15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар“

COM(2012) 238 final

2012/C 351/16

Докладчик: г-н McDONOGH

На 15 юни 2012 г. Съветът на Европейския съюз и на 25 юни 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар

COM(2012) 238 final.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 септември 2012 г.

На 483-тата си пленарна сесия, проведена на 18 и 19 септември 2012 г. (заседание от 18 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 144 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът приветства предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар, с който се цели укрепването на единния пазар на ЕС посредством повишаването на доверието и удобството чрез сигурно и безпроблемно осъществяване на трансгранични електронни транзакции.

1.2

Комитетът подкрепя категорично развитието на единния пазар и счита, че регламентът ще повиши ефективността на публичните и частните онлайн услуги, електронния бизнес и електронната търговия в ЕС. Това ще бъде от полза за гражданите на ЕС, които учат или работят в друга държава от ЕС, и за МСП, които развиват трансгранична дейност.

1.3

Комитетът приветства факта, че регламентът предлага технологично неутрален и отворен за иновации подход.

1.4

Но Комитетът смята, че Комисията е трябвало да доразвие концепцията на регламента и да ускори разработването de facto и de jure на европейската електронна идентификация за определен набор от услуги.

1.5

Въпреки че признава, че регулирането на електронната самоличност е въпрос от национална компетентност, и зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност, ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли по какъв начин може да се въведе стандартизирана европейска електронна идентификация, достъпна на доброволен принцип за всички граждани. Европейска схема за електронна идентификация, достъпна за всички граждани, би улеснила изграждането на истински единен пазар на стоки и услуги, като предостави значителни ползи, свързани с обществото и услугите, включително по-висока степен на защита срещу измами, по-голямо доверие между икономическите оператори, по-ниски разходи за предоставянето на услуги и по-високо качество на услуги и защита на гражданите.

1.6

Комитетът препоръчва Комисията да разработи европейски стандарт за електронна идентификация, аналогичен на стандартите, разработени от Европейския комитет за стандартизация (CEN). Европейският стандарт за електронна идентификация следва да определя параметрите на електронната идентификация в Европейския съюз, като същевременно насочва хармонизирането на различните национални схеми за електронна идентификация и предоставя модел за нови схеми за електронна идентификация, които ще бъдат въведени там, където понастоящем такива не съществуват.

1.7

ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли възможността да започне въвеждането на електронна идентификация в ЕС, достъпна на доброволен принцип за всички граждани, посредством създаването на основна схема за електронна идентификация, чиято автентичност да се гарантира на равнището на ЕС, за ограничен набор от транзакции, извършвани в рамките на електронната търговия.

1.8

Тъй като понастоящем в нито една от 27-те държави членки не съществуват добре разработени национални схеми за електронна идентификация за предприятията (юридически лица), Комитетът препоръчва Комисията, при зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, да постигне напредък по отношение на ранното въвеждане на доброволна схема за европейска електронна идентификация за юридически лица, която да включва определен набор от параметри за всички предприятия в ЕС.

1.9

Комитетът приветства съдържащите се в предложения регламент разпоредби относно удостоверяването на автентичността на уебсайтовете. Той смята, че ранното прилагане на тези разпоредби ще улесни създаването на климат, характеризиращ се с висока степен на доверие между потребителите и предприятията, който е от жизненоважно значение за единния цифров пазар.

1.10

Комитетът отново призовава Комисията да представи предложения за въвеждането на европейски „знак за доверие“ за предприятията. Както беше изтъкнато в предходни становища на ЕИСК, европейски „знак за доверие“ за предприятията би увеличил съществено доверието на потребителите в трансграничната онлайн търговия.

1.11

ЕИСК изразява задоволство от факта, че в предложения регламент са взети предвид редица становища на Комитета, в които се призовава за трансгранична хармонизация на електронната идентификация, електронния подпис и удостоверителните услуги, както и загрижеността на Комитета във връзка с утвърждаването на правата на гражданите на неприкосновеност на личния живот и на сигурност в интернет (1). Комитетът изразява също задоволство от това, че в проекторегламента е включена разпоредба, съгласно която държавите членки поемат отговорност за системите, с които участват.

