ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1. Основания и цели на предложението

На 15 февруари 2007 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 168/2007 („Регламента“)[1] за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права („Агенцията“). Агенцията започна работа на 1 март 2007 г.

Целта на Агенцията е да предоставя на съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза и на неговите държави-членки, когато те прилагат правото на Съюза, своята помощ и опит, свързани с основните права, за да ги подкрепи при вземането на мерки или при определянето на насоки за действие в рамките на съответните области от тяхната компетентност с цел пълното зачитане на основните права. Задачите, с които е натоварена Агенцията, се отнасят до събирането и анализа на информация и данни, до предоставянето на експертно мнение чрез доклади и становища, както и до сътрудничество с гражданското общество и повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с основните права. Агенцията няма право да разглежда законосъобразността на актовете на Съюза, нито дали държавите-членки са изпълнили задълженията си съгласно законодателството на Съюза.

Съгласно член 5 от Регламента тематичните области на дейност на Агенцията се определят в многогодишна рамка, която обхваща период от пет години. Агенцията изпълнява посочените по-горе задачи в тези тематични области. Многогодишната рамка не е работна програма. Работните програми на Агенцията се приемат всяка година от управителния ѝ съвет в тематичните области, определени в многогодишната рамка. По искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията по член 4, параграф 1, букви в) и г) от Регламента Агенцията изпълнява задачи извън тези тематични области, ако нейните финансови и човешки ресурси позволяват това.

Целта на това предложение е създаването на многогодишната рамка на Агенцията за периода 2013—2017 г. съгласно изискването на член 5 от Регламента. Срокът на сегашната многогодишна рамка (2007—2012 г.) изтича в края на 2012 г.

1.2. Многогодишна рамка за 2007—2012 г.

На 28 февруари 2008 г. Съветът прие Решение 2008/203/ЕО за изпълнение на Регламент (ЕО) № 168/2007 по отношение на приемането на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2007—2012 г.[2] В член 2 от това решение се определят следните тематични области:

а)      расизъм, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост;дискриминация, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация и насочена срещу лица, принадлежащи към малцинства, както и всяка комбинация на тези основания (множествена дискриминация);

б)      обезщетение на жертви;

в)      права на детето, включително закрила на децата;

г)       убежище, имиграция и интеграция на мигрантите;

д)      визи и граничен контрол;

е)      участие на гражданите на Съюза в демократичното му функциониране;

ж)    информационно общество, и по-специално зачитане на личния живот и защита на личните данни;

з)       достъп до ефикасно и независимо правосъдие.

1.3. Елементи на многогодишната рамка

Многогодишната рамка трябва да съдържа тематичните области на дейност на Агенцията и да бъде основана на редица елементи, посочени в член 5, параграф 2 от Регламента, и на приложното поле на дейност на Агенцията съгласно член 3. Тези елементи са следните:

i) Агенцията трябва да изпълнява задачите си в рамките на компетенциите на Съюза, както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз[3];

ii) Многогодишната рамка обхваща период от пет години[4];

iii) Многогодишната рамка трябва да отговаря на приоритетите на Съюза, като надлежно взема предвид насоките на резолюциите на Европейския парламент и на заключенията на Съвета в областта на основните права[5] (вж. раздел 1.4 по-долу);

iv) Многогодишната рамка трябва надлежно да се съобразява с финансовите и човешките ресурси на Агенцията[6]. В тази връзка следва да се отбележи, че финансовите ресурси на Агенцията за 2013 г. бяха фиксирани от финансовата рамка, приложена към Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление от 17 май 2006 г.[7] и представена в Документ V „Финансово планиране за 2008—2013 г.“ от Декларацията за разчетите на Комисията за 2008 г.[8] За периода 2014—2017 г. финансовите ресурси ще бъдат фиксирани съгласно Многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.;

v) Многогодишната рамка трябва да включва разпоредби с оглед осигуряването на взаимно допълване с правомощията на другите органи, служби и агенции на Съюза, както и с тези на Съвета на Европа и на другите международни организации, действащи в областта на основните права[9]. Най-важните агенции и органи на Съюза във връзка с това предложение са Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)[10], Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX)[11], Европейската мрежа за миграцията[12], Европейският институт за равенство между половете (EIGE)[13], Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД)[14], Звеното на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст)[15], Европейската полицейска служба (Европол)[16], Европейският полицейски колеж (CEPOL)[17], Агенцията за оперативното управление на широкощамабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (Агенция за информационните технологии)[18] и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND)[19].

vi) Многогодишната рамка трябва да включва в тематичните области борбата срещу расизма и ксенофобията и свързани с тях прояви на нетърпимост[20].

