15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/49

1.1

Европейската политика в областта на държавните помощи има стратегическо значение за ЕС в контекста на силно конкурентна глобализирана икономика.

1.2

ЕИСК счита, че реформата, предложена от Комисията в нейното Съобщение, трябва да бъде подкрепена предвид поставените цели:

1.3

ЕИСК споделя виждането на Комисията за укрепване на позитивната връзка между ефикасните държавни помощи и целта за устойчив и приобщаващ растеж. Една целенасочена политика в областта на държавните помощи ще позволи да се стимулират иновациите (включително социалните иновации), „зелените“ технологии и развитието на човешкия капитал, като се избягват щетите за околната среда. Една добре насочена динамична политика в областта на държавните помощи може да допринася активно за постигане на високи равнища на заетост и социално сближаване.

1.4

При все това тази амбициозна по отношение на целите, условията и графика си реформа следва да бъде уточнена по някои пунктове.

1.5

ЕИСК приканва Комисията да прецизира някои понятия, посочени в Съобщението:

1.6

ЕИСК повдига някои въпроси относно планираните реформи:

1.7

Накрая ЕИСК предлага определени промени, които счита за необходими, с оглед признатата от Комисията и Съвета необходимост да се подкрепят МСП, по-конкретно когато са подложени на конкурентния натиск на предприятия от трети страни, които се ползват от преки или непреки държавни помощи, по-значими като размер и по-непрозрачни по отношение на разпределянето им.

1.7.1

Предвид незначителния им размер, положителното им въздействие за МСП и за микропредприятията и ограниченото им въздействие върху вътрешния пазар, ЕИСК предлага да се вдигне дълготрайно таванът на помощите de minimis от 200 000 EUR на 500 000 EUR, като се има предвид, че се оценява за период от три последователни години за всяко предприятие, подобно на взетото неотдавна решение за услугите от общ икономически интерес.

1.7.2

Предвид необходимостта от подпомагане на европейските МСП да развиват пазарите си в международен план, ЕИСК предлага да се измени член 27, параграф 3 от Общия регламент за групово освобождаване 800/2008, за да бъдат декларирани за съвместими с общия пазар помощите, предназначени за подкрепа на участието на МСП в панаири и изложения в продължение на максимум три последователни години.

1.8

В светлината на своя опит ЕИСК отправя три практически препоръки към Комисията:

2.1

Комисията възнамерява да реформира европейската политика в областта на държавните помощи в три основни насоки:

2.2

Тази реформа се основава на не много благоприятна оценка на настоящата политика:

2.3

За да бъде подобрено положението в контекст, когато трябва да се използват всички възможности на единния пазар (енергетика, транспорт, цифрови технологии), Комисията предлага приемането на амбициозна по своите цели, условия и график реформа.

2.4

Предлаганата реформа е амбициозна по отношение на целите си, тъй като, от една страна, намерението е една от най-старите и най-интегрираните общностни политики да бъде поставена в услуга на европейския растеж и, от друга страна, да се постигнат доста радикални процедурни подобрения, въпреки че не са посочени в цифри, нито са подробно описани в съобщението.

2.5

Предлаганата реформа е амбициозна по отношения на реда и условията си, защото Комисията предлага се осъществи последователен пакет от реформи едновременно в рамките на „интегрирана стратегия“:

2.6

Предлаганата реформа е амбициозна по отношение на графика си, защото Комисията цели приемането на предложенията за преразглеждане на процедурния регламент и на оправомощаващия регламент през есента на 2012 г., а това на останалите елементи от „пакета“ в края на 2013 г., т.е. преди влизането в сила на финансовите перспективи за периода 2014–2012 г.

3.1.1

ЕИСК одобрява целите, обявени от Комисията в нейното Съобщение, целящи да се „улесни третирането на помощта, която е добре изготвена, насочена към установени пазарни неефективности и към целите от общ интерес“ чрез съсредоточаване на контрола върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, опростяване на правилата и вземане на по-бързи решения.

Този подход се вписва в рамките на едно по-общо развитие на конкурентното право както по отношение на правото в областта на антиконкурентните практики (споразумения и злоупотреба с господстващо положение), така и по отношение на контрола върху сливанията.

