7.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/3

1.1.

На 20 октомври 2011 г. Комисията прие четирите гореспоменати предложения, за да замени директиви 2004/39/ЕО (6) и 2003/6/ЕО (7), които целят осигуряване на ефикасност, цялост, устойчивост и прозрачност на финансовите пазари. По-специално, предложената ДПФИ преработва Директива 2004/39/ЕО по отношение на достъпа до дейността на инвестиционните посредници, регулираните пазари и доставчиците на услуги, свързани с данни, тяхното управление и надзорна рамка, извършването на инвестиционни дейности и предприятията от трети страни, предоставящи инвестиционни услуги чрез клон. Предложеният РПФИ допълнително засилва Директива 2004/39/ЕО и въвежда нови правила за публикуване на данни за търговия, отчитане на сделка, задължителното търгуване на деривати на организирани места, недискриминационния достъп до клирингови улеснения, продуктови интервенции и управление на позиции в деривати, както и предоставяне на услуги от предприятия от трети страни без клон. Предложеният РПЗ отменя и заменя Директива 2003/6/ЕО. Предложената ДПЗ, на основание на член 83, параграф 2 от Договора, изисква държавите-членки да въведат минимални нива на наказателни санкции за най-сериозните форми на пазарна злоупотреба.

1.2.

ЕЦБ подкрепя предложените мерки за подобряване на регулирането на пазарите на финансови инструменти като важна стъпка към засилване на защитата на инвеститорите и създаване на по-стабилна и по-сигурна финансова система в Европейския съюз.

2.1.

Предложената рамка ще доведе до повишена правна сигурност чрез ограничаване на възможностите и правото на преценка на държавите-членки и ще намали рисковете от изкривяване на пазара и регулаторен арбитраж. По-специално, повишаване на хармонизацията чрез два пряко приложими регламента и директива за наказателни санкции е добре дошло, тъй като осигурява условия на равнопоставеност и сравними минимални правила за административни мерки, наказания и глоби, както и за наказателни санкции.

2.2.

ЕЦБ силно подкрепя разработването на единен европейски наръчник за всички финансови институции (8), тъй като това насърчава гладкото функциониране на единния пазар в рамките на Съюза и улеснява по-голямата финансова интеграция в Европа (9). Нещо повече, както е изтъкнато в предишни становища (10), ЕЦБ препоръчва гарантиране, че само рамкови принципи, отразяващи основен политически избор и съществени въпроси, остават предмет на обикновената законодателна процедура и, че технически правила следва да бъдат приемани като делегирани актове или актове за изпълнение в съответствие с членове 290 и 291 от Договора, както е подходящо, чрез предварително разработване на проекти на регулаторни стандарти или проекти на стандарти за изпълнение от Европейските надзорни органи (ЕНО) (11). В тази връзка, с оглед на важността на делегираните актове и актовете за изпълнение, като съществени компоненти на единния европейски наръчник, ЕЦБ очаква своевременно да бъде консултирана, както е подходящо, по тези предложени актове на Съюза (12).

2.3.

В допълнение, ЕЦБ препоръчва осигуряване на междусекторна съгласуваност на законодателството на Съюза за финансови услуги.

3.1.

ЕЦБ приветства, че предложената рамка засилва и съгласува правомощията на органите, осъществяващи надзор над инвестиционните посредници и пазарите на финансови инструменти, както и упражняването на техните разследващи правомощия (13), поставяйки специален акцент на трансграничното сътрудничество (14). От съществена важност за правилното функциониране на пазарите на финансови инструменти е компетентните органи в Съюза да изградят мрежа от добре оборудвани и оправомощени надзорни органи, способни да се справят с нежелани тенденции, действия или заплахи на пазарите. В този смисъл, ЕЦБ подкрепя силната роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в предложената рамка и особено по отношение на неговата улесняваща и координираща функция и разработването на технически стандарти. Нещо повече, задължението на националните компетентни органи да сътрудничат с и предоставят на ЕОЦКП цялата необходима информация, ще засили съгласуваното приложение на предложените регламенти и равнопоставеността в Съюза. В това отношение, както е отбелязано в предишни становища (15), ЕЦБ предлага по-нататъшни подобрения на сътрудничеството и обмена на информация в рамките на Европейската система за финансов надзор, както и между надзорните органи и централните банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, когато тази информация е относима за изпълнението на съответните им задачи (16).

3.2.

