15.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/77

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет „Търговия, растеж и развитие – Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“

COM(2012) 22 final

2012/C 351/17

Докладчик: г-жа PICHENOT

На 27 януари 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Търговия, растеж и развитие – Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“

COM(2012) 22 final.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 септември 2012 г.

На 483-тата си пленарна сесия, проведена на 18 и 19 септември 2012 г. (заседание от 18 септември 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 127 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът припомня

След десетилетие на целенасочени политически действия, обвързващи търговията и развитието, съобщението на Европейската комисия „Търговия, растеж и развитие – Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“ (1) прави по-скоро скромна равносметка в един свят на тотални промени. Днес развиващите се страни участват в над 50 % от световната търговия. Търговията Юг-Юг представлява най-големият потенциал за растеж през следващите години. Самите препятствия пред търговията се промениха и понастоящем в по-голяма степен отпреди приемат формата на нетарифни бариери – основен проблем за износа на развиващите се страни.

В този контекст ЕИСК подчертава значението на по-доброто интегриране на развиващите се страни в регионалната и международната търговия. Той подкрепя ангажираността на Европейския съюз за многостранни действия и бързото сключване на споразумение в рамките на СТО в полза на най-слабо развитите страни (НСРС). ЕИСК припомня обаче, че търговията си остава средство, а не цел. В един променящ се свят, белязан от небивал натиск върху околната среда и от увеличаващи се неравенства, предизвикателството днес е търговските политики да станат част от нов, по-приобщаващ и по-устойчив модел на развитие.

1.2 Аспекти, които Комитетът подкрепя

Новото съобщение относно търговията, инвестициите и развитието заслужава да бъде приветствано като плод на ефикасното сътрудничество между няколко генерални дирекции на Европейската комисия. ЕИСК оценява качеството на участието на гражданското общество в обществената консултация, уместността на една „диагноза“, съчетана със стремеж към последователност и прилагане на Програмата за промяна (2) в нейните аспекти, свързани с търговията. Той приветства по-конкретно интереса към въздействието, наблюдението и оценката на търговските политики, които предлагат по-добра основа за прагматичен подход към връзката между търговия и развитие. ЕИСК участва заедно с партньорите си в това наблюдение и би желал да бъде направена оценка на препятствията пред търговията и инвестициите, жертва на които биха могли да бъдат някои развиващи се страни.

ЕИСК споделя вниманието, отделено на кредитирането и помощта за търговията, предоставяни на частните оператори и по-специално на микропредприятията, малките и средните предприятия, както и на подкрепата за местната и регионалната търговия между малки земеделски стопани. ЕИСК припомня на ръководителите на развиващите се страни колко е важно да създават надежден инвестиционен климат на своята национална територия, както и че предлагането на продукти има решаваща роля в развитието.

ЕИСК подкрепя инициативата на генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ (DEVCO) на Европейската комисия, която има за цел изграждането на структуриран диалог по въпросите на развитието („Policy Forum for Development“), в преходна фаза до 2013 г.

1.3 Аспекти, към които Комитетът се отнася критично

Пред един свят на тотални промени, пред неотложната нужда от мерки за климата и пред растящата пропаст между страните с бързо развиващи се икономики и страните, чиито икономики не се развиват с бърз темп, съобщението се ограничава до адаптирането на политиките, включително и пост фактум обосноваване на реформата на Общата система за преференции (SPG). Изграждането на нова визия за развитието трябва да стане приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори, чийто капацитет следва да бъде увеличен с оглед на едно приобщаващо и устойчиво развитие. Комитетът призовава за продължаването на широк дебат с гражданското общество, за да се върви в тази посока.

Освен това съобщението подминава някои важни теми. По-конкретно, в него не са извлечени всички поуки от анализите относно фрагментацията на търговията. В съобщението се потвърждава, че днес в търговията се различават три групи страни: НСРС, чийто дял в световната търговия продължава да е незначителен, страните с бързо развиващи се икономики и бърз растеж, и – между тези две групи – страните „от междинната група“. Тъй като в съобщението се набляга върху „най-нуждаещите се страни“, то не се спира по-подробно на начина, по който се третират „страните от междинната група“ в търговията, въпреки че те съставляват мнозинството от развиващите се страни. Една по-рестриктивна SPG не може да бъде заместител на стратегия за развитие.

