ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обосновка на предложението

Предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), имат важен принос за растежа и заетостта в Съюза. За да може Съюзът да изпълни приоритетните цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, конкурентоспособността трябва да бъде в центъра на вниманието.

Съюзът разполага с регулаторни средства, включително интелигентно законодателство и намаляване на бюрократичните пречки пред предприятията на Съюза, но някои видове пазарна неефективност могат да бъдат преодолени чрез публично финансиране на равнището на ЕС.

Това вече е факт. По Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) се предоставя финансиране за съответни действия. В съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[1] бе призната необходимостта от продължаване и развиване на тази финансова подкрепа. Сега Комисията предлага Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), като общият размер на разпределените средства за периода 2014—2020 г. е 2,5 милиарда евро.

Общ контекст

Предприятията на Съюза са изправени пред предизвикателството да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб. Те обаче са възпрепятствани от неефективност на пазара, която подрива техния капацитет за съревноваване с конкурентите им от други краища на света. Резултатът е, че МСП на ЕС показват по-ниска производителност на труда и ресурсите и растат с по-ниски темпове от техните конкуренти в САЩ например и се приспособяват по-трудно към променящите се рамкови условия в сравнение с по-големите предприятия в Европа. С настъпилата неотдавна икономическа и финансова криза и с повишаването на цените на стоките и ресурсите трудностите, с които се сблъскват МСП, стават все по-големи.

Въпреки че действията за преодоляване на неефективността на пазара са на първо място отговорност на държавите-членки и регионите, в някои области има възможности за добавена стойност от страна на ЕС. Например Съюзът може да помогне чрез укрепване на единния пазар, подкрепа за последователността и съгласуваността на националните мерки, ускоряване на разпространението на най-добрите практики или постигане на икономии от мащаба. Освен да гарантира безпроблемното функциониране на единния пазар, ролята на ЕС е да подобрява бизнес средата, за да осигури силни и диверсифицирани предприятия на ЕС и МСП, способни да се конкурират в световен мащаб, като същевременно се приспособяват към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно използване на ресурсите.

Настоящата програма се предлага като средство за преодоляване на основните видове неефективност на пазара, които ограничават растежа на предприятията, и по-специално на МСП, в Съюза. Основните предизвикателства във връзка с конкурентоспособността и предприемачеството, които все още стоят пред предприятията от Съюза, са:

– трудности при достъпа до финансиране за МСП, за които доказването на тяхната кредитоспособност е нелека задача, а достъпът до рисков капитал е съпътстван с трудности;

– слаб предприемачески дух – едва 45 % от европейските граждани биха желали да бъдат самостоятелно заети, докато в САЩ например техният дял е 55 %;

– бизнес среда, която не допринася за създаването на нови предприятия и за техния растеж, характеризира се с трайна регулаторна разпокъсаност и твърде много административни пречки;

– ограничен капацитет на МСП за приспособяване към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, с ефикасно използване на енергията и ресурсите и устойчива на изменението на климата поради ограничени финансови средства и ограничени познания;

– ограничен капацитет на МСП за разширяване на дейността им към пазари извън тяхната държава както в рамките на единния пазар, така и извън него.

Поради тези трудности не се създават достатъчно предприятия, създадените предприятия често пъти не са жизнеспособни, а показателите за производителността и жизнеспособността на новосъздадените предприятия не са добри. На макроравнище виждаме как икономиката на ЕС губи своята конкурентна позиция.

В съответствие със стратегията „Европа 2020“ програмата е разработена по такъв начин, че да се създадат условия за разцвет на европейските предприятия и да се гарантира, че МСП са способни да се възползват изцяло от огромния потенциал на единния пазар, както и да ги насърчи да погледнат извън него. Необходими са специални усилия за насърчаване на развитието на МСП, които са важен източник на икономически растеж и работни места в Съюза и на които се дължат над 67 % от работните места в частния сектор и над 58 % от общия оборот в ЕС.

Ще бъде отделено особено внимание на подобряването на конкурентоспособността на предприятията в туристическия сектор – поради значителния принос на този сектор в БВП на Съюза и високия дял на МСП в него – за да се изпълни новата компетентност на Съюза, предвидена в договора от Лисабон.

Цели на предложението

Програмата има за задача постигането на следните общи цели:

· укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

· насърчаване на култура на предприемачество и стимулиране на създаването и растежа на МСП.

Чрез финансираните по програмата дейностите ще се цели:

· Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор, чрез подкрепа на последователността и съгласуваността при изпълнението, както и чрез информирано създаване на политики на равнището на Съюза. Икономическата и регулаторната среда могат да бъдат подобрени чрез сравнителен анализ, обмен на най-добри практики и инициативи на секторно равнище. Политиката за МСП ще се разработва и конкурентоспособността на МСП ще се насърчава в съответствие с целите, заложени в „Small Business Act“ (SBA) и в стратегия „Европа 2020“. Действията на Съюза ще включват по-широкото прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ при създаването на политиките на равнището на Съюза и на държавите-членки, откриване и обмен на най-добри практики с цел допринасяне за изпълнението на SBA и подкрепа на МСП за възползването им в най-голяма степен от потенциала на единния пазар. Бизнес секторите, включително производството и услугите, и някои подбрани сектори, в които има висок дял на МСП, ще бъдат укрепени.

· Насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи: Дейностите ще включват опростяване на административните процедури, развиване на предприемачески умения и нагласи, особено сред новите предприемачи, младите хора и жените, и съдействие за втори шанс за предприемачите.

· Подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти: финансовите инструменти за растеж, включително новите платформи за капиталови и дългови инструменти, които ще предлагат капиталов механизъм и гаранции по заеми, ще позволят на МСП да получават по-лесно финансиране. На първо място, чрез предназначен за инвестиции на етапа на растеж капиталов механизъм финансови посредници ще предоставят на МСП търговски ориентирано, подлежащо на възстановяване капиталово финансиране, основно под формата на рисков капитал. На второ място, чрез механизъм за заеми на МСП ще бъдат предоставяни мерки за преки или други механизми за поделяне на риска с финансови посредници с цел обезпечаване на заеми.

· Подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и в световен мащаб: Чрез мрежата „Enterprise Europe“ ще се предоставят услуги в подкрепа на бизнеса, ориентиран към растеж, с цел улесняване на разрастването в рамките на единния пазар и извън него. Чрез настоящата програма ще се предоставя бизнес подкрепа за МСП и на пазари извън Съюза. Ще има и подкрепа за международно сътрудничество в областта на промишлеността,, и по-специално за намаляване на различията в регулаторната и бизнес средата между ЕС и неговите основни търговски партньори.

Добавена стойност на ЕС

Допълнителната стойност от действия на равнището на Съюза произтича от следните пет основни източника:

· укрепване на единния пазар чрез преодоляване на разпокъсаността на пазара в области като инвестирането на рисков капитал, трансграничното отпускане на заеми и кредитното подобрение, както и на информационните и организационни ограничения, които не позволяват на МСП да се възползват от предлаганите от единния пазар възможности. Така например, основната цел на финансовите инструменти ще бъде да се подобри достъпът до финансиране за МСП в пазарен сегмент, необхванат от мерките на държавите-членки, които са ограничени до инвестиции и подкрепа в рамките на една отделна държава. Вниманието ще бъде насочено към финансиране на разрастването на ориентирани към растеж предприятия, които се стремят да разширят своята дейност в международен план, към трансгранични дейности и развиване на трансграничен финансов пазар за МСП. Само програма на равнището на Съюза може да поеме тази роля.

· демонстрация и ускоряване чрез разпространението на най-добрите практики от промишлеността и политиките. При настоящата програма най-добрите примери за насърчаване на предприемачеството и МСП на национално, регионално и местно равнище могат да бъдат предлагани за конкурса за Европейските награди за предприемачество. Наградите имат за цел да отличат най-добрите мерки, предприети от публични органи, за опростяване и намаляване на административната тежест например. Всяка година в националните кръгове на конкурса се състезават около 400 проекта, а държавите подбират около 56, които участват в конкурса на европейско равнище. Европейското жури избира шест победители. От номинираните от държавите-членки 250 проекта над 30 са били наградени и представяни из Европа като пример за най-добра практика. Пренасянето на умения и знания през граница допринася за съгласуването на политиките на държавите-членки, създаването на нови партньорства и намаляването на разликите между европейските икономики. Европейските национални и местни администрации имат възможност да представят своите успешни инициативи на конференцията на SBA, която се организира всяка година от Комисията и председателството на Съюза. Конференцията се утвърди като ключово мероприятие за насърчаване на обмена на добри практики в Съюза и извън него. Така например последната конференция на SBA в Будапеща привлече 340 участници от държави-членки на ЕС и от 30 държави извън него. По време на работните семинари бяха представени 28 примера за добри практики. Що се отнася до финансовите инструменти, ролята на ЕИФ е да улеснява непрекъснатия обмен на най-добри практики в сферата както на гаранциите, така и на рисковия капитал, като същевременно се признава, че ефектът на ускорител е особено силен при рисковия капитал.

· икономии от мащаба в области, в които отделните държави-членки трудно биха постигнали необходимата критична маса. В областта на подкрепата за МСП в чужбина например добавената стойност на ЕС се създава чрез обединяване на националните усилия и чрез създаване на услуги, за които би липсвала критична маса, ако се предоставят на национално равнище (примерно чрез подкрепа за прилагането на правата върху интелектуалната собственост). Финансираното по настоящата програма бюро в помощ на МСП в Китай предлага консултации, които не биха били достъпни за МСП от по-малките държави-членки[2]. Освен това интервенцията на Съюза може да допринесе за избягване на дублирането на усилията, насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и координацията със съответните държави извън ЕС. При туризма добавената стойност на инициативите на равнището на Съюза е ясна, особено в следните области: консолидиране на базата от познания чрез общоевропейски проучвания и изследвания с цел по-добро разбиране на търсенето и предлагането, без които не може да бъде постигната съпоставимост и съгласуваност на данните в рамките на Съюза[3]; разработване на съвместни транснационални стратегии за реклама на Европа като дом на висококачествени и устойчиви туристически дестинации[4]; откриване на най-добри практики, които могат да бъдат от полза за специфични сектори като например морския и крайбрежния туризъм; както и удължаване на туристическия сезон, което би могло да се постигне по-добре чрез обмен между различните държави-членки, отколкото от всяка държава поотделно.

· последователност и съгласуваност на националните мерки чрез обмен на най-добри практики на европейско равнище и сравнителен анализ. Един от най-добрите примери за успеха на сравнителния анализ, финансиран по настоящата програма, е действието за опростяване на процедурите за създаване на дружества. От 2008 г. насам се извършва мониторинг на положението и напредъка по държави и по години, като се вземат предвид три аспекта на опростяването (по отношение на които Съветът по конкурентоспособност възложи извършване на сравнителен анализ): средният срок, административните разходи и процедурите за учредяване на дружество с ограничена отговорност. Действието се състоеше в провеждане на експертни срещи на всеки шест месеца („мрежата на националните координатори за учредяване на предприятия“), номинирани от държавите-членки. Целта беше да разработи методика за измерване на резултатите, да се проследи напредъкът и да се подпомогне този напредък с обмена на добри практики и информация. От 2002 г. насам срокът за регистрация е намалял със 70 %, а разходите са съкратени с повече от 50 %. След успеха на тази мярка при преразглеждането на „Small Business“ Act (SBA) през февруари 2011 г. целите бяха преразгледани.

· единствения по рода си експертен опит, придобити от институциите на ЕС:

– Пример за това са финансовите институции на ЕС, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), чийто опит в изготвянето и прилагането на схеми за финансиране, насочени към МСП, е несравним. Опитът, придобит от ЕИФ за повече от десет години, представлява единствен по рода си ценен актив. От 2007 г. насам той действа като инвеститор в 19 подкрепяни от ПКИ фонда за рисков капитал, често с основополагаща роля, като мобилизира над 1,4 милиарда евро общи инвестиции в ориентирани към растеж МСП. В исторически план при първото поколение рисков капитал на ЕС (механизма за създаване на предприятия на ETF) в рамките на инициативата за растеж и заетост от 1998—2000 г.) над 98 % от инвестираните средства вече са изплатени или се очаква да бъдат изплатени от бенефициерите, сред които са Skype (интернет телефония), Vertaris (рециклиране на хартия) и Solaire Direct (фотоволтаични структури).

– Мрежата „Enterprise Europe“ постигна осезаеми резултати, като постави акцент върху насърчаване на интернационализацията на МСП (в рамките на вътрешния пазар и извън него) чрез предоставяне на информация по въпросите на Съюза, както и възможността за включване в процеса на вземане на решения. Нейната роля е от особено значение за преодоляване на информационната асиметрия, пред която са изправени МСП, и за облекчаване на разходите по операциите, свързани с трансгранични дейности. Ползата от мрежата „Enterprise Europe“ се изразява в използваните общи методики, инструменти и средства, квалифицираните доставчици на услуги, които са под мандата на своите регионални/национални органи и получават (съ)финансиране от тях.

Съгласуваност с други политики и програми

От основно значение е специфичните интереси на МСП и техните обстоятелства да бъдат взети предвид при разработването на всички политики и програми за финансиране на Съюза. Бъдещата финансова рамка ще бъде създадена по такъв начин, че да улеснява участието на малките предприятия в програмите за финансиране – чрез опростяване на правилата, намаляване на разходите за участие, ускоряване на процедурите за отпускане на финансиране и осигуряване на ,,обслужване на едно гише“, за да се улеснят бенефициерите на финансиране от Съюза.

Поради значението му за постигане на целите на стратегия „Европа 2020“ подобряването на бизнес средата за МСП е посочено в шест от седемте водещи инициативи на „Европа 2020“: „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“, „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Програма за нови умения и работни места“. От особено значение за новата програма е водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, която представи нов стратегически подход, насочен към европейската конкурентоспособност, както и към създаването и растежа на малките и средните предприятия и насърчаването на култура на предприемачество.

