15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/9

1.1

„Енергийната изолираност“ в широкия смисъл на думата поставя засегнатите страни и региони в Европа в неизгодно положение както в икономически, така и в социален и екологичен план, тъй като те често са силно зависими от енергия, получавана от вносни изкопаеми горива. Тя води до значителни ценови разлики, които допринасят за появата на различия по отношение на солидарността и еднородното развитие на европейските територии.

1.2

ЕИСК одобрява целта за премахване на явлението „енергийна изолираност“, поставена от Европейския съвет през февруари 2011 г. За да бъде постигната, той подкрепя по-специално инициативи, които позволяват укрепване на енергийните връзки между страните в ЕС около приоритетни оси. Връзките между енергийните острови и мрежите на трети страни могат да бъдат изведени като приоритет, тъй като тази възможност е най-целесъобразна за постигане на сигурност и диверсифициране на енергийните доставки.

1.3

Не всички държави членки, засегнати от енергийна изолираност, се намират в еднаква ситуация по отношение на енергийното производство или възможностите за внос на енергия. Освен развитието на връзки, които са нужни за всички енергийни острови, но и за другите държави членки на ЕС, решенията, основани на местни енергийни източници, трябва да бъдат адаптирани към всяка конкретна ситуация.

1.4

По отношение по-специално на балтийските държави и страните от Централна и Източна Европа, ЕИСК призовава за стремеж към премахване на различията в тълкуването на принципите на енергийните пазари и енергоснабдяването между Русия и ЕС и настоява това да бъде вписано в международни споразумения, едно от които би могло да бъде ново споразумение за партньорство и сътрудничество, със специален акцент върху енергетиката (Вж. Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (12562/2011 – 2012/2050(INI).

1.5

Що се отнася до енергийната общност в Югоизточна Европа, ЕИСК призовава за включване на външен аспект на консултации и интеграция, както и на ново измерение „действия на организираното гражданско общество“.

1.6

Някои островни европейски държави или региони очевидно се намират в особена ситуация. Поради геостратегическото си положение Република Кипър би могла да се превърне в истински енергиен хъб, едновременно в областта на енергията от възобновяеми източници, но също и за потоците на газ. По принцип на островите трябва да бъде развивано вътрешно енергийно производство. От тази гледна точка те биха могли да служат като предпочитано изпитателно поле (test-beds) за демонстриране и утвърждаване на новите енергийни технологии. При отпускането на финансиране от ЕС за развойни и демонстрационни дейности биха могли да бъдат приложени критерии за оценка, отчитащи характерните особености и потребности на островите. Това колективно усилие би могло да допринесе за преодоляване на неблагоприятните за тях фактори в областта на енергетиката, дължащи се на факта, че не са достатъчно добре свързани с останалата част на Европа.

1.7

ЕИСК препоръчва да се насърчават едновременно укрепването на връзките, развиването на вътрешни възобновяеми енергийни източници и прилагането на мерки за енергийна ефективност и за оптимизиране на търсенето на енергия. Прилаганите критерии за оценка в програмите на ЕС в тези области следва да отчитат целта за намаляване на енергийната изолираност, по-специално при избора на проекти за енергийна инфраструктура от общ интерес.

1.8

Във всички случаи, ако ЕС – заедно с държавите членки, предприятията от отрасъла и гражданското общество в засегнатите територии – не предприеме в кратки срокове инициативи за постепенно премахване на енергийната изолираност, ще е значително по-трудно да се изпълнят изцяло целите на стратегията „Европа 2020“ и да се извлече пълната полза от вече положените общи усилия за насърчаване на растежа и конкурентоспособността на ЕС.

1.9

ЕИСК счита, че в този контекст енергийната бедност не може да се счита за чисто национален или местен проблем, засягащ единствено социалната политика. Като се има предвид, че някои от основните причини за тази бедност излизат извън чисто националните рамки, ЕИСК би искал енергийната политика на ЕС да бъде насочена към големите дисбаланси, които допринасят за това явление. Затова отсега нататък конкретните политически мерки би трябвало да бъдат оценявани с оглед на очакваните последици върху факторите, които могат да повишат или намалят енергийната бедност.