Необходимо е също така, както е предвидено в предложената рамка, компетентните органи да си сътрудничат с други органи в същите държави-членки (17). Нещо повече, за да осигурят, че макропруденциалната перспектива е правилно взета предвид, ЕЦБ препоръчва установяване на и засилване на подходящи процедури за сътрудничество с макропруденциални органи, когато следва да бъдат оценявани заплахи за стабилността на финансовата система (18). Това би могло да предполага сътрудничество между компетентните органи и националните макропруденциални органи (19), или, в други случаи, сътрудничество между ЕОЦКП и Европейския съвет за системен риск (ЕССР) (20). В това отношение, може да е подходящо да се предвиди такова сътрудничество, когато се преразглежда Регламент (ЕС) № 1095/2010 (21).

3.3.

Предложението да се засили режимът на административни санкции чрез предоставяне на компетентните органи на определено минимално ниво от административни мерки, санкции и глоби е подходящ начин да се осигурят общи стандарти в целия Съюз, оставяйки, на преценката на националните законодатели да предоставят на компетентните органи допълнителни правомощия да налагат санкции и особено да предвидят по-високи нива на административни парични санкции (22). Нещо повече, за да се осигури прозрачност и съгласуваност на административните санкции, приети в рамките на Съюза, държавите-членки следва да уведомят Комисията и ЕОЦКП за приложимите национални разпоредби и всякакви последващи изменения в тях (23).

5.1.

ЕЦБ подкрепя предложеното разширяване на обхвата на изискванията за прозрачност преди и след сключване на сделките извън капиталовите инструменти, за да включват облигации, структурирани продукти и деривати, допуснати до търговия или търгувани на регулиран пазар, многостранна система за търговия (МСТ) или ОСТ, както и деривати, считани за допустими за централен клиринг, тъй като това би подобрило ценообразуването и подкрепя процеса на оценяване на такива инструменти.

5.2.

Предложената ДПФИ (24) и предложеният РПФИ (25) въвеждат разпоредби, целящи да повишат консолидирането на данните за информация за прозрачност. Съгласно тези разпоредби „доставчик на консолидирани отчети за търговията“ (ДКО) ще събира информация от места за търговия и, за сделки сключени извън места за търговия — от инвестиционни посредници чрез одобрен агент по публикуването на отчети за търговията. Според Комисията, предложените разпоредби определят условията за появата на ДКО (26). Въпреки възможното развитие на тези търговски решения, ЕЦБ счита, че истинска прозрачност може да бъде осигурена по подходящ начин само със създаването на един единен ДКО. В този смисъл, ЕЦБ отбелязва, че Комисията ще докладва относно функционирането на консолидирани отчети за търговия на практика, и, ако се счете за подходящо, ще излезе със законодателно предложение за създаването на единен субект, консолидиращ информация след сделката (27). ЕЦБ счита обаче, че опитът от транспонирането на Директива 2004/39/ЕО показа провал на пазара при консолидирането на данни, който би оправдал законодателни предложения вече на този етап да уреждат тези въпроси.

7.1.

Горната рамка за прозрачност и отчитане не предвижда освобождаване по отношение на сделки, по които централна банка от ЕСЦБ е контрагент (29).

7.2.

ЕЦБ отбелязва в тази връзка, че докато разкриването на сделки, извършени от централни банки, като част от техните съответни законови цели и задачи, не би постигнало по-голяма прозрачност за пазара, ефективността на тези операции, особено в областта на паричната политика или валутните операции, и следователно изпълнението от централни банки на тези задачи, които се основават на своевременност и поверителност, би могло да бъде силно компрометирано от разкриване на информация за такива сделки, независимо дали в реално време или със закъснение. Нещо повече, прозрачност на определени видове сделки и размерът на тези сделки в определено време би позволила на пазарните участници да идентифицират почти незабавно сделките на централни банки от ЕСЦБ като такива, дори, без да се съобщава тяхното име. Следователно, ЕЦБ силно препоръчва освобождаване на сделки на централни банки от ЕСЦБ от изискванията за прозрачност (30).

7.3.

По отношение на задълженията за отчитане, изискващи контрагенти по трансакции, по които член на ЕСЦБ е страна, да отчитат всички свързани подробности пред компетентните органи може също да доведе до противоречие с режимите на поверителност на ЕЦБ и националните централни банки и да противоречи на целта на имунитетите, предоставени на ЕЦБ, съгласно Договора, по-специално неприкосновеността на архивите и официалните комуникации (31) на ЕЦБ, особено след като процесът на отчитане на компетентните органи може да се осъществи също чрез други субекти, като места за търговия, одобрени агенти по отчитане на сделки и регистри на трансакции. По тези причини, сделки, при които централна банка от ЕСЦБ е контрагент, следва също да бъдат освободени от задължения за отчетност (32).

