ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

След провеждането на широк кръг консултации с държавите-членки и заинтересованите страни и оценка на въздействието, Комисията предлага да се преразгледа механизмът за мониторинг, установен с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[1], като това решение се замени с друго. Целта на предложението е да се подобри съществуващата система за мониторинг и докладване, за да се осигури спазването на ангажиментите и задълженията на Съюза и държавите-членки по настоящи и бъдещи международни споразумения в областта на изменението на климата, да се изпълнят правните изисквания на пакета относно климата и енергетиката и да се способства за разработването на инструменти на равнището на Съюза за смекчаване на изменението на климата и за адаптация.

Комисията предлага Решение № 280/2004/ЕО да се замени с регламент, поради по-широкото приложно поле на законодателния акт, по-големия брой адресати, до голяма степен техническото и хармонизирано естество на механизма за мониторинг, както и за да се улесни прилагането му.

· Основания и цели на предложението

Целта на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), която беше одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. за сключване на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата[2], е да се стабилизират концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасно антропогенно въздействие върху климатичната система. За да бъде постигната тази цел, общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C. Четвъртият доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата показва, че за постигането на тази цел емисиите на парникови газове в световен мащаб трябва да достигнат върхова стойност до 2020 г.

Протоколът от Киото, ратифициран от Съюза на 31 май 2001 г.[3], влезе в сила на 16 февруари 2005 г. В протокола се определят задължителни цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове за Съюза и държавите-членки (с изключение на Малта и Кипър). На заседанието на Европейския съвет през март 2007 г. беше поет и твърд ангажимент за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове в ЕС с поне 20 % под нивата от 1990 г. и с 30 %, при условие че другите развити страни се ангажират да постигнат сравнимо намаляване на емисиите, а икономически по-напредналите развиващи се страни допринесат в съответствие с възможностите си. С договорения през декември 2008 г. пакет относно климата и енергетиката целите за намаляване с 20 % бяха уредени от законодателна гледна точка. Тези цели фигурират и в Решение 2/CP.15 (Споразумението от Копенхаген), одобрено от Съюза и държавите-членки на 28 януари 2010 г.

Целта на Решение № 280/2004/ЕО, наричано по-долу „решението за механизма за мониторинг“, беше да се установи механизъм за мониторинг на всички антропогенни емисии по източници и по отстраняването от поглътители за парникови газове, които не са регламентирани от Монреалския протокол; за оценка на напредъка на държавите-членки по отношение на техните задължения съгласно РКООНИК и Протокола от Киото; за изпълнение на изискванията по отношение на докладването съгласно РКООНИК и Протокола от Киото и за осигуряване на навременност, изчерпателност, точност, последователност, сравнимост и прозрачност на докладването от страна на Съюза и държавите-членки до секретариата на РКООНИК.

Целите на предложеното преразглеждане са:

– в регламента за механизма за мониторинг да се отразят задълженията за докладване, произтичащи от РКООНИК, Протокола от Киото и последващите приети в съответствие с тях решения по отношение на емисиите на парникови газове и на финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни;

– да се подпомогнат Съюзът и държавите-членки за изпълнение на ангажиментите си за смекчаване на изменението на климата и за прилагане на пакета относно климата и енергетиката;

– да се подкрепи разработването на нови инструменти на равнището на Съюза за смекчаване на изменението на климата и за адаптация.

С предложението се въвеждат и подобрения на изискванията относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове, които са резултат от шестгодишния опит с Решение № 280/2004/ЕО и разпоредбите за неговото изпълнение, а именно Решение № 2005/166/ЕО[4], и от опита с изпълнението на различни изисквания на РКООНИК.

· Общ контекст

Необходимостта от преразглеждане на решението за механизма за мониторинг е продиктувана от следните причини:

– Решение № 280/2004/ЕО относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото и разпоредбите за неговото изпълнение са основните инструменти за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове. В тях са изложени подробностите за докладването на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, предоставянето на информация относно националните програми за намаляване на емисиите, прогнозите за емисиите на парникови газове и за политиките и мерките в областта на изменението на климата в съответствие с РКООНИК.

– Шестте години опит в прилагането на тези две решения и опитът, натрупан в хода на международните преговори и в изпълнението на различните изисквания на РКООНИК, показаха, че има области, в които биха могли да се въведат значителни подобрения. Освен това са необходими ускоряване на действията за смекчаване на изменението на климата на равнище ЕС и държави-членки и изпълнение на новите и предстоящите международни и вътрешни ангажименти, в т.ч. стратегията „Европа 2020“, които изискват подобряване на системата за мониторинг и докладване.

– В отговор на опасенията за растяща заплаха от изменение на климата в световен мащаб, произтичащо от все по-големите концентрации на парникови газове в атмосферата, Съюзът осъществява и планира редица политики и действия за смекчаване на изменението на климата. Създаването на солидна рамка за мониторинг, оценка, докладване и проверка на емисиите на парникови газове е важна част от този процес, тъй като дава възможност на ЕС по-ефективно да разработва и осъществява бъдещите политики и да преценява и показва, че изпълнява задълженията си.

– На конференцията на страните (COP) по РКООНИК в Копенхаген (COP 15) Съюзът и държавите-членки поеха ангажимент да предоставят на развиващите се страни значителни по размер финансиране за незабавен старт, дългосрочно финансиране в областта на климата и технологична помощ. На СОР 16 в Канкун страните се споразумяха (параграф 40 от Решение 1/СР.16), че всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите-членки полагат за изпълнение на ангажиментите си.

По-конкретно с преразглеждането на решението за механизма за мониторинг ще бъде направен опит да се решат следните въпроси:

(1) Съществуващата система за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и действията за смекчаване на изменението на климата не е подходяща за изпълнението на новите изисквания, произтичащи от новите законодателни мерки и от новостите във връзка с РКООНИК в международен план;

С пакета относно климата и енергетиката, договорен между Съвета и Европейския парламент през 2009 г., бяха въведени нови изисквания за държавите-членки по отношение на мониторинга и докладването. За да влязат в сила, те трябва да бъдат включени в съществуващата система за мониторинг и докладване. „Договореностите от Канкун“ (Решение 1/СР.16) в рамките на РКООНИК също изискват в контекста на последващите действия от Протокола от Киото да се подобри докладването на емисиите и действията за смекчаване.

(2) Наличните данни на равнище ЕС не са достатъчни, за да подкрепят разработването и осъществяването на бъдещата политика;

В редица области/сектори, които имат голямо значение за намаляването на емисиите на парникови газове и за предприемането на действия на равнище ЕС, няма данни или събраните данни не са достатъчни, за да подкрепят разработването и осъществяването на ефективна политика. Тези области са следните: а) морски транспорт; б) въздухоплаване; в) земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство, и г) адаптация.

(3) Настоящата система за мониторинг и докладване се отнася до емисиите на парникови газове и действията по смекчаване на изменението на климата, но нито взема предвид, нито осигурява спазването на новите ангажименти съгласно РКООНИК, свързани с предоставянето на финансова и техническа помощ на развиващите се страни;

Съюзът пое ангажимент в международен мащаб да предостави на развиващите се страни съществено, бързо и дългосрочно финансиране в областта на климата и технологичната помощ. Прозрачната и изчерпателна информация за вида и размера на предоставената помощ е от съществено значение, за да се осигурят видимостта на Съюза, ефикасното предаване на неговото послание относно изменението на климата и неговата надеждност в очите на международните партньори. Посочените по-горе проблеми често са водели до строга критика от други страни за това, че Съюзът и неговите държави-членки не изпълняват ангажиментите си, и трябва да бъдат разрешени.

(4) Необходими са допълнителни данни и информация за мониторинг на напредъка по отношение на целите за ограничаване на емисиите, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“;

В стратегията „Европа 2020“ — новата интегрирана стратегия на Съюза в областта на икономическата политика за растеж и работни места, като водещи цели са включени целите за ограничаване на националните емисии.

(5) Наблюдават се недостатъчна прозрачност, навременност, последователност, изчерпателност и сравнимост на информацията, която понастоящем се докладва в рамките на решението за механизма за мониторинг;

Сравнително високия процент случаи на неспазване през последните години сочи, че прозрачността, точността, последователността и ефикасността на съществуващата система за мониторинг и докладване биха могли да бъдат подобрени.

(6) Опитът показва, че съществува спешна необходимост да се опростят и модернизират настоящите изисквания по отношение на докладването.

Опитът при изпълнението на решението за механизма за мониторинг показва, че определени изисквания по отношение на докладването не са донесли очаквания резултат или информацията не е била използвана, както е предвидено. Той показва и че връзките между инструментите за докладване биха могли да бъдат подобрени.

· Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Понастоящем механизмът за мониторинг е установен съгласно Решение № 280/2004/ЕО, което ще бъде отменено с настоящото предложение.

· Съответствие с други политики и цели на Съюза

Преразглеждането на решението за механизма за мониторинг:

– допринася за общите цели на пакета относно климата и енергетиката за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, съответства на отделните правни инструменти, приети като част от пакета, и има за цел да подобри осъществяването на допълнителни политики в области, които все още не са в достатъчна степен обхванати в пакета;

– съответства на обсъжданията в рамките на РКООНИК относно бъдещите системи за мониторинг, докладване и проверка на емисиите, действията и предоставянето на финансова помощ както що се отнася до въпросите, предложени за включване в обхвата, така и до свързаните с докладването области, определени като подлежащи на подобрение;

– съответства на стратегията „Европа 2020“, която включва сред водещите си цели ангажимента за ограничаване на емисиите и която изисква да бъде предоставяна актуализирана информация относно действията, свързани с изменението на климата, за да се проследи постигнатият от държавите-членки и Съюза напредък;

– съответства на целите на Съюза за опростяване и по-добро законотворчество, тъй като преразглеждането се основава на опита при изпълнението и на обратната информация, получена от заинтересованите страни. Преразглеждането цели да се намери решение за установените слабости и проблеми, както и да се опростят изискванията за докладване, когато е приложимо. Новите изисквания са приведени в съответствие със съществуващите канали за докладване и информационни потребности и надлежно ги отчитат.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

· Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията

В допълнение към срещите между специалисти и работните семинари, от 7 март до 29 април 2011 г. беше проведена онлайн публична консултация със заинтересованите страни, която обхващаше всички аспекти на планираното преразглеждане на Решение № 280/2004. Публикуваният онлайн въпросник беше достъпен от уебсайтовете на Генерална дирекция „Действия по климата“ и „Вашият глас в Европа“. Въпросникът беше подготвен на всички официални езици и беше направено необходимото за уведомяване на заинтересованите страни. Бяха получени отговори от частни лица, национални администрации, неправителствени организации, частни дружества, индустриални групи и един изследователски институт.

· Резултати от проведената онлайн публична консултация

Данните, получени чрез проведената онлайн публична консултация със заинтересованите страни сочат, че гражданите на ЕС имат силен интерес към информацията относно изменението на климата и подкрепят по-нататъшните подобрения на системата за докладване, по-специално що се отнася до изчерпателността и прозрачността на информацията. По принцип участниците в консултацията смятат, че независимо от сравнително доброто количество и качество на информацията и данните относно изменението на климата има място за подобрения, като мнозинството от тях смята, че си заслужава да се подобрят изискванията във всички области, обхванати от тази оценка на въздействието. Резултатите от консултацията са достъпни онлайн[5].