1.12

Комитетът отбелязва, че в регламента е взета предвид работата по техническите стандарти и разработването на процедури, извършена в рамките на проектите STORK (2) за създаване на европейска платформа за оперативна съвместимост и за въвеждане на практическа схема, с която ще се създаде вътрешен пазар на електронни подписи и свързаните с тях трансгранични електронни удостоверителни услуги. Комитетът препоръчва Комисията да улесни тази дейност от решаващо значение и да предостави необходимата подкрепа за ускоряване на работата.

1.13

ЕИСК препоръчва влизането на предложения регламент в сила да бъде придружено от информационна кампания за гражданите, която да разясни как ще действат на практика процедурите за трансгранична електронна идентификация и електронен подпис, както и да успокои евентуалните им тревоги във връзка с неприкосновеността на личния живот и сигурността.

1.14

Комитетът изтъква, че с развитието на цифровото общество и предоставянето на все повече услуги онлайн е жизнено необходимо Комисията да продължи да предоставя целенасочена подкрепа за стратегиите, насочени към ускоряването на цифровото приобщаване в целия ЕС.

1.15

ЕИСК отправя искане към Комисията да преразгледа онези места в регламента, където става въпрос за използването на делегираните актове, и да разясни на Комитета защо делегирането на правомощията е от основно значение за прилагането на съответните членове.

2.   Контекст

2.1

Директивата за електронния подпис е в сила от повече от 12 години. В директивата има пропуски, например не е определено задължение за национален надзор над доставчиците на услуги, които възпрепятстват използването на трансгранични електронни подписи; освен това тя не обхваща голям брой нови технологии.

2.2

Всички държави – членки на ЕС, имат правни рамки за електронния подпис, но тези рамки се различават и на практика правят невъзможно извършването на трансгранични електронни транзакции. Същото се отнася и за удостоверителни услуги като електронни времеви печати, електронни печати и доставки, удостоверяване на автентичността на уебсайтове, при които липсва европейска оперативна съвместимост. Поради това регламентът предлага общи правила и практики за тези услуги.

2.3

Проекторегламентът се характеризира с три ключови елемента:

i.

с него се надгражда правната рамка за електронния подпис и се заменя съществуващата Директива за електронния подпис. Така например той позволява „подписването“ с мобилен телефон, изисква по-голяма отговорност по отношение на сигурността, осигурява ясни и стриктни правила за надзора върху електронните подписи и свързаните с тях услуги;

ii.

чрез изискването за взаимно признаване на различните национални схеми за електронна идентификация (което не е същото като хармонизация или централизация) регламентът разширява техния капацитет – възможностите, които се предоставят от съществуващите схеми за електронна идентификация – като осигурява функционирането им отвъд границите на ЕС;

iii.

други удостоверителни услуги се включват за първи път в регламента, което означава, че ще има ясна правна рамка и повече предпазни мерки посредством услуги по надзор на електронните печати, електронните времеви печати, приемането на електронни документи, електронните доставки и удостоверяването на автентичността на уебсайтове.

2.4

Предложеният регламент няма:

да задължи държавите членки да въвеждат, нито отделните лица да получават, национални лични карти, електронни лични карти или други решения за електронна идентификация;

да въведе европейска електронна идентификация или какъвто и да било вид европейска база данни;

да разреши или да изиска споделяне на лична информация с други страни.

2.5

Услугите, при които положителното въздействие от по-широкото използване на електронна идентификация вероятно ще бъде най-голямо, включват онлайн събирането на данъци, образователните курсове и други социални услуги, електронните обществени поръчки и електронното здравеопазване.

2.6

Посредством проектите STORK за развиването на системи за оперативна съвместимост, в които участваха 17 държави членки, Комисията и държавите – членки на ЕС, доказаха ефективността на трансграничното взаимно признаване на електронната идентификация.

2.7

Проекторегламентът е последното от 12 ключови действия, предложени в Акта за единния пазар (3), както и едно от предложенията в Европейския план за действие за електронно управление през периода 2011-2015 г. (4), европейската Пътна карта за стабилност и растеж (5) и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (6).