Предложената нова програма също така ще предостави инструмент, който може да служи и за други цели на политиката. Мрежата „Enterprise Europe“ ще предостави средство за връзки с други програми и инициативи от гледна точка на разпространение на информация „отгоре надолу“ и популяризирането на тези програми и инициативи, както и събиране на обратна информация „отдолу нагоре“ от заинтересованите страни. Тя ще продължи да предоставя информация, консултации и подкрепа на МСП по програми в областта на околната среда и спазване на разпоредбите в тази област. Ще бъде установено възможно най-голямо полезно взаимодействие с други програми. Например гаранционните дейности, предложени в новата програма, ще се развиват успоредно с гаранционните дейности, финансирани по линия на структурните фондове на Съюза и чрез механизма за микрофинансиране „Прогрес“. Инструментите за рисков капитал ще допълнят предоставените по „Хоризонт 2020“ – новата рамкова програма за научни изследвания и иновации. С програмата също така ще се избегне припокриването с други програми, и по-специално в областта на насърчаване на предприемачеството и квалификациите. Ще се обмисли внимателно и допълването на новата програма с предложения инструмент за партньорство. Ще бъде особено важно външните действия на Съюза да допълват външното измерение на вътрешната програма за постигане на устойчив растеж и работни места в Европа.

Управление на програмата

Както бе обявено в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[5], голяма част от управлението ще се възлага на външни изпълнители.

– С финансовите инструменти ще борави групата на Европейската инвестиционна банка от името на Комисията;

– Другите действия могат да бъдат управлявани от изпълнителна агенция, предвид положителния опит[6] с Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации (EACI) по настоящата многогодишна финансова рамка. Ще бъде направен анализ на разходите и ползите.

Възлагането на външни изпълнители при ПКИ се оказа особено успешно от гледна точка на опростяването, тъй като в резултат на своята специализация EACI е рационализирала и разработила процедури, пригодени за МСП.

Свързаните с МСП елементи от други бъдещи разходни програми също може да бъдат възложени на EACI. Те могат да включват елементи от „Хоризонт 2020“, като така агенцията ще предлага „обслужване на едно гише“ за МСП, които желаят да получат достъп до програмите за финансиране на Съюза. Използването на една изпълнителна агенция ще доведе и до по-рационална употреба на информационните инструменти и електронните портали, като това ще допринесе за осигуряването на по-лесен достъп за МСП.

Опростяване

В тази програма, както е в други програми в контекста на многогодишната финансова рамка (МФР), приоритет за Комисията е да се опрости регулаторната среда и да се улесни, доколкото е възможно, достъпът до финансови средства за предприятията в ЕС, и по-специално за МСП. Този подход се прилага в Програмата за конкурентоспособност и МСП (COSME) единствено на основание разпоредбите на Финансовия регламент, без никакви дерогации.

По този начин се установяват прости, последователни и стандартизирани административни процедури за достъпа на предприятията до финансови средства. Преразглеждането на Финансовия регламент ще спомогне за улесняване на участието на малките предприятия в програми за финансиране, например чрез опростяване на правилата, намаляване на разходите за участие, ускоряване на процедурите за отпускане на средствата и осигуряване на „обслужване на едно гише“, за да се улесни достъпът до финансиране от Съюза. Предлага се нова система за еднократни суми.

Тези характеристики отговарят на потребностите на заинтересованите страни, изразени при обществената консултация относно бъдещето на рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ):

· опростяване на административните процедури и на процедурите на мрежата „Enterprise Europe“, чрез опростяване на подготовката на предложенията;

· използване в по-голяма степен на еднократни суми и фиксирани ставки;

· премахване на изискването да се посочват поименно служителите, наети за работа по проект;

· опростяване на административните документи, които трябва да се представят за сключване на договори;

· отпадане на необходимостта частните бенефициери да предоставят банкови гаранции.

Програмата ще отговори на тези предложения, като използва във възможно най-голяма степен новия Финансов регламент, и ще наблегне специално върху допълнителното опростяване на изискванията за докладване, като включи и по-широко използване на докладване по интернет. Освен това, за да се постигне подобряване на достъпа до финансиране за МСП, правилата за участие и допустимост за всички бъдещи програми за финансиране на Съюза ще бъдат синхронизирани във възможно най-голяма степен.

Самите финансови инструменти са лесни за използване от предприятията, тъй като те отправят към своята банка или фонд за рисков капитал обикновено искане за финансиране, а не предложение за проект, какъвто е случаят при финансиране с безвъзмездни средства. По отношение на финансовите инструменти, които ще се управляват от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) или от други подходящи финансови институции, предложението на Комисията за платформите за капиталови и дългови инструменти и преразгледаният Финансов регламент ще уреждат административните изисквания относно финансовите инструменти. Правилата ще бъдат опростени във възможно най-голяма степен, за да се постигне равновесие между задълженията за докладване на посредниците и бенефициерите от една страна и доброто финансово управление, включително изискванията за одит, от друга.

Освен това опростените процедури, разработени от EACI, ще бъдат възприети от Комисията за подобни видове проекти. Най-добрите практики по отношение например на опростяването, въведено от Агенцията в споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, договорите и процедурите, ще бъдат споделени. По-нататъшното опростяване може да включва по-гъвкави правила и ред за изпълнение за споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, за да се избегне необходимостта от изменения на по-късен етап.

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултация със заинтересованите страни

Срокът на действие на ПКИ изтича на 31 декември 2013 г. В контекста на процеса на оценка на въздействието с оглед на програмата приемник Комисията организира обществена консултация, предназначена за широка публика, включително публични и частни организации и физически лица, която се проведе на четири етапа:

– проучване онлайн (включително конкретно проучване относно финансовите инструменти[7]), което се проведе от 8 ноември 2010 г. до 11 февруари 2011 г.;

– обществена конференция на 25 януари 2011 г.;

– заседания с представители на държавите-членки в рамките на комитета за Програмата за предприемачество и иновации (ППИ) и в съвместното заседание на комитетите по ПКИ;

– заседание на стратегическия консултативен съвет за ПКИ на 2 февруари 2011 г.

При консултацията бе потвърдено, че много елементи от настоящата програма функционират добре и че идеята за запазване на програма на Съюза за подкрепа на МСП и създаване на благоприятна бизнес среда среща широка подкрепа. Въпросите, свързани с достъпа на МСП до финансиране, бяха обсъдени също така и по време на срещите на форума за финансиране за МСП през септември 2010 г. и март 2011 г.

Оценка на настоящата програма

При ПКИ оценки се извършват както на равнището на специфичните програми, така и на равнището на рамковата програма. Повечето действия по предложената Програма са продължение на действия по Програмата за предприемачество и иновации в рамките на ПКИ.

Основните заключения от оценките на програмата за предприемачество и иновации са обобщени по-долу.

Оценка в средата на периода

При оценката в средата на периода[8] на програмата за предприемачество и иновации бяха оценени първоначалните резултати от нея с акцент върху създаването на мрежата „Enterprise Europe“ и въздействието от финансовите инструменти, финансирани по програмата за предприемачество и иновации и по предшестващите я програма. Оценката потвърди, че целите на програмата за предприемачество и иновации са били правилно насочени към най-важните бариери и пречки, пред които са изправени европейските МСП, като например регулаторната и административната тежест и ограничения достъп до финансиране. Финансовите инструменти, подкрепяни чрез програмата за предприемачество и иновации, са необходими поради неефективност на пазара във връзка с пречките за получаване на финансиране, пред които се изправят новосъздадените и разрастващи се МСП в целия Съюз. Финансовите инструменти по програмата за предприемачество и иновации бяха счетени за новаторски подход за преодоляване на неефективността на пазара в областта на финансирането на МСП.

Препоръките за по-нататъшни подобрения включваха:

· разработване на стандартен набор от показатели за мониторинг за констатиране и докладване на напредъка на програмата;

· подобряване на функцията за обратна връзка на мрежата „Enterprise Europe“ ;

· опростяване на структурата на програмата за предприемачество и иновации с цел подобряване на връзките между отделните действия и глобалните цели на програмата.

Окончателна оценка

При окончателната оценка[9] на програмата за предприемачество и иновации бе оценена уместността, ефикасността, ефективността, информацията, осведомеността, ползата и устойчивостта на програма, със специален акцент върху основните ѝ компоненти: финансови инструменти, мрежата „Enterprise Europe“ и иновации. Оценката включваше обширни консултации със заинтересованите страни и бенефициерите чрез проучвания и интервюта.

Заключенията от оценката са окуражаващи. Мнението е, че програмата за предприемачество и иновации напредва по план към постигане на очакваното въздействие, като отговаря на потребностите, проблемите и въпросите, за които е била разработена, при това по особено ефективен начин на европейско равнище.

Според оценката целите на програмата отговарят изключително добре на потребностите на предприятията и са в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Програмата бе оценена като полезна и ефективна за крайните потребители, и по-специално за МСП. Бе установено, че мерките по програмата за предприемачество и иновации, и по-специално финансовите инструменти, ефективно са създали условия за действително въвеждане на продукти и услуги на пазара.

Бяха направени следните препоръки относно начина за по-нататъшно подобряване на изпълнението на програмата за предприемачество и иновации:

· да се разработи системен процес на управление за постигането на общите за всички области цели в рамките на програмата и свързването на целите на високо равнище с отделните финансирани действия и мерки,

· да се изразят по-ясно връзките с други елементи на политиката за предприемачеството, например с препратки към приоритетите на Small Business Act или към съответни водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“.

· да се разработят системата и показателите за мониторинг, които, макар и да дават ценен принос за оценяване на изпълнението на програмата, все още се нуждаят от прецизна настройка.

В рамките на настоящата програма вече вниманието се насочва все повече към измерването на изпълнението и показателите за изпълнение и това ще заеме централно място в новата програма. При нея ще се вземат под внимание гореизложените препоръки, по-специално чрез укрепване на логиката за интервенция на Програмата, като тя ще бъде обвързана по-тясно със стратегическите приоритети на Съюза.

Оценка на въздействието

Бе направена оценка на въздействието, която обхваща инструментите по програмата и придружава настоящото предложение на Комисията. При оценката на въздействието бяха разгледани четири варианта:

– Вариант 1 – придържане към обичайното – ще обхваща същите елементи във връзка с конкурентоспособността и МСП, които се очаква да бъдат предмет на програмата за предприемачество и иновации през 2013 г.

– Вариант 2 – ще се преустановят всички текущи финансови интервенции.

– Вариант 3б – при него ще се запази настоящият обхват на интервенцията при балансирана бюджетна експанзия.

– Вариант 3в – при него ще има целенасочена бюджетна експанзия, като финансовата подкрепа е ограничена до финансовите инструменти и мрежата „Enterprise Europe“.

При оценката на въздействието се стигна до заключението, че скромната бюджетна експанзия е предпочитаният вариант, тъй като той би осигурил балансиран подход от гледна точка на подкрепата за повишаване на ефективността, критичната маса, последователността и ефективността, както и преодоляването на пазарна и регулаторна неефективност.

В съответствие със становището на съвета за оценка на въздействието докладът бе подобрен, както следва:

– в текста бяха представени по-подробно констатациите от оценката и мненията на участниците;

– социалните въздействия бяха оценени в по-голяма степен;

– последователността в рамките на политиката и съгласуваността с други програми на ЕС бяха допълнително оценени и обяснени в доклада.

ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правно основание

Правното основание на предложението са член 173 и член 195 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Предложението съдържа следните разпоредби:

– С член 1 се създава Програмата;

– С член 2 се определят се общите цели, а с член 3 – специфичните цели;

– В член 4 се описва бюджета на Програмата;

– Член 5 се отнася до участието на трети държави;

– В членове 6, 7, 8 и 9 се описват областите на действие на Програмата;

– В член 10 се определя годишната работна програма за изпълнение;

– В член 11 се определя обхватът за мерките за подкрепа, които ще се предприемат от Комисията;

– В член 12 се описват разпоредбите за мониторинг и оценка;

– В член 13 се описват формите на финансово подпомагане;

– Член 14 предоставя информация относно изпълнението на финансовите инструменти;

– В член 15 се описват разпоредбите за защита на финансовите интереси на Съюза;

– Член 16 включва разпоредби относно комитета;

– В членове 17, 18 и 19 се описват делегираните актове, упражняването на делегирането и разпоредби за процедурата по спешност;

– С член 20 се определя датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Принципи на субсидиарност и пропорционалност

Предложената интервенция на ЕС е в съответствие с Договора от Лисабон, тъй като ще бъде насочена конкретно към неефективност на политиката, като например липсата на координация и на ефективното създаване на контакти, и пазарна неефективност, като например информационна асиметрия, които могат да бъдат преодолени единствено на равнището на ЕС. Определянето на една координирана и консолидирана политика се счита за много ценно, тъй като събира основните заинтересовани страни, обменят се знания, идеи и интереси, и помага за повишаване на осведомеността в рамките на правителствата и между тях и сред по-широката общност.

Нито една от мерките, предвидени в рамките на бъдещата програма, не изисква мерките на равнище ЕС да заменят националните инициативи, нито налага обвързващи решения на равнището на ЕС. Интервенцията на ЕС е проектирана така, че да подобри работата на националните мерки, като им даде европейско измерение чрез по-добра координация и премахване на трансграничните пречки пред сътрудничеството от частни субекти или публични органи. Сътрудничеството на национални и регионални действащи лица и структури се поощрява посредством установяването на връзки на „хоризонтално“ равнище, а не чрез „вертикално“ централизиране.

Действията от страна на ЕС трябва да бъдат съразмерни, с други думи, положените усилия и предоставените средства трябва да бъдат напълно оправдани от целите. В това отношение, предвид предизвикателства пред икономиката на ЕС, размерът и мащабът на действията на ЕС се очаква да окажат положително въздействие в цяла Европа чрез ефекта на привличане на частни инвестиции и ефекта на мултипликатора. Поради бюджетни ограничения предложените мерки на равнище ЕС бяха внимателно подбрани, за да се демонстрира добавената стойност на ЕС.

Въз основа на горния анализ може да се заключи, че предложената интервенция на равнището на ЕС за насърчаване на предприемачеството и конкурентоспособността е напълно оправдана, особено като се вземат предвид потребностите на МСП.

ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Финансовите кредити за изпълнението на програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. възлизат на 2,522 милиарда евро[10].

2011/0394 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 173 и 195 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Комисията прие съобщението „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[11] през март 2010 г. (по-долу „стратегията „Европа 2020“). Съобщението бе одобрено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Европа за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се посочват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Европа по-динамична и конкурентоспособна. В нея също така се подчертава значението на засилване на растежа на европейската икономика, като същевременно се постигат високи нива на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване.

(2) За да се гарантира, че предприятията имат централна роля за икономическия растеж в Европа, през октомври 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“[12], което бе одобрено от Европейския съвет в неговите заключения от декември 2010 г. Това е водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“. В съобщението е начертана стратегия, която има за цел да стимулира растежа и създаването на работни места чрез поддържане и подкрепа на силна, диверсифицирана и конкурентна промишлена база в Европа, по-специално чрез подобряване на рамковите условия за предприятията, както и чрез укрепване на няколко аспекта на единния пазар, включително бизнес услугите.

(3) През юни 2008 г. Комисията прие съобщението „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“[13], което бе одобрено от Европейския съвет през декември 2008 г. В „Small Business Act“ („SBA“) се предвижда всеобхватна рамка на политиката за малките и средни предприятия („МСП“), насърчава се предприемачеството и принципът „Мисли първо за малките!“ се залага в законодателството и политиката с цел да се засили конкурентоспособността на МСП. Със SBA се установяват 10 принципа и се очертават политиката и законодателните действия за насърчаване на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места. Изпълнението на SBA допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Във водещите инициативи вече бяха включени редица действия за МСП.

(4) В съобщението на Комисията от февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на Small Business Act за Европа“[14], което беше одобрено от Съвета по конкурентоспособност от месец май 2011 г., се прави преглед на изпълнението на SBA и се оценяват потребностите на МСП, осъществяващи дейност в настоящата икономическа среда, в която за тях става все по-трудно да получат финансиране и достъп до пазари. В прегледа е представено обобщение на напредъка, постигнат през първите две години от действието на SBA, изложени са нови действия в отговор на свързани с икономическата криза предизвикателства, посочени от заинтересованите страни, и са предложени мерки за подобряване на разпространението и прилагането на SBA с ясно посочена роля за заинтересованите страни, като бизнес организациите имат водеща позиция.

(5) С предложението за Регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020[15], прието на 29 юни 2011 г., Комисията формулира пакет от законодателни предложения и документи за бюджета на Съюза за периода 2014—2020 г. В многогодишната финансова рамка се описва как ще се постигнат целите на политиката за увеличаване на растежа и разкриване на повече работни места в Европа, за създаване на икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, която зачита повече околната среда, и за извеждане на Европа на челни позиции в световен мащаб.

(6) За да се допринесе за укрепването на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, за напредъка на основаното на знанието общество и за развитието на базата на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (по-долу „Програмата“).

(7) Комисията пое ангажимент да включи действията в областта на климата в разходните програми на Съюза и да насочи поне 20 % от неговия бюджет към свързани с климата цели. Важно е да се гарантира, че смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, както и предотвратяването на риска се извеждат на преден план в подготовката, разработването и изпълнението на програмата. Мерките, предмет на настоящия регламент, следва да допринасят за насърчаване на прехода към икономика и общество с ниски емисии на въглероден двуокис и устойчиви на изменението на климата.

(8) Политиката на Съюза в областта на конкурентоспособността има за цел да се установи институционалната и политическата уредба, с която да се създадат условия за устойчив растеж на предприятията. Подобрената производителност е най-големият източник на устойчив растеж на приходите, което от своя страна допринася за подобряване на жизнения стандарт. Конкурентоспособността зависи и от възможностите на дружествата да се възползват от пълния потенциал на възможности като единния европейски пазар например. Това е от особено значение за МСП, които представляват 99 % от предприятията в Съюза, осигуряват две от всеки три съществуващи работни места в частния сектор и 80 % от новосъздадените работни места и са източник на повече от половината от общата добавена стойност, създавана от предприятията в Съюза. МСП представляват ключова движеща сила за икономическия растеж, заетостта и социалната интеграция.

(9) В последните години конкурентоспособността е в центъра на вниманието при създаването на политиките на Съюза поради неефективността на пазара, политиката и институциите, които подриват конкурентоспособността на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП.

(10) Поради това програмата следва да се насочи към неефективността на пазара, която засяга конкурентоспособността на икономиката на Съюза в световен мащаб и се дължи главно на проблеми, които подриват капацитета на предприятията за съревноваване с конкурентите им от други части на света.

(11) Програмата следва да е насочена по-специално към МСП, така както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия[16]. Следва да се обърне особено внимание на микропредприятията, предприятията, осъществяващи занаятчийска дейност, и на социалните предприятия. Следва също така да се обърне внимание на специфичните характеристики и изисквания на младите, новите и потенциалните предприемачи и на жените предприемачи, както и на специфичните целеви групи, като например мигранти и предприемачи, принадлежащи към социално уязвими групи или групи в неравностойно положение като например лица с увреждания. Програмата следва да насърчава също така по-възрастните граждани да започнат или продължат своята предприемаческа дейност и съдейства за втори шанс за предприемачите.

(12) Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността на Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране, тъй като за тях доказването на тяхната кредитоспособност нелека задача, а достъпът до рисков капитал е съпътстван с трудности. Това има отрицателен ефект върху нивото и качеството на създадените нови предприятия и върху техния растеж. Добавената стойност на Съюза в предложените финансови инструменти се изразява, inter alia, в укрепване на единния пазар за рисков капитал и в разработване на общоевропейски пазар за финансиране на МСП. Действията на Съюза следва да допълват използваните от държавите-членки финансови инструменти за МСП. Правните субекти, на които е възложено изпълнението на действията, следва да гарантират допълняемостта и да не допускат двойното финансиране с ресурси на ЕС.

(13) Мрежата „Enterprise Europe“ е доказала своята добавена стойност за европейските МСП като служба „на едно гише“ за подкрепа на бизнеса чрез помощта, която оказва на предприятията за подобряване на тяхната конкурентоспособност и проучване на бизнес възможностите в рамките на единния пазар и извън него. Рационализирането на методологиите и на методите на работа и осигуряването на европейско измерение на услугите в подкрепа на бизнеса може да бъде постигнато само на равнището на Съюза. По-специално мрежата „Enterprise Europe“ е помагала на МСП да намерят партньори за сътрудничество или трансфер на технологии и да получат консултации относно източници на финансиране, както и във връзка с интелектуалната собственост, еко-иновацията и устойчивото производство. Също така тя е получавала обратна информация относно законодателството и стандартите на Съюза. Нейният единствен по рода си експертен опит е особено важен за преодоляване на информационната асиметрия и за облекчаване на разходите за операции при трансгранична дейност.

(14) Ограничената нтернационализация на МСП във и извън Европа засяга конкурентоспособността. Според някои оценки понастоящем с 25 % от МСП в Съюза се занимават с износ или са извършвали такава дейност в даден момент през последните три години, като само 13 % от тях извършват износ извън Съюза редовно и само 2 % са инвестирали извън своята държава. В съответствие със „Small Business Act, който призова Съюза и държавите-членки да подпомагат и насърчават МСП да се възползват от растежа на пазарите извън Съюза, ЕС подкрепя мрежа от европейски бизнес организации на повече от 20 пазара в чужбина. Тя предоставя финансова помощ на Центъра за промишлено сътрудничество ЕС – Япония, бизнес структури в Хонконг, Малайзия и Сингапур, както и Европейския център за бизнес и технологии в Индия, центровете на ЕС за МСП в Китай и Тайланд и бюрото в Китай в помощ на МСП по въпросите на интелектуалната собственост. Европейската добавена стойност се създава чрез обединяване на националните усилия в тази област, като се избягва дублирането, насърчава се сътрудничеството и се предлагат услуги, които не биха разполагали с критична маса, ако се предоставят на национално равнище.

(15) За да се подобри конкурентоспособността на европейските предприятия, по-специално на МСП, държавите-членки и Комисията трябва да създадат благоприятна бизнес среда. Интересите на МСП и секторите, в които те са най-активни, се нуждаят от особено внимание. Необходими са инициативи на равнището на ЕС, за да се създадат условия на равнопоставеност за МСП и да се осигури обмен на информация и знания в европейски мащаб.

(16) Друг фактор, който влияе върху конкурентоспособността, е сравнително слабият предприемаческия дух в Съюза. Едва 45 % от гражданите на Съюза (и по-малко от 40 % от жените) биха желали да извършват дейност като самостоятелно заети лица, в сравнение с 55 % от населението в САЩ и 71 % в Китай[17]. Демонстрационният ефект и ефектът на ускорител, например европейските награди и конференциите, както и мерките за осигуряване на последователност и съгласуваност, като сравнителния анализ и обмена на най-добри практики осигуряват висока европейска добавена стойност.

(17) Световната конкуренция, демографските промени, ограничените ресурси и новите социални тенденции създават предизвикателства и възможности за някои сектори. Например, секторите на защитените с промишлен дизайн стоки, които са изправени пред глобални предизвикателства и се характеризират с голям дял на МСП, трябва да се адаптират, за да се извлекат ползите и почерпят от неразработения потенциал на високото търсене на персонализирани продукти, способни да удовлетворят широк кръг потребители. Тъй като тези предизвикателства стоят пред всички МСП в Съюза в посочените сектори, необходими са съгласувани усилия на равнището на Съюза.

(18) Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“[18], което бе одобрено в заключенията на Европейския съвет от октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор имат съществен принос към брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза и създаването на работни места и разполагат със значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност, тъй като в него работят основно МСП. Договорът от Лисабон признава значението на туризма и очертава специфичната компетентност на Съюза в тази област, която допълва действията на държавите-членки. Инициативите в областта на туризма на равнището на Съюза имат ясна добавена стойност, особено при предоставянето на данни и анализи, разработването на транснационални рекламни стратегии и обмена на най-добри практики.

(19) В програмата следва да се посочват действия за отделните цели, общия финансов пакет за постигането на тези цели, различните видове мерки за изпълнение и условията и реда за мониторинг и оценка и за защита на финансовите интереси на Съюза.

(20) Програмата следва да допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да работи в съответствие със своите собствени специфични процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно взаимодействие между програмата, други програми на Съюза и структурните фондове.

(21) Всички съответни инициативи и действия, обхванати от програмата, следва да са съобразени с принципите на прозрачност и равни възможности на половете. Зачитането на правата на човека и основните свободи за всички граждани също следва да бъдат взети предвид в тези инициативи и дейности.

(22) С настоящия регламент следва да се определи финансов пакет за целия срок на действие на програмата, който да представлява основната референта сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от xx/yy/201z г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[19] за бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура.

(23) За да се гарантира, че финансирането ще бъде ограничено до преодоляване на пазарната, политическата и институционалната неефективност и с оглед избягване на изкривяването на пазара, финансирането от програмата следва да е в съответствие с правилата за държавните помощи.

(24) Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да е възможно, когато това е посочено в споразуменията и процедурите.

(25) Програмата следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, така че да се създаде възможност за корекции.

(26) През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, откриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправомерно използвани средства, и в случаите, когато е необходимо, налагане на санкции.

(27) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, следва да се предоставят изпълнителни правомощия на Комисията да приема годишна работна програма за изпълнението на програмата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[20].

(28) На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със специфичните правила за участие и възлагане на някои задачи на външен изпълнител. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(29)             При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I Предмет

Член 1 Създаване

Създава се Програма за действия на Съюза за подобряване на конкурентоспособността на предприятията със специален акцент върху малките и средните предприятия (МСП) (по-долу „Програмата“) за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2 Общи цели

1. Програмата допринася за следните общи цели, като се обръща специално внимание на специфичните потребности на МСП на европейско и глобално равнище:

(a) укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

(b) насърчаване на култура на предприемачество и стимулиране на създаването и растежа на МСП.

2. Степента на постигане на целите, посочени в параграф 1, може да се измерва чрез следните показатели:

(a) процент на нарастване на промишления сектор на Съюза спрямо общото нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП);

(b) растеж на промишлената продукция на Съюза в екологичните сектори;

(c) промяна в административната тежест върху МСП;

(d) растеж на МСП като добавена стойност и брой служители;

(e) и динамика на МСП.

3. Програмата подпомага изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и допринася за постигането на целта за „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. По-специално програмата допринася за водещата цел относно заетостта.

ГЛАВА II Специфични цели и области на действие

Член 3 Специфични цели

1. Специфичните цели на програмата са:

(a) подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

(b) насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи;

(c) подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти;

(d) подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и в световен мащаб.

2. При изпълнението на програмата се набляга на необходимостта предприятията да се приспособят към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, устойчива на изменението на климата и с ефективно използване на енергията и ресурсите.

3. За да се измери въздействието на програмата при постигането на специфичните цели, изброени в параграф 1, се използват показатели за изпълнението. Показателите са изброени в приложение I.

Член 4 Бюджет

1. Финансовият пакет за изпълнението на програмата е в размер на 2,522 милиарда евро, от които приблизително 1,4 милиарда евро се заделят за финансови инструменти.

2. Финансовият пакет, определен с настоящия регламент, може също така да покрива разходи, свързани с дейности по подготовката, мониторинга, контрола, одита и оценката, които се изискват за управлението на програмата и за постигането на нейните цели; по-конкретно това са проучвания, заседания на експерти, информационни и комуникационни действия, включително институционална комуникация на приоритетите на Съюза, доколкото те са свързани с общите цели на програмата, разходите, свързани с мрежите на основата на информационни технологии, насочени към обработката и обмена на информация, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията при управлението на програмата.

3. Отпуснатите средства могат също да покриват разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между програмата и мерките, приети с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[21]. Ако е необходимо, за покриване на подобни разходи могат да бъдат предвидени бюджетни кредити в бюджета и след 2020 г. с цел да се даде възможност за управлението на действия, които не са приключили до 31 декември 2020 г.