· Консултации с държавите-членки

За да бъдат държавите-членки информирани относно преразглеждането на решението за механизма за мониторинг, през 2009, 2010 и 2011 г. бяха проведени редица експертни срещи по технически въпроси и по сектори и бяха осъществени няколко проекта. На тези срещи държавите-членки постигнаха съгласие, че е необходимо да се преразгледа решението за механизма за мониторинг, за да се вземат подобаващо предвид развитието на обстоятелствата на равнището на Съюза и в международен мащаб, както и изводите, направени в хода на изпълнението му. Държавите-членки обаче изразиха загриженост относно евентуалното увеличаване на административната тежест в резултат на преразглеждането.

Седем държави-членки (Финландия, Германия, Унгария, Нидерландия, Словакия, Испания и Швеция) изразиха желание да предоставят информация относно административната тежест и разходите. С тези държави-членки на два пъти бяха проведени консултации посредством въпросници. Само 5 държави обаче (Финландия, Германия, Унгария, Нидерландия и Швеция) отговориха на втория въпросник. Малкият брой отговори на втория въпросник се дължи най-вече на факта, че въпросите засягат основно новите разпоредби, които ще бъдат въведени съгласно новия регламент за механизма за мониторинг. Поради това държавите-членки бяха затруднени да направят прогнози за потенциалната административна тежест. В резултат на това и в съответствие с препоръката на ръководната група по оценката на въздействието, с представители на държавите-членки бяха осъществени контакти по телефона и по електронната поща с цел да бъдат получени допълнителни данни или да бъде уточнена подадената информация. В хода на този процес бяха получени окончателните данни за административната тежест, на които се основава оценката на въздействието.

· Оценка на въздействието

В оценката на въздействието се разглеждат няколко въпроса, които включват:

– Цикъл на ЕС на преглед и спазване съгласно решението за разпределение на усилията;

– Изисквания за докладване на емисиите от международния морски транспорт;

– Изисквания за докладване на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с CO2;

– Изисквания за докладване относно адаптацията;

– Допълнителни изисквания за докладване относно земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство;

– Изисквания за докладване относно предоставяната на развиващите се страни финансова и технологична помощ;

– Съответствие с другите правни инструменти на ЕС, насочени към замърсителите на въздуха, и подобрения въз основа на опита при прилагането им.

В оценката на въздействието са разгледани различни варианти на политика по всеки един от тези въпроси. Подробно са разгледани потенциалните икономически и екологични въздействия. Подробната оценка на вариантите се съдържа в оценката на въздействието, придружаваща предложението, която се намира на следния адрес в интернет: http://ec.europa.eu/clima/studies/g-gas/index_en.htm.

· Кратко описание на предложеното действие

Основната цел на настоящия регламент е да се подпомогнат Съюзът и неговите държави-членки при изпълнението на техните ангажименти и цели на национално, съюзно и международно равнище и политиката да продължи да се развива чрез прозрачно, точно, последователно, сравнимо и изчерпателно докладване.

В съществуващите международни изисквания за докладване вече е посочено, че е необходимо веднъж годишно да се докладват емисиите на парникови газове и веднъж на четири години да се докладва друга свързана с климата информация (прогнози, действия по смекчаване на изменението на климата, предоставена на развиващите се страни помощ, адаптация). Това докладване обаче отдавна се счита за недостатъчно и съществува силен международен натиск то да бъде подобрено, съществуващите изисквания за докладване да бъдат допълнени, както и да се увеличи честотата на докладването. Това е особено важно в тези критични времена, когато икономическите фактори оказват значително въздействие върху развиването на политика за смекчаване на изменението на климата и когато подаването на ранни предупредителни сигнали може значително да увеличи способността на дадена страна да предприема действия и да гарантира, че устойчивият икономически растеж продължава да не е свързан с емисии на парникови газове. Именно тези съображения бяха претворени в конкретни изисквания в неотдавнашните международни договорености от Канкун (Решение 1/СР.16), където всъщност се настоява за предоставяне на значителна по обем, надеждна и изчерпателна информация (за прогнозите, действията по смекчаване на изменението на климата, предоставената на развиващите се страни помощ) на двугодишна основа в подкрепа на ангажиментите, които страните са решили да поемат. Международните изисквания допълват също изискванията на равнище ЕС, установени неотдавна в пакета относно климата и енергетиката, където ясно се посочва, че съществува необходимост от по-добри и по-актуални данни и информация. И накрая, събирането на по-актуална информация от държавите-членки, по-специално относно техните прогнози за парниковите газове и действията им за смекчаване на изменението на климата, ще допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, в която европейските и националните цели за ограничаване на емисиите са включени като водещи цели. Във връзка с това в настоящия регламент се предлага засилването на мониторинга, докладването и рамката за преглед в ЕС, като така се дава възможност за изпълнение на вътрешните и международните ангажименти, за осъществяване на текущите политики и ефективното по-нататъшно развиване на политики.

Като се имат предвид несигурността във връзка с режима за климата след изтичането на Протокола от Киото и необходимостта от годишен цикъл на спазване за осъществяването на екологично устойчиво развитие (ЕУР), това предложение включва установяването на процес на преглед на ЕС за данните за парниковите газове, подадени от държавите-членки, като така се осигурява оценка на съответствието с целите за ЕУР по изчерпателен, прозрачен, надежден и своевременен начин, както е постановено в пакета относно климата и енергетиката.

В предложението е възприет предпазлив подход към докладването на емисии от международния морски транспорт и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство — области, в които понастоящем протичат политически обсъждания както в рамките на Съюза, така и в международен мащаб. Предложението осигурява механизъм за мониторинг, който предоставя подходяща рамка, за да бъдат определени подробни изисквания за докладване на по-късен етап, когато ще са налице конкретни политически резултати, независимо дали на международно равнище или на равнището на Съюза. Така се осигурява съгласуваност с бъдещата политическа рамка, избягват се дублиращи се действия и се гарантира, че Съюзът е способен да изпълнява подробните изисквания по най-ефективен начин.

Предложението осигурява съгласуваност със съществуващата политика на Съюза относно въздействието на въздухоплаването върху климата, несвързано с CO2, тъй като от Комисията се изисква веднъж на две години да извършва оценка на това въздействие въз основа на най-новите налични данни за емисиите и напредъка на науката. Този подход се различава от подходите, разгледани в оценката на въздействието, и отразява полезния принос на други служби на Комисията, получен по време на вътрешния процес на консултации. Той беше включен в предложението, тъй като се счита, че ползата от него е равностойна при значително по-малка административна тежест.

По отношение на докладването относно прогнозите, политиките и мерките в предложението се изисква годишно докладване, за да се даде възможност за ежегодната оценка на ангажиментите, поети от ЕС на национално и международно равнище, а също и за ранни и ефективни коригиращи действия. Следва да се отбележи, че много от държавите-членки вече подават всяка година актуализирана информация, ако смятат, че информацията, която са представили през предходната година вече не е актуална. В предложението е възприет прагматичен подход, който не изисква на Комисията да се представя дублираща се основна информация, а по-скоро се стреми да гарантира, че съществуващата техническа основна информация се предоставя за сведение на обществеността.

По отношение на финансовата и технологична помощ в предложението се подобрява докладването въз основа на общи методи в съответствие със задължението на Съюза да дава прозрачна и изчерпателна информация за предоставяната на развиващите се страни финансова и технологична помощ.

Годишното докладване за действията по адаптацията ще спомогне да се установят действията, предприети от държавите-членки, и да се изготви стратегия за адаптация за целия Съюз. То също ще предоставя данни и информация за механизма на ЕС за информационен и координационен център, който ще бъде полезен инструмент за хората, определящи политиката на национално, регионално и местно равнище. В съответствие с оценката на въздействието това е ефикасен вариант, тъй като включва ограничена административна тежест, но осигурява на Съюза възможността по-добре да изпълнява международните си задължения за докладване.

И накрая, с предложението се подобряват съществуващите национални системи в държавите-членки за докладване относно прогнозите, политиките и мерките и се постига съгласуваност с други правни инструменти, насочени към замърсителите на въздуха. Това е ефикасно решение, което независимо от свързаната с него тежест, ще доведе в дългосрочен план до по-добро спазване, опростяване и по-ниски разходи. В предложението са включени и по-добри разпоредби за осигуряване и контрол на качеството, въведени са хармонизирани формати за докладване и насоки за повишаване на качеството и изчерпателността на подадените данни и за опростяване на съществуващите изисквания за докладване, без да се налага излишна административна тежест.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Правно основание

Правното основание на законодателното предложение е член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предложението преследва легитимна цел в приложното поле на член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно борбата с изменението на климата (смекчаване и адаптация). Целта на предложението е да се подобрят наличието на информация за изготвянето на политики и вземането на решения в Съюза, както и координацията и последователността на докладването от страна на Съюза и на държавите-членки съгласно РКООНИК. Тази цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителни средства. Тя не се отразява на сегашното общо разделение на отговорностите между Съюза и държавите-членки във връзка с мониторинга, събирането на данни и докладването, установени съгласно решението за механизма за мониторинг.

· Принцип на субсидиарност

За да бъде действие на ЕС оправдано, трябва да е спазен принципът на субсидиарност:

а)           Наднационално естество на проблема (тест за необходимост)

Наднационалното естество на изменението на климата е важен елемент, когато се определя дали е необходимо действие на Съюза. Само вътрешни действия не биха допринесли за спазването на поетите в международен план ангажименти и не биха били достатъчни за постигането на междинните и крайните цели, определени в решението за разпределение на усилията. Ето защо е необходимо Съюзът да създаде рамка, която да дава възможност за изпълнение на изискванията на равнището на Съюза и в международен план, като осигурява хармонизирано докладване, когато е възможно. Подобряването на ефикасността на докладването, за което е необходима координация между редица инструменти, навременността и качеството на докладването съгласно РКООНИК при обобщаването на данни от всички 27 държави-членки, също изискват координация на равнището на Съюза.

б)           Тест за ефективност (допълнителна полза)

Освен факта, че по-голямата част от предложеното преразглеждане е резултат от съществуващи или предстоящи изисквания на равнището на Съюза и в международен план, действията на съюзно равнище, поради ефективността си, биха донесли неоспорими ползи в сравнение с действията на национално равнище. Тъй като всеобщите ангажименти са поети на съюзно равнище, би било по-ефективно необходимите инструменти за докладване да бъдат разработени на равнището на Съюза. Освен това преодоляването на установени проблеми като качество и навременност на докладването от страна на Съюза и държавите-членки изисква да се координират данни и методи между всички 27 държави-членки, което би било по-ефективно на съюзно равнище.

Опитът, по-специално при докладването на емисиите на парникови газове пред РКООНИК, показва, че решението за механизма за мониторинг значително е допринесло да се улесни и наложи качественото докладване. Допълнителните проверки и анализи на данните на държавите-членки съгласно решението за механизма за мониторинг доведоха до по-добро качество на докладването пред РКООНИК, активно съдействаха на държавите-членки при изпълнението на техните ангажименти и допринесоха в голяма степен за ограничаването на случаите на неспазване по отношение на РКООНИК. Съществена в това отношение е и възможността Комисията да стартира производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, което в допълнителна степен налага спазването.