9.1.

Евросистемата вече отбеляза (35) неотложността от предприемане на действия за прилагането в Съюза на ангажимента на Г20, постигнат през септември 2009 г., че „всички договори за стандартизирани извънборсови деривати следва да бъдат търгувани на фондови борси или платформи за електронна търговия, когато е подходящо, и да подлежат на клиринг чрез централен контрагент, най-късно до края на 2012 г.“, целящ подобряване на прозрачността на извънборсовите пазари на деривати, намаляване на системния риск и защита срещу пазарна злоупотреба.

9.2.

В този смисъл, ЕЦБ подкрепя разпоредбите (36), подчертаващи изискването, че допустими извънборсови деривати следва да бъдат търгувани на регулирани пазари, МСТ и ОСТ, както и възлагането на ЕОЦКП да идентифицира точния обхват на такова задължение за търгуване, вземайки предвид ликвидността (37). ЕЦБ отбелязва обаче, че подобен подход може да е необходимо да бъде допълнен, за да отрази препоръката на Съвета за финансова стабилност, че „властите следва да разработят стимули, и където е подходящо, регламент, за да увеличат използването на стандартизирани продукти и стандартизирани процеси“ (38). Предвид гореизложеното, ЕЦБ е на мнение, че редовно наблюдение на търговията на нестандартизирани договори, извън регулиран пазар, МСТ или ОСТ следва да бъде извършвано на ниво Съюз.

10.1.

Алгоритмичната търговия (АТ), включително високочестотната търговия (ВЧТ), може да предизвика рискове за ликвидността и ефикасността на финансовите пазари, особено във времена на напрежение. Следователно, ЕЦБ приветства предложените изменения на Директива 2004/39/ЕО, въвеждащи подходящи организационни гаранции за местата за търговия, напр. по отношение на капацитет за търговия, създаване на прекъсвачи на вериги, предоставяне на достъп до пазара на търговци, извършващи високочестотна търговия и инвестиционни посредници, предоставящи пряк електронен достъп до места за търговия. Предложените разпоредби също ще улеснят надзора и наблюдението на ВЧТ и АТ от компетентните органи.

10.2.

ЕЦБ обаче е на мнение, че регулаторната рамка следва да изяснява, че всички субекти, ангажирани с АТ на професионална основа, следва да бъдат разглеждани в рамките на определението за инвестиционни посредници и по този начин да попадат под обхвата на ДПФИ и да са субект на надзор и наблюдение на техните дейности от компетентните органи (39). Осигуряване на изчерпателно покритие на всички лица, занимаващи се професионално с ВЧТ и АТ, би ограничило потенциално заобикаляне на предложените правила.

10.3.

ЕЦБ приветства предложените разпоредби на РПФИ, отнасящи се до докладване на данни за сделки, които ще включват указание за идентификация на компютърните алгоритми в рамките на инвестиционния посредник, отговорен за решението да се инвестира и да бъде сключена сделката (40). За да улесни междупазарното наблюдение и за да предпазва и открива пазарна злоупотреба, ЕЦБ е на мнение, че такива уникални идентификатори следва да бъдат разработени за идентифициране на сделки, генерирани от всяка АТ в и между платформите за търговия.

10.4.

На последно място, предложените изисквания за регулиран пазар (41) да разполага с ефективни системи, процедури и правила следва да осигурят, че системите за АТ не могат да създадат или да допринесат за условия за търговия в нарушение на установения ред на пазара. В това отношение, ЕЦБ приветства: i) създаването на условия, при които търговия следва да бъде прекратена, ако е налице значително движение на цена на финансов инструмент на този пазар; и ii) установяването на максимално съотношение между неизпълнени нареждания и сделки и минимални ценови изменения (42). Докато ЕЦБ счита, че Комисията следва да бъде оправомощена да определи максимално съотношение между неизпълнени нареждания и сделки, ЕЦБ е на мнение, че определянето на минимално съотношение между неизпълнени нареждания и сделки не е необходимо (43).

11.1.

