да бъдат от полза и за местния и регионалния обществен сектор;

38.

отбелязва, че опазването на запасите от природни ресурси и намаляването на въглеродния отпечатък са ключови аспекти на устойчивото развитие, но ограничават растежа, който зависи от производството. Икономическият растеж на Европа трябва да се основава на нещо по-различно от увеличаване на производството на потребителски стоки. Продукти и услуги, които могат да бъдат направени и продадени цифрово, могат да създават растеж, налагайки по-малка тежест върху природните ресурси; подчертава обаче, че по-значителното използване на цифрови процеси, не на последно място и поради търсенето на продукти и услуги, за които по-рано не е имало такова, ще доведе до повишено потребление на енергия и на ресурсите, необходими за производството на цифрови устройства;

39.

отбелязва, че свободно достъпните данни от обществения сектор създават нови начини за развиване на новаторска цифрова бизнес дейност. Увеличаващото се предлагане на информация от обществения сектор за повторна употреба в машинно четим формат позволява на дружествата да разработват и предлагат нови видове услуги, използвайки тази информация. Интерфейсите между информационните услуги и функцията за автоматизирана проверка на данните са средства, които намаляват ръчното съхранение на данни и работата по коригирането им;

40.

подчертава, че свободно достъпните данни от обществения сектор могат да генерират иновации не само от бизнеса, но и от обществените власти и научноизследователските центрове, третия сектор и физическите лица;

41.

посочва, че по-широкото използване на информация поражда икономически и социални мултиплициращи ефекти и синергии, например чрез увеличаване на наличните източници на данни в областта на научните изследвания и образованието;

42.

отбелязва, че свободно достъпните за повторна употреба данни от обществения сектор носят ползи за туризма, като улесняват предоставянето на услуги и подробна информация за дестинациите на туристите на собствения им език;

43.

отбелязва, че повторната употреба на наличната информация спомага за повишаването на потенциала на информационните и комуникационните технологии да подобряват енергийната ефективност, а оттук и да повишават конкурентоспособността на Европейския съюз, и спомага за увеличаването на възможностите за бизнес на местно и регионално ниво (14);

44.

подчертава, че иновационните възможности, предоставяни от свободно достъпните данни от обществения сектор, трябва също да бъдат взети предвид при прилагането на рамковата програма „Хоризонт 2020“ на ЕС;

45.

приветства факта, че през периода 2014–2020 г. финансирането за европейската инфраструктура за електронни услуги с данни от обществения сектор ще дойде от Механизма за свързване на Европа. Когато се заделя това финансиране, е важно да се вземат предвид нуждите на местните и регионалните власти и предизвикателствата, пред които ги изправя осигуряването на свободен достъп до ресурси от данни за повторна употреба;

46.

счита, че когато органите от обществения сектор генерират значителна част от своите оперативни разходи, свързани с изпълнението на задачите им за предоставяне на обществени услуги, от експлоатацията на своите права на интелектуална собственост, е важно да им бъде позволено да налагат такси за повторната употреба на документи над размера на пределните разходи;

47.

отбелязва, че местните и регионалните власти вероятно продължават да изпитват проблеми по отношение на достъпа, събирането, обработката и повторната употреба на данни, получени от националните органи. Местните, регионалните и националните власти трябва да си сътрудничат по-тясно, за да се осигури ефективност при използването на свободно достъпните ресурси на данни от обществения сектор;

48.

смята, че трябва да се обърне особено внимание на възникналите пред местните и регионалните власти и разработчици пречки и проблеми във връзка с използването на информацията от обществения сектор, и да се обмисли какво трябва да направи, за да се разрешат тези проблеми. Важно е също така документите да бъдат предоставяни в машинно четим формат и заедно със свързаните с тях метаданни в случаите, в които това е възможно и подходящо;

49.

посочва, че технологията, необходима за осигуряване на свободен достъп до данни от обществения сектор, е вече доста напреднала, но че на местно и регионално равнище тя вероятно все още не е достатъчно добре усвоена и че все още липсват необходимите инструменти, за да бъде намерена информацията, годна за повторна употреба. Налице е също така липса на умения, което означава, че свободно достъпните данни от обществения сектор не се използват достатъчно ефективно в областта на услугите, предоставяни на широката общественост;

50.

отбелязва, че местните и регионалните власти, особено най-малките общини, не винаги разполагат с ресурси или капацитет за въвеждане на мащабни мерки за осигуряване на достъпност на данните, а се нуждаят от помощ за изпълнението на тази задача (насоки и препоръки, възпроизводима техническа инфраструктура, общи каталози на данни, финансиране и др.);

51.

отбелязва, че ако свободно достъпните данни от обществения сектор бъдат напълно децентрализирани без каквото и да е централно управление, на разработчиците и бизнеса ще им е по-трудно да разработват приложения на базата на такива данни;

52.

отбелязва, че предвид разнообразието от местни и регионални действащи лица в Европа, на разработчиците може да им е трудно да създават възпроизводими технически платформи и приложения, и би препоръчал да се организират общоевропейски проекти, при които приложенията да се разработват и изпитват по координиран начин. Пример за това е проектът CitySDK, в рамките на който редица европейски градове си сътрудничат в разработването на приложения и споделят своя опит;

53.

посочва, че след като сe положат и затвърдят основите на свободно достъпните данни от обществения сектор, поддържането им няма да изисква толкова много ресурси, колкото по време на проучвателната фаза. Трябва да бъдат организирани курсове за обучение на местните и регионалните служители във връзка със свободно достъпните данни от обществения сектор, което би увеличило разбирането им за значението на тези данни в тяхната собствена организация;

54.