3.   Общи бележки

3.1

Създаването на напълно интегриран единен цифров пазар e от жизненоважно значение за осъществяването на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, благоденствието на европейските граждани и успеха на предприятията в ЕС, по-специално на 21-те милиона МСП. Понастоящем 13 милиона граждани работят в друга държава на ЕС и 150 милиона пазаруват онлайн; само 20 % от пазаруващите онлайн в ЕС обаче купуват стоки и услуги от друга държава в ЕС. Създаването на хармонизирана и оперативно съвместима общоевропейска електронна идентификация, електронен подпис и удостоверителни услуги (включително удостоверяването на автентичността на уебсайтове, електронни времеви печати и електронни печати) е от решаващо значение за постигане на напредък в изграждането на единния цифров пазар.

3.2

От първостепенно значение е да се насърчи развитието на електронните обществени поръчки, да се подобрят ефективността, прозрачността и конкуренцията. Настоящото навлизане на електронните поръчки е бавно - не повече от 5 % от процедурите за обществени поръчки в ЕС позволяват електронна обработка.

3.3

Съжаление буди фактът, че в отсъствието на европейска картова схема за електронна идентификация бяха разработени многобройни и разнообразни национални схеми. ЕИСК оценява факта, че предложената понастоящем от Комисията в проекторегламента политика за улесняване на създаването на напълно интегриран единен цифров пазар до 2015 г. (7) е насочена към взаимното правно признаване на различните национални схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, и към създаването на конкретна техническа оперативна съвместимост на всички схеми, за които е извършено уведомяване.

3.4

Комитетът отбелязва възприетия от Комисията еволюционен подход към създаването на този регламент, който се основава на Директивата за електронния подпис (8), за да гарантира, че хората и предприятията могат да използват собствените си национални схеми за електронна идентификация (eIDs) за получаване на достъп до публични услуги в други държави – членки на ЕС, в които съществуват такива схеми.

3.5

Комитетът обаче смята, че ЕС се нуждае от стандартизирана схема за електронна идентификация за всички граждани и предприятия, и изразява съжаление, че с регламента не се прави опит да се постигне напредък в развиването на обща европейска електронна идентификация. Въпреки че регламентът ще изисква всички държави членки да приемат всички национални схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно регламента, той дава възможност на страните да решат дали да уведомят или не за своите национални схеми и зачита предпочитанията на онези държави членки, които не разполагат с национални схеми за електронна идентификация.

3.6

Въпреки че предложеният регламент зачита националния суверенитет и не задължава всички граждани на ЕС да притежават електронна идентификация (eID), все пак е необходимо да се разгледат ползите от всеобща европейска схема за електронна идентификация. С времето гражданите, които не притежават електронна идентификация, ще се окажат в неблагоприятно положение. За да се ползва от равенството на възможностите, всеки гражданин ще се нуждае от електронна идентификация, която да може да се ползва трансгранично в рамките на ЕС.

3.7

Въвеждането на системи за оперативна съвместимост в целия ЕС е от решаващо значение за успешното и безпроблемно осъществяване на електронни транзакции, зависещи от електронната идентификация, и за предоставянето на удостоверителни услуги, и предстои още много работа за изграждането на пълноценна европейска платформа за оперативна съвместимост по отношение на електронната идентификация.

3.8

Следва да бъде създадена общоевропейска информационна програма, която да дава консултации на гражданите за начините на използване на електронната идентификация, електронния подпис и удостоверителните услуги, така че те да могат да защитят по подходящ начин неприкосновеността на личния си живот и своята сигурност в интернет. Тази кампания за повишаване на осведомеността би трябвало да бъде водена така, че да се осъществи комуникация с гражданите с различни нужди от информация и различни равнища на цифрова грамотност.

3.9

Много хора имат притеснения по отношение на неприкосновеността на личния живот и сигурността при извършването на бизнес транзакции посредством използването на електронни услуги. Тези тревоги се увеличават, когато гражданите не разбират технологиите, които се използват за предоставянето на тези услуги, и това създава ненужен страх и съпротива. Необходими са повече усилия от страна на публичните органи и държавите членки за разясняване на това как са защитени неприкосновеността на личния живот и сигурността при използването на технологии за електронна идентификация и електронен подпис, за които е било извършено уведомяване. В този смисъл ЕИСК отбелязва, че предложената схема е разработена така, че да не се разкриват или обменят ненужни данни и да се избегне централизирането на информацията.

