22.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/82

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006“

COM(2011) 607 final — 2011/0268 (COD)

2012/C 143/16

Докладчик: г-н VERBOVEN

Съдокладчик: г-н CABRA DE LUNA

На 27 октомври 2011 г. Съветът на Европейския съюз и на 25 октомври 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006“

COM(2011) 607 final – 2011/0268 (COD).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 януари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 217 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Принципите на икономическо, социално и териториално сближаване, както и принципът на солидарност са записани в Договорите и се явяват два от най-важните стълбове за интегрирането на народите, гражданите и териториите. ЕСФ в качеството си на основен европейски финансов инструмент за подкрепа на човешките ресурси ще продължи да допринася за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване, както се посочва в член 162 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.2 Икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да останат в центъра на вниманието на стратегията „Европа 2020“. Всички действащи лица от гражданското общество, включително тези, които имат отношение към доброволчеството, трябва категорично да бъдат признати за важен фактор за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, както е изтъкнато в заключенията на Съвета от 3 октомври 2011 г. (1).

1.3 ЕИСК е съгласен, че в съответствие с член 10 от Договора осъществяването на финансираните от ЕСФ приоритети трябва да допринесе за борбата срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както и да подпомага изпълнението на задълженията, поети съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, най-вече относно образованието, заетостта и достъпността.

1.4 Европейският социален фонд трябва да бъде предпочитаният инструмент за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“, особено на тези, които са свързани със заетостта, образованието, социалното приобщаване и борбата срещу бедността. Той трябва да подкрепя политиките, провеждани от държавите членки в рамките на Интегрираните насоки и националните програми за реформа (НПР). ЕИСК е на мнение, че НПР би трябвало да включват наред с другото цели за социалното приобщаване на най-уязвимите групи като младежи, жени, мигранти, трайно безработни, възрастни хора, хора с увреждания – за да бъдат НПР насочени към изпълнението на задълженията, поети съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – и етническите малцинства. В НПР трябва да фигурират също и цели за постигане на основните приоритети на стратегията „Европа 2020“, а именно намаляване на броя на живеещите в бедност с 20 милиона до 2020 г.

1.5 Насърчаването на заетостта и социалното приобщаване (особено посредством заетостта) по-конкретно на най-уязвимите групи като младежи, жени, мигранти, трайно безработните, възрастните хора, хората с увреждания и етническите малцинства е и трябва да остане сред приоритетите на ЕСФ, и то във всички региони на ЕС. Във всяка държава членка най-малко 40% от общите ресурси по линия на ЕСФ трябва да се отпускат за осъществяването на тематичната цел „Насърчаване на заетостта и мобилността на работната сила“.

1.6 ЕИСК подкрепя поставянето на акцент върху социалните иновации и възможностите да се подпомагат проекти в областта на социалната икономика, социалното предприемачество и социалните предприятия.

1.7 Увеличаването на инвестициите в инфраструктурата, регионалната конкурентоспособност и развитието на предприятията трябва да бъде съпътствано от мерки за създаване на устойчиви работни места в областта на политиките за пазара на труда, образованието и обучението, социалното приобщаване, адаптивността на работниците, предприятията и предприемачите, както и в областта на административния капацитет.

1.8 Европейската стратегия за заетост и европейските политики за социално приобщаване трябва отново да се наредят сред основните приоритети на Европейския съюз, както и да се предоставят повече средства за създаването на повече и по-добри работни места.

1.9 ЕИСК е на мнение, че Общата стратегическа рамка отразява приоритетите за инвестиции, произлизащи от целите на стратегията „Европа 2020“, като в нея подробно се разписват възможностите за един по-отворен и достъпен пазар на труда, по-конкретно за тези, които са най-отдалечени от пазара на труда (като младежи, жени, мигранти, трайно безработни, възрастни хора, хора с увреждания, етнически малцинства и др.).

1.10 ЕИСК подкрепя приноса на ЕСФ за другите приоритети на стратегията „Европа 2020“ като научни изследвания и иновации, достъп и използване на информационни и комуникационни технологии, увеличаване на конкурентоспособността на МСП, опазване на околната среда, подкрепа за прехода към нисковъглеродна икономика и устойчиво използване на ресурсите.