отбелязва, че не е достатъчно данните да бъдат свободно достъпни за взимащите решения лица и гражданите, тъй като използването на информация изисква специфични умения. Необходимо е да се организират курсове за преподаване на умения за управление и анализ на данни, както и да се осигури продължаващо обучение на различни нива;

55.

обръща специално внимание на факта, че предложението за директива не следва да засяга основните дейности на библиотеките, архивите и музеите в цифровата среда. Предложението не трябва да доведе до ситуация, застрашаваща способността на даден обществен орган да управлява своята основна дейност поради това, че директивата значително намалява неговите възможности за развиване на икономически устойчиви дейности посредством обединения в сътрудничество с операторите от обществения и частния сектор. Особено по отношение на договорните споразумения, например проектите за цифровизация в голям мащаб, би следвало да е възможно да се делегират изключителни права за един преходен период, ако се докаже, че са необходими за предоставянето на услуга от обществен интерес;

56.

счита, че трябва да се обърне специално внимание на логистиката, необходима за обработката на голямото количество данни, които ще бъдат използвани от разработените приложения и от обществените администрации;

57.

отбелязва, че има различни нива на достъпност на информация от обществения сектор и че данните, чиято достъпност повишава социалната прозрачност (например информация за данъка на физическите лица), могат, когато са достъпни при поискване, да създадат проблем за защитата на неприкосновеността на личния живот, ако бъдат публикувани в режим на повторна употреба на свободно достъпни данни от обществения сектор;

58.

счита, че е критично важно да бъдат изпълнявани изискванията за сигурност на всяко ниво, за да се гарантират оптимални равнища на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, и да се предотвратява незаконното проследяване на всякакъв вид лична информация и рискът от профилиране, въз основа на данни като предпочитанията за пазаруване, медицинското състояние, здравното досие и др. Защитата на личния живот трябва да се разглежда и от гледна точка на възможността за автоматично сливане на данните от различни файлове с цел създаването на силно персонализирани профили на отделни хора;

59.

отбелязва, че осигуряването на свободен достъп до данни, съдържащи лична информация, включително за използване в областта на научните изследвания и развитието (напр. научни медицински изследвания), трябва да се извършва при условие, че се премахват данните, позволяващи персонална идентификация, и се определят ограничения пред извършването на подобно комбиниране на данни. Органите, управляващи основните данни, трябва да се насърчават да придават анонимност на своите данни. Анонимизираните данни могат да бъдат използвани и при разработването на услуги както в обществения, така и в частния сектор, доколкото при комбинирането им с други данни няма риск да бъде направена достатъчно ясна връзка с дадено лице, което се нуждае от защита. Разходите за анонимизирането трябва да бъдат включени в определянето на разходите;

60.

отбелязва, че мета-данните са важен аспект на повторната употреба на информацията и че публикуването на мета-данни в стандартизиран формат може по-специално да ускори трансграничния обмен на информация. Комисията следва да изготви препоръка за стандартизиран модел за мета-данни и да се ориентира към съществуващите стандарти (включително и по насоките за мета-данните във връзка с Директивата относно INSPIRE);

61.

посочва, че предложението за директива не трябва да възпрепятства изпълнението на основните задачи на местните, регионалните и националните власти;

62.

счита за необходимо ключовите обществени интереси да бъдат защитавани на всички равнища. Трябва да се предотврати всяко използване на данните, което застрашава обществените интереси;

63.

счита, че в този си вид действията, описани в предложението за директива, не пораждат риск от влизане в противоречие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. За да се предотврати евентуалното нарушение на тези принципи, местните и регионалните власти трябва да бъдат систематично консултирани в процеса на разработване, прилагане и управление на мерките, предназначени да се стимулира повторната употреба на информацията от обществения сектор с цел насърчаване на икономическия растеж и създаване на работни места;

64.

смята, че е особено важно да се прилага принципът на субсидиарност в координирани действия на Европейския съюз, държавите членки и местните и регионалните власти, което да доведе до разпределяне на отговорността между различните нива на управление, въз основа на всички източници на демократична легитимност и на представителния характер на различните участници, както е посочено в Бялата книга на КР за многостепенното управление (15);

65.

отбелязва, че целта на предложението за изменение на директивата не е да се реши какви документи в държавите членки трябва да са обществено достояние. Законодателството, уреждащо обществения достъп до информация, ще продължи да бъде от изключителната компетенция на държавите членки. Предложените разпоредби ще се отнасят до повторната употреба на документи в случаи, когато те са общодостъпни, включително съгласно националните правила за достъп. Във връзка с това обаче трябва да се поиска определение на понятието „общодостъпен публичен документ”, което трябва да обхваща само онези документи, за които в правната система на дадена държава членка се предвижда право на достъп;

66.

счита, че е важно членовете на обществото и бизнеса да разполагат с ясни процедури за оплаквания и жалби във връзка с нередности, касаещи повторната употреба на информация;

67.

отбелязва, че подобряването и отварянето на достъпа до информация от обществения сектор за повторна употреба трябва да бъде добре планирано, въз основа на данни от проучвания, съществуващ опит и добри практики;

68.

отбелязва, че до този момент обществените онлайн услуги се състоят в твърде голяма степен в прехвърлянето на хартиената бюрокрация в онлайн режим. ЕС и държавите членки следва да са пионерите, водещият фактор в усилията на европейско и национално равнище, в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти, за реализирането на по-значителна промяна в процедурите и структурите на обществената администрация, чрез използването на ИКТ, включително на свободно достъпни данни, за подобряване на значимостта, качеството и производителността на работата и ефикасността на обществените власти и за намаляването на бюрокрацията по отношение на широката общественост и бизнеса;

69.

счита, че Комисията трябва да насърчава свободно достъпните данни от обществения сектор чрез технически насоки и препоръки, като публикува общ каталог на данни и въведе общ лиценз за свободно достъпни данни;