Накрая, ЕИСК предупреждава да се има предвид, че диференцирането между страните единствено по критерия „доход“ (БВП) има ограничени възможности. Да се отиде отвъд критерия „национален доход“ (както това се прави по отношение на НСРС), за да се диференцират по-добре помежду им развиващите се страни, представлява многообещаващо поле за действие, на което ЕС трябва да продължи да дава приноса си в международните форуми. Това е тема, която ЕС би могъл да включи още отсега в дискусията относно Целите на хилядолетието за развитие за след 2015 г. и относно Целите на устойчивото развитие (ЦУР).

1.4 Комитетът препоръчва

ЕИСК припомня, че е важно да се изработят специфични стратегии за развитие, съчетаващи вътрешните и търговските политики с оглед на устойчив и приобщаващ растеж. Национални мерки за укрепване на върховенството на закона, за коригиране на пазарните недостатъци и за опазване на икономическата и човешката среда са съществени компоненти на стратегиите за развитие. Без тези компоненти приносът на търговията за развитието, най-вече в аграрния сектор, би бил само незначителен и ограничен.

Комитетът отправя отново препоръката си проучването на въздействието върху устойчивото развитие да се впише в по-широк цикъл от предварителни и последващи оценки на последствията от търговските политики – оценки, които да отчитат също и европейските цели на стратегията „Европа 2020“.

ЕИСК насърчава ЕС да включи по-тясно в своята търговска стратегия по отношение на развиващите се страни заключенията на Международната организация на труда (МОТ) от юни 2012 г. относно минималното равнище на социална закрила.

ЕИСК препоръчва разпоредбите относно устойчивото развитие да бъдат включени в цялостна оценка на споразуменията за свободна търговия посредством процедури за редовно наблюдение и за последващ анализ на тези споразумения в ЕИСК. Освен това ЕИСК изразява желание в разпоредбите относно устойчивото развитие във всички търговски споразумения да бъде включен специфичен ангажимент за наблюдение и оценка на въздействието на цялото споразумение относно устойчивото развитие.

ЕИСК приканва ЕС да насърчава по-активно на международните форуми достъпа на стоки, произведени в НСРС, без каквито и да е мита или квоти. Увеличаването от страна на ЕС на капацитета на НСРС за водене на преговори, така че те да сключват търговски споразумения Юг-Юг, също би могло да стане приоритет на Съюза.

ЕИСК призовава ЕС да започне обсъждане относно бъдещето на споразуменията за икономическо партньорство (СИП), предвид продължаващия им блокаж. ЕИСК изразява желание да бъде включен в този процес и смята, че би било полезно особеностите на „страните от междинната група“ да бъдат отчетени по-задълбочено при това обсъждане.

2. Поуки, които следва да се извлекат от фрагментацията на международната търговия

2.1 От 2006 г. и за първи път от индустриалната революция насам делът на развиващите се страни в международната търговия надхвърля 50 %. От десет години се забелязват начални признаци на сближаване между доходите на развиващите се и на развитите страни, наричано още „догонване“. Тези две явления са свързани с намаляването на митническите бариери в света и с ролята, която страните с бързо развиващи се икономики и по-специално Китай играят в световната търговия. Географията на индустриалната търговия се премества към Азия. Тази на търговията с аграрни продукти пък се премества към Бразилия. Успоредно с това се променя структурата на търговията, като към търговията със стоки се добавя и търговия с подизпълнителски дейности – голямата част от търгуваните в света стоки са междинни, а не крайни продукти. Различават се три групи страни: НСРС, чийто дял в световната търговия продължава да е незначителен, страните с бързоразвиващи се икономики и бърз растеж, и – между тези две групи – „страните от междинната група“ (страните „по средата“), които съставляват мнозинството от развиващите се страни.

