30.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/16

(1)

С настоящото решение се приема повторно решението от 17 декември 2002 г. (2), с което Комисията санкционира за пръв път един картел в сектора на арматурната стомана в Италия на основание Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (наричан по-долу „Договорът за ЕОВС“). На 25 октомври 2007 г. Първоинстанционният съд отмени посоченото решение, постановявайки, че Договорът за ЕОВС не може да съставлява правно основание на решението, тъй като срокът на действие на договора вече е бил изтекъл (3) към момента на приемане на решението (4).

(2)

Макар че се отнася до същото нарушение, настоящото решение е на основание член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция от Договора за ЕС (членове 101 и 102 от ДФЕС) (5).

(3)

Адресати на решението са осем италиански предприятия, на които съответстват единадесет дружества: Alfa Acciai SpA, Feralpi Holding SpA, Ferriere Nord.pA, IRO Industrie Riunite Odolesi SpA, Leali SpA, Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA в ликвидация, Lucchini SpA, S.P. SpA в ликвидация, Riva Fire SpA, Valsabbia Investimenti SpA и Ferriera Valsabbia SpA Съглашението, в което са участвали, е продължило от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г.

(4)

На 26 март 2002 г. въз основа на информацията, събрана по време на проверките, извършени в предприятия — производители на арматурна стомана, и на отговорите на исканията за информация, които са им били изпратени съгласно член 47 от Договора за ЕОВС, Комисията започна процедура по прилагане на член 65 от Договора за ЕОВС и прие изложение на възраженията по смисъла на член 36 от Договора за ЕОВС, адресирано до предприятията — адресати на решението.

(5)

В хода на производството Ferriere Nord SpA и Leali SpA установиха контакт с Комисията в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер в случай на съглашения между предприятия от 18 юли 1996 г. (6) (наричано по-долу „Известие относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер“).

(6)

Адресатите на изложението на възраженията представиха съответните си писмени становища и — с изключение на предприятието Lucchini SpA — поискаха да ги изложат устно пред служителя по изслушването по време на изслушването, проведено на 13 юни 2002 г.

(7)

На 13 август 2002 г. Комисията изпрати на същите адресати допълнително изложение на възраженията, в което обяснява своята позиция относно продължаването на производството след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС. На 30 септември 2002 г. служителят по изслушването проведе второ изслушване в присъствието на представители на държавите-членки.

(8)

Процедурата приключи с приемане на решението от 17 декември 2002 г., отменено впоследствие от Първоинстанционния съд на 25 октомври 2007 г. вследствие на жалбите, подадени от осем от деветте предприятия адресати. Решението обаче е влезе в сила по отношение на федерацията на предприятията Federacciai (Федерация на италианските стоманодобивни предприятия), която не го обжалва.

(9)

Единственото основание за отмяната на решението от 17 декември 2002 г. е неправилно посоченото правно основание (член 65, параграфи 4 и 5 от Договора за ЕОВС, чийто срок на действие е бил изтекъл към момента на приемане на решението). Поради това отмяната на решението не засяга действителността на административната процедура, предхождаща приемането на решението. С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията информира заинтересованите страни за намерението си да приеме повторно отмененото решение, като преди това коригира правното основание. Всички заинтересовани страни представиха становище по въпроса.

(10)

На 18 септември 2009 г. Консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение излезе с положително становище относно проекта на решение. Комисията прие настоящото решение на 30 септември 2009 г. (изменена впоследствие на 8 декември 2009 г. по отношение на някои номера в осем бележки под линия и едно приложение, което не беше приложено към първото решение).

(11)

Адресатите са участвали в едно и също съставно и продължавано нарушение на член 65, параграф 1 от Договора за ЕОВС, чиято цел или последица е било фиксирането на цени, вследствие на което е било уговорено и ограничението или контрола върху производството или продажбите на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали.

(12)

По-специално, федерацията на предприятията Federacciai и другите сътрудничещи си с нея предприятия са решили и извършвали поне от края на 1989 г. единно фиксиране на допълнителните цени според диаметъра (т.нар. „extra di dimensione“) на арматурната стомана в Италия. От април 1992 г. с подкрепата на Federacciai решенията и поведението на предприятията са обхванали и фиксирането на основната цена на арматурната стомана в Италия. От същата дата до края на септември 1995 г. съглашението е обхванало и фиксирането на методите за плащане.

(13)

Поне от края на 1994 г. Federacciai е структурирала по по-систематичен начин организационната си дейност както по отношение на цените, така и по отношение на произведените и продадените количества арматурна стомана.

(14)

От 1995 г. участниците в съглашението са започнали да съгласуват намаляването и контролирането на производството и продажбите с цел да се намалят количествата арматурна стомана на пазара. Някои от предприятията производители са приложили на практика по-прецизна и по-структурирана система за взаимен многостранен контрол на количествата, произведени и продадени от всяко отделно предприятие.