Предложената ДПФИ предвижда, че държавите-членки трябва да осигурят, че регулираните пазари, операторите на ОСТ и МСТ, които допускат до търговия стокови деривати, прилагат подходящи ограничения, или мерки с еквивалентен ефект за да подкрепят ликвидността, предотвратят пазарна злоупотреба и поддържат условия за ценообразуване и сетълмент съгласно установения ред за стоки, които се доставят физически (44). Съгласно предложената ДПФИ, такива ограничения могат да бъдат хармонизирани с делегирани актове на Комисията (45) и компетентните органи също биха могли да бъдат оправомощени да определят ex ante ограничения върху позиции за стокови деривати (46) през определен период от време, докато на ЕОЦКП ще бъде предоставена координираща роля за такива мерки, както и специални преки правомощия в тази област (47). ЕЦБ приветства тези разпоредби.

11.2.

По отношение на ограниченията за стокови деривати обаче, ЕЦБ изтъква важността на правилното разглеждане на риска от регулаторен арбитраж и изкривяване на конкуренцията не само сред държавите-членки, но също спрямо други големи финансови центрове. Постигането на общ подход в тази област следователно е от първостепенна важност. Това може да бъде постигнато чрез предоставяне на роля на ЕОЦКП, както при разработването на общи принципи на ниво Съюз, така и в координацията на мерките, предприети от националните компетентни органи.

11.3.

В допълнение, докато ЕЦБ подкрепя приемането на ограничения за заемането на позиции (48), има някои аспекти, които изискват допълнително изясняване. Това се прилага по-специално за определянето на подходящ праг, периода през който тези ограничения следва да бъдат прилагани и използването от пазарни участници на договори за деривати (49). Нещо повече, ЕЦБ е на мнение, че аргументите, че ограниченията за заемането на позиция биха допринесли за повишаване на пазарната ликвидност, биха изисквали допълнително обяснение.

11.4.

Предложената ДПФИ предвижда (50) оповестяването на позиции, държани от различни видове търговци. В допълнение, това ще изисква регулираните пазари, МСТ или ОСТ, където се търгуват стокови деривати или деривати на емисии, да публикуват седмични доклади за такива позиции. Данни за дълги и къси позиции, както и за открити позиции, биха били подходящи за оценяване поведението на пазарните участници, особено по отношение на наблюдение на концентрацията на позиции на пазарни участници.

12.1.

ЕЦБ приветства оправомощаването на ЕОЦКП да забранява временно или да ограничава маркетинга, разпространението или продажбата на определени финансови инструменти, или определен вид финансова дейност, или практика (51). В този смисъл, като се има предвид, че действията на ЕОЦКП могат да се отнасят също до заплаха за нормалното функциониране на финансовите пазари или стабилността на цялата, или част от финансовата система (52), ЕЦБ препоръчва осигуряването на подходяща координация с ЕССР по тези въпроси (53).

12.2.

Последователен регулаторен подход е необходим за разпространението до непрофесионални инвеститори на различни финансови продукти, които задоволяват подобни инвеститорски нужди и повдигат сравними предизвикателства за защита на инвеститорите (54). Предвид гореизложеното, ЕЦБ отбелязва, че предложената ДПФИ разширява изискванията, и по-специално, правилата за осъществяване на стопанска дейност и конфликт на интереси спрямо кредитни институции, които продават или консултират структурирани депозити. В това отношение ЕЦБ подчертава необходимостта от: i) изясняване на определението за „структурирани депозити“; ii) определяне на режима за защита на потребителите, приложим за финансовите продукти; и iii) осигуряване на съгласуван подход сред различните законодателни инициативи на Съюза, като прегледа на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозитите (55) и текущата работа по пакетите от инвестиционни продукти на дребно по тези въпроси. Нещо повече, за да се осигури последователен подход сред секторите на финансови услуги, ЕЦБ подчертава важността на разработването и прилагането, доколкото е възможно в тясно сътрудничество между ЕНО, на регулаторната и надзорната рамки, свързани със защита на инвеститорите, в областта например на практики за кръстосани продажби (56).

12.3.

ЕЦБ също приветства предложението на Комисията относно инвестиционните консултации. Докато това е стъпка в правилната посока, ЕЦБ окуражава Комисията да разгледа допълнителни мерки за засилване на защитата на непрофесионалните инвеститори, като повишаване на финансовата грамотност (57).

12.4.