Член 5 Участие на трети държави

1. Програмата е отворена за участие на:

(a) държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП, и на други европейски държави, когато споразуменията и процедурите позволяват това;

(b) присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидатки в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране, или в подобни договорености;

(c) държави, които попадат в обхвата на европейските политики за съседство, когато споразуменията и процедурите го позволяват, и в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, протоколи към споразумения за асоцииране и решения на Съвета за асоцииране.

2. Правните субекти, установени в държавите по параграф 1, дори ако изложените в посочения параграф условия не са изпълнени или посочените държави решат да не участват в програмата, и правните субекти, установени в други трети държави, могат да участват в действия по Програмата.

3. Такива правни субекти нямат право да получават финансово участие от Съюза с изключение на случаите, когато това е належащо за програмата, и по-специално по отношение на конкурентоспособността и достъпа до пазари за предприятията на Съюза. Посоченото изключение не се прилага за правни субекти със стопанска цел.

Член 6  Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

1. Комисията подкрепя действия за подобряване и засилване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, с цел да се увеличат ефективността, последователността и съгласуваността на националните политики за насърчаване на конкурентоспособността, устойчивостта и растежа на предприятията в Европа.

2. Комисията може да подкрепя действия, насочени към разработване на нови стратегии за конкурентоспособност. Тези действия могат да включват следното:

(a) мерки за подобряване на разработването, прилагането и оценяването на политиките, които имат отражение върху конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително устойчивост на бедствия, и за осигуряване на развитието на подходящи инфраструктури, клъстери и бизнес мрежи от световно равнище, рамкови условия и развитие на устойчиви продукти, услуги и процеси;

(b) мерки за насърчаване на сътрудничеството при създаването на политики и обмена на добри практики сред държавите-членки, други държави, които участват в програмата, и основните конкуренти на Съюза, и за работа по международните аспекти на политиките за конкурентоспособност.

(c) подкрепа за развитието на политиката за МСП и сътрудничеството между създателите на политиките, по-специално с оглед повишаване на степента, в която различните програми и мерки могат лесно да бъдат използвани от МСП.

3. Комисията може да подкрепя инициативи за ускоряване на развитието на конкурентни сектори въз основа на междусекторни инициативи в области, които се характеризират с висок дял на МСП и с голямо участие в БВП на Съюза. Тези инициативи стимулират разработването на нови пазари и доставката на стоки и услуги въз основа на най-конкурентоспособните бизнес модели или на изменени вериги на стойността. Те включват инициативи за увеличаване на производителността, ефикасното използване на ресурси, устойчивостта и корпоративната социална отговорност.

Член 7 Действия за насърчаване на предприемачеството

1. Комисията допринася за насърчаване на предприемачеството, като подобрява рамковите условия, които имат отражение върху неговото развитие. Комисията подкрепя бизнес климат, който благоприятства развитието и растежа на предприятията.        

2. Обръща се специално внимание на младите предприемачи, новите и потенциалните предприемачи и жените предприемачи, както и на специфични целеви групи.

3. Комисията може да подкрепя мерките на държавите-членки за засилване на обученията за предприемачи и на предприемаческите умения и нагласи, и по-специално сред потенциалните и новите предприемачи.

Член 8 Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

1. Комисията подкрепя действия, които имат за цел подобряване на достъпа до финансиране за МСП във фазите им на започване на дейност и на растеж и които допълват използването от държавите-членки на национално и регионално равнище на финансови инструменти за МСП. За да се гарантира допълване посочените действия ще се координират тясно с действията, предприети в рамките на политиката на сближаване и на национално равнище. С тези действия се цели стимулиране на предоставянето на финансиране под формата на капиталови и дългови инструменти.

2. Като част от посочените в параграф 1 действия в зависимост от пазарното търсене Комисията разработва мерки за подобряване на трансграничното финансиране и на финансирането с участието на много държави, с което помага на МСП да интернационализират своите дейности в съответствие с правото на Съюза.

3. Подробни сведения за действията, посочени в параграф 1 от настоящия член, са представени в приложение II.

Член 9 Действия за подобряване на достъпа до пазари

1. За да продължи да подобрява конкурентоспособността и достъпа до пазари на предприятията на Съюза Комисията запазва подкрепата си за мрежата „Enterprise Europe“.

2. Комисията може да подкрепя действия за подобряване на достъпа на МСП до единния пазар, включително предоставяне на информация и повишаване на осведомеността.

3. Специфичните мерки имат за цел улесняване на достъпа на МСП до пазари извън Съюза и укрепване на съществуващите услуги за подкрепа на тези пазари. МСП могат да получават подкрепа по програмата във връзка със стандарти и права върху интелектуалната собственост в приоритетни трети държави.

4. Действията по програмата могат да имат за цел засилване на международното сътрудничество в областта на промишлеността, включително диалози по въпросите на промишлеността и регулаторните мерки с трети държави. Специфичните мерки може да имат за цел намаляване на разликата между Съюза и други държави в регулаторните уредби в областта на промишлените продукти, в индустриалната политика и подобряването на бизнес климата.

ГЛАВА III Изпълнение на програмата

Член 10 Годишна работна програма

1. За целите на изпълнението на програмата Комисията приема годишна работна програма в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2. В годишните работни програми се определят преследваните цели, очакваните резултати, методът на изпълнение и общият размер на средствата. В тях също така се включва описание на действията, които ще бъдат финансирани, посочва се сумата, разпределена за всяко действие, и ориентировъчен график на изпълнението, както и подходящи показатели за мониторинг на ефективността при постигането на резултатите и изпълнението на целите. За безвъзмездните средства в тях се включват приоритетите, основните критерии за оценка и максималния процент на съфинансиране.

2. Комисията изпълнява програмата в съответствие с Финансовия регламент (Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 [новият Финансов регламент]).

3. Програмата се изпълнява по такъв начин, че да се гарантира, че при получаващите подкрепа действия се отчитат бъдещите събития и потребности, особено след оценката в средата на периода, посочена в член 12, параграф 3, и че те отговарят на развитието на пазарите и икономиката и на обществените промени.

Член 11 Мерки за подкрепа

1. В допълнение към мерките, обхванати от посочената в член 10 работна програма, Комисията редовно предприема мерки за подкрепа, включително следните:

(a) анализ и мониторинг на секторни и междусекторни въпроси, свързани с конкурентоспособността;

(b) откриване на добри практики и подходи на политиката и тяхното доразвиване;

(c) оценки на въздействието на мерките на Съюза, които са от особено значение за конкурентоспособността на предприятията, с оглед набелязване на области от действащото законодателство, които трябва да бъдат опростени, или области, в които е необходимо да бъдат предложени нови законодателни мерки;

(d) оценяване на законодателството, което засяга предприятията, специфична промишлена политика и мерки, свързани с конкурентоспособността;

2. Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, не представляват непременно част от годишните работни програми по член 10.

Член 12 Мониторинг и оценка

1. Комисията извършва мониторинг на изпълнението и управлението на програмата.

2. Комисията изготвя годишен мониторингов доклад, в който разглежда ефикасността и ефективността на получилите подкрепа действия от гледна точка на финансовото им изпълнение, резултатите и, когато е възможно, въздействието им. Докладът включва информация за размера на разходите, свързани с климата, и въздействието на подкрепата върху целите в областта на изменението на климата, доколкото събирането на тази информация не води до неоправдана административна тежест за МСП.

3. Не по-късно от 2018 г. Комисията изготвя доклад за оценка относно постигането на целите на всички действия, получили подкрепа по програмата, на равнище резултати и въздействие, ефективността на използването на средствата и европейската добавена стойност с оглед вземането на решение за подновяване, изменение или прекратяване на мерките. В доклада за оценката също така се разглеждат възможността за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност, до каква степен са значими всички цели, както и приносът на мерките към приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В него се вземат предвид резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на предишните мерки;

4. Изготвя се доклад за оценка на въздействието в по-дългосрочен план и на устойчивостта на ефекта от мерките, който да се използва за вземане на решение относно евентуалното подновяване, изменение или прекратяване на съответна мярка.

5. Разработва се набор от ключови показатели за изпълнението, който да представлява основа за оценяване на степента, в която са постигнати целите на получилите подкрепа по програмата действия. Те се измерват спрямо предварително определени изходни стойности, които отразяват ситуацията преди изпълнението на действията.

6. Всички ангажирани страни представят на Комисията всички данни и цялата информация, необходими за извършването на мониторинга и оценката на съответните мерки.

ГЛАВА IV Финансови разпоредби и форми на финансово подпомагане

Член 13 Форми на финансово подпомагане

Финансовото подпомагане от Съюза по програмата може да се изпълни непряко чрез делегиране на задачи по изпълнението на бюджета на субектите, изброени в член XX от Регламент (ЕС) № XXX/2012 [новия Финансов регламент].

Член 14 Финансови инструменти

1. С използването на финансови инструменти по програмата се цели улесняване на достъпа до финансиране за ориентирани към растеж МСП. Финансовите инструменти включват капиталов механизъм и механизъм за гарантиране на заеми.

2. Когато е целесъобразно, финансовите инструменти за ориентирани към растеж МСП могат да се комбинират с други финансови инструменти, създадени от държавите-членки и техните управляващи органи в съответствие с [член 33, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № ХХХ/201Х [новия Регламент за структурните фондове]], и с безвъзмездни средства, предоставени от Съюза, включително съгласно настоящия регламент.

3. Финансовите инструменти се стремят да запазят стойността на активите, предоставени от бюджета на Съюза. Те могат да генерират приемлива възвращаемост, за да се постигнат целите на други партньори или инвеститори.

4. В съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) № XXXX/2012 [новия Финансов регламент] приходите и възстановените средства, генерирани от един финансов инструмент, се прехвърлят към този финансов инструмент. За финансови инструменти, които вече са създадени в многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г, приходите и възстановените средства, генерирани от операции, започнали през този период, се прехвърлят към финансовия инструмент за периода 2014—2020 г.

Член 15 Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители и други трети страни, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

4. Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

ГЛАВА V Комитет и заключителни разпоредби

Член 16 Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17 Делегирани актове

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 във връзка с промени в показателите, включени в списъка в приложение I към настоящия регламент, ако те се окажат неподходящи за измерване на напредъка към постигането на общите и специфичните цели на програмата.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 във връзка с промени в подробните данни за специфичните действия, включени в приложение II към настоящия регламент, ако това се наложи от събитията на икономическия пазар, или в съответствие с резултатите, постигнати от механизма за гарантиране на заеми на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и инструмента за поделяне на риска на 7-ма рамкова програма за механизма за финансиране с поделяне на риска.

3. Когато в случай на бързо изменящи се икономически условия например това се налага поради наложителни причини за спешност, към делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 19.

Член 18 Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 17, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от [датата на влизане в сила на основния законодателен акт].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 17, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 17, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19 Процедура по спешност

1. Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета с което се представят възражения.

Член 20 Отмяна и преходни разпоредби

1. Решение № 1639/2006/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2014 г.

2. Действията, започнати по силата на Решение № 1639/2006/ЕО, и финансовите задължения, свързани с посочените действия, обаче продължават да се уреждат от посоченото решение до тяхното завършване.

3. Отпуснатите средства, посочени в член 4, могат също да покриват разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между настоящата Програма и мерките, приети с Решение № 1639/2006/ЕО.

Член 21 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

За Европейския парламент:                       За Съвета:

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I Показатели за общите и специфичните цели

Обща цел: || 1. Укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор

Показател за въздействието[22] || Настояща ситуация || Дългосрочна цел и етапна цел (2020 г.)

Повишаване на конкурентоспособността на промишлеността[23] Промяна на административната тежест върху МСП (брой дни за създаване на ново предприятие) Ръст на промишлената продукция на ЕС в екологичните сектори (промяна в % на спрямо предходната година) || 2009 г.: -3,1 %, 2008 г.: -0,3 %, 2007 г.: +0,7 % 2009: -3,1 % Брой дни за създаване на ново МСП: 7 работни дни Годишен ръст 6—7 % през последните години || Годишен ръст от 1 % и 5 % ръст през 2015 г. Намаляване на броя на дните за създаване на ново МСП: 3 работни дни през 2020 г. Средногодишен ръст през следващото десетилетие – 8 %; цели се повишаване на продукцията с 50 % до 2015 г.

Обща цел: || 2. Насърчаване на култура на предприемачество и стимулиране на създаването и растежа на МСП

Показател за въздействието || Настояща ситуация || Дългосрочна цел и етапна цел (2020 г.)

Растеж на МСП като добавена стойност и брой служители Обратна информация от МСП и други крайни бенефициери относно добавената стойност, ползата и уместността на програмата (ще се измери при оценките на програмата) чрез мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) и проучвания по интернет Динамика на МСП (нови предприятия и период на стопанска дейност) || През 2010 г. МСП са реализирали над 58 % от общия оборот на ЕС (брутна добавена стойност); общ брой заети лица в МСП: 87,5 милиона (67 % от работните места в частния сектор в ЕС) 78 % удовлетворени и положителни отзиви за добавената стойност на EEN || Целево увеличение на брутната добавена стойност на МСП в размер на 4 % годишно; годишен ръст на заетите в МСП лица - 1 % Увеличаване до над 80 % удовлетворени от добавената стойност на EEN

Специфична цел: || Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на ЕС, включително в туристическия сектор

Показател за резултата || Последен известен резултат || Средносрочна цел (резултат) 2017 г.