1.4. Европейският парламент и Съветът

Съгласно член 5, параграф 2, буква в) многогодишната рамка трябва да отговаря на приоритетите на Съюза, като надлежно взема предвид насоките на резолюциите на Европейския парламент и на заключенията на Съвета в областта на основните права. В резолюциите на Европейския парламент през последните години бяха повдигнати следните въпроси, свързани с основните права[21]:

– защита на личните данни и неприкосновеност на личния живот;

– права на детето; всички форми на насилие срещу деца, по-специално сексуална експлоатация на деца и детска порнография; деца на мигранти, на лица, търсещи убежище, и на бежанци; непридружени непълнолетни лица; бедност сред децата и детски труд; правосъдие за младите хора; помощ за деца; участие на деца;

– гражданско и наказателно правосъдие; права на лицата в наказателните производства;

– защита на жертвите;

– права и свободно движение на гражданите;

– изключване и стигматизация на ромите;

– расизъм и ксенофобия;

– изготвяне на профили, включително въз основа на етническа и расова принадлежност, в рамките на борбата с тероризма, правоприлагането, имиграцията, митниците и граничния контрол;

– недискриминация и равенство;

– защита на националните малцинства, права на малцинствата;

– равенство между половете, права на жените, насилие срещу жените; обрязване на женските външни полови органи;

– хомофобия и дискриминация, основана на сексуална ориентация;

– въпроси, свързани с уврежданията, и дискриминация, основана на увреждания;

– дискриминация, основана на възраст;

– свобода на словото; свобода на пресата и медиен плурализъм;

– свобода на вероизповедание и дискриминация, основана на религия или убеждения;

– сигурност и основни свободи в интернет;

– права на интелектуална собственост;

– убежище и обща европейска система за убежище;

– имиграция и граничен контрол;

– интеграция на мигрантите;

– социални права;

– бедност и социално изключване;

– право на здравеопазване;

– права на потребителите;

– трафик на хора;

– борба с тероризма;

– зачитане на културното, религиозното и езиковото многообразие;

– памет за престъпленията, извършени от тоталитарните режими.

В заключенията на Европейския съвет през последните години бяха повдигнати следните въпроси, свързани с основните права[22]:

– защита на личните данни и неприкосновеност на личния живот;

– европейско пространство на правосъдие;

– права на детето;

– равенство между половете;

– европейска политика в областта на миграцията, включително Европейски пакт за имиграцията и убежището, обща европейска система за убежище, въпроси, свързани с визите, и граничен контрол;

– трафик на хора;

– социални права;

– стратегия за вътрешна сигурност;

– права на интелектуална собственост.

2. Консултации

При подготвянето на предложението Комисията се консултира с управителния съвет на Агенцията за основните права и получи предварителна информация на 8 юни 2011 г. Управителният съвет се консултира с Платформата на Агенцията за основните права (мрежа за сътрудничество с гражданското общество) и предостави информация на 18 октомври 2011 г. Комисията взе предвид коментарите, направени по време на консултацията, в настоящото предложение.

Управителният съвет определи следните тематични области:

а) ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие;

б) жертви на престъпление;

в) съдебно сътрудничество;

г) полицейско сътрудничество;

д) имиграция и интеграция на мигрантите, граничен контрол и визи; убежище;

е) расизъм, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетърпимост;

ж) интеграция на ромите;

з) дискриминация, както е определена в член 21 от Хартата на основните права;

и) участие в независимата мрежа на ЕС съгласно член 33, параграф 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

й) права на детето;

к) информация, неприкосновеност на личния живот и лични данни;

л) социални права.