2.2 Въпреки това зад започналото напоследък икономическо догонване се крият големи разлики в темпа на сближаване между страните, със значително изоставане на страните, чиято икономика се развива не толкова бързо. Това е първият аспект на неравенство в търговията между най-бедните страни и останалите страни. Въпреки че от търговията печелят всички страни, някои области на специализация носят по-голяма добавена стойност от други, а в преобладаващата си част (относително) най-нерентабилните специализации и до днес се падат на най-бедните страни. Те са „заложници“ на експлоатацията на някои полезни изкопаеми и тропически земеделски продукти, които им дават абсолютно предимство в търговията, но приходите от които имат тенденцията с течение на времето да намаляват в сравнение с тези от индустриални дейности и услуги.

2.3 Постоянното покачване на курса на изкопаемите и на селскостопанските суровини, най-вече поради нарастването на търсенето им в страните с бързоразвиващи се икономики, на пръв поглед изглежда като „манна небесна“ за развиващите се страни износителки на такива продукти, докато всъщност има риск точно от обратното: тези страни да попаднат в капана на специализация в суровините, която да ги изложи на „суровинно проклятие“ (слаба устойчивост срещу сътресения, нестабилност на приходите от износ и на публичните бюджети, тенденция към получаване на рентни доходи и към финансиране на въоръжени конфликти), на явления като надценяването на валутните курсове и на разграбването на земи. Диверсификацията на износа е необходима за устойчивото развитие на една икономика. Има обаче риск пазарите да затвърдят историческата зависимост на развиващите се икономики от тези продукти.

2.4 Икономическото догонване се придружава и от увеличаване на неравенствата вътре в страните. Отговорност на държавата е да следи за справедливото разпределение на печалбите от търговското отваряне в цялата си икономика и по цялата си територия. Печалбите от търговския обмен и от растежа не се разпределят автоматично между всички участници в икономиката и още по-малко между най-уязвимите ѝ сегменти. Затова е важно да се изработят специфични стратегии за развитие, съчетаващи вътрешните и търговските политики с цел постигане на споделен растеж. Със своята тясна данъчна основа и с по-малките си бюджетни възможности развиващите се страни са изправени пред втора пречка.

2.5 Както търговията, чиито география и структура се променят, индустриалните и търговските политики също претърпяват развитие. От десет години насам интеграцията на развиващите се страни в международната търговия се видоизмени под влиянието на ерозията на търговските преференции и на растящия брой регионални и двустранни споразумения. В работния си документ Комисията прави констатацията, че НСРС продължават да бъдат маргинализирани в световната търговия. Целенасоченият подход в съобщението от 2002 г., възприет с оглед приключване на кръга преговори за развитието от Доха, не се оказа достатъчен за съществено засилване на интеграцията на НСРС в световната търговия – почти целият търговски обмен се развива „без тях“.

2.6 Конкуренцията вече не се разиграва на границите на страните, а в самите тях. Като се изключат няколко тарифни линии, търговските бариери все повече приемат формата на нетарифни препятствия като норми, кодове, субсидии и регулации. В това отношение настъплението на страните БРИКС в международната търговия изразява не толкова позитивите от отварянето на търговията само по себе си, колкото предимствата на ясните и планирани, подходящи и автономни стратегии за развитие, в които целенасочени държавни политики са съчетани с пазарни стимули. Обратно, липсата на стратегия за развитие и на способност за включване в глобализацията водят до трето неравенство, на което са изложени най-слабо развитите страни.

2.7 Неравенството в доходите, получавани в резултат от специализацията в търговията, неравенството в капацитета за финансиране на екологосъобразен и приобщаващ растеж и, накрая, неравенството в политическия капацитет за създаване, програмиране и управление на стратегия за развитие са трите неравенства, които засягат най-слабо развитите страни в „модерната“ търговия. Те са свързани помежду си и обречени да се задълбочават, ако не бъдат предприети подходящи колективни действия, които да съчетаят търговските политики, инвестиционните политики и политиките на сътрудничество за развитие, както го изисква Цел 8 на хилядолетието за развитие.