Очаква се разпростирането на докладването върху нови области от обхвата на РКООНИК като финансовата и технологичната помощ, съгласно преразгледания механизъм за мониторинг, да донесе подобни съществени ползи. Докладването съгласно преразгледания механизъм за мониторинг ще предвижда подробна оценка на данните на държавите-членки и ще гарантира, че пропуските и слабостите се определят ясно и че се предприемат конкретни действия за тяхното отстраняване — две области на докладването, от които зависи доверието в Съюза в международен мащаб. Освен това докладването съгласно преразгледания механизъм за мониторинг ще осигури поне общи минимални стандарти, тъй като досега информацията е била докладвана по-скоро непоследователно. И накрая, прилагането на процедури при нарушения ще бъде важно, за да се гарантира, че неразрешените въпроси ще се разрешават вътрешно в Съюза, а не в РКООНИК, където може да има значителни политически и правни последствия.

По отношение на докладването относно адаптацията от преразгледания механизъм за мониторинг ще има подобни ползи като посочените по-горе, като към тях се добави предимството, че механизмът ще предоставя и платформа за обмен на най-добри практики. Тъй като адаптацията е проблем за всички държави-членки, централизирането на докладването на информацията ще бъде от полза, за да се разберат нуждите в областта на адаптацията, да се определят най-добрите практики, както и пропуските, които могат да бъдат отстранени или чрез действия на равнището на Съюза, или посредством сътрудничество между държавите-членки.

· Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

То не надхвърля необходимото за постигане на целите да се подобри качеството на данните по изменението на климата и да се гарантира спазването на изискванията на равнището на Съюза и в международен план.

Предложението е съобразено с общата цел на Съюза да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове по Протокола от Киото, целите си, заложени в пакета относно климата и енергетиката, в споразумението от Копенхаген и в Решение 1/СР.16 („Договореностите от Канкун“).

Предложението предвижда прилагането на механизъм за мониторинг, сходен като практика и процедури с механизма, който вече се прилага съгласно Решение № 280/2004/ЕО.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Както е посочено във финансовата обосновка, придружаваща настоящия регламент, при прилагането на регламента ще бъде използван наличният бюджет и това няма да има отражение върху многогодишната финансова рамка.

5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

· Преглед/преразглеждане/клауза за изтичане на срока на действие

Предложението включва разпоредба, която позволява на Комисията да извършва преглед на настоящия регламент във връзка с бъдещи решения, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, или с други законодателни мерки на Съюза. При необходимост Комисията ще предлага на Европейския парламент и на Съвета изменения на настоящия регламент, ще изменя съществуващите делегирани актове и ще приема нови.

2011/0372 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[6],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[7],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) С Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото[8] се създава рамка за мониторинг на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на парниковите газове от поглътители, за оценка на напредъка по отношение на спазването на ангажиментите, свързани с тези емисии, и за изпълнение на изискванията за мониторинг и докладване съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК)[9] и Протокола от Киото[10] в Европейския съюз. За да се вземат предвид последните и бъдещите насоки на развитие в международен план, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, и да се изпълнят новите изисквания за мониторинг и докладване, въведени от законодателството на Съюза, това решение следва да бъде заменено. Решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено с регламент, предвид по-голямото приложно поле на законодателния акт, включването на допълнителни категории лица, до които се отнасят задълженията, по-комплексното и в голяма степен техническо естество на въведените разпоредби, нарасналата нужда от уеднаквени правила, приложими в целия Съюз, както и с цел да се улесни прилагането.

(2) Крайната цел на РКООНИК е стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасното антропогенно въздействие върху климатичната система. С оглед постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C.

(3) Съществува необходимост от задълбочен мониторинг и докладване и от редовна оценка на емисиите на парникови газове на Съюза и държавите-членки и на техните усилия за противодействие на изменението на климата.

(4) Решение 1/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.15“ или „Споразумението от Копенхаген“) и Решение 1/CP.16 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.16“ или „Договореностите от Канкун“) допринесоха значително за напредъка, що се отнася до посрещането на свързаните с изменението на климата предизвикателства по балансиран начин. С тези решения се въведоха нови изисквания за мониторинг и докладване, приложими към осъществяването на амбициозните намаления на емисиите, за които Съюзът и неговите държави-членки са поели ангажимент, и се предостави помощ на развиващите се страни. В тези решения беше отчетено, че е важно адаптацията да се разглежда в същия приоритетен ред като смекчаването. В Решение 1/СР.16 също се изисква развитите страни да разработят стратегии или планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Очаква се тези стратегии или планове да допринесат за изграждането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и да осигурят продължителен висок растеж и устойчиво развитие. Настоящият регламент следва да улесни чрез делегираните си актове изпълнението на тези и на бъдещи изисквания за мониторинг и докладване, произтичащи от допълнителни решения или от одобряването на международно споразумение съгласно РКООНИК.

(5) Пакетът относно климата и енергетиката, приет през 2009 г., и по-специално Решение № 406/2009/ЕО от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.[11] и Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността[12], отбелязва още един твърд ангажимент от страна на Съюза и държавите-членки значително да намалят своите емисии на парникови газове. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите следва също да бъде актуализирана в светлината на новите изисквания съгласно тези законодателни мерки.

(6) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави-членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват пред Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой към Виенската конвенция за опазване на озоновия слой („Протоколът от Монреал“)[13], като използват сравними методи, утвърдени от Конференцията на страните.

(7) В член 5, параграф 1 от Протокола от Киото от Съюза и държавите-членки се изисква да създадат и поддържат национална система за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, за да се гарантира изпълнението на другите разпоредби на Протокола от Киото. В Решение 1/СР.16 също се изисква въвеждането на национални мерки за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол. Настоящият регламент следва да даде възможност за изпълнението и на двете изисквания.

(8) Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се увеличат взаимодействието и съгласуваността с докладването съгласно други правни инструменти, по-специално с Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета[14], с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета[15], с Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители[16], с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове[17] и с Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор[18]. Хармонизирането на изискванията за докладване ще наложи изменението на отделни правни инструменти, като в същото време използването на съпоставими данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(9) В четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) беше установено, че потенциалът за глобално затопляне на азотния трифлуорид („NF3“) е около 17 000 пъти по-голям от този на CO2. Азотният трифлуорид все по-често се използва в електрониката като заместител на перфлуоровъглеродите („PFC“) и серния хексафлуорид (SF6). В съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. Този принцип изисква мониторинг на NF3, за да се оценят нивата на емисиите в Съюза и ако е необходимо да се определят действия за смекчаване на изменението на климата.

(10) Данните, които понастоящем се докладват в националните инвентаризации на парниковите газове и националните регистри в Съюза не са достатъчни, за да се определят на равнище държави-членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът не следва да налага на държавите-членки и на малките и средните предприятия („МСП“) тежест, която не е пропорционална на преследваните цели. Емисиите на CO2 от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданска авиация“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

(11) Докато емисиите и отстраняването на парниковите газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, са включени в целта на Съюза за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, те не са част от целта за намаление с 20 % до 2020 г. съгласно пакета относно климата и енергетиката. В Решение № 406/2009/ЕО и в Директива 2003/87/ЕО от Комисията се изисква да проучи начините за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в целта за 2020 г. Графикът за изпълнението на тази задача беше обвързан с резултатите от преговорите за международно споразумение в областта на изменението на климата. При отсъствието на такова споразумение в края на 2010 г., Комисията може да направи предложение, с цел предложеният акт да влезе в сила от 2013 г. Настоящият регламент следва да даде възможност за изпълнение на изискванията за докладване, съдържащи се в международно споразумение или в подобен законодателен акт на Съюза.

(12) Съюзът и държавите-членки следва да се стремят да представят възможно най-актуална информация за своите емисии на парникови газове, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в определения за нея график. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива прогнози във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация.

(13) Изискванията за мониторинга и докладването на емисиите от морския транспорт от държавите-членки следва да се приемат по начин, който да е допълващ и да е в съответствие с изискванията, договорени в РКООНИК, или, доколкото е възможно, с изискванията, приложими към плавателните съдове в контекста на Международната морска организация („ИМО“) или чрез мярка на Съюза относно емисиите на парникови газове от морския транспорт. Подобен вид мониторинг и докладване би позволил да се подобри разбирането за тези емисии и би спомогнал за ефективното осъществяване на политиката.

(14) Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се подобрят прозрачността, точността, последователността, изчерпателността и сравнимостта на докладваната информация относно политиките, мерките и прогнозите. В Решение № 406/2009/ЕО от държавите-членки се изисква да докладват прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по това решение, включително информация относно националните политики и мерки и националните прогнози. В стратегията „Европа 2020“ е изложена интегрирана програма за икономическата политика, в която от Съюза и държавите-членки се изисква да положат допълнителни усилия за навременно докладване относно политиките в областта на изменението на климата и относно мерките и предвиденото им въздействие върху емисиите. Създаването на национални системи на равнището на Съюза и на държавите-членки, придружено от по-добри указания във връзка с докладването, следва значително да допринесе за постигането на тези цели. За да се увери, че Съюзът изпълнява своите международни и вътрешни изисквания за докладване на прогнозите за парниковите газове и да оцени напредъка му в изпълнението на неговите международни и вътрешни ангажименти и задължения, Комисията следва също да изготвя и използва прогнозни очаквания за парниковите газове.

(15) Необходима е по-добра информация от държавите-членки, за да се проследят напредъкът им и действията им за адаптиране към изменението на климата. Тази информация е необходима, за да се разработи всеобхватна стратегия на Съюза за адаптация в съответствие с Бялата книга, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“[19]. Докладването на информация относно адаптацията ще позволи на държавите-членки да обменят най-добри практики и да преценяват своите потребности и равнището си на готовност за действие във връзка с изменението на климата.

(16) Съгласно Решение 1/СР.15 Съюзът и държавите-членки поемат ангажимент да предоставят съществено финансиране в подкрепа на действия за адаптация и смекчаване на изменението на климата в развиващите се страни. В съответствие с параграф 40 от Решение 1/СР.16 всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите-членки полагат в изпълнение на ангажиментите си. С Решение 1/СР.16 беше създаден и нов технологичен механизъм за подобряване на международния трансфер на технологии. Настоящият регламент следва да осигури наличието на надеждна и актуална информация за действията по трансфер на технологии към развиващите се страни.

(17) В резултат на измененията, внесени в Директива 2008/101/ЕО[20], Директива 2003/87/ЕО понастоящем прилага схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза и към авиационните дейности. Тази директива съдържа разпоредби относно използването на приходите от търгове, докладването за използването на приходите от търгове от държавите-членки и действията, предприети за продажбата на търг на квоти за въздухоплаване, съгласно член 3г, параграф 1 или параграф 2 от тази директива, за да се проследи, че 100 % от тези приходи или равностойна сума се използват за целите на едно или повече от дейностите, посочени в член 3г, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО. Като резултат от измененията, внесени в Директива 2009/29/ЕО, Директива 2003/87/ЕО понастоящем съдържа и изисквания за докладване относно използването на тръжните приходи, от които поне 50 % следва да се използват за целите по една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО. Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза. Докладването относно използването на тези приходи следва да служи като доказателство за реално отпуснатите суми и дали приходите са разпределени за отпускане чрез преки инвестиции в проекти, инвестиционни фондове или политики за фискална или финансова помощ, както и вида и референциите на тези политики, проекти или фондове.

(18) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави-членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват пред Конференцията на страните национални комуникационни и двугодишни доклади, като използват насоките, методиките и форматите, утвърдени от Конференцията на страните. В Решение 1/СР.16 се настоява за по-добро докладване относно целите, свързани със смекчаването на изменението на климата, и относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която се предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията.