1.11 ЕИСК подкрепя тематичната концентрация и допълняемостта с другите съществуващи финансови инструменти за постигане на достатъчно и видимо въздействие.

1.12 ЕИСК подкрепя предложението да се заделят най-малко 20 % от всички ресурси на ЕСФ за осъществяването на тематичната цел „Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“, предназначена да приобщи към пазара на труда най-отдалечените от него граждани.

1.13 Принципът на партньорство, което обхваща икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, включително местните партньори, неправителствените организации и организациите, призвани да насърчават равните възможности и недискриминацията, е съществена гаранция за доброто функциониране на мерките, свързани със структурните фондове и по-конкретно с Европейския социален фонд.

1.14 В Европейския кодекс на поведение за прилагане на принципа на партньорство трябва да се изясни и определи ролята на всеки партньор от различните равнища, както и да се уточни дали социалният диалог се явява изключителен прерогатив на социалните партньори; всички партньори, които са признати в член 5 от предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете (2), трябва да имат гарантиран достъп до различните етапи от изпълнението на фондовете, включително и до разработването и осъществяването на оперативните програми, и да бъдат обезпечени адекватно финансово, за да се гарантира тяхното участие.

1.15 ЕИСК отхвърля изцяло предложението на Комисията за прилагане на финансови санкции и стимули към структурните фондове, свързани с Пакта за стабилност и растеж.

1.16 Структурните фондове сами по себе си не са достатъчни за справяне с кризата. Европа се нуждае от различно икономическо управление, осъществявано от отговорни ръководители и насочено към растеж и конкурентоспособност, което благоприятства инвестициите в човешките ресурси и насърчава справедливостта, сближаването и принципите на солидарност и социална интеграция. Бюджетът на ЕС трябва да се реформира според тези принципи.

1.17 Отпуснатият за Европейския социален фонд бюджет трябва да се запази поне на същото равнище както за предходния програмен период. Този фонд трябва да подкрепя и участието на гражданите, гражданското общество и разпространението на общите европейски ценности.

2. Контекст: предложенията за многогодишната финансова рамка на ЕС и за политиката на сближаване 2014-2020 г.

2.1 Новата политическа рамка за следващото десетилетие, а именно стратегията „Европа 2020“, беше утвърдена от Европейския съвет на 17 юни 2010 г.

2.2 Комисията представи на 29 юни 2011 г. предложението за „Бюджет за стратегията Европа 2020“, в което определи новите финансови перспективи на ЕС за периода 2014-2020 г.

2.3 На 6 октомври 2011 г. Комисията представи своите законодателни предложения за структурните фондове, включително и за Европейския социален фонд.

2.4 Тези предложения бяха широко обсъдени с гражданското общество и заинтересованите участници. Консултацията приключи в края на 2011 г. През януари 2012 г. Комисията ще публикува последния пакет предложения за Общата стратегическа рамка, които ще бъдат представени на Европейския парламент, Съвета, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

2.5 Конкретно за бъдещето на ЕСФ ЕИСК прие на 15.3.2011 г. становище относно „Бъдещето на Европейския социален фонд след 2013 г.“ (3). Необходимо е да се анализира дали в предложението за бъдещия регламент за ЕСФ, който е предмет на настоящото становище, са включени главните елементи.

2.6 Икономически контекст: За да се извърши задоволителен анализ на новите финансови перспективи, не може да не се разгледат общите предизвикателства, поставяни от глобализацията, демографските и миграционните тенденции и най-вече дълбоката икономическа криза, която радикално промени принципите, върху които беше изградена стратегията „Европа 2020“. Следователно е особено важно увеличаването на инвестициите в инфраструктурата, регионалната конкурентоспособност и развитието на предприятията, по-специално МСП и предприятията от социалната икономика, да бъде съпътствано от мерки за създаване на устойчиви работни места в областта на политиката за пазара на труда, образованието и обучението, социалното приобщаване, адаптивността на работниците, предприятията и предприемачите.