Дейности за подобряване на конкурентоспособността Брой на приетите мерки за опростяване Брой на проверките за „пригодност“ на качеството и добавената стойност на дейностите Равнище на приемане от дружествата на европейските инструменти за устойчива продукция и устойчиви продукти, включително схемата по управление на околната среда и одитиране (EMAS), знака за екомаркировка на ЕС и екопроектирането || Програмата на Комисията за опростяване бе актуализирана през 2010 г. и напредва по план към намаляване на бюрократичните пречки с 25 % през 2012 г. До 2010 г. са се осъществявали по 5 мерки за опростяване на година. През 2010 г. бяха направени четири проверки за „пригодност“ с участието на заинтересованите страни – за политиките в областта на околната среда, транспорта, заетостта и промишлеността. Получената обратно информация включваше коментари относно законодателството и добавената стойност на дейностите. Приблизително 35 000 сертификации на системи за управление на околната среда по ISO 14001 и 4 500 регистрации по EMAS, 18 000 лиценза за знака за екомаркировка на ЕС || Около 7 мерки за опростяване на година Подходът за получаване на информация чрез проверки за „пригодност“ ще се прилага и за други политики и ще доведе до положително въздействие на опростяването върху промишлеността. Предвиждат се до дванадесет проверки за „пригодност“ с цел по-добро законотворчество. Значителен брой дружества извършват мониторинг на своето представяне в областта, използват системи за управление на околната среда и постигат подобрения в производителността на ресурсите и своето представяне по отношение на околната среда. Значителна част от производството се състои от продукти, при които ресурсите са използвани ефикасно и които са екологични

Разработване на политика за МСП Брой на държавите членки, които използват тест за МСП По-голяма публичност в рамките на ЕС на Европейските награди за предприемачество с публикации/съобщения в медиите във всички държави-членки. Съкращаване на времето за започване на дейност и намаляване на сложността на процеса за новите предприятия || Брой на държавите-членки, които използват тест за МСП: 15 държави-членки Брой на публикациите/съобщенията в медиите във всички държави-членки: 60 през 2010 г. Съкращаване на времето за започване на дейност: 7 работни дни || Брой на държавите-членки, които използват тест за МСП: 21 държави-членки Брой на публикациите/съобщенията в медиите във всички държави-членки: 80 Съкращаване на времето за започване на дейност: 5 работни дни

Нови бизнес концепции Брой нови продукти/услуги на пазара Равнище на допълнителен износ и съответни парични суми Отзиви от заинтересованите страни относно качеството и добавената стойност на дейностите || До момента тази дейност бе ограничена до аналитична работа в ограничен мащаб. || Целта е броят на новите продукти/услуги с натрупване да бъде 5 през 2017 г. (който да се увеличи до 15 през 2018 г. и 25 през 2019 г.). През 2017 г. все още не се очаква да има въздействие върху износа. Делът на износа на първото поколение участващи МСП ще се прояви през 2018 г. с целево увеличение 20 %. При проучване, направено в края на 2017 г., най-малко 70 % от участващите през 2014 г. МСП трябва да посочат положително въздействие върху техния оборот.

Туризъм Брой заявления за финансиране Дял на МСП (и тенденция) в заявленията за възможности за финансиране, свързани с туризма Брой субекти, приели европейския знак за качество в туризма Брой дестинации, приели моделите за устойчиво развитие на туризма, насърчавани от най-добрите европейски дестинации || Общ брой заявления за финансиране (по всички покани за представяне на предложения): около 75 годишно (средно за 2011 г.) Към настоящата дата нито една покана за представяне на предложения не е била насочена пряко към МСП Към настоящата дата нито един субект не е приел европейския знак за качество в туризма (действие в процес на разработване) Общ брой наградени най-добри европейски дестинации – 98 (средно 20 годишно: през 2007 г. - 10, през 2008 г. – 20, през 2009 г. – 22, през 2010 г. – 25, през 2011 – 21) || Общ брой заявления за финансиране (по всички покани за представяне на предложения): над 100 годишно 30 % от поканите за представяне на предложения са насочени директно към МСП Обхванати са 50 % от схемите за оценка, които отговарят на условията за участие в инициативата за европейски знак за качество в туризма 200 или повече дестинации са приели моделите за устойчиво развитие на туризма, насърчавани от най-добрите европейски дестинации (до 30 годишно).

Специфична цел: || Насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи

Показател за резултата || Последен известен резултат || Средносрочна цел (резултат) 2017 г.

Подкрепа за предприемачеството Отзиви за начина, по който предприемачеството се възприема от обществото (% от гражданите на ЕС, които биха желали да бъдат самостоятелно заети, по данни от Евробарометър) Брой държави, които прилагат предприемачески решения, разработени на равнището на ЕС Брой програми на национално равнище, до които имат достъп МСП от други държави-членки Брой на приетите с оглед на МСП мерки за опростяване || Данните от 2007 г. и 2009 г. се задържат трайно на 45 % Брой държави, които прилагат предприемачески решения, разработени на равнището на ЕС: 22 (2010 г.) Брой национални програми, до които имат достъп МСП от други държави-членки: 5 5 мерки за опростяване на година (2010 г.) || Увеличаване на дела на гражданите на ЕС, които желаят да бъдат самостоятелно заети, до 50 %. Брой държави, които прилагат предприемачески решения, разработени на равнището на ЕС: 25 Брой национални програми, до които имат достъп МСП от други държави-членки: 10 Около 7 мерки за опростяване на година

Специфична цел: || Подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти

Показател за резултата || Последен известен резултат || Средносрочна цел (резултат) 2017 г.

Финансови инструменти за растеж Брой дружества, които получават гаранции по заеми (кредити) и стойност на отпусканите кредити Брой на дружествата, получили подкрепа чрез рисков капитал, и стойност на инвестициите (в това число трансгранични операции) || Предложените инструменти все още не са в действие и не са същите като действащите инструменти, поради което е възможно данните от настоящите инструменти да не са съпоставими || Брой дружества, които получават гаранции по заеми (кредити) (+/- 95 000) и стойност на отпусканите кредити (+/- 10,7 милиарда евро) Брой на дружествата, получили подкрепа чрез рисков капитал: (+/- 180) и стойност на инвестициите (+/- 220 милиона евро)

Специфична цел: || Подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и извън него

Показател за резултата || Последен известен резултат || Средносрочна цел (резултат) 2017 г.

Мрежата „Enterprise Europe“ Брой подписани споразумения за партньорство По-добро разпознаване на марката на мрежата и по-добра култура, свързана с марката (напр. осведоменост за марката сред МСП) Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга) Брой МСП, които получават спомагателни услуги Брой МСП, които участват в мероприятия за посредничество и бизнес делегации || Мрежата „Enterprise Europe“ Подписани споразумения за партньорство: 1 950 (2010 г.) По-добро разпознаване на марката на мрежата и по-добра култура, свързана с марката: все още не са измервани Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга): 78 % Брой МСП, които получават спомагателни услуги: 435 000 (2010 г.) Брой МСП, които участват в мероприятия за посредничество и бизнес делегации: 45 000 (2010 г.) || Мрежата „Enterprise Europe“ Подписани споразумения за партньорство: 3 000 годишно По-добро разпознаване на марката на мрежата и по-добра култура, свързана с марката: 30 % от МСП, с които е работено Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга): >80 % Брой МСП, които получават спомагателни услуги Брой МСП, които участват в мероприятия за посредничество и бизнес делегации: 60 000 годишно

Подкрепа за дейността на МСП на пазари извън ЕС Дял (%) на МСП, които участват в международни дейности (износ, внос, преки чуждестранни инвестиции и други дейности) извън ЕС || 13 % (2009 г.) || 17 % (2017 г.)

Международно сътрудничество в областта на промишлеността Брой случаи на по-добра хармонизация между разпоредбите на ЕС и на трети държави относно промишлените стоки Брой области и добри практики от „Small Business Act“ на ЕС, които са били въведени в съседни държави и държави кандидатки || Според оценките при регулаторното сътрудничество с основните търговски партньори (САЩ, Япония, Китай, Бразилия, Русия, Канада и Индия) съществуват средно по 2 области, в които има значителна степен на хармонизация на техническите предписания Според оценките в трите региона на политиката (регион на държавите кандидатки, източни съседи и съседи от Средиземноморието) най–малко 3 от 10-те области на политиката на „Small Business Act“ са били регулирани в посочените държави. || 3 области на значителна степен на съгласуване на техническите предписания с основните търговски партньори (САЩ, Япония, Китай, Бразилия, Русия, Канада и Индия) (2017 г) 5 области на политиката от SBA в трите региона на политиката (регион на държавите кандидатки, на източните съседи и на съседите от Средиземноморието) (2017 г.)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Действия за подобряване на достъпа на МСП до финансиране

1. Действията за подобряване на достъпа на МСП до финансиране включват капиталов механизъм и механизъм за гарантиране на заеми.

2. Капиталовият механизъм на Програмата за конкурентоспособност и за МСП – Капиталов механизъм за растеж (КМР) – функционира като кредитен прозорец на единен капиталов финансов инструмент на ЕС, който подпомага растежа на предприятията на ЕС и научноизследователската, развойната и иновационната дейност от най-ранен етап (включително етапа на подготовка) до етапа на растеж и получава финансова подкрепа по „Хоризонт 2020“ и по настоящата Програма.

КМР използва същия механизъм на изпълнение като капиталовия механизъм за научноизследователската, развойната и иновационната дейност, който предстои да бъде създаден по „Хоризонт 2020“ в съответствие с условията, изложени по-долу.

3. Механизмът за гарантиране на заеми (МГЗ) се изпълнява като част от единен дългов финансов инструмент на ЕС за растежа на предприятията на ЕС и научноизследователската, развойната и иновационната дейност, като се използва същия механизъм на изпълнение като този на ориентирания към потребностите на МСП кредитен прозорец на дълговия механизъм по „Хоризонт 2020“ (ИПР II), в съответствие с условията, изложени по-долу.

4. Капиталовият механизъм и механизмът за гарантиране на заеми отговарят на разпоредбите относно финансовите инструменти на Финансовия регламент и на делегирания акт, с който се заменят правилата за прилагане, както и на по-подробните специфични оперативни изисквания, които ще бъдат формулирани в ръководствата на Комисията.

5. Капиталовият механизъм и механизмът за гарантиране на заеми ще допълват използваните от държавите-членки финансови инструменти за МСП в рамката на политиката на сближаване.

6. Когато е целесъобразно, капиталовият механизъм и механизмът за гарантиране на заеми могат да допускат обединяване на финансови средства с държави-членки, които желаят да участват с част от структурните фондове, заделени за тях в съответствие с [член 33, параграф 1, буква а) от регламента за структурните фондове].

7. Приходите и възстановените средства, свързани със СРИ 2 по Рамковата програма за конкурентоспособност и растеж (Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета), се разпределят за Програмата за конкурентоспособност и за МСП.

8. Финансовите инструменти за ориентирани към растеж МСП се изпълняват в съответствие с приложимите правила на ЕС за държавните помощи.

Капиталов механизъм за растеж (КМР)

1. КМР е насочен към фондове, които предоставят рисков капитал и финансиране тип „мецанин“, като например подчинени заеми и заеми с участие в печалбата, на предприятия в процес на разширяване или в етап на растеж, и по-специално на извършващите трансгранична дейност, като същевременно има възможност за инвестиции в предприятия на по-ранни етапи от развитието им в съчетание с капиталовия механизъм за научноизследователска, развойна и иновационна дейност по „Хоризонт 2020“. Във втория случай инвестициите от КМР не надвишават 20 % от общия размер на инвестициите на ЕС, с изключение на случаите на многоетапни фондове, при които финансирането от КМР и от капиталовия механизъм за научноизследователска, развойна и иновационна дейност ще се предоставя пропорционално в зависимост от инвестиционната политика на фондовете. КМР избягва изкупуване или заместващ капитал, предназначен за прекратяване на дейността на придобито дружество. Комисията може да реши да измени 20-процентния праг в зависимост от променящите се пазарни условия.

2. Подкрепата се предоставя под формата на един от следните видове инвестиции:

(a) директно от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) или от други субекти, на които е възложено изпълнението от името на Комисията; или

(b) чрез фондове, инвестиращи в други фондове, или инвестиционни механизми, които извършват инвестиции през граница и са създадени от ЕИФ, или други субекти, на които е възложено изпълнението от името на Комисията, заедно с частни инвеститори и/или национални публични финансови институции;

Механизъм за гарантиране на заеми (МГЗ)

1. МГЗ се управлява от ЕИФ или други субекти, на които е възложено изпълнението от името на Комисията. Чрез механизма се предоставят:

· насрещни гаранции и други механизми за поделяне на риска за гаранционни схеми;

· преки гаранции и други механизми за поделяне на риска за всички други финансови посредници, които отговарят на условията за допустимост.

2. МГЗ се състои от следните две действия:

· първо действие – дългово финансиране чрез заеми, включително подчинени заеми и заеми с участие в печалбата, или лизинг – намалява специфичните трудности, пред които са изправени МСП при достъпа до финансиране поради това, че са възприемани като високорискови, или поради факта, че не разполагат с достатъчно обезпечение;

· второ действие – секюритизация на портфейлите с дългово финансиране на МСП –мобилизира допълнително дългово финансиране за МСП при подходящи механизми на поделяне на риска с целевите институции. Подкрепата за посочените операции зависи от поемането на ангажимент от институциите източници за използване на значителна част от произтичащата ликвидност или от мобилизирания капитал за отпускане на нови заеми за МСП в един разумен срок. Размерът на това ново дългово финансиране се изчислява в зависимост от размера на риска на гарантирания портфейл и се договаря заедно със срока индивидуално с всяка институция източник.

3. С изключение на заемите в секюритизирания портфейл, МГЗ покрива заеми в размер до 150 000 евро и с минимален матуритет 12 месеца. МГЗ е разработен по такъв начин, че ще бъде възможно да се докладва за получилите подкрепа иновационни МСП както по отношение на техния брой, така и на обема на заемите.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.         РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

            1.1.      Наименование на предложението/инициативата

            1.2.      Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

            1.3.      Естество на предложението/инициативата

            1.4.      Цел(и)

            1.5.      Основания за предложението/инициативата

            1.6.      Продължителност и финансово отражение

            1.7.      Предвиден(и) метод(и) на управление

2.         МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

            2.1.      Правила за мониторинг и докладване

            2.2.      Система за управление и контрол

            2.3.      Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.         ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

            3.1.      Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

            3.2.      Очаквано отражение върху разходите

            3.2.1.   Обобщение на очакваното отражение върху разходите

            3.2.2.   Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

            3.2.3.   Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

            3.2.4.   Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

            3.2.5.   Участие на трети страни във финансирането

            3.3.      Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.         РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.      Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.)

