Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ключови действия за Акт за единния пазар II“ (проучвателно становище)

На 27 юни 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Ключови действия за Акт за единния пазар II (проучвателно становище)“.

На 28 юни 2012 г. председателят на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 12 юли) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Voleš за главен докладчик и прие настоящото становище със 176 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.1 Преди края на 2011 г. Европейската комисия представи предложения за десет от дванадесетте лоста, предвидени в Акта за единния пазар, а останалите две последваха през първата половина на 2012 г. В допълнение към това Комисията внесе предложения или изпълни 28 от оставащите 50 мерки, упоменати в Акта за единния пазар.

1.2 Конкретни предложения относно управлението на единния пазар предвиждаха предоставяне на целенасочена информация на гражданите и предприятията за възможностите на единния пазар, за по-добро прилагане от страна на държавите членки на правилата в областта на единния пазар и за гарантиране на ефективното им прилагане. В тази конкретна област не е постигнат голям напредък, независимо от факта, че гражданите и предприятията считат това за един от основните недостатъци.

1.3 Поставянето на акцент върху дванадесетте лоста позволи да Комисията да отбележи по-бърз напредък, отколкото би било възможно в противен случай. Европейският парламент и Съветът бяха призовани да приемат законодателните предложения преди края на 2013 г., с цел те да могат да бъдат приложени до 2014 г. Бързото, цялостно и правилно транспониране и прилагане на приетото законодателство ще бъде основна задача за държавите членки.

1.4 През октомври 2012 г. Комисията ще отбележи 20-ата годишнина на Единния пазар с провеждането на седмица на единния пазар в цяла Европа, която включва прояви във всички 27 държави членки. Вторият форум по въпросите на единния пазар ще поддържа политическия импулс, породен от Акта за единния пазар, ще направи преглед на постигнатия напредък във връзка с неговото прилагане и ще разгледа бъдещите приоритети за насърчаване на растежа и укрепване на доверието.

1.5 В писмо от 27 юни заместник-председателят на Комисията Maroš Šefčovič поиска от ЕИСК да даде своя принос към текущия дебат, като се обоснова с това, че членовете на Комитета представляват разнородните социални и икономически участници, които внасят основаваща се на постигнат консенсус добавена стойност в текущата работа.

2.1 В предложенията за Акт за единния пазар II не трябва да се пренебрегват трудната ситуация, в която се намира ЕС в резултат на неспособността на няколко държави членки да се справят с публичните си дефицити, преобладаващата стагнация по отношение на БВП и нарастващата безработица. Следователно в предложенията следва да се включат не само краткосрочни мерки с незабавен ефект върху растежа и заетостта, но и средносрочни и дългосрочни мерки, които ще гарантират устойчиво развитие и ще бъдат от полза за всички граждани на ЕС и в бъдеще.

2.2 Една преразгледана и актуализирана стратегия „Европа 2020“ следва да задава цялостните насоки за развитието на единния пазар като най-ценното постижение на европейската интеграция и като средство за постигане на целите на стратегията.

2.3 При подготовката на новия набор от предложения за подобряване на единния пазар следва да се отчетат гледните точки на всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество и социалните партньори.

2.4 Мерките за разгръщане на потенциала на единния пазар за предприятията, потребителите, гражданите и други заинтересовани страни следва да бъдат предприети основно в областта на услугите, достъпа до финансиране, премахването на административната тежест за МСП, електронната търговия, цифровия единен пазар и мобилността. Те следва да бъдат придружени от действия, насочени към укрепване на защитата и доверието на потребителите, от една страна, и към надлежно отчитане на социалните аспекти на единния пазар чрез подкрепа на социалната икономика и зачитане на необходимостта от социално сближаване, както и на правата и интересите на гражданите, от друга.

2.5 В предходни свои становища относно Акта за единния пазар (1) и „дванадесетте лоста“ (2) ЕИСК е посочил редица въпроси, които все още счита за ключови:

2.6 По-късно тази година Комитетът ще изготви проектостановище по собствена инициатива относно липсващите мерки в Акта за единния пазар. Липсващите мерки включват, наред с другото, налозите върху авторските права (обхванати от Акта за единния пазар II), преразглеждане на директивата относно авторските права, неутралността на мрежата, защитата на данните, защитата на инвеститорите, протокола за социалния напредък, статута на европейските частни дружества, електронните обществени поръчки, европейските агенции за кредитен рейтинг, равенството между половете, микропредприятията и семейните предприятия, мерките за подпомагане на създаването на нови и разширяването на съществуващите предприятия, кредитните и дебитните карти, плащанията по електронен път, потребителските кредити и свръхзадлъжнялостта, междубанковите трансфери, младежта, както и мерките за повсеместно въвеждане на еврото като парична единица и функционирането на Единната зона за плащания в евро (SEPA).