1.10

ЕИСК счита, че съществуването на енергийни острови е свързано с разходи за всички. Тези разходи трябва да бъдат оценени, а решенията за намаляването им трябва да се включат в цялостен подход: би било целесъобразно европейската енергийна политика да бъде доизградена и обезпечена с подходящи средства за действие, съобразени със степента на взаимозависимост на държавите членки и трудностите, с които те се сблъскват. За да се добие пълна представа за цялостното въздействие на това явление, ЕИСК приканва Европейската комисия да направи изчерпателно проучване на „цената на отказа от енергийна Европа“, породен от съществуването на „енергийни острови“.

1.11

ЕИСК призовава за прозрачна, цялостна и точна оценка на разходите – в това число и външните – на енергията от изкопаеми горива, както и от възобновяеми източници, включително косвените разходи, свързани с укрепване на мрежата и на резервните мощности и повишаване на необходимата подкрепа за „зелените“ технологии. Тази оценка е изключително важна за вземане на по-добри инвестиционни и политически решения, по-специално с оглед на мащабно развитие на производството на енергия от възобновяеми източници в някои енергийни острови, с цел износ в други държави членки на Европейския съюз или трети страни.

2.1

Искането на кипърското председателство е допълнителен пример за необходимостта от европеизиране на енергийната политика и създаване на Европейска енергийна общност, каквато е препоръката на ЕИСК (1). Това предполага засилено териториално сближаване и единно виждане за развитието на европейските територии. По този начин целта за по-добро свързване на „енергийните острови“ на ЕС се вписва в конкретните насоки, които биха могли да подобрят сътрудничеството в областта на енергетиката, за които се призовава в становището относно „Участие на гражданското общество в изграждането на бъдеща европейска енергийна общност“ (2) от януари 2012 г.

2.2

В контекста на сезирането от кипърското председателство и дискусиите на европейско равнище (вж. по-специално параграф 5 от заключенията на Европейския съвет от 4.2.2011 г., EUCO 2/1/11 REV 1), в настоящото становище терминът „енергийна изолираност“ или „енергиен остров“ препраща към островна или континентална територия, която разполага с малко или никакви вътрешни енергийни източници, не е достатъчно свързана с енергопреносните мрежи и в резултат на това често пъти е зависима от външен източник или доставчик на енергия. Многообразието на енергийните баланси на държавите членки показва големите различия между тях. Следователно понятието „енергиен остров“ има едновременно технически и (гео)политически характер (зависимост от един единствен доставчик).

2.3

Сред елементите, които трябва да бъдат взети предвид, са по-конкретно липсата на връзки, зависимостта от един-единствен източник и/или доставчик на енергия, отдалечеността на местата на производство/енергопреносните оси, стойността на инвестициите с оглед размера на пазара, трудността да се променят силно изразените тенденции на националните енергийни политики и географските/климатичните особености.

2.4

Според определението на Евростат, в Европейския съюз има няколкостотин острова с различни размери и статути. Като изключим четирите държави членки – Кипър, Република Ирландия, Малта и Обединеното Кралство, в Европа има 286 острова с население от над 10 млн. жители: Северно море и Балтийско море, най-отдалечените региони (НОР) за три държави членки (Канарските острови за Испания, Мадейра и Азорските острови за Португалия, Реюнион, Майот, Гвиана, Мартиника, Гваделупа и Сен Мартен за Франция). Настоящото становище не разглежда поотделно различните острови, принадлежащи на държавите членки, включително НОР.

2.5

Съществува един вид „енергийна изолираност“, свързана предимно с историята на ХХ-и век. Иберийският полуостров продължава да бъде квази„енергиен остров“, тъй като режимите на Франко и Салазар са залагали на автономността в по-голяма част от мрежовите политики: транспортна, по-специално железопътен транспорт, и електроенергийна – с много малко външни връзки, по-специално с останалата част на европейския континент през Франция. През последните двадесет години не можа да бъде намерено решение за тази ситуация поради многобройните възражения на местно равнище срещу различни проекти за укрепване на мрежите, пресичащи Пиринеите. Разрешаването на този проблем е в ход; нова електрическа връзка с постоянен ток в скоро време ще даде възможност за осъществяване на по-голям обмен с Югозападната част на Средиземноморието. Но освен укрепването на електроенергийната връзка Франция-Испания (през 2014 г. преносният капацитет ще нарасне от 1 400 на 2 800 MW) през следващите години несъмнено ще трябва да се планират и други оси за енергиен обмен между Иберийския полуостров и останалата част от европейския континент. Целта за постигане на капацитет за обмен от 4 000 MW до 2020 г., по-специално чрез нова трансатлантическа електроенергийна връзка, трябва да бъде подкрепена. Този проект трябва да бъде включен в списъка с проекти от общоевропейски интерес, който ще бъде изготвен в рамките на регламента относно насоките за трансевропейската инфраструктурна мрежа.