3. Необходимост от европейска стратегическа визия в един променящ се свят, която да е в съответствие със стратегията „Европа 2020“

3.1 В съобщението на Комисията „Търговия, растеж и развитие“ се потвърждават основните принципи на съобщението от 2002 г., но се подчертава необходимостта да се пристъпи към разграничаване между развиващите се страни, за да се постави акцентът върху най-нуждаещите се държави. Изхождайки от тази констатация, Комисията определя за настоящото десетилетие шест приоритета: по-добре насочени търговски преференции, по-ефикасна помощ за търговията, насърчаване и защита на преките чужди инвестиции, договаряне на адаптирани – според дохода на страните – всеобхватни споразумения за свободна търговия, насърчаване на доброто управление (включително устойчивото развитие) и, накрая, засилване на устойчивостта на най-уязвимите страни на външни и вътрешни сътресения.

3.2 ЕИСК подкрепя тези приоритети, вписващи се в контекста на приемствеността, като същевременно обръща внимание, че те само частично отговарят на трите големи съвременни предизвикателства на развитието. Новото съобщение относно търговията, растежа и развитието се опира на много ценните материали, събрани в хода на обществената консултация по тези въпроси през 2011 г. и заслужава да бъде приветствано като плод на ефикасното сътрудничество между няколко генерални дирекции. То допълва съобщението „Търговия, растеж и световни дела“, което си остава гръбнакът на връзката между търговията и стратегията „Европа 2020“. С изключение на новите моменти в това специфично съобщение като по-силното разграничаване между развиващите се страни и нарастващия интерес към частните оператори, в съобщението относно връзката между търговия и развитие липсва обновена, насочена към бъдещето визия.

3.3 Както се подчертава в съобщението и в предхождащото го проучване, интегрирането в световния пазар не е нито самоцел, нито достатъчно условие за развитие. Отварянето на търговията и достъпът до пазара не представляват стратегия за развитие – те са само един елемент от нея. Национални мерки за укрепване на върховенството на закона, за коригиране на пазарни недостатъци и за опазване на икономическата и човешката среда са задължителни компоненти на стратегиите за развитие и предпоставки за постигане на ползи от търговията, най-вече в аграрния сектор.

3.4 Без споделена визия за развитието политическите инициативи за привилегирован достъп до външните пазари като SPG и Споразуменията за икономическо партньорство (СИП), създадени от Европейския съюз, не успяха да дадат желания тласък на растежа. Най-голяма загриженост обаче предизвиква не скромният обхват на икономическите ползи от тези инициативи за развиващите се страни, а слабата политическа воля, проявявана от развиващите се страни, към които са насочени тези инициативи. ЕС би трябвало да посочи по-ясно точния размер на ползите, очаквани в резултат от намаляването на тарифните и нетарифните бариери както за самия Съюз, така и за страните партньорки. Накрая, задача на ЕС е да демонстрира последователността на своята външна политика по отношение на страните от АКТБ, която дава предимство на регионалното измерение в търговската област (СИП) (3), въпреки че във въпросните региони политиките за развитие и растеж продължават да се осъществяват на национално равнище.

3.5 Същото се констатира и на многостранно равнище. За разлика от това, което се наблюдава в преговорите относно изменението на климата, в които развиващите се страни и най-вече развиващите се страни, чиито икономики не се развиват с бързи темпове, се заеха с проблематиката на преговорите, политическият ангажимент на тези страни в кръга преговори от Доха продължава да е незначителен или нулев. Освен това приоритетите и потребностите на страните – бенефициери на помощ за търговия не са добре дефинирани, тъй като в тях липсва достатъчно капацитет и политическо пространство за създаване на устойчиви стратегии за развитие.