2.7 Комитетът очаква да бъде привлечен за участие във всички консултативни процеси във връзка със законодателните и незаконодателните мерки на постоянната програма на Комисията, които ще бъдат включени в Акта за единния пазар II, и ще разработи подробни препоръки, когато отделните действия на Комисията бъдат представени под формата на подходящи предложения.

3.1.1 Необходимо е всички граждани да имат достъп до основни разплащателни сметки и те трябва да бъдат въведени бързо. Комитетът призовава за въвеждане на регулаторни мерки в тази област, както и във връзка с прозрачността на таксите и лесната промяна на сметките.

3.1.2 Доставката на пощенски колети, особено в електронната търговия (4), и трансграничните производства по несъстоятелност са други области, които следва да се разглеждат като приоритетни.

3.1.3 ЕИСК предлага също така да се включат мерки за консолидиране на функционирането на Единната зона за плащания в евро (SEPA).

3.1.4 Комитетът отново изказва подкрепата си за разширяването на обхвата на стандартите за услугите, като едновременно с това отчита специфичния характер на услугите, както и нуждите на пазара и на обществото.

3.2.1 Комитетът счита, че изграждането на единния цифров пазар ще бъде основен двигател за даването на нов тласък на единния пазар. В предходното си становище Комитетът заяви, че електронната търговия е една от жертвите на разпокъсаността на единния пазар, което възпрепятства пълноценното използване на потенциала на трансграничната онлайн търговия както за доставчиците, така и за потребителите. За да се разрешат тези проблеми, е необходимо да се предприемат действия, които да допълнят вече подготвените от Комисията мерки, а именно: висока степен на защита на данните, отворено и неутрално интернет пространство, премахване на пречките, основаващи се на гражданство/местоживеене, електронни подписи, плащания по електронен път, инвестиции в широколентов интернет, универсален достъп, достъпен за всички хардуер и софтуер и законодателство за онлайн услугите, придружено от съгласувана политика за защита на потребителите.

3.2.2 ЕИСК счита, че е от първостепенно значение да се гарантира административното сътрудничество между държавите членки и да се отворят услугите на електронното управление, което може да бъде улеснено посредством всеобщото използване на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП).

3.2.3 ЕИСК подчертава необходимостта да се вземат специално под внимание предимствата на широкото разпространение на електронните фактури, но счита, че незадължителният им характер следва да се запази и те следва да се третират еднакво с фактурите на хартиен носител, като същевременно се избягват всички допълнителни административни пречки за МСП.

3.3.1 ЕИСК отделя специално внимание на мрежите (енергетика, транспорт, комуникация), които изпълняват важна роля за свързването на Европа. По отношение на железниците ЕИСК подкрепя идеята за създаване на единно железопътно пространство, което да може да се конкурира с другите видове транспорт. Комитетът предлага да се проучи възможността за създаване на компенсационен фонд, по подобие на тези, които вече съществуват за различните промишлени мрежи. Повсеместното въвеждане на европейската система за управление на железопътния транспорт (ERMTS) съвместно с европейската система за управление на влаковете (ETCS) трябва да се разглежда като абсолютен приоритет.

3.3.2 По отношение на въздушния транспорт създаването на Единно европейско небе е от основно значение за гарантиране на конкурентоспособността на авиационния сектор на ЕС на световния пазар. Необходимо е да се пристъпи към разработването на SESAR: а) да се гарантира синхронизираното осъвременяване на въздушната и наземната инфраструктура; б) да се гарантира предоставянето на навременни и достатъчни финансови ресурси за въвеждането на SESAR; в) да бъде установено подходящо управление за въвеждането на SESAR. Освен това съвместното предприятие SESAR следва да е отворено и за МСП.

3.3.3 Комитетът призовава за бързото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 261/2004 (5) с цел осъвременяване на правата на пътниците по отношение на дублирането на места, закъсненията, както и пакетните туристически ваканции.

3.3.4 Европейската пристанищна политика трябва да бъде насочена към следните области:

3.3.5 Европейската политика за морските пристанища не предполага непременно създаване на ново законодателство. Целесъобразна алтернатива на законодателството могат да се окажат най-вече „оптативното право“ [soft law] от една страна и съобразеният с всеки конкретен случай подход, от друга.

3.3.6 По отношение на енергийните мрежи Комитетът одобрява последните инициативи на Европейската комисия за постигане на взаимна свързаност и завършване на вътрешния енергиен пазар.

3.3.7 Комитетът подкрепя принципа за създаване на Европейска енергийна общност (ЕЕО), като одобрява налагащите се междинни етапи, а именно европейски регионални енергийни мрежи, фонд за развитие на възобновяемите енергийни източници и група за закупуване на газ.