(19) С Решение № 406/2009/ЕО сегашният годишен цикъл на докладване беше заменен с годишен цикъл от ангажименти, което изисква цялостен преглед на инвентаризациите на парниковите газове в държавите-членки в по-кратък срок от прегледа на инвентаризациите съгласно РКООНИК, за да се даде възможност за гъвкавост и за прилагане на коригиращи мерки в края на съответната година, ако е необходимо. Като се има предвид несигурността относно бъдещото развитие на обстоятелствата във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото, е необходимо на равнището на Съюза да се установи процедура за преглед на инвентаризациите на парниковите газове, представени от държавите-членки, за да се гарантира, че оценката на спазването на задълженията съгласно Решение № 406/2009/ЕО се извършва по надежден, последователен, прозрачен и навременен начин.

(20) В рамките на процеса по РКООНИК понастоящем се обсъждат няколко технически елемента, свързани с докладването на емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, като потенциала за глобално затопляне, обхвата на докладваните парникови газове и методологичните насоки от МКИК, които да се използват при съставянето на националните инвентаризации на парниковите газове. Преразглеждането на тези методологични елементи в контекста на процеса по РКООНИК и последващите преизчисления на поредиците от емисии на парникови газове може да променят равнището и тенденциите в емисиите на парниковите газове. Комисията следва да следи подобно развитие на обстоятелствата на международно равнище, и когато е необходимо, да предлага преразглеждане на настоящия регламент, за да се гарантира съответствието с методиките, използвани в контекста на процеса по РКООНИК.

(21) Емисиите на парникови газове, докладвани в различни поредици във времето, следва да се прогнозират, като се използват същите методи. Основните данни за дейностите и факторите за емисиите следва да се получават и използват по последователен начин, като така се гарантира, че не се въвеждат изменения на тенденциите в емисиите в резултат на промени в методите за прогнозиране или в допусканията. Преизчисленията следва да се извършват в съответствие с утвърдени насоки и да се използват за подобряване на последователността, точността и изчерпателността на докладваните поредици и прилагането на по-подробни методи. Когато се променят методиката или начинът, по който се събират основните данни за дейността и факторите за емисиите, държавите-членки следва да преизчислят инвентаризациите за докладваната поредица и да преценят необходимостта от преизчисления, като изхождат от съображенията, посочени в утвърдените насоки, по-специално за основните категории. С настоящия регламент следва да се установи дали и при какви условия резултатите от тези преизчисления се вземат предвид.

(22) Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб чрез изпускането на въглероден диоксид (CO2), но също и чрез други емисии и механизми, в т.ч. емисиите на азотни оксиди и увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се разбиране на науката за това въздействие, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с CO2.

(23) Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя навременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на хората, определящи политиката, на публичните институции и на обществеността. Агенцията следва да съдейства на Комисията, когато е необходимо, при дейности по мониторинга и докладването, особено в контекста на системата на Съюза за инвентаризация и системата му за прогнози, политики и мерки, при съставянето на годишния експертен преглед на инвентаризациите на държавите-членки, при оценката на напредъка в спазването на ангажиментите за намаляване на емисиите, въздействието върху изменението на климата, уязвимостта и адаптацията, както и при предоставянето на обществеността на задълбочена информация относно климата.

(24) За да осигурява съгласуваност, Комисията следва да наблюдава изпълнението на изискванията за мониторинг и докладване съгласно настоящия регламент и бъдещото развитие на обстоятелствата във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото. Във връзка с това, когато е необходимо, Комисията следва да отменя или изменя разпоредбите на настоящия регламент.

(25) С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане на член 20, параграф 5 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. За да бъдат установени хармонизирани изисквания за докладване с цел мониторинг на емисиите на парникови газове и за друга информация, свързана с политиката в областта на изменението на климата, на Комисията следва да се делегират правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на преразглеждането на приложение І към настоящия регламент, докладването на държавите-членки относно земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство и морския транспорт, националните системи на държавите-членки, експертния преглед на данните от инвентаризациите на държавите-членки, подробните изисквания по съдържанието, структурата, формата и процедурата за подаване на докладите на държавите-членки, както и за отмяна и изменение на някои задължения съгласно настоящия регламент. От особено значение е Комисията да провежда консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(26) Тъй като целите на предложеното действие, както е посочено в член 1 от настоящия регламент, поради самото им естество не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установява механизъм за:

а)           осигуряване на навременност, прозрачност, точност, последователност, сравнимост и изчерпателност на докладването от страна на Съюза и неговите държавите-членки до секретариата на РКООНИК;

б)           докладване и проверка на информацията, свързана с ангажиментите съгласно РКООНИК, Протокола от Киото и приетите в съответствие с тях решения и съдържаща оценка за напредъка при изпълнението на тези ангажименти;

в)           мониторинг и докладване в държавите-членки на всички антропогенни емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой;

г)            мониторинг, докладване, преглед и проверка на емисиите на парникови газове и на друга информация съгласно член 6 от Решение № 406/2009/ЕО;

д)           докладване на емисиите на CO2 от морския транспорт;

е)           мониторинг и докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от тази директива;

ж)          мониторинг и докладване на действията на държавите-членки за адаптация към неизбежните последствия от изменението на климата;

з)            оценяване на напредъка на държавите-членки при изпълнението на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО;

и)           събиране на информация и данни, необходими в подкрепа на определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза в областта на изменението на климата.

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а)           стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии на държавите-членки и техните актуализации в съответствие с Решение 1/СР.16;

б)           емисиите на парникови газове, изброени в приложение І по сектори и източници и по отстраняването от поглътители, обхванати от националните инвентаризации на парниковите газове съгласно член 4, параграф 1, буква а) от РКООНИК и изпуснати в атмосферата на територията на държавите-членки;

в)           емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

г)            емисиите на парникови газове от морски плавателни съдове, акостиращи в пристанища в държавите-членки;

д)           въздействието на емисиите от гражданското въздухоплаване върху климата, несвързано с CO2;

е)           прогнозите на Съюза и неговите държави-членки за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители и за политиките и мерките на държавите-членки;

ж)          финансовата и технологичната помощ за развиващите се страни като цяло и по отделни проекти и страни;

з)            използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО;

и)           действията на държавите-членки на национално и регионално равнище за адаптация към изменението на климата.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „потенциал за глобално затопляне“ на даден газ означава общият принос към глобалното затопляне в резултат на отделянето на една единица от този газ в съотношение към една единица от референтния газ — въглеродния диоксид, за която е определена стойност 1;

(2) „национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава-членка, за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията в съответствие с Решение 19/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 19/СМР.1“) или други приложими решения съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

(3) „компетентни органи по инвентаризацията“ означава всеки орган или органи, на които е поверена задачата да изготвят инвентаризация на парниковите газове съгласно националната система за инвентаризация на дадена държава-членка;

(4) „осигуряване на качеството“ или „ОК“ означава планова система от процедури за преглед, с оглед осигуряване на изпълнението на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите прогнози и информация, за да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се окаже съдействие на държавите-членки;

(5) „контрол на качеството“ или „КК“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на информацията и прогнозите, събирана с цел осигуряване на целостта, точността и изчерпателността на данните, като се установяват и отстраняват грешки и пропуски, документират се и се архивират данните и другите използвани материали и се води отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

(6) „показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за по-добро разбиране на напредъка в осъществяването на политиките и мерките, както и на тенденциите, свързани с емисиите на парникови газове;

(7) „предписана емисионна единица“ или „ПЕЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 13/СМР.1“);

(8) „единица погълнати емисии" или „ЕПЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на РКООНИК или на органите по линия на Протокола от Киото;

(9) „единица за намаление на емисии“ или „ЕНЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 и приложимите решения, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

(10) „сертифицирано намаление на емисии“ или „СНЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1;

(11) „националeн регистър“ означава регистър под формата на стандартизирана електронна база данни, която включва данни за отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането или изтеглянето на ЕНЕ, СНЕ, ПЕЕ и ЕПЕ и преноса на ЕНЕ, СНЕ и ПЕЕ;

(12) „политики и мерки“ означава всички политически, административни и законодателни инструменти, чиято цел е изпълнението на задълженията по член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, включително тези, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове;

(13) „национална система за политики, мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава-членка, за докладване относно политиките и мерките и за подготовка и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, както се изисква в член 13 от настоящия регламент;

(14) „предварителна оценка на политиките и мерките“ означава оценка на предвидените бъдещи резултати от дадена политика или мярка;

(15) „последваща оценка на политиките и мерките“ означава оценка на резултатите от прилагането на дадена политика или мярка;

(16) „прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които изключват резултатите от всички политики и мерки, които се планират, приемат или прилагат след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

(17) „прогнози с отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които включват резултатите по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове вследствие на приетите и прилагани политики и мерки;

(18) „прогнози с отчитане на допълнителните мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които включват резултатите по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове вследствие на политиките и мерките, приети и прилагани с цел смекчаване на изменението на климата, както и от планираните политики и мерки;

(19) „анализ на чувствителността“ означава изследване на алгоритмичен модел или допускане, с цел да се определи количествено доколко чувствителни или стабилни са изходящите данни на модела в зависимост от промените на входящите данни или от допусканията, на които се основават; Той се извършва, като се променят входящите стойности или примерните уравнения и се проследява по какъв начин се променят изходящите данни на модела;

(20) „помощ, свързана със смекчаването на изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, допринасящи за постигането на целта за стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасното антропогенно въздействие върху климатичната система;

(21) „помощ, свързана с адаптацията към изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, чиято цел е да се намали уязвимостта на човешките или природните системи от въздействието на изменението на климата и свързаните с климата рискове, като се поддържат или увеличават капацитетът за адаптация и устойчивостта на развиващите се страни;

(22) „технически корекции“ означава корекции на прогнозите на националните инвентаризации на парниковите газове, които се правят в контекста на прегледа съгласно член 20 от настоящия регламент, когато представените в инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, несъответстващ на международните правила и насоки или на правилата и насоките на Съюза, и са предназначени да заменят първоначално представените прогнози;

(23) „преизчисления“, в съответствие с насоките на РКООНИК за докладване по отношение на годишните инвентаризации, означава процедура за преразглеждане на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители от вече предадени инвентаризации, в резултат на промени в методиката, в начина, по който данните за факторите за емисиите и за дейностите са били получени и използвани, или в резултат на включване на нови категории източници и поглътители.

Глава 2

Стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии

Член 4

Стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии

1. 1.       Държавите-членки и от името на Съюза Комисията разработват и прилагат стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, за да допринесат за:

а)      прозрачния и точен мониторинг на действителния и предвидения напредък на държавите-членки, включително приноса на мерките на Съюза за изпълнение на ангажиментите на Съюза и държавите-членки съгласно РКООНИК за ограничаване или намаляване на антропогенните емисии на парникови газове;

б)      изпълнението на ангажиментите на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Решение № 406/2009/ЕО и постигането на дългосрочно намаление на емисиите и засилване на отстраняването от поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за намаляване на емисиите на развитите страни като група с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в контекста на необходимите намаления според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК);

2. Държавите-членки представят на Комисията своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии една година след влизането в сила на настоящия регламент или съгласно график, одобрен в международен план в контекста на процесите, свързани с РКООНИК.