3. Правни елементи на предложението 3.1. Съдържание на предложеното действие

Освен изискваните съгласно Регламента елементи (вж. раздел 1.3 по-горе) при подготвянето на това предложение Комисията взе предвид следните съображения:

i) влизането в сила на Договора от Лисабон и отражението му върху дейностите на Агенцията. С Договора от Лисабон се изменя Договорът за създаване на Европейската общност, като на Съюза (това понятие заменя думите „Общност“ и „Европейска общност“) се възлагат правомощия във връзка с пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Това произтича по-специално от член 1, параграф 3 от ДЕС, който гласи, че „Съюзът заменя Европейската общност и е неин правоприемник“. Въпросите, които по-рано бяха обхванати от дял VI от Договора за ЕС (предишния „трети стълб“), сега са обхванати от глава 4 („Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“) и глава 5 („Полицейско сътрудничество“) на дял V („Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“) от ДФЕС;

ii) необходимостта да гарантира, че работата на Агенцията ще продължи да бъде съсредоточена върху основни области, като се вземат предвид нейните ограничени финансови и човешки ресурси;

iii) необходимостта да се осигури приемственост в работата на Агенцията, особено като се има предвид колко важно е тя да предоставя обективни, надеждни и съпоставими данни през годините.

Предвид посоченото по-горе Комисията предлага следните тематични области да бъдат включени в многогодишната рамка на Агенцията за 2013—2017 г.:

а)      достъп до правосъдие;жертви на престъпления;

б)      информационно общество, и по-специално зачитане на личния живот и защита на личните данни;

в)      интеграция на ромите;

г)       полицейско сътрудничество, като се отчита специфичният характер на тази област;

г)       съдебно сътрудничество, като се отчита специфичният характер на това сътрудничество, когато е свързано с наказателноправни въпроси;

д)      права на детето;

е)      дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

ж)     имиграция и интеграция на мигрантите; граничен контрол и визи; убежище;

з)       расизъм, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетърпимост.

3.2. Правно основание

Правното основание на многогодишната рамка за 2007—2012 г. е член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета за създаване на Агенцията. Това правно основание обаче вече не може да бъде използвано, тъй като представлява правно основание от вторичното право по смисъла на решението на Съда по дело C-133/06[23].

По тази причина правното основание на настоящото предложение следва да бъде разпоредба от Договора. При липсата на друга (по-конкретна) разпоредба правното основание следва да бъде това на Регламента за Агенцията, който беше приет въз основа на член 308 от предишния Договор за Европейската общност. След влизането в сила на Договора от Лисабон този член бе изменен и понастоящем е член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4. Отражение върху бюджета

Предложението няма пряко отражение върху бюджета на ЕС. Агенцията ще разработва проекти в предложените области, за които бюджетният орган вече е заделил необходимите ресурси.

5. Подробно описание на предложението

Тематичните области на дейност на Агенцията (член 2) ѝ позволяват да разглежда всички свързани с основните права проблеми, които попадат в приложното поле на правото на ЕС и могат да възникнат в дадена тематична област.

– Достъп до правосъдие: Стокхолмската програма подчерта нуждата от по-добър достъп до правосъдие в ЕС. Тази област би могла да обхваща въпроси като ефективната съдебна защита, включително достъпа до ефикасно и независимо правосъдие, и гарантирането на справедлив процес. Агенцията публикува доклади в тази област („Достъп до правосъдие в Европа: преглед на предизвикателствата и възможностите“, „Проучване относно малцинствата и дискриминацията в ЕС“) и е необходимо да продължи да събира данни по различни въпроси, свързани с достъпа до правосъдие, включително договорно право и права на потребителите.

– Жертви на престъпления: В докладите си „Достъпът до правосъдие в Европа: преглед на предизвикателствата и възможностите“ и „Проучване относно малцинствата и дискриминацията в ЕС“ Агенцията косвено засяга темата за жертвите. С оглед на нарастващия брой инициативи на ЕС относно правата на жертвите работата на Агенцията за основните права следва да се отнася inter alia и до въпроси като защита на жертвите, услуги за подкрепа на жертвите, правен статут, осведоменост за правата, уязвими жертви и обезщетение за нанесени вреди.

– Информационно общество, и по-специално зачитане на личния живот и защита на личните данни: По тази тематична област Агенцията може да събира данни, по-специално във връзка с отражението на онлайн средата върху основни права като защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Европейският парламент наблегна на важността на тези въпроси. Агенцията за основните права предприе известни действия в тази област (доклад „Защитата на личните данни в Европейския съюз: ролята на националните органи за защита на данните) и се очаква да натрупа опит в нея. Дейностите на Агенцията по събирането на данни в тази сфера биха могли да допринесат за безпроблемното прилагане на реформираната правна рамка на ЕС за защита на данните.