2.7 Целите и инструментите на стратегията „Европа 2020“, които по принцип са положителни, трябва да бъдат по-добре насочени и адаптирани към новото положение. Това трябва да стане в рамките на регулиран и приобщаващ пазар на труда, който да предлага на европейските граждани, особено на онези от тях, които са най-отдалечени от него (като младежи, жени, мигранти, трайно безработни, възрастни хора, хора с увреждания, етнически малцинства и др.), възможности за стабилна и качествена работа, съобразена с придобитите от тях квалификации.

2.8 Необходимо е да се внесат многобройни подобрения при прилагането на процедурите и практическите аспекти на достъпа до финансиране от ЕСФ. Налагат се подобрения най-вече в посока намаляване на бюрокрацията преди и по време на прилагането на оперативната програма чрез по-гъвкави процедури за достъп до финансиране от ЕСФ, като се ускори, по-специално, системата на плащане, с цел да се намалят финансовите тежести за изпълнителите на програмите и се опростят процедурите по фактуриране и изравняване на сметките; добре е между другото да се въведе използването на принципа на единните ставки, който да е с по-широк обхват, като същевременно остава реалистичен.

2.9 ЕИСК е на мнение, че Общата стратегическа рамка отразява инвестиционните приоритети, произтичащи от целите на стратегията „Европа 2020“, като в нея подробно се разписват възможностите за един по-отворен и достъпен пазар на труда, по-конкретно за тези, които са най-отдалечени от пазара на труда (като младежи, жени, мигранти, трайно безработни, възрастни хора, хората с увреждания, етнически малцинства и др.). Като цяло средствата за подпомагане би трябвало да се използват в по-голяма степен за улесняване на достъпа на малките НПО до Фонда.

2.10 Европейският социален фонд трябва да бъде предпочитаният инструмент за осъществяване на целите на стратегията „Европа 2020“, особено на тези, които са свързани със заетостта, образованието, социалното приобщаване и борбата срещу бедността. Той трябва да подкрепя политиките, провеждани от държавите членки в рамките на Интегрираните насоки и националните програми за реформа. ЕИСК е на мнение, че в НПР би трябвало да се включат наред с другото цели за социалното приобщаване на най-уязвимите групи като младежи, жени, мигранти, трайно безработни, възрастни хора, хора с увреждания – за да се насочи НПР към изпълнението на задълженията, поети съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – и етническите малцинства. В НПР трябва да фигурират също и цели за постигане на основните приоритети на стратегията „Европа 2020“, а именно намаляване на броя на живеещите в бедност с 20 милиона до 2020 г.

2.11 Европейският социален фонд трябва да подкрепя участието на гражданите, гражданското общество и разпространението на общите европейски ценности.

3. Общи бележки по предложението за бъдещ регламент за ЕСФ

3.1 Бюджетът на ЕС трябва да се увеличи особено в частите, подкрепящи икономическия растеж, социалното сближаване, иновациите (включително и социалните иновации) и устойчивото развитие, на национално и регионално равнище.

3.2 ЕИСК смята, че предвид предложението на Комисията, общият размер на бюджета на ЕС във всеки случай ще бъде намален, независимо от евентуалното въвеждане на данъка върху финансовите транзакции и увеличаването на Европейския социален фонд.

3.3 Както вече се прави в настоящия програмен период, регионите ще получават диференцирана помощ в зависимост от своето равнище на икономическо развитие. Обаче това равнище не бива да се определя единствено въз основа на БВП на глава от населението. Трябва да се отчитат и други критерии, включително равнищата на безработица, заетост и активност, компетентност, бедност, благосъстояние, социална интеграция и преждевременно напускане на училище.

3.4 Относно въвеждането на нова категория региони „в преход“ със среден БВП на глава от населението между 75 % и 90 %, ЕИСК би възприел тази мярка, при условие че тя не е за сметка на ресурсите, заделени за категорията на по-слабо развитите райони. Действията за осигуряване на заетост на най-отдалечените от пазара на труда групи хора (трайно безработни, младежи, жени, мигрантите, възрастните хора, хората с увреждания и етнически малцинства), като се отчита тяхната уязвимост, би трябвало да могат да бъдат финансирани независимо от категорията на региона, от който произлизат.