(15)

Комисията не разполага с достатъчно информация, за да докаже наличието на нарушение на правилата на конкуренцията в периода след 4 юли 2000 г. Следва да се посочи, че не е задължително всички предприятия да са участвали във всяко едно от описаните по-горе действия и че някои от тях са участвали за по-кратки периоди от време.

(16)

Адресатът Alfa Acciai SpA е предприятие, което може да бъде привлечено под отговорност не само за поведението на Alfa Acciai SpA, но и за това на Acciaieria Megara SpA (от 1996 г.), Alfa Acciai S.r.L. (преди 1996 г.) и на Acciaierie di Sicilia SpA. Дружеството Alfa Acciai SpA е участвало в съглашението от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г. От 13 юни 1995 г. до 12 февруари 1996 г. дружеството Alfa не е участвало в съглашението за ограничаване или контрол на производството или продажбите.

(17)

Адресатът Feralpi Holding SpA е законният правоприемник на дружеството Feralpi Siderurgica SpA, до което беше адресирано отмененото решение от 2002 г. и което е можело да бъде привлечено под отговорност, освен за поведението на самото дружество Feralpi Siderurgica SpA и за поведението на Feralpi Siderurgica S.r.L., и на предишното дружество Feralpi Siderurgica SpA Участието в съглашението е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.

(18)

Адресатите Leali SpA и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA в ликвидация представляват предприятие, което може да бъде привлечено под отговорност както за поведението на Leali SpA и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA в ликвидация, така и за поведението на дружеството Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA (до ноември 1998 г.), на което посочените по-горе дружества са правоприемници. След посочената дата само дружеството Leali SpA е отговорно за спорното поведение. Участието в съглашението е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.

(19)

Адресатите Lucchini SpA и S.P. SpA в ликвидация представляват предприятие, което може да бъде привлечено под отговорност за поведението както на Lucchini SpA и Siderpotenza SpA (понастоящем „S.P. SpA in liquidazione“), така и на съвместното дружество Siderpotenza SpA (до 1991 г.) и на Lucchini Siderurgica SpA (до края на 1997 г.). Участието в съглашението е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. От 9 юни 1998 г. до 30 ноември 1998 г. предприятието е прекъснало участието си в частта от съглашението, свързана с ограничаването или контрола на производството или продажбите.

(20)

Адресатът Riva Fire SpA е дружество — законен правоприемник на дружеството Riva SpA, което беше адресат на отмененото решение от 2002 г., доколкото дружеството може да бъде привлечено под отговорност както за поведението на Riva SpA, така и за това на дружествата Fire Finanziaria SpA, Riva Prodotti Siderurgici SpA, Acciaierie e Ferriere di Galtarossa SpA и Acciaierie del Tanaro SpA Участието в съглашението е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. От 1 май 1998 г. до 30 ноември 1998 г. предприятието е прекъснало участието си в частта от съглашението, свързана с ограничаването или контрола на производството или продажбите.

(21)

Адресатите Valsabbia Investimenti SpA и Ferriera Valsabbia SpA са предприятие, което може да бъде привлечено под отговорност както за поведението на Valsabbia Investimenti SpA и Ferriera Valsabbia SpA, така и за това на предишното дружество Ferriera Valsabbia SpA (до 2000 г.) и на предшестващото го дружество Ferriera Valsabbia SpA (до 1990 г.). Предприятието е участвало в съглашението от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.

(22)

И накрая, адресатите Ferriere Nord SpA, IRO Industrie Riunite Odolesi SpA са същите предприятия и същите юридически лица, с едно и също търговско наименование, започнали практиките, които съгласно настоящото решение съставляват нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията и срещу което Комисията възразява. Дружеството Ferriere Nord SpA е участвало в съглашението от 1 април 1993 г. до 4 юли 2000 г. От 13 юни 1995 г. до 27 септември 1998 г. дружеството Ferriere Nord не е участвало в частта от съглашението, свързана с ограничаването или контрола на производството или продажбите. Дружеството IRO Industrie Riunite Odolesi SpA е участвало в съглашението от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.

(23)

Размерът на глобите е определен въз основа на насоките за изчисляване на глобите от 1998 г. Тъй като става въпрос за повторно приемане на решението, размерът на наложените глоби — с едно малко изключение — е практически еднакъв с този на глобите, наложени с отмененото решение от 2002 г., доколкото става въпрос за едно и също нарушение.