1.2.      Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[24]

Област на политиката:          Предприятия и промишленост

Дейности:       Конкурентоспособност, индустриална политика, иновации и предприемачество

Посочената област на политиката съответства на настоящата структура на БД. За 2014 бюджетна година може да се определи нова бюджетна структура след одобряване на междуинституционалното споразумение за финансовата перспектива за периода 2014—2020 г.

1.3.      Естество на предложението/инициативата

¨ ■ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[25]

х Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.      Цели

1.4.1.   Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Многогодишната стратегическа цел, към чието постигане е насочена предложената програма, е изпълнението на стратегията „Европа 2020“, която със своите водещи инициативи за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж набелязва мерки за укрепване занапред на дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на предприятията на ЕС. С програмата също така ще се поощрява културата на предприемачество и ще се насърчават създаването и растежа на МСП. По-специално предложената Програма ще допринесе за водещата цел относно заетостта (75 % заетост сред лицата на възраст между 20 и 64 години).

1.4.2.   Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

1.         Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

2.         Насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи;

3.         Подобряване на достъпа до финансиране за МСП;

4.         Подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и в световен мащаб.

Средносрочните целеви стойности по посочените конкретни цели са изброени в приложение I към регламента.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Може да се определи нова бюджетна структура след одобряване на междуинституционалното споразумение за финансовата перспектива за периода 2014—2020 г.

1.4.3.   Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

Крайната цел на предложената Програма е да се постигне положителна промяна на икономическата ситуация на Европейския съюз и на неговите предприятия, а именно – по-силен растеж, по-висока заетост и по-голям брой нови предприятия. Усилията ще бъдат насочени към осигуряването на принос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на нейните водещи цели чрез предоставяне на подкрепа за дейностите по водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ и за преразглеждането на „Small Business Act“.

Основната цел и роля на програмата е да предоставя подкрепа за разработването, координацията и изпълнението на една модерна и ефективна политика за европейската конкурентоспособност, с особен акцент върху МСП.

По-специално конкретните цели, посочени в точка 1.4.2., ще бъдат постигнати чрез:

– подобрен достъп до финансиране за ориентирани към растеж МСП и МСП с потенциал за интернационализация;

– по-добри услуги в подкрепа на бизнеса и по-добри информационни услуги за МСП както на вътрешния пазар, така и извън него;

– по-добър обмен на добри практики и информация, сравнителен анализ и координиране на политиките на регионално, национално и европейско равнище;

– по-добра конкурентоспособност на целевите сектори.

Европейските предприятия са основните засегнати от факторите, на които се дължи проблемът, чието решение следва да бъде намерено с помощта на новата програма. МСП са засегнати в по-голяма степен, отколкото по-големите предприятия, поради своите характеристики по отношение на собственост на капитала, управление и методи на финансиране, което налага специално адаптирани интервенции на политиката. Тъй като МСП са основният източник на нови работни места в ЕС, тяхното развитие засяга пряко работната сила. Насочването на вниманието към проблемите пред МСП би подобрило значително перспективите пред заетостта в ЕС.

1.4.4.   Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Подходът на основано на резултатите управление, който се прилага към настоящата програма, и годишното наблюдение на нейното изпълнение се наложиха успешно доказаха постиженията на програмата и повишиха степента на отчетност на ЕС. Въз основа на този опит и като се отчитат получените от оценката препоръки новата Програма има ясна логика на интервенция (при която оперативните цели, формулирани съгласно принципа SMART, допринасят за постигането на общите цели) и набор от съответни показатели за отражението и резултатите. Предвид времето между постигането на резултатите и тяхното отражение върху общите цели напредъкът към тяхното постигане ще бъде измерен по правило през тригодишни интервали, докато напредъкът към постигането на оперативните цели ще се измерва ежегодно. Пълният списък на показателите е представен като приложение I към предложението на Комисията за регламент.

1.5.      Основания за предложението/инициативата

1.5.1.   Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Предлаганата Програма ще подпомага Комисията, държавите-членки и ключовите заинтересовани страни при разработването, координирането и изпълнението на ефективни политики в областта на конкурентоспособността и предприемачеството и на дейности за подкрепа, с които се цели преодоляване на следните дългосрочни предизвикателства:

– Проблемен достъп до финансиране

– Ниска степен на създаване на МСП

– Проблеми при промишлената специализация

– Ограничен капацитет за приспособяване към предизвикателствата на устойчивото развитие

– Ограничена интернационализация на МСП

– Слаб предприемачески дух и

– Неблагоприятна бизнес среда.

В краткосрочен до средносрочен план програмата ще бъде насочена към следните проблеми, свързани с неефективността на политиката, пазара и институциите:

– Липса на координация в рамките на политиката

– Информационна асиметрия

– Високи разходи, свързани с операциите, и

– Разпокъсаност на регулаторната среда.

1.5.2.   Добавена стойност от намесата на ЕС

ЕС се намира в уникалната позиция да предостави европейска платформа за обмен на политики и взаимно обучение в сферата на политиките, свързани с конкурентоспособността и МСП, в която да участват заинтересовани страни от национално, регионално и европейско равнище. Дейностите на ЕС добавят стойност към тези на национално и/или регионално равнище, като предоставят европейско измерение на събирането и анализирането на данни, разработването на статистически инструменти и методи и на общи показатели. Наличието на информация за всички части на Европа е предварително условие за извършването на задълбочен анализ на основните фактори, които оказват въздействие върху конкурентоспособността и МСП.

1.5.3.   Поуки от подобен опит в миналото

Оценка на програмата за предприемачество и иновации

Комисията направи оценка в средата на периода и окончателна оценка на програмата за предприемачество и иновации (съответно през април 2009 г. и април 2011 г.) и оценка в средата на периода на програмата за конкурентоспособност и иновации (март 2010 г.) Оценките на тези две програми показаха, че целите на програмите са актуални и съответстват на стратегическите цели на политиките на ЕС. Въпреки ограничения бюджет напредъкът бе осезаем, особено при най-важните действия, насочени към МСП. Интервютата и други сведения свидетелстват за ясна добавена стойност в европейски мащаб.

Оценка на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации

Част от бюджета на програмата за предприемачество и иновации бе делегирана на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации. В приключилата през май 2011 г. оценка бе заключено, че Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации работи добре и представлява ефикасен и ефективен механизъм за осъществяване на инициативите, за които носи оперативна отговорност. При оценката бе потвърдено, че са изпълнени почти 100 % от бюджета.

Обществена консултация

Като част от процеса на оценка на въздействието бе подета обществена консултация относно евентуалния приемник на Програмата за конкурентоспособност и иновации Тя бе насочена към обществени и частни организации или физически лица, които желаят да дадат своите становища, като например предприятия, бизнес организации, структури, оказващи подкрепа в областта на научните изследвания и иновациите, и националната, регионалната и публичната администрация.

Процесът на обществена консултация включваше проучване онлайн, обществена конференция, заседания с представители на държавите-членки в рамките на различните управителни комитети по ПКИ и заседание на стратегическия консултативен съвет по ПКИ. При консултацията бе потвърдено, че много елементи от действащата Програма функционират добре и че идеята за запазване на програма на ЕС, насочена към подкрепата на МСП и създаването на благоприятна бизнес среда се подкрепя от широки кръгове. Въпросите, свързани с достъпа на МСП до финансиране, бяха обсъдени също така и по време на срещите на форума за финансиране за МСП през септември 2010 г. и март 2011 г.

1.5.4.   Съгласуваност и възможно полезно взаимодействие с други съответни инструменти

Комисията ще гарантира ефективната координация между инициативите на Съюза и тези на държавите-членки, от една страна, и между различните инициативи на Съюза в свързани с тази области, от друга страна, като се съсредоточи върху добавената стойност на европейско равнище и намаляването до минимум на припокриването.

Полезното взаимодействие с други програми ще бъде засилено във възможно най-голяма степен чрез предоставянето на инструмент, който може да служи и за постигане на други цели на политиката. Мрежата „Enterprise Europe“ ще предостави средство за връзка с други програми и инициативи чрез разпространение на информация „отгоре надолу“ и популяризирането им, както и чрез събиране на обратна информация „отдолу нагоре“ от заинтересованите страни.

Чрез новата Програма ще се избегне припокриване с други програми: тя няма да включва действия, насочени към неефективност на пазара по отношение на иновациите, която ще бъде предмет на „Хоризонт 2020“. По-специално, предвидените в „Хоризонт 2020“ финансови инструменти ще бъдат насочени към финансиране на фирми, които се занимават с научни изследвания и иновации, докато новата Програма ще бъде предназначена за МСП във фаза на растеж и интернационализация. При тази целева група новата Програма ще избегне и припокриването с европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“. Механизмът бе създаден като част от отговора на Съюза на кризата и нарастващата безработица и социално изключване. Целта на механизма за микрофинансиране „Прогрес“ е подобряване на достъпността и наличието на микрофинансиране за уязвимите групи и той е ориентиран по-специално към социалната икономика. Това се отнася и за неговия приемник след 2013 г., чийто обхват ще бъде разширен, за да включи инвестициите в социални предприятия. Освен това в предлаганата Програма дейностите във връзка с гаранциите ще се развиват успоредно със свързаните с гаранциите дейности по структурните фондове. Приемникът на механизма за ГМСП ще се съсредоточи основно върху гаранциите за подпомагане на отпускане на трансгранични заеми и заеми с участието на повече от две държави, както и върху секюритизацията в съответствие с препоръките на Европейската сметна палата. Това ще гарантира висока степен на допълване с програми като JEREMIE, които са насочени към работа на национално и регионално равнище.

Ще се обмисли внимателно и допълването на новата Програма с предлагания инструмент за партньорство. Ще бъде особено важно външните действия на Европейския съюз да допълват външното измерение на вътрешната програма за постигане на устойчив растеж и работни места в Европа.

За да се постигнат целите на новата програма, от съществено значение е специфичните интереси на МСП и техните обстоятелства да бъдат взети предвид при разработването на всички политики и програми за финансиране на Съюза, както бе подчертано в съобщението на Комисията относно следващата многогодишна финансова рамка. Бъдещата финансова рамка ще бъде създадена по такъв начин, че да улеснява участието на малките предприятия в програмите за финансиране – чрез опростяване на правилата, намаляване на разходите за участие, ускоряване на процедурите за отпускане на финансиране и осигуряване на ,,обслужване на едно гише“, за да се улеснят бенефициерите на финансиране от Съюза.

1.6.      Продължителност и финансово отражение

X Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– X       Предложение/инициатива в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– X       Финансово отражение (бюджетни кредити за плащания) от 2014 до 2024 г. (по отношение на финансовите инструменти до 2035 г.)

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.      Предвиден(и) метод(и) на управление[26]

X Пряко централизирано управление от Комисията

X Непряко централизирано управление с делегиране на задачи по изпълнението на:

– X       изпълнителни агенции

– X       органи, създадени от Общностите[27]

– ¨      национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨      лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

X Съвместно управление с международни организации:

Забележки:

Предвижда се действието да се управлява отчасти пряко от Комисията и отчасти – непряко с делегиране на изпълнителни агенции.

Във връзка с възможностите за непряко управление и предвид естеството на предвидените в рамките на предлаганата Програма действия и проекти Комисията възнамерява да използва съществуваща изпълнителна агенция. Това ще се отнася единствено за задачите, които не са свързани с избор на политическо равнище.

За някои аналитични дейности и дейности, свързани със сравнителния анализ, се предвижда съвместно управление с международни организации като Съвета на Европа, ОИСР, UNWTO (Световната организация по туризъм към ООН) и ETC – Европейската комисия по туризма.

Финансовите инструменти ще се привеждат в действие от Европейския инвестиционен фонд.

2.         МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.      Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията

Европейската комисия ще осигури непрекъснат мониторинг на изпълнението на бъдещата Програма – пряко чрез нейните служби и непряко чрез посредници като ЕИФ и изпълнителните агенции, на които може да бъде възложено изпълнението на части от програмата. Комисията ще изготви годишен мониторингов доклад, в който ще разглежда ефикасността и ефективността на получилите подкрепа дейности от гледна точка на финансовото им изпълнение, резултатите и, когато е възможно, въздействието им, и с оглед въвеждането на всякакви необходими корекции на приоритетите на политиката и на финансирането. За измерване на изпълнението ще се прилага последователен набор от показатели.

Системата за мониторинг и оценка до голяма степен ще се основава на използваната от настоящата програма, но в системата за събиране и анализиране на данните и в подхода за оценка и мониторинг ще бъдат направени следните подобрения (съгласно препоръките от оценките на настоящата програма):

– изготвяне на нов набор от конкретни показатели и схеми за мониторинг;

– препратка към водещите показатели на стратегията „Европа 2020“ с оглед насочване на процеса на управление на програмата и предоставяне на допълнителни данни за процеса на мониторинг на стратегията „Европа 2020“;

– използване на методологии за възможните сценарии чрез съпоставяне на извадки от бенефициери с подобен набор субекти, които не са бенефициери, ако е целесъобразно, с цел отличаване на въздействието на програмата върху предложените показатели от ефекта на променящите се икономически обстоятелства;

– прибягване до тематични оценки в рамките на различните компоненти на бъдещата програма, ако е приложимо.

Новата Програма ще бъде предмет на оценка в средата на периода и последваща оценка с цел оценяване на напредъка към постигане на целите и резултатите. Оценката в средата на периода ще бъде завършена до края на 2017 г., за да може да бъде използвана за подготовката на инструмента, приемник на програмата. Последващата оценка ще се извърши в срок от две години от приключване на програмата.