2.6

Балтийските държави (Литва, Латвия, Естония) също минават за енергийни острови спрямо ЕС, тъй като техните мрежи зависят изцяло от бившия „изключителен“ партньор Русия (и в по-малка степен от Беларус). Това е приоритет, що се отнася до европейската енергийна интеграция; парадоксално е наистина, че трите балтийски държави са неразделна част от политическия съюз, без обаче да се ползват към днешна дата от предимствата на вътрешноевропейската интеграция и солидарност в областта на енергетиката. Как да приемем факта, че те зависят от трета държава, която, макар и да членува в СТО, не спазва европейските стандарти по отношение на достъпа до мрежите, не се е присъединила към Енергийната харта и не насърчава укрепването на връзките с държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)? Затова ЕИСК призовава за намаляване на неравенствата между руския и европейския енергиен пазар и за ново амбициозно глобално споразумение за партньорство и сътрудничество, в което да бъде посветена отделна глава на сътрудничеството в областта на енергетиката (Вж. Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (12562/2011 – 2012/2050(INI)).

2.7

Югозападната част на Европа (регионът на Балканския полуостров) е транзитен регион и напредъкът на някои държави с оглед на присъединяването им към ЕС (Хърватия, но също и Сърбия, Черна гора, бивша югославска република Македония) се нуждае и от развитие на отношенията по-конкретно със съседните държави членки на ЕС (Румъния, България, Гърция, Словения, Австрия, а в скоро време и Хърватия). Създаването на енергийна общност в този регион е признак за осъзнаване на този въпрос и това трябва да се насърчава и обогатява, по-специално чрез ефективни и прозрачни консултации с организациите на гражданското общество в региона във връзка с енергийната стратегия.

2.8

Като цяло всички държави членки на ЕС са много силно зависими една от друга. Някои от тях, въпреки че не са „енергийни острови“ в тесния смисъл на думата, също се отличават с висока степен на зависимост от съседни държави, особено в Централна и Източна Европа, и специално Унгария. Затова ЕИСК счита, че е безусловно необходимо да се води обща енергийна политика, съобразена с тази ситуация. Тези обстоятелства налагат цялостен дебат в Съюза в подкрепа на по-ефективна вътреобщностна солидарност. Този аспект също така се упоменава в член 194 от ДФЕС.

3.1

Енергийната изолираност обхваща твърде различни реалности, но с почти идентични последици, независимо от конкретната ситуация. Отраженията от тази „изолираност“ почти винаги се изразяват в:

3.2

Енергийното търсене е силно и нараства в енергийните острови, както и в останалите територии на ЕС. При тези условия, последиците от доставки, които са потенциално по-слабо надеждни и при всяко положение значително по-скъпи, оказват значителен отрицателен ефект върху икономическата конкурентоспособност на енергийните острови. Някои промишлени сектори, а оттам и работните места, могат да бъдат застрашени, тъй като определени дейности ще станат недостатъчно рентабилни.

3.3

Аналогично, високите цени на енергията упражняват значителен натиск върху бюджета на домакинствата. Енергийната бедност дълго време беше разглеждана като чисто национален и дори местен проблем. Преките мерки за индивидуално подпомагане се отнасят към тези равнища. Въпреки това някои от най-основните причини за енергийната бедност излизат извън чисто националните рамки и енергийната политика на ЕС също трябва да допринася за намаляването на това явление, въздействайки върху големите дисбаланси.

3.4

Често много силната зависимост от изкопаеми горива, по-специално от петрола, поддържа високо равнище на емисиите на CO2. Като се имат предвид екологичните стандарти (директивата относно промишлените емисии) и общата загриженост за опазване на човешкото здраве, ще трябва да бъдат направени значителни инвестиции с цел намаляване на тези емисии. Тези разходи също трябва да бъдат включени в енергийната сметка на енергийните острови.

3.5

Би трябвало да се направи по-добра оценка на последиците от енергийната изолираност, както по отношение на растежа, конкурентоспособността и устойчивото развитие на засегнатите територии, така и по отношение на солидарността, сближаването и „пропуснатите ползи“ за останалата част на ЕС, при липсата на напълно изграден енергиен пазар във всяка точка на ЕС. ЕИСК счита, че съществуването на енергийни острови е свързано с разходи за всички. Тези разходи трябва да бъдат оценени, а решенията за намаляването им трябва да се включат в цялостен подход: би било целесъобразно европейската енергийна политика да бъде доизградена и обезпечена с подходящи средства за действие, съобразени със степента на взаимозависимост на държавите членки и трудностите, с които те се сблъскват.