3.6 В защита на Европейския съюз трябва да се каже, че международното сътрудничество за развитие все още се гради върху споразумения между суверенни национални държави. На практика обаче тази дипломация се осъществява с нестабилни държави с ограничен капацитет. Резултатът днес е, че търговията отсъства в стратегиите за развитие и в планирането на помощта. Изграждането на обновена визия за развитието трябва да стане приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори, чийто капацитет следва да бъде увеличен за тази цел. Осъществяването на национални политики е ключът за превръщане на търговията в един от факторите на развитието. В краткосрочен план прагматизмът, методът на опита и грешката и експериментирането трябва да бъдат водещи в действията на ЕС в областта на търговията за развитие и да допринасят за изграждането на тази визия в съзвучие със стратегията „Европа 2020“.

4. Прагматичен подход към търговията и към инвестициите в подкрепа на визия за развитието

4.1 Изграждане на капацитет и инструменти за наблюдение и оценка на въздействието на търговията

4.1.1

Емпиричното естество на връзката между търговия и развитие налага разработването на прагматичен подход към търговските политики в духа на експериментиране и извличане на поуки. Дали дадено търговско споразумение е добро за развитието или не, не може да се определи или твърди предварително. ЕИСК повтаря своята препоръка, изразена в предишно становище, проучванията на въздействието върху устойчивото развитие да се включват в по-широк цикъл на оценка на последиците от търговските политики, започващ ex ante и завършващ ex post, който да отчита европейските цели на стратегията „Европа 2020“.

4.1.2

Извличането на поуки и оценката са особено необходими в областта на политиките, съпътстващи търговските споразумения, с цел повишаване на тяхната ефективност посредством последователно преразглеждане. Те са нужни и за прегледа на разпоредбите относно устойчивото развитие, каквито според ЕИСК е необходимо да се включват във всяко търговско споразумение на ЕС. ЕИСК препоръчва разпоредбите относно устойчивото развитие да бъдат включени в цялостна оценка на споразуменията за свободна търговия посредством процедури за редовно наблюдение и за последващ анализ на тези споразумения в ЕИСК. Освен това ЕИСК желае в разпоредбите относно устойчивото развитие, по които в момента се преговаря, да бъде включен специфичен ангажимент за наблюдение и оценка на въздействието на цялото споразумение относно устойчивото развитие.

4.1.3

Редовните оценки на ефикасността и на въздействието на търговските облекчения и на различните процедури за достъп до пазара, предложени от ЕС на развиващите се страни (специално и диференцирано третиране, СИП, SPG и др.), трябва да допринесат и за консолидиране на днешните основни елементи на политиките на Съюза. Научната и независима оценка на въздействието е в сърцевината на преформулирането на политиките за официална помощ за развитие (ОПР). С обем от над 10 млрд. евро през 2010 г. помощта за търговията би станала по-ефикасна и по-подходяща, ако бъдат създадени показатели за оценка на нейното въздействие.

4.1.4

Освен Общата система за преференции (SPG), има неизползвани възможности за действие, от които развиващите се страни биха могли да извлекат полза. Както и в предходно свое становище, ЕИСК подкрепя всички инициативи на ЕС, които имат за цел да насърчат развиващите се страни да прилагат механизмите, свързани с безопасността на храните. Особено необходимо е в многостранни, регионални и двустранни рамки да бъде улесняван техният достъп до наличните търговски инструменти като предпазните мерки, които да им позволят да действат в случаи на значително нарастване на внос, който би могъл да застраши местното производство на храни (4) и да измерват въздействието от този внос.

4.1.5

ЕИСК повтаря своята препоръка, изразена в предходно становище (5), да се предоставят ресурси и регулаторна подкрепа за подобряване на прозрачността и наблюдението и за повишаване на доверието в справедливата търговия. Освен това ЕИСК насърчава системната оценка на въздействието на справедливата търговия не само върху предполагаемите бенефициери, но също и върху региони, които произвеждат същите продукти, но не са бенефициери.