2.2.      Система за управление и контрол

2.2.1.   Установен(и) риск(ове)

Бюджетът на програмата ще бъде изпълняван чрез финансови инструменти, безвъзмездни средства и обществени поръчки. За всеки един от тези видове разходи рисковете са различни. При одитите, извършени от Европейската сметна палата, и при собствените последващи одити на Комисията бяха установени следните основни рискове, които потенциално се отнасят и за настоящата програма:

За финансовите инструменти: Основните установени рискове се отнасят до допустимостта (на международните финансови посредници и крайните бенефициери), съответствието на договорите (транспониране на изискванията на Комисията в договорната документация), съответствието на процесите (неспазване на установените от Комисията процеси) и изпълнението (непостигане на предварително определените целеви резултати/цели).

Тези видове рискове могат да бъдат преодолени, като се вземат предвид следните фактори:

· Важни аспекти от процесите на управление и контрол се извършват от международния финансов посредник.

· Комисията трябва да разчита в значителна степен на системите за контрол на управлението на международните финансови посредници.

· Важно е да се гарантира подходящо равнище на контрол по цялата верига на изпълнението с ясни отговорности за всички участващи партньори.

· Централната предварителна проверка от страна на финансовия отдел на генералната дирекция се отнася единствено за бюджетни операции с международния финансов посредник, а не за свързаните с отделен проект.

За безвъзмездните средства: Сложните правила за допустимост на разходите и относително ограничения опит на някои бенефициери (МСП) във финансовото управление могат да доведат до висок риск от неправилно декларирани разходи (например бенефициерите да искат възстановяване на неосъществени разходи на собственика управител на МСП).

Липсата на пълна база данни с информация за бенефициерите, проектите и декларираните разходи може да затрудни откриването на рискови бенефициери и евентуално двойно обявяване на разходи или на други нередности, като по този начин направи неефективна дейността във връзка с борбата с измамите.

За обществените поръчки: Неустановените грешки или некоригираните неточности в тръжните процедури или тръжните спецификации може да доведат до лошо изпълнение на договора.

2.2.2.   Предвиден(и) метод(и) на контрол

Предвидени са различни методи на контрол за преодоляване на различните рискове, посочени по-горе.

1. ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Информация за създадената система за вътрешен контрол

За финансовите инструменти е предвидена система за управление и контрол, основана на следните мерки:

– предварителна оценка на международния финансов посредник;

– мониторинг на основата на риска, включен на базата на стандартизирано докладване;

– превантивни действия чрез изготвяне на подходящи изисквания по отношение на допустимостта, съответствието на договорите, спазването на процесите и изпълнението;

– договорни мерки, които позволяват коригиращи действия в случай на грешка при изпълнението във връзка с изискванията по отношение на допустимостта, съгласуваността на договорите, спазването на процесите и изпълнението;

– предварителен контрол на плащанията от генералната дирекция по доверителната сметка на международния финансов посредник;

– мерки за съгласуване на интересите;

– участие в управлението;

– право на достъп с цел одит по отношение на международните финансови посредници, междинните посредници и крайните бенефициери;

– пълна одитна пътека, която обхваща веригата на изпълнение;

– одити на съответствието и на изпълнението, извършени от служителите на Комисията;

– интегрирано изграждане на достоверност, като се отчита поддържаната от международните финансови посредници и междинните посредници система за вътрешен контрол и вътрешен одит, с насоченост към изискванията по отношение на допустимостта, съответствието на договорите, спазването на процесите и изпълнението;

– финансови декларации, одитирани от външни одитори;

– декларации за достоверност, предоставяни ежегодно от международните финансови посредници.

Проверката за това дали процесите функционират съгласно предписанията ще се гарантира чрез няколко информационни канала:

– знанието на ръководството за състоянието на системите за вътрешен контрол на генералната дирекция, натрупано на базата на ежедневната работа и опит;

– официалните мерки за надзор, проследяване и мониторинг на генералната дирекция;

– резултатите от годишния преглед на системата за вътрешен контрол („пълно съответствие на основните изисквания“);

– резултатите от извършената оценка на риска;

– предварителните и последващите проверки, включително доклади за изключенията и/или недостатъците на вътрешния контрол;

– резултатите от външния финансов одит на генералната дирекция;

– одитната и консултантска дейност на структурата за вътрешен одит на генералната дирекция;

– оценки на програмите, извършени от външни оценители.

Одитите, извършени от структурата за вътрешен одит, Службата за вътрешен одит или Европейската сметна палата ще предоставят допълнителна информация за това доколко е подходяща системата за контрол.

Оценка на разходите и ползите от проверките, заложени в системата за контрол

Предвидените мерки за контрол като цяло са замислени в съответствие с определението за вътрешен контрол на модела COSO: „процес, предназначен за предоставяне на разумна гаранция относно постигането на целите за ефективност и ефикасност на операциите, надеждност на финансовата отчетност и спазване на приложимите законови и подзаконови нормативни актове“. Разходите за контрола са оценени комплексно и обхващат всички дейности, свързани пряко или непряко с проверката на правата на международния финансов посредник, финансовия посредник и крайния бенефициер, и на редовността на разходите. Когато е възможно, те са представени подробно за различните етапи на управление и в съответствие с описанието на предвидената система за контрол.

Корекциите с цел отчитане на очакваните промени в новото предложение включват данни за следните основни промени:

а) уточняване на приложимите правила по платформите за капиталови/дългови инструменти и повече превантивни действия чрез изготвянето на подходящи изисквания

б) мерки за съгласуване на интересите и допълнителни договорни средства, които позволяват коригиращи действия в случай на грешка при изпълнението по отношение на изискванията.

Оценка на очакваната степен на риска от неспазване на приложимите правила

При предвижданата система за контрол очакваната степен на риска от неспазване на правилата (определен като очакван риск от грешка, свързана със законосъобразността и редовността, която възниква на нивото на операцията) ще се задържи под 2 % в многогодишен план, но с по-ниски разходи поради честотата на риска и ограничаването на последствията от риска в резултат от въведените допълнителни мерки.

Очаква се процентът на грешките да се понижи поради уточняването на приложимите правила, включително изисквания съгласно принципа SMART, допълнителното укрепване на договорните средства и повишеното съгласуване на интересите.

2. БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Предвижда се значителна част от бюджета на програмата да бъде изпълнен чрез непряко централизирано управление, а именно – от изпълнителните агенции.

Информация за създадената система за вътрешен контрол

Настоящата рамка за вътрешен контрол е създадена на базата на изпълнението на стандартите за вътрешен контрол на Комисията, процедурите за подбор на най-добрите проекти и превръщането им в правни инструменти, управлението на проекти и договори през целия жизнен цикъл на проекта, предварителни проверки по искания, включително получаване на сертификати за одит, предварително сертифициране на методологиите за изчисляване на разходите, последващи одити и корекции и оценка.

Документацията на поканите за представяне на предложения съдържа подробни указания относно правилата за допустимост и по-специално за най-честите грешки във връзка с разходите за персонал. Бенефициерите се приканват да предоставят още при изготвянето на предложението достатъчно данни за предвидените разходи, за да се даде възможност за предварителна проверка и откриване на евентуални грешки или неясноти и, когато е необходимо, промени в изпълнението или преработка на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Това ще повиши значително правната сигурност на бенефициерите и ще намали риска от грешки.

Последващите проверки ще се извършват с цел определяне на представителния среден процент на грешките, който ще остане въпреки обученията, предварителните проверки и корекциите. Стратегията за последващ одит за разходите по програмата ще се основава на финансовия одит на операциите, определен чрез извадка по парични единици, допълнен с извадка на основата на риска. Стратегията за последващ одит по отношение на законосъобразността и редовността ще бъде допълнена чрез засилена оперативна оценка и чрез стратегията за борба с измамите (вж. точка 2.3 по-долу).

Оценка на разходите и ползите от проверките, заложени в системата за контрол

Ще трябва да се постигне баланс между увеличаването на привлекателността на програмата чрез намаляването на тежестта на контрола за бенефициерите (повече доверие и поемане на повече рискове чрез използване на повече фиксирани ставки, еднократни суми и таблици на единичните разходи) и гарантиране на запазването на възможно най-нисък дял на некоригираните грешки.

ГД „Предприятия и промишленост“ ще създаде икономически целесъобразна система за вътрешен контрол, която ще предостави разумни гаранции, че рискът от грешки се запазва от порядъка на 2—5 % на година в рамките на многогодишния разходен период. Крайната цел е към момента на приключване на многогодишните програми и след отчитане на финансовото въздействие на всички одити и мерки за корекции и възстановявания да се постигне остатъчно ниво на грешки възможно най-близо до 2 %.

Одитната стратегия има за цел да се предостави задоволително и достоверно представяне на риска от грешки и да се проучат ефективно и ефикасно признаците за измама. Предварителните проверки на предложенията преди подписване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и уточняването на правилата за допустимост няма да доведат до значително увеличаване на времето до сключване на договора. Оправомощените разпоредители с бюджетни кредити докладват ежегодно за разходите и ползите от контрола, а Комисията докладва на законодателния орган в рамките на прегледа в средата на периода относно равнището на неспазване на правилата, което може да бъде постигнато.

Оценка на очакваната степен на риска от неспазване на приложимите правила

А. Настоящи източници на грешки

Въз основа на досегашните резултати бяха установени често повтарящи се грешки във връзка с:

· разходи за персонал: начисляват се средни или планирани в бюджета разходи (вместо действителните разходи), не се води подходяща отчетност на времето, през което е работено по програмата, начисляват се разходи, които не са допустими (разходи за собственика управител на МСП).

· други преки разходи: установените често срещани грешки са възлагане на подизпълнители без предварително разрешение или без да се спазват правилата за съотношение качество-цена и т.н.

· непреки разходи: в редица случаи непреките разходи са процент от преките разходи, изчислен по единна ставка, така че делът на грешките при непреките разходи е пропорционален на този в преките разходи.

Б. Предложени възможности за опростяване

Програмата ще се ползва от мерките за опростяване, включени в преразглеждането на Финансовия регламент на всеки три години. В тази рамка Комисията ще използва възможността да приеме мерки за опростяване, като например таблици на единичните разходи за собствениците управители на МСП или използването на стандартни ставки за разходите за персонал в съответствие с обичайните счетоводни принципи на бенефициерите.

В. Принос на промените в контрола за намаляване на очакваното равнище на неспазване на правилата

Изходната позиция е статуквото, определено на базата на извършените до момента одити на безвъзмездни средства по Програмата за конкурентоспособност и иновации: Процентът на установените по време на текущи одити по Програмата за конкурентоспособност и иновации грешки до момента е около 5 %. Ако се приеме, че:

– бенефициерите на безвъзмездни средства по бъдещата Програма за конкурентоспособност и за МСП са подобни на участвалите в Програмата за конкурентоспособност и иновации и че

– се очаква една трета от източниците на грешки да бъдат от изброените в буква Б по-горе,

очаква се мерките за опростяване, включени във Финансовия регламент, да доведат до намаляване на процента на грешките. Очаква се да има намаляване на грешките и по линия на предварителното уточняване на правилата за допустимост.

Заключение: с всички посочени по-горе мерки, взети заедно, се цели до края на жизнения цикъл да се постигне остатъчно ниво на грешки възможно най-близо до 2 %.

Този сценарий се основава на допускането че мерките за опростяване няма да претърпят значителни изменения в рамките на процеса на вземане на решение.

3. ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Чрез рамката за вътрешен контрол, създадена на базата на изпълнението на стандартите за вътрешен контрол на Комисията, процедурите за възлагане на обществени поръчки за подбор на най-добрите предложения и за управление на договорите през целия жизнен цикъл на проекта/договора, както и предварителните проверки на фактурите и плащанията се избягва ниво на остатъчните грешки над 2 %.

2.3.      Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

[28]В рамките на стратегията на Комисията за борба с измамите и с помощта на OLAF чрез консултации и участие в мрежата за предотвратяване и разкриване на измами на OLAF ГД „Предприятия и промишленост“ е разработила своя собствена стратегия за борба с измамите, която включва мерки за предотвратяване и разкриване на измами и нередности както в рамките на дирекцията, така и при бенефициери и изпълнители. Стратегията за борба с измамите ще се актуализира ежегодно.

За безвъзмездните средства по-специално в плана за действие по стратегията за борба с измамите на ГД „Предприятия и промишленост“ се предвижда създаването на централен регистър на всички бенефициери (координатори, партньори, подизпълнители и други участници) и проекти (доклади и декларации за разходите). Тази база данни, в съчетание с планираното придобиване на мощни инструменти за анализ на данни за откриване на признаци за измами, или „червени флагчета“, ще подобрят значително контролните функции и капацитета за одит на генералната дирекция.

За да се увеличат знанията и капацитетът за извършване на превантивен и ефективен контрол, в плана за действие по стратегията за борба с измамите на ГД „Предприятия и промишленост“ се предвижда предлагането на специални курсове за обучение и практически ръководства и материали. Освен това ще бъде разработена и приложена стратегия за контрол за оценката на финансовия и техническия капацитет на бенефициерите, както и класифициране на бенефициерите по рискови категории на базата на показатели за измами, регистрация в инструменти на информационните технологии и набелязване като обекти за предварителни/последващи одити.

Също така ще бъдат разработени процедури за одит и ръководства за последващи одити на базата на риска, насочени към евентуални случаи на измами и нередности. Стратегията за борба с измамите на генералната дирекция ще бъде в съответствие със стандартите за вътрешен контрол, и по-специално с оценката на риска, и със стратегиите за борба с измамите на други генерални дирекции и подчинени на тях структури.

Що се отнася до финансовите инструменти, Комисията гарантира, че договорната документация с международните финансови посредници, съдържа мерки за предотвратяване на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности и задължение за международните финансови посредници да пренесат тези мерки в своите договори с избраните посредници, както и в своите системи за управление и контрол, включително например дейностите за мониторинг на базата на предварително определени от Комисията изисквания.

3.         ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.      Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Поискани нови бюджетни редове (индикативно)

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Функция 1 || Многогод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква aа) от Финансовия регламент

[1] || Ред „Оперативни разходи“: 02 02 01 Програма „Конкурентоспособност на бизнеса и МСП“ || Многогод. || ДА || ДА || ДА || НЕ

[1] || Ред(ове) „Административни разходи“ || Едногод. || ДА || ДА || ДА || НЕ

3.2.      Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.   Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: 1 || Брой || [Наименование……………………………………………………………..]