3. Комисията и държавите-членки незабавно предоставят на обществеността достъп до своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и всички техни актуализации.

Глава 3

Докладване на исторически емисии на парникови газове и отстраняване

Член 5

Национални системи за инвентаризация

1. Държавите-членки изготвят, поддържат и се стремят постоянно да подобряват националните системи за инвентаризация с оглед на оценката на антропогенните емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове, посочени в приложение І към настоящия регламент, и да осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на своите инвентаризации на парниковите газове.

2. Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията да имат предвиден в националните им системи за инвентаризация достъп до:

а)      данните и методите докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на изготвянето на национални инвентаризации на парниковите газове, за да се гарантира съгласуваността на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

б)      данните, събрани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

в)      емисиите, основните данни и методики, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

г)       данните, докладвани съгласно Регламент (EО) № 1099/2008.

3. Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията, както е предвидено в националните им системи за инвентаризация:

а)      да използват системите за докладване, създадени съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за да подобрят прогнозите за флуорираните газове в инвентаризациите на парниковите газове;

б)      да бъдат в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) и м) от настоящия регламент;

Член 6

Система на Съюза за инвентаризация

Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на националните инвентаризации по отношение на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да подобрява тази система, която включва:

а)      програма за осигуряване и контрол на качеството, която включва определяне на цели за качество и съставяне на план за осигуряване на качеството на инвентаризациите и за контрол на качеството. Комисията подпомага държавите-членки при изпълнението на техните програми за осигуряване и контрол на качеството;

б)      процедура за определяне в консултация със съответната държава-членка на данните, които липсват от нейната национална инвентаризация;

в)      годишен експертен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите-членки.

Член 7

Инвентаризации на парниковите газове

1. До 15 януари на всяка година („година Х“) държавите-членки определят и докладват на Комисията:

а)      антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в приложение І към настоящия регламент, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО, за годината Х-2. Без да се засяга докладването на парниковите газове, посочени в приложение І към настоящия регламент, емисиите на въглероден диоксид (CO2) от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)      данните за антропогенните си емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения (ЛОС), които се докладват и съгласно член 7 от Директива 2001/81/ЕО, за годината Х-2;

в)      антропогенните си емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на CO2 от поглътители в резултат на земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, за годината Х-2;

г)       антропогенните си емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на CO2 от поглътители в резултат на дейности, свързани със земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, съгласно Протокола от Киото и информация за отчитането на тези емисии на парникови газове от дейности, свързани със земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, и отстраняването им, в съответствие с член 3, параграф 3, а ако дадена държава-членка реши да се позове на това — в съответствие с член 3, параграф 4 от Протокола от Киото и съответните решения за годините между 2008 г. и Х-2. Държавите-членки, които изберат да се отчитат за управлението на обработваемите земи и земите, заети с пасища или в рекултивация, съгласно член 3, параграф 4 от Протокола от Киото, освен това докладват емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, за всяка от тези дейности за 1990 г.;

д)      всякакви промени в информацията, посочена в букви a) до г) за годините от 1990 до годината X-3, като посочват причините за тези промени;

е)      информацията за показателите за годината Х-2;

ж)     информация от националните си регистри за отпускането, придобиването, притежаването, прехвърлянето, анулирането, изтеглянето и преноса на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ за годината Х-1;

з)       обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО за годината Х-1;

и)      информация за осъществяването на съвместното изпълнение, за механизма за чисто развитие и за международната търговия с емисии съгласно членове 6, 12 и 17 от Протокола от Киото или за други гъвкави механизми, предвидени в други инструменти, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, за изпълнение на количествените ангажименти на държавите-членки за ограничаване и намаляване на емисиите съгласно член 2 от Решение 2002/358/ЕО[21] и Протокола от Киото, или за бъдещи ангажименти съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, за годината Х-2;

й)      информация за стъпките, предприети за подобряване на прогнозите от инвентаризациите, по-специално в области, които подлежат на корекции или за които е имало препоръки след преглед от експертите;

к)      действителните или прогнозираните квоти за проверените емисии, докладвани от инсталациите и операторите, съгласно Директива 2003/87/ЕО по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове и съотношението на тези проверени емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;

л)      резултатите от проверките на докладваните в инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 за съответствие с:

i)        проверените емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;

ii)       емисиите на ниво инсталации, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006;

м)      резултатите от проверките на данните за дейността, изходните данни и допусканията, използвани за прогноза на емисиите при изготвянето на инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2, за съответствие с:

i)        данните и допусканията, използвани при изготвянето на инвентаризациите на замърсителите на въздуха съгласно Директива 2001/81/ЕО;

ii)       данните, докладвани съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006;

iii)      статистическите данни за енергийния сектор съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и приложение Б към него;

н)      описание на всякакви промени в националните системи за инвентаризация;

о)      описание на всякакви промени в националните регистри;

п)      други елементи от доклада за националните инвентаризации на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, като информация за плановете за осигуряване и контрол на качеството на държавите-членки, обща оценка на степента на несигурност и обща оценка на изчерпателността.

През първата година на докладване съгласно настоящия регламент държавите-членки уведомяват Комисията за намерението си да използват разпоредбите на член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО.

2. До 15 март всяка година държавите-членки предоставят на Комисията пълен и актуализиран доклад за националната инвентаризация. Този доклад съдържа цялата информация, посочена в параграф 1 от настоящия член, и последващите актуализации на тази информация;

3. До 15 април всяка година държавите-членки предоставят на секретариата на РКООНИК националните инвентаризации, съдържащи същата информация като предоставената на Комисията, в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

4. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, ежегодно съставя инвентаризация на парниковите газове в Съюза и доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и до 15 април всяка година ги представя на секретариата на РКООНИК.

5. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент с цел:

а)      да добавя или заличава вещества от списъка на парниковите газове в приложение І към настоящия регламент;

б)      да определя изисквания за мониторинг и докладване във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в съответствие с нови международни споразумения или законодателни актове, които се приемат съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО.

Член 8

Приблизителни инвентаризации на парниковите газове

До 31 юли всяка година („година Х“) държавите-членки представят на Комисията приблизителни инвентаризации на парниковите газове за годината Х-1. Въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите-членки или — когато е необходимо въз основа на собствените си прогнози — Комисията ежегодно съставя приблизителна инвентаризация на парниковите газове в ЕС. До 30 септември всяка година Комисията предоставя тази информация на обществеността.

Член 9

Процедури за изготвяне на прогнози за емисиите

1. Комисията извършва първоначална проверка на данните, представени от държавите-членки съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент, за изчерпателност и потенциални проблеми. Тя изпраща резултатите на държавите-членки в рамките на 6 седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите-членки отговарят на всички въпроси, възникнали по повод предварителната проверка, заедно с изпращането на окончателната инвентаризация за годината Х-2.

2. Когато до 15 март държава-членка не отговори на въпросите, зададени от Комисията, или не изпрати пълните прогнози на инвентаризацията, необходими за съставяне на инвентаризацията на Съюза, Комисията изготвя прогнози, които да бъдат използвани вместо съответните прогнози в инвентаризацията на държавата-членка. За тази цел Комисията използва методи, съответстващи на приложимите насоки за изготвяне на националните инвентаризации на парниковите газове.

Член 10

Докладване на емисиите на CO2 от морския транспорт

1. Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 29 от настоящия регламент, за да установи изискванията за мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от морския транспорт по отношение на морските плавателни съдове, акостиращи в пристанища на държавите-членки. Приетите изисквания за мониторинг и докладване съответстват на изискванията, одобрени в рамките на РКООНИК, и доколкото е възможно — на изискванията, прилагани към плавателните съдове в рамките на ИМО или чрез законодателни мерки на Съюза относно емисиите на парникови газове от морския транспорт. Изискванията за мониторинг и докладване намаляват доколкото е възможно обема на работа на държавите-членки, в т.ч. чрез централизиране на събирането и поддържането на данните.

2. Когато даден акт е приет съгласно параграф 1, до 15 януари всяка година („година Х“) държавите-членки определят и докладват на Комисията емисиите на CO2 от морския транспорт за годината Х-2 съгласно този акт.

Глава 4

Регистри

Член 11

Създаване и поддържане на регистри

1. Съюзът и държавите-членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането или изтеглянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ и преноса на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ. Държавите-членки могат да използват тези регистри и за точното отчитане на единиците, посочени в член 11а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО.

2. Съюзът и държавите-членки могат да водят своите регистри в една консолидирана система заедно с още една или повече държави-членки.

3. Данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.

4. Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 29 от настоящия регламент, за да създаде регистъра на Съюза, посочен в параграф 1 от настоящия член.

Член 12

Изтегляне на емисионни единици съгласно Протокола от Киото

1. След приключване на прегледа на националните инвентаризации по Протокола от Киото за всяка година от първия период на ангажименти, предвиден в Протокола от Киото, включително решаването на всички въпроси, свързани с изпълнението, държавите-членки изтеглят от регистъра ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ, еквивалентни на техните нетни емисии през съответната година.

2. По отношение на последната година от периода на ангажименти, предвиден в Протокола от Киото, държавите-членки изтеглят емисионните единици от регистъра преди края на допълнителния период за изпълнение на ангажиментите, установен в Решение 11/СМР.11 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото.

Глава 5

Докладване относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители

Член 13

Национални системи за политики, мерки и прогнози

1. Най-късно до една година след влизането в сила на настоящия регламент държавите-членки и Комисията установяват, използват и се стремят непрекъснато да усъвършенстват национални системи за докладване относно политиките и мерките и за изготвяне и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители. Тези национални системи включват всички институционални, правни и процедурни договорености, установени в рамките на дадена държава-членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители.

2. Те имат за цел да осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, съпоставимостта и изчерпателността на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, съгласно посоченото в членове 14 и 15 от настоящия регламент, включително относно използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

Член 14

Докладване относно политиките и мерките

1. Държавите-членки предоставят на Комисията в срок до 15 март всяка година („година Х“):

а)      описание на своите национални системи за докладване относно политиките и мерките и за изготвяне и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове от източници и по отстраняването от поглътители, съгласно член 13, параграф 1 от настоящия регламент, или информация за всякакви промени, внесени в тези системи, когато посоченото описание вече е предоставено;

б)      всяка допълнителна информация или актуализация, свързана с техните стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, посочени в член 4 от настоящия регламент, както и с напредъка в прилагането на тези стратегии;

в)      информация за националните политики и мерки и за прилагането на политики и мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на отстраняването от поглътители, представени по сектори за всеки отделен парников газ, посочен в приложение І към настоящия регламент. В тази информация се посочват препратки към приложимите национални политики или политики на Съюза, по-специално към свързаните с качеството на въздуха политики, и тя включва:

i)        целта на политиката или мярката и кратко описание на политиката или мярката;

ii)       вида на политическия инструмент;

iii)      състояние на изпълнението;

iv)      показатели за наблюдение и оценка на напредъка с времето;

v)       количествена оценка на въздействието върху емисиите по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове с разбивка на:

– резултатите от предварителна оценка на въздействието на всяка политика и мярка. Оценките се извършват за период от 4 бъдещи години, които завършват на 0 или 5 веднага след годината Х, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и емисиите, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО;

– резултатите от последваща оценка на въздействието на всяка политика и мярка върху смекчаването на изменението на климата, когато има такова, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и емисиите, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО.

vi)      оценка на прогнозираните разходи за политиките и мерките, както и разчети на направените разходи за политиките и мерките, когато е уместно;

vii)     всички справки към оценката и техническите доклади, на които се основава, посочени в параграф 2 от този член;

г)       информация за прилаганите или планирани политики и мерки, предназначени да спомогнат за прилагането на съответното законодателство на Съюза, и информация за националните процедури за съответствие и прилагане;

д)      информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Решение № 406/2009/ЕО;

е)      информация за това до каква степен действията на държавите-членки съставляват значителен елемент от усилията, предприети на национално равнище, както и до каква степен предвиденото използване на съвместно изпълнение, механизмът за чисто развитие и международната търговия с емисии са в допълнение на националните действия съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и приетите в съответствие с него решения.