– Интеграция на ромите: Интеграцията на ромите е недвусмислен приоритет за ЕС. В съобщението на Комисията „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ беше поискано Агенцията, като работи заедно с други компетентни органи, например EUROFOUND, да събира данни за положението на ромите във всички 27 държави-членки по отношение на достъпа до заетост, образование, здравеопазване и жилище, както и да работи с държавите-членки с оглед на разработването на методи за мониторинг, чрез които може да се направи съпоставителен анализ на положението на ромите в цяла Европа[24]. Данни ще се събират и в рамките на конкретни научни изследвания, финансирани по Програмата за социално-икономически и хуманитарни науки на Седмата рамкова програма. През последните години Агенцията натрупа опит в събирането на данни по въпроси, свързани с ромите, както се вижда от докладите ѝ „Жилищни условия на ромите и пътуващите общности в Европейския съюз“, „Положението на гражданите на ЕС от ромски произход, живеещи в други държави-членки“ и „Изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в ЕС“.

– Полицейско сътрудничество, като се отчита специфичният характер на тази област: Вследствие на премахването на т.нар. „стълбове“ с влизането в сила на Договора от Лисабон полицейското сътрудничество следва да бъде включено в тематичните области на Агенцията, което ще ѝ даде възможност да събира данни при положение че тези данни попадат в обхвата на правомощията на ЕС и без да се засяга текущата работа по подобряване на статистическата информация за престъпността. Агенцията за основни права ще използва данни, които вече са налични или които държавите-членки предоставят, за да няма припокриване с работата на правоприлагащите служби.

– Съдебно сътрудничество, като се отчита специфичният характер на това сътрудничество, когато е свързано с наказателноправни въпроси: Тази област обхваща съдебното сътрудничество по граждански, търговски и наказателноправни въпроси. Премахването на т.нар. „стълбове“ обяснява добавянето на тази област към тематичните области на Агенцията. Агенцията за основни права би могла да събира данни по въпроси, свързани inter alia с борбата с организираната престъпност, тероризма и трафика на хора.

– Права на детето: Насърчаването и закрилата на правата на детето е една от целите на ЕС, която бе доразвита от Договора от Лисабон. Във връзка с тази тематична област Агенцията би могла да допринесе за изпълнението на „Програмата на ЕС за правата на детето“, като събира данни по теми като правосъдието, съобразено с интересите на детето, и децата в уязвимо положение и като приложи на практика разработените от нея показатели относно правата на детето[25]. Борбата с бедността сред децата е основен приоритет за ЕС и извършваните от Агенцията за основни права изследвания в тази област ще допринесат за изпълнението на бъдещата Препоръка на Комисията относно бедността сред децата. Агенцията за основни права публикува доклади относно децата („Трафикът на деца в ЕС: предизвикателства, перспективи и добри практики“, „Отделени от семействата си деца, търсещи убежище, в държавите-членки“) и осъществява образователни проекти като програмата S-Cool, наръчника за преподаватели „Пътуване в миналото — образование за бъдещето“ и проучването „Ролята на историческите обекти и музеи в образованието за Холокоста и за правата на човека в ЕС“. Работата на Агенцията за основни права в тази тематична област може да бъде свързана също така с образователната политика, политиката на социално приобщаване, политиката за младежта и други политики на ЕС.

– Дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация: Очаква се Агенцията да продължи да събира данни относно дискриминацията. Обхванатите основания за дискриминация са изброените в член 21 от Хартата на основните права на ЕС без основанието „пол“, тъй като понастоящем Европейският институт за равенство между половете работи пълноценно и отговаря за събирането на данни относно равенството между половете и дискриминацията на сексуална основа. Това не бива да пречи на Агенцията за основни права да засяга въпроси, свързани с пола, когато се занимава с „множествена дискриминация“, или да включва тази перспектива в докладите си, като работи в тясно сътрудничество с Института. Тази тематична област следва да даде възможност да бъдат обхванати теми като „множествената дискриминация“ и дискриминацията на работното място, както и аспекти, свързани с намаляването на бедността и социалното приобщаване. През последните години Агенцията за основни права публикува редица важни доклади във връзка с тази тематична област, сред които „Хомофобия, трансфобия и дискриминация въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност“, „Зачитане и защита на лицата, принадлежащи към малцинства“, „Мигранти, малцинства и трудова заетост — Изключване и дискриминация в 27-те държави-членки на ЕС“, „Изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в ЕС“, „Правна закрила за лицата с психични проблеми съгласно законодателството за недискриминация“, „Наръчник относно европейското законодателство за недискриминация“, „Влияние на Директивата за равенство между расите — Вижданията на профсъюзите и работодателите в ЕС“, „Дискриминация, социална маргинализация и насилие сред младежите от мюсюлмански и немюсюлмански произход“ и „Расизъм, етническа дискриминация и изключване на мигрантите и малцинствата в сферата на спорта: ситуацията в ЕС“.