4.1.6

В съответствие с работната програма за 2010–2013 г. относно последователността на политиките за развитие е абсолютно необходимо да се направи оценка на търговските механизми, в които участва ЕС, особено по отношение на достъпа до лекарствени продукти, правата на интелектуална собственост и достойния труд. ЕИСК насърчава Съюза да включи по-тясно в своята търговска стратегия по отношение на развиващите се страни заключенията на МОТ от юни 2012 г. относно минималното равнище на социална закрила.

4.1.7

ЕИСК насърчава разширяването на наблюдението и оценката на пречките пред търговията и инвестициите също и върху пречките, жертви на които биха могли да бъдат и някои развиващи се страни.

4.1.8

За да бъдат ефективни и да доведат до реформа на търговските политики в полза на развитието, в извличането на поуки и оценката трябва по-широко отколкото досега да бъде включено гражданското общество, по-специално в рамките на механизмите за наблюдение на търговските споразумения и на икономическото партньорство.

4.2 Подкрепа за частните оператори в развиващите се страни

4.2.1

ЕИСК оценява акцента, поставен от Комисията върху централната роля, която играят частните оператори и особено малките земеделски стопани и дребните предприемачи, които са гръбнакът на икономиката на много от развиващите се страни. Той подчертава, че е важно да се развива отговорно поведение на бизнеса, да се насърчават партньорствата между частния и публичния сектор и да се признават различните форми на предприемачество като кооперациите, взаимоспомагателните дружества и други видове предприятия на социалната икономика (6). Комитетът признава колко е важно да се създадат сигурен инвестиционен климат, стабилно търговско право и справедливо данъчно облагане, да се изгради ефикасна и предвидима правна система, гарантираща правната сигурност на националните и на чуждите инвестиции. ЕИСК изтъква значението на инфраструктурата и услугите на търговията по интернет с оглед увеличаване и диверсификация на експортното предлагане.

4.2.2

ЕИСК подкрепя мерките за улесняване на достъпа на малките земеделски стопани и на дребните предприемачи до помощ за търговията, за да могат те да се възползват от предимствата на търговския обмен, както и мерките за развитие на политиките, водещи към излизане от сивата икономика и преминаване към официална заетост. Във връзка с това ЕИСК припомня актуалността на заключенията от съвместното проучване на МОТ и на СТО (7), според които силното влияние на неофициалната заетост в развиващия се свят пречи на страните да се възползват от отварянето на търговията, затваряйки в капана на бедността работниците, намиращи се във фаза на преход. Действия в полза на равенството между мъжете и жените и подкрепата за заетост на жените ще допринесат за този преход от сивата икономика към официална заетост. Необходимо е да се запази приоритетът, отреден на борбата срещу корупцията и на развитието на инфраструктурата. От сътрудничеството между социалните партньори и другите организации на гражданското общество в борбата срещу корупцията в рамките на Евро-средиземноморското партньорство биха могли да се извлекат поуки.

4.2.3

Сравнителното предимство на ЕС по отношение на подкрепата за частните оператори независимо от вида предприятие трябва да бъде увеличено в сравнение с това, с което разполагат други – както национални, така и международни – институции, за да се повиши ефикасността на механизмите на ЕС за подкрепа за търговията, най-вече предвид нарастването на търговията Юг-Юг. ЕС трябва да осигури за своите делегации в трети държави човешки ресурси на висотата на предизвикателствата и да ги включи по-тясно в оползотворяването на опита по места.

4.2.4

Професионалните организации, които са много активни в частния сектор, могат да дадат значителен принос за установяване на нуждите на страните партньорки от сътрудничество. По-тесните консултации с тях с посредничеството на ЕИСК биха допринесли за сближаване на предлагането и търсенето на сътрудничество. Примери от миналото като договарянето на СИП и изработването на стратегически планове за намаляване на бедността под егидата на Световната банка дадоха възможност за укрепване и структуриране на професионалните организации в развиващите се страни.