3.5 Структурните фондове са ключовите инструменти за намаляване на неравенството в степента на развитие на регионите и изоставането на най-необлагодетелстваните региони, както и между различните социални групи и при това в рамките на стратегия за постигане на приоритетите за това, което се нарича „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, в държавите членки, регионите и общините.

3.6 Очевидно е, че в настоящия контекст на икономическа криза Европейската стратегия за заетост трябва отново да се нареди сред основните приоритети на Европейския съюз и повече средства трябва да се предоставят за създаването на повече и по-добри работни места.

3.7 ЕИСК е на мнение, че Европейският социален фонд е предпочитаният инструмент, който позволява да се подкрепя изпълнението на социалните политики на ЕС, особено на свързаните със заетостта, образованието, социалното приобщаване и борбата срещу бедността, и тази му роля трябва да бъде запазена в рамките на стратегията „Европа 2020“.

3.8 ЕСФ не трябва да се ограничава до изпълнението на насоките за политиката за заетост, както са зададени понастоящем. Трябва да се укрепи и ролята на ЕСФ за изпълнението на социалната програма (4).

3.9 ЕСФ трябва едновременно да подкрепя политиките, провеждани от държавите членки в рамките на националните програми за реформа, и да допринася за постигането на другите приоритети на стратегията „Европа 2020“ като увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации, повишаване на конкурентоспособността на МСП, преход към нисковъглеродна икономика и устойчиво използване на ресурсите.

3.10 При днешните извънредни обстоятелства ЕСФ трябва също да бъде извънредно силно насочен към излизане от икономическата криза и да защитава най-необлагодетелстваните работници и граждани от последиците от нея, както и към превантивни мерки след преодоляването на кризата, по-конкретно подкрепа за сигурността на хората и капацитета за защита. По-конкретно трябва да предоставя подкрепа, надяваме се временна, на дългосрочно безработните, най-отдалечените от пазара на труда лица, на младежите, на жените, на мигрантите, на възрастните и на лицата с увреждания, етническите малцинства и др..

3.11 За постигането на този резултат ЕИСК смята, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията трябва да допълва Европейския социален фонд и дори за известно време да бъде включен в ЕСФ, за да се обърне повече внимание на безработицата и да се улесни неговото използване. Също така е много важно да се гарантира същата последователност между принципите на двата фонда, особено относно партньорството и по-конкретно участието на социалните партньори.

3.12 ЕИСК предлага Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да се съчетае с опита на Европейския социален фонд по социалните въпроси за постигане на допълняемост и последователност. Като се има предвид, че ЕСФ има експертния опит да разглежда исканията доста бързо, одобрението от бюджетните власти би било просто една формалност, зависеща от положителното мнение на ЕСФ.

3.13 ЕИСК не разглежда благосклонно включването на селските стопани в областите, обхванати от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, било чрез предаването на съществена част от средствата във фонда или дори неговото управление на селскостопанския сектор. ОСП и „новият резерв за кризи“ в селското стопанство трябва да позволят по-ефикасното поддържане на селскостопанския сектор. ЕИСК би желал да получи уверение, че от ЕСФ и занапред ще се предоставят средствата за техническа помощ и те ще бъдат достъпни за гражданското общество (отбелязваме, че техническата помощ не е изрично спомената в регламента за ЕСФ).

3.14 ЕИСК смята, че принципът на партньорство трябва да има ключова роля, като гарантира правилното функциониране на свързаните със структурните фондове на ЕС мерки. Регламентите относно структурните фондове трябва ясно да определят принципа на партньорство, вместо само да се позовават на „действащите национални правила и практики“, като същевременно ясно дефинират функциите на всеки от партньорите на регионално и национално равнище. ЕИСК препоръчва ролята на гражданското общество да бъде изрично призната като фактор за реализирането на проекти за социално приобщаване и борба срещу бедността (както това е направено в стратегията „Европа 2020“).