3.6

Освен демонстрацията на ползите от по-голяма европейска интеграция, целта е да се насърчи развитието на индустрията, а оттам и на заетостта. Конкурентоспособността на европейската индустрия зависи от множество елементи, върху които публичните власти нямат никакъв или почти никакъв контрол. Ето защо предизвикателството е да се избегне възможността енергийната политика – област, в която ЕС може и трябва да предприеме действия – да се превърне във фактор, ограничаващ растежа и заетостта. ЕИСК приканва още отсега държавите членки и Европейската комисия да не забавят повече прилагането на вече набелязаните мерки, които биха намалили енергийните разходи и биха повишили сигурността на доставките, напр. по-добра координация на националните решения в областта на енергетиката и общо планиране на инфраструктурите и мрежите, създаване на европейски групи за колективно закупуване на изкопаеми горива и при необходимост, европейски мандат за преговори с външни партньори.

4.1

На този етап изглежда има две предпочитани решения: от една страна, по-добро свързване на енергийните острови с вътрешния енергиен пазар (инфраструктури и организация на пазара), за да се повиши солидарността на практика, а техническата организация на европейската мрежа да се съгласува с политическите и законодателните цели на ЕС, а от друга страна, насърчаване на алтернативни източници на енергия и по-специално – на местно производство на енергия от възобновяеми източници. Това предполага да се открои потенциалът, ако такъв съществува, и да се предложат действия за пълноценното му жизнеспособно използване. Накрая, насърчаването на енергийната ефективност и управлението на търсенето чрез интелигентни мрежи би могло да допринесе за оптимизиране на търсенето на енергия.

4.2

Европейската комисия вече започна значителна реформа на европейската политика за подкрепа на енергийните инфраструктури, в частност връзките (вж. Механизъм за свързване на Европа), която ЕИСК подкрепи (3). Независимо от това би могло да се окаже полезно да се отиде още по-далеч в общото планиране на инфраструктурите, както препоръчва ЕИСК в становището си относно европейската енергийна общност (4). През 2002 г. Европейският съвет постави на държавите членки цел в областта на електроенергията, а именно изграждане на взаимосвързаност, равняваща се на 10% от инсталирания им производствен капацитет. Този процент е все още недостижим за някои европейски електроенергийни граници, които продължават да са претоварени.

4.3

Бързото навлизане на възобновяемите енергийни източници в региона на Северно море и на слънчевата и вятърната енергия в Южна Европа налага, от друга страна, необходимостта от нови, „по-интелигентни“ инфраструктури за по-ефективната им интеграция към голямата европейска мрежа. Този напредък по отношение на „интелигентните мрежи“ (smart grids) би могъл да доведе до намаляване с 9 % на потреблението до 2020 г. и до съкращаване на емисиите на CO2 с 9 до 15 %. Въвеждането на „интелигентни мрежи“ и мерки за управление на търсенето може да се окаже по-лесно на по-малки пазари и да донесе по-добри резултати в по-кратък срок. В съчетание със засилени мерки за енергийна ефективност това може да има съществен принос за оптимизирането на търсенето на енергия. Необходимите значителни инвестиции трябва да бъдат съобразени с цялостен контрол на действията в тази сфера, намаляване на енергийната сметка в контекст на повишаване на цените и по-малка нужда от инвестиции в мощности за енергопроизводство от конвенционални (намаляване на оперативния марж) или възобновяеми източници.

4.4

Според Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E) през следващите десет години в Европа трябва да бъдат изградени общо 52 300 км нови линии с много високо напрежение, което възлиза на обща инвестиция от 104 млрд. EUR за около сто приоритетни проекта, 80 % от които би трябвало да бъдат свързани с развитието на енергията от възобновяеми източници. Идеята за скáла в енергийните острови с потенциал в тази област прави още по-чувствителен въпроса за интеграцията на енергията от възобновяеми източници, ако мрежата им е с малки размери. Производственият капацитет на промишлените инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници (за разлика от децентрализираното производство) може да представлява относително висок дял от производството или потреблението, а последиците от това (по-специално непостоянното действие на източника) са по-трудно управляеми.