4.2.5

Както подчертава Комисията, Комитетът приветства идеята, че корпоративната социална отговорност спомага за насърчаване в световен мащаб на условия за лоялна конкуренция в търговията и инвестициите. Несъмнено е, че големи компании с европейски произход проправиха пътя за въвеждането на социални и екологични стандарти и на стандарти за добро управление в търговията чрез международни рамкови споразумения, включващи подизпълнителите. Ето защо е добре, че се предлага прилагане на насоките на ОИСР, което има и предимството, че съдържа механизъм за подаване на жалби в случай на спор. Освен това в тези насоки се посочва необходимостта ежегодно да се публикуват важни, надеждни и проверими социални данни, като това следва да се прилага навсякъде.

4.3 Подготовка на реформите на глобалното управление

4.3.1

Предлагането на сътрудничество в областта на търговията и развитието би трябвало да се разшири и да обхване страните с бързоразвиващи се икономики, наред със страните от ОИСР, които традиционно предоставят официална помощ за развитие и привилегирован достъп до пазарите. Най-широко поле за действие днес имат страните с бързоразвиващи се икономики. ЕИСК по-специално насърчава ЕС в по-голяма степен да поощрява ефективния, освободен от мита и квоти достъп до продукти от най-слабо развитите страни (НСРС) в международен контекст (особено в рамките на Г20), но също и в двустранните си отношения със страните с бързоразвиващи се икономики. Увеличаването от страна на ЕС на капацитета на НСРС за договаряне на търговски споразумения Юг-Юг също би могло да стане приоритет на Съюза.

4.3.2

ЕИСК настоява да бъдат предприети всички усилия за приключване на кръга преговори за развитието от Доха, най-малкото под формата на предварително споразумение в полза само на НСРС и включващо широки ангажименти от страна на донорите, независимо дали са членове на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) или не. ЕИСК потвърждава отново своето желание 2015 г. – краен срок на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – да бъде посветена на международното сътрудничество. Равносметката на ЦХР и перспективата за устойчиво развитие, открита от срещата на върха „Рио+20“, ще бъдат предмет на становище на Комитета успоредно с консултациите.

4.3.3

Същевременно стратегията на ЕС за търговия и развитие не се ограничава само до по-голяма реципрочност със страните с бързоразвиващи се икономики, от една страна, и до свободния достъп до права за продукти от НСРС, от друга. Между тези две групи страни развиващите се страни, чиито икономики не се развиват с толкова бърз темп, или т.нар. страни „от междинната група“, са партньори, с които ЕС би могъл да развива общи интереси. Те биха могли да се окажат сериозни съюзници в развитието на по-добро управление – една от основните цели на ЕС. Поради това, че в съобщението се дава приоритет на най-нуждаещите се страни, в него липсва изрична стратегия, която да не се ограничава само до една по-рестриктивна Обща система за преференции.

4.3.4

Да се отиде отвъд критерия „национален доход“ (както това се прави по отношение на НСРС), за да се диференцират по-добре помежду им развиващите се страни, представлява открито и многообещаващо поле за действие за подобряване на ефикасността на специалното и диференцирано третиране и на помощта за търговията. Това е тема, която ЕС би могъл да включи в дискусията относно ЦХР за след 2015 г. и относно Целите на устойчивото развитие (ЦУР).

Брюксел, 18 септември 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) „Търговия, растеж и развитие – Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“, COM(2012) 22 final.

(2) „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, COM (2011) 637 final.

(3) Вж. заключителната декларация от Санто Доминго, приета на 12-ия регионален семинар на икономическите и социалните среди АКТБ-ЕС, 5 и 6 юли 2012 г., http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.events-and-activities-acp-eu-twelfth-regional-seminar-fd.24031.

(4) Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“COM(2010) 612 final, ОВ, C 043 от 15.2.2012 г.

(5) Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“ COM(2009) 215 final, ОВ, C 339 от 14.12.2010 г.

(6) Становище на ЕИСК относно „Социалната икономика в Латинска Америка“, ОВ C 143 от 22.5.2012 г.

(7) Глобализация и неофициална заетост в развиващите се страни. Съвместно проучване на МОТ и на СТО, 2009 г.