– Имиграция и интеграция на мигрантите; граничен контрол и визи; убежище: Третирането по границите, условията в центровете за задържане на законно и незаконно влизащи имигранти и някои аспекти, свързани с жертвите на трафика на хора, будят особено безпокойство от гледна точка на основните права. Интеграцията на мигрантите е тематична област, която е тясно свързана с имиграцията и в която се отделя специално внимание на основните права. Аспектите, свързани с намаляването на бедността и социалното приобщаване, не бива да бъдат пренебрегвани. В повечето законодателни инструменти в областта на граничния контрол и визите съществуват конкретни клаузи относно зачитането на основните права и свободи. Работата във връзка с практиката на етническо профилиране може да бъде включена в тази тематична област. Убежището е област, която е обхваната в голяма част от законодателството на ЕС и в която основните права са основен елемент. Агенцията следва да продължи да събира данни по тази тема, работейки в тясно сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. През последните години тя публикува редица доклади по тези въпроси („Мигрантите с неуредено положение: достъп до здравеопазване в 10 държави-членки на ЕС“, „Мигранти, малцинства и трудова заетост — Изключване и дискриминация в 27-те държави-членки на ЕС“, Мигрантите с неуредено положение, наети на работа в частни домакинства: предизвикателства в сферата на основните права за ЕС и неговите държави-членки“, „Перспективата на търсещите убежище лица: достъпът до ефективни средства за защита и задължението за уведомяване на кандидатите“, „Задържане на гражданите на трети държави при процедури за връщане“, „Отделени от семействата си деца, търсещи убежище, в държавите-членки на ЕС“, „Овладяване на спешни ситуации, свързани с основните права: положение на лицата, които преминават гръцката сухоземна граница по незаконен начин“) и проведе посветени на основните права обучения за гранични служители в сътрудничество с FRONTEX. Агенцията следва да продължи сътрудничеството си с FRONTEX. Очаква се Агенцията за основните права да продължи да събира данни по въпросите, попадащи в тази тематична област.

– Расизъм, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетърпимост: тази тематична област е предвидена в самия Регламент. Агенцията за основните права има значителен опит в събирането на данни във връзка с тази тематична област, както се вижда от докладите ѝ „Антисемитизмът: кратък преглед“, „Наръчник за разбиране и предотвратяване на етническото профилиране“, „Дискриминация, социална маргинализация и насилие сред младежите от мюсюлмански и немюсюлмански произход“ и „Расизъм, етническа дискриминация и изключване на мигрантите и малцинствата в сферата на спорта: ситуацията в ЕС“. През този период следва да се обърне специално внимание на етническото профилиране, расистките и ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза и на анализирането на тенденциите в обществото, водещи до тези феномени, с оглед на предотвратяването им.

2011/0431 (APP)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2013— 2017 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 352 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия[26],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент[27],

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)       Предвид целите, за които е създадена Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „Агенцията“) и за да може тя да изпълнява своите задачи правилно, конкретните тематични области на нейната дейност следва да се определят в многогодишна рамка, която да обхваща период от пет години, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права[28].

(2)       Съветът прие първата многогодишна рамка с Решение 2008/203/EО от 28 февруари 2008 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 168/2007 по отношение на приемането на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2007—2012 г.

(3)       Многогодишната рамка следва да се изпълнява единствено при спазване на приложното поле на законодателството на Съюза.

(4)       Многогодишната рамка следва да отговаря на приоритетите на Съюза, като надлежно взема предвид насоките на резолюциите на Европейския парламент и на заключенията на Съвета в областта на основните права.

(5)       Многогодишната рамка следва да се съобразява с финансовите и човешките ресурси на Агенцията.