2. Държавите-членки предоставят на обществеността в електронна форма всички оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки, както и всякаква информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за увеличаване на отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади на които се основават оценките. Последните следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.

Член 15

Докладване на прогнозите

1. До 15 март всяка година („година Х“) държавите-членки докладват на Комисията националните прогнози за антропогенни емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, организирани по газове и по сектори. Тези прогнози включват предполагаемите количества за период от 4 бъдещи години, които завършват на 0 или 5 веднага след годината Х. Националните прогнози вземат под внимание всички политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и включват:

а)       прогнози без отчитане на мерките, прогнози с отчитане на мерките и прогнози с отчитане на допълнителните мерки;

б)      прогнози за общите количества парникови газове и отделни прогнози за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и за източниците, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО;

в)      ясно определяне на националните и регионалните политики и на политиките на Съюза и на мерките, включени в прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители. Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и обяснява;

г)       резултати от анализа на чувствителността, направен по отношение на прогнозите;

д)      всички подходящи справки към оценката и техническите доклади, на които се основава, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2. Ако някоя държава-членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март всяка година, Комисията може да подготви изискваните прогнози, за да състави прогнозите на Съюза.

3. Държавите-членки предоставят на обществеността в електронна форма своите национални прогнози за емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади, на които се основават тези прогнози. Те следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.

Глава 6

Докладване на друга информация, свързана с изменението на климата

Член 16

Докладване относно националните действия за адаптиране

До 15 март всяка година държавите-членки докладват на Комисията информация за осъществените или планирани от тях действия за адаптиране към изменението на климата, по-специално за националните или регионалните стратегии и за мерките за адаптиране. Тази информация включва отпусканите от бюджета средства по области на политиката и, за всяка мярка за адаптиране, основната цел, вида инструмент, състоянието на изпълнение и категорията въздействие на изменението на климата (например наводнения, повишаване на морското равнище, екстремни температури, суши и необичайни метеорологични явления).

Член 17

Докладване относно предоставяната на развиващите се страни финансова и технологична помощ

Въз основа на най-добрите налични данни държавите-членки докладват на Комисията до 15 март всяка година („година Х“):

а)      информация за поетата като задължение и изплатената финансова помощ на развиващите се страни в рамките на РКООНИК за година Х-1, за поетата като задължение финансова помощ за година Х и за планираното предоставяне на помощ. Докладваната информация включва:

i)        дали финансовите средства, предоставени от държавата-членка на развиващите се страни, са нови и допълващи по смисъла на РКООНИК и как са били изчислени;

ii)       информация за всички разпределени от държавата-членка финансови средства, свързани с прилагането на РКООНИК, по вида канал, например двустранни, регионални или други многостранни канали;

iii)      количествена информация за финансовите потоци, въз основа на така наречените „Рио показатели за помощта, свързана със смекчаването на изменението на климата и с адаптацията към изменението на климата“ („Рио показатели“), въведени от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, и методологическа информация, свързана с прилагането на методологията на Рио показателите за изменението на климата;

iv)      подробна информация за помощта, предоставена както от публичния, така и от частния сектор, когато е целесъобразно, на развиващи се държави, които са особено уязвими към последиците от изменението на климата при адаптирането към тези последици;

v)       подробна информация за помощта, предоставена както от публичния, така и от частния сектор, когато е целесъобразно, на развиващи се страни с цел намаляване на емисиите на парникови газове;      

б)      информация за дейностите на държавите-членки, свързани с трансфера на технологии към развиващите се страни в рамките на РКООНИК и с трансфера на технологии за година Х-1, информация за планираните дейности, свързани с трансфера на технологии към развиващите се страни в рамките на РКООНИК и с трансфера на технологии, който следва да се осъществи през година Х и следващите години. Информацията следва да включва сведения дали прехвърлените технологии са използвани за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към последиците него, страната получател, размера на предоставената помощ и вида на прехвърлената технология.

Член 18

Докладване за използването на средства от търгове и кредити за проекти

1. До 15 март всяка година („година Х“) държавите-членки трябва да представят на Комисията за година Х-1:

а)      подробна обосновка, съгласно посоченото в член 6, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)      информация за използването през година Х-1 на приходите, генерирани от държавата-членка чрез продажба на квоти на търг, съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО. Тази информация включва също така конкретна и подробна информация за използването на 50 % от приходите и предприетите в резултат на това действия, като се уточнява категорията на действията, предприети в съответствие с член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и се посочват съответната страна или регион бенефициер;

в)      информация за използването на всички приходи, генерирани от държавата-членка чрез продажба на търг на квоти за въздухоплаване, съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО;

г)       информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква б) от Решение № 406/2009/ЕО, и информация как тяхната политика за закупуване спомага за постигането на международно споразумение относно изменението на климата.

2. За държавите-членки, които решат да използват сума, равна на генерираната от приходи от търгове, за целите съгласно член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, към тази сума се прилагат изискванията по параграф 1, букви б) и в) от настоящия член.

3. Приходите от търгове, които не са изплатени към датата на представяне на доклада от държавата-членка на Комисията съгласно настоящия член, се пресмятат количествено и се отчитат в докладите за следващите години.

4. Държавите-членки предоставят обществен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член.

Член 19

Двугодишни доклади и национални съобщения

1. Съюзът и държавите-членки представят двугодишни доклади на секретариата на РКООНИК в съответствие с Решение 1/СР.16 и национални съобщения в съответствие с член 12 от РКООНИК.

2. Освен това държавите-членки представят национални съобщения и двугодишни доклади на Комисията.

Глава 7

Експертен преглед от страна на Съюза на емисиите на парникови газове

Член 20

Експертен преглед на инвентаризацията

1. Комисията провежда първоначален експертен преглед на данните от националната инвентаризация, представени от държавите-членки съгласно член 7, параграф 2 от настоящия регламент, за да определи годишното разпределено количество емисии, предвидено в член 3, параграф 2, четвърта алинея от Решение № 406/2009/ЕО.

2. Като започне с данните, докладвани за 2013 г., Комисията провежда годишен експертен преглед на данните от националната инвентаризация, представени от държавите-членки съгласно член 7, параграф 2 от настоящия регламент с оглед на извършването на мониторинг на постигнатото от държавите-членки намаление или ограничение на техните емисии на парникови газове съгласно член 3 от Решение № 406/2009/ЕО и на поставените в законодателството на Съюза цели за намаление или ограничение на емисиите на всякакви други парникови газове.

3. Първоначалният и годишният експертен преглед включват:

а)      проверки за прозрачност, точност, последователност, сравнимост и изчерпателност на подадената информация;

б)      проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не отговаря на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза; както и

в)      когато е уместно, изчисляване на произтичащите от това необходими технически корекции.

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент, за да определи правилата за провеждане на експертните прегледи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително задачите, посочени в параграф 3 от него.

5. Комисията приема изпълнителен акт, за да определи общия сбор от емисиите за съответната година в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава-членка след приключване на съответния годишен преглед.

6. Данните за всяка държава-членка, вписани в регистрите съгласно член 11 от Решение № 406/2009/ЕО и член 19 от Директива 2003/87/ЕО към дата, която се пада един месец от публикуването на изпълнителен акт, приет съгласно параграф 5 от този член, включително промените на тези данни в резултат на използването от тази държава-членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 3 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО, са подходящи за прилагането на член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

Член 21

Справяне с последиците от преизчисленията

1. Когато годишният експертен преглед на данните от инвентаризацията, които се отнасят за 2020 г., приключи в съответствие с член 20 от настоящия регламент, Комисията изчислява съгласно формулата, включена в приложение ІІ към настоящия регламент, преизчисления сбор на емисиите на парникови газове за всяка държава-членка.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 31, параграф 2 от настоящия регламент, Комисията използва наред с останалото преизчисления сбор, посочен в параграф 1 от настоящия член, когато предлага целите за намаляване или ограничаване на емисиите за всяка държава-членка за периода след 2020 г. съгласно член 14 от Решение № 406/2009/ЕО.

3. Комисията публикува незабавно резултатите от изчисленията, направени съгласно параграф 1 от настоящия член.

Глава 8

Оценка на напредъка по изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Съюза, и на международните ангажименти

Член 22

Оценка на напредъка

1. Всяка година, въз основа на докладваната информация съгласно членове 7, 8, 11 и 15—18 от настоящия регламент и като се консултира с държавите-членки, Комисията прави оценка на постигнатия напредък от Съюза и неговите държави-членки за изпълнение на следното с оглед да определи дали е постигнат достатъчен напредък:

а)      ангажиментите по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Протокола от Киото, които впоследствие са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото;

б)      задълженията, определени в член 3 от Решение № 406/2009/ЕО.

2. Веднъж на две години Комисията оценява общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез невъглеродни емисии, като например азотни оксиди, и ефекти като например увеличаването на перестите облаци въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите-членки съгласно член 7 от настоящия регламент, и подобрява тази количествена преценка като се опира на научния напредък и на данните за въздушния трафик, когато е уместно.

3. До 31 октомври всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се обобщават заключенията от оценките, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 23

Доклад относно допълнителния период за изпълнение на ангажиментите по Протокола от Киото

Съюзът и всяка държава-членка представят доклад на секретариата на РКООНИК относно допълнителния период за изпълнение на ангажиментите, посочен в параграф 3 от Решение 13/CMP.1 след изтичането на този период.

Глава 9

Сътрудничество и подкрепа

Член 24

Сътрудничество между държавите-членки и Съюза

Държавите-членки и Съюзът си сътрудничат и се координират изцяло във връзка със задълженията по настоящия регламент относно:

а)      изготвянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 7, параграф 4 от настоящия регламент;

б)      изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад съгласно решение 1/CP.16;

в)      прегледа и процедурите на съответствие по РКООНИК и Протокола от Киото в съответствие с всички приложими решения по РКООНИК или Протокола от Киото, както и процедурата на Съюза за прегледа на инвентаризацията на парниковите газове на държавите-членки, посочен в член 20 от настоящия регламент;

г)       всякакви актуализации съгласно член 5, параграф 2 от Протокола от Киото или съгласно процеса на преглед от страна на Съюза, посочен в член 20 от настоящия регламент, или други промени в инвентаризациите или в докладите за инвентаризацията, които са представени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

д)      изготвянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 8 от настоящия регламент;

е)      докладването във връзка с оттеглянето на ПЕЕ, СНЕ, ЕНЕ или ЕПЕ съгласно параграф 14 от Решение 13/CMP.1 след допълнителния период за изпълнение на ангажиментите съгласно член 3, параграф 1 от Протокола от Киото.