(24)

Нарушението представлява едно и също съставно и продължавано съглашение, имащо за цел фиксирането на цените, вследствие на което е било уговорено и ограничението или контрола върху производството или продажбите на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали. Това поведение по същество съставлява много тежко нарушение на член 65, параграф 1 от Договора за ЕОВС. Картелът е обхващал цялата територия на Италианската република. Поради това Комисията счита, че адресатите са извършили много тежко нарушение. Ограничаването на последиците от съглашението само до италианския пазар не позволява да се промени квалификацията на нарушението от много тежко на тежко, тъй като се отчита и значението на италианското производство.

(25)

Въпреки това, независимо от много тежкия характер на нарушението, при определянето на размера на глобата Комисията отчете специфичните характеристики на случая, свързан с национален пазар, който при осъществяването на фактите е бил регулиран от особените разпоредби от Договора за ЕОВС и в рамките на който през първия период на нарушението предприятията адресати са представлявали ограничена част от въпросния пазар.

(26)

В категорията на много тежките нарушения скалата на приложимите глоби позволява разграничителното третиране на предприятията, така че да се отчете действителният икономически капацитет на нарушителите да нарушат в значителна степен конкуренцията и да се определи такава глоба, с която да се гарантира достатъчен възпиращ ефект.

(27)

Както вече беше посочено в отмененото решение от 2002 г., Комисията смята, че пазарните дялове, постигнати от адресатите на настоящото решение през цялата последна година на нарушението (1999 г.), не са представителни за тяхното действително присъствие на съответния пазар през референтния период. В действителност между 1990 г. и 1999 г. посочените пазарни дялове са се утроили. Поради това въз основа на средните пазарни дялове за периода 1990—1999 г. се разграничават три групи предприятия в низходящ ред според присъствието им на пазара.

(28)

По отношение на дружествата Riva и Lucchini/Siderpotenza е необходимо да се увеличи основният размер на глобата, изчислен спрямо относителната значимост на съответния пазар, за да се отчетат общите размери и ресурси на посочените дружества. На практика оборотът от продукти от обхвата на ЕОВС на тези предприятия е много по-голям от този на другите предприятия — участници в настоящото производство. Трябва също така да се припомни, че, както е видно от материалите по делото, в много случаи управителите на тези предприятия са участвали пряко в оспорваните нарушения. Поради това, за да се постигне достатъчен възпиращ ефект, е необходимо да се увеличи основният размер на глобата по отношение на тези две предприятия. В отмененото решение Комисията беше увеличила основния размер на глобата с 225 % по отношение на предприятието Lucchini/Siderpotenza (с оглед на обстоятелството, че неговият оборот от продукти от обхвата на ЕОВС е около три пъти по-висок от този на най-голямото от другите предприятия) и с 375 % по отношение на предприятието Riva, чийто общ оборот от продукти ЕОВС е близо три пъти по-голям от този на предприятието Lucchini/Siderpotenza. Мултипликационният коефициент за предприятието Lucchini/Siderpotenza е намален на 200 % в настоящото решение, тъй като отношението между оборота на предприятието Lucchini/Siderpotenza и този на най-голямото от другите предприятия се е променило през 2008 г. (преминавайки от отношение 1:3 през 2001 г. към отношение почти 1:2 през 2008 г.). При преразглеждането на размера на мултипликационните коефициенти Комисията взе също така предвид отчетената инфлация и увеличението на оборота на предприятията.

(29)

Нарушението е продължило повече от десет години и шест месеца за всички предприятия, с изключение на предприятието Ferriere Nord SpA, за което продължителността на нарушението се равнява на повече от седем години. Поради това основният размер на глобата се увеличава със 105 % за всички предприятия, с изключение на предприятието Ferriere Nord SpA, за което той се увеличава със 70 %.

(30)

В настоящото дело Комисията установи само едно утежняващо обстоятелство, а именно повторността в поведението на предприятието Ferriere Nord SpA, което вече е било адресат на Решение на Комисията от 2 август 1989 г. на основание своето участие в съглашение за фиксиране на цени и за ограничаване на продажбите в сектора на електрозаварените мрежи (7).

(31)

Поради това Комисията счита за необходимо увеличаването с 50 % на основния размер на глобата по отношение на предприятието Ferriere Nord SpA

(32)

Комисията не установи нито едно смекчаващо вината обстоятелство.

(33)

Комисията признава обстоятелството, че предприятието Ferriere Nord е предоставило полезни указания, който са ѝ позволили да вникне по-добре във функционирането на съглашението. Комисията счита, че това удовлетворява изискванията на буква Г, първа алинея от известието, в която се посочва, че е възможно размерът на глобата да бъде намален, когато преди изпращането на изложението на възраженията дадено предприятие предостави на Комисията информация, документи или други доказателства, които спомагат да се установи наличието на нарушение. Поради това Комисията счита, че е обосновано размерът на глобата за предприятието Ferriere Nord SpA да бъде намален с 20 %.

(34)

Сътрудничеството, предложено от предприятието Leali SpA, обаче не удовлетворява изискванията по буква Г от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.