3.3.8 Комитетът смята, че е назрял моментът за критическа оценка на либерализацията на енергийния пазар, тъй като резултатите показват, че тя не доведе до предвижданото намаляване на цените за гражданите и предприятията.

3.4.1 Поради финансовата криза, достъпът на предприятията, особено МСП, до кредити в много държави членки може да бъде затруднен, както и да се отрази отрицателно върху тяхната стопанска дейност. Достъпът до капитал е от решаващо значение, за да могат частният сектор, и по-специално МСП и социалните предприятия, да генерират растеж и работни места. Въпреки това банките все по-често отказват да предоставят кредити на предприятия, по-специално на иновативни и новосъздадени предприятия, които носят едновременно най-големите рискове и най-големия потенциал за растеж.

3.4.2 Ето защо ЕИСК приканва Комисията да помогне на МСП да използват пряко капиталовите пазари на облигации, да разработи платформи за облигации, насочени към МСП, и да проучи начини за подобряване на мецанин финансирането и да разгледа нови мецанин продукти, като гаранция за мецанин заеми. Във връзка с това Комисията би трябвало да предоставя насоки на всички заинтересовани страни относно добрите практики в комбинирането на финансови инструменти от различни източници и постигането на ефект на лоста.

3.4.3 ЕИСК препоръчва при преговорите с държавите членки относно бъдещите структурни фондове да се вземе предвид необходимостта от създаването на финансови инструменти, подкрепящи гарантирането на кредитите за МСП.

3.5.1 Комитетът призовава за действия във връзка с различните данъчни правила и административни усложнения, които са едно от най-големите препятствия за МСП, възпиращи тяхното разрастване в рамките на единния пазар.

3.5.2 Дори и без данъчна хармонизация много пречки в тази област могат да бъдат премахнати, наред с другото, двойното данъчно облагане, което е сериозно препятствие за трансграничните дейности и има отрицателни икономически последици за инвестициите и заетостта. Настоящата сложна система за възстановяване на ДДС при трансгранична търговия и услуги може да доведе до укриване на данъци и измами, с които трябва да се води по-ефективна борба. Въвеждането на стандартизирана в ЕС декларация за ДДС би допринесло за административното опростяване.

3.5.3 Комитетът смята, че данъчната политика в държавите членки не бива да води до създаването на данъчни убежища с отрицателно въздействие върху икономиката и публичните бюджети.

3.5.4 Следва да се обърне внимание на системата на ДДС при финансовите услуги и, ако бъде въведен нов данък за финансовия сектор, основаващ се на паричните потоци или на подобни фактори, Комисията следва да разгледа предимствата на създаването му в рамката на ДДС.

3.5.5 ЕИСК призовава също така за въвеждането на общи правила за плащане на ДДС, единствено когато фактурата е била заплатена от клиента. При тази система, която вече се прилага в някои държави членки по отношение на малки предприятия и е позната като счетоводна отчетност на касова основа, се избягва начисляването на ДДС върху продажби, независимо дали клиентът е направил плащане или не. При настоящия икономически спад това би могло да предотврати неплатежоспособността, особено на МСП.

3.6.1 ЕИСК изтъква необходимостта да се отдели специално внимание на въпросите, които не са обхванати в достатъчна степен в законодателството на ЕС и в програмите за подкрепа, например, на самостоятелно заети лица.

3.6.2 Комитетът подчертава необходимостта от по-нататъшно намаляване на ненужното административно бреме и очаква, че Комисията ще предложи цели за периода след 2012 г., когато административното бреме би трябвало да е намаляло с 25 %. Комитетът отбелязва, че намаляването на ненужното бреме винаги е желателно, както за предприятията, така и за потребителите или публичните власти, но е необходима внимателна оценка, за да се гарантира, че няма да бъде накърнена първоначалната цел на законодателството.

3.7.1 Инициативата за социално предприемачество ще бъде преразгледана през 2014 г. В тясно сътрудничество с експертната група относно социалното предприемачество Комисията ще направи преглед на постигнатото и ще определи какво още трябва да се направи. ЕИСК препоръчва да се отчитат надлежно насоките, изготвени от Комитета в приетите неотдавна становища относно социалното предприемачество (6).

3.7.2 Комитетът изтъква необходимостта да се повиши равнището на познаване на ролята и разпространението на социалните предприятия с цел да се придаде по-голяма стойност на действителното им отражение върху обществото. Това ще изисква разработването на методология за измерване на въздействието. Подобно измерване ще бъде необходимо и за създаването на Европейския фонд за социално предприемачество.

3.7.3 Комитетът смята, че предложението за европейска фондация и всички останали форми на европейски дружества трябва да бъде оценено с оглед на резултатите от консултацията във връзка с преразглеждането на европейското дружествено право.