4.5

Ето защо укрепването на връзките е изключително важно както за повишаване на сигурността на доставките, така и за постигане на по-добър баланс между производството и потреблението на енергия в по-голяма мрежа в контекста на бурно развитие на производството на енергия от възобновяеми източници. Това важи и за конвенционалните мощности, които се задействат при спиране или чувствително забавяне на производството на енергия от възобновяеми източници.

4.6

Развиването на производството на енергия от възобновяеми източници предполага подходящи гъвкави резервни мощности, способни да функционират при ниско базово енергопроизводство (low baseload). Втечненият природен газ може да даде отговор на проблема със зависимостта от един-единствен доставчик на газ и налаганите от него високи цени, като същевременно предложи по-гъвкаво и по-евтино решение от петрола, успоредно с развиването на производството на енергия от възобновяеми източници. Развиването на алтернативата с втечнения природен газ предполага значителни инвестиции в пристанищна инфраструктура и съоръжения за съхранение.

4.7

ЕИСК е убеден, че бъдещето на европейската енергийна система зависи, по-специално, от по-добри връзки и от развиването на производството на енергия от възобновяеми източници, особено за енергийните острови, с цел повишаване на сигурността на енергийните доставки. Използването на енергия от изкопаеми горива ще продължи да заема най-голям дял, но увеличаването на производството на енергия от възобновяеми източници ще наложи необходимостта от драстично подобряване на мрежата на национално и европейско равнище (вж. становището на ЕИСК относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. и вариантa за намаляване на емисиите от парникови газове „no regrets“ (за да не съжаляваме) (5).

4.8

Тази необходимост, обаче, няма да намери ефективно конкретно изражение без прозрачна, цялостна и точна оценка на разходите. Трябва да е налице възможно най-обективната оценка на разходите – включително външните – свързани с енергията от изкопаеми горива, както и на допълнителните разходи, свързани с възобновяемите източници на енергия, за да могат да се вземат по-добри инвестиционни и политически решения. Проучванията на косвените разходи са до голяма степен противоречиви, което прави тази нужда още по-належаща.

4.9

Що се отнася до енергията от възобновяеми източници, следва да се вземат под внимание не само обемът на инвестициите в нов производствен капацитет, но и разходите, свързани с укрепването на мрежата и евентуалните субсидии. Във връзка с последния аспект може да се наложи да бъдат подкрепени в по-голяма степен териториите, които са по-силно зависими в енергийно отношение и където производството на енергия от възобновяеми източници до момента е по-слабо развито. При това положение е важно темпът на повишаване на производството на зелена енергия да бъде съобразен с този на укрепването на мрежата. Важно е също така да се определи необходимият резервен капацитет на допълнителна единица за производство на енергия от възобновяеми източници. Резервният капацитет може все пак да бъде внесен, но това предполага ефикасни взаимовръзки и регионално и европейско сътрудничество. Механизмите за подкрепа на производството на енергия от възобновяеми източници трябва да вземат под внимание този аспект, за да оптимизират темпа на тяхното развитие и разходите за подкрепата, поети от данъкоплатците.

4.10

След като всички тези разходи бъдат оценени с точност, те трябва да бъдат съпоставени с енергийната сметка от внасяните изкопаеми горива, включваща всички разходи, включително политически и екологични. Това е изключително важно, за да се направи оценка на положителните или отрицателните последици за конкурентоспособността на територията. В тази перспектива може да се впише и мащабно развитие на производството на енергия от възобновяеми източници в някои енергийни острови с цел износ в други държави членки на Европейския съюз или трети страни.

4.11

ЕИСК би искал в този динамичен процес на укрепване на инфраструктурите да бъдат включени приоритетно държавите и регионите, които са засегнати от енергийната изолираност, като при определянето на приоритетните оси трябва да бъде взета предвид нарасналата им зависимост. Например Baltic Energy Market Interconnection Plan (BEMIP) би могъл да проправи пътя за по-ефективна координация на енергийната политика и енергийния микс в региона. Това би позволило да бъдат изведени от състоянието на изолация енергийните мрежи, по-специално тези на Литва, Латвия и Естония.