3.1.2

Антиконкурентни практики: „модернизирането на правото в областта на конкуренцията“, въведено с Регламент № 1/2003 (1) и съпътстващите го текстове, поставиха началото на децентрализация по отношение на прилагането на конкурентното право чрез премахване на системата за предварително уведомяване. По този начин Комисията е в състояние да съсредоточи действията си върху борбата срещу най-сериозните ограничения и злоупотреби, по-конкретно картелите. Това модернизиране е съпътствано от задълбочаване на сътрудничеството между обединените в мрежа национални власти, компетентни в областта на конкуренцията, от една страна, и Комисията, от друга страна.

3.1.3

Контрол върху сливанията: неотдавна комисар J. Almunia обяви възможността за скорошна реформа на европейската система за контрол върху сливанията, за да може, по-конкретно, Комисията да се съсредоточи върху сливанията, които могат да засегнат в най-голяма степен пазара (2). В краткосрочен план целта е да се улесни разглеждането на най-малко проблемните казуси, като се подобри „опростената процедура“ и се преразгледа процедурата за предварително уведомяване. В по-дългосрочен план би могъл да бъде преразгледан самият режим на контрол върху сливанията чрез преглед на неконтролиращите миноритарни участия и по-добра съгласуваност между националните системи и европейската система по отношение на праговете и препратките.

3.2.1

ЕИСК отново заявява подкрепата си за обща рамка на държавните помощи, подчинена на следните критерии (3):

3.3.1

ЕИСК си дава сметка, че съсредоточаването на контрола от страна на Комисията върху най-проблемните дела би се основавало по-специално на разширяване на мерките за помощи, освободени от задължението за уведомяване. Това неизбежно би довело до поемане на повече отговорности от държавите членки. ЕИСК отбелязва при все това, че за целта би било необходимо да се вземат предвид особеностите на правото в областта на държавните помощи. В действителност държавата и по-общо държавните и публичните органи, които имат право да предоставят помощите, са в известен смисъл „съдия и подсъден“.

3.3.2

Нарастване на отговорностите на държавите членки в областта на контрола на помощите би могло да доведе до субективно прилагане на правилата от държавите членки, до нелоялни действия от страна на държавите със завръщането на известен икономически патриотизъм, който би създал в крайна сметка повече правна несигурност за предприятията.

3.3.3

Могат да бъдат разработени редица възможности за ограничаване на този вид риск до минимум:

3.4.1

Комисията и държавите членки показаха възможностите си да предприемат действия с оглед на икономическата и финансова криза между 2008 и 2011 г., като приеха пакет от конкретни текстове (5). Благодарение по-конкретно на нарасналото сътрудничество от страна на държавите членки и силна мобилизация на службите на Комисията беше възможно вземането на решения в кратки срокове за задоволство на държавите и предприятията.

3.4.2

При все това в общ план процедурите продължават да бъдат прекалено дълги и сложни за заинтересованите страни. Ето защо ЕИСК подкрепя волята на Комисията да се справи с дължината на сроковете за обработване на досиетата, като подобри административните практики и като изисква отговорността на държавите членки, за да се гарантира прозрачност и ефикасност. Важно е тези срокове да следват доколкото е възможно ритъма на икономическите дела.

3.4.3

В този смисъл „опростената процедура“ за обработването на някои видове помощи (6) би могла да бъде разширена, като същевременно продължи да бъде контролирана. В съответствие с тази процедура Комисията се ограничава до това да провери дали мерките за подпомагане съответстват на съществуващите разпоредби и практики.

3.5.1

Ефективното прилагане на правото в областта на държавните помощи е от съществено значение. При все това ЕИСК констатира, че често националните правораздавателни системи не са в състояние да осигурят ефикасно прилагане на правото в областта на държавните помощи, по-конкретно, за да гарантират правата на предприятия жертви на предприемането на незаконни мерки за подпомагане на конкурентни организации. Могат да бъдат посочени редица причини, сред които недостатъчното владеене от магистратите на европейското конкурентно право и процедурните задължения, присъщи за всяка жалба.

3.5.2

Следва да се намерят решения, позволяващи по-ефективно прилагане на практика на правото в областта на държавните помощи. Предприятията и националните правораздавателни органи би трябвало да разполагат с по-ефективни механизми и процедури.

4.1.1

ЕИСК одобрява целта, състояща се в одобряване само на мерките за подпомагане, които (i) допринасят за подкрепа на растежа, като се опитват да отстранят дадена пазарна неефективност (предоставянето на държавна помощ трябва на практика не да заменя, а да допълва даден частен разход) и (ii) имат стимулиращ ефект, иначе казано, които стимулират бенефициера да предприеме дейности, от които би се отказал в отсъствието на подпомагане.