4. Конкретни бележки и предложения по различните глави

4.1 Общи разпоредби

4.1.1

ЕИСК подкрепя тематичния подход, насочен към четири тематични цели, изразени в категории за интервенция или инвестиционни приоритети:

—	насърчаване на заетостта и подкрепа на мобилността на работната сила;

—	инвестиране в образование, придобиване на умения и учене през целия живот;

—	насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността;

—	засилване на институционалния капацитет и ефикасна публична администрация.

4.1.2

Във всяка държава членка най-малко 40 % от общите ресурси по линия на ЕСФ трябва да се отпускат за осъществяването на тематичната цел „Насърчаване на заетостта и подкрепа на мобилността на работната сила“. ЕИСК подкрепя предложението поне 20 % от общите средства по ЕСФ да се отпускат за осъществяването на тематичната цел „Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“, за да се стимулира социалното приобщаване посредством заетост и обучение, а именно на най-уязвимите групи като младежи, жени, мигранти, възрастни хора, хора с увреждания, етнически малцинства и др., най-вече с оглед на постигането на целта за намаляване най-малко с 20 милиона на броя на бедните до 2020 г.

4.1.3

В рамките на Европейската стратегия 2020 насърчаването на заетостта, социалното приобщаване и образованието са и трябва да останат приоритети на ЕСФ.

4.1.4

ЕСФ трябва да подкрепя и териториалните пактове за заетостта и местните инициативи за заетостта, социалното приобщаване и образованието, както и стимулирането на пазара чрез създаването на нови предприятия, най-вече на МСП и на предприятия от социалната икономика, както и по-конкретно чрез насърчаване на цифровото приобщаване, културата и творчеството като елементи за подобряване на пригодността за заетост на гражданите, както и участието на гражданското общество във взимането на решения, подкрепата за гражданското общество и разпространението на общите европейски ценности.

4.1.5

ЕИСК подкрепя поставянето на акцент върху социалните иновации и възможностите за подкрепа на проектите в областта на социалната икономика, социалното предприемачество и социалните предприятия.

4.1.6

ЕИСК приветства подкрепата от ЕСФ за транснационалното сътрудничество като средство за насърчаване на взаимното обучение и за повишаване на ефективността на политиките, подкрепяни от ЕСФ.

4.2 Специфични разпоредби за програмиране и изпълнение – принципът на партньорство

4.2.1

ЕИСК смята, че принципът на партньорство трябва да играе ключова роля като гарантира, че свързаните със Структурните фондове на ЕС мерки функционират правилно.

4.2.2

Регламентите относно структурните фондове трябва ясно да определят принципа на партньорство, вместо само да се позовават на „действащи национални правила и практики“, като същевременно ясно дефинират функциите на всеки от партньорите на регионално и национално равнище; трябва да се осигури необходимото за целта финансиране.

4.2.3

В Европейския кодекс на поведение за прилагане на принципа на партньорство трябва да се изясни и определи ролята на всеки партньор от различните равнища, както и да уточни дали социалният диалог се явява изключителен прерогатив на социалните партньори; всички партньори, които са признати в член 5 от предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете (5), трябва да имат гарантиран достъп до различните етапи от изпълнението на фондовете, включително и до определянето и осъществяването на оперативните програми, и да бъдат обезпечени адекватно финансово, за да се гарантира тяхното участие.

4.2.4

Партньорите трябва да имат достъп до средствата за техническа помощ още от самото начало, за да могат да участват стратегически в планирането, осъществяването и наблюдението на програмите на структурните фондове. Техническата помощ е важна и за да се гарантира представителството им в комитетите за наблюдение, които определят и осъществяват оперативните програми на всички равнища и за да се гарантира, че потенциалните вносители на проекти ще разполагат с техническа подкрепа.

4.2.5

Начинът, по който понастоящем се извършват консултациите със социалните партньори съвместно с държавите членки в комитета за ЕСФ, би могъл да бъде добър пример, който да се използва и за останалите фондове. ЕИСК препоръчва включването в същата платформа на механизми за участие за всички партньори, признати в член 5 на Регламента относно общите разпоредби за фондовете.