Член 25

Роля на Европейската агенция за околната среда

Европейската агенция за околната среда подпомага Комисията в нейната работа по спазване на членове 6—10, 13—20, 22 и 23 от настоящия регламент в съответствие с годишната си работна програма. Това включва помощ при:

а)      изготвяне на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

б)      изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при изготвянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

в)      изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани в националните инвентаризации на парниковите газове;

г)       провеждане на годишния експертен преглед;

д)      изготвяне на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза;

е)      обобщаване на докладваната от държавите-членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

ж)     изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството относно докладваната от държавите-членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

з)       изготвяне на оценки за данните относно прогнози, които не са докладвани от държавите-членки;

и)      обобщаване на необходимите данни за годишния доклад до Европейския парламент и до Съвета, изготвян от Комисията;

й)      разпространяване на събраната по настоящия регламент информация, включително поддръжка и актуализация на база данни за политиките и мерките на държавите-членки за смекчаване на изменението на климата, и на разпределителен център за въздействията, уязвимостта и адаптацията към изменението на климата.

Глава 10

Делегиране

Член 26

Подробни изисквания за докладване

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент за определянето на подробни правила за докладване, включително правила за съдържанието, структурата, формата и процеса за предаване на докладваната от държавите-членки информация съгласно членове 4, 5, 7, 8 и 13—19 от настоящия регламент.

Член 27

Изисквания към националните системи

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент за определянето на изискванията за въвеждането, експлоатацията и функционирането на националните системи на държавите-членки съгласно членове 5 и 13 от настоящия регламент.

Член 28

Отмяна или промяна на задължения

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент за отмяна на членове 4—7, 10—12, 14, 15, 17 и 19 от настоящия регламент, или на части от тях, или да изменя същите членове, ако прецени, че международни или други събития водят до положение, при което произтичащите от тези членове задължения вече не са необходими, не са пропорционални на съответните ползи или не са в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК или пък ги дублират. Приетите съгласно настоящия член актове, не правят международните задължения за докладване и задълженията за докладване на Съюза, като цяло, по-обременяващи за държавите-членки.

Член 29

Упражняване на делегирането

1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в членове 7, 10, 11, 20 и 26—28 от настоящия регламент, се предоставя на Комисията за неопределен период от време, считано от датата на влизане в сила на регламента.

3. Европейският парламент или Съветът могат да отменят делегирането на правомощия, посочено в членове 7, 10, 11, 20 и 26—28 от настоящия регламент по всяко време. С решението за отмяна се прекратяват делегираните правомощия, посочени в него. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно членове 7, 10, 11, 20 или 26—28 от настоящия регламент, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от 2 месеца, след като са били уведомени за него, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Глава 11

Заключителни разпоредби

Член 30

Процедура на комитет

Комисията се подпомага от Комитет по изменението на климата. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011[22].

Член 31

Преразглеждане

1. Комисията редовно прави преглед на съответствието на разпоредбите за мониторинг и докладване на настоящия регламент с бъдещите решения, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото или с друго законодателство на Съюза.

2. Ако по време на периода на ангажименти съгласно Решение № 406/2009/ЕО настъпи промяна в международните правила, свързани с оценката на емисиите на парникови газове с цел изготвяне на инвентаризации на парниковите газове, Комисията оценява до каква степен новите правила се прилагат за целите на Решение № 406/2009/ЕО.

Член 32

Отмяна

Решение № 280/2004/ЕО се отменя.

Позовавания на отмененото решение се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат според таблицата на съответствието в приложение III.

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Парникови газове

Въглероден диоксид (CO2)

Метан (СН4)

Диазотен оксид (N2O)

Серен хексафлуорид (SF6)

Азотен трифлуорид (NF3)

Хидрофлуоровъглероди (HFC):

HFC-23         CHF3

HFC-32         CH2F2

HFC-41         CH3F

HFC-125       CHF2CF3

HFC-134       CHF2CHF2

HFC-134a     CH2FCF3

HFC-143       CH2FCHF2

HFC-143a     CH3CF3

HFC-152       CH2FCH2F

HFC-152a     CH3CHF2

HFC-161       CH3CH2F

HFC-227ea   CF3CHFCF3

HFC-236cb   CF3CF2CH2F

HFC-236ea   CF3CHFCHF2

HFC-236fa    CF3CH2CF3

HFC-245fa    CHF2CH2CF3

HFC-245ca   CH2FCF2CHF2

HFC-365mfc CH3CF2CH2CF3

HFC-43-10mee CF3CHFCHFCF2CF3 or (C5H2F10)

Перфлуорвъглероди (PFC):

PFC-14, перфлуорметан, CF4

PFC-116, перфлуоретан, C2F6

PFC-218, перфлуорпропан, C3F8

PFC-318, перфлуорциклобутан, c-C4F8

перфлуорциклопропан c-C3F6

PFC-3-1-10, перфлуорбутан, C4F10

PFC-4-1-12, перфлуорпентан, C5F12

PFC-5-1-14, перфлуорхексан, C6F14

PFC-9-1-18, C10F18

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Преизчислен сбор на емисиите на парникови газове по държави-членки, посочен в член 21, параграф 1

Преизчисленият сбор на емисиите на парникови газове по държави-членки се изчислява по следната формула:

където:

– ti,2012 е годишното разпределено количество емисии на държавите-членки съгласно член 3, параграф 2, четвърта алинея и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО;

– ti,2022 е годишното разпределено количество емисии на държавите-членки за година i съгласно член 3, параграф 2, четвърта алинея и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО, както би било изчислено, ако бяха използвани като входни преразгледаните данни от инвентаризацията, подадени през 2022 г.;

– ei,j е емисиите на парникови газове на държавите-членки за година i, определени в съответствие с актовете, приети от Комисията съгласно член 20, параграф 5 в резултат на експертния преглед на инвентаризацията през година j.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Решение № 280/2004/ЕО. || Настоящият регламент

Член 1 || Член 1

Член 2, параграф 1 || Член 4, параграф 1

Член 2, параграф 2 || -

Член 2, параграф 3 || Член 4, параграф 3

Член 3, параграф 1 || Член 7, параграф 1 и член 7, параграф 2

Член 3, параграф 2 || Член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1

Член 3, параграф 3 || Член 26, член 27, член 28, член 29

Член 4, параграф 1 || Член 6

Член 4, параграф 2 || Член 6

Член 4, параграф 3 || Член 25

Член 4, параграф 4 || Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 1 || Член 22, параграф 1

Член 5, параграф 2 || Член 22, параграф 3

Член 5, параграф 3 || -

Член 5, параграф 4 || -

Член 5, параграф 5 || Член 23

Член 5, параграф 6 || -

Член 5, параграф 7 || Член 25

Член 6, параграф 1 || Член 11, параграф 1

Член 6, параграф 2 || Член 11, параграф 3

Член 7, параграф 1 || -

Член 7, параграф 2 || Член 12, параграф 1 и член 12, параграф 2

Член 7, параграф 3 || -

Член 8, параграф 1 || Член 24

Член 8, параграф 2 || Член 7, параграф 3

Член 8, параграф 3 || -

Член 9, параграф 1 || Член 30

Член 9, параграф 2 || -

Член 9, параграф 3 || -

Член 10 ||

Член 11 || Член 32

Член 12 || Член 33

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза

1.2.        Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[23]

ОКОЛНА СРЕДА И ДЕЙСТВИЯ ПО КЛИМАТА [07]

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[24]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаването на съществуващо действие

x Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие.

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено предложението/инициативата

Настоящото предложение е в рамките на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. То допринася пряко за постигане на една от петте водещи цели, определени в стратегията, а именно целта за 20 %-но намаление на емисиите до 2020 г.

1.4.2.     Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) по УД/БД (ГПУ - годишен план за управление)

Конкретна цел:

Прилагане на политиката и законодателството на ЕС за действия, свързани с климата (Код в БД 07 12)

Съответни дейности по УД/БД:

07 12 01 (Прилагане на политиката и законодателството на ЕС за действия, свързани с климата)

1.4.3.     Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже върху целевите бенефициери/групи.

Необходимо е да се измени съществуващият механизъм за мониторинг, за да се изпълнят някои политики в областта на изменението на климата и да се осигурят ползи за всички граждани и стопански дейности, особено по отношение на подобряването на качеството на въздуха, обезпечаването на енергийните доставки, насърчаването на екологосъобразния икономически растеж и иновациите. Това предложение ще спомогне и за повишаване на доверието в ЕС в международен план чрез предоставянето на висококачествена информация относно предприетите действия за борба с изменението на климата. Чрез събирането на тази информация предложението освен това ще даде възможност за по-добра подготовка на ЕС да посрещне всякакви предизвикателства, свързани с изменението на климата.

1.4.4.     Показатели за резултатите и отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Следните показатели съответстват на общите, конкретните и оперативните цели на предложението:

— Брой на случаите на неспазване, констатирани на равнище ЕС или в рамките на РКООНИК.

— Брой на докладите, представени навреме на Комисията и/или на РКООНИК.

— Съответствие на докладите на равнище ЕС с представените от държавите-членки доклади, така както са отразени в прегледите на ЕС и на РКООНИК;

— Съответствие на данните за емисиите, докладвани от държавите-членки по решението за механизма за мониторинг и други инструменти за докладване, така както са отразени в прегледите на ЕС и на РКООНИК;

— Изчерпателност на докладите на държавите-членки, представени на Комисията и съгласно РКООНИК, при сравнение със съществуващите изисквания;

— Използване от държавите-членки на еднакъв формат и методология за докладване, когато докладват за финансовата и технологичната подкрепа;

— Използване от държавите-членки на националните и международните методологични насоки и насоките за докладване;

— Изчерпателност на докладите на държавите-членки, представени на Комисията и на РКООНИК, при сравнение със съществуващите изисквания;

— Използване от държавите-членки на еднакви практики и формати на докладване за прогнози, политики, мерки и действителни емисии;

— Наличност на данни и информация и създаване на нови информационни потоци в целевите области на предложението.

1.5.        Основания за предложението/инициативата

1.5.1.     Изискване(ния), което(ито) трябва да бъде(ат) изпълнено(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Краткосрочната цел на настоящото предложение е да допринесе значително за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2020 г. и за изпълнение на стратегията „Европа 2020. Предложението има и дългосрочна цел, а именно да постигне намаления на емисиите в рамките на ЕС след 2020 г.

В краткосрочен план Комисията ще трябва да започне процедури за обществени поръчки, за да получи необходимата техническа помощ за изпълнение на предложението, по-специално за експертния преглед на инвентаризацията, предвиден в член 20 от предложението.

1.5.2.     Допълнителна полза от участието на ЕС

Някои от включените в настоящото предложение разпоредби трябва да бъдат изпълнявани на равнището на ЕС, тъй като това се изисква от законодателството на ЕС, а именно Решение № 406/2009/ЕО и преразгледаната Директива 2003/87/ЕО.

Тъй като всеобщите ангажименти за климата са поети на равнище ЕС, би било по-ефективно и необходимите инструменти за докладване да бъдат разработени на равнище ЕС. Освен това, за да се преодолеят установените проблеми, като последователност и навременност на докладването от страна на ЕС и на държавите-членки пред Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, изисква координиране на данните и методите във всичките 27 държави-членки, което може да бъде извършено по-ефективно на равнище ЕС.