4.12

Неотдавна беше отбелязан напредък в сътрудничеството между Литва и Латвия. В тази област има водеща инициатива: Литва ще изгради в Klaïpeda терминал за втечнен газ, който ще захранва газовото хранилище в Incukalns, Латвия. Литва счита, че това хранилище би могло да се използва като „регионален газов резерв“. Във връзка с това ЕИСК припомня предложението си за обединяване на ресурсите от изкопаеми енергийни източници и по-конкретно за групиране на покупките на газ (6). Литва, Латвия и Естония разработват и внедряват проекти за електроенергийни връзки (LitPol Link NordBalt и Estlink 2) с други държави от ЕС, по-специално Полша. Същевременно трите балтийски държави се стремят към пълна интеграция в европейската енергийна система, съчетавайки електроенергийните системи с континенталните европейски електроенергийни мрежи в синхронен режим (в момента се провежда проучване на осъществимостта). Освен това балтийските държави разработват съвместно проекта за ядрена електроцентрала Visaginas, който би могъл да допринесе за енергийната сигурност на тези страни и да се превърне във важен елемент в интеграцията на европейската електроенергийна система.

4.12.1

Новото енергийно измерение на Кипър (в териториалните му води бяха открити значителни находища на газ) може да го превърне във важен регионален фактор. Чувствително увеличение на средствата му за производство на енергия от възобновяеми източници и активното участие в посочените по-горе проекти биха му позволили да се превърне в енергиен „хъб“, ориентиран към по-ефективна регионална интеграция и фактор в политиката за съседство в областта на енергетиката. Състоялият се неотдавна избор на оператори за бъдещата експлоатация на газовите находища в Кипър трябва да даде възможност както за по-добра интеграция в ЕС, така и за активна политика на съседство.

4.13

Освен това зависимостта от един-единствен доставчик може да бъде намалена чрез прилагането на Третия енергиен пакет. От съществено значение е и регионалната организация на пазарите: Литва и Естония вече участват в Nord Pool Spot, пазара за електроенергия на балтийските и северните държави, към който Латвия планира да се присъедини през следващата година. Освен този пример ЕИСК насърчава балтийските държави да намерят общ отговор на техните потребности и да развиват регионалния енергиен диалог.

4.14

Трябва да бъдат увеличени връзките с трети съседни на ЕС държави, които биха могли или да произвеждат и изнасят енергия към ЕС, или да осигуряват транзита ѝ към ЕС от други страни на производство. Това важи по-конкретно за енергийните проекти от Средиземноморското крайбрежие (Средиземноморски план за производство на слънчева енергия, Medgrid, аспект „енергетика“ за Съюза за Средиземноморието, Desertec и т.н.), като заинтересованите държави (Кипър, Малта) или региони (Крит, Сардиния, Корсика, Сицилия, Балеарски острови) бъдат призовани да се включат в тези проекти.

4.15

Енергийната общност [от югоизточната част на Европа] трябва да има външен аспект на консултации и интеграция, както и ново измерение „действия на организираното гражданско общество“: в тази област трябва да имат роля съвместните консултативни комитети на ЕИСК (с бивша югославска република Македония, Черна гора, Хърватия), както и ИСС и сродните институции в тези държави.

4.16

От друга страна, демонстрацията и развитието на производството на енергия от възобновяеми източници биха могли да бъдат изведени на по-преден план, по-конкретно във връзка с Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. и неотдавнашното Съобщение относно интегрирането на енергията от възобновяеми източници във вътрешния пазар (COM(2012) 271 final).

4.17

В рамките на ЕС и неговата периферия са необходими съгласувани решения и предложения, в които да участват:

4.18

Жизнеспособни могат да бъдат единствено решенията на междудържавно равнище и тези между операторите. Енергийните политики, независимо дали става въпрос за доставки, изграждане на мрежи, научноизследователска и развойна дейност и т.н., не могат да бъдат дело на няколко държави от Съюза с „независима“ енергийна политика, защото последиците за другите държави ще бъдат значителни. Необходима е по-голяма координация на енергийния микс, например между държавите и регионите, засегнати от енергийна изолираност и чиято енергийна политика е силно зависима. По този начин тези държави и региони биха могли дори да покажат пътя към по-активно сътрудничество на европейско равнище отвъд единствената загриженост за „енергийна независимост“.

4.19

Тези решения – инфраструктури, производство на енергия от възобновяеми източници, засилена координация на енергийните политики между държави и региони – трябва при все това да се съпътстват от по-активно участие на гражданското общество с оглед на последиците им за енергийния микс, организацията на пазарите, цените, конкурентоспособността, екологичните съображения или общественото одобрение. В тази връзка ЕИСК припомня за предложението за създаване на форум на гражданското общество по енергийните въпроси, което отправи в рамките на становището си относно европейската енергийна общност (7).