ГД: „Предприятия и промишленост“ || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || След 2020 г. || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || Поети задължения || (1) || 213 600 || 256 000 || 300 500 || 346 000 || 393 500 || 441 000 || 492 400 || || 2 443 000

Плащания || (2) || 110 240 || 235 240 || 287 240 || 311 240 || 327 240 || 368 240 || 439 240 || 364 320 || 2 443 000

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми[29] || 02.0104 || (3) || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 12 000 || 12 000 || || 79 000

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Предприятия и промишленост“ || Поети задължения || =1+3 || 224 600 || 267 000 || 311 500 || 357 000 || 404 500 || 453 000 || 504 400 || || 2 522 000

Плащания || =2 +3 || 121 240 || 246 240 || 298 240 || 322 240 || 338 240 || 380 240 || 451 240 || 364 320 || 2 522 000

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 213 600 || 256 000 || 300 500 || 346 000 || 393 500 || 441 000 || 492 400 || || 2 443 000 || ||

Плащания || (5) || 110 240 || 235 240 || 287 240 || 311 240 || 327 240 || 368 240 || 439 240 || 364 320 || 2 443 000 ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 11 000 || 12 000 || 12 000 || || 79 000 || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ <1> от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 224 600 || 267 000 || 311 500 || 357 000 || 404 500 || 453 000 || 504 400 || || 2 522 000 || ||

Плащания || =5+ 6 || 121 240 || 246 240 || 298 240 || 322 240 || 338 240 || 380 240 || 451 240 || 364 320 || 2 522 000 ||

||

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || ,,Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ГД: „Предприятия и промишленост“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 18 764 || 19 140 || 19 522 || 19 913 || 20 311 || 20 717 || 21 131 || 139 498

Ÿ Други административни разходи || 0,086 || 0,088 || 0,089 || 0,091 || 0,093 || 0,095 || 0,097 || 0,639

|| || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 ГД „Предприятия и промишленост“[30] от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 18 850 || 19 228 || 19 611 || 20 004 || 20 404 || 20 812 || 21 228 || 140 137

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || След 2020 г. || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 243 450 || 286 228 || 331 111 || 377 004 || 424 904 || 473 812 || 525 628 || || 2 662 137

Плащания || 140 090 || 265 468 || 317 851 || 342 244 || 358 644 || 401 052 || 472 468 || 364 320 || 2 662 137

3.2.2.   Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨      Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– X       Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите[31] ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

|| Вид резултат[32] || Среден разход за резултата || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Общ брой резултати || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1: Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на ЕС || || || || || || || || || || || || || || || ||

Дейности за подобряване на европейската конкурентоспособност. || Проучвания, оценки на въздействието, оценки, конференции || 0,250 || 54 || 13 500 || 55 || 13 750 || 57 || 14 250 || 58 || 14 500 || 60 || 15 000 || 61 || 15 250 || 62 || 15 500 || 407 || 101 680

Дейности за разработване на политика за МСП и за насърчаване на конкурентоспособността на МСП || Срещи, доклади, бази данни || 0,075 || 98 || 7 350 || 98 || 7 350 || 122 || 9 150 || 124 || 9 300 || 128 || 9 600 || 138 || 10 350 || 152 || 11 400 || 860 || 64 480

Туризъм || Проекти, награди, проучвания, мероприятия || 1,000 || 9 || 9 000 || 12 || 12 000 || 16 || 16 000 || 19 || 19 000 || 22 || 22 000 || 25 || 25 000 || 28 || 28 000 || 131 || 131 440

Нови бизнес концепции за потребителски стоки || Проекти от вида за въвеждане на нови стоки и услуги на пазара || 1,000 || 8 || 8 000 || 9 || 9 000 || 11 || 11 000 || 13 || 13 000 || 14 || 14 000 || 15 || 15 000 || 17 || 17 000 || 87 || 86 800

Междинна сума за конкретна цел № 1 || || || || || || || || || || || || || || || || 384 400

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2: Насърчаване на предприемачеството || || || || || || || || || || || || || || || ||

Дейности за насърчаване на предприемачеството || Проучвания, кампании, мероприятия || 0,5 || 5 || 2 500 || 6 || 3 000 || 5 || 2 500 || 6 || 3 000 || 6 || 3 000 || 6 || 3 000 || 7 || 3 500 || 41 || 20 720

Брой случаи на обмен || 0,007 || 600 || 4 200 || 720 || 5 040 || 1 300 || 9 100 || 1 400 || 9 800 || 1 650 || 11 550 || 1 770 || 12 390 || 2 000 || 14 000 || 9 440 || 66.080

Междинна сума за конкретна цел № 2 || || || || || || || || || || || || || || || || 86 800

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3: Подобряване на достъпа до финансиране на МСП || || || || || || || || || || || || || || || ||

|| Финансови инструменти || Брой МСП бенефициери (гаранции по заеми) || 0,004 || 7 500 || 30 000 || 17 000 || 68 000 || 27 000 || 108 000 || 31 000 || 124 000 || 31 000 || 124 000 || 31 000 || 124 000 || 42 000 || 168 000 || 186 500 || 746 320

|| || Обем на заемите (млн. EUR) || || 1 071 || || 2 201 || || 3 384 || || 3 995 || || 4 065 || || 4 119 || || 5 420 || || 24 255 ||

|| || Брой МСП бенефициери (рисков капитал) || 1,220 || 10 || 12 200 || 30 || 36 600 || 46 || 56 120 || 85 || 103 700 || 115 || 140 300 || 140 || 170 800 || 140 || 170 800 || 566 || 690 000

|| || Мобилизирани средства в млн. EUR (рисков капитал) || || 103 || || 343 || || 686 || || 1 064 || || 1 445 || || 1 817 || || 1 869 || || 7 327 ||

Междинна сума за конкретна цел № 3 || || || || || || || || || || || || || || || || 1 436 320

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 4: Подобряване на достъпа до пазарите || || || || || || || || || || || || || || || ||

Мрежата „Enterprise Europe“ || Предложения за партньорство || 0,005 || 5 732 || 28 660 || 5 821 || 29 105 || 5 923 || 29 615 || 6 040 || 30 200 || 6 106 || 30 530 || 6 336 || 31 680 || 6 540 || 32 700 || 42 498 || 212 500

МСП, които получават услуги за подкрепа на бизнеса (на 1000 МСП) || 0,065 || 403 || 26 195 || 418 || 27 170 || 438 || 28 47 || 458 || 29 77 || 488 || 31 720 || 508 || 33 020 || 539 || 35 035 || 3252 || 211 380

Подкрепа за МСП извън ЕС || Проучвания || 0,250 || 10 || 2 500 || 12 || 3 000 || 15 || 3 750 || 14 || 3 500 || 15 || 3 750 || 18 || 4 500 || 20 || 5 000 || 104 || 25 951

|| Центрове за МСП, бюра в помощ за МСП || 1,000 || 5 || 5 000 || 6 || 6 000 || 7 || 7 000 || 9 || 9 000 || 10 || 10 000 || 11 || 11 000 || 12 || 12 000 || 60 || 60.000

|| Платформи, мероприятия, насърчителни дейности || 0,200 || 6 || 1 200 || 6 || 1 300 || 8 || 1 600 || 10 || 1 900 || 10 || 2 000 || 12 || 2 400 || 13 || 2 600 || || 13.249

Подкрепа на международното сътрудничество в областта на промишлеността || Работни семинари, заседания || 0,200 || 5 || 1 000 || 7 || 1 400 || 8 || 1 600 || 9 || 1 800 || 10 || 2 000 || 11 || 2 200 || 12 || 2 400 || 62 || 12.400

Междинна сума за конкретна цел № 4 || || || || || || || || || || || || || || || || 535 480

ОБЩО РАЗХОДИ || || 213.600 || || 256 000 || || 300 500 || || 346 000 || || 393 500 || || 441 000 || || 492 400 || || 2 443 000

3.2.3.   Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.3.1.            Обобщение

– ¨      Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– X       Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 18 764 || 19 140 || 19 522 || 19 913 || 20 311 || 20 717 || 21 131 || 139 498

Други административни разходи || 0,086 || 0,088 || 0,089 || 0,091 || 0,093 || 0,095 || 0,097 || 0,639

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 18 850 || 19 228 || 19 611 || 20 004 || 20 404 || 20 812 || 21 228 || 140 137

Извън ФУНКЦИЯ 5[33] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || || || || || || || ||

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 18 85050 || 19 228 || 19 611 || 20 004 || 20 404 || 20 812 || 21 228 || 140 137

3.2.3.2.            Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨      Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– X       Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквивалент на пълно работно време

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 110 || 110 || 110 || 110 || 110 || 110 || 110

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време[34] || || || || || || ||

XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия финансов пакет) || 58 || 58 || 58 || 58 || 58 || 58 || 58

XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy[35] || в централата[36] || || || || || || ||

|| в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО || 168 || 168 || 168 || 168 || 168 || 168 || 168

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения. ГД „Предприятия и промишленост“ предвижда процес на частично възлагане на дейностите на съществуваща изпълнителна агенция. Сумите и условните изчисления ще бъдат коригирани, ако е необходимо, в съответствие с резултатите от процеса на възлагане на дейности на външен изпълнител.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица ||

Външен персонал ||

3.2.4.   Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– X       Предложението/инициативата е съвместимо(а) с предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка 2014—2020 г., COM(2011) 500 окончателен.

– ¨      Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

[…]

– ¨      Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[37].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

[…]

3.2.5.   Участие на трети страни във финансирането [да се попълни]

– Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Общо

Участващи в програмата държави, които не членки на ЕС[38] || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m.

3.3.      Очаквано отражение върху приходите

– X       Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите

– ¨      Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨         върху собствени ресурси

– ¨         върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[39]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се отрази продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия …………. || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

[…]

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               COM(2011) 500 окончателен.

[2]               Над 50 000 различни потребители на уеб портала за правата върху интелектуалната собственост и услугите за електронно обучение през първите 3 години с над 2 милиона попадения при търсене; всяка година се организират над 30 семинара за обучение и интерактивни работни семинари, 2/3 от които се провеждат в Европа, за да се разберат какви са притесненията на МСП.

[3]               Проучвания/изследвания, проведени от отделните по-малки държави-членки, биха имали по-малка добавена стойност на европейско равнище и не биха включили обхвата на равнището на ЕС, а също така биха могли да доведат до дублиране на вече проведени изследвания в други държави.

[4]               Този вид мерки води до по-висока добавена стойност и въздействие, ако се извършва с подход на координиране/допълване между държавите-членки; освен това по-малките държави-членки често разполагат с по-малко средства за реклама на своите дестинации, особено за рекламиране на транснационални туристически продукти.

[5]               COM(2011) 500 окончателен, SEC(2011) 867—868 окончателен. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Бюджет за стратегията „Европа 2020“ — Част ІІ: Информационни документи за политиките.

[6]               Окончателен доклад: Оценка на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации; 12 май 2011 г. http://ec.europa.eu/cip/files/docs/evaluation-of-eaci-may-2011_en.pdf

[7]               http://ec.europa.eu/cip/files/docs/public-consultation-annex2-to-final-report_en.pdf

[8]               http://ec.europa.eu/enterprise/dg/files/evaluation/final_report_eip_interim_evaluation_04_2009_en.pdf

[9]               http://ec.europa.eu/cip/files/docs/eip-final-evaluation-report_en.pdf

[10]             Бюджетът на програмата бе намален спрямо сумата, публикувана в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011) 500) поради факта, че действията за подкрепа на стандартизацията ще бъдат финансирани извън програмата в размер до 182 милиона евро, за да се запази тяхната успешна структура и ефективно изпълнение.

[11]             COM(2010) 2020 окончателен.

[12]             COM(2010) 614 окончателен.

[13]             COM(2008) 394 окончателен.

[14]             COM(2011) 78 окончателен.

[15]             COM(2011) 398 окончателен.

[16]             ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

[17]             Изследване на Евробарометър от 2009 г. за предприемачеството.

[18]             COM(2010) 352 окончателен.

[19]             OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

[20]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[21]             ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15.

[22]             Тези показатели се отнасят до събитията в област на политиката „Предприятия и промишленост“. Самата Комисия не е единственият отговорен за постигането на целите. Редица други фактори извън контрола на Комисията също оказват влияние върху резултатите.

[23]             NEER/REER на базата на ULC, като се изключи въздействието на колебанията в обменния курс (NEER = номинален ефективен обменен курс, REER = реален ефективен обменен курс, ULC = разходи за труд на единица продукция)

[24]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[25]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[26]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[27]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[28]             COM(2011) 376, 24.6.2011 г.

[29]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), изпълнителни агенции (без да се взема предвид планираното допълнително възлагане на външен изпълнител), непреки изследвания, преки изследвания.

[30]             ГД „Предприятия и промишленост“ предвижда процес на частично възлагане на дейности на съществуваща изпълнителна агенция. Сумите и условните изчисления ще бъдат коригирани, ако е необходимо, в съответствие с резултатите от процеса на възлагане на дейности на външен изпълнител. „Други административни разходи“ обхваща финансирането на задължителните заседания на комитета.

[31]             Това индикативно разделяне на бюджетните кредити за оперативни разходи и произтичащото от него разпределяне на бюджета между предложените действия се основава на характера на предвидените действия: например дейностите за разработване на политика за МСП и насърчаване на конкурентоспособността на МСП са разработване на политиката на основата на проучвания и мероприятия, които ще се осъществят чрез възлагане на обществени поръчки и ще бъдат свързани със сравнително по-малко разходи, отколкото дейностите, предвидени в областта на туризма и потребителските стоки, които ще бъдат свързани с покани за представяне на предложения.

[32]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[33]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[34]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[35]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[36]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[37]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[38]             При специални условия и при заплащане на финансова вноска в програмата тя ще бъде отворена за участие за държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на европейското икономическо пространство (ЕИП), държавите кандидатки и потенциални кандидатки и държавите, които попадат в обхвата на европейските политики за съседство (вж. чл. 5).

[39]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.