4.1.2

В тази връзка понятието „пазарна неефективност“ трябва задължително да бъде уточнено и илюстрирано с примери от различни области, въз основа по-конкретно на съществуващата европейска практика, за да се помогне на публичните власти и на предприятията да възприемат това понятие по един и същи начин и да го интегрират на етапа на разработване на мерките за подпомагане.

4.2.1

В параграфи 16 и 17 от Съобщението се споменава политиката в областта на конкуренцията, провеждана от трети страни. Комисията вади заключение, че ЕС разполага с по-прозрачна рамка, която същевременно дава възможност за постигане на съпоставими равнищата на подпомагане. Това твърдение се основава на сравнително проучване, проведено от СТО през 2006 г. ЕИСК приканва Комисията да поиска от СТО да проведе по-скорошно проучване, защото в светлината на кризата редица държави членки на СТО извън ЕС прибягнаха до масови субсидии, по-конкретно в секторите на производството. Ето защо е препоръчително бъдещата политика в областта на конкуренцията, която ще се прилага от 2013 г., да се основава на актуално и точно виждане за положението например в САЩ, Китай, Индия и Бразилия (включително помощите, предоставяни от федералните власти) в контекста на икономическа конкуренция, изострена от световната криза.

4.2.2

Прилагането на правилата за държавните помощи трябва да доведе до увеличаване на конкурентоспособността на предприятията на вътрешния и на международния пазар. Европейските предприятия са изправени пред конкуренцията на дружества, установени в трети страни, чието законодателство понякога не предвижда никакви ограничения в областта на държавните помощи. Това положение може да доведе до сериозно нарушаване на конкуренцията в ущърб на европейските предприятия, както посочва Комисията в Съобщението (7).

4.2.3

В границите на правомощията си Комисията провежда инициативи с цел установяване на равни условия на конкуренция в световен мащаб, в чиято основа да бъде понятието лоялност. Всяка реформа на правото в областта на държавните помощи трябва да бъде съгласувана с действията на Комисията по отношение на инструментите на търговската политика (правила на СТО, двустранни споразумения за свободна търговия).

4.3.1

В предложението за Регламент за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014-2020 г.) (COM(2011) 834 final) Комисията признава необходимостта от подпомагане на МСП да осъществяват износ в рамките на ЕС и в целия свят, за да се намерят възможности за растеж. Предвидено е предоставянето на подкрепа и поддържащи услуги за МСП, които перспективи за растеж чрез мрежата Entreprise Europe.

4.3.2

В същото време доктрината на Комисията се явява прекалено рестриктивна, защото например за участието на МСП в панаири и изложения са поставени редица кумулативни условия в член 27 от Регламент № 800/2008 от 6 август 2008 г.: помощите трябва да са в размер на максимум 50 % от приемливите разходи, да бъдат предоставени на МПС, определени като такива в ЕС, и единствено за първо участие на панаир или изложение.

4.3.3

Критерият за първо участие е неадаптиран спрямо стратегията за развитие в международен план, която включва присъствието на дадено предприятие на един и същи пазар поне в продължение на три години преди да може да определи стратегията си за развитие (агент, установяване, дистрибуция). Затова ЕИСК предлага критерият за „първо участие“ в член 27, параграф 3 да се замени с критерия „участие на един панаир и изложение в рамките на три последователни години“, като се запазят останалите два критерия.

4.4.1

ЕС трябва да гарантира, че държавните помощи стимулират иновациите, включително в социалната област, с помощите за социални иновации, вече признати в „Съюза за иновации“, използването на „зелени“ технологии и развитието на човешкия капитал в рамките на модел за устойчиво развитие. ЕИСК приветства постепенното признаване на помощите за социални иновации като помощи, съвместими с общия пазар (8) и заявява желанието си в бъдеще тази тенденция да се задълбочи в рамките на процеса на модернизиране на държавните помощи.

4.4.2

ЕИСК подкрепя и държавните помощи, предназначени за научноизследователска и развойна дейност, която включва разработването, реализацията и пускането на пазара на продукти, програми и услуги, достъпни за уязвимите групи (по-конкретно хората с увреждания) (9).