(6)       Многогодишната рамка следва да включва разпоредби с оглед осигуряването на взаимно допълване с правомощията на другите органи, служби и агенции на Съюза, както и с тези на Съвета на Европа и на другите международни организации, действащи в областта на основните права. Най-важните агенции и органи на Съюза във връзка с тази многогодишна рамка са Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010[29], Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004[30], Европейската мрежа за миграцията, създадена с Решение 2008/381 на Съвета[31], Европейският институт за равенство между половете (EIGE), създаден с Регламент (ЕО) № 1922/2006[32], Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД), създаден с Регламент (ЕО) № 45/2001[33], Звеното на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст), създадено с Решение 2002/187/ПВР на Съвета[34], Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР на Съвета[35], Европейският полицейски колеж (CEPOL), създаден с Решение 2005/681/ПВР на Съвета[36], Агенцията за оперативното управление на широкощамабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (Агенция за информационните технологии), създадена с Регламент (ЕС) № 1077/2011[37] и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND), създадена с Регламент (ЕИО) № 1365/75[38].

(7)       Многогодишната рамка следва да включва в тематичните области на дейност на Агенцията борбата с расизма, ксенофобията и свързаните с тях прояви на нетърпимост.

(8)       Предвид значението на борбата с бедността и социалното изключване за ЕС, който я причисли към една от петте цели на стратегията за растеж „Европа 2020“, при събирането и разпространението на данни в тематичните области, определени с настоящото Решение, Агенцията следва да обръща внимание на икономическите и социалните предпоставки, които дават възможност на хората пълноценно да се възползват от основните си права.

(9)       При подготвянето на предложението Комисията се консултира с управителния съвет на Агенцията за основните права и получи писмени становища на 18 октомври 2011 г.

(10)     По искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията Агенцията може да изпълнява задачи извън тематичните области, определени в многогодишната рамка, в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 168/2007, ако нейните финансови и човешки ресурси позволяват това,

РЕШИ:

Член 1 Многогодишна рамка

1.         С настоящото се създава многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „Агенцията“) за периода 2013—2017 г.

2.         В съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 168/2007 Агенцията изпълнява задачите, определени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 168/2007, в посочените в член 2 от настоящото решение тематични области.

Член 2 Тематични области

Тематичните области са следните:

а)           достъп до правосъдие;

б)           жертви на престъпления;

в)           информационно общество, и по-специално зачитане на личния живот и защита на личните данни;

г)            интеграция на ромите;

д)           полицейско сътрудничество, като се отчита специфичният характер на тази област;

е)           съдебно сътрудничество, като се отчита специфичният характер на това сътрудничество, когато е свързано с наказателноправни въпроси;

ж)          права на детето;

з)            дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

и)           имиграция и интеграция на мигрантите; визи и граничен контрол; убежище;

й)           расизъм, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост.

Член 3 Взаимно допълване и сътрудничество с други органи

1.         Агенцията осъществява подходящо сътрудничество и съгласуване със съответните органи, служби и агенции на Съюза, държавите-членки, международните организации и гражданското общество съгласно разпоредбите на членове 7, 8 и 10 от Регламент (ЕО) № 168/2007 за изпълнението на настоящата многогодишна рамка.

2.         Агенцията се занимава с въпроси, отнасящи се до дискриминация, основана на пола, само като част от и до степента, до която това е свързано с работата ѝ по общите въпроси на дискриминацията, така както са описани в член 2, буква з), като се взема предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE)[39] отговаря за събирането на данни относно равенството между половете и дискриминацията на сексуална основа. Агенцията за основните права и Институтът следва да си сътрудничат съгласно условията на споразумението за сътрудничество от 22 ноември 2010 г.

3.         Агенцията сътрудничи с Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND)[40] съгласно условията на споразумението за сътрудничество от 8 октомври 2009 г.; с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX)[41] съгласно условията на споразумението за сътрудничество от 26 май 2010 г. Освен това тя сътрудничи с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)[42], Европейската мрежа за миграцията[43], Звеното на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст)[44], Европейската полицейска служба (Европол)[45], Европейския полицейски колеж (CEPOL)[46] и Агенцията за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (Агенция за информационните технологии)[47] при условията на съответните бъдещи споразумения за сътрудничество.

4.         Агенцията изпълнява задачите си в областта на информационното общество, и по-специално зачитането на личния живот и защитата на личните данни, без да се засягат отговорностите на Европейския надзорен орган по защита на данните, за да гарантира, че основните права и свободи на физическите лица, и по-специално правото им на личен живот, се зачитат от институциите и органите на Съюза, в съответствие с неговите задължения и правомощия, предвидени в членове 46 и 47 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

5.         Агенцията координира дейностите си с тези на Съвета на Европа при условията на член 9 от Регламент (ЕО) № 168/2007 и на посоченото в този член споразумение между Европейския съюз и Съвета на Европа относно сътрудничеството между Агенцията на ЕС за основните права и Съвета на Европа[48].