1.5.3.     Поуки от подобен опит в миналото

В предложението се отчитат извлечените поуки при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО и обратната информация, получена от заинтересованите страни. Предложението има за цел да се намери решение на установените слабости и проблеми, както и да се опростят изискванията за докладване, когато е приложимо. По-конкретно опитът от изпълнението на Решението за механизма за мониторинг показа, че определени изисквания по отношение на докладването не са донесли очаквания резултат (напр. необходимост от показатели) или информацията не е била използвана, както е предвидено. Ето защо тези изисквания са изменени, така че да се осигури смислено и целесъобразно докладване. Новите изисквания са съобразени със съществуващите канали за докладване и информационни потребности.

1.5.4.     Съответствие и евентуално единодействие с други инструменти

Предложението е тясно свързано със стратегията „Европа 2020“ и включената в нея водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“. То съответства на съществуващите политики на ЕС относно климата, енергетиката и в социалната област и ги допълва.

1.6.        Продължителност и финансово отражение

¨ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– ¨  Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– ¨  Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

x Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

– Изпълнението вероятно ще започне през 2013 г., в зависимост от напредъка по законодателния процес

1.7.        Предвиден(и) метод(и) на управление[25]

x Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачите по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[26]

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи в сферата на обществените услуги

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, да се поясни в частта „Забележки“.

Забележки

Държавите-членки ще отговарят за изпълнението на по-голямата част от предложението. Комисията ще предоставя насоки на държавите-членки и ще оценява представените от тях доклади. Тя ще проверява, преглежда и обобщава някои информации, включени в тези доклади.

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Съответствието на изискваните по предложението доклади с националните и международните изисквания ще покаже дали предложението постига целите си.

Изготвените съгласно предложението доклади ще продължат да бъдат оценявани на равнището на ЕС и/или на международно равнище ежегодно, на всеки 2 и/или на всеки 4 години. Оценяването на действителните емисии ще продължи да се извършва цялостно и от експерти както на равнището на ЕС, така и на международно равнище. Целта на оценяването е да се спомогне за подобряване на докладването и да се оцени изпълнението на целите и ангажиментите. Сега се предлага оценяването на всички останали данни и информация, свързани с климата, да се извършва също на годишен принцип на равнището на ЕС, като вниманието се насочва към изчерпателността и спазването на насоките, като на международно равнище това оценяване ще се прави на всеки 2 и/или на всеки 4 години. Оценяването отново се извършва от експерти и целта е да се оцени спазването и да се набележат области за допълнително подобрение.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установен(и) риск(ове)

Тъй като предложението е за регламент, то не предполага транспониране в националното законодателство. Рисковете, свързани с прилагането на този регламент, са ограничени, тъй като предложеният механизъм е продължение и подобрение на действащия механизъм.

2.2.2.     Предвиден(и) метод(и) на контрол

Предприетите мерки за справяне с такива рискове ще бъдат като съществуващите понастоящем: засилен диалог и сътрудничество с държавите-членки, по-конкретно чрез Комитета по изменението на климата и неговите работни групи, чрез използването на комитологията и на техническа помощ от Европейската агенция за околната среда.

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите и планираните мерки за превенция и защита.

Като се имат предвид сумите, за които става въпрос, и вида поръчки, тази инициатива не предполага особен риск от измами. Комисията ще ръководи и контролира работата, като използва всички свои обичайни инструменти като годишния план за управление на ГД „Действия по климата“.

От особена полза са стандартите за вътрешен контрол № 2, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 15 и 16. Освен това ще се прилагат изцяло принципите, залегнали в Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 („Финансовият регламент“) и правилата за неговото прилагане.

Процедурите за обществените поръчки ще се ръководят от финансовата верига на ГД „Действия по климата“: частично децентрализирана верига, която се характеризира с йерархична независимост на лицата, които извършват финансовите плащания и проверки, от оправомощените разпоредители с бюджетни кредити.

Комитетът за вътрешен контрол (ENVAC) също ще разгледа процеса за подбор на предприемач и ще провери съответствието на приетите от разпоредителите с бюджетни кредити процедури с правилата на Финансовия регламент и правилата за прилагане като направи сравнение между случайна извадка и основана на риска извадка от договори за възлагане на обществени поръчки.

Освен тези мерки в делегирани актове ще бъдат определени техническите насоки, от които ще се ръководят експертните прегледи, посочени в член 20. С тези насоки ще се направи необходимото лицата, които извършват експертните прегледи, да са независими и с подходяща квалификация.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен (разходни) бюджетен (бюджетни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите и бюджетните редове от многогодишната финансова рамка.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер [Наименование…...….] || МБК/ЕБК[27] || от държави от ЕАСТ[28] || от страни кандидатки[29] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

2 || 07 12 01 [Изпълнение на политиката и законодателството на Съюза в областта на действията по климата] || МБК || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

5 || 07 01 02 11 [Други разходи за управление] || ЕБК || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове — НЯМА

По реда на функциите и бюджетните редове от многогодишната финансова рамка.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер [Наименование…...….] || МБК/ЕБК || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНО ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ БЮДЖЕТ И НЯМА ДА ИМА ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА.

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Брой || [Функция 2]

ГД „Действия по климата“ || || || Година N[30] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред 07.12.01 || Поети задължения || (1) || 0,2540 || 1,6310 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || (2) || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за специални програми[31] || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || || (3) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Действия по климата“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 0,2540 || 1,6310 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || =2+2a +3 || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 0,2540 || 1,6310 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || (5) || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за специални програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 2 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 0,2540 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || =5+ 6 || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 0,2540 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || (5) || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за специални програми || (6) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО бюджетни кредити по Функции 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна сума) || Поети задължения || =4+ 6 || 0,2540 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 10,04

Плащания || =5+ 6 || 0,2540 || 1,256 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 1,631 || 9,665

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || Административни разходи

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ГД „Действия по климата“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 0,254 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 3,302

Ÿ Други административни разходи || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 1,925

ОБЩО ГД „Действия по климата“ || Бюджетни кредити || 0,529 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 5,227

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = Общо плащания) || 0,529 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 5,227

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N[32] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 0,783 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 15,267

Плащания || 0,783 || 2,039 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 2,414 || 14,892

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не изисква използването на нови бюджетни кредити за оперативни разходи (инициативата е част от настоящата финансова рамка)

– x Предложението/инициативата изисква използването на бюджетни кредити за оперативни разходи, както е обяснено по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ∫ || || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[33] || Среден разход за резултата || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Брой на резултатите || Разход || Общ брой резултати || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ Прилагане на политиката и законодателството на ЕС за действия, свързани с климата (Код в БД 07 12)

— Резултат || Техническа помощ || 0,717 || 2 || 0,254 || 2 || 1,631 || 2 || 1,631 || 2 || 1,631 || 2 || 1,631 || 2 || 1,631 || 2 || 1,631 || 14 || 10,04

Междинен сбор за конкретна цел № 2 || 1 || 0,254 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 7 || 10,04

ОБЩО РАЗХОДИ || 1 || 0,254 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 1 || 1,631 || 7 || 10,04

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.3.1.  Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не изисква използването на бюджетни кредити за административни разходи

– x Предложението/инициативата изисква използването на бюджетни кредити за административни разходи, както е обяснено по-долу: (инициативата е част от настоящата финансова рамка)

Нуждите от административни бюджетни кредити са покрити в рамките на средствата, които вече са отпуснати за управлението на това действие и/или преразпределени в рамките на ГД, допълнени, в зависимост от случая, с допълнителни средства, предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, с оглед на бюджетните ограничения.

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N[34] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0,254[35] || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 0,508 || 3,302

Други административни разходи || 0,275[36] || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 0,275 || 1,925

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,529 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 5,227

Извън ФУНКЦИЯ 5[37] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Други разходи с административен характер || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО || 0,529 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 0,783 || 5,227

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не изисква използването на човешки ресурси

– x Предложението/инициативата изисква използването на разпределените понастоящем човешки ресурси, както е обяснено по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Ÿ Позиции в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети служители) ||

|| 07 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 254000[38] || 508000 || 508000 || 508000 || 508000 || 508000 || 508000

|| XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

|| XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време):[39] ||

|| XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от „общия пакет“) || || || || || || ||

|| XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, КМЕ, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 04 yy[40] || — в централите[41] || || || || || || ||

|| в делегациите || || || || || || ||

|| XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — преки изследвания) || || || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

|| ОБЩО || 254000 || 508000 || 508000 || 508000 || 508000 || 508000 || 508000

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял.

Потребностите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и в зависимост от бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно нает персонал || Предприемат действия за изпълнение на изискванията на Комисията (напр. преглеждат докладите на държавите-членки, извършват анализ, наблюдават изпълнението).

Външен персонал ||

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– x Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата ще наложи препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Да се обясни какво препрограмиране е необходимо, като се посочат засегнатите бюджетни редове и съответстващите суми.

….

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[42].

Да се обясни какво е необходимо, като се посочат засегнатите функции и бюджетни редове, както и съответстващите суми.

……..

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– x Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– x Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху други приходи

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[43]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се посочи продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия … … …. || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(разходни) бюджетен(бюджетни) ред(ове).

….

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

….

[1]               OВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.

[2]               OВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 11.

[3]               OВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1.

[4]               OВ L 55, 1.3.2005 г., стр. 57.

[5]               http://ec.europa.eu/clima/consultations/0008/index_en.htm

[6]               OВ C […], […] г., стр. […].                                                                                 

[7]               OВ C […], […] г., стр. […].

[8]               OВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.

[9]               OВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 13.

[10]             OВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 4.

[11]             OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

[12]             ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63.

[13]             OВ L 297, 31.10.1988 г., стр. 21.

[14]             OВ L 275, 25.10.2003 г., стp. 32.

[15]             OВ L 33, 4.2.2006 г., стp. 1.

[16]             OВ L 309, 27.11.2001 г., стp. 22.

[17]             OВ L 161, 14.6.2006 г., стp. 1.

[18]             OВ L 304, 4.11.2008 г., стp. 1.

[19]             COM (2009) 147 окончателен.

[20]             OВ L 8, 13.1.2009 г., стp. 3.

[21]             OВ L 130, 15.5.2002 г., стp. 1.

[22]             OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[23]             УД: управление по дейности, БД: бюджет по дейности.

[24]             Съгласно посоченото в член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[25]             Подробности относно управленските способи и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html.

[26]             Както е посочено в член 185 от Финансовия регламент.

[27]             МБК = многогодишни бюджетни кредити/ЕБК = едногодишни бюджетни кредити.

[28]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия. .

[29]             Страни кандидатки и, ако е приложимо, потенциални страни кандидатки от Западните Балкани.

[30]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Понастоящем най-добрата прогноза за N е 2013 г.

[31]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[32]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[33]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[34]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[35]             Всяка годишна сума по този ред включва 0,127 млн. евро, съответстваща на персонала, който работи за изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО (което се отменя съгласно предложението).

[36]             Годишните суми по този ред съответстват на съществуващите разходи, свързани с изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО (което се отменя съгласно предложението).

[37]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[38]             Всяка годишна сума по този ред включва 0,127 млн. евро, съответстваща на персонала, който работи за изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО (което се отменя съгласно предложението).

[39]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; („временна заетост“) КМЕ = командировани млади експерти; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[40]             Под тавана за външен персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[41]             Основно за Структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[42]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[43]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, такси за захар), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутните суми след приспадане на 25 % за разходи по събирането.