3.10

В предходни становища Комитетът призова Комисията да представи предложения за въвеждането на сертифицираща схема за ЕС, европейски „знак за доверие“ за предприятията, опериращи онлайн. Европейски „знак за доверие“ ще донесе сигурност по отношение на пълното спазване на европейското законодателство от страна на предприятията и защитата на правата на потребителите. Подобна система би повишила доверието на потребителите в електронната търговия.

3.11

Според Комитета при все по-голямото цифрово свързване на Европа посредством електронната идентификация и удостоверителните услуги, достъпът на всички граждани до технологията и уменията, които им дават възможност да се ползват пълноценно от цифровата революция, придобива жизненоважно значение. Електронното приобщаване все още е голям проблем за ЕС, тъй като една четвърт от населението никога са използвали интернет, като основните предизвикателства са свързани с възрастта, пола и образованието.

4.   Специфични бележки

4.1

При зачитане на принципа на субсидиарност ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли по какъв начин ЕС би могъл да въведе карта за европейска електронна идентификация за всички граждани. Може би това би могло да бъде постигнато, като се определи стандартен набор от параметри, които да бъдат включени във всяка национална схема за електронна идентификация, за да може тя да получи статут на електронна идентификация на равнище ЕС, и като се въведе удостоверена електронна идентификация на равнище ЕС за определен набор от услуги. Така гражданите биха могли да поискат електронна идентификация на равнището на ЕС на доброволен принцип, която да използват там, където не съществува национална схема.

4.2

Комитетът би желал Комисията да обмисли възможността за въвеждане на европейска електронна идентификация посредством създаването на основна схема за предоставяне на ограничена удостоверена електронна идентификация на равнището на ЕС за транзакции, извършвани в рамките на електронната търговия. Удостоверяването на тази европейска електронна идентификация може да бъде управлявано централно от орган, контролиран от ЕС, който да предоставя на потребителите и на търговците високата степен на доверие и сигурност, от която те се нуждаят.

4.3

Тъй като понастоящем в нито една от 27-те държави членки не съществуват добре разработени национални схеми за електронна идентификация за предприятията (юридически лица), Комитетът препоръчва Комисията да се възползва от настоящата възможност, за да насърчи ранното въвеждане на схема за европейска електронна идентификация за юридически лица. При разработването на подобна схема, разбира се, следва да се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност. Ако предприеме действия сега, ЕС би избегнал проблемите, свързани с хармонизирането, породени от множеството различни национални схеми за електронна идентификация за гражданите, развили се в отсъствието на универсална карта за европейска електронна идентификация. Освен това въвеждането на схема за европейска електронна идентификация за юридически лица би създало непосредствена търговска полза за 21 млн. МСП в Европа при развиването на трансгранична стопанска дейност.

4.4

Комитетът отбелязва, че в 16 от 42 члена в проекторегламента правомощието за приемане на делегирани актове (9) се предоставя на Комисията. ЕИСК разбира, че делегираните актове са необходими за улесняване на въвеждането на някои технически аспекти на регламента и дават на Комисията гъвкавост в това отношение, но е загрижен във връзка с толкова широкото използване на тези правомощия. ЕИСК се опасява, че предпазните мерки по отношение на използването на делегирани актове (10) може да не се окажат адекватни, за да се гарантира че Съветът и Европейският парламент ще имат ефективен контрол върху упражняването на тези правомощия от страна на Комисията, което може да има последствия за правната сигурност на механизма.

Брюксел, 18 септември 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 97 от 28.04.2007 г., стр. 27-32;

ОВ C 228 от 22.09.2009 г., стр. 66-68;

ОВ C 44 от 11.02.2011 г., стр. 178-181;

ОВ C 54 от 19.02.2011 г., стр. 58-64;

ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр p. 105-108;

ОВ C 229 от 31.07.2012 г., стр. 1-6.

(2)  www.eid-stork.eu/.

(3)  COM(2011) 206 final.

(4)  COM(2010) 743 final.

(5)  COM(2011) 669 final.

(6)  COM(2010) 245 final.

(7)  EUCO 2/1/11 и EUCO 52/1/11.

(8)  Директива 1999/93/ЕО.

(9)  Член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(10)  Предпазни мерки, съдържащи се в член 290 от Договора от Лисабон и Общото разбирателство между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно действието на член 290 от ДФЕС.