3.8.1 Комитетът очаква с нетърпение в близко бъдеще законодателно предложение относно колективната защита. Подобно предложение трябва да доведе до създаването на механизъм за колективна защита, който функционира както в национален, така и в трансграничен мащаб и е достъпен за всички потребители в рамките на единния пазар. Тези механизми трябва да бъдат на разположение на всички, чиито права са нарушени на територията на единния пазар. Потребителите не са единствените лица, чиито права се нарушават от доставчиците на стоки и услуги, от несправедливи договорни условия и нелоялни търговски практики. Работниците, чиито права са нарушени, и гражданите, подложени на дискриминация, трябва по принцип да имат достъп до системите за колективна защита. МСП може да се нуждаят от подобна защита срещу нелоялни търговски практики.

При по-нататъшната работа следва да бъдат отчетени гледните точки на всички заинтересовани страни.

3.8.2 ЕИСК призовава за регулаторни мерки за постигане на интегриран единен пазар за банкови карти, плащания по интернет и мобилни плащания.

3.8.3 По отношение на правилата за безопасността на продуктите, Комитетът призовава за прилагането на два основни принципа:

3.9.1 Комитетът отново изтъква необходимостта от повишаване на мобилността на гражданите чрез модернизиране на системата за признаване на професионалните квалификации. Насърчаването на професионалната и географската мобилност на работниците може да помогне за подобряване на функционирането на европейските пазари на труда и на предоставянето на трансгранични услуги. Не винаги има смисъл да се води дебат относно признаването на дипломите на равнището на 27-те държави членки. Трябва да се постави по-силен акцент върху действителните нужди (при трансгранични ситуации и между съседни държави) въз основа на анализ на моделите на мобилност. ЕС би трябвало да стимулира регионалното сътрудничество в тази област и да насърчава съвместното трансгранично професионално обучение.

3.9.2 По отношение на възможността за прехвърляне на пенсионни права, Бялата книга (7) се концентрира прекалено много върху подобряването на индивидуалните пенсии по третия стълб. Схемите по първия и втория стълб трябва да бъдат подобрени, за да се гарантират структурни ползи и за хората, които се придвижват в рамките на Европа.

3.9.3 ЕИСК още веднъж изразява своята загриженост по повод неотдавнашното решение на Съвета да ренационализира Шенгенското споразумение, с което се позволява установяването на нови пречки пред свободното движение на граждани в рамките на Съюза. В пълно противоречие с основните принципи на Договора граничните проверки се въвеждат отново там, където бяха отменени, и се създават големи трудности пред изграждането на вътрешния пазар.

3.10.1 Комитетът смята, че съществува необходимост от изясняване на правилата за прилагане и позоваването на член 3, параграф 3 от Договора от Лисабон, в който се посочва, че вътрешният пазар не е самоцел, а инструмент за постигане на социален прогрес и устойчиво общество за европейските граждани.

3.11.1 Възлагането на обществени поръчки трябва да се извършва съгласно правила, които не се основават единствено на най-добрата цена, но и на други критерии, свързани със социалните ползи и въздействието върху устойчивостта, които трябва да бъдат оценявани на равна основа.

3.11.2 Следва да се обмисли до каква степен пазарите на обществени поръчки в ЕС биха могли да останат отворени по устойчив начин, при положение че в трети страни се запазят неравностойните условия на участие. В това отношение всички участници, независимо дали става въпрос за държави членки или трети страни, трябва да зачитат ратифицираните конвенции на МОТ и конвенциите за правата на човека. ЕС трябва активно да насърчава тази политика в световен мащаб.

3.11.3 Би могъл да бъде постигнат по-голям напредък по отношение на ускоряването на административните процедури посредством електронните поръчки.

3.12.1 От гледна точка на потребителите, настоящата правна рамка по отношение на ПИС е озадачаваща; ситуацията е още по-лоша на общоевропейско равнище. Необходимо е правната рамка да се изясни и да се въведе пропорционалност в правните санкции и правоприлагането им: индивидуалните потребители, които биха могли да извършат нарушение на ПИС по невнимание и/или в малък мащаб и за лични нужди, вероятно трябва да се третират различно от извършителите на престъпна дейност в голям/търговски мащаб.

3.12.2 Необходим е по-силен общоевропейски подход към лицензирането и налозите.

Брюксел, 12 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(3) Мрежата СОЛВИТ, Мрежата на европейските предприятия (European Enterprise Network), европейските потребителски центрове, Евроцентровете и др.

(4) Както беше онагледено в един от видеоклиповете от конкурса „Tell us your story“ („Разкажи ни твоята история“, организиран от ГД „Вътрешен пазар и услуги“. Публичното изслушване на Обсерваторията на единния пазар в Талин на 1 юни 2012 г. засегна темата за последващите действия във връзка с въпросите, повдигнати от гражданите в тези видеоклипове.

(5) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

(7) Бяла книга „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“, COM(2012) 55 final.