Предложената ДПФИ (58) дава право на държавите-членки да приемат специфични критерии за оценка на опита и знанията на общини и местни публични органи, които искат да бъдат разглеждани като професионални клиенти. Този подход отчита, че способността на тези лица да оценяват последиците от финансовите ангажименти, се различава значително в цяла Европа. Публичните финанси в държавите-членки могат сериозно да бъдат засегнати от погрешни решения на публични субекти, с потенциално негативно влияние върху финансовата стабилност на европейско ниво. Нещо повече, може да бъде също подходящо да се поиска държавите-членки да установят критерии, изясняващи кои категории субекти биха могли да бъдат приети за разглеждане като професионални клиенти. ЕОЦКП би могло също да бъде поканена да предостави насоки в тази област.

13.1.

ЕЦБ широко подкрепя предложената хармонизирана рамка за услугите, предоставяни от предприятия от трети държави в рамките на Съюза, и позволяваща предприятия, които установяват клонове в държава-членка да предоставят услуги в други държави-членки, без да установяват допълнителни клонове. Хармонизиран режим за достъп за предприятия от трети държави ще намали фрагментацията, ще повиши равнопоставеността сред държавите-членки и ще повиши правната сигурност за всички пазарни участници, тъй като условията за пазарен достъп биха станали по-предсказуеми. ЕЦБ отбелязва, че осигуряването на еднакво ниво на защита на инвеститорите и еднакви регулаторни стандарти за дейността на предприятия от трети държави, в сравнение с предприятия от ЕС/ЕИП, е от ключово значение и е необходимо за избягване на всякакво изкривяване на пазара.

13.2.

Предлаганият диференциран подход разграничава между задължителното установяване на клон, ако инвестиционни услуги или дейности ще се предлагат на непрофесионални клиенти, и възможното предоставяне на такива услуги без установяването на клон, в други случаи. Това отразява необходимостта от повишаване на нивото на защита за непрофесионални клиенти, което е разгледано в предложената ДПФИ особено чрез: i) решение на Комисията относно равностойността на пруденциалната рамка на третата държава; ii) налагането на клона на някой от задълженията в ДПФИ; и iii) поставяне под надзора на компетентния орган в държавата-членка, където клонът е получил разрешение (59). ЕЦБ отбелязва обаче, че за да осигури, че непрофесионалните инвеститори биха ефективно получили същата степен на защита, споразуменията за сътрудничество с третата държава следва да осигурят, че изискването за достатъчен начален капитал би защитило инвеститорите ефективно, имайки предвид, че само предприятието от третата държава, а не клонът, е носителят на права и задължения и е в крайна сметка отговорен спрямо инвеститорите. Нещо повече, особено вредно може да бъде за инвеститорите, ако спорове трябва да бъдат уреждани в съответствие със закона на и под юрисдикцията на третата държава.

14.1.

Обхватът (60) на режима за пазарна злоупотреба е разширен с включването на нови пазари, особено нови места за търговия, като МСТ и ОСТ, и чрез обхващането на извънборсови финансови инструменти, включително деривати. Нещо повече, всяко поведение или сделки по отношение на финансов инструмент, попадащ в обхвата на предложения РПЗ са обхванати, дори ако такова поведение или сделка се осъществява извън регулиран пазар, МСТ или ОСТ. ЕЦБ подкрепя предложението на Комисията за разширяване на обхвата на рамката за пазарна злоупотреба, доколкото то би засилило ефективността на режима за пазарна злоупотреба чрез адаптирането й към финансова иновация и последните технологични развития.

14.2.

Забраните и изискванията в предложения РПЗ също ще се прилагат за действия, извършени извън Съюза (61), за да се възпрепятства заобикалянето чрез преместване на дейности извън Съюза. За ефективния контрол и санкционирането на такива действия, ЕЦБ счита за съществени споразуменията за сътрудничество с трети държави. В това отношение, ЕЦБ приветства, че предложеният РПЗ разглежда това и също предвижда ЕОЦКП да координира и улеснява този процес чрез образци (62). Предвид гореизложеното, ЕЦБ препоръчва разширяване на режима на изключване спрямо парични дейности и дейности по управление на публичен дълг в някои случаи също извън Съюза.

14.3.

ЕЦБ приветства, че предложеният РПЗ илюстрира специфични случаи на манипулиране на пазара (63), посочвайки нови търговски техники, като алгоритмична търговия, включително високочестотна търговия. Както е споменато по-горе, въпреки че практиките за алгоритмична търговия могат да имат законни цели, те могат също да представляват значителен риск, тъй като те могат да нарушат нормалното функциониране на пазара и да повишат колебанията, което не би обслужвало публичния интерес. ЕЦБ следователно приветства строгото наблюдение на такива търговски техники за защита на нормалното функциониране на пазара и обществения интерес.