4.2.6

Подкрепата за участието на социалните партньори и другите заинтересовани участници, по-конкретно неправителствените организации, в подкрепяните от ЕСФ дейности не бива да се свежда до най-бедните региони и/или до свързаните с Кохезионния фонд, а тъкмо обратното да се разшири и да обхване всички държави членки и региони на ЕС.

4.2.7

ЕИСК е на мнение, че 2 % от общите средства на ЕСФ трябва да се заделят за подкрепа на участието на социалните партньори и още 2 % – за участието на други партньори, признати в член 5 на Регламента относно общите разпоредби за дейностите, подкрепяни от ЕСФ.

4.3 Специфични разпоредби за процедурите, изпълнението и условията

4.3.1

ЕИСК споделя мнението, че трябва по-добре да се координират фондовете и да се подобрят оценката, ефективността на изпълнението и резултатите от тяхното използване.

4.3.2

ЕИСК подкрепя и всички мерки, които имат за цел ограничаването и концентрирането на приоритетите на структурните фондове, за намаляване на пречките и бюрократичните тежести и за ускоряване на усвояването и плащанията.

4.3.3

Следователно трябва да се определят показатели за изпълнение, но също така е важно да се посочат и количествени и качествени критерии. Тук се включва оценката на резултатите по отношение на ефикасността на взетите мерки, качеството на създадените работни места и списък от осъществени положителни мерки за гарантиране на социалната интеграция.

4.3.4

ЕИСК изразява обаче сериозни резерви относно подхода, при който навсякъде отпускането на средствата се обвързва с резултатите. Когато става дума за политиката за заетост и по-общо за социалните политики, резултатите са по-трудно измерими и забележими отколкото например при транспортната политика. Това е особено вярно, когато политиките се свеждат единствено до количествено измерими „твърди“ икономически резултати като създадени работни места например; вместо това трябва да се дава предпочитание на резултати, подходящи за групите, на които е най-трудно да се помогне – например пропътувано разстояние, и резултати, които не могат да се остойностят, като доброволчество. Освен това, ако отпускането на средствата е обвързано с резултатите, съществува опасност за тези, които са по-отдалечени от пазара на труда – и следователно има по-малка вероятност да получат „положителни“ резултати в краткосрочен план, да имат ограничен или никакъв достъп до тези средства. И за да може да се направи оценка на получените резултати от съфинансираните от ЕСФ програми, е задължително в регламента за ЕСФ да се предложат подходящи „Общи показатели за осъществяване и резултати относно участниците“, за да се отразят тези трудности и сложности в изпълнението.

4.3.5

Регламентът за ЕСФ трябва да включи в раздела „Общи показатели за осъществяване относно субектите“ броя на разработените в партньорство проекти, а в раздела „Общи показатели за дългосрочни общи резултати относно участниците“ – участниците, които са намалили степента на своята социална зависимост.

4.3.6

В условията за използването на фондовете на ЕС със сигурност трябва да се поставя акцент върху подбрани и ефективни цели, а не да се наказват по-слабо развитите държави членки, и в окончателния си вид трябва да подкрепят икономическия растеж, нарастването на заетостта и социалното сближаване.

4.3.7

ЕИСК отхвърля изцяло предложението на Комисията на структурните фондове да се налагат финансови санкции и да се използват стимули, свързани с Пакта за стабилност и растеж. Тези санкции биха наказали държавите членки, регионите и населените места, които вече са в слаба позиция.

4.3.8

Освен това европейската солидарност, която все още не е достатъчно разгърната, би била заплашена от неспазването на макроикономическите ангажименти. Това би довело до обедняване на народите и на най-уязвимите социални групи в Европейския съюз, което противоречи на основните принципи на икономическата и социална политика и политиката на териториално сближаване, както е утвърдена в Договора от Лисабон.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) 3114-то заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в Люксембург на 3 октомври 2011 г., точка 12.

(2) COM(2011) 615 final.

(3) ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 8–14.

(4) „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008) 412 final).

(5) COM(2011) 615 final.