Съставено в Брюксел на година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               OВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

[2]               OВ L 63, 7.3.2008 г., стр. 14.

[3]               Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 168/2007 за създаване на Агенцията (Регламента за Агенцията за основните права).

[4]               Член 5, параграф 2, буква а) от Регламента за Агенцията за основните права.

[5]               Член 5, параграф 2, буква в) от Регламента за Агенцията за основните права.

[6]               Член 5, параграф 2, буква г) от Регламента за Агенцията за основните права.

[7]              ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

[8]               SEC(2007) 500 окончателен от 2 май 2007 г.

[9]               Член 5, параграф 2, буква д) от Регламента за Агенцията за основните права.

[10]             Създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010, ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.

[11]             Създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004, ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[12]             Създадена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета, ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7.

[13]             Създаден с Регламент (ЕО) № 1922/2006, ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 9.

[14]             Създаден с Регламент (ЕО) № 45/2001, ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[15]             Създадено с Решение 2002/187/ПВР на Съвета, ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.

[16]             Създадена с Решение 2009/371/ПВР на Съвета, ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.

[17]             Създаден с Решение 2005/681/ПВР на Съвета, ОВ L 256, 1.10.2005 г., стр. 63.

[18]             Създадена с Регламент (ЕС) № 1077/2011, ОВ L 286, 1.11.2011 г., стр. 1.

[19]             Създадена с Регламент (ЕИО) № 1365/75, ОВ L 139, 30.5.1975 г., стр. 1.

[20]             Член 5, параграф 2, буква б) от Регламента за Агенцията за основните права.

[21]             Резолюции от 14.1.2009 г., 3.2.2009 г., 19.2.2009 г., 10.3.2009 г., 11.3.2009 г., 12.3.2009 г., 24.3.2009 г., 26.3.2009 г., 2.4.2009 г., 22.4.2009 г., 24.4.2009 г., 7.5.2009 г., 17.9.2009 г., 25.11.2009 г., 26.11.2009 г., 10.2.2010 г., 25.3.2010 г., 5.5.2010 г., 18.5.2010 г., 15.6.2010 г., 17.6.2010 г., 7.9.2010 г., 9.9.2010 г., 22.9.2010 г., 20.10.2010 г., 23.11.2010 г., 14.12.2010 г., 15.12.2010 г., 19.1.2011 г., 8.3.2011 г., 9.3.2011 г., 10.3.2011 г., 24.3.2011 г., 5.4.2011 г. и [_].

[22]             Заседания на Европейския съвет на 18—19 юни 2009 г., 29—30 октомври 2009 г., 10—11 декември 2009 г., 17 юни 2010 г., 4 февруари 2011 г. и [_].

[23]             Решение на Съда от 6 май 2008 г. по дело Парламент с/у Съвет, C-133/06, Сборник 2008 г., стр. I-3189.

[24]             COM (2011) 173 окончателен.

[25]             COM (2011) 60 окончателен.

[26]             OВ C , г., стр. .

[27]             OВ C , г., стр. .

[28]             ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

[29]             ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.

[30]             ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[31]             ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7.

[32]             ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 9.

[33]             ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[34]             ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.

[35]             ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.

[36]             ОВ L 256, 1.10.2005 г., стр. 63.

[37]             ОВ L 286, 1.11.2011 г., стр. 1.

[38]             ОВ L 139, 30.5.1975 г., стр. 1.

[39]             Създаден с Регламент (ЕО) № 1922/2006, ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 9.

[40]             Създадена с Регламент (ЕИО) № 1365/75, ОВ L 139, 30.5.1975 г., стр. 1.

[41]             Създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004, ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[42]             Създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010, ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.

[43]             Създадена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета, ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7.

[44]             Създадено с Решение 2002/187/ПВР на Съвета, ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.

[45]             Създадено с Решение 2009/371/ПВР на Съвета, ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.

[46]             Създаден с Решение 2005/681/ПВР на Съвета, ОВ L 256, 1.10.2005 г., стр. 63.

[47]             Създадена с Регламент (ЕС) № 1077/2011, ОВ L 286, 1.11.2011 г., стр. 1.

[48]             ОВ L 186, 15.7.2008 г., стр. 7.