14.4.

Предложеният РПЗ (64) неявно определя търгуване при приключване на пазара като манипулиране на пазара или опит за участие в манипулиране на пазара. Много пазари обаче, наблюдават по-високи търгувани обеми в края и началото на работния ден, когато се прави сетълмент на позиции, обработва се овърнайт информация или специфични новини могат да бъдат пуснати на пазара. В това отношение, ЕЦБ би препоръчала по-детайлен анализ или подобряване на определението за манипулиране на пазара.

16.1.

Предложеният РПЗ изисква емитент на финансови инструменти, при първа възможност, публично да разгласява вътрешна информация, която пряко засяга емитента (69). Същевременно, предложеният РПЗ поддържа разпоредбата на Директива 2003/6/ЕО, позволяваща на емитент да отложи публично оповестяване, когато: i) няма вероятност този пропуск да въведе обществеността в заблуждение; и ii) конфиденциалността на информацията може да бъде гарантирана. Когато възможността за отложено оповестяване е използвана, емитентът следва да информира компетентния орган незабавно след оповестяването, за да позволи ex post контрол на специфичните условия за отлагането (70). Нещо повече, предложеният РПЗ предвижда, като нов елемент от режима за оповестяване, че компетентен орган може ex ante да разреши отлагането на публичното оповестяване от емитента, когато: i) информацията е от системно значение; ii) в обществен интерес е да се отложи публикуването на информацията; и iii) може да се гарантира поверителността на информацията (71).

16.2.

Както е посочено в предишно становище (72), ЕЦБ подкрепя по-нататъшно засилване на правната рамка за отложено оповестяване по предложения РПЗ. Общият интерес от такова публично оповестяване може да е необходимо да бъде балансиран спрямо необходимостта за запазване на поверителността поне за определен период, било то в интерес на емитента или на обществеността. Отлагане на публично оповестяване може да настъпи в две ситуации: или i) в интерес и на отговорността на емитента (73); или ii) в обществен интерес и след разрешение от компетентния орган (74). ЕЦБ приветства изключението заради обществен интерес, което е съчетано с условието, че информацията следва да бъде от системно значение, позволявайки да се вземат предвид съображения за финансова стабилност, тъй като те могат да възникнат особено в случай на спешна помощ за осигуряване на ликвидност, получена от емитента.

16.3.

В случай на финансови институции, оценката дали информацията е от системно значение, и дали отлагане на оповестяване е в обществен интерес следва да бъде направена в тясно сътрудничество с националната централна банка и националния надзорен орган, и — ако е различен от централна банка или надзорник — с макропруденциалния орган. Подходящи и ефикасни процедури за осигуряване на навременно включване на тези органи следва да бъдат въведени на национално ниво, подкрепени от набор от принципи на ниво Съюз. Когато е оправдано от системно значение и обществен интерес, компетентният орган следва да бъде упълномощен да нарежда забавяне на публикацията. Особено информация за кредитиране от централна банка или други ликвидни улеснения, предоставени на определена кредитна институция, включително спешна помощ за осигуряване на ликвидност, може да е необходимо да бъде пазена поверителна, за да се допринесе за стабилността на финансовата система като цяло и за да се поддържа общественото доверие при криза (75).

17.1.

ЕЦБ приветства предложените в ДПЗ разпоредби за определяне на минимални правила за наказателни санкции за най-сериозните нарушения, свързани с пазарна злоупотреба. Тези правила са съществени за осигуряване на ефективността и успеха на законодателната рамка и следователно за ефективното прилагане на политиката на Съюза за борба с пазарната злоупотреба. Нещо повече, еднакви, силни и възпиращи санкционни режими срещу финансови престъпления и тяхното последователно и ефективно прилагане са съществени елементи от върховенството на закона, способстващ за гарантиране на финансова стабилност.

17.2.

ЕЦБ приветства, че предложената ДПЗ (76) разглежда отговорността на юридическите лица, тъй като такава отговорност на корпоративно ниво е способна да определи правилните стимули към по-строго вътрешно наблюдение и контрол, и така да насърчава доброто корпоративно управление и пазарна дисциплина. Успешното прилагане на тези разпоредби обаче и постигането на търсения резултат от политиката ще изисква внимателно обсъждане на националните правни особености, тъй като концепцията за наказателна отговорност на юридически лица не съществува във всички държави-членки.